Р Е Ш
Е Н И Е
№ 309/24.07.2017
г., гр.Монтана
В името на народа
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - МОНТАНА, ІІ-ри състав, в открито заседание на дванадесети
юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мария Ницова
при секретаря А***
като разгледа докладваното от
съдия Ницова адм.д. № 230 по описа за
2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 145 - 178 от АПК, във
връзка с чл. 46, ал. 5 от Закона за общинската
собственост /ЗОбС/.
Образувано по искова молба/жалба от З.А.Р. ***,
„ за обявяване на нищожност на заповед № 601/20.04.2012 г. на кмета на община
Монтана във връзка с чл.177, ал.2 от АПК..”. Изложени са доводи за „нищожност
на заповедта, т.к. е в нарушение на решение № 3648/19.03.2010 г. на ВАС по дело
№ 6692/2009 г…”. Иска се от съда да „обяви за нищожна заповед № 601/20.04.2012
г. на кмета на община Монтана, както и всички други заповеди на кмета на община
Монтана, издадени в нарушение на решение № 3648/19.03.2010 г. на ВАС по дело №
6692/2009 г…”.
Ответникът - кметът на община Монтана, чрез
процесуалния представител юрк.Петкова, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Излага доводи, че заповедта е издадена в изпълнение на закона, в
съответствие с чл.46, ал.3 ЗОбС след прекратяване на наемните правоотношения с
въпросната заповед, на З.А. със следваща
заповед № 602/20.04.20012 г. веднага е предоставено друго общинско жилище.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Монтана, след като
прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
З.А. е настанена в жилище в гр.Монтана, ул. „Д***
Н*** ”/сега „ И*** Х*** ”/ № * съгласно заповед № 20/13.05.1985 г. и договор за
наем на държавен жилищен имот от
01.06.1985 г./л.19 до 21 от делото/, впоследствие е сключен анекс от 2004
г./л.61 от делото/. През 2008 г. със заповед № 3116/17.11.2008 г. на кмета на
община Монтана са прекратени наемните правоотношения, но същата заповед е
отменена с решение № 3648/19.03.2010 г. по адм.д.№ 6692/2009 г. по описа на
ВАС/л.25-30 от делото/. В производството не се спори, че З.А. е наемател в
общинско жилище, находящо се в гр.Монтана, ул.И*** Х*** №* . Жалбоподателката
спори, че в заповед № 601/ 20.04.2012 г. неправилно е посочено
етаж 2, макар в договора за наем от
1985г. изрично да е посочено, апартамент II /л.20 от делото/, същото се
установява и от приложения акт за общинска собственост и удостоверение № 94-00-901/07.11.2007 г./л.22
и 23 от делото/.
Искането
е за обявяване на нищожност на заповед № 601/20.04.2012 г. на кмета на община
Монтана, като издадена в нарушение на решение № 3648/19.03.2010 г. по адм.д.№
6692/2009 г. по описа на ВАС. Тук следва да се посочи, че макар З.А., да е
записала, че не е получила тази заповед, тя не твърди, че не е уведомена за
нея. От събраните и приложени в производството писмени доказателства безспорно
се установи, че З. А. е уведомена за
издаване на заповед № 601/20.04.2012 г., както и че е запозната с нейното
съдържание, но същата умишлено е отказала да получи екземпляр от същата/ гърба на л.30, съобщение
на л.32 и протокол на л.33 от делото/.
На З.А. е изпратено уведомително
писмо изх.№ 94-3-46/15.03.2016 г.,
което същата е отказала да получи /виж
известие за доставка на гърба на л.39 от делото/, както и изх.№
94-3-58/18.04.2017г. и протоколи № 191/19.04.2017 г. и № 193/04.05.2017 г./л.39
и сл. от делото/. Безспорно се установява, че З.А. не само е уведомена, но и е
разполагала с екземпляр на заповед № 601/20.04.2012 г. на кмета на община
Монтана, т.к. в изпратената от нея жалба до Президента на РБ с вх.№
94-00-1383/26.04.2017 г., съща изрично е
посочила и приложила заповед № 601/20.04.2012 г./гърба на л.46 от делото/. При
така събраните и приложени писмени доказателства, исковата молба с вх.№ 894 от
09.06.2017г., безспорно е извън
законоустановения срок по чл.149, ал.1 АПК за оспорване на издадения
индивидуален административен акт като незаконосъобразен, поради което в
производството следва да бъде разгледана внесената искова молба/ жалба само
относно твърдяната от З.А. нищожност на заповед № 601/20.04.2012 г. на кмета на
община Монтана.
При така установената фактическа обстановка,
съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата, наречена искова молба е
допустима, подадена от надлежна страна,
адресат на акта и имащ правен интерес, подадена е извън преклузивния 14-дневен
срок по чл.149, ал.1, но предвид искането за обявяване на нищожност е допустима
по чл.149, ал.5 АПК. Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото в съответствие с
изискванията на чл. 168 от АПК относно
предмета на съдебна проверка, счита, че оспорения
административен акт не е нищожен, поради
което и на осн. чл. 172, ал.2 от АПК вр. с
чл. 46, ал.5 от ЗОбС отхвърля оспорването.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма и с
необходимото съдържание по чл. 59, ал.2
от АПК, при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с материалноправните разпоредби на ЗОбС и с целта на закона.
Същата е писмена, с ясно посочени адресат, автор на акта, правно и фактическо
основание за издаването й и разпоредени последици.
По отношение компетентността на
издателя на акта, която е предпоставка за неговата валидност, констатациите са
за наличие на териториална и материална компетентност на органа в лицето на
кмета на община Монтана. Заповедта е издадена въз основа на проявил се
фактически състав - жилището е в
отчуждена къща, която няма траен градоустройствен статут и по плана на града се
предвижда изграждане на улица и паркинг, предстои премахване на сградата/
удостоверение изх.№94-00121/07.02.2008 г. на л.24 от делото/, поради което
същата се явява както фактически и правно мотивирана, така и издадена в
съответствие с материално правните разпоредби – чл.46, ал.1, т.2 във вр. с
чл.46, ал.2 и ал.3 ЗОбС. Като в производството не се спори, че на същата дата е
издадена заповед № 602/20.04.2012 г. на кмета на община Монтана, с която на З.А.
е предоставено за настаняване друго общинско жилище/л.4 от делото/. Дори и да
не е налице елемент от фактическия състав на правната норма, то подобно
нарушение би следвало да доведе до отмяна на акта, но както вече бе обърнато
внимание, искането в тази насока е преклудирано с изтичането на срока за
обжалване. Противоречието на един ИАА с материалноправните разпоредби и целта
на закона би довело до незаконосъобразност на същия, а не до нищожност /Решение
№ 3450 от 16.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9578/2009 г., III о./. Редовността на проведената административна
процедурата, макар и дълго продължила във времето, също е без съществени
нарушения. От формална страна, атакуваната заповед съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, като
административният орган е посочил фактическите и правни основания за
постановяване на административния акт. Спазена е и целта на закона -
освобождаване на общинско жилище, т.к. предстои ново строителство, което засяга
обитаваното жилище, като на лицето е издадена настанителна заповед за друго общинско жилище.
Относно твърдението, че заповед №
601/20.04.2012 г. на кмета на община Монтана е нищожна, т.к. е в противоречие с
влязло в сила решение№ 3648/19.03.2010 г. по адм.д.№ 6692/2009 г. по описа на
ВАС, не може да бъде прието за основателно, т.к. със отменената с това решение заповед №
3116/17.11.2008г. на кмета на община Монтана, наемните правоотношения са били
прекратени поради изтичане срока за настаняване чл.46, ал.1, т.6 от ЗОбС,
каквото основание не се съдържа в оспорената заповед. Новата заповед е издадена
при друга фактическа обстановка и на
друго правно основание чл.46, ал.1, т.2
във вр.с. ал.3 АПК, поради което не може да се приеме, че е в
противоречие с влязло в сила решение на ВАС, и не следва да намери приложение разпоредбата на чл.177,
ал.2 АПК. Когато законодателят казва в разпоредбата на чл. 177, ал. 2 АПК
-"влязъл в сила акт на съд", той има предвид административният акт да
не противоречи на решението на съда по спорния предмет, по правните основание и
последици, обективирани в неговия диспозитив. За това, дори ако
административният орган е постановил акт, без да се съобрази с дадените от съда
указания по тълкуването и прилагането на закона, каквито в конкретния
случай не са налице, неговият акт ще
бъде материално незаконосъобразен, но няма да бъде нищожен.
За да бъде прогласена нищожност на
един административен акт, то същият следва да страда от особено съществени
изначални пороци, които да обуславят и начална невъзможност същият да породи
правен ефект. Не всяко нарушение по чл.146 АПК води до нищожност, по- голямата
част от нарушенията на законовия статут на ИАА водят до унищожаемост /отмяна/
на актовете, но възможността за това в случая е преклудирана с изтичане на
срока за обжалване. Нормативна уредба за недействителността на
административните актове липсва, а доколкото има такива, тя е предимно за
унищожаемите актове. Нито АПК, нито ЗАП /отм./; очертават деление на
административните актове на нищожни и унищожаеми, за разлика от ГПК И ЗЗД, които
регламентират съответно пороците на съдебното решение и гражданскоправните
сделки. Нищожният административен акт не поражда правни последици, затова не е
необходимо той да бъде отменян. Необходимо е само неговото прогласяване
/обявяване, констатиране/ като такъв. Решението за това има декларативно
действие. От съществено значение за съдебната практика е изграждането на
разграничителен критерий между нищожните и унищожаеми актове. Докато при
договорите в гражданското право едни пороци водят до нищожност, други- до
унищожаемост, при административните актове едни и същи пороци водят било до
нищожност, било до унищожаемост. Подходът за такова разграничение следва да
бъде конкретен при всеки отделен случай в зависимост от степента на допуснатото
нарушение при издаването на акта. Съдебната практика е наложила, че такива
съществени пороци, водещи до начална недействителност на акта, са издаването му
от некомпетентен орган, невъзможен предмет, пълна липса на основание за
издаването му или съществено нарушение на предвидената форма. Такива пороци не
се установяват в рамките на настоящото производство. В случая съдът не
установява каквито и да било нарушения на изискванията за законност на ИАА, още
повече такива, чиято същност и тежест биха могли да доведат до нищожност на
заповедта.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че
заповедта е действителна, а подадената срещу нея жалба/искова молба с искане за
прогласяване на нейната нищожност е неоснователна и като такава следва да бъде
оставена без уважение.
Ответната страна претендира
присъждане на разноски, като предвид изхода на делото и направеното искане от
пълномощника на оспорващия за присъждане разноски по водене на съдебното
производство и съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.1 АПК във вр. с чл.78 ал.8
от ГПК, З.А. , следва да заплати в полза
на община Монтана, разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лева, съгласно чл.37 ЗПП във вр.с
чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изложеното и на осн. чл. 172, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 46, ал. 5 от ЗОбС, Административният
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковата молба/жалба от З.А.Р. ***,
с искане „ за обявяване на нищожност на заповед № 601/20.04.2012 г. на кмета на
община Монтана във връзка с чл.177, ал.2 от АПК..”, като неоснователно и недоказано.
ОСЪЖДА З.А.Р. *** да заплати на
община Монтана направените в
производството разноски в размер на 100/ сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
Административен
съдия: