№ 16
гр. Стара Загора, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Анна Т. Трифонова
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Даниела М. Калчева
като разгледа докладваното от Христо В. Симитчиев Въззивно търговско
дело № 20215501001436 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „А.” ЕАД, вписано в търговския
регистър с ЕИК ***, с адрес на управление гр. С., бул. „*“ № 25, офис сграда
*, ет.*, офис * против Решение №260338/16.07.2021 по гр.д. №2415/2020г. по
описа на Районен съд-*, с което се отхвърлят изцяло като неоснователни
предявените от „А.” ЕАД, срещу АД. Д. Д. искове по чл. 422, ал. 1 ГПК във
вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК за
признаване за установено наличието на вземане на ищеца спрямо ответника
за следните суми: 595.85 лв. главница, 40.54 лв. договорна лихва за периода
от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г., 118.16 лв. неустойка за неизпълнение на
задължение за обезпечаване за периода от 06.04.2017 г. до 06.05.2017 г., 57.50
лв. такса разходи за събиране за периода от 14.04.2017г. до 06.12.2017г.г.,
105.19 лв. такса разходи за дейност на служител, 111.74 лв. обезщетение за
забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г., дължими по договор за кредит „Бяла
карта“ №464902/27.04.2016 г. сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д.,
вземанията по който са цедирани на "А." ЕАД, ведно със законната лихва
върху главницата от 09.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които
1
вземания е издадена Заповед №157/12.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на PC- Ямбол
като неоснователен.
С въззивната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на
постановеното първоинстанционно решение, в частта, с която са отхвърлени
предявените искове досежно вземанията за сумата от 595.85 лв. главница,
40.54 лв. договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г., както и
111.74 лв. обезщетение за забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г. ведно със
законната лихва върху главницата от 09.12.2019 г. до изплащане на вземането,
като са изложени конкретни съображения в тази връзка. Направено е искане
да се отмени решението в тази част и да се уважат предявените искове за
посочените вземания. В останалата част, относно отхвърлянето на исковете за
сумите 118.16 лв. неустойка за неизпълнение на задължение за обезпечаване
за периода от 06.04.2017 г. до 06.05.2017 г., 57.50 лв. такса разходи за
събиране за периода от 14.04.2017г. до 06.12.2017г.г., 105.19 лв. такса
разходи за дейност на служител, решението не е обжалвано и е влязло в
законна сила.
В законния срок, не е постъпил отговор от ответника.
Старозагорският окръжен съд, като взе предвид становищата и
възраженията на страните, в съвкупност с доказателствата по делото,
намира следното:
Предявени обективно съединени установителни искове по чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК, чл.
33, ал. 1 ЗПК,. Предмет на същите е установяване съществуването на
вземания на ищеца, произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“
№464902/27.04.2016г., сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д., вземанията по
който са цедирани на "А." ЕАД.
Съгласно чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. В жалбата се поддържа,
че нищожността на отделни клаузи на договора за кредит, касаещи уговорени
такси и неустойки, констатирана от първоинстанционния съд, не влече
недействителност на целия договор, на основание чл.21, ал.1, вр. чл.23 от
2
Закона за потребителския кредит (ЗПК) и че съответно не е налице основание
за извършване на прихващане между платените и предявените суми.
Съдът намира, че възражението на жалбоподателя е основателно, тъй
като действащата към датата на сключване на процесния договор нормативна
уредба, в това число и нормата на чл.21, ал.1 ЗПК, не обуславя извод, че
нищожността на клаузите в процесния договор за неустойки и такси за
разходи по събиране на кредита, води до нищожност на целия договор за
кредит. Такава хипотеза е предвидена съгласно чл. 22. (в сила от 23.07.2014
г.) ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 -
12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, което не е налице в настоящия случай по
отношение на процесния договор за кредит
С оглед влязлото в сила първоинстанционното решение в
необжалваната му част, въззивният съд е обвързан от приетата със същото
недължимост на начислените на ответника суми за такси за разходи за
събиране на задължението и неустойки, поради недействителност на
договорните клаузи, с които са предвидени.
Съгласно заключението на приетата по делото пред първата инстанция
ССЕ, за периода от усвояване на кредита, до 14.03.2018г. - датата на
извършване на цесия от кредитодателя „А.“ ООД в полза на „Агенция за
контрол на просрочени задължения, от която впоследствие ищеца придобива
с втора цесия вземанията, за погасяване на дълга са постъпили общо 1550 лв,
с които са погасени следните елементи по дълга:
- неустойки 482,99 лв;
- такса разходи по събиране – 92,31 лв;
- договорна лихва – 194,36 лв;
- главница – 745,15 лв;
- законна лихва – 35,19 лв.
Според извлечението от Приложение №1 към договора за цесия от
14.03.2018г., остатъкът от главницата по договора към тази дата е 595,85 лв,
остатъкът от задължението за лихви за забава – 18,02 лв, а за договорна лихва
– 40,54 лв. Ако кредиторът не бе начислил на ответника сумите за неустойки
и такси за разходи по събиране на задължението, общо в размер на 575,30 лв,
клаузите за начисляване на които са приети за недействителни с
3
първоинстанционното решение, с тази сума е следвало да бъдат погасявани
задълженията на кредитополучателя за възнаградителна лихва, обезщетение
за забава и главница, в посочената поредност. Следователно, към
14.03.2018г., с извършените от ответника плащания са били погасени
задълженията му за лихви за забава от 18,02 лв, за договорна лихва от 40,54
лв. и част от главницата в размер на 516,74 лв. Така, остатъкът от
задължението на ответника по договора за кредит към 14.03.2018г. би било в
размер на 79,11 лв главница. При това положение, лихвите за забава,
претендирани от ищеца, считано от 26.03.2018г., до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 09.12.2019, следва да са начислени върху този
остатък от 79,11 лв, което прави обезщетение за забава в размер на 13,69 лв за
периода 26.03.2018г. – 08.12.2019г. вкл. Тази сума следва обаче, на основание
чл.235, ал.3 ГПК, да се приеме погасена с извършеното, според заключението
на ССЕ, на 20.02.2020г., след образуване на заповедното производство,
плащане на 50 лв от ответника, с остатъка от която сума следва да се счита за
погасена и част от главницата в размер на 36,31 лв, при което, непогасеният
остатък от главницата е 42,80 лв, до който размер се явява основателен
предявения иск. Исковете за вземанията за възнаградителна лихва и за
обезщетение за забава се явяват неоснователни, поради погасяване на тези
задължение чрез плащане от страна на ответника.
Предвид изложеното, следва да се признае за установено по отношение
на АД. Д. Д., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.*, ж.к."*“ №*, вх.*, ет.*,
ап.* съществуването на вземането на "А." ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и
адрес на управление гр.С., бул.“*” №*, офис сграда *, ет.*, офис *, за сумата
от 42,80 лв главница по договор за кредит „Бяла карта“ №464902/27.04.2016
г., сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д., вземанията по който са цедирани на
"А." ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 09.12.2019 г., до изплащане на вземането, за което
задължение в полза на "А."ЕАД е издадена Заповед №157/12.02.2020 г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020 г.
по описа на PC- Ямбол.
По изложените по-горе съображения, неоснователни се явяват исковете
на "А."ЕАД за признаване за установено по отношение на ответника, че му
дължи главница по договор за кредит „Бяла карта“ №464902/27.04.2016 г.,
сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д., вземанията по който са цедирани на
4
"А." ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., за разликата над сумата от
42,80 лв, до пълния предявен размер от 595.85 лв. главница, за сумата от
40.54 лв. договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г., както и
за сумата от 111.74 лв. обезщетение за забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019
г.
С оглед изхода на спора, първоинстанционното решение следва да бъде
отменено само в частта, с която е отхвърлен искът на "А." ЕАД да се признае
за установено по отношение на АД. Д. Д., ЕГН:**********, с настоящ адрес
гр.*, ж.к."*“ №*, вх.*, ет.*, ап.* съществуването на вземането на "А." ЕАД, с
ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“*” №*, офис сграда
*, ет.*, офис *, за сумата от 42,80 лв главница по договор за кредит „Бяла
карта“ №464902/27.04.2016 г., сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д.,
вземанията по който са цедирани на "А." ЕАД с договор за цесия от
03.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2019 г., до изплащане на вземането, за което задължение в полза на
"А."ЕАД е издадена Заповед №157/12.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на PC- Ямбол.
В останалата обжалвана част, с която исковете са отхвърлени за
разликата над сумата от 42,80 лв, до пълния предявен размер от 595.85 лв.
главница, за сумата от 40.54 лв. договорна лихва за периода от 11.03.2017 г.
до 06.05.2017 г., както и за сумата от 111.74 лв. обезщетение за забава от
26.03.2018г. до 09.12.2019 г., решението е правилно и законосъобразно като
краен резултат и ще бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на ищеца се следват разноските пред първата и
въззивната инстанция, както и по заповедното производство, съразмерно с
уважената част от исковете.
На основание чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ
(в редакцията й към датата на образуване на делото) и с оглед интереса по
делото, размерът на юрисконсултското възнаграждение е 50 лв, който следва
да се редуцира съразмерно с уважената част от исковете, на по 2 лв за първата
и за въззивната инстанция и 2 лв за заповедното производство. Ищецът е
сторил разноски за държавна такса в заповедното и исковото производство от
общо 325 лв, като в исковото е направил и разноски за експертиза от 220 лв. С
5
оглед изхода на спора, ще му се присъдят 13 лв разноски за държавна такса
по заповедното и исковото производство и 8,80 лв разноски за експертиза.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260338/16.07.2021 по гр.д. №*15/2020г. по описа
на Районен съд-*, в частта му, с която е отхвърлен искът на "А." ЕАД да се
признае за установено по отношение на АД. Д. Д., ЕГН:**********, с
настоящ адрес гр.*, ж.к."*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, съществуването на вземането
на "А." ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., бул.“*”
№*, офис сграда *, ет.*, офис *, за сумата от 42,80 лв главница по договор
за кредит „Бяла карта“ №464902/27.04.2016 г., сключен между „А.“ ООД и
АД. Д. Д., вземанията по който са цедирани на "А." ЕАД с договор за цесия от
03.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
09.12.2019 г., до изплащане на вземането, за което задължение в полза на
"А."ЕАД е издадена Заповед №157/12.02.2020 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020 г. по описа на PC- Ямбол,
ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на АД. Д. Д.,
ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.*, ж.к."*“ №*, вх.*, ет.*, ап.*,
съществуването на вземането на "А." ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.“*” №*, офис сграда *, ет.*, офис *, за сумата от
42,80 лв главница по договор за кредит „Бяла карта“ №464902/27.04.2016 г.,
сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д., вземанията по който са цедирани на
"А." ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.12.2019 г., до изплащане на вземането , за
което задължение в полза на "А."ЕАД е издадена Заповед №157/12.02.2020 г.
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№161/2020
г. по описа на PC- Ямбол.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260338/16.07.2021 по гр.д. №*15/2020г. по
описа на Районен съд-*, в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
исковете на "А." ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“*” №*, офис сграда *, ет.*, офис *, да се признае за установено по
отношение на АД. Д. Д., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.*, ж.к."*“ №*,
6
вх.*, ет.*, ап.*, че му дължи главница по договор за кредит „Бяла карта“
№464902/27.04.2016 г., сключен между „А.“ ООД и АД. Д. Д., вземанията по
който са цедирани на "А." ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., за
разликата над сумата от 42,80 лв, до пълния предявен размер на
главницата от 595.85 лв., ведно със законната лихва върху тази разлика
от 09.12.2019г., до окончателното изплащане, както и че му дължи сумата
от 40.54 лв. договорна лихва за периода от 11.03.2017 г. до 06.05.2017 г. и
сумата от 111.74 лв. обезщетение за забава от 26.03.2018г. до 09.12.2019 г.
ОСЪЖДА АД. Д. Д., ЕГН:**********, с настоящ адрес гр.*, ж.к."*“
№*, вх.*, ет.*, ап.* да заплати на "А." ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.“*” №*, офис сграда *, ет.*, офис *, по 2 лв
юрисконсултското възнаграждение за първата и за въззивната инстанция, 2 лв
юрисконсултското възнаграждение в заповедното производство, разноските
за държавна такса по заповедното и исковото производство от общо 13 лв,
както и сумата от 8,80 лв разноски за експертиза пред първата инстанция.
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7