Р Е
Ш Е Н И Е №4676
гр. Пловдив, 09.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, Гражданско
отделение, III граждански състав, в публично заседание на тридесети октомври
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЕСЕЛА КЪРПАЧЕВА
при секретаря Каменка Кяйчева, като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 18685 по
описа за 2018 г. на Районен съд Пловдив, за да се произнесе взе предвид
следното:
Съдът е
сезиран с иск с правно основание чл.109 ЗС, предявен от С.Д.Х. против В.А.Б., Е.М.Б.,
Ж. М.Б. и Д. -М.Й.Б., за осъждане на ответниците да преустановят действията, с
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на
собствения му недвижим имот – гараж с идентификатор № *****, като предоставят
на ищеца ключ за входната врата, поставена на западната страна на ПИ с
идентификатор № *****, откъм ул. „*****”.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на СОС с идентификатор № *****,
представляващ гараж, находящ се в гр. *****, с площ от 18,70 кв.м., на
основание нотариален акт, вписан в СВ Пловдив под акт № *****. Ищецът поддържа,
че съгласно решение № 761 от 15.06.2017 г., постановено по гр.д. № 547 по описа
за 2017 г. на ПОС, X гр. състав, била установено правото му да ползва
собствения имот – гараж, като преминава през съседния поземлен имот с
идентификатор № *****, който бил единственият излаз към улица. Посочва, че с
решението било постановено да се премахне ограда, поставена в източната част на
посочения имот, с която се затварял проходът, осигуряващ достъп на гаражите до
улицата. Твърди, че въз основа на съдебното решение бил издаден изпълнителен
лист и поставената ограда била премахната. Твърди, че след премахването на
оградата през месец ноември 2017 г., за ищеца възникнало ново неоснователно
действие, извършено от ответниците, което го лишавало от възможността да ползва
своя имот съобразно предназначението му, изразяващо се в смяна на партона на
входната врата, преграждаща пътя откъм западната страна на ПИ с идентификатор №
*****. Посочва, че ответниците били собственици на поземления имот, като счита,
че те следвало да му предоставят ключ от вратата, за да може да преминава през
нея. Поддържа, че непредоставянето на ключ от вратата го възпрепятствало да
ползва собствения му гараж. Намира, че по силата на решение № 761 от 15.06.2017
г., постановено по гр.д. № 547 по описа за 2017 г. на ПОС, X гр. състав било
установено по безспорен начин, че проходът към ул. „*****”, в западна посока
през имота с идентификатор № *****, бил единственият излаз към улицата за
ищеца. Моли за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по
делото разноски.
В срока
по чл. 131 ГПК, е постъпил писмен отговор от ответниците В.А.Б., Е.М.Б., Ж. М.Б.
и Д. -М.Й.Б., със становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорват
твърденията, че ищецът е собственик на СОС с идентификатор № *****, а
ответниците – собственици на ПИ с идентификатор № *****, като последният ПИ е
съседен на ПИ с идентификатор № *****. Оспорват твърденията на ищеца, че в
негова полза имало учредено право на преминаване през ПИ с идентификатор № *****.
Оспорват, че е налице валидна и законосъобразна ЧКЗР, одобрена с влязъл в сила
акт на *****. Молят за отхвърляне на
иска и присъждане на разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
и гласни доказателства и доказателствени средства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа страна:
От
нотариален акт за право на собственост върху недвижим имот № ***** се
установява, че С.Д.Х. е признат за собственик на основание чл.587, ал.1 ГПК на
следния недвижим имот, а именно: СОС с идентификатор № *****, представляващ
гараж в сграда.
С
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***** В.А.Б. е придобил
¼ идеална част от дворно място, представляващо парцел *****,, находящ се в гр. *****, заедно с апартамент № * от
жилищната сграда.
Видно
от нотариален акт за собственост на недвижим имот от *****г. Е.М.Б. е признат
за собственик на ¼ идеална част от дворно място, представляващо парцел *****,
находящ се в гр. *****, заедно с апартамент № * от жилищната сграда.
Видно от нотариален акт за
собственост на недвижим имот от *****г. Ж. М.Б. е признат за собственик на
¼ идеална част от дворно място, представляващо парцел *****, находящ се
в гр. *****, заедно с апартамент № * от жилищната сграда.
С нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № ***** Е.М.Б. е придобил ¼ идеална
част от ПИ с идентификатор № *****, находящ се в гр. *****. С нотариален акт за
дарение на недвижим имот № ***** Е.М.Б. е прехвърлил на Д. -М.Й.Б. посочената
¼ идеална част от имота.
По делото е представена покана
от Е.М.Б., отправена до С.Д.Х., с която ответникът кани ищеца да уредят изявеното
от последния желание да преминава през собствения му имот, но няма данни същата
да е връчена.
Към делото е прието за
послужване гр.д. № 3962 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански състав, образувано по иск с правна
квалификация чл.109 ЗС на С.Д.Х., С. К. Я., В. И. Н. и ЕТ „*****“ против М. А.Б.
и А. А. Б. за премахване на поставената от ответниците преграда – изградена
ограда в източната част на двора, с която се затваря проходът, през който се
осигурява достъп за ползване на собствените на ищците гаражи. С влязло в сила
решение, постановено по възз.гр.д. № 547 по описа за 2017 г. на Окръжен съд
Пловдив, Х гр. състав, е уважен предявеният иск по реда на чл.109 ЗС срещу
ответника М. А.Б..
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което се кредитира от съда като обективно и
компетентно дадено на основание чл.202 ГПК, се установява, че в последния
действащ кадастрален и регулационен план на кв.*****, Район ***** на Община
Пловдив, имотите на ищеца и на ответниците са записани с кадастрални номера
съответно **** – за ищеца и **** – за ответниците. За имотите са отредени
самостоятелни парцели съответно *** – ****
и ** -****,****, който е отреден като общ парцел
за имоти с кадастрални номера **** и ****. На скица № 1 от заключението са
отразени граничните точки между имоти **** и **** по цифрите 1, 2 и 3. Границата
между двата имота е почти изцяло застроена със сгради. На скицата със стрелки в
червен цвят са посочени изходите на двата имота към улица. Поземленият имот с
кад. № ****, който е с лице на ул. „****" – застроено, и ул. „**** *****“,
изходът е един и е от към ул. „**** *****“. Поземленият имот № ****, за който е
отреден парцел **-****,****, има лице и изход на ул. „****“ и в
северната част на имота – изход на ул. „****“. Към плана за регулация е
изготвен застроителен план, одобрен със заповед № ****, който предвижда
свързано застрояване по ул. „****“ за парцели ***-****, **-****,****. При така предвиденото застрояване,
вход-изход за превозни средства и ползване на парко места в незастроените части
на имотите се предвижда: за парцел ***-****
– от ул. „**** *****“ с приблизителна ширина 4,15 м.; за парцел **-****,**** – ако в работните проекти на жилищните
сгради, между сградата в ПИ **** и сградата в ПИ ****, не се предвиди продох за
изход към улица ул. „****“, остава достъпа до незастроената част на имота
(двора) от ул. „****“, с ширина при улицата около 3 м. През ноември 1993 г. е
изготвен проект за частична квартална застроителна разработка (ЧКЗР) за парцел **-****,****, кв.**. В проекта е предвидено „Извлечение
от действащия ЗРП на част от кв.****, от което се виждат посочените вече
вход-изход. Проектираната ЧКЗР предвижда застрояване на прохода /изхода/ на
парцел **-****,**** към ул. „****“ с гаражни клетки. В
ситуацията към проекта са посочени съществуващи сгради, ново проектирани сгради
и предложение за ново застрояване – гаражи. С така предложеното ново
застрояване – гаражи, се затваря единственият вход-изход в незастроеното
пространство на парцел **-****,****, защото
работният проект на жилищната сграда не предвижда оставяне на проход от ул. „****“.
Към проекта е приложена обяснителна записка, в която е записано „Всички гаражи –
тези в жилищната сграда и тези извън нея ще ползват прохода от ул. „**** *****“,
парцел ***-****, за което има писмено съгласие на
собствениците“. В записката не е уточнено собствениците на кой имот са дали
съгласие. Към документацията, съхранявана в архива на Район *****– Община
Пловдив, няма приложена декларация от собствениците на ПИ с кад. № ****, за
съгласие за преминаване на автомобили на собствениците на ПИ с кад. № ****. В
приложената преписка няма документи, писма, обратни разписки и други свързани с
уведомяването на заинтересованите страни, собственици на ПИ № ****, през чийто
имот ще преминават осем автомобила – три техни и пет на собствениците на ПИ № ****.
С протокол от 12.01.1993 г., точка 23 на Съвета по Териториално-селищно
устройство при Община Пловдив, е приет представения проект за частична
квартално-застроителна разработка за три броя гаражни клетки в парцел **-****,****, кв.****. Въз основа на одобрената ЧКЗР е
издадена скица с виза за проектиране на три гаражни клетки в парцел **-****,**** по плана на ул. „****“ – „****“ с дата
15.05.1993 г. на ***** на **
кметство. Към дата 11.1993 г. е изготвен проект за две гаражни клетки. На
03.01.1994 г. е издадено разрешение за строеж № 7, в което е записано
„…декларации на съсобствениците, нот. акт за право на строеж…“. В проектната
документация няма приложен документ за установяване на право на преминаване през
ПИ № ****, или уведомителни писма до собствениците на ПИ № **** за разрешен
строеж, който затваря единствения вход-изход в съседен имот ****, включен в
парцел **-****,**** и се налага установяване на право
на преминаване през ПИ № ****. С протокол № 8 от 24.02.1994 г. са дадени
строителна линия и ниво за строеж на две гаражни клетки – масивни, ул. „****“.
В документацията няма протоколи за приемане на обекта и въвеждане в експлоатация,
предвид разпоредбите на ЗТСУ. Не подлежат на въвеждане в действие временни,
второстепенни и стопански постройки, както и надземни гаражи за лични моторни
превозни средства. Въз основа на нотариално заверено декларирано съгласие на
собствениците на ПИ № ****, изградените гаражни клетки затварят единствения
вход-изход за лични превозни средства към гаражите в жилищната сграда и
новопостроената гаражна клетка в ПИ № ****, включен в УПИ **-****,****, при положение, че жилищните сгради са били
в предстоящ строеж, а проектите им не предвиждат проход от ул. „****“. ЧКЗР е
разработена и одобрена без приложено нотариално заверено съгласие на
собствениците на имот с идентификатор № *****. Със застрояването на единствения
вход-изход за моторни превозни-средства, до гаражите от улицата, няма
транспортен достъп. При така създадената обстановка, единствени вход-изход за
транспортни средства е през ПИ при спазване на изискванията на Раздел II от ЗУТ – Преминаване през чужди поземлени имоти. Прокарване
на отклонения от мрежи и съоръжения през чужди недвижими имоти. Вещото лице
дава заключение, че до процесния гараж няма достъп поради това, че по общо
решение на съсобствениците е застроен единственият транспортен достъп до
съсобствения им имот. С ЧКЗР не се проектира транспортен достъп, а разработките
се съобразяват с възможен достъп или се допускат при изрично писмено съгласие
на собствениците на засегнатите имоти, когато това е единствена възможност,
нотариално заверено. При сегашната обстановка не може да се осигури транспортен
достъп по причина, липса на предварително писмено съгласие на собствениците на
ПИ с идентификатор № *****. Като единствена възможност, преминаването през ПИ с
идентификатор № ***** следва да се уреди по цитирания законов ред, въпреки че
собствениците му няма да могат да ползват паркоместа в незастроената част на
техния имот по установен от тях регламент. Вещото лице дава заключение и за
друга възможност – премахване, по решение на собствениците на ПИ с идентификатор
№ *****, преградната стена между двата новопостроени гаража и проектиране диагонално
в незастроената част на имота на три паркоместа. Работните проекти на жилищните
сгради предхождат ЧКЗР и за проектираните четири гаражни клетки в сградата е
предвиден вход-изход на ул. „****“. Към експертизата е представено пълно копие на
документацията по ЧКЗР, която се съхранява в „Архив“ при Район *****на Община
Пловдив и в тази документация няма заповед за учредяване на право на
преминаване през ПИ с кад. № ****, сега с идентификатор № *****. Към
документацията по допускане, проектиране, приемане на ЧКЗР няма данни,
документи и др., свързани с обявяване на заинтересованите лица разрешаването,
изработването и одобряването на ЧКЗР за парцел **-****,****.
По делото са ангажирани гласни
доказателствени средства, като на всяка от страните са разпитани по двама
свидетели. От показанията на свидетеля на ищеца Д. С. Х. (негов ***) се
установява, че в края на 2017 г. бил сменен патронът на вратата, поставена
между имотите на страните по спора, вследствие на което ищецът нямал ключ за
посочената врата. Свидетелят изяснява, че освен през прохода, който се намирал
в имота на ответниците, нямало друг достъп до гаража на ищеца. Установява, че
от построяването на сградите през 1992 г. – 1993 г., преминаването винаги се е
осъществявало по този начин. Дава сведения за наличие на спор между страните по
повод на преминаването, който възникнал след смяната на ключа, от който ищецът
нямал дубликат.
От показанията на свидетеля Д.
М. И. (****на ищеца) се установява, че между имота на ответниците и съседния
поземлен имот, в който се намира процесният гараж, имало ограда, която била
заключена и така нямало достъп до гаража както на ищеца, така и до другите
гаражи в имота. През 2016 г. или 2017 г. бил сменен патронът на врата, която
осигурявала този достъп и ищецът нямал ключ. Свидетелят изяснява, че при
наличие на инцидент, пожарна или спешна помощ няма как да влезнат в имота. Пояснява
за случай, при който се наложило да влезне пожарна, като за целта съседът лично
отключил вратата и единствено неговото присъствие в имота препятствало фатален
край. Свидетелят заявява, че знае, че е имало договорка и дадено разрешение за
преминаване, което било дадено от някой от собствениците на имота. Не знае
точно между кого е уговорката, но знае за наличието на такава.
От показанията на разпитаната от
ответниците свидетелка В. Д. Б. (***на ответниците Ж. и Е.Б. и ***на ответника Д.
-М.Б.) се установява, че е живеела в имота на ул. „**** *****“ № * до 1979 г.,
това бил имот на нейната ***. Пояснява, че никой не е искал съгласие от
собствениците и те не са давали съгласие съседите да преминават през техния
имот. Дава сведения, че е имало спорове във връзка с преминаването.
От показанията на свидетеля М. А.Б.
(****на ответника В.Б.) се установява, че преди строежа на кооперацията в
съседния двор е имало проход от ул. „****“ и ул. „****“. Изяснява, че проходът
от към ул. „****“ бил запушен от построени гаражи, вследствие на което ищецът и
другите собственици на имота следвало да минават през имота на ответниците, за
да достигнат до улица. Пояснява, че не е искано съгласие за преминаване през
имота на ответниците, когато са се строили посочените гаражи, а дори родителите
на свидетеля са се противопоставяли на това построяване на гаражите, което
затворило прохода на съседния двор и наложило преминаването през дворното място
на ответниците. Свидетелят изяснява, че никой от собствениците на имотите на
ул. „**** *****“ не е давал съгласие за преминаване през техния имот, нито пък
са получавали обезщетение за това. Изяснява, че ответниците предложили на ищеца
да се учреди сервитут, право на преминаване през техния имот, като се обърнат и
към общината, но ищецът отказал.
При така установените правнорелевантни
обстоятелства, чрез събраните в настоящата съдебна инстанция доказателства и доказателствени
средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл.109 ЗС собственик може да
иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява
своето право. Посочената норма регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава
защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е
нарушено владението. Материалноправните предпоставки (юридическите факти),
които следва да са се проявили в обективната действителност, за да е
основателен искът по чл.109 ЗС, са следните: 1)смутено право на собственост или
ограничено вещно право; 2)действие или бездействие (поддържане на неправомерно
състояние) от ответника, за което няма основание и 3)причинна връзка между първите
две. Ищецът по иска следва да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на всяка една от посочените предпоставки. Съгласно т.3 от ТР № 4/2015
г. на ОСГК на ВКС за уважаването на предявения иск във всички случаи е необходимо
ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че спрямо този имот
ответникът е осъществил, респективно поддържал неоснователно въздействие
(действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника
създава за ищеца пречки за ползването на собствения му имот по-големи от
обикновените (чл.50 ЗС).
В
настоящия случай, ищецът брани правото си на собственост по отношение на
недвижим имот – гараж с идентификатор № *****, построен в поземлен имот,
находящ се в гр. ****, с твърдения, че вследствие на неправомерното поведение
на ответниците (собственици на съседния поземлен имот с идентификатор № *****)
по поставяне на ключ на входната врата на западната страна на имота им, откъм
улица „*****“, ищецът не може да ползва по предназначение собствения си гараж. Претенцията
си обоснова с твърденията, че единственият достъп до гаража е през имота на
ответниците, като за преминаването през него последните се били съгласили,
видно от обяснителна записка, приложена към ЧКЗР. Ищецът твърди, че в негова
полза няма учредено право на преминаване през имота на ответниците, но въпреки
това намира, че доколкото това бил единственият възможен достъп до гаража му,
то ответниците следвало да му го предоставят, чрез предаването на ключ от
входната врата.
С
оглед така изложените твърдения, в конкретния случай, ищецът дължи доказване не
само на описаните по-горе общи предпоставки за основателност на иска си, но и
на факта, че единственият възможен достъп до гаража е описаният – през имота на
ответниците, и че има право да преминава през този имот въз основа на
посочената обяснителна записка към ЧКЗР. В исковата молба ищецът твърди, че
правото му на достъп през имота на ответниците били установено с влязло в сила
решение № 761/ 15.06.2017 г., постановено по възз.гр.д. № 547 по описа за 2017
г. на Окръжен съд Пловдив, Х граждански състав за частична отмяна на решение,
постановено по гр.д. № 3962 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански състав. Съдът намира този довод за
неоснователен. Предмет на посоченото дело е предявен от ищеца и от още трима
ищци, иск по реда на чл.109 ЗС срещу М. А. Б. и А. А. Б. за премахване на
ограда, поставената в източната част на ПИ с идентификатор № *****, с която се
затваря проходът, осигуряващ достъп до гаражите на ищците. В действителност, се
касае за същия проход, за който ищецът твърди да е единственият изход и достъп
до гаража му, но силата на пресъдено нещо на решението по това дело не би могла
да се разпростре по отношение на ответниците по настоящото дело. Това е така,
доколкото липсва пълен субективен идентитет между двете дела – ответници по
гр.д. № 3962 по описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански състав са М. А. Б. и А. А. Б., а ответници
по настоящото дело са В.А.Б., Е.М.Б., Ж. М.Б. и Д. -М.Й.Б., като нито един от първите двама
ответници не е праводател на настоящите. Затова, няма как силата на пресъдено
нещо на решението, на което ищецът се позовава, да се разпростре по отношение
на настоящите ответници. Още повече, в случая се касае за ново, следващо по
време влизането в сила на решението по възз.гр.д. № 547 по описа за 2017 г. на Окръжен съд Пловдив, Х
граждански състав, действие, което се твърди да е извършено от други лица.
Затова, не би могло по настоящото дело да се приеме за доказано
обстоятелството, че проходът през имота на ответниците е единственият възможен
достъп до гаража на ищеца и че последният има право да преминава през него по
силата на обяснителната записка, а тези обстоятелства подлежат на пълно и
главно доказване по реда на чл.154 ГПК, както е указано и с доклада на съда.
По
отношение на всяка една от визираните предпоставки, съдът намира следното: По
делото не се спори за принадлежността на правото на собственост на ищеца
досежно процесния гараж, нито по отношение на правото на собственост на
ответниците по отношение на поземления имот с идентификатор № *****. Тези обстоятелства
се доказват и от ангажираните писмени доказателства, обсъдени по-горе. Ответниците
не оспорват, че те, в качеството им на собствениците на поземления имот, са
поставили ключ на вратата между техния имот и поземления имот, в който е
построен гаражът на ищеца, който ключ отказват да предоставят на ищеца, за да
преминава през имота. Затова и именно ответниците са процесуални легитимирани
да отговарят по иска, доколкото именно те са създали и поддържат състоянието,
за което се твърди да създава пречки на ищеца да упражнява в пълен обем правото
си на собственост. Въпреки това, съдът намира, че поведението на ответниците не
е неоснователно, а също и че липсва причинна връзка между него и твърдените от
ищеца пречки. Съображенията за това са следните:
От
ангажираните по делото доказателства, се установява, че е изготвен
застроителния план към плана за регулация, одобрен със заповед № ****, който
предвижда свързано застрояване по ул. „****“ за парцели ***-**** (имота на ответниците) и ** – ****,**** (поземления имот, в който е построен
гаражът на ищеца). С оглед така предвиденото свързано застрояване е уреден и
въпросът за вход-изход на превозните средства и ползването на паркоместа в
двата парцела, както следва: за парцел ***-****
(имота на ответниците) – от улица „**** *****“, а за парцел ** – ****,**** (поземления имот, в който е построен
гаража на ищеца) – в случай че не е предвиден достъп към улица „*****“, остава достъпът
до незастроената част на имота – от ул. „****“. Така описаното положение е
онагледено на скица № 1 от към заключението на СТЕ (л.132 от делото). Последното
се кредитира от съда като обективно и компетентно дадено на основание чл.202 ГПК,
като в тази си част не е оспорено от страните. В последствие, през ноември 1993
г. е изготвен проект за частична квартална застроителна разработка (ЧКЗР) за
парцел ** – ****,**** (поземления имот, в който е построен
гаражът на ищеца), като съгласно този проект е предвидено застрояване на прохода
(изхода) за този парцел към ул. „****“ с гаражни клетки.
Преписката по проекта за ЧКЗР е приложена в нейната цялост към заключението на
СТЕ, а и същата се намира в кориците на приетото за послужване гр.д. № 3962 по
описа за 2016 г. на Районен съд Пловдив, XIV граждански
състав. В нея се съдържат декларации/заявления с нотариална заверка на
подписите от всеки един от собствениците на парцел ** – ****,**** (поземления имот, в който е построен
гаражът на ищеца), в това число и от самия ищец (л.157), с които е дадено съгласие за построяването на
гаражните клетки, които затварят достъпа към ул. „****“.
В преписката се съдържа и
обяснителната записка (л.137 от делото), от която ищецът черпи правата си, или
по-точно от изречението: „Всички гаражи – и тези в жилищната сграда, и тези
извън нея, ще ползват подхода от ул. „**** *****“ (парцел ***-****), за което има писмено съгласие на собствениците.“.
За дадено от собствениците на посочения парцел (ответниците, респективно техни
праводатели) писмено съгласие не се ангажираха доказателства. В преписката за
ЧКЗР не се съдържат декларации, писма, заявления или някакво друго
волеизявление, с което да е обективирано посоченото съгласие на собствениците
на парцел ***-**** да се преминава през техния имот. Обяснителната
записка в частта и, с която е констатирано посоченото обстоятелство – наличие
на писмено съгласие, няма обвързваща съда доказателствена сила. Затова и няма
как да се приеме, че е налице твърдяното от ищеца съгласие на ответниците,
респективно на техните праводатели, за преминаване през техния имот. Освен
това, така посоченото право на преминаване (сервитут) към момента на приемането
на ЧКЗР (1993 г. -1994 г.) е било възможно да се учреди единствено с административен
акт – заповед на *****на изпълнителния комитет на общинския (районния) народен
съвет, по предложение на комисията по чл.265, ал.1 и ал.2 – чл.208, ал.1 от
ППЗТСУ (ред. ДВ бр.48 от 1985 г.) – отм. Такава заповед не се съдържа по
преписката, а и не се твърди от ищеца да е издавана. Едва с изменението на ЗУТ
от 2003 г. (ДВ, бр.65) – чл.192, ал.1, е предвидена възможност правото на
преминаване през чуждия недвижим имот да може да става с правна сделка между
частноправни субекти – писмен договор с нотариална заверка на подписите. Така
учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни сервитути, като
договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на
преминаване и подлежи на вписване в имотния регистър. Действащите до този
момент правни норми – чл.208 от ППЗТСУ (отм.), не са допускали правото на
преминаване да се учредява чрез правна сделка. В този смисъл решение № 126/
26.04.2013 г., постановено по гр.д. № 357 по описа за 2012 г. на ВКС, IV г.о. Още по-малко, нито към момента на изготвяне на
ЧКЗР, нито към настоящия момент, законодателството не е позволявало учредяване
на право на преминаване (сервитут) чрез едностранно волеизявление на собствениците
на служещия имот. Затова, дори да се приеме, че е имало някакво писмено
съгласие от ответниците, респективно техните праводатели, за което няма никакви
обективни писмени доказателства по делото, ищецът да преминава през техния имот
след затваряне на единствения изход към ул. „****“ (извършено включително и със
съгласието на ищеца), то това съгласие е ирелевантно и на него ищецът не може
да се позове. Както се посочи, към изготвянето на ЧКЗР, единственият възможен
начин за учредяване на сервитут, е било чрез заповед на административен орган,
която липсва.
В действителност, по делото се
доказа, че единственият възможен достъп до гаража на ищеца при така
установеното фактическо състояния – затворения достъп към ул. „****“, е
именно през имота на ответниците, който достъп е затворен от последните. До
това състояние обаче се е стигнало вследствие не само на поведението на
ответниците, но и на това на самия ищец. Последният, при одобряването на
проекта за ЧКЗР, сам писмено се е съгласил с изграждането на гаражите, които
затварят единствения достъп до
улицата за неговия гараж. Така, ищецът сам
се е поставил в положение да не може да ползва имота си по предназначение.
Освен това, не е уредил и отношенията си със съседите – ответниците, по
предвидения в закона ред, като не е било учредено право на преминаване в негова
полза с административен акт – единственият възможен начин според правната
уредба към 1993 г. – 1994 г.
Към настоящия момент, по делото
се ангажираха доказателства, а и съдът непосредствено възприе в последното
открито съдебно заседание, готовността на ответниците да уредят отношенията си
с ищеца доброволно, като се учреди сервитут по предвидения в ЗУТ ред и след
определянето на подходящо обезщетение. Именно това е пътят на ищеца да обезпечи
правото си на преминаване през имота на ответниците, който към момента е
единственият възможен достъп до гаража му, а не и чрез предявяване на негаторен
иск. С поставянето на ключ на вратата между двата съседни имота, ответниците
упражняват правомощието си да владеят собствения си имот, охранявайки го и
ограничавайки достъпа на трети лица, които са длъжни да зачитат притежаваното
от тях абсолютно вещно право. Още повече, от доказателствата по делото се
установи, че тези трети лица (ищецът) нямат учредено право на преминаване или
друго ограничено вещно право по отношение на имота на ответниците, вследствие
на което последните да бъдат задължени да „търпят“ исканото от ищеца положение.
Действието по заключването на вратата до собствения на ответниците имот и отказът
им да допуснат ищеца да преминава през техния имот (предвид липсата на учредено
право на преминаване по предвидения в закона ред), не може да бъде прието за
неоснователно въздействие, дори и така ищецът да бъде лишен от достъп до гаража
си. Вж. решение № 11/ 23.02.2018 г., постановено по гр.д. № 954 по описа за
2017 г. на ВКС, II
г.о.
Предвид всички изложени по-горе
съображения, съдът приема, че предявеният от ищеца негаторен иск е
неоснователен. След като ищецът е дал съгласие за създаването на състоянието и
то е съобразено с неговата воля, дори това състояние да му създава пречки за
упражняване на правото му на собственост, то искът му е неоснователен. В този
случай липсва причинната връзка между
поведението на ответниците и създаденото положение, като последното е в резултат и от
поведението на ищеца. В този смисъл решение № 34/ 24.02.2015 г. по
гр.д. № 5239 по описа за 2014 г. на ВКС.
Следва за пълнота да се добави и
следното: В последното открито съдебно заседание при изслушването на СТЕ,
ищецът оспори заключението на вещото лице в частта му по отношение на отговора по
т.4, а именно, че достъпът през този имот би попречил на паркоместата на
съседите, както и последващото тълкуване, че достъпът може да бъде осъществяван
чрез премахване на преградна стена между двата новоизградени гаража. Въпреки
така направеното оспорване и искане за повторна експертиза по този въпрос,
съдът остави доказателственото искане на ищеца без уважение. Даденият от вещото
лице отговор на въпроса не влияе на изводите на съда за неоснователност на
исковата претенция, доколкото не е било предмет на делото кой е възможният
достъп до гаража чрез извършването на преустройства, каквото всъщност е
премахването на преградна стена.
В заключение, предявеният иск ще
се отхвърли като неоснователен. Следва да се добави и следното: Безспорно,
според теорията, практиката, а и според настоящия съдебен състав е правно
нетърпимо положение, при което собственикът да няма достъп до собствения си
имот (макар и това да е резултат от неговите действия). По тази причина е
предвиден нарочен ред за избягване на това нетърпимо състояние – чл.192 и сл. ЗУТ, а именно – учредяването на сервитутно право, като при липса на съгласие от
собствениците на служещия имот, то се учредява с административен акт. Именно
това е и пътят на защита на ищците, а не чрез предявяване на негаторен иск, за
който както се изтъкна по-горе, липсват правните основания за уважаването му.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право
на разноски имат ответниците. По делото се доказаха да са сторени разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. по договор за правна защита и
съдействие от 10.07.2019 г. (л.175 от делото), 312,10 лв. – депозит за СТЕ, 5
лв. за СУ, 11,30 лв. – куриерски услуги, затова следва да се присъди сумата от
общо 528,40 лв. Не се доказа да е уговорено, нито пък заплатено претендираното
в списъка по чл.80 ГПК адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. Затова
съдът намира за неоснователно възражението на насрещната страна за прекомерност
на претендирания хонорар съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от
С.Д.Х.,
ЕГН: **********, адрес: *** против В.А.Б., ЕГН: **********, Е.М.Б., ЕГН: **********,
Ж. М.Б., ЕГН: ********** и Д. -М.Й.Б., ЕГН: **********,*** иск с правно
основание чл.109 ЗС, за осъждане на ответниците да преустановят действията, с
които пречат на ищеца да упражнява правото си на собственост по отношение на
собствения му недвижим имот – гараж с идентификатор № *****, като предоставят
на ищеца ключ за входната врата, поставена на западната страна на ПИ с
идентификатор № *****, откъм ул. „*****”.
ОСЪЖДА С.Д.Х., ЕГН: **********, адрес: *** да заплати на В.А.Б., ЕГН: **********, Е.М.Б.,
ЕГН: **********, Ж. М.Б., ЕГН: ********** и Д. -М.Й.Б., ЕГН: **********,*** на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 528,40 лв. (петстотин двадесет и осем лева и четиридесет стотинки) – съдебно
деловодни разноски в производството.
Решението
може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./В.К.
Вярно с оригинала.
К.К.