РЕШЕНИЕ
№ 345
гр. Пловдив, 10.02. 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шестнадесети
януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР
КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА,
като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 3626 по описа за 2019 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл.
172, ал.5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
2. Образувано е по жалба на А.Х.С., ЕГН **********, адрес: ***,
чрез адвокат К.Г., срещу принудителна административна мярка – принудителното
задържане на пътно превозно средство с рег. ***, извършено на 30.07.2019 г. на
бул. „България“ Юг, гр. Пловдив, чрез техническо средство – скоба, поставено от
Б. Л. П. – блокиращ оператор в общинско предприятие „Паркиране и репатриране“
при община Пловдив.
В жалбата се навеждат доводи за нищожност на приложената
принудителна административна мярка. Твърди, че мярката е наложена от орган без
материална компетентност. Поддържа се,
че не е извършено нарушение на правилата за паркиране и престой. Претендира се
присъждане на сторените в хода на съдебното производство разноски.
3. Ответникът - Б. Л. П. в качеството на блокиращ оператор в общинско
предприятие „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, не взема становище по
допустимостта и основателността на жалбата.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно
уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
ІІ. За допустимостта:
5. Жалба е подадена при наличието на правен интерес в хипотезата на чл.
149, ал. 5 от АПК, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 30.07.2019 г., в 12:00 часа, след установяване
на нарушение от инкасатора П., С. З. – водач на блокиращ автомобил и Благомир П.
– блокиращ оператор, в качеството на длъжностни лица при ОП „Паркиране и
репатриране“ при община Пловдив, съставили Протокол № 0042327 от същата дата, в
който е отразено извършено действие по принудително блокиране на пътно превозно
средство с рег. ***, марка Дачия „Дъстър“,
водач А.С., извършено на 30.07.2019г. на бул. „България“ Юг, гр. Пловдив. Според
съдържанието на протокола за установяване на нарушението са направени 5 броя
снимки. Протоколът е подписан от водача и посочените длъжностни лица.
От приложения по делото
фото материал се установява, че на дата 30.07.2019г., 11:59 часа, автомобил с
рег. № РВ9692РА е паркиран косо до тротоар от дясната страна на лентата за
движение на булевард с две платна, разграничени от пътен банкет.
7. Водачът С. е подал жалба
рег. № 2313/31.07.2019г. до ОП „Паркиране и репатриране“ при община Пловдив, в
която относно паркирането на автомобила си на бул. „България“ е заявил, че
знакът за „Синя зона“ в средата на паркинга е поставен в противоречие с
изискванията на закона и не се вижда срещу посоката на движение.
В подкрепа на горните
твърдения оспорващият ангажира пред съда фото материал от програмния продукт „Google maps” от който е видно, че
в процесния участък на бул. „България“ е поставена
сигнализация за „Синя зона“ успоредно на посоката на движение.
8. Видно от представената по
делото схема на вертикална сигнализация на бул. „България“ Юг, гр. Пловдив, в
отсечките между ул. „Васил Левски“ и ул. „Средец“ и от ул. „Средец“ до ул.
„Победа“, е поставена сигнализация „Синя зона“ - табела Т17, указваща принудително блокиране на
неправилно паркирани ППС.
Според карта на „Синя
зона“ в гр. Пловдив, публикувана на интернет адрес: http://www.plovdiv.bg, с пряк достъп на интернет адрес: https://www.google.com/maps/d/viewer?msa=0&mid=16e4B9UhqSnH0MsJB3I5CJeWcPhY&ll=42.1474282454988%2C24.749965649999922&z=14, участъкът от бул. „България“, заключен между
пресечките с ул. „Васил Левски“, ул. „Средец“ и ул. „Победа“, е определена като
„Синя зона“.
Според Приложение № 1 към Решение № 205, взето с
протокол № 7 от 17.05.2016г. на общински съвет Пловдив, в обхвата на „Синя
зона“ в гр. Пловдив под т. 106 е включен бул. „България“.
9. За удостоверяване на компетентността да издаде оспорения административен
акт, ответникът представя заповед № 12ОА680/23.03.2012г. на и.д. кмет на община
Пловдив, с която на основание чл.44 ал.2 от ЗМСМА, чл.167, ал.2, т.2 и чл.168
от ЗДвП и чл.27 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на ППС на
територията на град Пловдив, ОП „Паркиране и репатриране” е определено за звено
при община Пловдив, което да осъществява принудителни мерки при неправилно
паркиране - „блокиране на колелото на неправилно паркирало ППС, на територията
на община Пловдив. Според т. II от заповедта определените от директора на
предприятието служители на ОП „Паркиране и репатриране” използват техническо
средство за принудително задържане тип „скоба”, на пътното превозно средство,
за което не е заплатена дължимата такса за паркиране, определена от общински
съвет - Пловдив, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Представена е също заповед № 19ОА-1646/09.07.2019г. на
кмета на община Пловдив, с която са определени съответните длъжностни лица от
ОП „Паркиране и репатриране” (сред които и Б. Л. П. – на длъжност скобар), които да използват техническо средство за
принудително задържане и блокиране – тип „скоба“ на ППС и да съставят
констативни протоколи за принудително блокиране на ППС на територията на град
Пловдив.
Според допълнително споразумение към трудов договор № 101
от 16.04.2013 г. и длъжностна характеристика за длъжност „скобар“
код 96220001 от 01.03.2014 г. Б. Л. П. е с място на работа ОП „Паркиране и
репатриране” при община Пловдив, направление „ПП“ – синя зона, длъжност „скобар“.
10. По делото бе разпитан свидетелят А.Х.С.. Същият заявява, че познава А. С.
от 15 години. Миналата година края на м. юли, последните дни бил с него и
неговата колата, когато спрели на ул. „Средец“ в дясното, второто паркомясто за около 30-40 мин. Когато се върнали имало
скоба, поставена на автомобила. Нямало никакъв знак, който да укаже за скоба.
Служителите дошли да махнат скобата и им показали знака. Знакът бил на по-следващо
място, обърнат обратно към училището, на около 10 метъра след автомобила.
Когато паркирали автомобила не видели знака. По-късно, когато им го показали и им
обяснили защо е сложена скобата, го видели.
ІV. За правото:
11. Според чл. 99, ал. 1 –
ал. 3 от ЗДвП в населените места собственикът или администрацията, управляваща
пътя, може да определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и
безплатно паркиране в определени часове на денонощието; местата за паркиране се обозначават с пътни
знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се указват условията за
паркиране; общинският съвет определя цената за паркиране на обозначените места,
както и условията и реда за плащането й от водачите на специализираното звено
на общината или на юридическото лице по чл. 14, ал. 1, т. 5 от Закона за
обществените поръчки, на което е предоставено управлението на тези места,
включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл.10,
ал. 1 – ал. 3 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив /приета с Решение № 14, взето
с Протокол № 1 от 19. 01. 2012 г.; http://www.plovdiv.bg//: на територията на града се
определят райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране /„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник
до събота включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални
национални празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа. За
паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в размер, определен с Наредбата за
определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията
на Община Пловдив. Обхватът на „Синя зона” се определя от Общински съвет -
Пловдив, съгласно одобрен списък, Приложение № 1 към Наредбата. Условията и
редът за паркиране в зоната, се указват с хоризонтална маркировка и вертикална
пътна сигнализация от съответните звена на Община Пловдив, при спазване на
действащите нормативни разпоредби и действащия Генерален план за организация на
движението в гр. Пловдив.
Каза се в
цитираното Приложение № 1 „Списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране (Синя Зона)” към Наредбата, под т. 106 е
включена ....
Разпоредбата на
чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, предвижда, че служби за контрол, определени от
кметовете на общините, използват техническо средство за принудително задържане
на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата такса за
паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на таксата и на разходите по прилагане
на техническото средство.
Съгласно чл. 27 от
Наредбата поставянето на „скоба” може да се извършва само от звеното на
общината, определено със заповед на кмета на общината, на основание чл.167
ал.2, т.2 от ЗДвП. По правилото на чл. 35, ал. 1 вр.
ал. 2, т. 3 от същия подзаконов нормативен акт, кметът на общината или
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица
осъществяват контрол по спазването на наредбата, който контрол включва използването на техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена
за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на
техническото средство.
Според чл. 9, ал. 1 Наредба № 18 oт 23.07.2001 г.
за сигнализация на пътищата с пътни знаци (обн. ДВ,
бр. 73 от 21.08.2001 г.) пътните знаци и другите средства за сигнализиране се
поставят отдясно на платното за движение, с лицевата си страна срещу посоката
на движение, така че да не се закриват от други пътни знаци, препятствия,
съоръжения или принадлежности в обхвата на пътя на място. Графичното
обозначение на посоченото правило е дадено в т. „а“ от Приложение № 12 към чл.
16, ал. 1 от Наредбата.
12. Принудителното задържане на пътно превозно
средство чрез техническо средство - скоба е принудителна административна мярка.
По своя характер тази мярка е форма на държавна принуда, а по своето
предназначение цели да отстрани вредните последици от констатирано
правонарушение - паркиране на определените за целта места, без да е заплатена
дължимата за това такса по чл. 99, ал. 3 ЗДвП. Мярката е предвидена в закон -
чл. 167, ал. 2, т. 2 ЗДвП. С оглед на това по своя характер налагането й
представлява проява на властта на съответния орган едностранно да предизвика
промяна в правната сфера на адресата на мярката и следователно има белезите на
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК.
Фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП изисква да е налице паркиране на моторно превозно средство в зона,
определена за платено паркиране, във време, за което е дължимо заплащане и това
плащане да не е извършено към установения за валидността му момент. Елементите
на фактическия състав трябва да са налице кумулативно.
Законът не
предвижда съставяне на нарочен акт в писмена форма за налагане на конкретната
мярка. Аргумент в тази насока се извлича при тълкуване на разпоредбата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП, според която изброените в чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5,
буква "а", т. 6 и 7 принудителните административни мерки се прилагат
с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени
от тях длъжностни лица. По аргумент на противното за мярката по чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП не се изисква писмена форма. Същата се налага чрез фактически
действия – използване на техническо средство за принудително задържане.
13. Административнопроцесуалният кодекс не съдържа легално определение за нищожност на административен акт,
нито сочи конкретни правни основания за нищожност на административните актове.
В правната теория и в съдебната практика е възприет критерият за особено
съществено нарушение на всяко едно от петте основания за незаконосъобразност по
чл.146 от АПК. Некомпетентността на органа да издаде административен акт,
независимо дали е предметна, времева, териториална или по степен, винаги е
основание за неговата нищожност. Порокът във формата е основание за нищожност
само, когато е толкова съществен, че практически се приравнява на липса на
форма и оттам на липса на волеизявление. Нарушенията на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност, само когато са толкова съществени, че имат
за правна последица липса на волеизявление. Нарушенията на материалния закон
принципно имат за последица унищожаемост на
административния акт. Нищожен поради материална незаконосъобразност е този
административен акт, който изцяло е лишен от нормативна основа, не е издаден
нито въз основа на закон, нито въз основа на подзаконов нормативен акт, т.е.
когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв
нормативен акт и не намира никаква нормативна опора. Превратното упражняване на
власт също е порок, който принципно води до унищожаемост.
14. При тази фактическа и
правна обстановка съдът намира, че оспорената принудителна мярка е приложена от
материално и териториално компетентен орган по предвидения в закона ред и форма.
От събраните в хода на съдебното производство доказателства безспорно се
установява, че пътно превозно средство с рег. № РВ***РА е било паркирано на
дата 30.07.2019г. в 11:59 часа, в обхвата на „Синя зона“ в град Пловдив, без да
е била заплатена дължимата такса. Тези обстоятелства запълват кумулативно
фактическият състав на мярката по чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП и обосновават
извода за нейната законосъобразност. Възраженията на оспорващия, че
сигнализацията на участъка е поставена в противоречие с правилата на Наредба №
18 oт 23.07.2001 г. нямат отношение към валидността
на приложената принудителна мярка, тъй като по никакъв начин не поставя под
съмнение вола на административния орган. Дори и соченото нарушение да е налице
то не е засяга в толкова интензивна степен валидността на акта, че да даде
самостоятелно основание за прогласяване на нищожност. Прочие от показанията на свидетеля се
установява, че водачът на пътното превозно средство е могъл лесно и без
извънредни усилия да се осведоми за приложения платен режим на паркиране от
разположената в непосредствена близост сигнализация. В този аспект субективните
възприятия на оспорващия са ирелевантни като за
законосъобразността, така и за валидността на приложената принудителна
административна мярка.
15. Мотивиран от горното, при
проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира че оспорената принудителна
административна мярка е валидна, поради което подадената срещу нея жалба се
явява неоснователна.
V.За разноските:
16. В настоящото производство разноски от ответника не се претендират,
поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.Х.С., ЕГН **********,
адрес: ***, чрез адвокат К.Г., срещу принудителна административна мярка –
принудителното задържане на пътно превозно средство с рег. ***, извършено на
30.07.2019 г. на бул. „България“ Юг, гр. Пловдив, чрез техническо средство –
скоба, поставено от Б. Л. П. – блокиращ оператор в общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ при община Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: