Решение по дело №1932/2018 на Районен съд - Шумен

 

Р Е Ш Е Н И Е

370/19.4.2019г.

 

19.04.2019 год.

 

Номер . . . . . . . . . . .                                Година 2019                    Град Шумен

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Районен съд 0 Шумен                                                                    седми  състав

На 21 (двадесет и първи) март                                                   Година 2019

В публично съдебно заседание, в следния състав:

                                                                       Председател Теодора Йорданова-Момова

Секретар Е.П.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия Т. Йорданова-Момова

гражданско дело номер 1932по описа за 2018 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД и чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 99, ал. 1 от ЗЗД.

            В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София твърди, че на 15.11.2014 г. „Аксес файнанс“ ООД сключило с ответника И.С.П. договор за кредит „Бяла карта“, по силата на който предоставило на последния сума в размер на                     500,00 лева под формата на кредитен лимит. С анекс към договора от 26.05.2015 г. лимитът бил увеличен на 700,00 лева. П. усвоил пълната сума от този лимит. Общият размер на неплатената част от кредита възлизал на 646,94 лева. Заемателят дължал и такси  и разходи за извънсъдебно събиране на задължението му в размер на 120,00 лева. Освен това, ответникът дължал и обезщетение за неизпълнение на задължението си – лихва за забава в размер на 42,24 лв. за периода 07.05.2017 г. – 31.01.2018 г. На 11.11.2016 г. между ищеца и „Аксес файнанс“ ООД бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания, по силата на който последното прехвърлило на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД вземанията си по цитирания договор за кредит срещу П.. Поради това, ищецът депозирал пред ШРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на съда. Поради връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, на ищеца са дадени указания за предявяване на исковете. Моли съда да постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено, че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на ШРС: в размер на 646,94 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г.; в размер на 120,00 лв., представляващо задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г. и в размер на 42,24 лв., представляващо задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 07.05.2017 г. – 31.01.2018 г. по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г, ведно със законната лихва върху сумата 646,94 лв., считано от предявяването на иска (депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК) – 06.02.2018 г. до окончателното плащане, като претендира и разноските по настоящото исково производство и по заповедното производство, за които представя списък по чл. 80 от ГПК.

            В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не подава отговор на исковата молба. Назначеният му особен представител не подава отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва претенциите, като сочи, че по делото не е доказано предаването на парична сума от праводателя на ищеца на ответника. Моли, исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

            Видно от приложения по делото договор от 15.11.2014 г. е, че „Аксес Файнанс“ ООД се задължило да предостави на И.С.П. ровелвиращ кредит в максимален размер на 500,00 лв. под формата на разрешен кредитен лимит, усвоим чрез международна кредитна карта. Посочено е, че при подписване на договора на ответника се предоставя платежен документ – кредитна карта № 423902. В чл. 3 от договора е посочено, че кредитополучателят може по всяко време да усвоява суми от главницата до максималния кредитен лимит, като се задължава да плаща до всяко второ число на месеца текущото си задължение, дължимо за предходния месец. В чл. 4 е описано съдържанието на „общото задължение“, като срокът на договора бил две години. Подробно са вписани дължимата договорна лихва и годишния процент на разходите. Според чл. 21, ал. 4, при забава за плащане на което и да е парично задължение, кредитополучателят дължи законна лихва за всеки ден забава. Съгласно алинея 6 от тази клауза, след настъпване на предсрочната изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащане на такса в размер на 120,00 лв., включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице-служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението. По делото е представен анекс към договора, подписан между страните на 26.05.2015 г., по силата на който разрешеният кредитен лимит бил увеличен на 700,00 лева. Съдът констатира от представения рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 11.11.2016 г., че заемодателят прехвърлил на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ООД свои вземания, произтичащи от сключени договори за кредит. Същите са описани в приложение № 1/12.12.2017 г. към договора, в което под № 30 фигурира вземане срещу ответника по описания по-горе договор. По делото е представено пълномощно от 29.12.2016 г., по силата на което „Аксес файнанс“ ООД упълномощава цесионера да уведоми от негово име всички длъжници по всички вземания, предмет на договора за цесия от 11.11.2016 г. за сключването на последния.

            От приложеното ч.гр.д. № 420/2018 по описа на ШРС се установи, че ищецът „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД подал по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 06.02.2018 г., по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211/08.02.2018 г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове и за разноски в общ размер 75,00 лв., направени по заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

            Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, размерът на усвоената от П. главница по договора е в размер на 7571,76 лв., като последното ползване на суми е на 24.03.2017 г. Вещото лице е описало задълженията на потребителя, като общия размер на неплатената главница по договора възлиза на 646,94 лв., на разходите – 120,00 лв., а на законната лихва за претендирания период – на 121,60 лева. Вещото лице е посочило всички падежни дати на дължимите месечни вноски.

            При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:

            По допустимостта на исковете:

            Исковете са предявени от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД гр. София по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово заявление в качеството му на кредитор срещу ответника И.С.П. в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211/08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 4202018 г. на ШРС, и след връчване на заповедта на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че установителните искове са допустими.

            По основателността на установителните искове:

            Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № 420/2018 г. на ШРС, представените в настоящото исково производство писмени документи и заключението по изготвената ССЕ.

            Доказа се, че на 15.11.2014 г. между „Аксес файнанс“ ООД и ответникът И.П. бил сключен договор за кредитна карта, като бил уговорен срок на действие на същия – две години. На 26.05.2015 г. между страните бил подписан анекс към договора. Съдът намира за доказано, че дружеството предоставило на ответника суми по издадената му кредитна карта. От своя страна, последният се задължил да върне заетата сума, чрез плащане на месечни вноски, включващи всички компоненти, подробно описани в договора. Установи се по делото, че „Аксес файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД сключили валиден договор за прехвърляне на вземания, между които и вземането срещу И.П. по процесния договор за кредит. Цедентът  упълномощил цесионера да уведоми от негово име  длъжника за извършената цесия. Не се доказа, че ищецът изпратил уведомление до ответника. Следователно, последната не е надлежно уведомен за сключването на договор за цесия преди депозиране на исковата молба. Действително, надлежно е уведомлението на длъжника, ако към приложенията към настоящата искова молба се съдържа такова, тъй като съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното право, настъпил след предявяване на иска. В случая, обаче, длъжникът – ответникът П. не е открит на установените му постоянен и настоящ адрес, като същият се представлява в производството от назначения му особен представител. Последният има ограничен кръг права за целите на процеса и не може да приема материалноправни волеизявления, каквото е съобщаването на цесията. Получаването на съобщение за сключен договор за прехвърляне на вземане представлява разпореждане с право, за което действие се изисква изрично пълномощно по смисъла на чл. 34, а. 3 от ГПК. Според разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК, особеният представител може да извършва действия, за които се изисква изрично пълномощно само с одобрението на съда, пред който се води делото. В случая не е налице изрично съгласие на особения представител да му бъде връчено съобщение за цесията, както и одобрение на съда. Поради това, следва да се приеме, че връчване на особения представител на ответника П. не е извършено. Ето защо, съдът намира, че не е налице надлежно уведомление за сключения между „Аксес файнанс“ ООД и „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД договор за цесия, поради което същият не е произвел действие спрямо ответника.

            Предвид обстоятелството, че твърденията на ищеца в исковата молба са, че той е носител на материалното право, засегнато от правния спор, то следва, че ищцовото дружество притежава активна процесуална легитимация в настоящото производство. Това е така, тъй като принадлежността на правото на иск произтича от фактическите твърдения в исковата молба. Поради това и поради установеното по-горе, че поради липса на надлежно уведомяване по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД не е носител на вземания срещу И.П., то предявените искове срещу последния следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

            Предвид отхвърлянето на исковите претенции, в полза на ищеца не следва да бъдат присъждани направените деловодни разноски по заповедното производство и по настоящото исково производство.

            Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД с ЕИК ***, със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С. 1527, обл. С., район О, бул. „В.Л“ № 114, ет. Мецанин, представлявано от Т.Я.К. и Р.Г.А. против И.С.П. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 646,94 лв. (шестстотин четиридесет и шест лева и 94 стотинки), представляващо задължение за връщане на заета сума по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211 от 08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София против И.С.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 120,00 лв. (сто и двадесет лева), представляваща задължение за плащане на уговорени договорни такси за извънсъдебно събиране по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211 от 08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ” ООД гр. София против И.С.П. с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл. 288 от ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено съществуването на вземането за сума в размер на 42,24 лв. (четиридесет и два лева и 24 стотинки), представляваща задължение за плащане на обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 07.05.2017 г. – 31.01.2018 г. по договор за кредит от 15.11.2014 г. сключен между „Аксес файнанс“ ООД и ответника, прехвърлено на ищеца чрез сключен договор за цесия от 11.11.2016 г., за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 211 от 08.02.2018 г. по ч.гр.д. № 420/2018 г. по описа на ШРС, КАТО  НЕОСНОВАТЕЛЕН.

            Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Шумен.

 

 

                                                                                              Районен съдия: