№ 7379
гр. София, 10.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско дело
№ 20221110118402 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от „Топлофикация - София” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б,
срещу Я. Г. Д., ЕГН **********, Д. Г. Г. , ЕГН: **********, Ю. И. Д., ЕГН:
********** и Н. И. Д., ЕГН ***** - четиримата с адрес: гр. София, *****, обективно и
субективно кумулативно съединени искове за признаване за установено, че
ответниците дължат на ищеца суми, както следва: ответникът Я. Г. Д. 984,72 лв.
главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането
за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 125,38 лв. обезщетение за забава от
15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 5,59 лв. цена за услугата за дялово разпределение за
периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането и 1,20 лв. обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.;
ответникът Д. Г. Г. 1969,44 лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода
от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****;
250,78 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 11,17 лв. цена за
услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 2,40 лв.
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.; ответникът Ю. И. Д. 492,36 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр.
София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до
04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г.; ответникът Н. И. Д. 492,36
лв. главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019
г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на
вземането за имот с адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за
забава от 15.09.2018 г. до 04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово
разпределение за периода 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
1
22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г. до
04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение от 25.03.2021 г. по ч. гр.
д. № 16162/2021 г. на СРС, 157 състав.
Ищецът „Топлофикация – София“ ЕАД извежда съдебно предявените права при
твърдения, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа
на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период
на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена,
формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по
реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на
топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45 - дневен срок, след
изтичане на периода, за който е доставена енергията. Поддържа, че била предоставена
и услуга за дялово разпределение, но ответниците не са заплатили нейната цена.
Предвид настъпилата забава, претендира от ответниците и обезщетение за забава върху
главниците за топлинна енергия и дялово разпределение. Моли да му бъдат присъдени
разноски.
Ответникът Д. Г. Г. е подала отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1
ГПК, като оспорва исковете при твърдения, че единствен абонат и страна по
облигационно отношение с ищеца за доставка на топлинна енергия до процесния имот
през процесния период е била тя, но не и останалите ответници, тъй като последните
живеели в чужбина. Поддържа, че някои от ответниците не били собственици на
имота, а наред с това исковете не били насочени срещу преживялата съпруга на И.н
Гев Д., който бил съсобственик на процесния имот, но починал на 23.09.2017 г.
Оспорва размера на претендираната топлинна енергия при възражения, че същият е
неправилно изчислен „на база“, макар в имота да са били налице водомери и единият
щранг да е бил затворен от 2011 г. Релевира възражение за изтекла погасителна давност
в периода 01.05.2017 г. – 25.03.2018 г.
Ответниците Ю. И. Д. и Н. И. Д. са подали отговор на исковата молба в срока по
чл. 131, ал. 1 ГПК, чрез назначен от съда особен представител, като оспорват
предявените искове, поради това, че не са пасивно легитимирани да отговарят и
релевират възражение за изтекла погасителна давност в тяхна полза.
Ответникът Я. Д. не е подала отговор на исковата молба.
Конституираното по реда на чл. 219, ал. 1 ГПК трето лице-помагач на страната
на ищеца „Нелбо“ АД изразява становище за основателност на предявените искове,
като твърди, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните
изисквания.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по
делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 6, том II,
дело № 6250/1995 г. от който се установява, че Г Д. Д., съпругата му Д К Д. и Я. Г. Д. са
учредили в полза на „Централна кооперативна банка“ АД договорна ипотека върху
процесния недвижим имот, представляващ апартамент № 67, находящ се в гр. София,
****
От нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, том IV, дело №
17822/1995 г. се установява, че Г Д. Д. и съпругата му Д К Д. са учредили в полза на
„Централна кооперативна банка“ АД договорна ипотека върху процесния недвижим
имот.
Представен е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 10.03.1993
г., от който се установява, че Г Д. Д. и Д К Д. са учредили в полза на „Тексим“ АД
договорна ипотека върху процесния недвижим имот.
Представено е Решение от 10.04.2012 г. по гр. д. № 46825/2009 г. по описа на
СРС, 53 с-в, от което се установява, че на основание чл. 349, ал. 2 ГПК процесният
2
имот е поставен в дял на Д. Г. Г., като същата е осъдена да уравни дяловете на
съделителите И.н Гев Д. и Я. Г. Д.. В мотивите на това решение е прието, че с влязло в
сила решение от 19.05.2011 г. е допусната делба на процесния имот при следните
квоти: ¼ ид. ч. за И.н Д.; ¼ ид. ч. за Я. Д. и 2/4 ид. ч. за Д. Г..
Представено е Решение № 14571/20.09.2016 г., постановено по гр. д. №
46825/2009 г. по описа на СРС, 53 с-в, видно от което горепосоченото Решение от
10.04.2012 г. е обявено за обезсилено по право и е постановено процесният имот да
бъде изнесен на публична продан, като получената сума бъде разпределена между
съделителите, както следва: ¼ част за И.н Д.; ¼ част за Я. Д. и 2/4 части за Д. Г..
От нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 75, том II,
рег. № 3893, н. д. № 213/2022 г. се установява, че Я. Г. Д. е дарила на Г О Г собствената
си ¼ ид. ч. от процесния имот.
Представен е Договор от 10.09.2002 г. между етажните собственици на вх. Г и В
на бл. 201А в гр. София, ж.к. „Красно село“ и третото лице помагач „Нелбо“ АД / с
предходно наименование „Нелбо инженеринг“ ООД/ за извършване от третото лице на
индивидуално разпределение на топлинна енергия по апартаменти, съгласно системата
за индивидуално измерване, за сключването на който е взето решение от общото
събрание на етажната собственост, както и Договор от 02.06.2017 г., сключен между
ищеца и третото лице помагач за извършване на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия между потребителите в сгради етажна собственост.
По делото са представени съобщения към фактура №№ ********** и
********** с отразени количества потребена топлинна енергия и дължимата цена за
периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., както и изравнителни сметки за използвана
топлинна енергия за същия период, изготвени от третото лице-помагач „Нелбо“ АД, и
констативни протоколи за същия период.
Представени са общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди
от „Топлофикация София“ АД на потребителите в гр. София.
Според заключението на вещото лице инж. И. Д. У. по допуснатата съдебно-
техническата експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за топлинна енергия за имота са били начисление в
съответствие с изискванията на действащата нормативна уредба – Наредба № 16-
334/06.04.2007 г. в сила от 10.2006 г. и съгласно измененията на същата наредба,
обнародвани в ДВ 94 от 2013 г. в сила от 01.06.2014 г. Посочено е, че през исковия
период в процесния имот е имало 2 бр. радиатори без монтирани индивидуални
разпределители на разход за отопление, като съгласно представените констативни
протоколи до имота не е осигурен достъп за отчитане, поради което е изчислена
служебно ТЕ за двата броя радиатори, както и ТЕ за БГВ за двама потребители на
топла вода. От експертизата се установява, че ТЕ за сградна инсталация е изчислявана
правилно, като не е начислявана ТЕ за отопление на общи части, както и такса
мощност. Вещото лице е установило, че ищецът е приспадал технологични разходи.
Според експерта общия топломер в абонатната станция, който отчита топлоенергията,
е преминал метрологична проверка. От заключението на съдебно–техническата
експертиза се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е в размер на 3881,23 лева.
Според заключението на вещото лице И. Н. Г. по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът приема като обективно, безпристрастно и
компетентно дадено, сумите за начислена топлинна енергия на топлоснабдения имот за
процесния период са на стойност 3881,26 лв., а стойността на услугата дялово
разпределение е 22,35 лв. Лихвата за забава върху главницата за ТЕ е в размер на
640,15 лв., а върху главницата за цена на услугата за дялово разпределение е 5,25 лв.
Според вещото лице за периода 01.11.2017 г. – 30.04.2019 г. стойността на потребената
ТЕ в процесния имот е в размер на 3491,37 лв., а лихвата за забава върху тази сума за
периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г. е 551,45 лв. Посочено е как са отразени
изравнителните сметки по месеци и суми. Вещото лице е установило, че към
30.09.2022 г. процесните задължения не са били погасени.
3
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил
топлинна енергия в твърдяните количества и за ответниците е възникнало задължение
за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че за процесния
период е извършвана услугата „дялово разпределение“, както и дължимата цена. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са
погасили претендираните вземания. Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно
регулиране, като в ал. 2, изр. 2 е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни
след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С
оглед на тези норми следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна
енергия, с които възниква облигационно правоотношение по договор за продажба на
топлинна енергия по силата на закона, са собствениците или вещните ползватели на
топлоснабдените имоти. С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело
№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на
същото тълкувателно решение е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите на чл. 153,
ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за продажба на
топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказано през процесния
период да е съществувало облигационно отношение за доставка на ТЕ до процесния
имот единствено между ищеца и ответниците Д. Г. и Я. Д.. Ответницата Д. Г. в
отговора си на исковата молба изрично посочва, че е абонат на „Топлофикация София“
ЕАД, като в подкрепа на това е и представеното Решение № 14571/20.09.2016 г. по гр.
д. № 46825/2009 г. на СРС, от което се доказва, че Д. Г. притежава 2/4 ид. ч. от
процесния имот. От цитираното решение се установява, че ответницата Я. Д. е
притежавала ¼ ид. ч. от процесния имот, като това се подкрепя и от представения
нотариален акт за дарение на идеална част от недвижим имот № 75, том II, рег. № 3893,
н. д. № 213/2022 г., съгласно който тази ответницата е дарила в хода на процеса
собствената си 1/4 идеална част. Следователно, Д. Г. дължи на ищеца 2/4 от цената на
доставената до имота ТЕ, от цената на услугата за дялово разпределение и от
съответните обезщетения за забава, а Я. Д. дължи ¼ от тези вземания.
По отношение на останалите ответници Ю. Д. и Н. Д. исковете следва да бъдат
отхвърлени, поради липса на облигационно отношение с ищеца, тъй като не са
ангажирани никакви доказателства за правото им на собственост или за ограничено
вещно право на ползване върху процесния имот, нито за родствени връзки или
осъществено наследствено правоприемство, нито за наличието на други факти, от
които да се направи извод, че тези ответници са в договорни отношения с ищеца. С
оглед на това е безпредметно да се обсъждат останалите предпоставки за отговорността
на тези ответници, респ. – наведените в отговорите им на исковата молба възражения.
4
Съдържанието на установеното между страните правоотношение е уредено от
Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране и действащи през процесния период. На съда му е
служебно известно, че Общите условия на ищцовото дружество са публикувани и са
влезли в сила, а и към исковата молба са представени доказателства в тази насока.
Общите условия обвързват ответника дори и без да са приети изрично съгласно
разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се твърди и не се установява
изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ - няма твърдения да е упражнил правото си на
възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ. Следователно се
налага извод, че между ответниците Я. Д. и Д. Г. и ищеца съществува облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия, по силата на което за
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД е налице задължение да доставя в топлоснабден
обект топлинна енергия, а за ответниците е налице задължение да заплащат нейната
цена, в качеството им на потребители на топлинна енергия за битови нужди по
смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката. С Тълкувателно решение
№ 2/2016 г., постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. по описа на ОСГК на ВКС е
посочено, че за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за
битови нужди в сграда – етажна собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с пар. 1 от
Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите.
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите. Разпоредбата на чл. 145 ЗЕ посочва, че топлинната енергия за отопление на
имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в
отделните имоти. Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, и топлинната
енергия за отопление на общите части при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя като разлика между топлинната енергия за
отопление на сградата и топлинната енергия за отопление на имотите, след което се
разпределя между всички клиенти пропорционално на отопляемия обем на отделните
имоти.
Действащата през процесния период нормативна уредба на чл. 155, ал. 1 ЗЕ
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни
месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, 2) на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по
реална месечна консумация.
В случая от представените по делото писмени доказателства (съобщения към
фактури и изравнителни сметки), както и от неоспореното заключение по изготвената
съдебно-техническа експертиза, което е обективно и компетентно изготвено се
установи, че за процесния имот и период е доставена топлинна енергия на стойност
3881,23 лв. В този смисъл по делото не са ангажирани доказателства ищецът да е
доставял топлинна енергия в нарушение на задълженията за качество, а от
заключението по изготвената съдебно-счетоводна експертиза беше установено, че
същата не е заплатена. Недоказани са възраженията на ответницата Г., че количествата
потребена ТЕ са определени неправилно, като следва да се посочи, че от съдебно-
техническата експертиза се установи, че количествата потребена ТЕ са определени
коректно по служебен път, поради липса на осигурен достъп до имота, в подкрепа на
което са и представените констативни протоколи. Трябва да се допълни също така, че
експертизата е установила липса на монтирани индивидуални разпределители на
разход за отопление върху радиаторите в имота, а не е установила некоректно да е
отчитано, че липсват водомери, както се твърди в отговора на ответницата Г..
Следователно, от потребената ТЕ на стойност 3881,23 ответницата Г. дължи 2/4, а
именно – сумата от 1940,61 лв., а ответницата Я. Д. ¼, или сумата от 970,30 лв.
Съдът намира, че следва да бъде разгледано своевременно наведеното от
5
ответницата Г. възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело №
3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се
парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са
изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или
различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 17.12.2020 г. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди
17.12.2017 г. са погасени по давност. Съгласно 33, ал. 2 от Общи условия на ищеца,
клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Предвид изложеното, вземането за доставена
топлинна енергия за м.10.2017 г. е станало изискуемо на 15.12.2017 г. и давността за
него към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
изтекла, поради което всички вземания за периода от 01.05.2017 г. до 31.10.2017 г. се
явяват погасени по давност. По отношение на вземанията за периода от 01.11.2017 г. и
нататък същите не са покрити от давност, тъй като вземането за м.11.2017 г. е станало
изискуемо на 14.01.2018 г., като давността за него и следващите месеци е била
прекъсната с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
17.12.2020 г. Съгласно заключението по изслушаната ССчЕ дължимата цена за
доставена топлинна енергия за периода, който не е погасен по давност – от 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г., е в размер на 3491,37 лв. Ответницата Г. дължи 2/4 от тази сума,
поради което следва да се приеме, че по отношение на нея не е погасена по давност
сума в размер на 1745,68 лв., а погасен по давност е остатъкът от 194,93 лв.
Следователно, исковата претенция на ищеца за неплатена цена на топлинна енергия
срещу Д. Г. се явява основателна до размера на сумата от 1745,68 лв. и за периода
01.11.2017 г. – 30.04.2019 г., а в останалата част до пълния предявен размер от 1969,44
лв. и за периода 01.05.2017 г. – 31.10.2017 г. искът подлежи на отхвърляне.
Ответницата Я. Д. не е навела възражение за изтекла погасителна давност в
срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което съдът приема, че същата дължи на ищеца
сумата от 970,30 лв. за потребена ТЕ в процесния имот през периода 01.05.2017 г. –
30.04.2019 г. До пълния предявен размер от 984,72 лв. искът следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия съдът
изходи от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, съгласно който клиентите
са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят, а съгласно ал. 4 ако не платят задълженията си след тази
дата дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Съгласно, чл. 33, ал. 4
от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само
за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2., т.е. за
реално потребеното количество топлинна енергия след годишното отчитане и
издаването на обща фактура за отчетния период. От заключението на съдебно-
счетоводната експертиза се установи, че върху непогасената по давност част от
главницата за топлинна енергия се дължи лихва за забава в размер на 551,45 лв. за
периода 15.09.2018 г. – 04.12.2020 г. Ответницата Г. дължи 2/4 от тази сума, или 275,72
лв., но предвид принципа на диспозитивното начало в граждански процес исковата
претенция следва да бъде уважена до предявения размер от 250,78 лв. Установи се
също така, че лихвата за забава върху цялата главница за ТЕ за целия процесен период
е 640,15 лв., като ответницата Я. Д. дължи ¼ от тази сума, или 160,03 лв., но предвид
принципа на диспозитивното начало в граждански процес исковата претенция следва
да бъде уважена до предявения размер от 125,38 лв.
По иска за дължимото възнаграждение за услугата дялово разпределение, съдът
намира, че съгласно чл. 36 от сега действащите ОУ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-
6
334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването се заплащат от потребителите на топлинна
енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените
услуги на дружествата за дялово разпределение. Съгласно представения по делото
договор между етажните собственици и топлинният счетоводител, потребителите
дължат абонаментна такса за отчитане на топлинен разпределител и водомер за топла
вода. От представените по делото писмени доказателства и прието заключение по
изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установи, че за периода 01.11.2017 г. –
30.04.2019 г. за процесния имот са начислени суми за извършена услуга дялово
разпределение в общ размер на 22,35 лв. Съдът приема, че ответницата Г. дължи 2/4 от
тази сума или 11,17, с оглед на което този иск следва да бъде уважен в пълен размер.
Ответницата Я. Д. дължи ¼ от тази сума или 5,59 лв., като и този иск следва да бъде
уважен изцяло.
По отношение на претенцията за обезщетение за забава върху цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84,
ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба,
поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него
разноски в заповедното производство съразмерно уважената част от исковата
претенция. В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер 89,35 лева
- заплатена държавна такса, и Ю.сконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
определено от съда съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредба за
заплащане на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния
интерес, фактическата и правна сложност на делото). Съобразно уважената част от
исковете на ищеца следва да се присъди съответна част от сторените в заповедното
производство разноски и съобразно отговорността на всеки от ответниците, по
отношение на които исковете са уважени, а именно от 66,64 лв., която следва да бъде
заплатена от ответниците Я. Д. сумата от 22,21 лв., а ответницата Д. Г. сумата 44,43 лв.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от
него разноски в исковото производство, съобразно уважената част от исковете. Същият
е сторил разноски в размер 739,43 лв. държавна такса, 650 лв. депозити за вещо лице
по СТЕ и ССчЕ и Ю.сконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на 100
лева съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащане
на правната помощ, при съобразяване извършените действия, материалния интерес,
фактическата и правна сложност на делото. От тях, съобразно уважената част на
исковете, следва да се присъди съответна част, а именно сумата от 694,50 лв. която
следва да бъде заплатена от ответниците, както следва – от ответницата Я. Д. сумата от
231,50 лв., а Д. Г. следва да заплати сумата от 463 лв. Заплатените депозити за особени
представители на Ю. Д. и Н. Д. следва да останат за сметка на ищеца, тъй като
исковете спрямо тези ответници се отхвърлят изцяло.
Ответниците не претендират разноски и не са представили доказателства за
заплащане на такИ., поради което не следва да им бъдат присъждани.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
7
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Я. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 970,30 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с
адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 125,38 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г.
до 04.12.2020 г.; 5,59 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№
16162/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 970,30 лв. до пълния предявен размер 984,72 лева главница за топлинна
енергия за периода 01.05.2017 г. до 30.04.2019, и за сумата 1,20 лв. обезщетение за
забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода от 31.12.2017 г.
до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 16162/2021 г. по описа на СРС,
157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация София”
ЕАД по реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, *****
ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата 1745,68 лв. главница за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със
законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с
адрес: гр. София, *****, аб. № ****; 250,78 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г.
до 04.12.2020 г.; 11,17 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода
01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№
16162/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за
горницата над 1745,68 лв. до пълния предявен размер 1969,44 лева главница за
топлинна енергия за периода 01.05.2017 г. до 31.10.2017, и за сумата 2,40 лв.
обезщетение за забава върху дължимата главница за дялово разпределение за периода
от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2021 г. по ч.гр.д.№ 16162/2021 г. по описа
на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Ю. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 492,36 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр.
София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до
04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
8
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.03.2021 г. по
ч.гр.д.№ 16162/2021 г. по описа на СРС, 157 с-в., КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София” ЕАД по реда на чл. 422
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Н. И. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДЪЛЖИ НА
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б сумата от 492,36 лв. главница за незаплатена
топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва от 22.03.2021 г. до окончателното изплащане на вземането за имот с адрес: гр.
София, *****, аб. № ****; 62,70 лв. обезщетение за забава от 15.09.2018 г. до
04.12.2020 г.; 2,79 лв. цена за услугата за дялово разпределение за периода 01.11.2017
г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 22.03.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 0,60 лв. обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 31.12.2017 г. до 04.12.2020 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение от 25.03.2021 г. по ч. гр. д. № 16162/2021 г. на СРС, 157 състав.
ОСЪЖДА Я. Г. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 22,21 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 231,50 лв. –
разноски в исковото производство.
ОСЪЖДА Д. Г. Г. , ЕГН **********, с адрес: гр. София, ***** ДА ЗАПЛАТИ
НА „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 44,43 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 463 лв. –
разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД – „Нелбо“ АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9