Р Е Ш Е Н И Е
№ 53, 19.04.2021 г., гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателен състав,
на дванадесети март две хиляди двадесет и първа
година,
в открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАХАРИН ЗАХАРИЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАТЯ ГОСПОДИНОВА
СВЕТЛИН ИВАНОВ
Секретар:
Павлина Костова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Господинова
ВНЧХД
№ 40 по описа за 2021 година,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
С Присъда №
260063 от 03.12.2020г., постановена по НЧХД № 555/2020г., Районен съд-Бургас
признал подсъдимите П.Г.Д., ЕГН ********** и В.Г.Д., ЕГН **********, за виновни
в това, че на 11.08.2019г., около 10:15 часа в ***, в съучастие помежду си,
като извършители, причинили на тъжителя М.М.Г., ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК – травма на лявото коляно, чрез нанасяне на побой, поради което и
на основание чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК и чл.78а, ал.1 от НК ги
освободил от наказателна отговорност и наложил на всеки от тях административно
наказание „Глоба“ в размер от по на 1 000 лева.
Със същия съдебен
акт, на основание чл.52, вр. чл. 45 от ЗЗД, осъдил подсъдимите да заплатят
солидарно на тъжителя М.Г. сумата в размер на 1 500 лева, представляваща
обезщетение за претърпените от пострадалия неимуществени вреди от непозволено
увреждане в резултат от престъплението по чл.130, ал.1 от НК, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на деянието – 11.08.2019г., до
окончателното ѝ изплащане, като отхвърлил иска за горницата от 1 500
лева до пълния предявен размер от 2 000 лева.
На основание чл.189, ал.3 от НК съдът осъдил
подсъдимите да заплатят на тъжителя М.Г.
сумата в общ размер от 422 лева, представляваща сторените по делото разноски –
12 лева държавна такса за образуване на дело, 10 лева – държавна такса за
издаване на съдебно удостоверение и 400 лева – възнаграждение за повереник. На
основание чл.88, ал.1 от НПК, вр. чл. 78, ал.6 от ГПК, осъдил подсъдимите да
заплатят в полза на Държавата, по сметка на Районен съд-Бургас, държавната
такса върху уважената част от гражданския иск за престъплението по чл.130, ал.1
от НК в размер на 60 лева и сумата от 100 лева – съдебномедицинска експертиза,
а на основание чл.190, ал.2 от НПК ги осъдил да заплатят сумата от 5 лева –
държавна такса за служебно издаване на 1 бр. изпълнителен лист.
Недоволни от така
постановената присъда останали подсъдимите, които чрез защитника си – адв. К.К.
***, я обжалват в срока по чл.319, ал.1 от НПК пред Окръжен съд - Бургас. В
жалбата се съдържат бланкетни оплаквания за незаконосъобразността ѝ. Моли
се за отмяна на присъдата и постановяването на нова, с която подсъдимите да
бъдат оправдани за престъплението, в извършването на което са обвинени от
частния тъжител. Не са отправени доказателствени искания.
Във въззивното
съдебно заседание частният тъжител М.Г., редовно призован, се явява лично и
заедно с надлежно упълномощения си защитник – адв. М.Н. ***, която предлага
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Намира присъдата за правилна и
обоснована. Събраните доказателства сочели по безспорен начин механизма на
деянието и последиците от него. Правилно бил определен и размерът на уважения
граждански иск. Моли присъдата да бъде потвърдена.
В съдебно
заседание пред настоящата инстанция подсъдимите П.Д. и В.Д., редовно призовани,
не се явяват. Представляват се от защитника им – адв. К., който поддържа
жалбата. Счита, че районният съд неправилно интерпретирал доказателствата по
делото, което довело до погрешния извод за виновността на подзащитните му.
Показанията на полицейския служител, на които съдът се позовал, били
противоречиви. Същият твърдял, че видял кръв по коляното на тъжителя, докато
съдебномедицинската експертиза сочела, че било причинено усукване на коляното и
липсвали данни за външно увреждане, липса на следи от кръв. Поддържа
отправеното с жалбата искане за отмяна на присъдата.
Бургаският
окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията,
посочени от страните, в предмета и пределите на въззивната проверка по чл. 313
и чл. 314 НПК намира въззивната жалба за неоснователна.
Районният съд е
събрал по съответния процесуален ред и обсъдил обстойно всички относими към
делото доказателства, въз основа на които е извел фактическа обстановка,
съответстваща на установената от настоящата въззивна инстанция, а именно:
Подсъдимият П.Г.Д.,
ЕГН **********,*** и живее в ***. Той е ******** гражданин, ********,
със ******* образование, работи в ******************“ и е *******.
Подсъдимият В.Г.Д.,
ЕГН **********,*** и живее в ***. Той е ********гражданин, със ********** образование, ******** към настоящия момент, работил като *********, и е ********.
Подсъдимите В.Д. и П.Д.
живеели в ***. Двамата имали имуществен спор със сестра си – свид. Л.Д., относно
посочения имот, тъй като същият бил наследствен между тях тримата. На
11.08.2019г., около 10:15 часа, последната, заедно със сина си - частният
тъжител М.Г., отишли до дома на подсъдимите, които си били вкъщи. Всички заедно
влезли в стая, която се използвала като кухня. Свид. Д. поискала ключ от къщата, тъй като без такъв нямала
достъп до имота си. Непосредствено след това възникнал спор относно ползването
на последния. Подс. П.Д. се ядосал и казал на сестра си, че няма право да влиза
в имота му и посегнал с юмрук към главата ѝ. Виждайки това, тъжителят Г.
отбил ръката на П.Д., но същият посегнал да удари и тъжителя. Г. успял да се
предпази, поставяйки ръце пред лицето си и навеждайки се леко напред. В този
момент В.Д. хванал тъжителя за дясното рамо и го натиснал силно надолу, в
резултат на което същият приклекнал. В този момент П.Д. скочил с тялото си
върху гърба на Г.. В резултат на оказания му от двамата братя силен натиск, Г.
почти паднал до земята и усетил силна болка в лявото коляно, при което извикал
„ох, крака ми“. Свид. Д. се уплашила за
сина си, тъй като главата му се намирала между краката на П.Д., и започнала
незабавно да скубе последния за косата. След намесата ѝ, същият пуснал
тъжителя, който излязъл отвън и сигнализирал за инцидента на ЕЕН 112. След като
свид. Д. останала сама в имота, П.Д. я ударил с юмрук в корема
и лицето.
По същото време, свид. Я., съсед на братята Д., била в двора си и чувайки виковете на свид. Д., отишла незабавно пред имота им и възприела тъжителя Г.
да излиза от къщата, а впоследствие възприела и синините по ръката и крака му,
получените от оказаното върху него физическо въздействие от братята Д..
Кратко време след
подадения сигнал, на място пристигнали служители при Второ РУ при ОД на
МВР-Бургас – свидетелите С. Ж. и В. У.. След проведен разговор с участниците в конфликта,
свид. Ж. констатирал ожулване, охлузване и следи от кръв по
пострадалия, който заявил, че уврежданията му били нанесени от подсъдимите.
Това обстоятелство, Г. изложил и пред свид. У..
Малко по-късно,
тъжителят, заедно с майка си се качили в лекия автомобил на Г. и потеглили към
дома си. По пътя се разминали с автомобил, управляван от свид. Р. И., който отивал
при подсъдимите.
Когато се прибрал
вкъщи, тъжителят продължавал да усеща силна болка в областта на коляното. На
12.08.2019г. той посетил специалист ортопед-травматолог, който констатирал, че
лявото коляно на Г. било силно оточно, изтеглил кръв от коляното му и му
поставил тугурна шина, видно от амбулаторен лист № 002117 от същата дата. Бил
му издаден и болничен лист № Е20198024438 за периода 12.08.2019г.-25.08.2019г.
с препоръка за покой и изразено мнение за временна нетрудоспособност. На
15.08.2019г. отново бил прегледан от специалист, който извършил допълнителни
манипулации – отново теглене на кръв от коляното.
На 02.09.2019г.
тъжителят Г. бил прегледан от съдебен лекар в отделение „Съдебна медицина“ при
„УМБАЛ – Бургас“ АД. При прегледа била установена травма на ляво коляно, довела
до временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Въз основа на
констатираното, на тъжителя било издадено съдебномедицинско удостоверение №
254/2019г. от 02.09.2019г., в което е посочено, че травмата е възможно да е
получена по време и при обстоятелства, както съобщил Г. – на 11.08.2019г. бил
съборен на земята, след което скочили върху гърба му.
Г. продължавал да
изпитва болка, а това наложило ново посещение при лекар на 16.09.2019г. При
прегледа отново била констатирана същата травма, а обективното състояние на
тъжителя не било добро – същият накуцвал, коляното продължавало да бъде
оточно.
В хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд била назначена и изготвена
съдебномедицинска експертиза (по писмени данни), приложена на л.128-л.129 от
НЧХД 555/2020г. по описа на БРС, заключението по която потвърждава гореизложените
констатации. Експертът допълва, че усукващата травма на лявото коляно е
съпроводена с оток и излив на кръв в колянната става и е в резултат на рязко
извиване на тялото при фиксирана тежест върху левия крак. Това е довело до
затруднение движението на левия крак за срок от около 25-30 дни, ако не са
засегнати други структури в колянната става.
Фактическите
положения, формулирани от настоящата въззивна инстанция, се обосновават от
анализа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, а именно от показанията на свидетелите Л. Д., Д. Я., С. Ж., В. У., Р. И. и частично от
обясненията на подсъдимия П.Д., от писмените доказателства, прочетени и приети
по реда на чл. 283 от НПК - съдебномедицински удостоверения № 254/2019г. и №
248/2019, издадени съответно на тъжителя и на свид. Д., амбулаторни листи, свидетелства за съдимост на
подсъдимите и други, както и от заключението по изготвената съдебномедицинска
експертиза.
В преобладаващата
си част доказателствената съвкупност по делото в действителност е
непротиворечива и еднозначна. Доказателственият анализ, извършен от
първоинстанционния съд при спазване принципните правила на чл. 13, чл. 14 и чл.
107 ал.5 от НПК, му е позволил да изведе правилната фактическа обстановка, с
което е разкрил обективната истина по делото. Вътрешното убеждение на съда е
формирано въз основа на обективната оценка на всички събрани доказателства,
което сочи обоснованост на присъдата. Изследвайки мотивите към обжалвания акт
се установява, че съдът е обсъдил подробно и поотделно показанията на всеки
свидетел по делото, включително и тези, посочени от защитата.
След съпоставяне
на всички доказателствени източници, районният съд правилно е решил и е
кредитирал изцяло показанията на свидетелите Д., Я., Ж. и У.. Принципната
заинтересованост на свид. Д.от изхода на
делото, предвид факта, че е майка на тъжителя не е повлияла обективността на
изложените от нея фактически данни. Същите са логични, вътрешно непротиворечиви
и кореспондират с наличните по делото писмени доказателства. Показанията
ѝ способстват да се проследят в цялост релевантните за делото факти, а
именно стореното от подсъдимите преди, по време и след извършване на деянието.
Категорична е, че в разразилия се спор между нея и братята ѝ относно
наследствения им имот, подс. П.Д. е направил опит да я удари с юмрук в лицето,
отклонен от тъжителя Г.. Агресията на посочения подсъдим се прехвърлила върху
последния, като в конфликта взел участие и другият подсъдим – В.Д., който
хванал с ръка тъжителя за рамото и го натискал надолу, а едновременно с това
подс. П.Д. натиснал с цялото си тяло Г.. Последният непосредствено след тези
действия извикал „ох, крака ми“, подсъдимите прекратили нападението си, а
пострадалият излязъл извън къщата.
Приложената по
делото експертиза потвърждава достоверността на показанията на Д.. Както при разпита си в съдено заседание пред
първоинстанционния съд, така и в заключението си вещото лице (в чиято
обективност и компетентност въззивният съд не намери основания да се съмнява) е
посочило, че механизмът на увреждането съответства на изложеното от тъжителя
при прегледа му, а то от своя страна е идентично с казаното от посочения
свидетел. Безспорно се доказа, че докато тъжителят е бил приклекнал,
подсъдимите са го натискали силно надолу, а това е причинило усукващата травма
на лявото коляно на Г. с оток и излив на кръв в колянната става.
Твърденията на свидетеля
Я. също подкрепят обвинителната теза и съответстват на
посочените по-горе доказателствени източници. Намирайки се в двора си по време
на инцидента, същата е имала възможност да чуе виковете на свид. Д. и да възприеме състоянието на последната и тъжителя
непосредствено, след като нападението е било осъществено. Тя видяла синините по
тялото на Г., а малко по-късно - и получилият се в резултат на увреждането оток
на лявото му коляно. Поради близките си отношения с майката на тъжителя, указаната
свидетелка е възприела трудностите и болката, които съпътствали тъжителя след
нанесеното му увреждане, включително и предоставила патерици, за да може същият
да се придвижва.
Въпреки
неотносимостта им към предмета на доказване по делото, очертан в чл.102 от НПК,
показанията на Л. Д. следва да се кредитират с доверие и в частта относно
нанесените ѝ увреждания. Същата твърди, че след като подсъдимите
преустановили действията си, подс. П.Д. я ударил с юмрук в корема и лицето.
Тези обстоятелства се потвърждават както от разказа на свид. Я., която видяла, че свид. Д. имала синина по бузата, така и от приложеното по
делото СМУ № 248 от 13.08.2019г., обективиращо констатациите на лекаря, който
го издал, а именно, че по лявата буза на Д. имало синкаво-мораво кръвонасядане с лек оток, от
устния ъгъл надолу към долночелюстния ръб, което увреждане било възможно да е
причинено по време и начин, съобщени от същата – на 11.08.2019г. получила удар
с юмрук в лицето и корема.
Всички коментирани
дотук доказателствени източници потвърждават обективността на изложените от Д. - очевидец на деянието, обстоятелства и правилността
и обосноваността на решението на съда да им се довери при формиране на
фактическите си изводи.
В подкрепа на
изложеното се явяват и показанията на свидетелите Ж. и У.. Първият е
възприел лично нараняванията на пострадалия – ожулване, охлузване, и е видял по
него следи от кръв. Свид. У. е посочила при
разпита си, че няма ясен спомен относно инцидента, но си спомня, че Г. заявил,
че изпитвал болки в коляното, причинени от действията на подсъдимите. Това
обстоятелство, тъжителят е изложил и пред свид. Ж.. Видно е, че непосредствено след деянието, тъжителят
е изложил фактическа обстановка по начин, описан в тъжбата и потвърдена от
всички посочени дотук доказателствени източници.
По отношение
показанията на свид. Р. И. районният съд е изложил обстойни и убедителни
аргументи защо не ги приема за достоверен източник на правнорелевантни факти, които
се споделят напълно от настоящата инстанция. Достатъчно е да се посочи, че
същите следва да се кредитират дотолкова, доколкото указват, че на 11.08.2019г.
в действителност, движейки се към кв. Лозово, гр. Бургас, той се е разминал с
лекия си автомобил с този на тъжителя и свид. Д., след което отишъл до дома на подсъдимите, както и в
частта от тях, сочеща, че двамата братя били силно притеснени и му заявили, че
между тях и сестрата им възникнал спор относно къщата. В останалата част,
първоинстанционният съд обосновано е преценил, че показанията му следва да не
бъдат използвани за изграждане на фактическата обстановка по делото, тъй като в
тяхна подкрепа липсват събрани по делото доказателства, а наред с това
противоречат на останалите, за които въззивния съд вече изложи оценката си.
Казаното от тук обсъждания свидетел подкрепя лансираната от подсъдимия П.Д.
защитна версия. Последният твърди, че действията му са продиктувани единствено
от проявената срещу него агресия и нападение от страна на тъжителя. В
обясненията си, дадени в хода на съдебното следствие пред проверявания съд,
същият твърди, че Г. се засилил срещу него, приклекнал, хванал го за краката в
областта под коленете и се опитал да го събори. Подсъдимият също се навел,
хванал тъжителя за раменете и го избутал към вратата на стаята. Докато
извършвал тези действия получил удар с юмрук от свид. Д., след което тя го хванала за косата. По време на
инцидента, подс. В.Д. седял до масата и не взел участие. Г. излязъл от къщата,
а след него и всички останали лица. Навън подсъдимият видял свид. Я., която го потупала по рамото и му заявила „Тихо,
тихо, всичко ще се оправи“. Описаното от този подсъдим - действията на тъжителя
и майка му, както и тези на брат му и свид. Я., настоящият състав също намери за неверни, нелогични
и недобросъвестно изложени. Освен нелогично и противоречащо на формалната
логика, казаното е абсолютно опровергано от кредитираните от съда
доказателствени източници. По делото липсват доказателства за нанесени върху П.Д.
увреждания. В тази връзка показанията на свид. И., че е видял подутина по главата на подс. П.Д. са
най-малкото несериозни, а също и неподкрепени от друг доказателствен източник.
Този подсъдим не е уведомил нито полицейските служители, пристигнали малко след
инцидента, нито е потърсил съдействието на лекар или друго лице. Също така,
въпреки че е бил изрично попитан от свид. Я. относно случилото се, той е решил да не отговори и
съответно не е казал, нито е отправил намек, че спрямо него е било осъществено
физическо въздействие. Не на последно място изложеното от него не е подкрепено
от подс. В.Д., който по думите на П.Д. също е бил очевидец на случилото се. В.Д.
е отказал да даде обяснения по делото, което със сигурност е негово право, а то
не може да влече негативни последици за него, но по този начин версията на
подсъдимия остава неподкрепена от абсолютно нито един друг източник на
фактически данни по делото. В последна сметка така представената версия на
защитата е била адекватно и коректно оценена от районния съд единствено като
проявление на гарантираното му от закона право на защита, но не и като
достоверен източник на информация.
В отговор на
възраженията на защитата е необходимо да се посочи, че в действителност всички
свидетели са свързани помежду си, което е разбираемо предвид характера на
източника на конфликта – наследствено имущество. Твърденията на всеки от тях
обаче са били обсъдени от районния съд обстойно и с повишено внимание, и
едновременно с това отделните източници на информация са били съпоставени
помежду си. Тук е моментът да се посочи, във връзка с изложеното от защитата в
заседанието пред настоящата инстанция, че съдът не е основал крайните си изводи
само въз основа на показанията на полицейските служители. Напротив, съдът е
изследвал цялата доказателствена маса и едва тогава е посочил кои обстоятелства
приема за доказани и защо. Както беше вече изложено настоящият състав споделя
тези изводи във всяко едно отношение. Обстоятелството, че в медицинската
експертиза липсвали данни за получени „външни увреждания“ по тъжителя, не сочи
за абсолютната и категорична липса на такива. Най-напред следва да се спомене,
че в показанията си свид. Ж. сочи, че е
видял следи от кръв по тъжителя, но допълва, че същите са били малки. Тъжителят
е бил прегледал от ортопед на следващия деянието ден, а предвид полученото
увреждане, изпитваната болка и компетентността на лекаря, не е нелогично
прегледът да се е свел единствено до травмата на коляното. Също така,
отделението по съдебна медицина е било посетено от тъжителя около месец след
деянието, което също води до логичния извод, че следи от малки рани не биха
били открити. Най-важното в случая обаче е, че тези увреждания не са предмет на
спора и тяхното наличие или липса не са от естество да променят крайния извод
на съда. Съдът ясно е посочил, че тези свидетели не са били очевидци, но
показанията им служат за проверка на останалите доказателствени източници и
потвърждават изложеното от другите свидетели по делото, че по пострадалия е
имало следи от нападението на подсъдимите над него.
Съвкупният анализ на всички посочени
доказателства води до категоричния и еднозначен извод, че на посочените дата и
място подсъдимите П.Д. и В.Д., в съучастие помежду си, като съизвършители, чрез
описаните многократно в настоящото изложение действия причинили на тъжителя М.Г.
травма на лявото коляно, характеризираща се като временно разстройство на
здравето, неопасно за живота и съставляваща лека телесна повреда по смисъла на
чл.130, ал.1, вр. чл.20, ал.2 от НК. Правните аргументи, изложени в мотивите
към атакуваната присъда, напълно се споделят от въззивния съд, поради което
тяхното повторно възпроизвеждане в настоящото изложение е ненужно. Достатъчно е
да се посочи само, че районният съд коректно е съобразил изводите си с
постулатите в Постановление № 3/27.09.1979 год. по н.д. № 6/79 г. на Пленума на
ВС, относно причиненото с деянието телесно увреждане и правилно е квалифицирал
същото по посочения по-горе член – като разстройство на здравето, извън
случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Настоящият състав
се солидаризира изцяло и с извода на проверявания съд относно субективната
страна на деянието. Подсъдимите са действали с пряк умисъл по смисъла на чл.11,
ал.2, предл. първо от НК. Те са съзнавали общественоопасния характер на
деянието, предвиждали са неговите общественоопасни последици и са искали
тяхното настъпване. Подс. В.Д. целенасочено, след като частният тъжител е
предпазил майка си от нападението на П.Д., хванал Г. с ръка в областта на
дясното рамо и го натиснал силно надолу, докато последният приклекнал, а подс. П.Д.
скочил с тялото си върху същия. В резултат на взаимните им действия,
пострадалият получил посочената травма в лявото коляно. От характера на това
увреждане, както и от интензитета на оказаното физическо въздействие, е видно,
че подсъдимите са искали да причинят на тъжителя телесно увреждане,
ограничаващо се единствено до разстройство на здравето, което обаче е неопасно
за живота му. Това съдът извежда и от последващите деянието действие –
незабавно, след като тъжителят извикал „ох, крака ми“, подсъдимите прекратили
нападението си и го освободили. Също така, след случилото се, всички лица в
конфликта заедно са чакали пристигането на полицейските служители. В това време
за подсъдимите е съществувала реалната възможност да причинят допълнителни
увреждания на Г., но никой от двамата не е предприел действия, именно защото са
преценили, че са извършили всичко, което са целели. Причиняването на някоя от
телесните повреди по чл. 128 и чл. 129 от НК без съмнение не е била цел на
извършителите.
Общността на
умисъла също е категорично доказана. Двамата подсъдими са съзнавали, че заедно
извършват престъплението и че чрез съвместните си действия спомагат за
настъпване на общия целен резултат – причиняването на телесно увреждане на Г.
от посочения вид. Механизмът на деянието явно свидетелства за посочения извод -
виждайки, че тъжителят противодейства на брат му, подс. В.Д. е хванал Г. и го
натиснал надолу, а П.Д. скочил върху последния. Това несъмнено сочи за
координираност между тях и общ умисъл в действията им, било то и породил се
непосредствено преди извършване на деянието.
Правилно е
изведена и формата на съучастие на всеки от подсъдимите с оглед разпоредбите на
чл.20, ал.2 от НК. И П.Д., и В.Д. са участвали в изпълнителното деяние на
престъплението, а това ги квалифицира именно като съизвършители.
Законосъобразно и
обосновано районния съд, след като признал подсъдимите за виновни в извършване
на инкриминираното с тъжбата деяние, ги освободил от наказателна отговорност по
реда на чл.78а, ал.1 от НК и наложил на всеки от тях административно наказание,
тъй като са налице всички изискуеми от закона предпоставки за приложението на
този институт - за стореното от подсъдимите престъпление по чл.130 ал.1 от НК
законът предвижда алтернативни наказания „Лишаване от свобода“ до 2 години, или
„Пробация“, от престъплението не са настъпили имуществени вреди, които да
подлежат на възстановяване, подсъдимите не са осъждани за престъпление от общ
характер и не са освобождавани от наказателна отговорност по реда на глава
Осма, раздел Четири от Наказателния кодекс.
При определяне
размера на административното наказание „Глоба“, въззивният състав отново
споделя изводите на първостепенният съд. От приложените по делото доказателства
е видно, че обществената опасност и на двамата подсъдими е ниска. Същите са
неосъждани, липсват данни за други техни противообществени прояви, трудово
ангажирани са и са със средно-специално образование, тоест у тях не се
наблюдават изградени престъпни навици, нито склонност към нарушаване на установените
в обществото правила за поведение и морал. Обществената опасност на деянието
също е ниска. Механизмът на извършването му не се отличава от останалите случаи
на престъпленията от този вид. Тук следва да се добави и инцидентният, а също и
социално-битовият му характер – предшестващият деянието конфликт е породен от
спор за достъпа и ползването на наследствения имот на подсъдимите и майката на
тъжителя. Не може да се пропуснат и родствените отношения между страните.
Всичко дотук изложено, ведно с липсата на отегчаващи отговорността на П.Д. и В.Д.
обстоятелства, обосновава извод, че за превъзпитаването и поправянето им, т.е
за постигане целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН, на всеки от тях следва да
се наложи административно наказание „Глоба“ в минимално предвидения от закона
размер, а именно 1 000 лева – така както е сторил районният съд.
Отмерените им наказания са изцяло адекватни и съответни на извършеното, поради
което изменение на присъдата и в тази част не е необходимо.
В гражданско-осъдителната част на
присъдата, настоящият състав също не намери неточности. Налице са всички
елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД - деянието на подсъдимите
безспорно е противоправно и виновно. На гражданския ищец Г. са причинени неимуществени
вреди, пряко следствие от извършеното от подсъдимите деяние, а това поражда и
деликтната отговорност на извършителите, наред с наказателната. Предвид
задължението му да определи размера на следващото се обезщетение по
справедливост, съдът законосъобразно е изследвал вида, характера и интензитета
на причиненото на тъжителя увреждане и правилно, с оглед отразеното в
съдебномедицинското заключение и показанията на кредитираните свидетели, е
преценил, че същите не обосновават изцяло претендирания от ищеца размер за
обезвъзмездяване. В действителност периодът за възстановяване на тъжителя е бил
продължителен – от наличните данни е видно, че е бил над 1 месец, и е бил
съпътстван със значителни болки и страдание. Безспорно казаните вредни
последици, надхвърлят тези, характерни за същия вид телесни повреди. Била му е
поставена шина, а това наред с продължително изпитваните болки, които според
вещото лице са присъствали както при движение, така и когато кракът на тъжителя
е бил в покой, без съмнение е засегнало отрицателно пълноценното му участие в
обществения живот. Отчитайки горното, обосновано районният съд е определил
обезщетение в размер на 1 500 лв, а искът в останалата част - до 2 000
лева, като недоказан е отхвърлен. Така определеното обезщетение за
неимуществени вреди е справедливо и правилно. Следващата се държавна такса за
частта, в която е уважен гражданският иск също е законосъобразно определена.
При извършената
служебна проверка, въззивната инстанция не констатира допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, които да налагат изменяване на присъдата или
нейното отменяване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 от НПК, Бургаският окръжен
съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 260063 от 03.12.2020 г., постановена по
НЧХД № 555/2020 г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: