Р Е Ш Е Н И Е № 470
гр. Русе, 31.03.2020 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Русенският районен съд, II - ри
граждански състав в публично заседание на 05-ти март, две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател:МИЛЕН
ПЕТРОВ
при секретаря Т. ПЕТРОВА, като разгледа докладваното
от съдията гражданско дело № 3508 по описа за 2019 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищцата Г.В.Т. твърди, че на 11.12.2018г. сключила със ответното дружество „Фреш Кредит“ ЕООД Договор
за потребителски кредит №0004368 и
Договор за допълнителни услуги към него от с.д, по силата на които дружеството
й предоставило в заем сумата от 500.00
лв., при фиксиран годишен лихвен процент - 26.83% и годишен процент на
разходите - 48.15 %. Заявява, че приела да погаси задължението си за 9 месеца,
чрез месечни вноски в размер на 61.95 лв. Тъй като не осигурила предвидените в
чл.3 от договора обезпечения, следвало да заплати възнаграждение на одобрено от
кредитодателя дружество-поръчител в размер на 432.00 лв. по Договор за
допълнителни услуги.
Ищцата счита, че процесните Договор за
потребителски кредит №0004368/11.12.2018г. и Договор за допълнителни услуги към
него от с.д. съдържат неравноправни
договорни клаузи, противоречащи на закона. Предвид изложеното моли съда да постанови решение, с което да
прогласи нищожността на Договор за потребителски кредит №0004368/11.12.2018г. и
Договор за допълнителни услуги към него от с.д, като противоречащи на
императивни изисквания на ЗЗД, ЗЗП и ЗПК.
В условията на евентуалност, да
прогласи нищожността на отделни клаузи от договора и ОУ. Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответното
дружество „Фреш Кредит“ ЕООД е депозирало
отговор на исковата молба, в който излага доводи, относно неоснователността на
ищцовите претенции и моли исковете да се отхвърлят.
По делото е
предявен и насрещен иск в условията на евентуалност/при уважаване на главния
иск/ от „Фреш Кредит“ ЕООД срещу Г.В.Т. с
правно основание чл. 23 ЗПК във вр.чл.55 ЗЗД за заплащане на сумата от
365.00лв.-представляваща остатък от чистата стойност на главница по процесния
кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
Ответницата по
насрещния иск не подава в срок отговор.
От
фактическа страна:
Безспорен по делото е факта, че страните са обвързани от облигационна
върза, основана на Договор за потребителски кредит №0004368/11.12.2018г., по
силата на който „Фреш Кредит“ ЕООД е предоставило в заем на Т. сумата от 500.00 лв. Кредитополучателят приел да
възстанови заетата сума в срок от 9 месеца, за периода 11.01.2019г.- 11.09.2019г.
ведно с 48.15% годишен процент на разходите, при фиксиран годишен лихвен процент
– 26.83%. В чл.3 са предвидени обезпечения, които безспорно не са предоставени
от ищцата. В тази връзка и чрез Договор за допълнителни услуги е уговорено, че
кредитополучателя следва да заплати възнаграждение на одобрено от кредитодателя
дружество-поръчител в размер на 432.00 лв. Договор за поръчителство е сключен
между ищцовото дружество и „Гаранционен фонд България“ ЕООД на
11.12.2018г./л.60/.
От представената разписка/л.20/ е видно, че заемната сума от 500.00лв. е получена от ищцата.
По делото е приета, неоспорена от страните съдебно-икономическа експертиза,
чието заключение съдът цени като ясно, пълно, обосновано и обективно. Вещото
лице е установило, че като към главницата и договорната лихва се добавят такса
за експресно одобряване и възнаграждение за поръчител, то ГПР по кредита се
променя на 619.97 % .Ищцата е заплатила освен такса експресно одобряване от
25.00 лв. и сума в размер на 110.00 лв.Размерът на непогасения остатък от
чистата стойност на кредита, формирана като остатък от непогасена главница,
след приспадане на извършеното общо плащане от 135.00 лв., възлиза на сумата от
365.00лв.
От правна
страна:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и
формулиран петитум съдът квалифицира правно предявените обективно съединени
искове по чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски
кредит. В условията на евентуалност са предявени обективно съединени искове за
прогласяване нищожността на отделни клаузи от процесния договор.Предявен е и в
условията на евентуалност/при уважаване на главния иск/ от „Фреш Кредит“ ЕООД
срещу Г.В.Т. с правно основание чл. 23 ЗПК във вр.чл.55 ЗЗД.
По главния
иск:
Изхождайки от предмета на Договор за потребителски кредит
№0004368/11.12.2018г. и страните по него
– физическо лице, което при сключване на контракта действа извън рамките на
своята професионална компетентност и финансова институция по смисъла на чл.3,
ал.1 ЗКИ, предоставяща кредита в рамките на своята търговска дейност, съдът
приема, че процесния договор има характеристиките на договор за потребителски
кредит, чиято правна уредба се съдържа в действащия ЗПК, в който законодателят
предявява строги изисквания за формата и съдържанието на договора за
потребителски кредит, уредени в глава трета, чл.10 и чл.11.
Съда на ЕС многократно е подчертавал, че националния
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните
клаузи, попадащи в обхвата на Директива 93/13 и по този начин да компенсира
неравнопоставеността между потребителя и доставчика, като аргументи в този
смисъл са изложени в редица решения.
Настоящият състав на съда счита, че процесният договор
за потребителски кредит нарушава разпоредби от ЗПК, поради което е
недействителен.
На първо място, в договора е визиран годишен процент
на разходите, като абсолютна процентна стойност - 48.15%. Не са посочени взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в Приложение №1
начин, каквото е изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Съобразно разпоредбата
на чл.19, ал.1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисионни,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредници за сключване
на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Както в договора, така и в стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация липсва конкретизация относно начина, по който е
формиран посочения ГПР, което води и до неяснота относно включените в него
компоненти, а това от своя страна е нарушение на основното изискване за
сключване на договора по ясен и разбираем начин /чл.10, ал.1 ЗПК/. Неясното
определяне на ГПР е самостоятелно основание за нищожност на договора, съгласно
чл.22 ЗПК.
По отношение уговорените обезпечения по чл.3 от
договора и договорено възнаграждение от 432.00 лв. за посочен от кредитодателя
поръчител по Договора за допълнителни услуги: Съгласно чл.145, ал.1 ЗЗП неравноправната клауза в договор, сключен с
потребителя, се преценява, като се вземат предвид видът на стоката или услугата
- предмет на договора, всички обстоятелства, свързани с неговото сключване към
датата на сключването, както и всички останали клаузи на договора или на друг
договор, от който той зависи.
Съдът счита, че посочената сума, касае предоставяне на допълнителни услуги, и
те следва да бъдат включен в годишния процент на разходите, тъй като това са
възнаграждения по самия договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПП , но в случая това не е
сторено.
От приетото по делото заключение на съдебно –
счетоводната експертиза се установява, че в посочения годишен процент на
разходите е включена само договорната лихва и такса за експресно одобряване, но
не и възнаграждението за поръчителство, предвидено в самия договор, като при
включването му, ГПР значително се завишава. Тези обстоятелства относно
включените в ГПР компоненти следва да бъдат ясно посочени при сключване на
договора, за да може потребителят да прецени дали да сключи договора за кредит при така
определените условия за връщането на заетата сума.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и като такова
не е в състояние да породи присъщите за този тип сделка правни последици, поради което и искът следва да се
уважи изцяло.
По насрещния иск за заплащане на сумата от
365.00лв.-представляваща остатък от чистата стойност на главница по процесния
кредит, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
плащане.
Предвид изложените по-горе мотиви, съдът приема, че процесния
Договор е недействителен. Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК, „когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредите, но не дължи лихва и други разходи по кредита“. От
приетата експертиза се установява, че Т. е заплатила по договора 135.00 лв.
След като бъде приспадната посочената сума, дължимата от ответника по насрещния
иск главница в условията на настъпил краен падеж е в размер на 365.00 лв.,
предвид което и искът следва да се уважи.
За
настоящото производство следва
да се присъди
и адвокатско възнаграждение в
полза на процесуалния
представител на ищцата -
адв. Ф.. Същата й е предоставила
безплатно правна помощ на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА
за защита в
настоящото производство, което се установява от приложения на л. 8
договор за правна помощ и съдействие. На
основание чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. с чл. 7. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1
от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на адв. Ф.
следва да се присъди сумата в размер на 300.00 лв. адвокатско възнаграждение. Само за яснота следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
на ВКС, нито адвоката, оказващ безплатна правна помощ, нито страната, на която
тя е предоставена, следва да доказват наличието на основанието, а именно, че
лицето на което се оказва помощта попада в една от изброените в чл. 38, ал.1 ЗА
категории лица. Достатъчно е да се представи договорът за правна помощ, защото писмената
форма е един от способите за доказването му, и в него да е отбелязано, че
помощта се оказва безплатно при условията на чл.38 ЗА, какъвто е и настоящият
случай, за да може съдът да присъди на адвоката на страната възнаграждение,
когато изгубилата спора пред него насрещна страна е осъдена за разноски/ в
т.см. Определение № 121 от 1.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5525/2015 г., III г.
о., ГК, Определение № 708 от 5.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4891/2015 г.,
IV г. о., ГК и др./.
В отговора, на ИМ, в насрещния иск и в с.з., ответното
дружество не е претендирало разноски, не е представило и списък по чл.80 ГПК,
поради което и такива не следва да му се присъждат.
Ответникът на основание чл.78,ал.6 ГПК дължи заплащане
на д.т. по сметка на РРС в размер на 100.00 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
НИЩОЖНОСТТА на Договор за потребителски кредит
№0004368/11.12.2018г. и Договор за допълнителни услуги към него от с.д, сключен
между „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, ет. партер, представлявано от П. С. С. и Г.В.Т., ЕГН ********** ***, на
основание на осн. чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл.22 вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
поради противоречие със закона.
ОСЪЖДА Г.В.Т., ЕГН ********** *** да заплати на „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, ет. партер,
представлявано от П. С. С. сумата от
365.00 лв.- представляваща
остатък от чистата стойност на главницата по Договор за потребителски кредит
№0004368/11.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 29.07.2019г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление:гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, ет. партер,
представлявано от П. С. С. да заплати на
адвокат Д.Л.Ф. от САК, с адрес:г*** сумата от 300.00 лв. – представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната на Г.В.Т., ЕГН ********** безплатна адвокатска
помощ по настоящото производство.
ОСЪЖДА „Фреш Кредит“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:гр.Бургас, ж.к. „Славейков“, бл. 161, ет. Партер, представлявано
от П. С. С. да заплати по сметка
на Районен съд-Русе държавна такса в размер на 100.00 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен
съд- Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: