Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2496 03.12.2018 г. гр.Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд XXI – ви
граждански състав
на девети ноември две хиляди и осемнадесета година
в открито съдебно заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Моника Яханаджиян
Секретар: Ж.С.,
като разгледа докладваното от съдия
М.Яханаджиян
гражданско дело №7681 по
описа за 2016 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
при спазване на задължителните указания, дадени от ВКС по ч.гр.д.№1084/2018 г.
по описа на същия съд по повод исковата молба на Д.Т.З., ЕГН **********, с
адрес ***, уточнена с молба, вх.№47836/28.12.2016 г., уточнена с молба,
вх.№13966/10.04.2017 г., против „ВиК“ ЕАД, ЕИК .................., седалище и
адрес на управление в гр.Б., ул.“Ген.В.В.“ №......, сграда „М.“, ет....., представлявано от инж.Г.Т., с която
претендира постановяване на решение, с което да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че Констативен протокол №49 от 30.09.2014 г.,
приложен по гр.д.№2135/2015 г. по описа на РС-Бургас, е неистински документ с
невярно съдържание.
Твърди се в исковата молба и
уточняващите молби, че ищецът работи по трудово правоотношение при „Х.“ ЕАД на
длъжност „.....................“, както и че в качеството си на работник е
подписал Констативен протокол №49/30.09.2014 г. Ищецът твърди, че протоколът му
е бил предявен по гр.д.№2135/2015 г. по описа на РС-Бургас, по което е бил разпитван
в качеството на свидетел, както и че предявяването му е констатирал дописвания
в думи и цифри, които не са били отразени в протокола към момента на
подписването му от негова страна. Правният интерес от предявяване на иска се
обосновава от ищеца с твърдението, че съществува опасност да бъде подведен под
съдебна отговорност от „Х.“ ЕАД за вредите, които дружеството е претърпяло
вследствие на подписания протокол.
В съдебно заседание ищецът не се
явява и се представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител –
адв.Р.П., който поддържа иска, ангажира доказателства, претендира разноски.
Правното основание на предявения иск
е по чл.124, ал.4 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба,
ответното дружество излага становище на първо място за недопустимост на
предявения иск на подробно изложени в отговора аргументи, а на следващо и за
неоснователен, тъй като Констативния протокол от 30.09.2014 г. материализира
изявлението на лицето, посочено като негов автор, поради което и претендира за отхвърляне
на предявения иск. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от надлежно упълномощените си процесуални представители – юк.З. и
адв.П., които поддържат отговора на исковата молба, претендират разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от
фактическа страна следното:
Между страните по делото не се спори,
че към 30.09.2014 г. ищецът е работил по трудово правоотношение при „Х.“ ЕАД на
длъжност „........................“, като този факт се установява и от приетата
като доказателство служебна бележка, л.13.
Между страните по делото не се спори
и по това, че на 30.09.2014 г. служители на „ВиК“ ЕАД Бургас са извършили
проверка на „Х.“ ЕАД, за която има съставен Констативен протокол №49/30.09.2014
г., л.129, приет като доказателство по делото. От съдържанието му се
установява, че е съставен от Б.Д.Д., на длъжност експерт продажби във „ВиК“ ЕАД
гр.Бургас, в присъствието на И.К.М., на длъжност ....................... във
„ВиК“ ЕАД Бургас, както и че е разписан от съставителя, свидетеля и ищецът в
настоящето производство Д.Т.З., който е разписал протокола за „потребител“ в
качеството на ............... на обекта. За тези факти свидетелстват и
показанията на разпитаните по делото свидетели – Д., М., Я., от които
действително се установява извършена на 30.09.2014 г. проверка от служители на
„Вик“ ЕАД на „Х.“ ЕАД, като от показанията на свидетелите Д. и М. става ясно
още, че в хода на същата е било констатирано от тях манипулиране на
измервателния уред, като същият е бил с видими следи от водопроводен ключ по
фланците, а пломбата му е била скъсана, поради което и св.Б.Д. съставил
Констативен протокол №49/30.09.2014 г. От показанията на св.Б. се установява и
това, че всичко в констативния протокол е написано от него, като само абонатния
номер в горния десен ъгъл е дописан от него впоследствие. Показанията на
свидетеля в тази им част кореспондират на заключението на вещото лице Н. по
изготвената от него съдебно-почеркова експертиза, като от същото се установява,
че в Констативен протокол №49/30.09.2014 г., съставен от Б.Д.Д. – .....................
към „ВиК“ ЕАД Бургас, вписаният абонатен номер горе в дясно Аб.№...................
и в средата в дясно номер на водомера – ..................... са изписани от Б.Д.Д.,
ЕГН **********.
По делото е прието като доказателство
и Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 30.03.2015 г. на
прокурор при РП-Царево, л.143, от съдържанието на което става ясно, че воденото
срещу неизвестен извършител ДП №15-387/2014 г. по описа на РУП Приморско за
престъпление по чл.234в, ал.1 от НК е прекратено, тъй като не е било установено
неправомерно присъединяване към водоснабдителната система, с което да са
създадени условия за непълно отчитане на потребената от „Х.“ ЕАД вода.
Между страните е безспорно и това, че
с влезли в сила съдебни решения №VIII-419/08.03.2016
г., постановено по гр.д.№4186/2015 г. по описа на РС-Бургас и №835/20.05.2016
г., постановено по гр.д.№2135/2015 г. по описа на РС-Бургас, по отношение на „Х.“
ЕАД, ЕИК ********* е прието за установено, съответно че дължи на „ВиК“ ЕАД, ЕИК
********* сумата от 6773,76 лева за периода 21.08.2014 г. – 30.09.2014 г. и
законната лихва върху нея, считано от подаване на заявлението по
ч.гр.д.№2618/2015 г. по описа на РС-Бургас – 28.04.2015 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 12 455,31 лева за периода 20.09.2013 г. – 20.08.2014
г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.01.2015 г. до
окончателното й изплащане, за което вземане е издадена Заповед №83/13.01.2015
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№104/2015 г.
по описа на РС-Бургас.
При така изяснената фактическа
обстановка и събран доказателствен материал, подробно обсъден по-горе, съдът
намира, че искът по чл.124, ал.4 от ГПК е неоснователен, поради което и следва
да се отхвърли като такъв.
Съгласно разпоредбата на чл.124, ал.4
от ГПК, може да се предяви иск за установяване истинността или неистинността на
един документ.
В настоящия казус, спорния по делото
въпрос е дали Констативен протокол №94/30.09.2014 г. е документ с невярно
съдържание.
Дотолкова, доколкото констативният
протокол е частен свидетелстващ, в съответствие с указанията, дадени по
ч.гр.д.№1084/2018 г. по описа на ВКС, съгласно които ищецът има интерес от
предявяване на иск по чл.124, ал.4 от ГПК и тези, дадени с тълкувателно решение
№5/2012 г. по т.д.№5/2012 г. на ВКС, ГК и ТК, съгласно които понятието
истински документ включва автентичен и верен, съответно неистински –
неавтентичен или неверен документ, като критерий за автентичността на документа
е авторството, а за верността – съответствието между документа и удостовереното
с него, т.е. неавтентичният документ материализира изявление, което не е било
направено от лицето, посочено като издател, а неверен е свидетелстващ документ,
който не отговаря на удостовереното с него фактическо положение, изводът който
се налага е че искът е неоснователен.
В
настоящия казус, Констативен протокол №49/30.09.2014 г. е съставен от лицето,
посочено като негов издател, а съдържанието му отговаря на удостовереното с
него фактическо положение, за което свидетелстват показанията на Д. и М., които
кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което и съдът ги
кредитира като достоверни и не се променя от обстоятелството, че в протокола е
било извършено дописване с посочване в горен десен ъгъл на абонатния номер, тъй
като същото не се отразява върху верността му.
На
основание чл.78, ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да се присъдят
направените от него разноски в размер на 300,00 лева, представляващи дължимо
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от Д.Т.З., ЕГН **********, с адрес ***, против „ВиК“ ЕАД, ЕИК ....................,
седалище и адрес на управление в гр.Б., ул.“Ген.В.В.“ №....., сграда „М.“, ет......., представлявано от инж.Г.Т., иска за приемане
за установено в отношенията между страните, че Констативен протокол №49 от
30.09.2014 г., приложен по гр.д.№2135/2015 г. по описа на РС-Бургас, е
неистински документ с невярно съдържание, като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Т.З., ЕГН **********, с
адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ВиК“ ЕАД, ЕИК ......................, седалище и
адрес на управление в гр.Б., ул.“Ген.В.В.“ №....., сграда „М.“, ет......., представлявано от инж.Г.Т., сумата от 300,00
лева (триста лева), представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва от
страните пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.