ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 42
гр. Велико Търново, 04.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание
на четвърти февруари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
изслуша докладвано от съдия
Банев Адм. д. № 520 по
описа за 2020 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 197 и сл. от АПК, вр. с чл. 56, ал. 4
от АПК, вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.
Образувано е по жалба с вх. № 44-00-2258/ 11.08.2020 г. на Комисия за
защита от дискриминация – гр. София, подадена от Д.А.К. с ЕГН **********, адрес
***, срещу Решение № 422/ 10.07.2020 г., петчленен разширен заседателен състав,
по преписка № 913/ 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация. С
обжалваното решение на основание чл. 52, ал. 3, предл. второ от ЗЗДискр, вр. с
чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено производството по преписка № 913/ 2019 г. на
Комисията за защита от дискриминация и е оставена без разглеждане жалбата на Д.А.К.
с вх. № 3242/ 15.10.2019 г. и допълнения към нея с вх. № 3455/ 01.11.2019 г.,
вх. № 44-00-3805/ 03.12.2019 г. и вх. № 44-00-659/ 27. 02.2020 г. по описа на
КЗД. В жалбата се навеждат оплаквания, че решението е издадено в противоречие с
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че водещият производството
орган не е изпълнил задължението си по чл. 36, ал. 6 от АПК да изиска
документи, други доказателства и информация, този отказ е за достъп до
дискриминационна и животозастрашаваща информация, като липсата й причинява и
може да причини в бъдеще нов животозастрашаващ случай, който да завърши
летално. Твърди се, че въпросната информация вероятно се съдържа в архивните
фондове на МВР, касае проявена от жалбоподателката НЛР /нежелана лекарствена
реакция/ в сградата на РУ на МВР при поставена инжекция от Спешна помощ на 04.12.2018
г., в 15:00 часа, като през трите часа престой в районното управление по
отношение на Д.К. не са били извършвани никакви процесуални действия. Сочи се,
че на същата й е отнето правото на свободно придвижване през този период от 3
часа, в който полицай Т.и колегата му по стая са я наблюдавали и се свързали с
лекари за консултации какво да правят. Оспорващото лице счита за
незаконосъобразен отказът на КЗД да й се предостави медицински документ, с
който да се удостовери, че има НЛР – непоносимост към фурантрил и хлофазолин,
които са противопоказни за основните й заболявания към 04.12.2018 година. С
жалбата до съда е поискано издаване на такъв документ. С разпореждане от
03.09.2020 г. жалбата е оставена без движение, като на оспорващото лице е
указано да внесе държавна такса за образуване и разглеждане на делото и да
уточни писмено какви са исканията му към съда по отношение на Решение № 442/
10.07.2020 г.на КЗД, в съответствие с чл. 150, ал. 1, т. 7 от АПК. В изпълнение
указанията на съда Д.К. е внесла дължимата държавна такса, като с Отговор на
разпореждане вх. № 3341/ 16.09.2020 г е посочила, че следва да се изясни в
публично заседание кой от двата органа – РУ на МВР – Велико Търново и Спешна
помощ – Велико Търново какви права и задължения има за издаването на исканото
удостоверение за НЛР. Заявява се и искане административният орган да бъде
задължен да извърши определено действие, и съдът да подпомогне оспорващото лице
да събере всички необходими доказателства от ответните лица. По отношение
оспореното решение на КЗД отново се твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй
като на К. е отказан достъп до документация, свързана със здравословното й
състояние и издаването на удостоверение за настъпила НЛР. Изтъква се, че
жалбоподателката е хипертоник и хронично болен панкреатик,
диспансеризирана и за двете заболявания, както и за други такива с 90%
пожизнено определена неработоспособност. Поддържа се искането за издаване на индивидуален
административен акт – удостоверение с информация по чл. 27, ал 1 от Закона за
здравето, за обстоятелството на получената HJIP при инжектиране на фурантрил.
Ответникът – Комисия за защита от
дискриминация, чрез която е подадена жалбата, е изпратил същата в
Административен съд – Велико Търново, с придружително писмо с вх. № 3123/
31.08.2020 г. от деловодството на съда. Към жалбата са приложени документите от
административна преписка № 913/2019 г., приключила с издаването на Решение №
442/ 10.07.2020 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав. Ответникът не
ангажира становище по основателността на жалбата.
Въз основа на събраните доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Със жалба вх. № 44-00-3242/ 15.10.2019
г., Д.А.К. е сезирала КЗД за нарушени свои права и дискриминационно поведение
относно достъп до здравеопазване по време нежелана лекарствена реакция,
умишлено причиняване на такава, като наказание, физическо увреждане, тормоз и
личностно поведение, придружено със задържане от полицай на ключове от
собствения й апартамент, без същият да е място на престъпление. Навела е
твърдения за умишлено увреждане на здравето й и предизвикване на
животозастрашаваща ситуация, за отказ на полицаи и служители в спешна помощ за
проследяване в продължение на 3 часа на HЛP и медицинско наблюдение на същата, както и за отказ
да й бъде предоставен запис от камери за видеонаблюдение от РУ на МВР – В.
Търново от дата 04.12.2018 г., с цел сравняване на симтомите й с видеоматериал.
От фактическа страна в жалбата е изложено, че подателката е с множество
хронични заболявания и под почти непрекъснат лекарски контрол. Съпругът й е бил
обвинен в престъпление, което не е извършил, като на дата 04.12.2018 г. домът й
в гр. Велико Търново бил посетен от полицаи. Същите при опит от страна на К. да
заснеме с фотоапарат техните действия, я арестували. Повикали служители на
Спешна помощ с фалшива диагноза за психично заболяване, като пристигналото на
място медицинско лице единствено измерило кръвното й налягане без да извърши
друг преглед и да впише заболяването, като й поставило инжекция без да обясни
каква е. След това Д.К. била отведена в РУ на МВР – В Търново, без да й се
позволи да заключи жилището си и без от полицаите да й бъде представена заповед
за действията й. При тричасовият й престой в РУ – В. Търново тя получила НЛР
със животозастрашаващо положение, която счита за следствие от поставената в
дома и инжекция, съдържаща фурантрил и хлофазолин. Към момента на полицейското
посещение в дома й и последващото и отвеждане в РУ – Велико Търново, К. е била с криза на
изострен хроничен рецидивиращ панкреатит. В жалбата до КЗД е посочено, че при
престоя си в управлението тя е била с обезводняване на организма и крампи
/треперене на ръцете и краката/, но полицаите не обърнали внимание на това и
вместо да я поставят под медицинско наблюдение, й се присмивали. Впоследствие е
разбрала, че за една от съставките в поставената й инжекция – фурантрил, в
упътването е записано, че има страничен ефект - остър панкреатит. По-късно Д.К. се е обърнала
със сигнал до вносителя на инжекцията „Софарма“, ЕМА, PRAC и EDQM, като
институциите освен изпратените ми формуляри за попълване, поискали да разберат
как е протекъл целия процес свързан с нежеланата лекарствена реакция. Впоследствие
е разбрала, че за една от поставените й фурантрил в упътването е записано, че
има страничен ефект - остър панкреатит. Във връзка с НЛР и поведението на
полицаите изисква ла многократно записите от камерите в РУ на МВР – В. Търново
от 04.12.2018 г., но такива не й били предоставени. С тези оплаквания изложени
в жалбата й, Д.К. е отправила към КЗД искания да й бъде съдействано за
получаване на запис от камерите на РУ на МВР от дата 04.12.2018 г. и на запис от камерите в коридора на Районна
прокуратура – В. Търново, Окръжна прокуратура – В. Търново и Апелативна
прокуратура – В. Търново от дата 02.10.2018 година. Посочено е, че с първия
запис могат да се докажат пред медицинските институции оплакванията за получена
НЛР, поведението й и нарушаване на гражданските й права, а с втория - че
съпругът й не се е укривал и е бил на разположение на полиция и прокуратура.
Към жалбата са били приложени декларации относно защита на личните данни и по
чл. 6, ал. 2, т. 2 от Правилата за производство пред КЗД, копие от фиш за
спешна медицинска помощ на ЦСМП – В. Търново от 04.12.2018 г., 15:08 часа,
сигнал от Д.К. до ВКП, АП - В. Търново, ОП - В. Търново, РП - В. Търново, ВТОС
и РУ - В. Търново, сигнал от същата до „Софарма“ България и кореспонденция по
електронна поща, разменена между същите през м. септември 2019 г., експертни
решения ТЕЛК по общи заболявания на МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“ АД от
21.11.2013 г. и 30.01.2017 г., и епикриза от гастроентерологично отделение на
същото лечебно заведение от м. 02.2019 година.
Последвало е отправяне от председателя
на КЗД на уведомления с изх. № 44-00-3302/ 18.10.2019 г. и изх. № 44-00-3673/
20.11.2019 г. на комисията, с които на Д.К. е указано да посочи конкретно
исканията си с оглед компетентността на КЗД, да систематизира оплакванията си
за дискриминация, като посочи в какво се изразява извършеното или допуснато
нарушение на ЗЗДискр, вкл. да посочи лицата, намиращи се в сходно положение,
спрямо които е налице неравно третиране, както и да представи доказателства в
подкрепа на твърденията си. В отговори с вх. № 44-00-3455/ 01.11.2019 г. и вх.
№ 44-00-3805/ 03.12.2019 г., К. отново е описала твърдяните от нея
обстоятелства от 04.12.2018 г., с повече подробности относно поведението на
полицаите и на служителя от спешна помощ, както и относно заболяванията, от
които е страдала към него момент. Преповторила е и оплакванията си в жалбата от
отношението на полицейските служители, ограничаване на правото й на свободно
придвижване при влизането в апартамента и отвеждането й в РУ – В. Търново,
липсата на щателен медицински преглед преди поставяне на инжекция, причиняване
на НЛР и жизненозастрашаващо състояние от последната, без осигурено медицинско
наблюдение, отказ за предоставяне на запис от камерите в районното управление.
Посочила е имена и фамилии на единия от полицейските служители и на
медицинското лице от ЦСМП, повикано от тях и извършило манипулацията, и
фамилията на втория полицейски служител, както и че е третирана
по-неблагоприятно в същата ситуация /задържане под стража/, от лицата Х.Б.през
2013 г. и Ц.Ц.. В отговора на уведомление с вх. № 44-00-3455/ 01.11.2019 г., Д.К.
отново е направила искания КЗД:
да й
съдейства за получаване на записи от дата 04.12.2018 г. от камери в помещенията
на РУ на МВР – гр. В. Търново, като допълнително е заявила искания да й бъде
посочено основанието на което апартамента й е бил секвестиран на 04.12.2018 г.
от полицейски служител, да бъде потърсена
административна отговорност от същия, от служителя в спешна помощ и от
началника на РУ на МВР – В. Търново /от последния заради мълчалив отказ да
предостави записи от камерите/, както и КЗД да вземе отношение като защитаващ
от дискриминация орган такива случаи да не се повтарят. В отговора на
уведомление с и вх. № 44-00-3805/ 03.12.2019 г. е формулирала искания до КЗК да
бъде образувано производство за установяване налице ли е дискриминация по
признак увреждане и възраст, да постанови преустановяване на нарушението до
установяване положение на равно третиране, да наложи предвидените в закона
санкции или принудителни административни мерки във връзка с вписване в
медицинското й досие на НЛР, както и да се отмени вписването във фиша, че е психично болна /касае се за фиша
за спешна медицинска помощ на ЦСМП – В. Търново, бел. моя/. Към отговорите си Д.К.
отново е приложила част от изброените по-горе документи, а също и карта за
предварителен медицински преглед на „Център за психично здраве – Велико
Търново“ ЕООД от 28.01.2019 г., декларация от 04.12.2018 г. за запознаване с
правата по чл. 74, ал. 2, т. 6 от ЗМВР, протокол от обиск на лице от същата
дата, снимков материал, етапна епикриза от 17.08.2017 г., ЕР на ТЕЛК от
21.02.2002 г., медицински документи от 2018 г. и 2019 г., както и писмо изх. №
97-00-1-2/ 18.01.2019 г. от Център за спешна медицинска помощ – гр. Велико
Търново.
С Разпореждане № 2339/ 27.12.2019 г. на
председателя на КЗД, за разглеждането на жалбата е образувана административна преписка № 913/ 2019
г. на КЗД, по която е отпочнато производство по
реда на чл. 54 и сл. от ЗЗДискр. След определянето на заседателен състав на КЗД, определяне на председател и докладчик,
а на основание чл. 16, ал. 2 от Правилата за производство пред КЗД /ППКЗД/, и
подпомагащ служител, до Д.К. са отправени уведомление за образуване на
преписката с изх. № 44-00-8/ 06.01.2020 г., а впоследствие и уведомление с изх.
№ 44-00-380/ 04.02.2020 година. С второто уведомление К. е уведомена, че следва
да преведе жалбата си в съответствие с изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и т.
4 от ЗЗДискр, като посочи ясно и конкретно с кои действия/бездействия
визираните в жалбата и допълненията към нея лица /Т.Т., В.К.и Т.К./, са
извършили акт на дискриминация, и опише конкретно за всяко от тези лица кога,
къде и по какъв начин са извършили такъв акт. На жалбоподателката е указано, че
при неотстраняване на нередовностите, производството ще бъде прекратено на
основание чл. 52, ал. 3 от ЗЗДискр, вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК.
С отговор вх. № 44-00-658/ 27.02.2020 г.
на КДЗ, Д.К. е поискала да бъдат изискани от РУ на МВР – В. Търново книга за
задържани лица, протокол за предадени вещи /ключове/, книга за медицински
прегледи на задържани лица и запис от видеокамери на РУ на МВР – В. Търново от
04.12.2018 г., от 15 часа до 18 часа. С отговор вх. № 44-00-659/ 27.02.2020 г.
на КЗД, отново е описала действията на полицай Т.Т.и служителя в Спешна помощ Т.К.
на 04.12.2018 г., като е акцентирала, че е извикана медицинска помощ в жилището
й, като непосредствено след това е била задържана с белезници в РУ на МВР – В.
Търново. Относно полицай Т.е посочила, че е влязъл и останал в апартамента й с
фалшиво име, без нейно съгласие и без да са налице предвидените в закон
основания, при заснемането на неговите действия той е взел грубо фотоапарата,
сложил й е белезници и я блъснал в стената, за което има издадено медицинско
удостоверение. Т.е подал към дежурен полицай и искането за спешна медицинска
помощ, без разрешението на К.. Впоследствие той извел К. от дома й
непосредствено след поставянето на инжекцията, въпреки видимо лошото й
здравословно състояние, не й дал възможност да заключи апартамента и да предаде
за съхранение ключовете си, а държал същите в джоба си през следващите 3 часа,
докато я задържал в РУ на МВР – В. Търново без лекарско наблюдение. По
отношение на Т.К. жалбоподателката е посочила, че тя не е погледнала
медицинските й документи, не я е преглеждала и преслушвала със стетоскоп, а
единствено измерила кръвното й налягане. Поставила й инжекции да съобщи какви и
без да обследва възможна непоносимост
към медикаменти, като поставените инжекции за високо кръвно налягане,
несъобразени с основното заболяване на К., предизвикали НЛР. Т.К. не дала
никакви обяснения или разпореждания на полицай Т., а след поставяне на
инжекцията си тръгнала веднага. Относно началник В.И.К.в отговора са изложени
оплаквания, че от 05.12.2018 г. до подаването на отговора, е отказал да
предостави на Д.К. записи от камерите за видеонаблюдение в РУ на МВР – В.
Търново, касаещи задържането й на 04.12.2018 година. В останалата част от
отговора си с вх. № 44-00-659/ 27.02.2020 г. /който е с обем от около 7
страници/, жалбоподателката е цитирала текстове от Инструкция № 8121з-78/
24.01.2015 г. на МВР за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях в
Министерството на вътрешните работи.
След размяната на тази последна кореспонденция, производството е приключило с издаване на Решение № 422/ 10.07.2020 г. на КЗД, Петчленен разширен състав. Със същото, на основание чл. 52, ал. 3, предл. второ от ЗЗДискр, вр. с чл. 30, ал. 2 от АПК е прекратено производството по преписка № 913/ 2019 г. на КЗД и е оставена без разглеждане жалбата на Д.А.К. с вх. № 3242/ 15.10.2019 г. и допълнения към нея с вх. № 3455/ 01.11.2019 г., вх. № 44-00-3805/ 03.12.2019 г. и вх. № 44-00-659/ 27. 02.2020 г. по описа на КЗД. Като фактическо основание за оставяне на жалбата без разглеждане заседателният състав е посочил, че въпреки дадените й указания, Д.К. не е отстранила нередовностите в първоначалната си жалба, като както в нея, така и в последващите уточнения се съдържат само общи твърдения, без систематизация и конкретизация, не е посочено с какви конкретни действия или бездействия е нарушен принципът на равенство в третирането и на практика не е представила доказателства, които да сочат наличието на дискриминация съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. Решението е доведено до знанието на К. на дата 29.07.2020 г. /л. 84, гръб от делото/ и е оспорено от нея с жалба пред Административен съд – Велико Търново, подадена чрез КЗД на 11.08.2020 година. В съдебната фаза на производството от ответника е представена административната преписка. От жалбоподателката извън документите, съдържащи се в тази преписка, са представени писмо изх. № 173900-1956/ 03.02.2020 г. на началника на РУ – В. Търново при ОД на МВР и бланка от декларация за информирано съгласие с изискванията за започване/продължаване на лечението с лекарствен продукт.
Въз основа на така приетото от
фактическа страна, съдът направи следните изводи:
Жалбата е подадена от правоимащо лице, страна в административното
производство, пред компетентния да я разгледа съд и след отстраняване на
указаните от съда нередовности, от външна страна отговаря на изискванията на
чл. 150 и чл. 151 от АПК. Същата е подадена на дата 10.04.2019 г., т.е. при
спазване на срока по чл. 68, ал. 1 от ЗЗДискр, еднакъв с този по чл. 197, вр. с
чл. 56, ал. 4 от АПК. С оглед на това, жалбата се явява процесуално допустима,
а разгледана по същество – неоснователна.
След извършената
на основание чл. 168, ал. 1 от АПК служебна проверка, съдът намира, че
обжалваният акт е издаден от компетентен орган. Съгласно чл. 48, ал. 1 от
ЗЗДискр, комисията разглежда и решава заведените пред нея преписки в
заседателни състави, които се определят от председателя на комисията, а чл. 63,
ал. 3 от ЗЗДискр посочва, че производството приключва с акт, именован
„решение“. Оспореното решение е издадено от компетентен орган – Петчленен
разширен заседателен състав, определен по съответния, предвиден за това ред за
разглеждане на жалба. Издаденото е в писмена форма и съдържа посочените в чл.
66 от ЗЗДискр реквизити. В хода на административното производство не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, вр. с чл. чл. 70, ал. 1 от ЗЗДискр, административният
орган проверява предпоставките за допустимостта на искането, включително
наличие на правен интерес на заявителя, привлечените и встъпилите граждани и организации, и наличието
на други специални изисквания, установени със закон /чл. 27, ал. 2, т. 5 и т. 6
от АПК/. Съгласно чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДискр, жалбата или сигналът трябва да съдържат изложение на
обстоятелствата, на които се основава жалбата или сигналът, както и изложение
на исканията към комисията. В случая председателят на комисията, преди
образуването на преписката, нееднократно е указвал на подалото жалба лице, че
следва да отстрани нередовностите в жалбата си, като посочи конкретните
обстоятелства и исканията си. Независимо че формално отзовавайки се тези
указания, Д.К. е водила активна кореспонденция с КЗД, тя всъщност не ги е
изпълнила, а видно от подробно цитираните по-горе нейни „отговори“, всеки път е
навеждала нови твърдения за факти и което е по-съществено – нови искания към
КЗД, в преобладаващата си част за издаване на актове и извършване на действия,
стоящи извън компетентността на сезирания орган, или състоящи се от цитиране на
законови формулировки, без посочване на изпълваща ги със съдържание конкретика. За да е налице редовно производство
пред КЗД, същата следва да е сезирана с надлежно искане за намеса съобразно
правомощията й по чл. 47 от ЗЗДискр. Жалбата следва да съдържа ясно изложение в
какво се изразява нарушението на ЗЗДискр или друг закон, уреждащ равенството в
третирането, спрямо кои лица и по кои защитени признаци е осъществено неравно
третиране, кой е извършителят /който след като е бил длъжен, не е осигурил
равенство в третирането, респ. е нарушил забраната за дискриминация/ и в какво
се състои искането до комисията на засегнатото лице. Доколкото жалбата на К.
няма посоченото съдържание, съдът намира за правилна преценката на определения
докладчик от заседателния състав, че същата не изпълнява изискванията на чл. 51, ал. 2, т. 3 и т. 4 от
ЗЗДискр. Докладчикът, в съответствие с
чл. 30, ал. 2 от АПК е дал ясни, точни и подробни указания до жалбоподателката
да отстрани констатираните нередовности. В указания срок Д.К. е представила
цитираните по-горе отговори, в които обаче не е отстранила нередовностите на
подадената жалба, а е продължила с навеждане на нови твърдения и искания, без
да конкретизира кои от описаните действия на посочените от нея лица
представляват актове на дискриминация, както и в какво се изразява нейното
по-неблагоприятно или по-малко благоприятно третиране в съответната ситуация и
съобразно сочените защитени признаци „увреждане“ и „възраст“. Впрочем следва да
се отбележи, че коментираната динамика в твърдения и особено във формулираните въз основа на тях искания,
се наблюдава и в подадената пред съда жалба.
Съобразно
горното настоящият състав намира, че от КЗД основателно е прието, че
жалбоподателката не е описала обстоятелства, от които да се изведе или да се
изясни фактическа обстановка за твърдяната от него дискриминация. Не са
изложени обстоятелства, от които може да се направи извод, че е налице
дискриминация и които биха били предмет на доказване в производството пред
комисията. Въпросната нередовност в жалбата не позволява на комисията да
очертае предмета на проверка за упражнено пряко или косвено неравно третиране
от страна на конкретни лица, като осигури процесуално право на защита на тези
засегнати лица, съгласно чл. 9 от ЗЗДискр. Промяна в горните изводи не внася
обстоятелството, че в разпореждането си от 27.12.2019 г. /л. 68/, председателят
на КЗД е приел, че жалбата е допустима, като отговаряща на изискванията на чл.
51 от ЗЗДиск и е образувана преписка № 913/ 2019 г. по оплаквания за
дискриминация по признак „увреждане“ и „възраст“, доколкото образуването на
производството не е пречка впоследствие то да бъде прекратено от определения
заседателен състав на комисията.
По изложените
съображения Комисията за защита от дискриминация законосъобразно е оставила без
разглеждане жалбата на Д.А.К. с вх. № 3242/ 15.10.2019 г. и допълнения към нея
с вх. № 3455/ 01.11.2019 г., вх. № 44-00-3805/ 03.12.2019 г. и вх. № 44-00-659/
27. 02.2020 г., и е прекратила преписка № 913/2019 година. Жалбата срещу
оспореното решение е неоснователно и следва да бъде отхвърлена.
Независимо от изхода на спора, на страните
не следва да бъдат присъждани разноски за настоящото производство, тъй като не
са поискани, а и няма доказателства да са сторени.
Водим от горното
и на основание чл. 200, ал. 1, вр. с чл. 56, ал. 4 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
Отхвърля жалбата на Д.А.К. с ЕГН **********,
адрес ***, срещу Решение № 422/ 10.07.2020 г., петчленен разширен заседателен
състав, по преписка № 913/ 2019 г. на Комисията за защита от дискриминация, с
което жалбата на Д.К. е оставена без разглеждане и производствто по преписката
е прекратено.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба, подадена пред Върховен административен
съд, в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
Определението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: