№ 41
гр. П., 28.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П. в публично заседание на двадесет и осми март през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елеонора П. Серафимова
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Елеонора П. Серафимова Търговско
дело № 20215200900094 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 12:00 часа се явиха:
Ищцата ЕЛ. СП. Ш. не се явява ред.пр. За нея се явява адв.Д. редовно
упълномощена.
За ответника ЗАД „ДАЛЛ БОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД ред.пр. се
явява юрк. Т. редовно упълномощен.
Явява се свидетеля Г.М..
Явяват се вещите лица инж. В.Ф. и д-р П.М..
Адв. Д.:– Да се даде ход на делото.
Юрк. Т.: – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което и на основание чл. 142 ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Адв.Д.: - Поддържам ИМ и всички направени в нея доказателствени
искания. Уточняваме, че претендираните от нас имуществени вреди са в
размерите каквито са посочени в представените от нас писмени доказателства
към ИМ.
Юрк. Т.: - Поддържам отговора на ИМ и всички направени
доказателства. Нямам възражения относно уточняването на имуществените
вреди направено от пълномощника на ищеца в д.с.з..
1
На основание чл. 375 от ГПК
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Настоящото дело е образувано по повод постъпила искова молба от ЕЛ.
СП. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. П., ул. „М.“ № 29, против
ЗАД „ДАЛЛ БОГГ : ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, с която е
предявен иск по реда на чл.432 КЗ, а именно за сумата от 70 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания; както и за сумата от 2067 лв. - обезщетение за имуществени вреди,
претендирани ведно със законната лихва върху главницата от 03.02.2021 г. до
окончателното изплащане.
В обстоятелствената част на исковата молба са наведени следните
твърдения:
На 03.02.2021г. около 18.30 ч. Е.Ш., прибирайки се от работа по
обичайния си маршрут, пресичала бул. „Г.Б.“ при кръстовището с ул. „К.Ч.“ в
гр.П.. Изчакала зелената светлина на работещата светофарна уредба и
предприела пресичане по пешеходната пътека. Преминала едното платно,
достигнала разделителния остров, след което продължила да пресича и
направила няколко крачки по пешеходната пътека, когато усетила силен удар
в дясната част на тялото си, в областта на седалището.
Пояснено е в тази връзка, че Г. ЛЮБ. М., ЕГН **********,
управлявайки л.а. Фолксваген Пасат, рег.№ РА...... КВ, предприел ляв завой
на кръстовището между ул. „К.Ч.“ и бул. „Г.Б.“, като не пропуснал движещата
се по пешеходната пътека пешеходка. Последвал удар, от който жената
загубила равновесие, направила една две крачки встрани и се стоварила на
земята. Водачът слязъл от автомобила си, за да види как е жената, но в този
момент автомобилът продължил да се движи и с гумите си започнал да
прегазва пострадалата, след което преустановил движението си. Пострадалата
все още била в съзнание и изпитала силна болка в областта на таза.
По случая било образувано ДП№7-Сл/2021г. по описа на
Военно[1]окръжна прокуратура-Пловдив. Съставен бил констативен
протокол с пострадали лица.
Пострадалата била откарана с линейка в МБАЛ гр.П., където след
обстоен преглед, изследвания и рентгенографии, лекарите поставили
2
окончателна диагноза: фрактура на таза, контузии, натъртвания и
кръвонасядания по цялото тяло. Била настанена за лечение в отделението по
ортопедия и травматология към същата болница, където било извършено
закрито наместване на фрактурата и остава под наблюдение 6 дни. Твърди се,
че тези дни били най-тежките за нея, тъй като болките били неописуеми и
системно й вливали обезболяващи.
На 08.02.2021 г. ищцата била изписана за домашно лечение с
предписания да спазва строг постелен режим. Забранени й били всякакви
движения, поради което не можела да се обслужва сама и за всичките й
физически нужди разчитала на болногледач. Твърди се, че към настоящия
момент пострадалата била все още прикована на легло, възстановяването
било бавно и съпътствано със силни болки в областта на травмите, постоянно
неразположение и прием на обезболяващи.
За правилното протичане на оздравителния процес й били изписани
скъпоструващи лекарства - Xarelto ривароксабан, Clexane 60 mg.,
Фраксипарин ампули 0.6 ml., Zibor, Predexe 100 mg, Nataspin и др. В хода на
лечението били сторени множество разноски - за лекарства и хранителни
добавки, за болногледач, за памперси и подлоги, патерици, тоалетен стол,
транспортни разходи (сочи се че за контролните прегледи пациентката била
транспортирана с частна линейка) и др., които сериозно затруднили
пострадалата, тъй като се безпокояла, че е в тежест на близките си.
След като започнала да се изправя и раздвижва, на ищцата била
назначена комплексна рехабилитационна програма, а придвижването й се
осъществявало с помощта на две патерици. На 13.04.2021 г. била приета за
физикална терапия и рехабилитация в Специализирана болница за
рехабилитация „Орфей“ ЕООД - гр.Девин. При една от процедурите в СПА
зоната на болницата, поради нестабилната си походка ищцата паднала и
ударила лявата си ръка. Направена рентгенография установила фрактура на
левия радиус. Ръката й била имобилизирана с лонгета, след което по
спешност насочена към консултация с ортопед, а на 17.04.21 г. в МБАЛ[1]П.
била извършена оперативна интервенция за фиксация на фрактурата.
В исковата молба се развива тезата, че нелепият пътен инцидент
поставил началото на една цяла поредица негативни събития, които буквално
преобърнали живота на пострадалата - от млада, енергична, работлива и
3
дейна жена, тя се превърнала в постоянен пациент. Тъй като първоначалният
курс бил предсрочно прекратен, поради падането, от 07.06.2021 г. до
14.06.2021 г. ищцата провела нов курс за рехабилитация в „Специализирани
болници за рехабилитация национален комплекс ЕАД филиал гр.Поморие“,
като й предстоял и следващ курс.
Твърди се, че и към настоящия момент походката на ищцата била
нестабилна, а болките в областта на травмите й се появявали периодично при
повече натоварване и при смяна на времето, поради което бил наложителен
периодичен прием на обезболяващи.
Всичко това, както и силният шок от опасността да загуби живота си, й
причинили една силна емоционална травма, с траен отпечатък върху
психиката. Нелепият инцидент я поставял в трудна физическа и финансова
зависимост от най-близките й. Преди инцидента ищцата била изключително
усмихната и контактна жена, а непосредствено след катастрофата при нея
настъпила промяна - не желаела да комуникира с никого, често сменяла
настроението си без конкретна причина, ставала раздразнителна, ядосана или
тъжна без да може да обясни защо, не желаела да излиза, трудно се
концентрира, страдала от внезапни натрапчиви спомени, които обсебвали
съзнанието й, както и да мисли, че няма да успее скоро да се възстанови и да
се завърне към предишния си начин на живот. Всичко това наложило
необходимост от посещения при психолог, който да помага на ищцата да
преодолее психическото напрежение, вследствие на инцидента.
В подкрепа на съображенията си представя становище от психолог Тоня
Филипова в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ . Обобщено е, че вследствие на ПТП
за пострадалата възникнали множество неимуществени вреди, свързани от
една страна със силните болки и негативни преживявания, а от друга страна с
дългия период на нетрудоспособност и финансови затруднения, които следва
да бъдат справедливо компенсирани.
Твърди се, че отговорността на водача Г.М. за процесния инцидент се
покривала от застраховка „Гражданска отговорност”, сключена със ЗАД
„Далл Богг: Живот и здраве”, по застрахователна полица №
BG30/120001571551, валидна от 24.11.2020 г. до 23.11.2021 г. На 25.02.2021 г.
ищцата предявила претенция за заплащане на обезщетение по реда на чл.380
КЗ, а в законоустановения срок не последвало произнасяне от страна на
4
ответния застраховател, което обуславяло правния интерес от предявяване на
настоящия иск. Въведеният петитум е, съдът да постанови решение, по силата
на което да осъди ответника да заплати сумата от 70 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - причинени болки и
страдания в резултат на причинена комплексна средна телесна повреда, която
е в пряка и непосредствена зависимост от ПТП-то, както и сумата от 2067
лева (до момента на подаване на исковата молба в съда) - обезщетение за
имуществени вреди, а именно общ сбор от сторените до момента разходи за
лекарства, хранителни добавки, заплата на болногледач и др., ведно с
мораторна лихва върху главницата, считано от датата на увреждането -
03.02.2021 г., до датата на окончателното изплащане на обезщетението. ;
които да бъдат заплатени по следната банкова сметка:
BG28UBBS82411010153415, с титуляр ЕЛ. СП. Ш.. Претендират се
разноските по делото, в т.ч. адв. хонорар, определен по реда на Наредба № 4
за минималните адвокатски възнаграждения.
В срока по чл. 367 от ГПК е постъпил отговор от ответния
застраховател, в който се оспорва основателността на претенциите, като при
условията на евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението.
Не се спори, че към датата на процесното ПТП - 03.02.2021 г. за
въпросния л.а. „Фолксваген” модел „Пасат“ с peг. № РА...... КВ е
съществувало валидно застрахователно правоотношение, възникнало
съгласно Застрахователна полица № BG/30/120001371551, сключена на
20.05.2020 г. със „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД. Изразява се
становище, че в разглеждания случай обаче нямало данни водачът на лекия
автомобил да има вина за настъпване на процесното ПТП.
Твърди се, че процесния инцидент не е настъпвал при описаните в
Констативния протокол обстоятелства. Интерпретирани са свидетелски
показания, дадени по ДП №7-Сл./2021 г. по описа на ВОП-Пловдив, на база на
които е направено възражение, че ищцата не е пресичала на точно
обозначеното за това място, движейки със забързана скорост и така не е
спазила разпоредбите на чл.113, ал.1, т.1, както и чл.114, т.1 и т.2 ЗДвП.
Наред с това се оспорва настъпването на вредоносните последици по
отношение на ищцата. По-конкретно се оспорват твърденията, че вследствие
на ПТП и нестабилната походка, пред м. април ищцата пада и удря лявата си
5
ръка, вследствие на което е установена фрактура на левия радиус, ръката е
имобилизарана с лонгета, а на 17.04.2021 г. е извършена и оперативна
интервенция, във връзка с която и не следва да се ангажира отговорността на
застрахователя.
Оспорва се също така пострадалата да е претърпяла каквито и да са
психически травми вследствие на ПТП, различни от обичайните при
настъпване на ПТП. От посещението при психолога Т.Ф. в УМБАЛСМ
„Пирогов“, след снетата анамнеза, се посочвали само общи постулати за
възможните евентуални негативни отражения върху пострадалата, като се
препоръчвало в случай че такива са констатирани, ищцата да посещава
специалист за период до 6 м. Липсвали обаче доказателства, че такива сеанси
са бил провеждани след това.
Оспорва се в случая да е била налице необходимост от предоставяне на
допълнителни грижи от страна на болногледача М.Б., тъй като подобни грижи
можело да се предоставят на пострадалата и от близките й, а представеният
граждански договор обобщено не съдържал конкретни уговорки относно
интензитета на предоставяните грижи. Оспорва се, че платените по посочения
договор суми са завишени, а отделно от това и не са били реално заплатени.
Пак във връзка с твърденията на ищцата за сторените допълнителни разходи,
се сочи, че не ставала ясна причината пострадалата да е била транспортирана
от МБАЛ П. до гр.Пещера, при положение, че постоянният й адрес се намира
в гр.П..
Твърди се, че посещенията на пострадалата в рехабилитационните
центрове през м. април 2021 г. и м. юни 2021 г. не са били необходими и
същите евентуално са свързани с други травми или дегенеративни
заболявания, които ищцата е имала. Освен това се възразява и че посещенията
са направени след като е изтекъл обичайния период за възстановяване на
травмите вследствие от процесното ПТП, като застрахователят не следва да
покрива допълнителни разходи за предоставяне на подобрени условия.
Сочи се, че ищцата не е посещавала предписаните й контролни
прегледи, което е довело до удължаване на възстановителния период поради
ненавременни медицински грижи и предписване на допълнителни
медикаменти.
Твърди се, че представените болнични листове не са били издадени във
6
връзка с уврежданията, предизвикани вследствие на процесното ПТП от
03.02.2021 г. Излагат се съображения, че обичайният период за
възстановяване от подобни травми е значително по-кратък от периода на
болничните листове с продължителност до средата на м. юли 2021 г. или
повече от 5 м. от датата на инцидента. Поддържа се, че в подкрепа на този
извод било обстоятелството, че сключеният граждански договор с
болногледача М.Б. бил с продължителност 2 м., а не за по-дълъг период,
както и че удълженият болничен лист се дължи на други травми без връзка с
въпросното ПТП.
Прави се възражение за прекомерност на претендираното обезщетение
като несъответстващо на реално претърпените от ищцата болки и страдания,
както и несъответстващо на принципите на справедливост по чл. 52 ЗЗД.
Оспорва се акцесорния иск за лихва, размера й, както и началния
момент, от който същата се претендира, по аргумент за неоснователност на
главния иск. Описано е, че застрахователната претенция до ответното
дружество било заявена на 25.02.2021 г. С уведомление от 18.03.2021 г.
дружеството изискало от ищцата на допълнителни документи, сред които и
банкова сметка, по която евентуално да се получи обезщетението, които
според застрахователя не били представени непосредствено преди изтичане
на 3-месечния срок, поради което последвал отказ. Едва с писмо от 18.06.2021
пострадалата представила допълнителните документи, а с имейл от
28.06.2021 г. чрез адв. Д. била предоставена и банкова сметка.
Сочи се, че на 29.06.2021 г. застрахователят е изплатил на ищцата
застрахователно обезщетение в размер на 12 500 лв. по предоставената от нея
банкова сметка, поради което същата била компенсирана в пълна степен за
претърпените и доказани от нея имуществените и неимуществени вреди.
Възразява се по този повод, че претенцията за мораторна лихва се явява
неоснователна, с оглед предпоставките и сроковете по чл.497 КЗ във вр.
чл.106, ал.3 и чл.496, ал.1 КЗ, а съгласно разпоредбата на чл.380, ал.3 КЗ
непредоставянето на банкова сметка от страна на лицата, подаващи
застрахователни претенции, има за последица забава на кредитора. Затова и
претенцията за мораторна лихва, считано от датата на ПТП, била
неоснователна.
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна ИМ от ищеца, в
7
която същият оспорва изцяло обстоятелствата и възраженията, направени с
писмения отговор.
Оспорва се възражението, че водачът няма вина за настъпване на
инцидента. Твърди се, че вината му е била безспорно установена в хода на ДП
№ 7-Сл/2021 г. по описа на ВОП-Пловдив.
Сочи, че в подкрепа на твърденията си представя постановление за
прекратяване на НП, каквото обаче не е приложено към ДИМ. Позовава се на
свидетелските показания и доказателствата събрани в хода на цитираното ДП,
както и на разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 на ВКС на
ОСНК по т.д.№ 2/2016 г.
Същевременно се възразява, че свидетелските показания, на които се
позовава ответника, са били дадени в хода на друго производство, поради
което не следва да се вземат предвид в разглеждания казус.
Оспорват се твърденията на ответника за липса на връзка между
настъпилото увреждане на ищцата - фрактурата на лявата й ръка, настъпила
по време и по повод възстановяването от първоначалната травма. Поддържа
се, че в случая е налице пряка причинно-следствена връзка между въпросния
вредоносен резултат и процесното ПТП.
Оспорват се възраженията на ответника за липсата на психически
травми у пострадалата, „различни от обичайните“, като се развива тезата, че
принципно не съществува общо приложимо правило относно това как едно
ПТП се отразява върху психиката на пострадалите и т.н. Сочат се
съображения.
Оспорват се и възраженията на застрахователя, че по отношение на
пострадалата е липсвала необходимост от грижи, предоставяни й от лицето
М.Б..
Твърди се, че възнаграждението е реално изплатено на болногледачката,
за което тя е подала и декларация по реда на чл. 55, ал.1 от ЗДДФЛ и чл.201,
ал.1 ЗКПО. Неоснователно се възразявало, че посещенията на ищцата в
рехабилитационните центрове са били направени от нея по друг повод и по
отношения на други нейни травми или заболявания.
Поддържа се, че от страна на пациентката са били спазени всички
лекарски указания, проведени са всички необходими контролни прегледи,
8
като възстановяването е продължило повече от 5 месеца, но само през 2 от тях
ищцата е имала нужда от целодневни грижи, тъй като е била напълно
обездвижена. Във връзка с възраженията на застрахователя, че не е
представен болничен лист за месец март, се твърди, че това се дължи на
техническа грешка при изготвяне преписите от книжата за ответника, поради
което същите се представят сега с ДИМ. Неоснователно се възразявало и
относно размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Не се спори, че от страна на застрахователя е било изплатено
обезщетение за неимуществени вреди на пострадалата Ш. в размер на 12 500
лв. Сочи се обаче, че въпреки проведените многобройни преговори между
страните не било постигнато споразумение, а ответника взел еднолично
решението за изплащане на въпросното обезщетение, което ищцата
възприема единствено като частично плащане.
Поддържа се, че на застрахователя са били представени абсолютно
всички доказателства, с които пострадалата е разполагала, в т.ч. и
удостоверение за банкова сметка. Изразява се несъгласие с тезата, че сумата
от 12500 лв. е следвало да компенсира в пълна степен пострадалата за
причинените й имуществени и неимуществени вреди, като се сочи, че за
останалата неизплатена част от дължимото обезщетение ответникът дължал и
лихва за забава.
Наред с това се поддържа позицията, че с извършеното частично
плащате ответникът на практика признал искът по основание, поради което
спорен по делото останал единствени размерът на дължимата сума. Ето защо
и всички възражения доказателствени искания на ответника –относно вината
на водача, били ирелевантни за делото.
В тази връзка ищецът се противопоставя на всички доказателствени
искания, направени с отговора на ИМ.
В срока по чл. 373 от ГПК от ответното дружество е депозиран
допълнителен отговор, с който се поддържат всички твърдения, възражения и
доказателствени искания, направени и с първоначалния отговор на ИМ.
Твърди се, че въпросът дали е налице вина на водача, както и степента й
ще бъде предмет на установяване в хода на производството. Акцентира се, че
протоколът от ПТП в случая се ползва с доказателствена сила само относно
фактите и обстоятелствата, осъществени от и пред длъжностното лице, което
9
го е съставило, а освен това при процесния инцидент към протокола не е била
изготвена план-схема на ПТП-то.
По отношение на сочената причинна-връзка между фрактурата на
лявата ръка и процесното ПТП се възразява, че не ставали ясни конкретните
обстоятелства, при които пострадалата загубила стабилност и е паднала, тъй
като принципно по невнимание такъв инцидент би могъл да се случи и на
здрав човек.
Оспорват се, като силно преувеличени, описаните психологически вреди
от инцидента, както и тяхната продължителност и размер. Поддържа се, че по
делото не са представени доказателства за това, че пострадалата е търсила
специализирана помощ – сеанси със специалист, покупка на медикаменти и
т.н. Представеното становище от психолог не съдържало анамнеза и не
сочело какво точно състоянието й. Освен това липсвали данни за състоянието
на пострадалата, както и за това дали препоръчаната от специалиста
психотерапия е реално е била проведена. Сочи се, че предписаните с
епикризата от 08.02.2021 г. контролни прегледи и консултация не са били
проведени.
Оспорва се посочения период за възстановяване на пострадалата.
Поддържа се становището, че претенцията се явява прекомерна и
несъответстваща на понятието справедливост.
Твърди се, че въпросното плащане на сумата от 12 500 лв. не променяла
факта, че застрахователят оспорва искането пълната отговорност относно
настъпване на ПТП да бъде вменявана на водача на застрахования автомобил.
Поддържат се и всички останали възражения за прекомерност на иска,
продължителността на лечението и причинната връзка с причинените
увреждания и доказателствени искания, направени с отговора.
Предвид представеният с ДИМ документ за подадена данъчна
декларация за лицето М.Б. се оттегля доказателственото искане за
предоставяне на информация в тази насока от НАП.
В днешното съдебно заседание пълномощника на ищцата уточни, че
претендираните имуществени вреди са в размерите каквито са посочени в
представените писмени доказателства към ИМ.
Съобразно така изложеното от страните съдът приема, че правното
10
основание на иска е разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ.
Отделяйки спорното от безспорното, съдът приема за безспорно
установен и ненуждаещ се от доказване правопораждащият факт, от който
ищецът черпи правата си, а именно наличието на валидно застрахователно
правоотношение на основание застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена на 20.05.2020 г. с ответното „ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве” АД за
увреждащия автомобил съгласно Застрахователна полица №
BG/30/120001371551, както и че на ищцата е изплатено обезщетение в размер
на 12 500 лева.
Останалите наведени от страните факти и обстоятелства са спорни,
поради което и подлежат на доказване.
Спори се между страните налице ли е причинно-следствена връзка
между процесното ПТП и настъпването на вредоносния резултат за ищцата,
както и относно размера на неимуществените вреди претендирани от същата,
поради което съдът приема, че тези доказателства се нуждаят от доказване.
Наред с това се твърди от ответното дружество, че е налице съпричиняване от
страна на пострадалата ищцата като същата е нарушила правилата за
движение – чл.113 ал.1 т.1 и чл.114 т.1 и т.2 от ЗДвП, поради което и това
обстоятелство се нуждае от доказване.
Указва на страните, а именно: ищцовата страна следва да докаже
наличието на правопораждащите факти, а ответника - правопогасяващите
факти с оглед направените от него възражения.
С Определение № 59 от 01.03.2022 г. съдът е съобщил на страните
проекта за доклад по делото и се е произнесъл по доказателствените им
искания.
Предоставя възможност на страните да вземат становище по
доклада на делото.
Адв.Д.: - Нямам възражения по доклада.
Юрк. Т.: - Няма възражения по доклада.
По доказателствата:
Адв. Д.: - Да се приложи по делото изпратеното ДП по описа на Военна
окръжна прокуратура. Водим свидетеля Георги Кузев, който моля да
11
допуснете до разпит за установяване на търпените от доверителката
имуществени вреди.
Юрк. Т.: - Нямам възражения по искането за допускане на свидетеля
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото ДП № 7-Сл/2021 г. по описа на Военно-окръжна
прокуратура Пловдив.
ДОПУСКА в качеството на свидетел по делото в д.с.з. Георги Кузев.
ПРИСТЪПВА към разпит на свидетелите.
Разпитите на свидетелите се извършват в присъствието на вещите лица
инж. Ф. и д-р М..
Сне се самоличността на свидетелите както следва:
ГЕОРГИ ДАНИЕЛОВ КУЗЕВ – 40 г. българин, български гражданин,
неосъждан, ищцата ми е майка, без служебни отношения със застрахователя.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да
кажа истината. На 3.02.2021г. мисля, че беше около 19 часа получих
обаждане от майка ми, че пътува с линейка към болницата. Разбрах, че е я
карат в МБАЛ. Тя не можеше да говори и не я разпитвах много. Работя
наблизо до МБАЛ и пристигнах там преди линейката. Изчаках линейката пред
болницата. Майката ми беше в носилка, опитах се да и задам няколко
въпроси, но тя не беше много контакта, говореше с притихнал глас, беше
бледа и във видимо лошо състояние. Приеха а в Бърза помощ. При свалянето
от линейката тя през цялото време изпитваше поне видимо доста силни болки,
защото колкото и да се опитваше да се въздържа от стенания си личеше, че е
болеше много. Изпратиха я на рентегенова снимка. Там беше най-големият
шок защото се опитвахме да я прехвърлим със санитаря от носилката на
рентегна и обратно и тя крещеше от болка. Изпитваше адска болка. особено в
момента когато я свалихме от носилка и след това да я върнем отново на нея.
На изследването се видя, че има счуване на таза, кръвонасядания по видимите
части и охлузвания. От там с носилка я транспортирахме в Ортопедично
отделение където я прие екип. Пак прехвърлянията от носилка на легло бяха
трудни за описване, много я болеше. В този момент трудно се говореше с нея,
12
тя отговаряше кратко, личеше се, че я боли много. След това лекаря излезе и
каза какви са пораженията, а именно, че е със счупен таз. Даде ми списък с
неща, които трябваше да осигуря, за да я приемат, памперси и списък с
лекарства, които трябваше да набавя веднага. Поради Ковид-19 едното
лекарство, което беше за разреждане на кръвта и можах да намеря. В
последствие го търсихме чрез познати и роднини. Горе долу успях да събера
необходимите материали. Върнах се вкъщи да събера багаж и трябваше да
уведомя баба ми и дядо ми за случилото се. Беше трудно, защото те са
възрастни и болни хора. През времето когато успях да осъществя контакт с
майка ми тя се притесняваше, да не остане инвалид, казваше, че не си чувства
краката и много я болеше. Пет дни майка ми престоя в болницата. След
приемането й в Ортопедията лекарят каза, че ще извърши някакво
наместване, аз не съм компетентен, но нещо трябвало да се намести без
операция. После от майка ми разбрах, че и това нещо е било адски болезнено.
Тя каза „Най-силните болки изпитвах когато ме прехвърляхте от количката до
скенера и обратно“. Дали е била обезболявана тогава не знам. Не ми е казвала
дали по време на самата процедура са и давани болкоуспокояващи, казваше
ми само, че много я боли. След петия ден я прибрах в нашата къща в гр.
Пещера и намерих жена, която да я гледа. Майка ми живееше с възрастни
хора- баба ми и дядо ми, те са в достатъчно лошо здравословно състояние, за
да ги съберем заедно. Архитектурата на къщата, в която живее е с вътрешните
стълби към санитарни възли и са много трудно достъпни и за това я
преместихме в къщата ни в гр. Пещера. Близо два месеца живя там, до
момента, в който можеше да се изправя с патерици. Първите 25 дни беше
неподвижна на легло с пампери и катетър. Трябваше да бъде абсолютно
неподвижна. Беше в безпомощно състояние чисто физически. Не можеше да
се храни сама и трябваше да друг човек да я храни. Още в самото начало след
инцидента тя беше изпаднала в някаква депресия. Сестра ми, която живее в
гр. София директно препоръча да я свържем с психолог. Майка ми плачеше
по цял ден от стрес и уплаха, че ще остане инвалид. Минаваха й черни и
тъмни мисли. Ние не знаехме как да и помогне и за това предпочетохме да я
срещне с психолог. Намерихме психолог от гр. София като първите срещи
проведохме онлайн. След това намерихме рехабилитационен център в
гр.Девин, за да извършат рехабилатация на майка ми. Тя обаче не успя да
изкара и няколко дни. При опит за изправяне, защото е нестабилна и не може
13
да се оправя сама кракът и се е подвил, пада и си чупи едната ръка над
китката. Прекъснахме лечението и обратно в Ортопедичното отделение
защото беше със счупена ръка. Направиха и операция, импланти, пластини,
пирони в ръката. За самата счупена китка не остана много дълго в болница.
Като време на престой в болницата мисля, че един ден или една нощ престоя
там, не мога да си спомня точно. След това беше в болнични заради китката
защото нямаше работоспособност. Мисля, че около пет месеца събрано от
двата болнични не е работила майка ми. Три месеца бяха болнични за
счупения таз, след това за ръката. После имаше допълнителни интервенции за
ваденето на пластината. Болногледач ползвахме до моментна, в който тя
можеше да се изправи с патерици. Сестра ми живее в гр. София с две деца и
аз съм мъж и не ми е удобно да я обслужвам, за това сме наели
болногледачка. След тези два месеца сестра ми идваше от гр. София и аз
също полагах грижи за майка ми, но вече тя беше в гр. П. и с две патерици.
Майка ми през цялото време се опитваше да се прикрива, но се виждаше, че я
боли. В много случай когато съм бил при нея ме караше да и помагам за
елементарни неща, но когато не съм там бил вероятно и е било трудно с
инвалидната количка, с патериците, с подлогата. След петте месеца чисто
психически мога да кажа, че нещата не са добре поне за сега, тя е различен
човек. Има сърцебиене, безпричинен страх, не може да спи, начина по който
се изказва и говори за някои неща е корено различен от преди. Някакви
невинни пътувания мои или на сестра ми, майка ми започва да звъни да се
обажда по 20 пъти да пита как сме, страхува се безпричинно, а преди не е
било така. Не може да спи, не е добре, получава нощни изпотявания,
сърцебиене, просто разбрахме от психоложката, че това са паник атаки. Като
цяло е различен човек. Тя беше ведра, жизнерадостната. Не е имала преди
това здравословни проблеми за човек на нейната възраст. Не е имала нито
кръвно, нито проблеми със сърцето. Тя ходеше на народни танци, беше деен
човек, сега е заседнала, залежала, качи килограми, което още повече и пречи.
Продължава да изпитва болка в таза, а и ръката преди една седмица и махнаха
имплатна. Тя в момента има и проблеми с ръката. Махат имплантите защото
имаше някакви възпаления. Болките в таза вече са много по-обрани поне така
казва, но си ги има. Преди два дни сестра ми беше на гости с децата и майка
ми плака вечерта, че не може да играе с децата и да вдигне внучето си. Аз не
мога да я предам тази емоция, но доста й тежи. Вече доста разредихме
14
консултациите с психолог, но ако се наложи пак ще я свържем.
Болкоуспокояващи още в самото начало и вливаха в болницата, и след това
има изписани такива. Явно ако са я успокоявали те я успокояваха до толкова,
до колкото да може да поспи няколко часа. Нямам спомен колко време е пила
след това болкоуспокояващи. Като цяло моето мнение е, че са успокоявали
болките до някаква степен, но напълно обезболяване едва ли се е постигало.
Преди две седмици беше в болнични за махане на имплантите. Преди това
ходеше на работа. От днес е отново на работа. Имаше един период, в който
ходеше на работа, но само при нужда. Работата и е такава, че го позволява. В
началото не оставаше целия ден, защото не може да стои седнала дълго време
в една позиция. Придвижването също й е трудно и за това избягваше да ходи
особено първите седмици след като и изтече болничния. Като цяло добре, че
управителите и хората от фирмата са толерантни и го позволяват. Ние имаме
имот в гр. Пещера, къща фамилна и там намерихме жена болногледач, която
да се грижи за майка ми. По-добре беше в гр. Пещера защото в гр. П. цените
са доста по-високи за болногледач и там намерихме жена. Преценихме, че ще
е по-лесно за нея да я настаним в гр. Пещера. Аз поех грижата да гледам баба
ми и дядо ми през цялото време. Пътувах до гр. Пещера и за майка ми. Когато
преместихме майка ми в гр. П. към този момент тя вече се изправяше с
патерици и що годе можеше да се обслужва в някаква степен сама. С
патерици, можеше да стане от количката подпирайки се на нещо, да се
прехвърли от дивана на количката, да се изправи до мивката да си измие
едната ръка и лицето. Ние със сестра ми заведохме майка ми и я оставихме в
санаториума в гр.Девин като смятахме, че там има санитари, които да и
помагат. Психолога, който ползвахме е от болница Пирогов. Консултациите с
него първо бяха онлайн и то доста пъти. Сега вече не мога да кажа защото аз
покривах първите консултации, после сестра ми, след това и майка ми.
Посещение на място при психолог имаше на по-късен етап когато майка ми е
била в гр. София при сестра ми. Не съм се сетил да търся документи от
психоложката за състоянието на майка ми. За мен беше важно нещо да се
случи и тя да се подобри, защото не знаехме как да реагираме.Трябваше
човек, който знае как се реагира в този момент и какво да направи. Ние най-
вероятно нямаше да можем да й помогнем. Майка ми имаше прегледи, които
се назначаваха от лекарите. Първия беше на 20-тия ден след изписването и
трябваше да я транспортираме до МБАЛ- П., за да я прегледа лекаря. До
15
инцидента в гр.Девин странични усложнения майка ми нямаше. Аз нямам
представа колко добре се е възстановявала към този период. Майка ми
нямаше възможност да работи от вкъщи, но работодателите й влизаха в
положение да не я товарят с много работа и когато може и не е на 100%
нужно. Работата на майка ми не е само на бюро. Работи във фирма за оптични
устройства, дава задания на работници и т.н. Мисля, че казах, че 3 месеца
беше в болнични за счупването на таза. Първата рехабилитация не е
завършена и лятото проведохме рехабилитация в друг център в гр.Поморие.
Г. ЛЮБ. М. – 31г., българин, български гражданин, неосъждан, без
родство и служебни отношения със страните по делото. Предупреден за
наказателната отговорност по чл. 290 от НК. Обещавам да кажа истината.
Спомням си за ПТП-то миналата година. Идвам от ул. „К.Ч.“ искам да
направя ляв завой към бул. „Г.Б.“. След като светна светофара зелено,
престроих се в лявата лента, изчаках, идваха коли отсреща, които свиваха на
дясно и след като нямаше вече коли предприех да направя този ляв завой. При
предприемането на ляв завой изскочи госпожата на пътното платно, ударих я.
В бързината си да слезна да и помогна по най-бързия начин не съобразих, че
колата ми е автоматик и след като слезнах тя продължи да се движи и след
това натисна жената. Аз като усетих, че колата върви се върнах и я изключих
от движението. С малка скорост се движех, не си спомням с колко километра.
Беше доста тъмно вечерта, лампите светеха. Това беше февруари някъде
около 18.30-19.00 ч. Видях жената, вече като излезе пред колата. Ако бях я
видях, че пресича нямаше да се случи това. Познат ми е маршрута, по който
се движех. Не помня коя кола подред бях на светофара. В момента когато
правех маневрата светеше зелен светофар. Не съм обърнал внимание дали е
имало друг пешеходец тогава. Може и да е имало, но не съм го забелязал. Нея
я ударих и за това ми направи впечатление. Не знам дали е светело зелено за
пешеходците. За мен светеше зелено. Работеше светофара. Бях обърнал
колата и вече бях навлезнал на бул.“ Г.Б.“ и тогава видях жената пред колата.
Аз бях в лявото платно за ляв завой. Бях сам в автомобила. Няма как да бъде
спряно движението на колата от самото тяло на жената. След като ударих
жената по най-бързия начин спрях, натиснах спирачки и слезнах от колата.
Още като я видях жената почнах да спирам, но я ударих, и в паниката може да
съм превключил на „Спорт“, може би съм натиснал „Спорт“, не знам просто
16
превключих на нещо, което не трябва и слезнах от колата. В момента, в който
слизам от колата видях, че колата тръгва и веднага се върнах. С това тръгване
на колата жената беше пред колата и колата я натисна. Бях включил мигача
при предприемане на маневрата ляв завой. Изчаках автомобилите да минат на
право и по принцип чакам и тези на дясно, за да мога да направя завой.
Предполагам, че съм бил видим за предприетата от мен маневра. Жената е
била на острова и там мисля, че има лампа и знак, може заради него да не съм
я видял. Тя пресичаше от ул.“К.Ч.“ към „Лидъл“. При удара жената точно
слезна от острова.
Адв. Д.: - Исках да направя едно уточнение по повод на това, което
казахте за нашите твърдения в ИМ, че твърдим, че той с автомобила си я е
прегазил. Ние твърдим, че водачът е слязъл от автомобила си, за да види как е
жената, но в този момент автомобилът е продължил да се движи така както
точно свидетеля описа.
В.л.инж.Ф.:– Пешеходката пресича отляво спрямо вашето движение?.
Св. М.: - Да.
В.л. инж.Ф.:– Удара става в пешеходната пътека в лявата лента посока
„Била“?
Св. М.: - Да най в ляво.
В.л. инж. Ф.: - Не можахте да си спомните в какво положение е бил
лоста на предавателната кутия. В момента, в който превключихте и
отпуснахте педала и тръгнахте да слизате тогава ли тръгна колата? Като сте
отпуснали педала на спирачката и сте превключили, при слизането ли тръгна
колата?
Св. М.: - Аз слязох и тя сама тръгна колата. Аз не съм и давал газ.
В.л. инж.Ф.: Колата тръгва на обороти на празен ход докато работи на
место. Не сте ли угасили колата?
Св.М.: - Когато е на директна тя тръгва с минимална скорост, но върви.
Не съм изгасил колата.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На свидетеля Г. ЛЮБ. М. /тел. **********/ да се изплатят разноски в
17
размер на 30 лв. от внесения депозит.
Юрк. Т.: – Представя 4 бр. молби по чл. 192 от ГПК. Правя искане за
допълване да бъде изискан последния болничния лист на ищцата. Що се
отнася до искането ни за предоставяне на видеозапис за информация относно
настъпилото ПТП го оттеглям.
Адв. Д.: - Не възразявам. Моля да ми дадете възможност да представя
последния болничен лист на пострадалата, тъй като тя буквално до днес беше
отново в болничен.
Съдът съобразно дадените вече указания счита, че следва да се изискат
посочените от застрахователното дружество писмени доказателства така
както са формулирани в представените в д.с.з. четири броя молби по реда на
чл. 192 от ГПК.
Ще следва да се даде възможност на ищцата да представи в следващото
съдебно заседание последният болничен лист, както и да се даде възможност
на експертите да изготвят заключение.
Поради изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ представените молби по чл. 192 от ГПК на Община
– П.- 2 бр.; до МБАЛ – П. АД и до МЦДП „Вива“ ЕООД.
ДАВА възможност на ищцовата страна в следващото съдебно заседание
да представи копие на последния болничен лист.
ДАВА възможност на вещите лица да изготвят експертизи съобразно
поставените задачи и при съобразяване на доказателствата по делото.
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 16.05.2022г. от 10.30 ч. за която
дата и час страните уведомени чрез пълномощниците си. Уведомени и вещите
лица инж. Ф. и д-р М..
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.15
часа.
Съдия при Окръжен съд – П.: _______________________
18
Секретар: _______________________
19