Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 18.07.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, девети състав, в публично заседание на осемнадесети юни две хиляди и дванадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА
при секретаря М.К., като разгледа докладваното
от съдията гр. дело № 237/2012 год. и на основание данните по делото и закона,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от М.С.М. *** /уточнена с молба вх. № 1598/22.02.2012
г./ против Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” София за заплащане на
сумата от 3 167,25 лв. – брутно възнаграждение за положен извънреден труди
и 550,00 лв. - обезщетение за забавено изпълнение.
Навеждат
се твърдия, че до 26.10.2011 г. ищецът работил на длъжност „старши надзирател”
в Затвора Ловеч, а със Заповед № 1 – 8595/2 от 06.10.2011 г. на Главния
директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” /ГД „ИН”/
правоотношението му е прекратено поради придобиване право на пенсия.
За
периода 07.02.2009 г. до 26.10.2011 г. ищецът твърди, че работил при ответника
на смени, а работното му време се отчитало сумирано на тримесечен период.
Твърди, че в рамките на всяко отработено от него двадесет и четири часово
дежурство, ответникът му отчитал като отработени двадесет часа, които му се
заплащали съгласно чл. 16 от Заповед № ЛС – 03 – 1182/10.10.2007 г. на
Министъра на правосъдието на Република България, а четири часа, до пълния
размер на дежурството, не се отчитали не се заплащали, като положен от него
извънреден труд. Тези часове ищецът твърди, че са част от смяната му, като той
нямал право да съблича униформата си и е на разположение на ответника в Затвора
Ловеч в готовност да изпълни задълженията си.
За
периода 07.02.2009 г. до 29.10.2011 г. ищецът твърди, че е положил и не му е
заплатен извънреден труд за 689 часа при брутна часова ставка от 5,25 лв. или
общо за сумата от 3 617,25 лв. по години в периода, както следва: от
07.02.2009 г. до 31.12.2009 г. - 272 часа; от 01.01.2010 до 31.12.2010 г. – 250
часа и от 01.01.2011 г. до 26.10.2011 г. - 167 часа. Посочва се, че след
прекратяване правоотношението на ищеца ответникът следвало да му заплати
търсената от него сума за положен извънреден труд, което той не сторил, поради
което ищецът има вземане за заплащане на обезщетение за забава за периода от
26.10.2011 г. до подаване на исковата молба – 09.02.2012 г. в размер на 550,00
лв.
При
така изложените твърдения се оправя искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 3 617,25 лв.,
представляващи възнаграждение за положен извънреден труд общо за 689 часа за
периода 07.02.2009 г. до 26.10.2011 г. при ответника, в едно с 550,00 лв. –
обезщетение за забавено изплащане на главното вземане, за периода от датата на
освобождаване на ищеца от длъжност /26.10.2011 г./ до датата на завеждането на
делото, както и законна лихва върху главното вземане от датата на завеждането
на делото до окончателното й заплащане и сторените разноски.
Ответникът в отговора излага
твърдения, че за периода, посочен в исковата молба, ищецът е полагал труд при
дежурства от 8, 12 и 24 часа, като със Заповед № ЛС – 03 – 1182/10.10.2007 г.
на Министъра на правосъдието е определен реда за разпределяне на работното
време в ГД „ИН” и ГД „Охрана” на територията на звената, отчитането му и
компенсираното на работното време на държавните служители извън редовното
работно време. Не оспорва, че ищецът е работил в ГД “ИН” София на длъжност
„старши надзирател” към Затвора Ловеч, като със Заповед от 06.10.2011 г., на
Главния директор на ГД „ИН” правоотношението му е прекратено, счита от
26.10.2011 г. /дата на връчване на заповедта на ищеца/ поради придобиване право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст и че в рамките на съществуване на
трудовото правоотношение ищецът е работил на смени от 8, 12 и 24 часа, а
отработените от него часове са отчитани сумирано на тримесечен период.
С протоколно
определение от 18.06.2012 г. е допуснато изменение в размера на претенцията за
заплащане на възнаграждение за положени извънреден труд, като същия се счита
заявен за сумата от 4 379,36 лв.
В
хода на делото ищецът участва лично и с адв. Петър Цолов, който същество излага
становище за основателност на заявените искове, като доводите си доразвива в
писмени бележки.
Ответникът
в производството се представлява от юрисконсулт В., която по същество излага
становище за неоснователност на исковете и съображения в тази насока.
Съдът,
след като обсъди събрание по делото доказателства и взе предвид доводите на страните,
прима за установено следното от фактическа страна:
Страните не спорят, че
ищецът е работил на длъжност „старши надзирател” при ответника, като със
Заповед от 06.10.2011 г., на Главния директор на ГД „ИН” правоотношението му е
прекратено, счита от 26.10.2011 г. /дата на връчване на заповедта на ищеца/
поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Последното
се установява и Заповед № 1 – 8595/2 от 06.10.2011 г., издадена от Главен
директора на Главна дирекция “Изпълнение на наказанието”, при Министерство на
правосъдието, издадена на основание чл. 13, ал. 2, т. 4 и чл. 19, ал. 3 ЗИННЗС
във връзка с чл. 245, ал. 1, т. 13, предл. първо ЗМВР и заявление № Пр.1 към №
14940/30.09.2011 г. на служителя, с която се прекратява служебното правоотношение
на полицай М.С.М. – старши надзирател в затвора Ловеч, поради придобиване право
на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване, считано
от датата на връчване на заповедта. Върху заповедта е направено отбелязване, че
М. е запознат с нея на дата 26.10.2011 г., удостоверено с подпис.
В Заповед № 18 – 03-
1182/10.10.2007 г., издадена от Министерство на правосъдието относно реда за
разпределяне на работното време в Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”,
Главна дирекция “Охрана” и териториалните им звена, на основание чл. 393, ал. 1 ЗСВ, чл. 20, ал. 4 ЗИН, във връзка с § 10 от ПЗР на ЗМВР, е наредено в
структурни звена, в който характера на работа изискване непрекъснат работен
процес да се въведе работа на смени по утвърден график. Времето за почивка и за
управление при криза и отбранително мобилизационна подготовка и за участие в
изпълнението на задачи, свързани с тях в заповедта е посочено, че не се отчита за
работно време. Разпоредено е работното време на служителите, работещи на смени,
да се отчита сумарно, на тримесечен период, като изчисляването на нормата работно
време в часове се извършва като броя на работните дни, включен в периода, се
умножи по нормалната продължителност на работния ден. По изключение е
предвидена възможност за установяване на двадесет и четири часови дежурства,
когато числения състав и местоживеенето на служителите не позволява организация
на работата на 8 – часови и 12 – часови смени или организацията на работа и
спецификата на работа го изисква. В заповедта е разписан и ред за отчитане на
положения труд, в частност на отчитането на положения труда над редовното
работно време, като за последния е посочено, че той подлежи на заплащане при
условия и в размери по Кодекса на труда – с 50 на сто увеличено на върху
основното възнаграждение при отработени до 50 часа на отчетен период, а над 50
часа с допълнителен отпуск до 12 работни дни.
От показанията на
свидетелите на ищеца Пенков и Петков се установява, че до 2011 г. и до средата
на 2010 г. двамата са работили като старши надзиратели в затвора Ловеч. На тази
длъжност те са полагали 24 – часови дежурства, като от тях 20 часа са били на
пост, а 4 часа са се водили в почивка, в рамките на която не са можели да
свалят униформите си, като прекарват в същата в специални помещения на затвора.
В рамките на времето, отредено за почивка, се водили като група за бързо
реагиране и указвали помощ при възникнали извънредни ситуации – потушаване на
бунтове и разпри между затворници, претърсване на килии, аварии в ел.
захранването и др. В рамките на всяко едно дежурство винаги е имало група да
бързо реагиране, тъй като надзирателите на пост, не могат да го напускат. И
двамата свидетели заявяват, че труда, полаган в рамките на тези 4 – ри часа, не
им е заплащан никога.
От заключението на
вещото лице се установява, че в рамките на процесния период ищеца е работил на
смени с продължителност от 24 часа всяка. В констативната част на заключението
вещото лице е описало броя на положените смени и отработените часове при 24
часово дежурство по периоди като следва: от 07/02.2009 г. - 1 дежурство и
ползван отпуск от 14 – то до 28 - мо число; м. март 2009 г. - 8 дежурства от 24
часа; м. април 2009 г. - 7 дежурства от 24 часа; м. май 2009 г. - 7 дежурства
от 24 часа и ползван отпуск в периода 29 – ти до 31 – ви; м. юни 2009 г. – три
дежурства от 24 часа и ползван отпуск от 1 – во до 7 – мо число; м юли 2009 г. -
4 дежурства от 24 часа и ползван отпуск от 4 – то до 15 то число; м. август
2009 г. - 8 дежурства от 24 часа; м. септември 2009 г. – осем дежурства от 24
часа; м. октомври 2009 г. - 7 дежурства от 24 часа; м. ноември 2009 г. - 5
дежурства от 24 часа и ползван отпуск от 21 – во до 30 - то число; м. декември 2009
г. - 8 дежурства от 24 часа; м. януари 2010 г. - 7 дежурства от 24 часа; м.
февруари 2010 г. - 7 дежурства от 24 часа; м. март 2010 г. - 8 дежурства от 24
часа; м. април 2010 г. - 3 дежурства и отпуск от 2 – ро до 20 – то число; м.
май 2010 г. - 3 дежурства по 24 часа и отпуск от 16 – то до 31 – во число; м.
юни 2010 г. - 6 дежурства по 24 часа и отпуск от 29 - то до 30 – то число; м.
юли 2010 г. - 6 дежурства от 24 часа; м. август 2010 г. - 7 дежурства от 24
часа; м. септември 2010 г. - 6 дежурства от 24 часа и отпуск от 9 – то до 15 –
то число; м. октомври 2010 г. - 8 дежурства от 24 часа; м. ноември 2010 г. - 7
дежурства от 24 часа; м. декември 2010 г. - 8 дежурства от 24 часа; м. януари
2011 г. - 8 дежурства от 24 часа; м. февруари 2011 г. - 7 дежурства от 24 часа;
м. март 2011 г. – четири дежурства от 24 часа и отпуск от 16 – то до 27 – мо
число; м. април 2011 г. - 8 дежурства от 24 часа; м. май 2011 г. - 2 дежурства
от 24 часа и отпуск от 11 – то до 31 – во число; м. юни 2011 г. - 5 дежурства
от по 24 часа и отпуск от 1 – во до 11 – то число; м. юли 2011 г. - 5 дежурства
от 24 часа и отпуск от 10 – то до 21 число; м. август 2011 г. - 8 дежурства от
по 24 часа; м. септември 2011 г. - 7 дежурства от по 24 часа и м. октомври 2011
г. - 6 дежурство от по 24 часа /до 24.10.2011 г./. Работното време, което е работил
ищецът е отчитано сумарно по тримесечие на база 20 часа служба, при съставен
график за двадесет и четири часови дежурства. За процесния период е посочено,
че ищецът не е компенсиран с допълнителен отпуск. Възнаграждение на ищеца е
формирано от следните компоненти: възнаграждение за длъжност в размер на 270,00
лв. и възнаграждение за категория 337,00 лв. или общо сумата от 607,00 лв.,
като за периода то не е променяна. Вещото лице е определило часова ставка за
заплащане на извънреден труд в размер на 5,42 лв. В съдебно заседание вещото
лице, посочва, че освен компонентите, посочени в заключението като съставни
части на получаваната от ищеца заплата, той е получавал и суми за покриване на
социални нужди – храна и постови, които са му заплащани месечно. Уточнява, че
щатната заплата е обвързана с отработените часове, съобразно часовете труд,
което ищеца би положил при подневно отчитане на работното време. При отработени
по – малко часове от нормативно определените, възнаграждението следва да се
намали, но дори и в тримесечията, в които не се достига броя на часовете, това
не е правено. Посочва отново, че сумарното работно време е изчислявано при 20
часово дежурство, а не при 24 час, като само през м. януари 2010 г. на ищеца е
начислено възнаграждение за извънреден труд в размер на 63,00 лв. и стотинки,
но това е сторено, тъй като той е извикат на работа в ден, определен му за
почивка.
Фактическата
обстановка, описан по – горе се очертава на база приетите по делото писмени
доказателства, което не са оспорени от страните, а по част от фактите,
установени с тях, между страните не е налице и спор. Съдът основава изводите си
на показанията на свидетелите на ищеца, които са последователни и вътрешно
непротиворечиви и се подкрепят от останалите доказателства, както и на
заключението на вещото лице, което също се кредитира, тъй като е компетентно
изготвено и обосновано.
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с
претенции за заплащане на извънреден труд - с правна квалификация чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР и за заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение - с правна квалификация чл. 86 ЗЗД.
За
периода, за който ищецът търси заплащане на извънреден труд, той се е намира в
служебно правоотношение с ответника. За в рамките на същия той е работил на смени
с продължителност от 24 часа, при сумирано отчитане на работното време. При
установяването на сумарно отчитане на работно време установената нормативна
продължителност на работното време /последната установена в разпоредбата на чл.
211, ал. 1 ЗМВР, приложима към настоящия казус по аргумент от чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС/ се спазва средно за определен период, по продължителен от деня и
седмицата, период от време. При тази форма на отчитане на работното време през
отделни работни дни може да се надвишава нормата, но работата в повече се
компенсира, а баланса на работното време и свободното такова се определя средно
за периода, пред който се отчита. От тук, пред хипотеза на положен извънреден
труд сме изправени в случай когато служителят, работещ при сумирано изчисляване
на работното време, отработва повече часове в рамките на отчетния период /в
случай тримесечен/ отколкото ако той работеше при условия на подневно отчитане
на работното време. Аргументи в тази насока могат да бъдат изведени от
съвместното тълкуване на разпоредбите на чл. 211, ал. 1 и ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Първата установява правилото – нормалната продължителност на работното време
като часове на ден, на седмица и продължителността на работната седмица, а
втората начина за компенсиране на работа над установената норма. В тази връзка,
неправилно е застъпеното от ищеца становище за положен от него извънреден труд,
базиран единствено на разпоредителната част на заповедта за отчитане на
работното време от 2007 г., издадена от Министерството на правосъдието, в която
е предвидено, че времето за почивка не са отчита в работното време. Отчитането
или неотчитането на почивката няма пряко отношение към въпроса за това налице
ли е положен извънреден труд, ако общия сбор на положените 24 часови дежурства,
при отчитане на всичките часове, включени в тях, за тримесечие не надхвърля
нормативно установеното време при подневно отчитане, за същия период. Съдът не
отрича, че така нар. почивка не същинска по своя характер, доколкото служителят
не може да се откъсва от работното си място и не само следва да е на разположение
в нейните рамки, но и пряко да се включва в действия по потушаване на бунтове.
От несъщинския характер на тази почивка не може обаче пряко да се направи
извод, че извършената работа в нейните рамки, съставлява извънреден труд.
Последното може да бъде направено единствено при съпоставка на отработените
часове по дежурства по периоди и времето, което ищецът би работил при подневно
отчитане на работното време. Изхождайки от казаното, за да се извърши преценка
по същество съдът следва да извърши тази съпоставка по периоди. В рамките на
първия отчетен период м. април 2009 г. до м. юни 2009 г. ищецът е отработил 17
дежурства от по 24 часа или общо 408 часа при средна норма от 480 часа при
подневно отчитане на работното време, т. е. в периода не е налице превишаване
на редовното работно време. В рамките на втория отчетен период м. юни 2009 г.
до м. септември 2009 г. ищецът е отработил 20 дежурства от по 24 часа или общо
480 часа при средна норма от 480 часа при подневно отчитане на работното време,
т. е. в периода не е налице превишаване на редовното работно време. В рамките
на третия отчетен период м. октомври 2009 г. до м. декември 2009 г. ищецът е
отработил 20 дежурства от по 24 часа или общо 480 часа при следна норма от 480
часа на при подневно отчитане на работното време, т. е. в периода не е налице
превишаване на редовното работно време. В рамките на четвъртия отчетен период
м. януари 2010 г. до м. март 2010 г. ищецът е отработил 22 дежурства от по 24
часа или общо 528 часа при средна норма от 480 часа при подневно отчитане на
работното време, т. е. в периода е налице превишаване на редовното работно
време с 48 часа. В рамките на петия отчетен период м. април 2010 г. до м. юни
2010 г. ищецът е отработил 12 дежурства от по 24 часа или общо 280 часа при
средна норма от 480 часа при подневно отчитане на работното време, т. е. в
периода не е налице превишаване на редовното работно време. В рамките на шестия
отчетен период м. юли 2010 г. до м. септември 2010 г. ищецът е отработил 19
дежурства от по 24 часа или общо 456 часа при средна норма от 480 часа при
подневно отчитане на работното време, т. е. в периода не е налице превишаване
на редовното работно време. В рамките на седмия отчетен период м. октомври 2010
г. до м. декември 2010 г. ищецът е отработил 23 дежурства от по 24 часа или
общо 552 часа при средна норма от 480 часа при подневно отчитане на работното
време, т. е. в периода е налице превишаване на редовното работно време със 72
часа. В рамките на осмия отчетен период м. януари 2010 г. до м. март 2011 г.
ищецът е отработил 19 дежурства от по 24 часа или общо 456 часа при средна норма
от 480 часа на при подневно отчитане на работното време, т. е. в периода не е
налице превишаване на редовното работно време. В рамките на деветия отчетен
период м. април 2011 г. до м. юни 2011 г. ищецът е отработил 15 дежурства от по
24 часа или общо 360 часа при средна норма от 480 часа на при подневно отчитане
на работното време, т. е. в периода не е налице превишаване на редовното
работно време. В рамките на десетия отчетен период м. юли 2011 г. до м.
септември 2011 г. ищецът е отработил 20 дежурства от по 24 часа или общо 480
часа при следна норма от 480 часа на при подневно отчитане на работното време,
т. е. в периода не е налице превишаване на редовното работно време. В рамките
на последния и първия период не е налице пълно тримесечие, за се извърши в
неговите рамки сочената съпоставка /от 07.02.2009 г. до м. март 2009 г. и за м.
октомври 2011 г. до прекратява на служебното правоотношение на ищеца 26.10.2011
г./ От изложеното до тук може да се направи извода, че в рамките на периода
ищеца е положил 120 часа положен труд над установената нормална продължителност
в рамките на два периода, включени в процесния период, за което ответника дължи
заплащане /рамките на единия период положение извънреден труд надхвърля 50
часа, но за него ищеца не е компенсиран с допълнителен отпуск и това не може да
бъде сторено към момента, поради прекратяване на правоотношението му/. При
съобразяване на определената от вещото лице часова ставка от 5,42 лв. на ищеца
се дължи възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 650,40 лв. За
пълнота на изложението, следва да се отбележи, че рамките на периодите, в което
ищецът е отработил по – малко часове от нормативно установените в закона за
периода, същия е получавал размера на възнаграждението си по щат, вкл. и за
времето на така наречената почивка.
Съобразявайки
изложеното, съдът намира, че заявената от ищеца претенция за заплащане на
извънреден труд се явява доказана до размера от 650,40 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащане на вземането, като
за горницата до 4 379,36 лв. тя следва да бъде отхвърлена.
Заявения
обективно съединен иск за заплащане на обезщетение за забава се явява също
частично основателен. Ищецът има вземане срещу ответника за заплащане на
извънреден труд в размер на 650,40 лв. Това възнаграждение ответникът е
следвало да заплати на ищеца с изтичането на съответния тримесечен период, в
рамките на който е положен извънредния труд, т. е. април 2010 и януари 2011 г.
Ищецът търси присъждането на обезщетение от едни по късен момент – датата на
прекратяване на служебното му правоотношение. По аргумент от изложеното, към
тази дата ответникът е изпаднал в забава, а от там дължи и заплащане на
обезщетение. Последното е в размер на 19,47 лв., определена при съобразяване размера
на вземането, основания лихвен процент за периода, увеличен с 10 пункта и
периода на забава.
При
съобразяване на изложеното, искът за заплащане на обезщетение за забава за
горницата до търсената сума от 550,00 лв. се явява неоснователен.
При преценка редовността на исковата молба съдът е допуснал
грешка относно дължимостта на държавна такса в производството по делото. Спорът
между страните е свързан с изпълнението на задължения по служебно
правоотношени, като същият по своята същност не съставлява трудов спора по
смисъла на чл. 357 КТр. С оглед на това, на общо основание, при разглеждането
му се дължи държавна такса. /аргументи в тази насока изложени в опр. №
768/07.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 115/2009 г. III ГО, ГК/. Съобразявайки формирания по
– горе извод и на основание чл. 77 ГПК съдът следва да определи размера на
такси по заявените искове и ги възложи на страните, с оглед изхода на спора.
Така, по иска за заплащане на извънреден труд дължима е такса в размер на
175,17 лв., а по иска за заплащане на обезщетение за забава такса в размер на
50,00 лв. От тях на ищеца следва да се възложи заплащането в полза на РС Ловеч
на такса в размер на 148,90 лв. по първата претенция и 48,00 лв. по втората или
общо сумата от 196,90 лв., а на ответника разликата от 28,27 лв. В тежест на
ищеца следва да се възложи и запращането на част от разноските за експертиза,
съобразно частта, в която исковете му са отхвърляни, а именно за сумата от
102,00 лв.
Ищецът е заявил искане
за разноски, но не представя списък на сторените такива. По делото той е
представляван от адвокат, на който е заплатено възнаграждение в размер на
450,00 лв. От тях в полза на ищеца следва да се присъди сумата от 63,00 лв.,
съобразно уважената част от исковете.
Ответникът не е заявил
искане за разноски, на което съда да отговори.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, вр. чл. чл. 211, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР
Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с адрес: гр. София, ул. “Н.
Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл. комисар Митко Димитров
да заплати на М.С.М., с ЕГН **********,*** сумата от 650,40 лв. /шестстотин и
петдесет лева и четиридесет стотинки/, представяваща възнаграждение за положен
извънреден труд в рамките на 120 часа, от които 48 часа в рамките на периода януари
2010 г. до м. март 2010 г. и 72 часа в рамките на периода м. октомври 2010 г.
до м. декември 2010 г., в едно със законната лихва, начиная от датата на подаване
на исковата молба /09.02.2012 г./ до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска
за горницата до сумата от 4 379,36 лв., претендирана като положен
извънреден труд в рамките на 569 часа за периода 07.02.2009 г. до 26.10.2011 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 86 ЗЗД Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес:
гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл.
комисар Митко Димитров да заплати на М.С.М., с ЕГН ********** сумата от 19,47
лв. /деветнадесет лева и четиридесет и седем стотинки/ обезщетение за забавено
изпълнение върху сумата от 650,40 лв. за периода 26.10.2011 г. до 09.02.2012 г.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК М.С.М., с ЕГН **********,*** да запрати в полза на РС
Ловеч държавна такса в размер на 196,90 лв. /сто деветдесет и шест лева и
деветдесет стотинки/ и 102,00 лв. /сто и два лева/ разноски.
ОСЪЖДА
на основание чл. 77 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с адрес:
гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор – гл.
комисар Митко Димитров да запрати в полза на РС Ловеч държавна такса в размер
на 28,27 лв. /двадесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Главна дирекция “Изпълнение на наказанията” с
адрес: гр. София, ул. “Н. Столетов” № 21, представлявана от Главен директор –
гл. комисар Митко Димитров да заплати на М.С.М., с ЕГН **********,*** сумата от
63,00 лв. /шестдесет и три лева/ сторени разноски в производството, съобразно
уважената част от исковете.
Решението може да бъде обжалвано в 2 - седмичен срок от връчването му на страните,
пред Ловешки
окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: