гр. Силистра, 10.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Силистренският окръжен съд, гражданско отделение в откритото заседание
проведено на втори юни през
две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ДОБРИНКА СТОЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. мл.с. ОГНЯН МАЛАДЖИКОВ
при участието на съдебния секретар Галина Йовчева и в
присъствието на прокурора , като
разгледа докладваното от съдия Василева гр. д. № 103/20 г. по описа
на СОС и за да се произнесе, взе в предвид следното:
Постъпила е въззивна жалба от Е.Н.М. с ЕГН **********, чрез процесуален представител , против решение № 243/17.12.2019 г., постановено по гр. дело № 108/2019 г. на Дуловския районен съд, с което Е ОТХВЪРЛИЛ предявения от него иск срещу С.З.М. с ЕГН **********,***, за извършване на съдебна делба на ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38073.15.12/с номер по предходен план 015012/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Колобър, общ.Дулово, обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД -18-976/18.04.2018г. на изпълнителен директор, находящ се в местността «Юртлук», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 15003 кв.м./петнадесет хиляди и три квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия – трета, при съседи: имоти с идентификатори 38073.15.123, 38073.15.11, 38073.15.19,38073.15.18 и 38073.15.13, като неоснователен.Присъдил е съответни такси и разноски в негова тежест. Жалбоподателят счита, че решението е необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли да бъде отменено, като вместо това съдът постанови решение, с което да допусне делбата на процесния имот между него и ответницата при равни квоти. Претендира разноски и за двете инстанции. В с.з. пред тази инстанция се явява процесуалния представител на жалбоподателя адв. Г.С. ***, който поддържа жалбата.
Ответницата по жалбата и по предявения пред районния съд иск за делба на гореописания имот С.З.М., ЕГН ********** ***, чрез процесуален представител, е депозирала писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който оспорва същата, моли да бъде потвърдено решението на районния съд . Същевременно заявява, че е правила нееднократно опити да поделят доброволно земята, но ищцовата страна е склонна само на вариант тя да изкупи дела му на нереално висока цена. В с.з. пред тази инстанция се явява лично и с адв. К.И. ***, която поддържа становището, заявено с отговора по чл. 263 ГПК.
ОС, като съобрази доводите на страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване изискванията на чл.258 и сл. ГПК, поради което е допустима.
Пред районния съд настоящият въззивник е предявил против въззиваемата иск за делба на гореописания недвижим имот, придобито в режим на СИО, прекратена с развод с влязло в сила Решение № 96/22.06.2018г. на РС-Балчик постановено по гр.дело № 33/2018г. по описа на същия съд.
Съгласно събраните по делото доказателства, страните са сключили гр. брак на 11.01.1997г., който е прекратен с развод с Решение № 96/22.06.2018г. на РС-Балчик по гр.дело № 33/2018г., влязло в законна сила на 12.07.2018г. С Решение № 10/19.12.2009г. на ОСЗ – Дулово, ответницата С.З.М. е оземлена като безимотна с имот от ДПФ № 015012/ имот с нов идентификатор 38073.15.12/, с площ от 15.000 дка, трета категория, находящ се в местността «Юртлук», в землището на с. Колобър с ЕКАТТЕ 38073, общ.Дулово, при граници и съседи: имоти с №№ 015011, 015019, 015018, 015013 и 000123.
Като се позовава на изрично вписаната в горепосоченото решение на ОСЗ – Дулово, забрана оземленият да прехвърля земята за срок от 10 години от придобиването й, освен на държавата или на общината, районният съд е приел, че реално същият ще стане собственик на същия едва след изтичане на законовата забрана важаща за срок от 10 години, в които той не може да се разпорежда с имота. Тъй като към датата на приключване на съдебното производство в първоинстанционния съд този срок не е изтекъл и законовата забрана не е отпаднала, съдът е приел, че искът за делба се явява неоснователен, поради което и го е отхвърлил.
Вписаната забрана за разпореждане с имота не означава, че въззиваемата не е била собственик на същия. Безспорно е, че оземляването представлява придобиване на право на собственост. Наложеното ограничение в разпореждането с имота за срок от 10 години е продиктувано от социалния характер на мярката, от която определени хора, отговарящи на условията, могат да се възползват. Освен това, безспорно е че делбата не е прехвърляне на имота, а е прекратяване на съсобствеността и основната предпоставка за извършването и е страните да са съсобственици на имота, а не се извършва прехвърляне на трети за собствеността лица. И на последно място, тези доводи за отхвърляне на иска, изначално погрешни, са ирелевантни и поради обстоятелството, че междувременно са изтекли и десетте години, визирани в Решение № 10/19.12.2009г. на ОСЗ – Дулово.
От представените по делото доказателства – горепосоченото решение ОСЗ, гр. Дулово, договорите, анексите, записите на заповед в полза на МЗГ, които го предхождат, е безспорно , че процесният имот е придобит по време на брака между страните, поради което, въпреки, че цялата процедура се е развила на името на ответницата, същият е СИО.
Пред първата инстанция с отговора ответницата е направила възражение, че е заплатила цената на земеделския имот с извънсемейни средства, но не е представила доказателства в тази насока, а впоследствие е изоставила тази защитна линия,като е предложила на ответника реална делба на имота. С отговора на жалбата пред тази инстанция е приложила проект за разделянето му, който съдът прие като доказателство и индиция за доброволно уреждане на спора, но процесуалният представител на въззивника категорично отхвърли такава възможност.
При това положение и с оглед събраните по делото доказателства, е безспорно, че процесният имот като СИО следва да бъде допуснат до делба при равни квоти, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено и постановено ново в този смисъл. По отношение на искането за разноски , направено от въззивника , същото е основателно само досежно разноските пред тази инстанция, които възлизат на 25 лв. за ДТ. Особеният характер на делбеното производство и процесуалното положение на всяка една от страните едновременно на ищец и ответник обуславя и неоснователността на искането за разноски пред първата инстанция, каквато е обилната константна практика на съдилищата в тази връзка.
Тъй като пред тази инстанция искът за делба е уважен, съдът следва да вземе отношение и по направеното в исковата молба искане по чл. 344, ал.2 ГПК, ответницата да заплаща на ищеца, настоящ въззивник сумата от 100 лв. месечно за ползване на съсобствения имот, считано от датата на искането до окончателното извършване на делбата. Следва да се посочи че по това искане нито пред първата, нито пред настоящата инстанция са представени доказателства или направени твърдения, че ищцата ползва имота реално или чрез наемно правоотношение, нито пък е доказан размера на сумата от 100 лв. месечно като обезщетение на въззивника за неползване на имота. Съгласно чл. 344, ал.1 по това искане съдът може да се произнесе с решението по допускане на делбата или по – късно. Съдът счита, че в случая е уместно същото да бъде разгледано като искане по сметките при съответно доказване на основанието и размера му във втората фаза на делбата, поради което понастоящем не дължи произнасяне по него.
Имайки предвид гореизложеното , ОС счита, че жалбата е основателна, а постановеното от районния съд решение следва да бъде отменено и постановено ново, с което се допусне делбата на процесния имот между страните при разни квоти, като в полза на въззивника въззиваемата заплати направените от него разноски по делото пред тази инстанция в размер на 25 лв.
С оглед на гореизложеното ОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 243/17.12.2019 г., постановено по гр. дело № 108/2019 г. на Дуловския районен съд , ИЗЦЯЛО, като вместо това постановява:
ДОПУСКА ДО ДЕЛБА при разни квоти между Е.Н.М. с ЕГН ********** *** и С.З.М. с ЕГН **********,***, ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 38073.15.12/с номер по предходен план 015012/ по Кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Колобър, общ.Дулово, обл.Силистра, одобрени със Заповед № РД -18-976/18.04.2018г. на изпълнителен директор, находящ се в местността «Юртлук», с трайно предназначение на територията – земеделска, с начин на трайно ползване – НИВА с площ от 15003 кв.м./петнадесет хиляди и три квадратни метра/, категория на земята при неполивни условия – трета, при съседи: имоти с идентификатори 38073.15.123, 38073.15.11, 38073.15.19,38073.15.18 и 38073.15.13.
ОСЪЖДА С.З.М. с ЕГН ********** да заплати на Е.Н.М. с ЕГН **********, сумата от 25 /двадесет и пет/ лева, представляваща направени от последната разноски по делото пред тази инстанция.
Решението може да се обжалва пред Върховния Касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаване на съобщение от страните по делото по реда на чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.