Решение по дело №294/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 390
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Марияна Пенчева Бахчеван
Дело: 20227050700294
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№………………………………….2022 г., гр. Варна

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският административен съд, Шести касационен състав, в открито заседание, проведено на седемнадесети март 2022 г., в следния състав:

 

Председател:  ЕВГЕНИЯ  БАЕВА

Членове: ЕВЕЛИНА  ПОПОВА

 МАРИЯНА  БАХЧЕВАН

 

при участието на секретаря Камелия Александрова и с участието на прокурор Силвиян Иванов от Варненска окръжна прокуратура, като разгледа докладваното от съдия МАРИЯНА  БАХЧЕВАН касационно административно-наказателно  дело № 294 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

 

Производството е образувано по реда на чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63 ал.1 от ЗАНН.

Делото е образувано въз основа на касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна срещу решение № 10/07.01.2022 г. на Варненския районен съд (ВРС), постановено по НАХД № 20213110203298/2021г. /3298 от 2021г./, с което е отменено наказателното постановление (НП) № 03-013827 от 07.04.2021 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда” – Варна, с което на основание чл.416 ал.5, вр. чл.415в ал.1 от Кодекса на труда КТ) на  „ДМ Тех 20“ ЕООД, представлявано от управителя Д. К. П. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 300 лева, за нарушение на чл.11 ал.5, вр. чл.13 ал.1  от Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Касаторът оспорва решението като неправилно, постановено  при нарушение на материалния закон. Изтъква, че съдът неправилно тълкува разпоредбата на чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/2009г., тъй като с нея е работодателят е задължен да провежда и документира  инструктажа. Сочи, че не само разпоредбите на приложимата наредба, но и тези  на Закона за здравословни и безопасни условия на труд вменяват на работодателя задължението за документиране на инструктаж. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение да двете съдебни инстанции.

Ответната страна – „ДМ Тех 20“ ЕООД в  писмен отговор по касационната жалба я оспорва като неоснователна и иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Позовава се на трайната съдебна практика, според която разпоредбите на Наредба № РД-07-2/2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд се тълкуват в смисъл, че работодателят има задължение да осигури провеждането на инструктаж, а самото документиране на проведения инструктаж се извършва от определено от работодателя  длъжностно лице. Иска обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на съдебни разноски, сторени в двете съдебни производства.

Представителят на контролиращата страна – ВОП намира касационната жалба за неоснователна. Счита, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за неговата отмяна.

Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен срок и при наличието на правен интерес от страна в административно-наказателното производство, за които решението е неблагоприятно и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и се дължи  нейното разглеждане по същество.

Обжалваното решение е валидно, като постановено в необходимата форма и от съдията, разгледал делото. Правният спор е подсъден на районния съд и местно подсъден на Районен съд-Варна, като първа съдебна инстанция, а решението е постановено от едноличен съдебен състав, съгласно правилата на ЗАНН. Проверявания съдебен акт е и допустим, тъй като съдът е бил надлежно сезиран с редовна и допустима жалба срещу подлежащ на обжалване акт на правораздаване.

Административен съд-Варна, като разгледа делото по реда на чл.217 и сл. от АПК, прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните както и след извършената на основание чл.218 от АПК служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на атакувания съдебен акт с материалния закон, и предвиди посочените в касационната жалба пороци на решението, намира същата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

„ДМ Тех 20“ ЕООД е наказано за това, че в качеството си на работодател на 02.03.2021г. е допуснал до работа В. И. И., изпълняващ трудови функции на длъжност „общ работник, строителство на сгради“, преди да е документирано провеждането на начален инструктаж по безопасност и здраве.

Въз основа на събраните по делото писмени и устни доказателства, Варненският районен съд е приел за безспорно установено, че на 02.03.2021г. наказаното дружество е имало качеството на работодател по отношение на В. И. Отменил е наказателното постановление за това, че работодателят „ДМ Тех 20“ ЕООД би могъл да носи отговорност единствено в случай, че изобщо не е осигурил провеждане на инструктажа (нарушение по чл.11 ал.1 от Наредбата) или е допуснал до работа лице, за което не е бил проведен инструктаж (нарушение на чл.3 от Наредбата). Самото документиране на инструктажа не е задължение на работодателя, а на определеното за тази цел длъжностно лице.

Касационният състав намира решението за правилно и възприема изцяло правните  изводи на предходната инстанция.

Разпоредбата на чл.12 ал.1 от същата наредба гласи: „Начален инструктаж се провежда на лицата, които постъпват на работа, както и на лицата по чл.11 ал.1 т.1-5 с оглед запознаването им със: 1.) основните правила и изисквания по безопасност и здраве при работа в предприятието; 2.) вида и характера на извършваната работа; 3.) специфичните опасности и рисковете за здравето и живота на работещите; 4.) изискванията към тяхното поведение.“.

От своя страна, чл.3 от цитираната наредба забранява на работодателят да допуска до работа работник и служител, който не притежава необходимите знания и умения и/или не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Съгласно чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд - инструктажите, проведени по реда на наредбата, се документират в книги за инструктажи, съгласно приложение № 1. В ал.1 на същата разпоредба е казано, че работодателят осигурява провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа на всеки работещ независимо от срока на договора и продължителността на работното време.

От разпоредбата на чл.2 от Наредбата, става ясно, че работодателят има задължението да осигури на всеки работещ подходящо обучение и/или инструктаж по безопасност и здраве при работа в съответствие със спецификата на професията/извършваната дейност и на работното място.

В чл.11 ал.2 от тази Наредба е посочено, че инструктажите по чл.10 ал.3 се провеждат от длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от работодателя, като се отчитат характерът на изпълняваната работа, конкретните условия на работното място и съществуващият професионален риск.

Следователно, работодателят няма задължение да проведе инструктаж, нито да го документира. Той има задължението да определи длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажите по Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Допускането до работа без да е проведен начален инструктаж е нарушение по чл.3 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, за което административно-наказателна отговорност носи работодателя. От своя страна, документирането на инструктажа в инструктажната книга е задължение на определено от работодателя длъжностно лице.

В случая, административно-наказващият орган не е изследвал дали „ДМ Тех 20“ ЕООД в качеството си на работодател е определил длъжностно лице за провеждане на начален инструктаж на В.  И. и дали е осигурил документирането му в т.ч. дали е подсигурил книги за инструктажи съгласно приложение № 1 към чл.11 ал.5 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Едва след като се установи, че работодателят не е определил такова длъжностно лице, тогава самият работодател ще носи отговорност по чл.2, чл.3 и чл.11 ал.1 от визираната наредба, за това, че не е осигурил провеждането на инструктаж по безопасност и здраве при работа или за това, че е допуснал до работа работник и служител, който не е инструктиран по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд.

Правилно въззивния съд е заключил, че субект на задължението по чл.11 ал.5 от визираната наредба /за документиране на инструктажа в книгата за инструктажи/ и на задължението по чл.12 ал.1 и ал.2 от същата наредба /за провеждане на самия инструктаж/ е длъжностното лице, което работодателя трябва да определи по реда на чл.11 ал.2 от Наредба № РД-07-2/16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Самият работодател носи отговорност единствено за изпълнение на задълженията му по чл.2 и чл.11 ал.1 от наредбата /да осигури провеждането на инструктаж/ и по чл.3 от нея /да не допуска до работа работник, който не е инструктиран/, в какъвто смисъл, противно на твърденията на касатора,  е трайната съдебна практика.

Предвид неоснователността на касационната жалба, настоящият съд счита, че наказаното дружество  /ответник/ има право да му бъдат присъдени единствено сторените в касационното производство разноски за адвокат в размер на 500 лева, за чието плащане е приложен договор за правна защита и съдействие с адв. Д.П., който представлява дружеството в съдебното заседание на 17 март 2022г.

Правилно Варненският районен съд е отказал с определение № 54/18.01.2022г. допълване на решението си в частта на разноските, като е изтъкнал, че тяхното присъждане не е поискано от „ДМ Тех 20“ ЕООД както във въззивната жалба, така и в проведените открити съдебни заседания на 20.10.2021г. и на 15.12.2021г. И не могат да се претендират по реда на чл.248 от ГПК за първи път едва след постановяване на решението в срока му за обжалване.

По изложените съображения, на основание чл.221 ал.2  от АПК, във връзка с чл.63в   от ЗАНН, Шести касационен състав на Административен съд-Варна,

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 10/07.01.2022 г. на Варненския районен съд, постановено по НАХД № 20213110203298/2021г. /3298 от 2021г./.

ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда” гр. Варна да заплати на „ДМ Тех 20“ ЕООД с БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя Д. Кочев П. съдебни разноски в размер на 500 /петстотин/ лева.

 

Решението е окончателно.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                      2.