Р Е Ш Е Н И Е
№ 276/12.04.2022
г.
гр. Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, X състав, в открито
съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Мариана Шотева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Мария Хубчева
2. Николай Ингилизов
при секретаря Димитрина
Георгиева и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от
съдия Ингилизов касационно административнонаказателно дело № 914 по описа на
съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда нa чл. 208 и сл.
от АПК и е образувано по касационна жалба К.Д.И., против Решение №
347/22.04.2021 г. постановено по АД № 1026/2020 г. по описа на Административен
съд Пазарджик.
С
обжалваното решение е отхвърлен като неоснователен предявения от К.Д.И., ЕГН **********
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, за сумата от 30 000,00лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 01.03.2019г.,
изразяващи се в болки и страдания, поради бездействието на администрацията на
Затвора Бобов Дол да му осигури адекватно лечение на получено в затвора
заболяване.
В
касационната жалба се иска да се отмени обжалваното решение и да се върне
делото за ново разглеждане. Навеждат се доводи за допуснати съществени
нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се да се приложат доказателства,
които не са били събрани от съдебния състав, както и касационния състав да се
произнесе по всички доказателства, които доказват исковата претенция.
В хода на
касационното производство е уважено искане за предоставяне на правна помощ и е
назначен процесуален представител.
В съдебното
заседание касаторът се явява лично и излага аргументи за връщане на делото на
първа инстанция и представя писмена защита. Процесуалния му представител адв.Т.
излага аргументи за връщане на делото на първа инстанция, алтернативно иска
отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
Ответникът ГДИН се представлява
от мл.юрисконсулт Р., излага аргументи за неоснователност на касационната жалба
и за оставяне на решението в сила.
Прокурорът
сочи че обжалваното решение на Административен съд Пазарджик следва да бъде потвърдено,
излага аргументи защо счита подадената касационна жалба за неоснователна.
Административен съд Пазарджик,
като взе предвид събраните доказателства, доводите на страните и посочените
касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата
е неоснователна.
При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция
счита, че същото е валидно и допустимо. Събрани са
достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка. При
разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени
нарушения на процесуалните правила. Ищецът не е поискал назначаване на
експертиза, за каквато се претендира в касационното производство. Не е поискано
и предоставяне на правна помощ по делото. С оглед на това няма как да се
приеме, че по отношение на непроизнасяне по такива искания е допуснато
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът няма как да се
произнася по хипотетични искания на страните по делото. От друга страна, макар
в административния процес да е налично засилено служебно начало, то в
конкретния случай исканата от адв. Т. експертиза не е била задължителна с оглед
наличните по делото писмени и гласни доказателства, доколкото не е било спорно
между страните, че ищецът е страдал от хемороиди. Касателно твърденията, че не
е разпитан като свидетел д-р В., действително това е така, но същото не
съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът е
предоставил максимална възможност на страните по делото, включително на ищеца,
да защитят позициите си и да докажат твърденията си. В конкретния случай
отказът на първоинстанционния съд да уважи доказателственото искане за разпит
на д-р В. не е ограничило възможността на ищеца да ангажира доказателства за основателността
на иска си до степен, в която уважаването или неуважаването на исковата
претенция зависи само и единствено от показанията на този свидетел. Предвид на
това настоящият касационен състав приема, че при разглеждане на първоинстанционното
производство не са налице съществени съдопроизводствени нарушения, които да са
основания за отмяна на решението и връщането на делото за ново разглеждане от
друг съдебен състав.
С обжалваното
решение е отхвърлен като неоснователен предявения от К.Д.И., ЕГН **********
понастоящем в Затвора гр. Пазарджик иск против Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ гр. София, за сумата от 30 000,00лв., представляващи обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени в периода 01.07.2018г. до 01.03.2019г.,
изразяващи се в болки и страдания, поради бездействието на администрацията на
Затвора Бобов Дол да му осигури адекватно лечение на получено в затвора
заболяване.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
правилно е възприел фактическата обстановка по делото, а именно :
Лишеният от свобода К.Д.И. търпи
едно общо най-тежко наказание размер на
16 години и 9 месеца по ЧНД 1270/2010 г. на СГС. В Затвора Пазарджик е постъпил
на 27.06.2019 г.
В исковия период 01.07.2018 г. до
01.03.2019 г. ищецът се намирал в Затвора Бобов дол. Там посещавал медицинския
център и в същия период бил преглеждан общо 22 пъти във връзка с най- различни
негови здравословни оплаквания. Във
връзка с негови оплаквания за запек от 23.07.2018 и 19.11.2018 г. му била
предписана и осигурена терапия с рициново масло и Бизалакс. Ищецът бил
диагностициран и имал оплаквания на 01.10.2018; на 08.10.2018 и на 26.11.2018
г. от възпалени хемороиди, като му била осигурена съответната медикаментозна
терапия с Долопрокт супозиторий и
Проктогливенол. В периода 01.01.2019 до 31.03.2019 г., И. не бил преглеждан,
тъй като е нямал оплаквания.
По делото са приложени: справка с
вх. № 8343/23.11.2020 г. за правното положение на ищеца, изготвена от Затвора
Пазарджик] писмо с вх. № 8454/26.11.2020 г. от Затвора Бобов дол, към което са
приложени: медицинска справка от медицински фелдшер В. от 24.11.2020 г.,
извлечение от амбулаторни журнали за периода 01.01.2018-31.03.2019 г.;
извлечение от дневника за молби и затворени писма; заявки за доставки на
лекарствени продукти за МЦ на Затвора бобов дол; извлечение от счетоводен
продукт КОНТО за извършени доставки на лекарствени средства; писмо с вх. №
8676/02.12.2020 г. от Затвора Бобов дол, към
което са приложени същите писмени доказателства, като към горецитираното
писмо; молба от ищеца с вх. № 9130/16.12.2020 г., към която са приложени
писмени доказателства; писмо с вх. № 9381/30.12.2020 г. от Затвора Пазарджик,
към което са приложени писмени доказателства; писмо с вх. № 1093/03.02.2021 г.
от Затвора Бобов дол; писмо с вх. № 2414/16.03.2021 г. от ГДИН, с което са
изпратени копия от жалби на ищеца, адресирани до началник отдел „Медицински“
при ГДИН, ведно с отговорите по същите.
По делото, в качеството на свидетел
е разпитан Димитър Петров Георгиев. От показанията му се
установява, че по едно и също време са пребивавали в Затвора Бобов дол,
заедно с ищеца през част от исковия
период. К. И. се оплаквал, че не е
получавал хапчета за хемороиди. Ищецът споделял на свидетеля, че има кървене,
изпитва неудобство, парене. Липсата на тези хапчета предизвикала у ищеца
депресия.
С оглед на приетата
фактическа обстановка, съдът е приел, че по реда на специалния закон на
обезвреда подлежат вредите, причинени на лишените от свобода в резултат на
нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Разпоредбата
в ал.1, въвежда забрана за
изтезания, жестоко, нечовешко или унизително отношение спрямо осъдените лица, а
в ал.2 се съдържа примерно изброяване на възможни проявления на нарушения на
забраната, а именно поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Предвид очертания
от ищеца предмет на иска се претендират неимуществени вреди, причинени от
незаконсъобразно бездействие на затворническата администрация, изразяващо се в
неосигуряване на лекарствени средства за лечение на заболяване на ищеца. Съдът
е приел, че не е спорно по делото, че
ищецът страда от заболяване- хемороиди, като в тази насока е и писменото
доказателство амбулаторен лист № 000130/25.04.2018 г./л.193/. Спорът се
концентрира около обстоятелството, дали в исковия период на ищеца са му
осигурявали лекарствени средства за лечение на това заболяване. Прието е, че
ищецът не можал да се справи с доказателствената тежест да докаже
незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация да му осигури
нужните лекарства за провеждане на предписаната на ищеца терапия. Този извод е
аргументиран с медицинската справка на фелдшера към МЦ Бобов дол, за лечение на
хемороидите, на ищеца са предоставяне лекарствени средства- Долопракт
супозиторий и Проктогливенол, а във връзка със затрудненото изхождане- рициново
масло и Базилакс. Прието е, че от приобщените по делото доказателства се
установявало, че въпросните лекарствени средства / Долопракт супозиторий и
Проктогливенол/ не са поръчвани за
доставка за нуждите на МЦ в Затвора Бобов дол, в исковия период, но това само
по себе си не било достатъчно, за да се приеме, че там на склад са липсвали
количества от тях и не са давани на ищеца. Напротив- от изготвената медицинска
справка от 24.11.2020 г./л.66/, се установява точно обратното. Справката е официален
удостоверителен документ и съгласно разпоредбата на чл. 179 от ГПК се ползва от
материална доказателствена сила. Доказателствената стойност на този документ,
не е оборена от жалбите на ищеца, адресирани до Директора на ГДИН /л.229 и
сл./, нито от показанията на св. Димитър Георгиев. Относно приложените по
делото жалби на ищецът е прието, че не съставляват доказателство за факти, а за
отправени от страна на ищеца до съответен орган твърдения. Освен това в тяхното
съдържание не се открива недвусмислено оплакване на ищеца от хемороиди. Съдът
не е кредитирал с доверие показанията на св. Георгиев.
.Приетата от
първоинстанционния съд фактическата обстановка се споделя изцяло от
касационната инстанция и следва да бъде препратено към нея, като не следва същата
да бъде преповтаряна.
В случая основния
спор по делото е дали е осигурено адекватно лечение на ищецът на неговото
заболяване. Настоящата съдебна инстанция споделя изцяло аргументите на
първоинстанционния съд и препраща към тях. Освен това от доказателствата по
делото се установява, че в Затвора гр.Бобов дол в исковия период ищецът е
преглеждан общо 22 пъти, като на 23.07.2018 и 19.11.2018 с оплаквания запек и
на 01.10.2018 г. и 26.11.2018 г. с оплаквания „възпалени хемороиди“, като при
тези прегледи са му изписани медикаменти. Освен това в периода от 01.01.2019 г.
до 31.03.2019 г. не е бил преглеждан, тъй като са отсъствали оплаквания. Тези
доказателства не са оборени по какъвто и да било начин от ищецът. С оглед на
тях няма как да се приеме, че има незаконосъобразни бездействия от
затворническата администрация и липса на полагани медицински грижи за
заболяването на ищеца. Изцяло се споделят аргументите на контролираната
инстанция относно това, че непоръчването на конкретни медикаменти през исковия
период не води на извод, че такива са отсъствали в Затвора Бобов дол от
предишен период. Показанията на св.Георгиев също не водят на извод, че такива
медикаменти въобще не са били налични в Затвора гр.Бобов дол. С оглед на това и
съдът счита, че изложените възражения за погрешно тълкуване на доказателствата
от първоинстанционния съд са неоснователни.
Предвид на соченото
дотук, съдът счита, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК, Административен съд
Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в
сила Решение № 347/22.04.2021 г. постановено по АД № 1026/2020 г. по описа на
Административен съд Пазарджик.
Решението е
окончателно.
Председател: /п/
Членове: 1. /п/
2. /п/