№ 9294
гр. София, 18.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 175 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР ИВ. МИНЧЕВ Гражданско дело №
20221110157574 по описа за 2022 година
Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание
чл. 6 ЗУЕС вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС от Етажните собственици на сградата, находяща се в гр.
София, бул. „Александър Стамболийски“ 81, вх. А, срещу Д. А. А. за признаване за
установено, че Д. А. А. дължи сумата 83,95 лева, представляваща приета от ОС на ЕС сума,
изчислена на база притежаваните идеални части за авариен ремонт на покрива на ЕС
съгласно Решение 2.3 от 15.08.2018г. на ОС на ЕС, ведно със законната лихва считано от
12.04.2022г. до изплащане на вземането, и сумата от 316,38 лева, представляваща вноска за
ремонт на асансьор съгласно Решение 3 от 30.06.2020г. на ОС на ЕС, ведно със законната
лихва считано от 12.04.2022г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 19678/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав.
В исковата молба се твърди, че на 15.08.2018г. е проведено Общо събрание на ЕС на
вх. А, бул. „Александър Стамболийски“ № 81, гр. София, на което бил присъствал и
ответника лично. Сочи, че на проведеното ОС били приети решения съгласно
предварително обявения дневен ред, вкл. избор на фирма-изпълнител за ремонт на покрива.
Като основание за включване на втората точка в дневния ред било наличието на повреди по
покрива вследствие на преминала буря с едра градушка. Била приета офертата на фирма,
предложила цена 1690 лева, които следвало да бъдат заплатени от касата на входа, след
което да бъдат възстановени чрез събиране от собствениците в ЕС на база процента на
притежаваните идеални части. Поддържа, че по силата на това решение ответникът дължал
сума в размер от 83,95 лева, съответстваща на 5,42 % идеални части. Сумата била дължима
въз основа на Решение 2.3 на Общото събрание от 15.08.2018г. Твърди, че на 30.06.2020г.
било проведено Общо събрание, на което присъствал и ответника и било взето решение за
1
ремонт на асансьора и привеждането му в норми, покриващи законовите изисквания. Било
гласувано и прието да се направи основен ремонт на асансьора на стойност 7500 лева.
Гласувано било сумата да се събере до 01.04.2021г. от всички апартаменти в ЕС на 9 вноски,
изчислени на база процента от притежаваните идеални части. По силата на това решение
ответникът дължал сумата от 406,78 лева, съответстваща на 5,42 % идеални части. Сочи, че
ответникът изплатил само две вноски в размер на 90,40 лева като била останала дължима
сумата от 316,38 лева. Поддържа, че посочените решения на ОС на ЕС не били обжалвани от
страна на ответника. С уточнителна молба от 03.02.2023г. ищецът е посочил, че процесните
суми се дължат за самостоятелен обект в сграда ЕС- апартамент № 8 на адрес- гр. София,
бул. Александър Стамболийски № 81, вх. А. Ответникът ги дължал в качеството си на
собственик, който живее в обекта. Искането към съда е да уважи предявения иск.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от Д. А., с който
се оспорват предявените искове. Изложени са съображения, че по делото не били
представени доказателства Петко Кирков да е избран за управител на ЕС по реда и съгласно
разпоредбата на чл. 19 ЗУЕС. Сочи, че не е единствен собственик на имота, тъй като
жилището било наследствено. Твърди, че не е запозната с двата протокола от 15.08.2018г. и
от 30.06.2020г., тъй като след изготвянето им не били обявени от управителя на ЕС по реда
на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Сочи, че се е запознала със съдържанието им при получаване на
препис от исковата молба. Поддържа, че не са налице доказателства, че управителят на ЕС е
сключил договор за ремонт на покрива с фирмата, както и че управителят не е представил на
собствениците в ЕС договора. Твърди, че не знае кога е бил извършен ремонта, не било
оповестено на видно място със съответно съобщение, че има изготвен списък относно
размера на вноските, които следва да заплати всеки собственик на апартамент във входа и в
какъв срок следва да бъде сторено това. Поддържа, че не й е представен договор за ремонт
на асансьора, както и че е спряла да плаща определената месечна сума, тъй като няма препис
от протокола на ОС на ЕС от 30.06.2020г. Оспорва твърдението, че не изпълнява
задълженията си по чл. 6, ал. 1, т. 8, 9 и 10 ЗУЕС. Сочи, че не й е връчвана покана по чл. 38
ЗУЕС. Оспорва представените писмени доказателства. Оспорва съдържанието на
представените протоколи, както и съдържанието на протокола от проведеното ОС на ЕС от
30.06.2022г. досежно взетото решение по т. 2, предложение 3, с което за управител и касиер
е избран Петко Кирков „…при условията на досегашните договорености за правата и
задълженията на управителя/касиер и съгласно ЗУЕС“. Оспорва искането за присъждане на
законна лихва. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
На първо място, съдът намира, че предявените по делото искове са допустими, като
подадената искова молба е редовна. От приетия като доказателство Протокол № 001/2022г.
от 30.06.2022г. на етажните собственици на апартаменти на бул. „Александър
2
Стамболийски“ № 81, вх. „А“, се установява, че по т. 2 е взето решение да бъде избран за
управител и касиер Петко Йорданов Кирков при условията на досегашните договорености
за правата и задълженията на управителя/касиер и съгласно ЗУЕС. По делото е приета и
служебна бележка от 21.10.2022г., в която е посочело, че в Столична община- район
Възраждане с вх. № РВЕ 17-ДРОО-103/4/20.10.2022г. е постъпило уведомление по чл. 46б
ЗУЕС за избран на 30.06.2022г. председател на УС- Петко Йорданов Кирков на сграда в
режим на етажна собственост с адрес: гр. София, бул. „Ал. Стамболийски“ № 81, вх. А. По
делото не са въведени твърдения, респ. не са ангажирани доказателства решенията по
30.06.2022г. да са били оспорени по реда на чл.40 ЗУЕС, с оглед на което същите са
породили правно действие. Така от събраните по делото доказателства се установява, че към
датата на подаване на исковата молба /25.10.2022г./, както и към датата на устните
състезания пред настоящата инстанция /20.02.2024г./ управител на ЕС е бил Петко Йорданов
Кирков, който е легитимиран съгласно чл. 23, ал. 4 ЗУЕС да представлява пред съда
собствениците в етажната собственост по искове, предявени срещу собственик, ползвател
или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по
този закон. Доколкото по делото е установена активната процесуална легитимация на
ищеца, предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
За да бъдат уважени предявените искове с правна квалификация чл. 6, ал. 1, т. 9 вр.
чл. 48 ЗУЕС ищецът следва да докаже наличието на следните материалноправни
предпоставки: 1) че ответникът е собственик на индивидуален обект в сградата в режим на
етажна собственост; 2) че на етажната собственост на сградата се дължат суми за извършен
ремонт на асансьора и покрива на сградата, определени на основание валидно взето
решение на Общото събрание на етажната собственост 3) размерът на частта от разходите,
дължима от ответника.
По отношение на първата материална предпоставка, а именно собствеността върху
процесния апартамент, съдът намира следното:
По делото е прието удостоверение, издадено от Столична община, дирекция
„Общински приходи“, отдел Общински приходи „Възраждане“, в което е посочено, че Д. А.
А. е подала данъчна декларация за облагане с годишен данък върху недвижими имоти за
следния имот- ап. 8, находящ се в гр. София, район Възраждане, бул. „Александър
Стамболийски“, № 81, вх. А, ет. 3, като е посочила, че това е основното й жилище, както и
че е собственик на 1/2 идеална част от имота.
Съдът намира, че подаването на декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която Д. А. А. е
посочила, че е собственик на ½ идеални части от процесния апартамент, представлява
извънсъдебно признание за декларираните в нея обстоятелства. Действително, подадената
декларация не съставлява титул за собственост, но това не я лишава от доказателствена
стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички
ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и
направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация не е оспорена от
ответника, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да опровергаят или
3
разколебаят извънсъдебното признание на ответника, направено пред данъчната
администрация относно принадлежността на правото на собственост по отношение на
процесния имот. Още повече, ответникът не оспорва качеството си на собственик на
процесния имот, а единствено че не е единствен собственик на същия. Гореизложеното се
подкрепя и от приетото като доказателство извлечение от домова книга, в което за
процесния апартамент е посочено, че собственици са А. А. Ч., Д. А. А. и Георги Дамянов
Атанасов.
С оглед на което съдът намира, че по делото е установено обстоятелството, че Д. А.
А. е собственик на 1/2 от процесния имот. По делото не са въведени твърдения, респ. не са
ангажирани доказателства за извършвани разпореждания с имота през процесния период.
Поради гореизложеното съдът намира, че ответникът е пасивно материалноправно
легитимиран да отговаря за ½ от процесните вземания, колкото е притежаваната от нея част
в собствеността. По отношение на твърденията на ищеца, че Д. А. е декларирала жилището
за основно, както и че е заплатила първите две вноски за извършените ремонти в цялост,
съдът намира, че гореизложените обстоятелства не могат да се тълкуват в смисъл, че
ответникът е признал, че отговаря за задълженията за имота пред ЕС в тяхната цялост.
Легитимиран да отговаря за заплащането на вноски към ЕС е именно собственикът на
същия, респ. съсобствениците до притежаваните от тях идеални части. Обстоятелството, че
жилището е декларирано за основно е ирелевантно към материалната легитимация в
настоящото производство. На следващо място, извършеното плащане в цялост на първите
дне вноски, които не са процесни, не представлява признание на размера на останалите
непогасени вноски, които са предмет на производството.
Относно взетите решения от ОС на ЕС са събрани следните доказателства:
По делото е приет препис от Протокол на Общо събрание на ЕС от 15.08.2018г. на
етажните собственици на апартаменти на бул. „Александър Стамболийски“ № 81, вх. „А“,
видно от който по т. 2 са взети следните решения: ОС е избрал предложената от Яни Петров
оферта за ремонт на покрива; ОС е упълномощило управителя на ЕС да сключи договор и да
контролира изпълнението на дейностите за ремонт на покрива като договори и условия за
гаранция от изпълнителя; средствата в размер на 1690 лева за ремонта на покрива да бъдат
заплатени от касата на входа след което да бъдат възстановени чрез събиране от
собствениците в ЕС на база процента на идеалните им части; средствата за ремонт на
покрива да бъдат изискани и от магазина за обувки от заведението „Кейдж бар“ на база
изчислените им проценти идеални части. Видно от приетия като доказателство по делото
протокол Дамяна А. е участвала в провеждането на ОС.
По делото е приет препис от Протокол № 1 от 30.06.2020г. на етажните собственици
на апартаменти на бул. „Александър Стамболийски“ № 81, вх. „А“, видно от който по т. 2 е
взето решение за управител и касиер да бъде преизбран за срок от 2 години Петко Йорданов
Кирков, за контрольори- Мартин Николов, Трифон Манов и Мирена Петкова; по т.3 е взето
решение сумата в размер на 7500 лева за основен ремонт на асансьорния механизъм да се
събере от всички живущи в ЕС, като започне разсрочено събиране на необходимите
4
средства чрез 9 броя месечни вноски, изчислени на база притежаваните идеални части.
Посочено е, че събирането на необходимите средства следва да започне от м. 07.2020г. и да
приключи до 01.04.2021г. Видно от приетия като доказателство по делото протокол Дамяна
А. е участвала в провеждането на ОС.
Представен е Договор за услуга от 04.01.2022г., сключен между Етажната
собственост, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 81, вх.
„А“, като възложител и „Иванов и СИЕ 8“ СД като изпълнител с предмет възстановяване на
асансьора в ЕС съгласно стандартите по БДС и съгласно прието предложение, включващо,
но не ограничаващо се по дейности, ремонт и/или подмяна на: демонтаж, монтаж и
настройки; повдигателен механизъм; електронно табло; въже Ф11 75 метра и въже Ф6 50
метра; скоростен ограничител; флексир кабел 25 метра; изключваща тръба 2 броя; магнити
12 бр.; краен изключвател 2 броя; обтегач на тежест. Съгласно чл. 2 общата стойност на
договора е 7500 лева. Представена е и оферта, изготвена от „Иванов и СИЕ 8“ СД, както и 2
броя квитанции за извършени плащания за ремонт в общ размер от 7500 лева от 06.01.2022г.
и 08.03.2022г. Приет е и Протокол за приемане на извършени дейности по Договор от
04.01.2022г., сключен между Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 81, вх. „А“, като възложител и „Иванов и СИЕ 8“ СД като
изпълнител от 07.03.2022г., в който е посочено, че дейностите са изпълнени в съответствие с
договора от 04.01.2022г.
По делото е приет и Договор за извършване на строително-ремонтни дейности от
01.10.2018г., сключен между Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ № 81, вх. „А“, като възложител и Яни Златанов Петров като
изпълнител с предмет извършване на строително-ремонтни работи на покрива на ЕС,
описани в Приложение № 1. Съгласно чл. 2, ал. 1 цената на извършените СМР е 1690 лева. В
Приложение № 1 е посочено, че следва да бъдат изчистени улуци; да се извърши подмяна на
счупени и повредени керемиди на северен, южен и източен склон; подмяна на счупени
капаци /било/; преподреждане на последните 2+2 реда керемиди под билото; хидроизолация
на комини с цел спиране на течове от основите, реглаж на улами /ламарини/,
силиконизиране; подлепване и силиконизиране на капандури; монтаж на скоби за стяг
/северен склон/. Представена е и разписка за получена сума от 500 лева от Яни Петров от
01.10.2018г.; Протокол за извършени СМР по Договор от 01.10.2018г., подписан от
Етажната собственост, находяща се на адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“
№ 81, вх. „А“, и Яни Петров от 15.10.2018г., както и разписка за извършено плащане от 1170
лева от 15.10.2018г.
С оглед на така събрания доказателствен материал по отношение на претендираните
суми за вноски за ремонт на покрива и асансьора съдът намира следното:
Нормата на чл. 6, ал. 1, т. 9 ЗУЕС предвижда, че етажните собственици са длъжни да
заплащат разходите за ремонт, реконструкция, преустройство, основен ремонт и основно
обновяване на общите части на сградата, подмяна на общи инсталации или оборудване и
вноските, определени за фонд „Ремонт и обновяване“, съразмерно с притежаваните идеални
5
части.
ЗУЕС урежда обществените отношения, свързани с управлението на общите части на
сгради в режим на етажна собственост, каквато е процесната, както и правата и
задълженията на собствениците, ползвателите и обитателите на самостоятелни обекти или
на части от тях. В този смисъл възражения, касаещи редовността на свикване и провеждане
на събранията, включая и обстоятелството по какъв начин е бил обявен протоколът от
проведените общи събрания не следва да бъдат разглеждани по същество, тъй като ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на решенията на ОС, но същевременно
ограничава със срок възможността да се иска отмяна на нищожните или
незаконосъобразните решения, като е неприложим принципът нищожност да може да се
установява безсрочно. Извън срока по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС лицата, които поначало са
обвързани от взетите решения, не могат да искат тяхната отмяна, а на още по-силно
основание това не може да стане чрез възражение в настоящото производство. Целта на
нарочния иск по чл. 40, ал. 1 ЗУЕС, лимитиран във времето, е да стимулира етажният
собственик активно да участва и контролира провеждането на общите събрания, а от друга
страна цели и стабилитет на вече взетите решения, тъй като те обикновено засягат
функционирането на цялата ЕС, а не само правната сфера на конкретен собственик и в този
смисъл законът не е дал превес на правата на последния, респективно на ответника,
отчитайки интересът на общността. При липсата на позитивно съдебно решение по чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС, единствено в което производство съдът е компетентен да прецени тяхната
законосъобразност (и то само по въведените с исковата молба пороци), взетите решения на
ОС се стабилизират и следва да бъдат изпълнявани, като е недопустимо последващ съдебен
контрол, в този смисъл и Решение № 39 от 19.02.2013г., постановено по гр. д. № 657/2012г.,
I ГО.
Разходите за ремонт, основно обновяване, реконструкция и преустройство на общите
части, за които има прието решение на общото събрание на собствениците, се разпределят
между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от тях идеални
части от общите части на сградата. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10, б. "а" от
ЗУЕС, общото събрание приема решения и за извършване на разходи, които са необходими
или неотложни за поддържането или за възстановяването на общите части, за извършване на
полезни разходи, както и за определяне на размера на разходите за изпълнението на
указанията в техническия паспорт.
Общото събрание може да възложи на управителя да взема решения за извършването
на неотложни ремонти или на разходи, които не търпят отлагане (чл. 11, ал. 1, т. 14 ЗУЕС),
като според § 1, т. 9 ЗУЕС неотложни са ремонтите, свързани с предотвратяване
разрушаването на сградата или на нейни конструктивни елементи или инсталации, както и
за отстраняване на повреди, които застрашават здравето и живота на хората, околната среда
или други сгради. В случаите на неотложен ремонт или на необходим ремонт, решението за
извършването на разходите може да се вземе самостоятелно от управителя ( чл. 48, ал. 5 и
чл. 49, ал. 1 ЗУЕС). За разлика от неотложен ремонт, необходимият ремонт е този, при който
6
без да е застрашена сигурността на сградата или хора, той е необходим за привеждане на
сградата и инсталации в нея в съответствие с техническите изисквания или за отстраняване
на пречки или неудобства при използването на сградата или на обектите в нея. Разходите за
необходимите ремонти могат да се направят незабавно по решение на управителя, но
впоследствие трябва да се одобрят от общото събрание ( чл. 48, ал. 5 ЗУЕС), като това не е
необходимо за разходите за неотложни ремонти, за които управителят само се отчита
впоследствие пред общото събрание (чл. 49, ал. 1 ЗУЕС). Дори и при неотложен ремонт
обаче разходите могат да се извършат по решение на управителя само ако за това има
заделени суми във фонд "Ремонт и обновяване" на етажната собственост. В противен случай
е необходимо отново решение на общото събрание или при липса на такова издаване на
заповед от кмета на общината (чл. 49 ЗУЕС).
От гореизложената нормативна уредба следва заключението, че за да възникне
вземане на етажната собственост спрямо определен етажен собственик за заплащане на
вноска за ремонт на общите части, е необходимо да е налице взето решение на общото
събрание по посочения ред, за извършване на съответния ремонт, определяне на стойността
му и разпределяне на разходите за ремонта измежду етажните собственици, респективно да е
налице решение на общото събрание, с което се одобряват вече извършени разходи за
извършване на необходим ремонт.
В настоящия случай ответникът не твърди и не ангажира доказателства да е оспорила
по реда на чл. 40 ЗУЕС гореописаните решения на ЕС. В този смисъл в качеството й на
собственик на ½ част от апартамент, находящ се в процесната ЕС, е обвързана от взетите и
неоспорени решения на ОС на ЕС.
От приетите решения, както и от приетите договори за възлагане на СМР и приемо-
предавателни протоколи, се установява по категоричен начин, че ремонтните дейности, за
които има взети решения на ОС, са извършени и приети от ЕС, като обстоятелството, че
ответникът не е била запозната с договорите за СМР е неотносимо в настоящото
производство, доколкото в качеството й на етажен собственик е обвързана от посочените
влезли в сила решения, като именно управителят на ЕС, а не всеки етажен собственик,
представлява ЕС в отношенията с изпълнителите по договорите за СМР.
Поради гореизложеното, доколкото ответникът е обвързан от посочените влезли в
сила решения и не е ангажирал доказателства за погасяване на задълженията си към ЕС,
предявените искове следва да бъдат уважени за 1/2 от процесните суми съобразно
притежаваните от ответника идеални части в апартамента, находящ се в ЕС.
С оглед на което следва да бъдат уважен предявенит иск за сумата от 41,97 лева,
представляваща приета от ОС на ЕС сума, изчислена на база притежаваните идеални части
за авариен ремонт на покрива на ЕС съгласно Решение 2.3 от 15.08.2018г. на ОС на ЕС, като
следва да бъде отхвърлен предявения иск за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 83,95 лева; следва да бъде уважен предявеният иск за сумата от 158,19
лева, представляваща вноска за ремонт на асансьор съгласно Решение 3 от 30.06.2020г. на
ОС на ЕС като следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
7
предявен размер от 316,38 лева.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
сторил и не претендира разноски. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е
сторил разноски за държавна такса в размер на 25 лева като с оглед уважената част от
исковете има право на разноски в размер от 12,50 лева, които следва да му се присъдят. В
исковото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер от 25 лева и
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева като са представени и
доказателства за сторените разноски, а именно Договор за правна защита и съдействие от
19.10.2022г. С оглед уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят разноски в
размер от 162,49 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 6 ЗУЕС вр. чл. 48, ал. 1 ЗУЕС, че Д. А. А., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ № 81, вх. А, ап. 8, дължи на Етажните
собственици в сградата, находяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ 81, вх.
А, сумата от 41,97 лева, представляваща приета от ОС на ЕС сума, изчислена на база
притежаваните от нея идеални части за авариен ремонт на покрива на ЕС съгласно Решение
2.3 от 15.08.2018г. на ОС на ЕС, както и сумата от 158,19 лева, представляваща вноска за
ремонт на асансьор съгласно Решение 3 от 30.06.2020г. на ОС на ЕС, дължими от Д. А. А. в
качеството й на собственик на 1/2 ид. ч. от апартамент № 8, находящ се в гр. София, бул.
„Александър Стамболийски“ 81, вх. А, ведно със законната лихва върху всяка от двете суми
считано от 12.04.2022г. до окончателното им изшлащане, за които суми е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 19678/2022г. по описа на СРС, 175-ти състав,
като ОТХВЪРЛЯ иска за вноска за авариен ремонт на покрива за разликата над 41,97 лева
до пълния предявен размер от 83,95 лева и иска за вноска за ремонт на асансьора за
разликата над 158,19 до пълния предявен размер от 316,38 лева.
ОСЪЖДА Д. А. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, бул. „Александър
Стамболийски“ № 81, вх. А, ап. 8, да заплати на Етажните собственици в сградата,
находяща се в гр. София, бул. „Александър Стамболийски“ 81, вх. А, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 12,50 лева, представляваща разноски в заповедното производство и
сумата от 162,49 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8