Р Е Ш Е Н
И Е
№ 66
гр. Перник, 04.05.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание, проведено на дванадесети
април две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ:
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Е.В.**, като разгледа докладваното от съдия Силвия
Димитрова административно дело №
120 по описа на съда за
2022 година, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във
вр. с чл.
268, ал.1 от ДОПК.
Образувано е по жалба на „***“
АД с ЕИК ***, седалище и адрес
на управление: гр. Р.***, ***, съдебен адрес:***, ***, ет.2, офис **, представлявано
от изпълнителния директор Г.Н., чрез адв. Т.Г. от САК, срещу Решение № ПИ-34/14.02.2022
г. на директора на ТД на НАП – С.**, с което е оставена
без разглеждане като недопустима негова Жалба вх.
№ 53-04-38/04.02.2022 г. по регистъра
на ТД на НАП С.** срещу действия
на публичен изпълнител, изразяващи се в посочване като допълнително задължение по ИД № *********/2020
г. на сума в размер на 95 014,84 лв., представляващо
лихва за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г.
В жалбата са изложени
доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, като се изтъква,
че ответникът е очертал неправилно предмета на спора
като е приел, че жалбата му
е насочена срещу Писмо изх. № С220022-178-0002516/01.02.2022 г., издадено от
А.Х.**на длъжност главен публичен изпълнител при ТД на НАП С.**, а не срещу действията на публичния изпълнител
по ИД № *********/2020 г., който
без законно основание е посочил допълнително задължение за лихва в размер
на 95 014,84 лв. за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
Обосновава правния си интерес
с това, че размерът на задълженията
е определен с Решение №
11958/24.11.2021 г. по адм.д. № 4998/2021 г. по
описа на Върховен административен съд на Република
България, влязло в сила на 24.11.2021 г., а именно: 518 059,64 лв. – главница,
и 255 035,01 лв. – лихва върху посочената главница, поради което е неясно и лишено от правна основа
действието на публичния изпълнител,
изразяващо се в допълнителното вписване на задължение за
лихва в размер на 95 014,84 лв. за периода
от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г. и то със срок
за доброволно изпълнение: 31.03.2016 г.
Искането към съда е да
отмени оспореното Решение № ПИ-34/14.02.2022 г. на директора на ТД на НАП С.** като
неправилно и незаконосъобразно
и да постанови решение по същество.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв.
Т.Г., която поддържа
жалбата и направените в нея искания, излага
допълнителни аргументи, представя писмени бележки.Моли за присъждане на разноските
и прилага доказателства в подкрепа на искането
си, както и списък по чл.80 от ГПК /л.61/.
Ответникът - директорът
на ТД на НАП С.**, чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Петър П.**, оспорва жалбата и прави искане същата
да бъде оставена
без уважение. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на платения от жалбоподателя адвокатски хонорар.
Административен съд – Перник, като се
запозна с доводите на страните и доказателствата
в административната преписка
и след служебна проверка съгласно разпоредбата на чл.168 от АПК,
намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Не се спори между страните,
че в ТД на НАП С.**, дирекция „Събиране“
е образувано изпълнително дело /ИД/ № *********/2020 г. срещу
„***“ АД – гр. Р.*** за принудително събиране на публично
държавно вземане, произтичащо от Ревизионен акт /РА/ №
Р-22002219003096-091-001/05.02.2020 г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП С.**. Ревизионният акт е обжалван по административен, а после и по съдебен
ред. Същият е изменен с Решение № 16/17.02.2021
г., постановено по адм.д. № ***/2020 г. по
описа на Административен съд – П. като съдът е определил публични задължения в размер на 518 059,64 лв. – главница, и лихва върху нея - 255 035,01 лв. Съдебното решение е оставено
в сила с Решение №
11958/24.11.2021 г. по адм.д.
№ ***/2021 г. по описа на
Върховен административен съд на Република
България. Последното е окончателно /т.е влязло е в сила на 24.11.2021 г./.
Не се оспорва и обстоятелството, че на 23.12.2021 г. длъжникът по изпълнителното
дело е погасил изцяло задължението за главницата в
размер на 518 059,64 лв., както
и че са постъпили
други суми, както следва: на
23.12.2021 г. -
2306,94 лв. и
455 439,38 лв., а на
25.01.2022 г. – 255,96 лв. Те са отразени в данъчно-осигурителната
сметка на дружеството след разпределянето им от публичния изпълнител
по ИД № *********/2020 г. с Разпореждане
изх. № С220022-125-0000269/10.01.2022 г., Разпореждане изх. № С220022-125-0000277/10.01.2022 г.
и Разпореждане изх. № С220022-125-0022492/26.01.2022 г.
На 01.02.2022
г. публичният изпълнител изпратил до управителя на дружеството-жалбоподател
Писмо изх. № С220022-178-0002516 от същата дата, с което го уведомил, че
„размерът на дълга по РА № Р-22002219003096-091-001/05.02.2020
г. е потвърден с Решение №
11958/24.11.2021 г. на Върховен
административен съд, което
решение е отразено в данъчно-осигурителната сметка на дружеството от компететнтите служители“ и всички плащания, извършени по
сметка за принудително събиране на публични вземания по образуваното
изпълнително дело са разпределени със съответни разпореждания за разпределение
и връчени на дружеството, както и че към 01.02.2022 г. няма неотразени,
неразпределени суми по посоченото ИД.
След извършена
справка чрез портала за електронни услуги на НАП жалбоподателят установил, че
към задълженията по ИД
№ *********/2020 г. към дата 01.02.2022 г., освен задължението за лихви в
размер на 255 035,01 лв. е включено и задължение за лихви в размер на
95 014,84 лв. за период от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г. Срещу това действие на публичния изпълнител „***“ АД – гр. П.**
подал Жалба вх. № 53-04-38/04.02.2022 г. по регистъра на
ТД на НАП С.**.
С Решение №
ПИ-34/14.02.2022 г. директорът на
ТД на НАП – С.** оставил без разглеждане
като недопустима горепосочената
жалба срещу действия на публичен изпълнител, изразяващи се в посочване като допълнително задължение по ИД № *********/2020 г. на сума в размер на
95 014,84 лв., представляващо
лихва. Приел, че същата е недопустима, тъй като е насочена
срещу Писмо изх. № С220022-178-0002516/01.02.2022 г., а то не обективира действия на публичния изпълнител по смисъла на
чл.266, ал.1 от ДОПК и изпращането му не е действие, което представлява пряко и
непосредствено въздействие върху правната сфера на дружеството- длъжник. Според
решаващия орган, с писмото не се създават за задълженото лице никакви нови
задължения и не се засягат пряко правата или законните му интереси, поради
което за него не възниква правен интерес от обжалването му.
Решение №
ПИ-34/14.02.2022 г. е връчено на жалбоподателя на по електронен път на
16.02.2022 г. Жалбата срещу него е подадена на 21.02.2022 г. Същата е предмет
на разглеждане в настоящото съдебно производство.
В хода на съдебното производство, като
доказателства по делото са приети горецитираните
документи, както и други такива, приложени към жалбата и административната
преписка, в т.ч. Ревизионен акт № Р-22002219003096-091-001/05.02.2020
г., издаден от органи по
приходите при ТД на НАП С.**,
Решение № 11958/24.11.2021 г. по
адм.д. № **/2021 г. по описа на Върховен
административен съд,
Справка за задълженията към дата 01.02.2022 г. на „***“ АД.
Приети са и допълнително представени доказателства: Писмо изх. № 005/02.02.2022 г. от изпълнителния директор на ***“ АД до ТД на НАП С.**,
офис Перник, и отговор - Писмо № 26-Р-572#1/14.02.2022
г.
При така установените
факти, съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в срок и от надлежна страна,
поради което е допустима.
Разгледана
по същество, е основателна и следва да бъде уважена, а оспореният акт - отменен.
Съображенията са следните:
Съгласно чл.266, ал.1 от ДОПК
действията на публичния изпълнител могат да се
обжалват от длъжника или от
третото задължено лице пред директора
на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Съгласно чл.268,
вр. чл.267, ал.2, т.6 от ДОПК,
когато решаващият орган – директорът на ТД на НАП остави
жалбата без разглеждане
/по съображения, че подателят й няма интерес от обжалването на действията
на органа на принудителното изпълнение или когато оттегли жалбата/, решението
му подлежи на обжалване пред
административния съд. Следователно предмет на съдебен
контрол в настоящото производство е решението на директора на
ТД на НАП, както и обжалваните пред него действия на
публичния изпълнител.
В конкретния случай с жалбата на дружеството
до директора на ТД на НАП се
оспорват действията на публичния изпълнител
по вписване на допълнително задължение по ИД № *********/2020 г., а
именно: на сума в размер
на 95 014,84 лв., представляващо лихва.
Атакуваното решение е издадено от компетентен орган по арг. от чл.267, ал.1 във вр. с чл.266, ал.1 от ДОПК и при спазване
изискванията за форма. При преценка на формалните изисквания относно съдържанието му, съдът констатира,
че същото съдържа изложение на фактическите и правни основания за издаването му
и отговаря на изискванията за мотивираност. Изложени са фактическите твърдения на
страните и е изразена волята на решаващия орган, така че адресатът му може безпротиворечиво да разбере мотивната и разпоредителна част на акта. Спазен е и срокът
за издаването му.
Потвърдените с решението
действия на публичния
изпълнител, изразяващи се в посочване като допълнително задължение по ИД № *********/2020
г. на сума в размер на 95 014,84 лв., представляващо лихва за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г., също са извършени от компетентен орган - публичен изпълнител в териториалната дирекция, съгласно правомощията му, определени в ДОПК. Спазена е писмената форма и съдържанието по чл.243, ал.1 от ДОПК.
Решение №
ПИ-34/14.02.2022 г. обаче е постановено при неправилно прилагане на
материалния закон. Това е така, защото на директорът на
ТД на НАП – С.** е приел, че
жалбата на „***“ АД е
насочена срещу Писмо изх. № С220022-178-0002516/01.02.2022 г., което не обективира действие на публичния изпълнител по смисъла на
чл.266, ал.1 от ДОПК и не обективира властническо
волеизявление, което едностранно да поражда или да е в състояние да породи
промени в правната сфера на длъжника или на трети лица. Приел е, че изпращането
му не е и действие, което да въздейства пряко и непосредствено върху правната
сфера на дружеството-длъжник. По този начин административният орган не се е
произнесъл по същността на искането, обективирано в
жалбата на „***“ АД, което
е насочено срещу действията
на публичния изпълнител по ИД № *********/2020
г., изразяващи се във включване на допълнително задължение за лихва в размер на 95 014,84 лв. за
периода от 01.01.2015 г. до 31.12.2015 г.
Съгласно чл.294
от АПК „На обжалване подлежат постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението“, поради
което жалбоподателят има и основание и правен интерес да обжалва действията на
публичния изпълнител. С последните, за дружеството фактически са създадени
задължения, които не са установени в хода на ревизионното производство, което е
приключило с влизането в сила на Решение №
11958/24.11.2021 г. на Върховен административен съд. В диспозитива на решението на
ВАС задълженията са определени по основание и размер. Сред тях не фигурира
задължение за лихва в размер на 95
014,84 лв. Неизяснен остава и въпроса за
периода, в който е начислена тази лихва /от 01.01.2015
г. до 31.12.2015 г./ още
повече, че Решение №
11958/24.11.2021 г. е влязло в сила на 14.02.2022
г. и това е момента, от който стават изискуеми вземанията на държавата.
С оглед на
гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че Решение № ПИ-34/14.02.2022 г. на директора на ТД на НАП – С.** е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да
се отмени, а жалбата следва да бъде уважена като основателна.
Предвид извода
относно изхода от правния спор съдът следва да уважи и искането на жалбоподателя за
присъждане на разноски по делото за платен адвокатски хонорар и внесена
държавна такса. Същите са заявени своевременно, представени са доказателства,
че са действително направени. Представен е и списък по чл.80 от ГПК. Следва да бъде взето предвид обаче и възражението на
ответника за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение от другата
страна, което съдът намира за основателно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК при
наличие на такова възражение съдът може да намали възнаграждението, ако
прецени, че фактическата и правна сложност на делото не е адекватна на усилията
на защитата при упражняване на процесуалните й права. Конкретното дело не се
отличава с особена фактическа и правна сложност, но същевременно изисква
задълбочено проучване, анализ на относими документи,
формиране на правни изводи въз основа на специфичен доказателствен
материал, защита на значим интерес. Процесуалният представител на жалбоподателя
е изразявал мотивирани становища, аргументирал е позицията си, включително и
чрез представени по делото подробни писмени бележки. С оглед на изложеното
съдът счита, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено от претендираните 11 200,00 лв. на 6200,00 лв.
Така мотивиран
и на основание чл.172 от АПК, Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ АД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.***, **, съдебен адрес:***, ***, ет.**, офис **, представлявано
от изпълнителния директор Г.Н., Решение №
ПИ-34/14.02.2022 г. на директора
на ТД на НАП – С.**, с което е оставена без разглеждане като недопустима негова Жалба вх.
№ 53-04-38/04.02.2022 г. по регистъра
на ТД на НАП С.** срещу действия
на публичен изпълнител, изразяващи се в посочване като допълнително задължение по ИД № *********/2020
г. на сума в размер на 95 014,84 лв., представляващо
лихва за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г.
ОТМЕНЯ по жалба на „***“ АД с
ЕИК ***, седалище и адрес на управление: гр. Р.***, ***, съдебен адрес:***, ***, ет.**, офис **, представлявано
от изпълнителния директор Г.Н., действия на публичен изпълнител,
изразяващи се в посочване като допълнително задължение по ИД № *********/2020 г. на сума в размер на
95 014,84 лв., представляващо
лихва за периода от 01.01.2015 г. до
31.12.2015 г., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНИ.
ОСЪЖДА Национална
агенция за приходите – гр. С.** ДА ЗАПЛАТИ на „***“ АД с ЕИК ***,
седалище и адрес на управление: гр. Р.***, , съдебен
адрес:*** Даскалов 1, ***, ет.**,
офис **,
представлявано от изпълнителния директор Г.Н. направени
по делото разноски в размер на 6250,00 лв. /шест хиляди двеста и петдесет
лева/, от които 6200,00 лв. /шест хиляди лева/ - адвокатски хонорар, и 50,00
лв. /петдесет лева/ - внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл.268, ал.2 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ:/П/