Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………….
……………………………..,
Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Деветнадесети състав в открито съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и
втора година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При секретар Румела Михайлова изслуша
докладваното от съдията административно
дело № 1151/2022г. за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ал.3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Делото е образувано по жалбата на В.М.Д. чрез адв.К.Д. срещу решение
№2153-03-58/20.04.2022г. на директора на Териториално поделение на Националния
осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр.Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.М.Д.
срещу разпореждане №********** по протокол №230/01.12.2021г. на ръководителя на
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ – Варна.
В жалбата се подчертава, че В.М.Д.
отговаря на изискванията на чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, тъй като има навършени 66 години и 8 месеца и 15
години действителен осигурителен стаж. Намира обжалвания административен акт за
незаконосъобразен, защото пенсионният орган е приел, че времето на редовната
военна служба в периода от 15.09.1972г. до 02.12.1974г., т.е. с продължителност
2 години 2 месеца и 16 дни не представлява „действителен стаж“ по смисъла на §1
ал.1 т.12 от Допълнителните разпоредби на КСО. В процесното решение неправилно
е зачетен действителен осигурителен стаж само от 13 години 9 месеца и 15 дни
вместо общ осигурителен стаж от 16 години и един ден. Подчертава, че редовната
военна служба е действителен осигурителен стаж на основание чл.9 ал.7 от КСО,
който трябва да бъде взет предвид при прилагане на чл.68 ал.3 от КСО. Позовава
се на трайна съдебна практика на Върховния административен съд: решение №9097/08.07.2020г.
по адм.дело №890/2020г.; решение №28/03.01.2013г. по адм.дело №9460/2012г.; решение
№14398/20.11.2020г. по адм.дело №10551/2020г.; решение №6234/24.04.2019г. по
адм.дело №1300/2019г.; решение №4842/02.04.2019г. по адм.дело №10942/2018г.;
решение №11681/03.10.2018г. по адм.дело №10591/2017г.; решение
№806/17.01.2013г. по адм.дело №11816/2012г. и др. Същите доводи се поддържат и
в представената писмена защита. В съдебното заседание на 26.09.2022г.
жалбоподателят чрез адв.Д. заявява, че не оспорва констатациите на
административния орган относно непризнаването на стажа в „Електрострой 61“
ЕООД. Иска отмяна на обжалвания административен акт и присъждане на съдебни
разноски.
Ответникът – директорът на ТП на НОИ –
Варна чрез старши юрисконсулт М. К. е представил становище с вх.№
13949/20.09.2022г., в което оспорва жалбата като неоснователна и необоснована.
Моли да бъде отхвърлена и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решение №2153-03-58/20.04.2022г. на
директора на ТП на НОИ-Варна е съобщено на адресата му на 29.04.2022г. видно от
известието за доставяне. Жалбата срещу него е постъпила на 11.05.2022г., т.е. в
14-дневния срок за обжалване. Подадена е от лице с активна процесуална
легитимация срещу административен акт, подлежащ на обжалване, поради което
жалбата е процесуално допустима.
Въз основа на съдържащите се в
административната преписка документи и доказателствата, събрани в хода на
съдебното производство и предвид твърденията на страните, съдът установи
следното от фактическа страна:
С разпореждане №********** по протокол
№230/01.12.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на
НОИ-Варна е отказано на В.М.Д. отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст по негово заявление вх.№ 2113-03-590/24.03.2021г., като е прието, че
към датата на подаването му е имал действителен осигурителен стаж от 13 години
9 месеца и 15 дни вместо минималните 15
години, както се изисква по чл.68 ал.3 от КСО. Към 24.03.2021г. жалбоподателят
е имал навършени 66 години 8 месеца и 4 дни, т.е. необходимата възраст съгласно чл.68 ал.3 от КСО след прибавяне към
необходимите навършени 65 години и 10 месеца още 10 месеца след 31.12.2016г. – по
2 месеца за 2017г., 2018г., 2019г., 2020г. и 2021г. Административният орган не
е зачел осигурителен стаж в „Електрострой 61“ ЕООД за периода от 01.08.2016г.
до 07.12.2017г., която констатация не се оспорва от В.М.Д..
Със своето решение
№2153-03-58/20.04.2022г., директорът на ТП на НОИ – Варна е отхвърлил жалбата
на В.Д., като е приел, че макар и към датата на подаване на заявлението си –
24.03.2021г. да е имал навършени изискуемите 66 години и 8 месеца, не е
отговарял на другото кумулативно изискване по чл.68 ал.3 от КСО – да притежава
най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Подчертано е, че периода на
военната служба от 2 години 2 месеца и
16 дни е зачетен като осигурителен стаж към общия такъв съгласно чл.9 ал.7 от КСО, но
не е приет за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР
на КСО, защото през него период лицето не е полагало труд по трудово, служебно
или друго правоотношение, за което да е бил задължително осигурен за
инвалидност, старост и смърт, както и не е подлежало на задължително
осигуряване за своя сметка и съответно не е внасял дължимите осигурителни
вноски. По изложените доводи, административният орган е зачел действителен
осигурителен стаж на жалбоподателя в размер на 13 години 9 месеца и 15 дни, с
което не отговаря на условията по чл.68 ал.3 от КСО за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Жалбоподателят представи удостоверение от
Държавния военноисторически архив с № 02-2846/01.06.2022г., според което В.М.Д.
е бил на наборна военна служба в частите на Българската армия от 15.09.1972г.
до 02.12.1974г., т.е. 2 години 2 месеца и 16 дни. Жалбоподателят представи удостоверение за
идентичност на лице с различни имена с №00571/01.06.2022г., издадено от община
Тервел, според което В.М.Д., В. М.Д. и В. М. Д. са имена на едно и също лице.
Спорът е само правен, а именно:
представлява ли наборната военна служба в частите на Българската армия
действителен осигурителен стаж по смисъла на §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО?
Въз основа на установената фактическа
обстановка, съдът извежда следните правни заключения:
Съгласно разпоредбата на чл. 68, ал. 3 КСО в случай,
че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, до 31 декември 2016 г. те
придобиват право на пенсия при навършване на възраст 65 години и 10 месеца за
жените и мъжете и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. От 31
декември 2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на 67-годишна възраст.
Допълнителната разпоредба на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО, съдържаща легално определение на понятието „действителен стаж“ като действително изслуженото време по трудово
или служебно правоотношение, или времето, през което лицето е работило по друго
правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт,
както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за
своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски е приета с измененията на
КСО, обн. в ДВ, бр. 107 от 2014 г. и е в сила от 01.01.2015 г. В настоящия
случай се разглежда стаж, придобит през времето от 15.09.1972г. до 02.12.1974 г., поради което на
основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО правилно неговата действителност е преценена
съобразно действащите до 31 декември 1999 г. разпоредби. В периода от 1958 г.
до 27.02.1996 г. военната служба се регулира от разпоредбите на Закона за всеобщата
военна служба на Народна Република България (ЗВВСНРБ - отм.). Нормата на чл. 9
от същия закон, установява, че военната служба във въоръжените сили се състои
от действителна военна служба и служба в запаса, като на действителна военна
служба се намират маршалите, генералите, офицерите, свръхсрочнослужещите
старшини и сержанти, приети за кадър във Въоръжените сили, и всички срочно
служещи от сержантския, войнишкия и курсантския състав, които служат редовната
си военна служба във Въоръжените сили. Редовната/наборната военна служба освен
действителна е била и задължителна през процесния период, съгласно чл. 3 от
ЗВВСНРБ, т. е. същата е представлявала обективно и неотстранимо по волята на
дадено лице препятствие същото да полага труд, който да представлява основание
за неговото осигуряване и съответно за придобиването на осигурителен стаж по
смисъла на сега действащото законодателство. Съгласно разпоредбата на чл. 81 от
Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.); в редакциите към 15.09.1972г., към 02.12.1974 г. и към 31.12.1999 г.,
изслужената наборна, преди това редовна, военна служба се зачита за трудов стаж
от ІІІ категория. Времето на изслужена наборна, респ. редовна, военна служба до
31.12.1999 г., през което лицата са били препятствани да полагат труд по
трудово или приравнено правоотношение, се зачита за действителен трудов стаж по
действащото законодателство до 31.12.1999 г. и съответно - за действителен
осигурителен стаж при пенсиониране съгласно сега действащите нормативни
основание за отпускане на лична пенсия. В същия смисъл е налична последователна
съдебна практика, както следва: решение № 6611 от 02.06.2021 г. на ВАС по адм.
д. № 4442/2021 г., решение № 14517 от 24.11.2020
г. на ВАС по адм. д. № 6444/2020 г., решение № 12404 от 7.10.2020
г. на ВАС по адм. д. № 6255/2020 г.,
решение № 8978 от 13.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11473/2018 г.,
решение № 266 от 08.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2856/2018 г., решение №
15446 от 11.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6749/2018 г., решение № 15587 от
13.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13944/2017 г., решение № 4930 от 26.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1961/2016 г., решение № 11681 от 03.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10591/2017г., решение № 9471 от 17.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 7470/2016 г., решение на ВАС № 6234/24.04.2019 г. по адм.
д. № 1300/2019г., решение
№7647/16.06.2017г. на ВАС по адм.д.№7470/2016г., решение №14398/20.11.2020г. на
ВАС по адм.д.№10551/2020г., решение №9097/08.07.2020г. на ВАС по
адм.д.№890/2020г., решение №8524/06.06.2019г. на ВАС по адм.д.№2326/2019г.,
решение №266/08.01.2019г. на ВАС по адм.д.№2856/2018г. Отделно, както е приел ВАС в
решение № 11681/03.10.2018 г. по адм. д. № 10591/2017 г., към военната служба е
неприложимо разграничението за действителен и недействителен осигурителен стаж,
а същата следва да бъде зачетена само като действителен осигурителен стаж по
смисъла на § 1, т. 12 от ДР на КСО, вр. чл. 68, ал. 3 от КСО.
С оглед гореизложените обстоятелства, трудовият стаж,
положен в изпълнение на задължението за отбиване на редовна военна служба, от В.М.Д. през периода 15.09.1972 г. до 02.12.1974 г. е действителен
осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 от КСО във връзка с § 1, ал. 1,
т. 12 от ДР на КСО. Ръководителят на пенсионното осигуряване и директорът на ТП
на НОИ – Варна неправилно не са зачели този
стаж като действителен. Същият е с продължителност
2 години 2 месеца и 16 дни и прибавен към признатият от пенсионния орган
действителен осигурителен стаж от 13 години 9 месеца и 15 дни се получава
действителен осигурителен стаж от 16 години и един ден, който е повече от
минимално изискуемите 15 години действителен осигурителен стаж по чл.68 ал.3 от КСО във връзка с §1 ал.1 т.12 от ДР на КСО. В обжалваният акт не се оспорва
факта, че към датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, В.М.Д. е имал навършени 66 години 8 месеца и 4
дни, при необходима възраст по цитираната по-горе разпоредба – 66 години и 8
месеца.
Следователно, към
24.03.2021г. при подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, жалбоподателят е отговарял на двете кумулативно
изискуеми условия по чл.68 ал.3 от КСО, поради което обжалваният от него отказ на
ръководителя на „Пенсионно осигуряване“, потвърден с решението на директора на
ТП на НОИ – Варна се явяват незаконосъобразни и трябва да бъдат отменени. Преписката
трябва да бъде върната на компетентния пенсионен орган за ново произнасяне в
определен от съда срок при съобразяване на задължителните указания по
тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на съдебното решение.
Основателността
на жалбата дава право на подателя ѝ да му бъде уважено искането за
присъждане на съдебни разноски, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 500 лева по приложения договор за правна защита и
съдействие. Съдът не намира за необходимо да намали размера, въпреки
възражението на ответника, направено в писменото становище, защото смята, че
сумата от 500 лева не надвишава прекалено минималния размер от 350 лева по чл. 8
ал.2 т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и разликата освен, че отговаря на правилата на свободното
договаряне, но и е съответна на фактическата и правна сложност на делото, както
и процесуалната активност на жалбоподателя.
Мотивиран
от горното и на основание чл.118 ал.3 от КСО във връзка с чл.173 ал.2 от АПК и
чл.174 от АПК, както и на основание чл.143 ал.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №2153-03-58/20.04.2022г. на
директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт
гр.Варна, с което е отхвърлена жалбата на В.М.Д. с ЕГН ********** с вх.№
1012-03-203/23.03.2022г. заедно с разпореждане №********** по протокол
№230/01.12.2021г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ –
Варна.
ВРЪЩА преписката на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ в
Териториалното поделение на Националния
осигурителен институт гр.Варна за ново произнасяне по заявление вх.№ 2113-03-590/24.03.2021г. на В.М.Д.
при съобразява със задължителните указания по тълкуването и прилагането на
закона, дадени в мотивите на настоящото съдебно решение в срок от 15 дни от
влизането му в законна сила.
ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт
гр.Варна да заплати на В.М.Д. с ЕГН ********** съдебни разноски в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението може
да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: