№ 2652
гр. София, 23.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет
и трета година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. В.ева
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20211100513071 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Л. В. Д. срещу Решение № 20148667/29.06.2021
г., постановено по гр. д. № 74297/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав. Съдебното
решение се обжалва в частите, в които бракът между страните е прекратен по вина на
жената, упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца е
предоставено на бащата, в частта за определеното местоживеене на трите деца, разписания
режим на лични отношения и присъдената издръжка. В жалбата са развити оплаквания за
неправилност на постановеното решение поради допуснато нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответникът в първоинстанционното производство П. М.
Д. е депозирал отговор на въззивната жалба, с който оспорва изцяло изложеното в
последната. Наведени са подробни съображения, поради които жалбата да бъде оставена без
уважение като неоснователна.
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от страна,
притежаваща правен интерес от обжалването, и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Софийски градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото,
1
приема за установено следното:
С Решение № 20148667/29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 74297/2018 г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав, на основание чл.49, aл.1 СК, сключеният на 02.09.2006 г.
граждански брак между П. М. Д. и Л. В. Д. е прекратен като дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на жената, постановено е последната да носи след прекратяване на брака
брачното си фамилно име Д., родителските права по отношение на родените от брака деца
Е.П. Д., родена на **** г., М.П. Д., родена на **** г., и В.П. Д., роден на **** г., са
предоставени на бащата, местоживеенето на трите деца е определено на постоянния адрес
на П. М. Д. в гр.София. Със съдебното решение ползването на семейното жилище с
административен адрес гр.София, ж.к. **** е предоставено на бащата, разписан е режим на
лични отношения на майката едновременно с децата Е., М. и В. всяка първа, трета и
поселена седмица за времето от петък вечерта в 17:00 часа до неделя в 17:00 часа с
преспиване, петнадесет дни през лятото и по три дни през зимната и пролетната ваканции,
Л. В. Д. е осъдена да заплаща на всяко от трите деца, чрез техния баща, месечна издръжка в
размер на 162,50 лева, ведно със законна лихва върху всяка просрочена вноска, считано от
влизане в сила на решението до настъпване на законни изменения по нейната дължимост, да
заплати по сметка на СРС сумата от 702 лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка и 40 лева окончателна държавна такса за прекратяване на брака,
както и сумата от 1 555 лева в полза на П. М. Д., представляваща деловодни разноски по
делото. Първоинстанционният съд е допуснал предварително изпълнение на решението в
частта за присъдената издръжка.
От представеното пред първоинстанционния съд удостоверение серия УС №
380931/02.09.2006 г. на Столична община – район „Средец“ се установява, че страните са
сключили граждански брак на 02.09.2006 г. и съпругата е приела след брака да носи
фамилното име на съпруга си -Д..
От приетите от СРС три броя удостоверения за раждане се доказва в производството,
че от брака на страните са родени децата им Е.П. Д., родена на **** г., М.П. Д., родена на
**** г., и В.П. Д., роден на **** г.
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззивникът Л. В. Д. е
заявила, че желае да й бъдат предоставени родителските права по отношение на трите деца,
а на бащата да се определи режим на лични отношения, който е близък до този по
изпълняваните привременни мерки съгласно споразумението между страните като същият
може да бъде разширен съобразно предложения от нея проект на споразумение от 2022 г.,
приложен на л.82 от делото на СГС. Счита за удачно децата да редуват родителя, при когото
да прекарват ваканциите. Споделя, че предложеният от нея режим би бил най – подходящ,
тъй като децата са свикнали с подобен, приемат го със спокойствие и е удобен за тях.
Намира, че драстична промяна би причинила безпокойство у децата. Посочва, че работи
през делничните дни в часовия диапазон от 08:30 часа до 15:00 часа.
При изслушването от въззивния съд въззиваемия П. М. Д. прави искане нему да бъде
предоставено упражняването на родителските права, тъй като е по – добрият родител.
2
Изказва притесненията си, че децата са отчуждавани и манипулирани от тяхната майка,
която използва зависимостта им и ги въвличала в родителския конфликт. Споделя, че
въззивникът е биела децата, неглижирала ги, не ги прегръщала. Доверява, че живее сам,
работи в консултантско дружество на плаващо работно време. В последното открито
съдебно заседание пред въззивния съд същият изразява съгласие за споделено родителство
над децата.
При изслушването си пред първоинстанционния съд детето Е. е заявило, че желае да
живее при майка си заедно с брат си и сестра си, но да се вижда по – често с баща си, без да
се спазва точен график.
Пред въззивния съд детето Е. споделя, че на 11.05.2022 г. не успяла да си отключи
входната врата на жилището, в което до този момент, след раздялата на родителите си,
живеела със своята майка. Баща й я поканил да влезе в апартамента, където я заключил за
около час под надзора на баба й по бащина линия и не допуснал майка й вътре. Последното
разстроило детето, което е категорично, че не желае да се върне в дома си, ако баща му
остане в него и не желае да контактува с този родител. Твърди, че баща й има контролиращо
поведение по отношение на нея, счита, че той проверява телефонната й кореспонденция с
майка й и баба й по майчина линия и подозира, че я е следил с камера. Посочва, че при
осъществяване на режима на лични контакти с него й вменявал надзор над двете по – малки
деца.
При изслушването си от въззивния съд детето М. посочва, че иска да живее с майка
си, брат си и сестра си в своя дом в столичния квартал „Свобода“. Не желае да живее с баща
си и да се вижда с него, тъй като той заключил сестра й против нейната воля. Споделя, че Е.
е любимият й човек и това заключване много е разстроило сестра й. Отрича да е била удряна
от родителите си или да е виждала някой от тях да удря брат й В..
Не е спорно между страните и се установява по делото от представените пред
първоинстанционния съд писмени доказателства, че на 06.12.2018 г. по молба на Л. В. Д.,
депозирана в лично качество и като процесуален субституент на децата Е., М. и В., срещу
П. М. Д. е издадена по гр.д. № 77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав заповед за
незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, с която последният е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззивника в настоящото и
децата на страните, отстранен е от семейното жилище, наложена му е забрана да доближава
майката и жилището на по – малко от сто метра, както и децата, освен в детски контактен
център при разписан режим на лични контакти с подрастващите всеки четен петък от месеца
за времето от 17:00 часа до 20:30 часа и всяка нечетна сряда от месеца от 17:00 часа до 20:30
часа. С издадената заповед Д. е задължен да посещава специализирани програми за лица,
извършители на домашно насилие, а Д. и трите деца са насочени към програма за
възстановяване.
От доклад изх. № 24/13.05.2019 г. на „Център за индивидуални и фамилни
психологични консултации“ и „Детски контактен център“ към Фондация „Център Отворена
врата“ и приложените към него протоколи се установява, че в периода 26.01.2019 г. –
3
06.05.2019 г. между бащата и децата са проведени тринадесет срещи по определения със
заповедта за незабавна защита от 06.12.2018 г. режим на лични отношения. За тези срещи Д.
е идвал винаги навреме и стриктно е спазвал правилата на центъра. По време на
супервизираните срещи е наблюдавана силна емоционална привързаност между този
родител и децата, констатирани са добри родителски умения на същия, илюстрирани от
баланс между проявите на обич, грижа и задоволяване на потребностите на децата и
упражняване на адекватен авторитет, изразяващ се в формулиране на изисквания към
децата, умело поставяне на граници на позволеното и стимулиране в насока училищни
постижения и задаване на активни жизнени цели в бъдеще. От приложените протоколи от
супервизираните срещи, продължили до 27.11.2019 г. се установява, че двете по – малки
деца трудно се разделят с Д. в края на срещите. Въззиваемият е участвал активно в
специализирана програма за извършители на домашно насилие в периода 14.12.2018 г. –
10.04.2019 г., в която трайно се е идентифицирал с ролята на жертвата в брачната връзка, а
не като извършител на домашно насилие.
С решение № 20059724/06.03.2021 г., постановено по гр.д. № 77138/2018 г. по описа
на СРС, ГО, 80-ти състав, е издадена заповед по чл.15, ал.2 ЗЗД, с която Д. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Л. В. Д., а в останалата част,
включително по отношение на децата на страните, молбата за защита от последната е
отхвърлена. Съдебният акт е потвърден с решение № 989/29.04.2022 г. по в.гр.д. №
6198/2021 г. по описа на СГС, ГО, II брачен въззивен състав и е влязло в законна сила на
29.04.2022 г.
На 21.06.2019 г. по гр.д. № 34058/2019 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав е
издадена заповед за незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, с която Л. В. Д. е
задължена да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на въззиваемия
в настоящото и децата на страните и е наложена забрана да не възпрепятства контактите на
П. М. Д. с децата на страните. С влязло в законна сила на 15.01.2020 г. решение №
282252/22.11.2019 г. по гр.д. № 34058/2019 г. по описа на СРС, ГО, 117-ти състав е издадена
срещу Д. заповед за защита от домашно насилие, с която на същата е наложена мярка по
чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН като е задължена да се въздържа от насилие спрямо децата Е., М. и В.
във връзка с осъществен на 28.05.2019 г. акт на домашно насилие, изразяващ се в извеждане
на децата М. и В. против волята им от салон, където същите са желаели да гледат
представление с участието на сестра им Е. в присъствието на своя баща и баба по бащина
линия.
В изготвения от АСП, Д „СП“ – Връбница, на основание чл.21, т.15 вр. чл.15, ал.6
ЗЗДет, социален доклад изх. № ПР/Д-С-ВР/9-001/07.03.2019 г. е отразено, че пред социален
работник децата М. и В. са споделили за използвани от майка им физически наказания за
корекция на поведението чрез „силни шамари по дупето“ и „влачене за яката“. Детето Е. е
отрекло за упражнено по отношение на нея физическо насилие от двамата родители, но е
потвърдила, че е ставала свидетел на физически наказания, налагани от страна на майката
по отношение на другите две деца.
4
В изготвения за нуждите на въззивното производство социален доклад на АСП, Д
„СП“ – Връбница изх. № ПР/С-С-ВР/16-002/28.01.2022 г. се установява, че след раздялата на
страните основни грижи за трите деца се полагат от майката, тъй като по отношение на
бащата е издадена заповед по чл.18, ал.1 ЗЗДН. Д. задоволява базисните потребности на
децата и отглежда същите в семейното жилище. Бащата се вижда с децата по постигнато
между страните споразумение по привременни мерки и по време на престоя им при него са
задоволени базисните им потребности. Д. живее в собствено жилище, в което се поддържат
добри хигиенни и битови условия, обособена е самостоятелна стая за детето Е., децата М. и
В. поделят обща стая с отделни легла. Двамата родители са в силно конфликтни отношения,
което се отразява негативно на трите подрастващи. Констатирана е привързаност на бащата
към децата. Същият е декларирал пред социален работник месечен доход в размер на 1 000
лева. Образувал е изпълнително дело за принудително събиране на присъдената му по
привременни мерки издръжка, макар децата да живеят с майката.
В социален доклад от 02.02.2022 г. е отчетено, че таксата за учебното заведение,
посещавано от детето В. е в размер на 250 евро за учебна година, а за детето М. – 500 евро,
които се заплащат от майката. Купоните за храна за всяко от тези две деца са на стойност от
4 лева на ден. Джобните, предоставяни на детето Е. възлизали на 5 лева на ден. Издръжката
на голямото дете изисквала разходи от 20 лева месечно за заплащане на цена на абонаментна
карта за масовия градски транспорт и 189 лева за покриване на месечна такса за тренировки
по фехтовка. В дома на майката децата Е. и М. делят обща стая и е обособена самостоятелна
такава за детето В.. В дома на бащата детето Е. разполага със самостоятелна стая, а двете по
– малки деца поделят обща стая с баща си. По време на социалното проучване децата М. и
В. са споделили, че се чувстват добре при баща си и с желание ходят при него. Детето Е. е
била откровена, че в дома на бащата последният влиза в стаята й по различни поводи и не й
осигурява свобода и самостоятелност, при майка си разполага със свое пространство, където
не е обезпокоявана. Майката работи като учител в ЧСОУ „Д.“, където учат и двете по –
малки деца, които ежедневно води и прибира от училище. Констатирана е силна
емоционална връзка между децата и на всяко от тях с майката. Социалното проучване е
установило добър родителски капаците на всяка от страните и способност същите да
полагат грижи за децата. Децата Е. и М. са заявили желание да останат да живеят с майка си,
тъй като при нея се чувстват сигурни и спокойни, създали са с нея доверителни отношения и
тя рядко ги санкционира. Детето В. е споделил, че се чувства добре с майка си, но е
категоричен, че обича и двамата си родители. Направен е извод, че разделянето на децата не
е в техен интерес.
В писмо на АСП, Д „СП“ – Връбница от 26.05.2022 г. и от социален доклад на
същата от 31.05.2022 г. се установява, че след отпадане действието на издадената по гр.д. №
77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав заповед за незабавна защита въззиваемият е
пристъпил към изпълнение на първоначално определените от първоинстанционния съд
привременни мерки и се е настанил в семейното жилище, а въззивникът и трите деца са се
преместили в жилището на сестрата на Л. Д..
5
В социален доклад от 23.06.2022 г. на АСП, Д „СП“ – Люлин е отразено съобщеното
от въззивника, че на 11.05.2022 г. въззиваемият сменил патрона на входната врата на
семейното жилище, в което допуснал детето Е., но същото останало заключено от баща си
за около час, през който се намирало в присъствието на бабата по бащина линия, която
правела опити да убеди подрастващата да остане да живее с бащата. Описаното станало
основание въззивникът и трите деца да пребивават в дома на сестрата на Д.. По време на
социалното проучване детето Е. е заявило нежелание да живее с баща си, споделила, че
същият я подлага на психически тормоз, тъй като й е демонстрирал, че разполага с камера,
чрез която я наблюдава. Детето М. също е заявила, че не желае да живее при баща си.
В социален доклад от 11.10.2022 г. са закрепени констатациите от проведеното
поредно социално проучване от АСП, Д „СП“ – Връбница, от които се установява, че
майката и трите деца са се върнали да живеят в семейното жилище. Разходите за детето М.
включват 5 лева на ден за купони за храна в учебни дни, 500 евро такса за годишна такса за
частно учебно заведение, 260 лева на срок за извънкласни учебни занимания с глина и
оригами. Разходите за издръжката на детето В. включват 5 лева на ден за купони за храна в
учебни дни, 250 евро такса за годишна такса за частно учебно заведение, 160 лева на срок за
извънкласни учебни занимания по футбол и 340 лева за занимания по ментална аритметика.
С оглед постановените привременни мерки от въззивния съд основните грижи за децата се
полагат от майката, двете по – малки деца изпълняват определения режим на лични
отношения с бащата, който заплаща издръжка, а по време на режима полага непосредствени
грижи за подрастващите. Детето Е. отказва да общува с баща си и да изпълнява
постановените привременни мерки в частта на определения й режим на лични контакти с Д..
През учебната 2022/2023 г. детето В. е в трети клас, детето М. е в четвърти клас, а детето Е.
– в осми. Двете по – малки деца посещават ЧУ „Д.“, където работи тяхната майка.
Направени са от социалните служители изводи, че двамата родители са силно привързани
към своите деца, изпитват гордост от постиженията им и се радват на техния напредък и
развитие. Д. е споделил, че изпитва радост, когато подрастващите са при него и силно
притеснение от нежеланието на детето Е. да общува с него. Тежкият родителски конфликт
емоционално депривира децата, изтощава ги, поражда у тях напрежение, усещане за
несигурност и нестабилност.
В социалния доклад от 05.04.2023 г. АСП, Д „СП“ – Възраждане констатира, че в
семейното жилище децата Е. и В. разполагат със самостоятелни стаи, а детето М. споделя
обща стая със своята майка. Хигиената в този апартамент е много добра. Майката получава
месечен доход в размер на 2 150 лева. Бащата живее в собствен апартамент, където е
обособена самостоятелна стая за детето Е., а децата М. и В. споделят обща стая с бащата, в
която разполагат със самостоятелни легла. Хигиенно – битовите условия в собствения на Д.
апартамент са добри. Доходът на последния надхвърля 1 000 лева месечно. Децата М. и В.
поддържат редовен контакт с баща им, а детето Е. продължава да отказва да общува с него,
поради изживяното разочарование от заключването й в апартамента. Направен е извод, че
страните разполагат с родителски капацитет и са в състояние да полагат грижи за децата, но
6
последните изразяват желание да останат да живеят при майка им.
Въз основа на изготвената за нуждите на първоинстанционното производство съдебна
техническа експертиза по делото се установява, че имейл адрес ******@***.** е регистриран
на 17.06.2002 г. и се ползва от въззиваемия, а имейл адрес *************@***.** е
регистриран на 04.09.2008 г. на лице от женски пол, от гр.София с малко име Л.. Между
двата електронни адреса е водена кореспонденция в периода 11.08.2018 г. – 11.12.2018 г.,
която е приложена към експертизата и е идентична по съдържание с част от представените
от въззиваемия електронни писма. Експертизата е направила извод, че съобщенията са
автентични, имат конкретен подател и получател.
Въз основа на заключението на изготвената за нуждите на въззивното производство
съдебна психологична експертиза се установява, че и двамата родители притежават
капацитет и умения за полагане на грижи за децата и отглеждането им в по – широк
контекст. Отчетени са по – високи стойности при тестово изследване в приемането,
сътрудничеството, харесването и отчитането на потребностите на децата от страна на
бащата. Подрастващите живеят при майката, която полага грижи за ежедневното им
функциониране, което те отчитат и потвърждават.
Експертизата доказва в производството, че детето Е. е в етап на отчуждение и
отричане на фигурата на бащата в живота си, което се свързва с кризата на развитието, през
която преминава и с идентифициране с проблемните отношения между родителите,
емоционалната и доверителна връзка с майката и съпреживяване на нейните проблеми, със
стремежа да я защитава. При най – голямата дъщеря на страните е установена повишена
тревожност и несигурност. При нея експертизата констатира нужда от базисна и сигурна,
непроменяема среда за развитието с участието на майката в живота й. Вещото лице приема,
че на този етап не е добре детето Е. да бъде притискана за подобряване на отношенията и
връзката с баща й.
Експертизата е открила конфликт на лоялност при детето М., който също върви в
посока родителско отчуждение, но такова не е настъпило. Тази подрастваща също навлиза
в криза на развитието като заемането на страната на майката и сестрата би улеснило
функционирането й сред тях. Склонна е да ограничи отношенията с баща си, тъй като
изпитва трудности да помири двете страни в душата си. Експертизата приема, че детето М.
има апатично, депресивно и депривирано поведение като съществува риск същото да се
превърне от ситуативно в постоянна личностова черта на детето. Това състояние вещото
лице отдава на травматични преживявания на подрастващото. То функционира предимно в
скалата на депресивните състояния, има по – забавено темпо в ежедневното справяне,
нуждае се от повече време и пространство за спокойствие и справяне с тези състояния, без
да е принуждавана да прави избор между родителите си.
При детето В. експертът е отчел по – голяма свързаност с бащата, то заявява желание
да изкарва равно време с всеки от родителите си. Синът на страните е свързан и с Д. и
сестрите си, въпреки протестното поведение, което показва в тяхно присъствие. При него
липсва отчуждение или конфликт на лоялност и същият успява да се адаптира към всеки от
7
родителите си.
Вещото лице е установило, че след раздялата на родителите трите деца са имали
добър контакт с бащата, макар и в контактен център, но тези отношения рязко са се влошили
през май 2022 г. с настаняване на бащата в семейното жилище и напускането на това
жилище от майката и подрастващите, което е преживяно от последните травмиращо и ги е
приближило към майката.
Експертизата е заключила, че понастоящем е трудно детето Е. да започне да
осъществява контакт с баща си, а са необходими усилия за подобряване на отношенията им
с помощта на специалист като първоначално контактите е нужно да са супервизирани и да
се осъществяват поне веднъж месечно. Контактите на детето М. с бащата са проблемни
единствено от гледна точка затрудненията на детето да се самоорганизира, а комуникацията
с бащата й действа съживяващо. Вещото лице е препоръчало режимът на детето В. с бащата
да се разшири спрямо изпълнявания към момента и детето да съжителства по –
продължително време с въззиваемия.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
При разпита си вещото лице отбелязва, че между децата има изградена добра
емоционална връзка, подрастващите си споделят и се съобразяват едно с друго. По
отношение на всяко от децата е установена нуждата от индивидуален подход с оглед
техните желания и отношение към родителите, но не е удачно разделянето им. Експертът
приема за пагубно отношението на детето Е. с бащата, поради което е предложил
постепенно разширяване във времето на контакта на Д. с най – голямото дете. Категоричен
е, че евентуално преместване на децата при бащата на настоящия етап би представлявало
травма за тях, би довело до ретравматизирането им. Отчуждението при детето Е. вещото
лице свързва с сходните личностови характеристики на същото с майката, идентификацията
му с нея и нейната роля, но този резултат не може да се приеме непременно, че е съзнателно
провокиран от майката и не може да се заключи, че е резултат от нейно целенасочено
поведение, но вижда в него и основателен елемент – травматичното преживяване за
момичето през месец май 2022 г. при влизане на бащата в семейното жилище и напускане
на майката. Поведението на децата експертът приема за показателно за наличие на
травматични преживявания при тях. Препоръчано е майката да ползва услуги за повишаване
на родителския капацитет, тъй като начинът, по който функционира, преживявайки
драматично с привличане на децата на своя страна, е в ущърб на подрастващите, които
биват въвлечени по този начин в родителския конфликт.
От показанията на свидетеля М.В.Г., сестра на въззивника, се установява, че
отношенията между страните се влошили през 2018 г., когато Д. започнал да ограничава
контактите на съпругата си с нейните роднини, ограничавал и контакта на трите деца с тях.
Свидетелства, че веднъж въззиваемият взел телефона и документите на Д..
Свидетелят Г.А.А. посочва, че през месец октомври 2018 г. срещнал въззивника в
компания на непознат за него мъж, който бил прегърнал Д. през кръста и я целунал.
8
Впоследствие разпознал мъжа от снимка в глобалната мрежа и разбрал, че това е журналист
с имената С.Р., който в профила си в социална мрежа споделял, че има връзка с жена, която
е майка на три деца.
Въз основа на показанията на свидетеля Е.Х.М., директор на посещаваното от децата
М. и В. детско заведение, по делото се установява, че двамата родители водели заедно
децата на детска градина.
При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:
Съгласно чл.49, ал.3 СК с решението за допускане на развода съдът се произнася и
относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал това. По
делото такова искане е направено от страните до приключване на устните състезания пред
първоинстанционния съд, поради което правилно СРС е изследвал въпроса за вината.
Въззивният съд споделя извода в атакуваното съдебно решение, че вина за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брака носи съпругата. Въз основа на
показанията на свидетеля Г.А. се установява в производството, че въззивникът е установила
връзка с друг мъж, довела до неразбирателства и отчуждение между съпрузите, с което е
нарушено изискването за взаимно уважение и разбирателство между съпрузите (чл. 14 СК).
Свидетелят А. е очевидец на демонстрираната през месец септември 2018 г. от въззивника
интимност с лице, различно от въззиваемия. Показанията на този свидетел са вътрешно
непротиворечиви, не влизат в конфликт с останалата доказателствена съвкупност по делото
и не се установява заинтересованост на А. в полза на страните.
Липсват основание еднозначно да се заключи, че представената по делото електронна
кореспонденция да относима към въпроса за вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака.
Не се доказват в производството брачни провинения на въззиваемия. Показанията на
свидетеля М.Г. съдът преценява с оглед разпоредбата на чл.172 ГПК при отчитане на
близката й родствена връзка с въззивника. Показанията на този свидетел са вътрешно
противоречиви, доколкото същата посочва, че въззиваемият отказвал да заведе детето Е. и
майката при родителите на последната, сетне посочва, че от раждането си децата са всяко
лято при баба им и дядо им по майчина линия. Сочи, че въззиваемият единствено оставял
децата в гр.Видин при родителите й, след което си тръгвал, но споделя, че при пребиваване
на семейството на сестра й при родителите й, въззиваемият не полагал грижи за децата.
Показанията на свидетеля Г. в частта, отнасяща се до нежеланието на двете по – малки деца
да се виждат с бащата се намира в противоречие с констатациите в доклада от 13.05.2019 г.
на Фондация „Център Отворена врата“ и приложените към него протоколи от
супервизирани срещи на бащата с децата. В показанията на този свидетел липсва
конкретика относно причините за нежеланието на сестра й да остава сама със съпруга си и
за твърдения страх от него, липсва яснота дали се касае за споделено й от Д. или за оценка
на самия свидетел. Липсва конкретика и по каква причина и при какви обстоятелства
телефонният апарат на въззивника е взет от въззиваемия.
9
Следва да бъде отбелязано, че при произнасянето по въпроса за вината съдът е
обвързан само от наведените от страните брачни провинения, породи което в случая не
следва да се обсъждат проявите на домашно насилие от всеки един съпрузите, предмет на
съдебни производства по ЗЗДН, развили се паралелно с брачния процес.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да
живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му.
При преценка на обстоятелствата по чл. 59, ал. 4 СК, съблюдавайки най-добрия
интерес на трите деца, включващ в най-широк смисъл добруването и благоденствието им и
с оглед конкретните обстоятелства по делото, настоящата инстанция намира, че
местоживеенето на децата Е., М. и В. следва да бъде при тяхната майка Л. В. Д., която да
упражнява родителските права.
Несъмнено е, че двамата родители изразяват желание и готовност да упражняват
родителските права по отношение на трите непълнолетни и притежават съпоставим
родителски капацитет. При нито един от тях не се констатират преки или косвени данни за
рискови фактори за отглеждането на децата. Приетите от първоинстанционния съд
увлечения на майката по т.нар. БДСМ виртуални игри не се установява да са станали
достояние на децата, да са рефлектирали върху родителския капацитет на въззивника или да
създават какъвто и да е риск за подрастващите. В тази връзка настоящият съдебен състав е
допуснал изготвяне на съдебна психологична експертиза, чието заключение не дава
основание за противен на горния извод. Тук е мястото да се посочи, че приетата от
първоинстанционния съд техническа експертиза не свързва по категоричен начин
авторството на представените от въззиваемия на хартиен носител разпечатки от електронна
кореспонденция с въззивника в настоящото. Изводът в тази експертиза, че се касае за реални
съобщения е изяснен в контекста на автентичност (липса на данни за промяна на
съдържание) и наличие на конкретен подател и получател.
Майката установява по – висок месечен доход в сравнение с този на бащата, при
когото доходът е в непостоянен размер, но тези доходи позволяват на всяка от страните без
затруднения да покрие собствените си и на децата материално нужди, включително
разходите по извънкласните занимания на подрастващите (понастоящем допълнителни
плащания изискват извънкласните занимания по работа с глина и оригами на М. и
занимания на В. по футбол и ментална аритметика), както и разходите за такси за обучение
в частно учебно заведение на двете по – малки деца.
10
Не се установява родителите да имат брачни партньори или да живеят във
фактическо съжителство. При преценка на възможностите на родителите да ползват
помощта на трети лица – близки на родителите съдът отчита, че бабата и дядото по майчина
линия на трите непълнолетни живеят в друг град, но децата са прекарвали голяма част от
неучебното си време при тях, познават ги, споделят с ентусиазъм и радост за времето,
прекарано при тях и разполагат с приятелска среда там (виж социален доклад на АСП, Д
„СП“ – Връбница изх.№ ПР/Д-С-ВР/16-003/02.02.2022 г.). Съдът отчита, че децата
поддържат връзка с баба си по бащина линия, но след опита на бащата през месец май 2022
г. да се установи с децата в семейното жилище и присъствието на майката на същия в
апартамент е довело до загуба на доверието на детето Е. в нея, за което тя споделя при
изслушването си от въззивния съд. Последното съдът отдава на разпростиране на
последиците от конфликта между родителите върху отношението на по – голямата дъщеря
на страните към разширеното семейство и въвличане на децата в този конфликт.
Комплицирано е обсъждането на възпитателските качества на родителите,
отношението към децата, привързаността на същите към родителите и полаганите до
момента грижи за тях (критерии по чл.59, ал.4 СК), последните преценени през призмата на
развитието на отношенията между страните в хода на производството.
Безспорно се установява, че и двамата родители са полагали грижи за трите деца при
тяхното отглеждане по време на съвместно съжителство на страните, понастоящем – от
майката, а от бащата – при осъществяване на личните си отношения с подрастващите, в
който смисъл е отразеното в социалните доклади.
Установява се по делото, че след раздялата на страните основните грижи са децата се
полагат от тяхната майка. Последното е преимуществено плод на постановени мерки за
защита с издадената по гр.д. № 77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав заповед за
незабавна защита на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН и продължителността на делото, с което са
създадени пречки за изпълнение на постановените привременни мерки в
първоинстанционното производство, по което с определение № 17837/29.07.2019 г.
родителските права по отношение на трите деца са предоставени на бащата. В периода до
постановяване на решението по горецитираното дело бащата е спазвал стриктно мерките за
защита като осъществявал контакти с децата по споразумение с майката в контактен център
и е поддържал силна емоционална връзка с трите непълнолетни.
Едва след май 2022 г. се отчита отдръпване на детето Е. от бащата като при нея
изслушваната от въззивния съд експертиза е констатирала отчуждение и отричане на
бащината фигура. Психологията отнася родителското отчуждение до състояние, при което
детето отказва контакт с родителя. Заключението на вещото лице В., данните от разпита на
същата, споделено от детето Е. при изслушване пред въззивния съд и съпоставка на
съобщеното от непълнолетната пред първоинстанционния съд и в поредицата социални
проучвания, извършени пред двете съдебни инстанции дават основание да се приеме, че се
касае за отчуждение, което клони към средна степен, при която детето отказва контакт, а при
осъществяването му продължава да се противопоставя (последното е отразено в
11
наблюдението при експертното изследване, в което голямата дъщеря на страните е отказала
присъствие на среща с бащата и е поискала да изчака в съседна стая). Въз основа на
заключението на психолога, отразеното в социалните поучавания и изслушванията на две от
децата по делото се установява смесен характер на причините за настъпилото отчуждение,
който се открива в компилацията между кризата на развитието, през която детето
преминава, сходните с тези на майката личностни характеристики, идентификацията с
ролята на жертва на майката, емоционалната и доверителна връзка с този родител,
съпреживяване на проблемите й, потребността да я защитава, привличането на децата на
страната на майката, което не може да се свърже с нейно целенасочено, съзнателно
поведение, както и начина, по който това дете е преживяло извършената от бащата смяна на
ключалката на семейното жилище през май месец 2022 г. и последвалото напускане на
трите деца на обитавания до този момент от тях дом. Във връзка с установяване на този
комплекс от фактори, повлиял отношението на детето Е., съдът съобразява споделеното от
нея по време на социалното поучаване, чийто констатации са обобщени в доклад на АСП, Д
„СП“ – Връбница от 02.02.2022 г., че по време на престоя в дома на бащата същият влиза в
нейната стая по различни поводи, не й дава свобода и самостоятелност, както и твърденията
й при изслушване пред въззивния съд, че при този престой се е налагало да „майчинства“
като следи дали брат й и сестра й се чувстват добре, дали плачат или вършат нещо нередно.
Довереното от детето недоволство от поведението на въззиваемия, който проверявал
телефона й и е демонстрирал притежаването на камера, която записва със звук и картина,
създало убеждение у подрастващата, че е следена от баща си при пребиваване в дома му.
При детерминиране на причините за настъпилото отчуждение съдът няма основание да
приеме, че наложените по гр.д. № 77138/2018 г. по описа на СРС, ГО, 80-ти състав мерки за
незабавна защита и продължителността на процеса по това дело са резултат от целенасочено
поведение на майката, провокирано от желанието й за контрол над децата и стремежът й да
накърни връзката им с бащата. Противното би довело до немотивиран извод, който отрича
правото на майката да търси защита на субективно предявени свои права и не би държало
сметка за това, че с влязлото в сила решение по делото е констатиран акт на домашно
насилие, осъществен от бащата срещу въззивника в настоящото. По същите съображения
провеждане на производството не може еднозначно и мотивирано да се свърже с нежелание
на майката да зачита първоначално постановените по гр. д. № 74297/2018 г. по описа на
СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав привременни мерки, с опит за осуетяване на контактите между
бащата и децата или непризнаване на ролята на бащината фигура в живота на
подрастващите, което да показва дефицит в родителския капацитет на въззивника, каквато
теза се поддържа от въззиваемия. Не са налице доказателства по делото, че майката
умишлено е ограничавала контактите на децата с бащата. Такива не се откриват в
отразеното в протокол от супервизиран контакт № 4 от 05.01.2019 г., в който е посочено, че
за недовеждане на двете по – малки деца за среща с бащата са представени доказателства за
наличие на уважителни причини – заболяване, удостоверено с медицински бележки като
съдът не коментира неуместната забележка на сестрата на майката относно необходимостта
от присъствие на децата, доколкото не може да я свърже с изразяване на мнение на
12
въззивника. По отношение на изложеното от въззиваемия във връзка с междусрочната
ваканция през учебната 2022/2023 г. съдът отдава пребиваването на децата в гр.Видин при
родителите на въззивника на неразбирателство между страните.
При останалите две деца не се отчита родителско отчуждение, но по – малката
дъщеря на страните е поставена в конфликт на лоялност, който родителските
взаимоотношения поставят под угроза да прерасне в отчуждение и да превърне настоящото
му депресивно, апатично и депривирано поведение в постоянна личностова черта.
От една страна е доказано родителското отчуждение при детето Е., опасност от
развитие на такова при детето М., но от друга, съдът е длъжен да съобрази изразената
категорична воля на децата (Решение № 66/22.04.2021 г. по гр.д. № 3214/2020 г. на ВКС, IV
ГО). При изслушването на две от трите деца същите изразяват категоричната си воля да
останат да живеят при своята майка. Тази позиция те поддържат и пред социалните
работници и вещото лице – психолог. Най – малкото дете на страните заявява желанието си
да живее поравно с двамата си родители, но удовлетворяване на това желание може да бъде
постигнато единствено по тяхна обща воля, която съдът не може да замести (т.2 от
Тълкувателно решение от 03.07.2017 г. по тълк.д. № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС).
Следователно при решаването на въпросите по чл.59, ал.2 СК съдът е длъжен да
зачете и изразената и от две от децата категорична тяхна воля, според която те поддържат
твърд и последователен възглед къде желаят да живеят и задават предпочитанията си към
майката, към която са привързани (делото Laylle v. Germany). При разпита си вещото лице е
категорично, че състоянието на децата не позволява преместването им да живеят с бащата,
тъй като това би ги травмирало допълнително. По отношение на детето Е. вещото лице
приема за неподходящо, с оглед възрастта и емоционалното й състояние, да й бъде
наложено да живее с баща си, въпреки нежеланието й, както и липса на полезност да бъде
притискана да подобрява отношенията си с него, доколкото е установена нуждата на
непълнолетната да се справи с емоционалните проблеми и да отработи негативните си
преживявания с помощта на консултиране и провеждане на супервизирани контакти с този
родител в непроменена среда за развитието си с участието на майката. Съдът приема, че
налагането по силата на съдебно решение на промяна в местоживеенето на детето Е., при
установената възрастова криза, повишена тревожност на същото, свързаност и
идентификация с майката и отричането на бащината фигура, би имало като пряка своя
последица задълбочаване на отчуждението чрез стимулиране на противопоставянето на
взаимоотношенията с този родител, по – силно приближаване към майката и провокиране на
поведение, изградено на принципа на отрицанието с необратими вредни за детето и за
неговите родители последици, нарушаване на връзките му и с двамата родители в
дългосрочен план, ощетяване на детската психика и емоционалност и формиране на бъдещи
погрешни представи за междуличностни отношения и връзки.
Детето Е. обяснява желанието си не само с връзката си със своята майка, а и с начина,
по който се чувства с нея и с баща си, както и с поведението на последния, свързано с
негативни изказвания за въззивника и нейните роднини.
13
Детето М. мотивира решението си с поведението на своя баща по отношение на
сестра й Е., която се е разстроила от заключването си в семейното жилище през месец май
2022 г. и обичта към сестра й, която е „любимият й човек“.
При съобразяване на желанията на децата (които следва да се отчетат в контекста на
възгледите им при преценка на най – добрия интерес на детето по § 1, т. 5 от ДР на Закона за
закрила на детето) и различната връзка на всяко от тях с двамата родители (емоционалната и
доверителна връзка на Е. с нейната майка и етапа на отричане на фигурата на бащата,
конфликта на лоялност при М. и по – голямата свързаност на В. с бащата), съдът съобразява
и добрата и силна емоционална връзка между трите деца и непроръчителното според
вещото лице и социалните работници разделяне на същите.
Определящо в случая е и установената с ППВС № 1/1974 г. забрана за разделяне на
децата на родителите при решаване на въпроса за предоставяне на упражняването на
родителските права. В интерес на трите деца, въпреки разликите във възрастта, пола и
връзката на всяко с родителите им, е да живеят и израстват в обич и разбирателство, да
изграждат уважение и готовност за взаимопомощ едно към друго, а и за да се постанови
разделяне на децата между двамата родители не е достатъчно само изричното желание на
детето В. да поделя времето поравно между родителите му.
Интересът на децата налага родителските права спрямо тях да бъдат предоставени за
упражняване на майката с оглед деликатната възраст, в която те се намират. Пубертетната,
респ. предпубертетната възраст на децата от женски пол предопределя необходимостта от
социална среда, в която същите да намират подкрепа и разбиране от майка си и да следват в
по-голяма степен женския модел за поведение. В тази връзка съдът отчита и задължителните
разяснения, дадени в т.II, б.е от ППВС № 1/1974 г. за дължимата преценка за годността на
родителите да отглеждат и възпитават децата от женски и от мъжки пол.
При преценка на възпитателските качества на майката съдът приема, че физическите
корекционни мерки, прилагани по отношение на двете по малки деца („силни шамари по
дупето“ и „влачене за яката“ - виж социален доклад изх. № ПР/Д-С-ВР/9-001/07.03.2019 г.
на АСП, Д „СП“ – Връбница), са изоставени от майката, за което свидетелстват
последващите социални проучвания и изслушването на двете сестри от въззивния съд, както
и с оглед навлизането им във възраст, в която подобни мерки не могат се явяват
неприложими.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че с предоставянето на
родителските права спрямо трите деца на майката възможно най-малко ще бъде
отрицателното въздействие, което решението ще има върху тях в психо-емоционален и
образователен план като се държи сметка за констатираната от експертизата необходимост
базисна и непроменена среда за развитие при две от децата, нежелателността на драстичната
промяна за подрастващите. Тук превес следва да бъде отдаден на педагогическото
образование на майката и служебната й ангажираност в училището на двете по - малки
деца, която позволява да организира воденето и прибирането им от учебни занимания.
Съдът разглежда въпроса за предоставянето на родителските права в контекста на
14
местоживеенето на децата, доколкото с развода отпада съвместното упражнение на
родителските права и целесъобразно е децата да живеят при този от родителите, на когото е
възложено упражняването на тези права, доколкото липсват важни обстоятелства, които да
правят допустимо отделното живеене на децата.
С оглед заключението на изслушаната от въззивния съд съдебна психологична
експертиза, разпита на вещото лице, изявленията на страните, споделеното от децата следва
да бъде определен режим на лични отношения на бащата с детето Е., който да включва
преходен период на супервизирани контакти за отработване на негативните преживявания
при подрастващата и за подобряване на отношението към същата с помощта на
специалисти, които да насочват правилно този процес. Първите дванадесет срещи следва да
се проведат в детски контактен център, разположен в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул.
„Юнак“ ****, офис 1 всяка събота на всяка нечетна седмица в годината в интервала между
10.00 часа и 18.00 часа. Последното ще осигури на детето и родителя възможността за
контакт в спокойна и контролирана среда и ще способства за преодоляване на негативната
нагласа у непълнолетната. Контактният център е позната на родителя и детето среда, в която
същите са поддържали добри отношения и емоционална връзка по време на действие на
мерките за незабавна защита. Ако поради заболяване на детето, установено от лекар по
предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят съответните дни от
месеца (всяка събота на всяка нечетна седмица в годината), същите следва да се реализират
в първата събота след възстановяване на детето, наред с първоначално определените. От
този период трябва да се изключи един месец през лятото, който съвпада с платения
годишен отпуск на майката (с оглед възможността, респ. необходимостта, детето да бъде
заведено от нея на почивка през лятото).
След реално проведени дванадесет срещи бащата има право да вижда и взима детето
Е. всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а ако
детето е на училище – след края на учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на
непосредствено следващата нечетна седмица, а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия; този режим не важи (не се прилага) за времето от 10:00 часа на седми юли
до 10:00 часа на осми юли на всяка година /рожден ден на майката/ и един месец през
лятото, когато майката ползва платения си годишен отпуск.
Бащата има право да вижда и взима децата М. и В. всяка четна седмица, според
поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а ако детето е на училище – след края на
учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на непосредствено следващата нечетна
седмица, а ако детето е на училище – до началото на учебните занятия; този режим не важи
(не се прилага) за времето от 10:00 часа на седми юли до 10:00 часа на осми юли на всяка
година и един месец през лятото, когато майката ползва платения си годишен отпуск.
Ваканциите и празниците на децата и родителите следва да се разпределят съобразно
диспозитива на решението, като след изтичането на преходния период режима на контакти
на бащата с детето Е. се разширява и уеднакви с режима да другите две деца.
Спазването на горния режим ще осигури съхраняване на връзката между децата,
15
като, след изтичане на преходния период за голямата дъщеря на страните, ще гарантира
възможността децата да останат заедно и да изкарват пълностойно време и с двамата си
родители. Съблюдаването му ще позволи Д. да участва пълноценно в живота на децата си,
да се включва в подготовката им за учебния процес, да участва в организиране на
ангажиментите им, да получава актуална информация за развитието на подрастващите от
техните преподаватели, възпитатели и треньори и така ефективно да подпомага прогреса на
непълнолетните. Този режим би предостави оптимална възможност Е., М. и В., с оглед
развитието на същите, да растат под грижата и с подкрепата и на двамата им родители и би
осигурил общуването и осъществяването на пълноценни отношения между трите деца и
бащата като по този начин ще укрепи емоционалната връзка помежду им. Същевременно
режимът ще внесе недрастична промяна в живота на децата спрямо изпълнявания до
момента такъв. По този се предотвратява рязка промяна, която да предизвика допълнителна
тревожност и нарушение на изградения ритъм на подрастващите. Съдът намира, че режимът
би удовлетворил желанието и потребността на детето В. от по – чест контакт с бащата и би
повлиял позитивно на детето М., доколкото при последната не се установява проблем да
комуникира с бащата, контактът с който експертизата установява, че й действа съживяващо.
Същевременно спазването на режима би стимулирал проблемната организацията на детето
М. и би осигурил спокойствието й, без да я изправя необходимостта да избира между
родителите си, с което да се способства преодоляване на конфликта, в който последните я
въвличат, спомагайки да бъде преодоляна склонността на детето да ограничава контакта с
бащата. Организирано по този начин времето на детето М. ще даде възможност същото да
остане със сестра й Е., която определя за любимия й човек.
Режимът ще позволи на бащата пълноценно да родителства без да се чувства
изолиран от живота на децата си, а на майката – да стимулира контакта на децата с бащата
като по този начин възстанови доверието на въззиваемия към нея. Чрез въвеждане на ясна
регламентация би се постигнало потушаване на напрежението между страните, с което да се
елиминира конфликта, в който въвличат трите подрастващи, в каквато насока са
експертните изводи, приети от въззивния съд. Именно с оглед постигането на тази цел
двамата родители следва да положат максимални усилия, за да изгладят и преодолеят
разногласията помежду си като осъзнаят, че това в най-пълна степен би осигурило
спокойствието и благополучието на собствените им деца. За това е необходимо страните да
спазват точно предписанията на съда за упражняване на родителските права и за личните
отношения, като при разногласия следва да търсят първо пътя на диалога помежду си. С
израстването на децата, постигането на напредък в преодоляване на отчуждението у детето
Е. и успокояване на родителския конфликт режимът подлежи на адаптиране в съответствие
с нуждите и интересите на трите непълнолетни. Липсата на съдействие от страна на майката
за преодоляване на негативните нагласи у голямата й дъщеря към образа на бащата,
отсъствието на стимулиращо контактите между децата и бащата поведение на въззивника,
продължаващото въвличане на децата в родителския конфликт би хвърлило сянка върху
родителския капацитет на майката и е от естество да стане причина за изменение на
титулярството на родителската отговорност.
16
Нужно е да се посочи, че бащата може да прекарва време с децата и извън
определения от съда режим, стига да е постигната договорка с майката и желание от страна
на децата за това.
Поддържането на подходящи лични отношения на бащата с подрастващите е уместно
да включва регулярни контакти чрез средства за отдалечена комуникация, същите е нужно
да се договорят между страните при съблюдаване желанието на всяко от децата, техния
дневен режим и училищни ангажименти, но не следва да се фиксират в съдебния акт,
доколкото не може да се търси принудителното изпълнение на режима в тази част.
С исковата молба въззивникът е претендирала присъждане на издръжка в размер на
300 лева месечно за детето Е., в размер на по 250 лева месечно за всяко от децата М. и В.,
считано от датата на депозиране на исковата молба. С отговора на насрещната въззивна
жалба, на основание чл.214 ГПК, Л. Д. е направила увеличение на претенциите за издръжка
на двете по – малки деца, увеличавайки търсената такава до размера от по 300 лева за всяко
от тях. С депозираните писмени бележки по делото е поддържано искане за издръжка в
размер на по 200 лева за всяко от трите деца.
Възрастта, установените по делото нужди на трите подрастващи и материалните
възможности на техните родители налагат общата месечна издръжка на всяко от децата да
бъде определена в размера от по 380 лева, от която сума бащата следва да заплаща по 200
лева месечно, а разликата, ведно с непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието
на непълнолетните, следва да се поемат от майката. Издръжката е дължима от датата на
депозиране на исковата молба на 22.11.2018 г. до настъпване на законни причини за
изменение или прекратяване. Присъдената месечна издръжка на децата се дължи ведно със
законната лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане (чл.146, ал.1,
изр.2 СК). За разликата над сумата от по 200 лева месечно до претендирания увеличен
размер на месечната издръжка на децата от по 300 лева исковете следва да се отхвърлят.
Съгласно ППВС № 12/1987 г. семейното жилище може да се ползва от двамата
съпрузи поотделно в случай, че жилищните и сервизни помещения могат да се обособят в
отделни жилища, без преустройства, изменения или промяна в предназначението им,
независимо дали отношенията им са търпими или не, а ако няма достатъчно сервизни
помещения за двамата, се разпределят жилищните помещения при общо ползване на
сервизните, но само ако отношенията между бившите съпрузи са търпими. Отношенията
между бившите съпрузи са търпими, когато са основани на взаимна толерантност,
изключваща физически или психически тормоз, установена е поносимост, умереност и е
възможен диалог, когато липсва физическа и словесна агресия, а поведението е насочено
към избягване на конфликти, прояви на такт и разрешаване на проблемите чрез взаимни
отстъпки.
От представеното пред първоинстанционния съд постановление за възлагане на
недвижим имот от 20.12.2011 г. по изпълнително дело № 20107900401163 по описа на ЧСИ
Р.М., рег.№ 790 на КЧСИ, се установява, че семейното жилище, по смисъла на §1 от ДР на
17
СК, е с административен адрес гр.София, ж.к. ****, с площ от 84,18 кв.м. и се състои от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения. Не се спори и се установява по делото, че
имотът е придобито от страните ведно с прилежащо избено помещение № 9 и 4,756% ид.ч.
от общите части на сградата, и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена по
време на прекратения им вече брак в режим на съпружеска имуществена общност,
доколкото по време на придобиването е действала презумпцията на за съвместен принос по
§ 4, ал. 1 от ПЗР на СК вр. с чл. 21, ал. 3 СК от 2009 г. Не се установява жилището да
разполага с помещения, които не се обитават от членовете на бившето семейство. Видно от
характеристиките на имота, вида, броя на помещенията в него и площта му настоящият
съдебен състав намира, че не е налице възможност за обособяване на самостоятелни реални
части от семейното жилище без общо ползване на помещения и без да се налага
извършването на преустройство, изменение или промяна в предназначението на
помещенията. Съдът отчита и силно влошените и конфликтни отношения между страните,
които пряко рефлектират върху трите родени от брака им деца, имащи право на спокоен и
сигурен живот. По делото се установява, че бащата разполага с друг апартамент в столичния
жилищен квартал „Обеля -2“ с площ от 65,66 кв.м., придобит в индивидуална собственост
преди брака на страните. Не се твърди и установява майката да притежава друг имот.
Интересите на непълнолетните деца налагат семейното жилище да се предостави за
ползване на въззивника, на която се възлага упражняването на родителските права по
отношение на трите подрастващи.
Горното разрешение налага извод за основателност на искането на въззиваемия за
определяне на наем за ползването на семейното жилище след развода. За периода, в който
със съдебното решение ползването на семейното жилище е предоставено на единия от
съпрузите, по силата на закона (по аргумент на чл.57, ал.1 СК), се създава сходно на
наемното правоотношение, тъй като постановеното решение по чл.56 СК замества
съгласието на наемодателя – собственик на имота, за посочения в него максимално
предвиден срок. Наемното правоотношение е всякога възмездно и ползващият жилището
бивш съпруг дължи наем на неползващия го. Искането за заплащане на наемна цена е
срочно въведено от въззиваемия Д. в срока за отговор на исковата молба, с която е
претендирана сумата от 300 лева месечен наем. Размерът на тази претенция не е оспорен от
въззивника, която с отговора на насрещната искова молба е заявила претенция за месечен
наем на имота, в случай на възлагането му на бащата, в същия размер. Поради изложеното
дължимият от майката на неползващия бивш съпруг месечен наем за ползване на семейното
жилище, намалена с ползваната от трите деца част, следва да се определи в размера от 300
лева, съобразно заявеното от страните.
По изложените съображения първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта, в която упражняването на родителските права по отношение на децата Е., М. и В. е
възложено на бащата, определен е режим на лични отношения на майката с трите деца и
същата е осъдена да им заплаща издръжка в размер на по 162,50 лева, семейното жилище е
предоставено на бащата, както и в частта, в която въззивникът е осъдена да заплати по
18
сметка на СРС държавна такса в размер на 702 лева върху присъдената издръжка.
Изходът от спора налага въззивникът да бъде осъдена да заплати по сметка Софийски
градски съд държавна такса върху размера на определения наем за ползване на семейното
жилище в размер на 432 лева.
Върху въззиваемият следва да се възложи държавната такса за присъдената издръжка,
която такса възлиза на 864 лева.
Страните не са претендирали разноски.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20148667/29.06.2021 г., постановено по гр. д. № 74297/2018 г.
по описа на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав, в частта, в която, на основание чл.59, ал.2 СК,
родителските права по отношение на децата Е.П. Д., ЕГН **********, М.П. Д., ЕГН
**********, и В.П. Д., ЕГН **********, са предоставени за упражняване от техния баща П.
М. Д., ЕГН **********, и е определено местоживеене на децата при него, в частта, в която е
определен режим на лични отношения на майката Л. В. Д., ЕГН **********, с трите деца,
същата е осъдена да заплаща на децата Е.П. Д., ЕГН **********, М.П. Д., ЕГН **********,
и В.П. Д., ЕГН **********, месечна издръжка на всяко от децата в размер на по 162,50 лева,
както и в частта, в която Л. В. Д., ЕГН **********, е осъдена да заплати по сметка на
Софийски районен съд сумата от 702 лева, представляваща държавна такса върху
присъдената издръжка и вместо него ПОСТАНОВИ:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на децата Е.П.
Д., ЕГН **********, М.П. Д., ЕГН **********, и В.П. Д., ЕГН **********, на майката Л. В.
Д., ЕГН **********, при която те да живеят.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. М. Д., ЕГН **********, с
детето Е.П. Д., ЕГН **********, както следва:
1.първите дванадесет срещи между детето Е.П. Д. и бащата П. М. Д. да се проведат в
детски контактен център, разположен в гр.София, кв. „Хиподрума“, ул. „Юнак“ ****, офис
1, телефон: ****, лице за контакти З.М., всяка събота на всяка нечетна седмица в годината в
интервала между 10.00 часа и 18.00 часа, а ако поради заболяване на детето, установено от
лекар по предвидената в закона форма, контактите не могат да се осъществят съответните
дни от месеца (всяка събота на всяка нечетна седмица в годината), същите следва да се
реализират в първата събота след възстановяване на детето, наред с първоначално
определените, като от този период се изключи един месец през лятото, който съвпада с
платения годишен отпуск на майката Л. В. Д.;
Контактите по т.1 от настоящото решение следва да се осъществяват с
продължителност, определена от г-жа З.М. или посочен от нея експерт като подходяща за
19
охраняване интересите на детето, като предварително се уведомят страните за
продължителността на съответните срещи.
ЗАДЪЛЖАВА майка Л. В. Д., при съобразяване на уведомлението за времето на
осъществяване на срещата от страна на служител на Детски контактен център, да
организира воденето и вземането на детето до и от контактния център - лично или чрез
упълномощено от нея лице.
2.след провеждане на горепосочените дванадесет срещи по т.1 от настоящото
решение, бащата П. М. Д. има право да вижда и взима детето Е.П. Д., както следва:
- всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а
ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на
непосредствено следващата нечетна седмица, а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия ( този режим не се прилага за времето от 10:00 часа на седми юли до 10:00
часа на осми юли на всяка година и един месец през лятото, когато майката ползва платения
си годишен отпуск);
-тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката Л. В. Д., които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни, а майката
се задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще
ползва платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок,
бащата има право да определи дните, през които ще вземе детето, като уведоми писмено
майката до 31 май на съответната година;
-всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и шести декември;
-от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на първи
януари на следващата четна година;
-всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
-всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата, определена от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази ваканция
до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
-всяка четна година през есенната и междусрочната училищни ваканции, определени
от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на всяка от
тези ваканции до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции;
-всяка година за времето от 10:00 часа на петнадесети юни до 10:00 часа на
шестнадесети юни;
-всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и шести септември – от
09.00 часа до 20.00 часа;
-всяка четна календарна година за първи май, двадесет и четвърти май и двадесет и
втори септември - от 09.00 часа до 20.00 часа.
20
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата П. М. Д., ЕГН **********, с
децата М.П. Д., ЕГН **********, и В.П. Д., ЕГН **********, през който бащата П. М. Д.
има право да вижда и взима децата М.П. Д. и В.П. Д., както следва:
- всяка четна седмица, според поредния номер в годината, от 18:00 часа в петък, а
ако детето е на училище – след края на учебните занятия, до 09:00 часа в понеделник на
непосредствено следващата нечетна седмица, а ако детето е на училище – до началото на
учебните занятия ( този режим не се прилага за времето от 10:00 часа на седми юли до 10:00
часа на осми юли на всяка година и един месец през лятото, когато майката ползва платения
си годишен отпуск);
-тридесет дни през лятото по време, несъвпадащо с платения годишен отпуск на
майката Л. В. Д., които могат да бъдат разделени на два пъти по петнадесет дни, майката се
задължава до 30 април на съответната година да уведомява писмено бащата кога ще ползва
платения си годишен отпуск през лятото, а ако не направи това в посочения срок, бащата
има право да определи дните, през които ще взема децата, като уведоми писмено майката до
31 май на съответната година;
-всяка четна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и шести декември;
-от 10.00 часа на тридесети декември на всяка нечетна година до 18.00 часа на първи
януари на следващата четна година;
-всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
-всяка нечетна година през пролетната училищна ваканция на децата, определена от
Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на тази ваканция
до 18.00 часа на последния ден на тази ваканция;
-всяка четна година през есенната и междусрочната училищни ваканции на децата,
определени от Министерството на образованието и науката – от 09.00 часа на първия ден на
всяка от тези ваканции до 18.00 часа на последния ден на всяка от тези ваканции;
-всяка година за времето от 10:00 часа на петнадесети юни до 10:00 часа на
шестнадесети юни (рождения ден на бащата);
-всяка нечетна календарна година за трети март, шести май и шести септември – от
09.00 часа до 20.00 часа;
-всяка четна календарна година за първи май, двадесет и четвърти май и двадесет и
втори септември - от 09.00 часа до 20.00 часа.
Бащата има право да вижда и взима трите деца на 20.10 (рождения ден на детето Е.),
29.05 (рождения ден на детето М.) и 07.08 ( рождения ден на детето В.) за времето от 11:00
часа до 16:00 часа всяка нечетна година, а ако този ден децата посещават учебна и/или
извънучебна дейност - след приключване на съответните занятия за три часа, като по
отношение на детето Е. тази част се прилага след реалното провеждане на дванадесетте
21
срещи в контактния център, съобразно разписания режим на контакти по т.1 от настоящото
решение.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, да заплаща на малолетните си деца М.П. Д.,
ЕГН **********, и В.П. Д., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка и законен
представител Л. В. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на по 200 (двеста) лева
за всяко от тях, считано от датата на депозиране на исковата молба (22.11.2018 г.) до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно
със законна лихва върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ исковете на Л. В. Д. за месечна издръжка на децата М.П. Д. и В.П. Д. в частта
до пълния предявен размер от по 300 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, да заплаща на непълнолетното си дете Е.П. Д.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейната майка и законен
представител Л. В. Д., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200 (двеста) лева,
считано от датата на депозиране на исковата молба (22.11.2018 г.) до настъпване на законна
причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, ведно със законната лихва
върху всяка просрочена сума до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска на Л. В.
Д. за месечна издръжка на детето Е.П. Д. в частта до пълния предявен размер от 300 лева,
като неоснователен.
ПРЕДОСТАВЯ на Л. В. Д., ЕГН **********, на основание чл.56, ал.1 СК,
ползването на семейното жилище с административен адрес гр.София, ж.к. ****, с площ от
84,18 кв.м., ведно с прилежащо избено помещение № 9 и 4,756% ид.ч. от общите части на
сградата, и от правото на строеж върху мястото, на което е изградена, състоящо се от две
стаи, дневна, кухня и сервизни помещения, считано от влизане в сила на решението в тази
част до настъпване на основание за изменение или прекратяване на правото на ползване.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплаща на П. М. Д., ЕГН **********, на
основание чл.57, ал.2, изр.1 вр. ал.1, изр.1 вр. с чл.56, ал.1 СК, месечен наем в размер на 300
(триста) лева за ползването на семейното жилище с административен адрес гр.София, ж.к.
****, считано от влизане в сила на решението в частта за предоставяне ползването на
семейното жилище до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
ползването.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20148667/29.06.2021 г., постановено по гр. д. №
74297/2018 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 91-ви състав, в останалата обжалвана част относно
вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
ОСЪЖДА Л. В. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 432 лева държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, върху определения наем
на семейното жилище.
ОСЪЖДА П. М. Д., ЕГН **********, да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 864 лева държавна такса, на основание чл.78, ал.6 ГПК, върху определения размер
на издръжките.
22
Решението не подлежи на обжалване в частта относно произнасянето по вината за
настъпилото дълбокото и непоправимо разстройство на брака и в частта за ползването на
семейното жилище, а в останалите части подлежи на обжалване пред Върховния касационен
съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
23