№ 15851
гр. С, 19.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИ. ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДИАНА Й. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЛИ. ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110131537 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени по реда на чл. 422 ГПК установителни
искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за установяване
съществуването на вземания за топлинна енергия, предоставени услуги по дялово
разпределение и обезщетения за забава, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 7073/2023 г. по описа на СРС, 118
състав, в условията на разделна отговорност между ответниците.
С исковата молба от „ТС“ ЕАД с ЕИК **** и адрес гр. С, ул. Я, №23Б са предявени
искове срещу
1/ М. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 за сума в
размер на 116,57 лева (сто и шестнадесет лева и 57 стотинки), представляваща 2/24 от
стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап.
30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 9,87 лева (девет лева и 87 стотинки), представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на
3,89 лева (три лева и 89 стотинки), представляваща 2/24 от стойността на извършена услуга
за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. , ведно със законна лихва
от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 0,56 лева (нула лева и
56 стотинки),
1
2/ Б. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 сума в
размер на 640,80 лева (шестстотин и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща
11/24 от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15,
вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26
стотинки), представляваща 11/24 от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки);
3/ В. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С, ЖК Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30, за сума в
размер на 640,80 лева (шестстотин и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща
11/24 от стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15,
вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388, ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на
вземането, сума в размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.12.2021г. до 27.01.2023 г., сума в размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26
стотинки), представляваща 11/24 от стойността на извършена услуга за дялово
разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г. в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки).
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз
основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им
приемане. Претендира ответниците да са клиенти на топлинна енергия на основание чл. 153,
ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между
потребители в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово
разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а
ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото разпределение за сградата, в която
се намира топлоснабдения имот, се е извършвало от дружеството, което претендира да бъде
привлечено като трето лице помагач. Поддържа, че съгласно общите условия за ответниците
е налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово
разпределение, дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на
изпълнение на падежа на задължението за заплащане на главницата, представляваща
стойност на извършена услуга дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците,с който
2
всеки от тях оспорва исковете като неоснователни. Оспорват да са потребители, да е налице
облигационно отношение с ищеца, да е налице основание за заплащане на претендираните
суми за дялово разпределение и лихви. Ответниците Б. Д. и М. Д. възразяват, че за имота е
открита партида на ответника В. Д., поради което е налице договор между страните и не
следва да се прилага нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ.
Навеждат възражение за погасяване на вземанията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Термокомплект“ ООД с ЕИК *********
не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически
и правни изводи:
Предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК по реда на чл. 422 ГПК са искове за
установяване на вземания, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Установява се от приложеното за послужване ч.гр.д. № 7073/2023 г. по описа на СРС,
че по депозирано на 07.09.2023 г. заявление на „ТС“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу ответниците в настоящото производство –
длъжници в заповедното. В срока по чл. 414 ГПК са депозирани възражение срещу
заповедта, поради което съдът е указал на заявителя да предяви установителни искове в
едномесечен срок, което последният е сторил предявявайки исковете, по които е образувано
настоящото дело.
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са искове за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150 ЗЕ
продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители/клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие.
Установява се от представения Нотариален акт за собственост на апартамент (жилище)
по чл. 55 г от ЗПИНМ № 142, том I, дело 142/1969 г. от 03.02.1969 г., че МСН и Б Н. Н са
придобили собствеността върху апартамент № 30, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х, блок
15, ет. 2. Видно от удостоверение за наследници, изд. от СО, р-н КС Б Н. Н е починал и е
оставил за свои наследници МСН - съпруга и МБН - дъщеря. С нотариален акт за дарение №
166, том II, рег. № 7640, дело № 330/2012 г. от 06.12.2012 г. МСН е дарила на МСП ¾ ид. ч.
от имота. Видно от удостоверение за наследници МБН – Д. е починала на 29.06.1998 г. и е
3
оставила за свои наследници М. В. Д. - съпруг, В. М. Д. и Б. М. Д. - синове. По искова молба
на Б. М. Д. и В. М. Д. с Решение № 104584 от 28.05.2020 г. на СРС, 170 състав по гр.д. №
23525/2019 г., влязло в сила на 28.05.2020 г., е намалено дарението извършено от МСН в
полза на МСП с ¼ ид. ч. като е възстановена запазена част на В. М. Д. и Б. М. Д. в размер на
общо 1/4 ид.ч. С нотариален акт №152, том II, рег. № 6076. Дело № 308 от 2019 г. от
14.08.201 г. МСП е дарил по ¼ ид.ч. на ММП и ВМП. С нотариален акт за продажба на
идеални части от недвижим имот № 49, том I, дело № 11/2020 г. от 23.07.2020 г. ММЙ и
ВМП са продали на В. М. Д. и Б. М. Д. при равни дялове общо 2/4 ид.ч. от имота.
Посочените доказателства, установяват, че в рамките на процесния период от
01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ответниците са били съсобственици на процесния имот при
квоти 2/24 за М. Д. /придобита на 29.06.1998 г. по наследство от починалата му съпруга
МБН – Д./ и по 11/24 за ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. (по 1/12 (или 2/24) придобити на
29.06.1998 г. по наследство от починалата им майка МБН – Д., по ¼ ид.ч. (или по 6/24),
придобита чрез покупко-продажба от ММЙ и ВМП и общо ¼ ид.ч. (т.е. по 3/24)
възстановена запазена част).
Не се твърди и не се установява от събраните доказателства някой от съсобствениците
да е извършвал разпоредителни сделки с правото на собственост или да е учредявано право
на ползване или за имота.
Не се установява в рамките на процесния период да е било налице нарочно сключен
договор между ищеца и трето за производството лице за доставката на ТЕ, респ само от
някой от ответниците, като възраженията на ответниците за наличие на такава облигационна
връзка не се доказват от събраните доказателства. В тази връзка следва да се посочи, че е
налице приложена към исковата молба молба-декларация от 20.02.2002 г. от М Ст. Н за
откриване на нейно име на партида за процесния топлоснабден имот. Същата, обаче видно
от Решение № 104584 от 28.05.2020 г. на СРС, 170 състав по гр.д. № 23525/2019 г., е
починала преди процесния период, а именно на 22.11.2014 г.
Предвид посоченото именно ответниците като съсобственици са били клиенти на ТЕ
по смисъла на чл.153 ЗЕ в рамките на целия процесен период за топлоснабдения имот – ап.
30 с адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, аб.№ 115388.
Потребителите като страна по правоотношение с топлопреносното предприятие по см.
на чл .150 ЗЕ дължат заплащане на реално потребената топлинна енергия въз основа на
отчетени единици от средствата за дялово разпределение - топломери, монтирани на
отоплителните тела в жилището, водомер за топла вода и съответна част от стойността на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация по данни от общия топломер,
монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на чл.156 ЗЕ е установен принцип за
измерване на реално доставената на границата на собствеността топлинна енергия при
уреждане на отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на ТЕ в
сграда – етажна собственост.
Ответниците не въвеждат възражения по отношение претенциите на ищеца, че е
доставил топлинна енергия в посочените с исковата молба стойности, като не се установява
4
и да са оспорени съставените изравнителни сметки. Поради това и с оглед приетите писмени
доказателства, представени от ищеца и от третото лице помагач, съдът приема, че за периода
от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като
количеството на доставената енергия е измервано и остойностено коректно. Доколкото
купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена
следва да се вземат предвид, не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се
формират в резултат от изравняване, т.е сумите по изравнителните сметки. От
представените от третото лице помагач изравнителни сметки се установява, че дължимата
сума за доставена топлинна енергия за имота за отчетен период от 01.05.2020 г. до 30.04.2021
г. е в размер на 696,42 лева, а за отчетния период от 01.05.2021 г. до 30.04.2022 г. е в размер
на 794 лева. На основание чл. 162 ГПК при съобразяване изравнителната сметка за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г съдът определя задълженията за стойност на ТЕ за
процесната част от този, период, след установяване на съсобствеността в посочените квоти,
а именно от 01.08.2020 г. до 30.04.2021 г. в размер на 619,54 лева. Следователно общият
размер на стойността на потребената на ТЕ за процесния период се установява да е в размер
на 1413,54 лева. Предвид посоченото установено е възникването на вземане на ищцовото
дружество спрямо ответника М. В. Д. в размер на 117,80 лева съобразно притежаваните от
него 2/24 ид. ч. в съсобствеността и спрямо ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. в размер на по
647,87 лева предвид притежаваната от всеки от тях квота от 11/24 ид.ч. в съсобствеността.
Претенциите на ищеца са съответно за сумата от 116,57 лева за първия ответник и по 640,80
лева от втория и третия ответник, т.е. под посочените размери и следователно са доказани в
пълния им размер.
Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца, задължителни в отношенията с
клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, таксите
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Следователно всеки от ответниците дължи и припадащата му се според идеалните части в
съсобствеността сума за стойност на извършената услуга за дялово разпределение в размер
на общо 46,39 лева, т.е. М. В. Д. - в размер на 3,87 лева съобразно притежаваните от него
2/24 ид. ч. в съсобствеността и спрямо ответници Б. М. Д. и В. М. Д. в размер на по 21,26
лева предвид притежаваната от всеки от тях квота от 11/24 ид.ч. в съсобствеността. До тези
размери вземанията спрямо ответниците са доказани, като претенцията спрямо първият
ответник е над този размер, а за останалите двама над него.
Не се установяват конкретни плащания на задълженията в така установените им
размери, поради това съдът приема, че вземанията са валидно възникнали и не са погасени
чрез плащания.
По възражението за изтекла погасителна давност
С отговора на исковата молба от ответниците е своевременно релевирано възражение
за изтекла погасителна давност за вземанията за част от процесния период, което следва да
бъде разгледано с оглед извода за възникване на вземания в полза на ищеца срещу
5
ответниците.
При съобразяване разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията, дадени с
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС се налага
извод, че вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на
потребителите топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111,
б ”в” ЗЗД, предвид на което и същите се погасяват с изтичане на установената в същата
норма кратка тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД считано от 09.02.2023 г. -
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, от която на осн. чл. 422, ал .1 ГПК се
счита предявен иска.
При съобразяване изложеното, вземанията на ищеца за цена на доставената на
ответника топлинна енергия към момента на предявяване на иска не са погасено по давност,
тъй като за най-старото месечно задължение за първия месец от процесния период – август
2020 г., 45-дневния срок за плащане е изтекъл на 15.10.2019 г. и към 09.02.2023 г. не е
изтекъл тригодишния давностен срок.
Вземанията за стойност на услугата дялово разпределение не се установява да са
периодични и същите не се погасяват с кратката тригодишна давност. Дори и да се приеме
обратното – заявлението по чл. 410 ГПК е депозирано преди изтичане и на тригодишен срок.
С оглед посоченото исковете за главници следва да бъдат уважени в пълните им
размери, като само искът за стойност на услугата дялово разпределение спрямо първият
ответникът бъде частично отхвърлен.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иск за обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага
наличие на главен дълг и забава в погасяването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Ответниците оспорват да са
изпаднали в забава.
Съгласно чл. 33, ал. 4 от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от “ТС” EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР, продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл.
32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно забавата на длъжника
следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
6
отнасят задълженията, а именно от 15 –ти юни на съответната година доколкото при
съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния период, за който
се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти април. В случая
изравнителните сметки са изготвени след този срок, освен това преди издаването им
потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция се явяват
неприложими, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът изпада в забава след
покана, каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца спрямо
никой от ответниците.
По изложените мотиви исковете по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежат на
отхвърляне като неоснователни.
Неоснователни са и претенциите за мораторна лихва върху вземането за дялово
разпределение. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това задължение,
поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен от кредитора
– чл.84, ал.2 ЗЗД, а по делото не е представена такава покана – за заплащане на дължимите
суми за дялово разпределение.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
сторените разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за исковото и за
заповедното производство съответно на уважената част от исковете.
Ответникът М. В. Д. следва да заплати на ищеца разноски в размер на 10,07 лева за
исковото производство и в размер на 6,24 лева за заповедното.
Всеки от ответниците Б. М. Д. и В. М. Д. следва да заплати разноски за д.т. и
юрисконсултско възнаграждение съответно на уважената срещу него част от исковете - в
размер по 55,42 лева за исковото и по 34,34 лева за заповедното.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи разноски съразмерно на отхвърлената
част от исковете. На адвокатите, предоставили на ответниците безплатна адвокатска помощ
в исковото производство, следва да се присъди адвокатско възнаграждение както следва на
адв. Н. К. – 11,98 лева за защитата на адвоката на М. В. Д., на адв. И. А. Н. – 11,92 лева за
защита на ответника Б. М. Д. и на адв. С. К. К. за защитата на В. М. Д. от общо определено
на всеки адвокат възнаграждение в размер на 150 лева на осн. чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1 ЗАдв.
съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително реализираната от
адвоката работа, без съдът да дължи определянето му при съблюдаване минималните
размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с
оглед приетите разрешения с Решение от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 на СЕС. С
посоченото решение е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС, във връзка с член 4, параграф
3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен
7
характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби,
националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Национална уредба, съгласно която, от
една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер
по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди
разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се отчете като
ограничение на конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на посочената разпоредба от
ДФЕС. Следователно размерите на адвокатските възнаграждения в Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения могат да служат
единствено като ориентир, но без да са обвързващи за съда, като уговореното
възнаграждение подлежи на преценка с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството
на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото с каквато
настоящото не се отличава.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че М. В. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сумата 116,57 лева, представляваща 2/24 от
стойността на доставената от дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до
30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап.
30, аб.№ 115388 и сума в размер на 3,87 лева, представляваща 2/24 от стойността на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. ведно
със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземанията, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7073/2023 г. на
СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 3,87
лева до пълният предявен размер от 3,89 лева за стойност на услугата дялово
разпределение и по чл. 86 ЗЗД за сума в размер на 9,87 лева (девет лева и 87 стотинки),
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от
16.12.2021г. до 27.01.2023 г. и за сума в размер на 0,56 лева (нула лева и 56 стотинки) -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до
27.01.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че Б. М. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сума в размер на 640,80 лева (шестстотин
и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на доставената от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388 и сума в
размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26 стотинки), представляваща 11/24 от
8
стойността на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7073/2023 г. на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за сума в
размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г и за
сума в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки) - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал.1 ГПК, че В. М. Д. с ЕГН:
********** и адрес: гр. С, ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 дължи на „ТС” ЕАД с ЕИК ****,
на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ, сума в размер на 640,80 лева (шестстотин
и четиридесет лева и 80 стотинки), представляваща 11/24 от стойността на доставената от
дружеството топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. С, ж.к. Х бл. 15, вх. Б, ет. 2, ап. 30, аб.№ 115388 и сума в
размер на 21,25 лева (двадесет и един лева и 26 стотинки), представляваща 11/24 от
стойността на извършена услуга за дялово разпределение от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.
ведно със законна лихва от 09.02.2023г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
7073/2023 г. на СРС, 118-ти състав като ОТХВЪРЛЯ исковете по чл. 86 ЗЗД за сума в
размер на 54,06 лева (петдесет и четири лева и 06 стотинки), представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 16.12.2021г. до 27.01.2023 г и за
сума в размер на 3,07 лева (три лева и 07 стотинки) - мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2020г. до 27.01.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. В. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 6,24 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
7073/2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 10,07 лева – дължими съдебни разноски
за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Б. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 34,34 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
7073/2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 55,43 лева – дължими съдебни разноски
за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. М. Д. с ЕГН: ********** и адрес: гр. С,
ж.к. Х, бл.15, вх.Б, ет.2, ап.30 да заплати на „ТС” ЕАД с ЕИК ****, на основание чл. 78,
ал. 1 и ал.8 ГПК, сумата 34,34 лева – разноски за заповедното производство по ч.гр.д.№
7073/2023 г. по описа на СРС, 118 състав и сумата 55,43 лева – дължими съдебни разноски
за исковото производство съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „ТС”
ЕАД, ЕИК ****, да заплати на адв. Н. К. – САК с л.№ ********** със съдебен адрес: гр. С,
9
ул. ТУ №1, ет. 1, офис 2 сумата от 11,98 лева – адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ и съдействие по делото на М. В. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „ТС”
ЕАД, ЕИК ****, да заплати на адв. И. А. Н. със съдебен адрес: гр. Б, ул. С 3В, ет. 1, офис 6
сумата от 11,92 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и
съдействие по делото на Б. М. Д..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал.2 Закона за адвокатурата, „ТС”
ЕАД, ЕИК ****, да заплати на адв. С. К. К. със съдебен адрес: гр. С, ул. В № 35, ет. 3, офис
1 сумата от 11,92 лева – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ
и съдействие по делото на В. М. Д..
Решението е постановено при участието на „Термокомплект“ ООД с ЕИК *********
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10