№ 17605
гр. София, 01.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20241110170587 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с предявени от „Реал Трейд- Мизия“ ЕООД срещу
„Агро Вълна“ ЕООД кумулативно обективно съединени осъдителни искове с
правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми, а именно:
сумата от 15099,20 лева, представляваща неизплатен остатък от вземане,
произтичащо от доставена пшеница в размер на 119,720 тона, за което вземане
е била издадена Фактура № 1343/13.09.2024 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на искова молба в съда – 27.11.2024 г., до окончателно
изплащане на дължимата сума; и сумата от 400,17 лева, представляваща
обезщетение за забава върху неизплатения остатък по фактурата за периода от
19.09.2024 г. до 27.11.2024 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника съществуват търговски
отношения, по силата на които е доставил 119,720 тона пшеница на ответника.
Посочва, че за извършените доставки е издал на ответното дружество Фактура
№ 1343/13.09.2024 г. на стойност 43 099,20 лева. На същата дата - 13.09.2024 г.
страните са подписали приемо-предавателен протокол, с който са
удостоверили предаването на горепосочените 119,720 тона пшеница. Сочи, че
на 19.09.2024 г. е получил частично плащане по горепосочената фактура, а
именно сумата в размер на 28 000 лева. В резултат на направеното частично
плащане е останал неизплатен остатък от длъжника в размер на 15 099,20
1
лева. Твърди, че е опитвал да уреди взаимоотношенията си с длъжника
доброволно, но въпреки това ответникът все още не е заплатил дължимата
сума.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от
ответника.
Ответникът не е изпратил процесуален представител в откритото
съдебно заседание, не е направил искане делото да се разгледа в негово
отсъствие, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
твърденията на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е
представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание
по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие,
ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение
съгласно чл. 239, ал. 1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в
исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.
В проведеното на 30.09.2025 г. открито съдебно заседание ищецът
направи искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Ответникът е редовно призован за датата на първото по делото съдебно
заседание (л. 41 от делото). Препис от исковата молба също е връчен редовно
на ответната страна – л. 36 от делото, а ответникът е редовно уведомен за
последиците по чл. 238 ГПК, видно от редовно връчена призовка на л. 36 и 41
от делото.
Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал. 1 ГПК, а именно:
ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал. 1
ГПК, уведомен е за последиците на чл. 238 ГПК, редовно призован за първото
съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да
се гледа в отсъствие на негов представител. Едновременно с това, от
представените към исковата молба писмени доказателства може да се направи
извод за вероятна основателност на исковата претенция.
2
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира.
Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му,
следва предявеният иск да се уважи изцяло. Като законна последица от
уважаването на иска за заплащане на главницата е присъждането на законна
лихва върху същата за периода от датата на депозиране на исковата молба в
съда – 27.11.2024 г., до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
ГПК има единствено ищецът. Последният претендира и доказва такива в общ
размер на 4979,98 лв., от които за обезпечителното производство 40,00 лв. за
държавна такса и 1440,00 лв. за адвокатско възнаграждение и за исковото
производство 619,98 лв. за държавна такса и 2880,00 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Агро Вълна“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 327 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на „Реал Трейд-
Мизия“ ЕООД, ЕИК ********* следните суми, а именно: сумата от 15099,20
лв., представляваща неизплатен остатък от вземане, произтичащо от
доставена пшеница в размер на 119,720 тона, за което вземане е била издадена
Фактура № 1343/13.09.2024 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на искова молба в съда – 27.11.2024 г., до окончателно изплащане на
дължимата сума; и сумата от 400,17 лв., представляваща обезщетение за
забава върху неизплатения остатък по фактурата за периода от 19.09.2024 г. до
27.11.2024 г.
ОСЪЖДА „Агро Вълна“ ЕООД, ЕИК ********* на основание чл. 78, ал.
1 ГПК да заплати на „Реал Трейд-Мизия“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от
4979,98 лв., представляваща разноски в обезпечителното и исковото
производство.
Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси
защита по реда на чл. 240 ГПК пред Софийски градски съд в едномесечен
срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3