Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 04.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесети
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 3659 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ, чл.344,
ал.1, т.2КТ, чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ с цена на иска 3505,20 лв., чл.59 КТ,
вр.чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 452,16 лв. и чл.59 КТ с цена на иска 240 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова
молба от Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** против ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***-Управител, в която се твърди, че от
21.05.1999 г. ищцата работи на безсрочен трудов договор във ***, гр. Плевен.
Заемала е длъжност „инкасатор — касиер" в звено „Инкасо, монтаж и демонтаж
на водомери"; „информатор", „касиер" и „телефонист" в
Център услуги; и „калкулант" в отдел „РМРС". Твърди, че през 2008 г.
е трудоустроена, поради което и съобразно предписанията на ТЕЛК /че са й
противопоказни системни физически упражнения и продължително ходене и стоене
права/ е заемала длъжностите „инкасатор - касиер" (работа на каса) и
„информатор", които са съответствали на физическото й състояние и
работоспособността й, и които са били предвидени в списъците за трудоустроени
лица на дружеството. Твърди, че е изпълнявала
съвестно и стриктно служебните си задължения - не е имала наказания или
забележки от страна на работодателя си за несправяне с работата, за закъснение
или преждевременно напускане на работното си място, или други такива, но
въпреки това на 13.06.2014 г. е извикана в отдел „Личен състав", където й
е предложено за подпис допълнително споразумение, с което я уведомяват, че
длъжността й се променя на „портиер - отчетник", работното време - от
8-часов работен ден става 4-часов, а основното й трудово възнаграждение - от
460 лева се намалява на 190 лева. Твърди, че тъй като счела, че не е налице
причина за тази промяна, ищцата възразява срещу направеното й предложение, като
заявява, че ще подпише същото, но със съответната забележка /възражение/.
Отговорено й е, че ако не подпише доброволно споразумението, същото ще бъде
оформено като „връчено при отказ"'. Категорично й е заявено, че след като
отказва да бъде преназначена на длъжността „портиер - отчетник" на 4-часа,
то от следващия ден й се възлага да отчита водомери по адреси. Твърди, че във
връзка с горното ищцата отново предоставя на Управителят на ВиК медицинските
заключения, както и Експертно решение на *** г., в които ясно е дадено предписание, че са й
противопоказни „системни физически усилия, продължително стоене права и
неблагоприятни метеорологични фактори".Твърди, че от цитираното решение е
видно, че за периода от 2008 г. /когато ищцата е получила първото такова
предписание/ до този момент не е настъпила промяна в здравословното й
състояние. Твърди, че още на същия ден работодателят й връчва Предложение с
изх. № У1725/17.06.2014 г., с което отново й предлага да заеме само длъжността
„портиер — отчетник", с работно време - 4 - часа и основно трудово
възнаграждение - 190 лева. Твърди, че във връзка с това на 19.06.2014г. ищцата
депозира Отговор с вх. № 109/19.06.2014 г.5 в който излага несъгласие с
отправеното й предложение, като подробно излага мотивите си. Твърди, че въпреки
това на 23.06.2014 г. й се връчват едновременно две заповеди, а именно: заповед
№ 207/23.06.2014 г., по силата на която ищцата е преместена на длъжността
„портиер -отчетник" и заповед № 27, датирана към същата дата, по силата на
която, на основание чл. 330, ал. 2. т. 5 от Кодекса на труда, трудовото й
правоотношение е прекратено, считано от този ден. Твърди, че от преживяния
стрес, след уволнението, здравословното състояние на ищцата рязко се влошава,
същата изпада в тежка депресия и на 25.06.2014 г. е приета за продължително
лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД гр. Плевен, с диагноза "Депресивно
разстройство", за удостоверяване на което е издадена и Епикриза с изх. №
22699/17.07.2014 г. Твърди, че с оглед горното, с писмо вх. № СГ-1062 от
26.06.2014 г., ищцата сигнализира Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда", с молба за съдействие и разрешаване на възникналия проблем. На
следващият ден получава отговор с изх. № 15451/27.06.2014 г., с който
инспекцията я уведомява, че не разполага с правомощия да разреши спора, като й
указва да се обърне към съда. Твърди, че освен от компетентния съд, ищцата
решава да потърси помощ и от „Онлайн център за независима помощ на жертви на
дискриминация", който представлява неправителствена организация в България
по Финансов механизъм на Европейското икономическо пространство. Твърди, че в
отговорът си, центърът отново я насочва да потърси съдействие от съда, като я
съветва да сигнализира и Комисия по защита от дискриминация. Твърди, че ищцата
предявява искова претенция пред Плевенския районен съд с искане заповедта, с
която й е наложено дисциплинарното наказание „уволнение" да бъде отменена
като незаконосъобразна, както и да бъде възстановена на заеманата от нея
длъжност - „инкасатор - касиер". Твърди, че с Решение № 8/06.01.2015 г.,
постановено по гр. д. № 3138 по описа на Районен съд Плевен за 2014 г. молбата
е уважена /като първоинстанционното решение е изцяло потвърдено от Плевенския
окръжен съд с Решение от 05.05.2015 г. постановено по В. гр. д. № 169 по описа
на Окръжен съд Плевен за 2015 г./ и ищцата е възстановена на длъжността -
„инкасатор - касиер". Твърди, че с молба Вх. № 118/13.07.2015 г. до
управителя на *** гр. Плевен ищцата отправя искане да й бъде осигурено работно
място за изпълнение на следващите й се служебни задължения, съобразно
длъжността и здравословното й състояние. Твърди, че в отговор работодателят
издава Заповед № 208/13.07.2015 г., с която я възстановява на длъжността -
.,инкасатор - касиер", като й възлага да измерва и обработва съответен
карнет т.е. да посещава абонатите на дружеството на адрес и да замерва данните
отчетени от водомерите им, която дейност е противопоказна съгласно ЕР на ТЕЛК.
Твърди, че по повод горното ищцата подава Молба с Вх. № 257451/16.07.2015 г. до
Инспекцията по труда гр. Плевен, в която подробно излага фактическата
обстановка, с искане съобразно предоставената компетентност и правомощия на
инспекцията, да й бъде указано съдействие, изразяващо се в предписание към
работодателят да предостави на ищцата подходящи условия на труд, предвид
здравословното й състояние. Твърди, че на следващият ден - 17.07.2015 г. ищцата
подава Молба Вх. № 120 до г-н *** - управител на *** гр. Плевен, в която излага
подробни съображения за невъзможността да изпълнява възложената дейност, като
отново го уведомява за Експертно решение № 3537 от зае. № 207/25.11.2013 г.,
издадено от ТЕЛК, в което е дадено предписание, че за нея са противопоказни
условия на труд, свързани със системни физически усилия и продължително стоене
права, както и неблагоприятни метереологични фактори, тъй като работа при
такива условия ще доведе до бързо влошаване на здравословното и
състояние.Твърди, че от своя страна *** гр. Плевен прави запитване до УМБАЛ
,,Д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, ТЕЛК за общи заболявания с Вх. №
4942/04.08.2015 г. /Изх. № 1608/14.07.2015 г./, по повод изразяване на
становище от компетентен орган, за практическата възможност ищцата да изпълнява
задълженията си по длъжностна характеристика, с оглед установените заболявания.
Във връзка с горното Инспекцията по труда уведомява ищцата, с отговор с изх. №
206443/30.07.15 г., че Управителят на ,,ВиК" ЕООД е изискал и изчаква
становище от компетентният орган ТЕЛК за преместването й отново на длъжностга
„портиер-отчетник". Твърди, че в отговор УМБАЛ „Д-р Георги Странски"
ЕАД гр. Плевен е издала Експертно решение № 2792 от зае. № 137/24.08.2015 г., в
което е изразено категорично становище, че „евентуална промяна и
преквалификация, биха се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяването,
поради което са нецелесъобразни.", както и да "продължи да изпълнява
заеманата длъжност „инкасатор - касиер" или ,, информатор — приемна "
. Твърди, че на 31.07.15 г., въпреки, че работодателят все още не бил получил
мнение от ТЕЛК и предписание от „Инспекция по труда'", отново връчва на
ищцата възлагателно писмо без изх. номер, с което й възлага да извършва
противопоказан труд, а именно продължително „измерване'" на водомери по
адреси на абонати. Твърди, че ищцата била наясно, че е налице реална опасност
извършването на такъв вид физически труд да влоши допълнително и без това
влошеното й здравословно състояние, но под страх от налагане отново на
дисциплинарно наказание - уволнение се съгласява и започна да изпълнява тази
дейност. Твърди, че освен физическият труд, неблагоприятно влияние върху
здравословното й състояние оказват притеснението от невъзможността да се справя
с непосилната за заболяването й дейност и продължителният тормоз от страна на
работодателя. Твърди, че вследствие на това ищцата отново постъпва за
продължително лечение в УМБАЛ „Д-р Г. Странски" ЕАД гр. Плевен. Видно от
Епикриза изх. № 2693 8/24.08.2015 г. поставената й диагноза е „рецидивиращо
депресивно разстройство". Твърди, че след завръщането й на работа,
работодателят с Писмо изх. № У 2293/16.09.2015 г., й връчва Експертно решение №
2792 от 137/24.08.15 г., в което е изразено категорично становище на ТЕЛК, че
„евентуална промяна и преквалификация, биха се отразили неблагоприятно на
еволюцията на заболяването, поради което са нецелесьобразни. " , както и
да "продължи да изпълнява заеманата длъжност „инкасатор — касиер" и „
информатор - приемна ". Твърди, че въпреки горното, на ищцата е връчено
ново възлагателно писмо с изх. № 2278/15.09.15 г. Тя отново, в отговор до
работодателя си, излага съображения относно отказа си да изпълни възложената й
задача, описвайки причините, поради които не може да изпълни възложената й
задача. Твърди, че през следващите месеци й се връчват и други сходни
възлагателни писма: в рамките на един час, последователно се връчват писмо с
изх. № У 2600/19.10.15 г. и изх. № У 2609/19.10.15 г., като ищцата отново дава
отговор. Следват писма с изх. № У 2799/04.11.15 г., изх. № У 2844/10.11.15 г.,
изх. № У 2908/17.11.15 г. изх. № У 3143/08.12.15 г., изх. № У 08/05.01.16 г.,
изх. № У 63/11.01.16 г. изх. № У 122/19.01.16г. Твърди, че през цялото това
време, работодателят не предлага друга работа на ищцата каквато е изпълнявала
преди уволнението. Отказва да я включи в графика за каси в отдел „Инкасо"
или каса в Центъра за услуги, или като информатор, където тя е работила след като е трудоустроена
и каквито места са приспособени и заемали и преди нея от други трудоустроени с
предписание инкасатор - касиери. Твърди, че междувременно, в Центърът за
услуги, местата приспособени за трудоустроени, съгласно с предписания
„инкасатор-касиери" - касиер, телефонист и информатор, на които ищцата е
работила от 2008 г., след като е трудоустроена и й е дадено това предписание с
решение на ТЕЛК, са заети от служители, които са новопостъпили и са без такива
здравословни предписания. Счита, че в тази връзка следва да се обърне внимание,
че ищцата не само е заемала дълги години тези длъжности и съвестно е
изпълнявала възложените й задачи, но същата е обучавала тези служители. Твърди,
че длъжностите „инкасатор — касиер'" и „информатор" са включени в
„Списък на работните места, определени за трудоустроени лица за 2014 г."
на *** Плевен. Твърди, че тези длъжности са заемани и от ищцата, като
трудоустроено лице, а към момента на тези длъжности са назначени лица без
предписание от ТЕЛК, но въпреки това работодателят не е предложил на ищцата да
заеме тези длъжности, въпреки, че в заключението на здравният орган изрично е
посочено, че може да изпълнява и двете длъжности. Твърди, че на 28.01.2016 г.
ищцата е уведомена, че срещу нея е образувано дисциплинарно производство по
смисъла на Глава IX от Кодекса на труда, за нарушения от нейна страна на
трудовите й задължения, като й е връчена покана за писмено обяснение с изх, № У
183/28.01.16г. Твърди, че на 01.02.16 г. ищцата депозира писмено Обяснение с
вх. № У 32/01.02.2016 г., в което излага съображения относно това, че счита, че
не е извършила твърдените в поканата нарушения на трудовата дисциплина. Твърди,
че освен това от поканата разбира, че Управителят на *** гр. Плевен е извършвал
и повторни нарушения при неизпълнение на задължителната процедура за
трудоустрояване на работник/служител по Кодекса на труда, като посочва имената
на „други трудоустроени служители на същата длъжност" дори „в значителен
дисбаланс спрямо нея", които е принуждавал да изпълняват противопоказна
дейност. Твърди, че във връзка с горното ищцата отново е принудена да потърси
помощ и съдействие, тъй като случая не се отнася само за нея и наложеното по
отношение на нея наказание, а и за други служители, назначени на длъжността
„инкасатор-касиер", с предписания от ТЕЛК. Твърди, че с Жалба вх. №
16013274/02.02.16 г., ищцата уведомява Дирекция „Инспекция по труда" гр.
Плевен за този случай, с молба да извърши проверка и да даде съответните
задължителни предписания на работодателя. Твърди, че във връзка с подадената
жалба, ищцата не е разбрала дали е направена проверка по подадения от нея
сигнал, но от отговор изх. № 16018835/25.02.16 г. на Дирекция „Инспекция по
труда" отново получава полезен съвет, според който в случай на налагане на
дисциплинарно наказание, следва да потърси правата си в съда, тъй като
„законосъобразността на издадената заповед се преценява от съда". Твърди,
че на 08.02.16 г. с Писмо изх. № У 280/08.02.2016 г. на ***-Плевен Управителят
е изискал от ТЕЛК гр. Плевен на осн. чл. 333, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 333,
ал. 2 от КТ, да му бъде представено мнение във връзка с предприети действия по
прекратяване на трудовото й правоотношения на осн. чл. 330, ал. 1, т. 6 от КТ
(дисциплинарно уволнение). Във връзка с горното писмо, ищцата е извикана в ТЕЛК
за разговор със социален работник. На провелата се среща същата предоставя
документи, от които се установява трудовия й процес през годините и
здравословното й състояния до настоящия момент. Не получава от тях отговор, тъй
като я уведомяват, че преди да дадат становище следва те задължително да
изслушат лично мнението и на Управителя на *** гр. Плевен - инж. *** по
създалия се казус. Твърди, че по повод същото писмо, ТЕЛК-Плевен изпраща и
писмо с изх. № 13/24.02.16 г. /вх. № 465/29.02.16 г. на ***/, с молба за
предоставяне на допълнителна информация за професионалния трудов път на ищцата
в дружеството, тъй като през годините има разминавания в представените им от
управителя производствени характеристики, изготвени от ***. Твърди, че видно и
от последната производствена характеристика с дата 28.02.15 г., ако се сравни с
трудовата книжка на ищцата се вижда, че документа е с невярно съдържание:
написано е длъжността „инкасатор", а не „Инкасатор-касиер", никъде не
е написано, че е изпълнявала длъжността „Информатор-приемна", общия трудов
стаж е изчислен на 27 години, а всъщност реално е 28 години към момента на
издаване на документа. Според ищцата грешките и несъответствията са допуснати
умишлено, като целта на работодателят е снабдяване с разрешение за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение". Твърди, че на 10.03.2016 г. й е
връчено Искане с изх. № У 526/10.03.16 г. на ,ВиК" ЕООД гр. Плевен за
представяне на отчет на дейностите, които е изпълнявала през последните 6
месеца, след възстановяване на работа. В установения срок ищцата депозира
писмен отговор с вх. № У 616/16.03.16 г. на *** - Плевен, в който дава пълен
отчет на дейностите, които е изпълнявала не само през последните 6 месеца, а и
в рамките на цялото си трудово правоотношение с ответника. Твърди, че по пощата
ищцата получава и изисканото от Управителя мнение на ТЕЛК-Плевен, която с
Експертно решение № 0910 от 047/11.03.16 г. изразява становище, че счита
налагането на дисциплинарното наказание „уволнение" за неправомерно. В
решението са изложени мотиви в насока на това, че възложените от работодателят
задължения, които ищцата следва да изпълнява, биха могли да доведат до
влошаване на здравословното й състояние. Изрично комисията указва, че ищцата
може да работи при облекчени условия на труд длъжностите
„инкасатор-касиер" на каса или „информатор - приемна" /каквито
длъжности е заемала през последните 8 години/. Твърди, че въпреки това на
24.03.2016 г. на ищцата е връчена Заповед № 89/24.03.2016 г. за налагане на
дисциплинарното наказание „уволнение". Съгласно същата ищцата е извършила
системно нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3
от КТ, поради това, че на 08.12.2015 г.; 05.01.2016 г.; 11.01.2016 г. и 19.01.2016
г. е отказала да получи възлагателни писма и да вземе карнетите за измерване и
обработване на абонати от № 2001 до № 2091 вкл., № 2401, № 2403 и № 2405.
Работодателят счита, че е нарушен чл. 187, т. 3 от КТ, представляващо
неизпълнение на основни трудови задължения и законни нареждания на работодателя
при възлагане на работа. Твърди, че на същия ден - 24.03.2016 г. на ищцата е
връчена и Заповед № 90/24.03.2016 г., с която е прекратено трудовото й
правоотношение. Счита, че предвид указанията на ТЕЛК относно коя трудова
дейност следва да извършва трудоустроената ищца за да не еволюира заболяването
й, с което работодателят е следвало да се съобрази, но не го е сторил, то той
неправилно е вменил в нейна вина отказът й да извърши отчитане на посочените абонати.
Твърди, че към настоящият момент, поради наложеното дисциплинарно наказание,
ищцата е безработна, като последното пълно и брутно трудово възнаграждение е
към месец януари 2016 г. е в размер на 632,00 лева, от която сума образува
претенцията си за обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ. Твърди, че здравословното
й състояние рязко се е влошило видно от Епикриза с Изх. № 12112/11.04.2016 г.
на Отделение но Съдова хирургия -УМБАЛ ,,Д-р Георги Странски" - Плевен.
Твърди, че на ищцата от месец януари 2012 г. до месец юли 2015 г. не е
предоставен за ползване пълният размер на полагаемия се платен годишен отпуск.
През този период ищцата е ползвала само 26 дни - платен годишен отпуск, а
съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 от Колективния трудов договор освен тези дни са й
се полагали допълнително още 6 дни за работа при ненормирано работно време,
определен за длъжност - „инкасатор — касиер". Или общо ищцата е следвало
да ползва през годината платен годишен отпуск от 32 дни общо, какъвто не й е
бил предоставен. С оглед горното претендира и заплащане на неизползвания отпуск
за 2015 г. сумата, в размер на 452,16 лева след допуснатото изменение на
предявената претенция. Твърди че според Колективния трудов договор на ищцата са
се полагали и суми за работно облекло, каквито същата не е получила за периода
от 2014 г. до датата на прекратяване на трудовото правоотношение. С оглед на
което претендира и сумата в размер на 240,00 лева, представляваща неизплатена
сума за работно облекло за периода от 2014 г. до 2015 г. / за две години по
120,00 лева/ след частично оттегляне на предявената претенция. Моли, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ да
бъде признато уволнението на ищцата за незаконно и да
бъде отменена Заповед
№ 89/24.03.2016 г.
за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение", като неправилна и незаконосъобразна с произтичащите от това
законни последици. На основание чл. 344,
ал. 1, т. 2 от КТ да бъде възстановена ищцата на заеманата преди уволнението длъжност
- „инкасатор - касиер". На основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ да бъде
осъден ответника да заплати на ищцата обезщетения, както следва: на основание чл. 225, ал. 1 от КТ -
обезщетение за времето, през което ищцата е останала без работа поради уволнението
- за периода от 24.03.2016 г. до 24.09.2016 г. общо в размер на 3505,20 лева,
ведно със законната лихва, считано
от датата на предявяване
на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 59 от КТ - обезщетение
за неизползван допълнителен платен годишен отпуск, предвиден в чл. 38, ал. 1.
т. 2 от Колективния трудов договор - за 2015 г.
в размер на 452,16 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 59 от КТ - обезщетение за
неизплатени полагаеми суми за работно облекло, предвидени в Колективния трудов
договор - за 2014 г. х 120,00 лева, за 2015 г. х 120.00 лева -общо в размер на 240,00
лева, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от
ответника по делото, в който твърди, че между ищацата и ВиК-Плевен е
съществувало трудово правоотношение, което е било прекратено със Заповед № 90
от 24.03.2016 г. на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ - налагане на дисциплинарно
наказание уволнение със заповед № 89 от 24.03.2016 г., считано от момента на
връчване на заповедта за налагане на наказанието (съгласно чл.335, ал,2, т.З от КТ). Твърди, че цитираните заповеди, които по своя правен характер имат
конститутивен характер (Заповед №89/24.03.2016 г.) и декларативен характер
(Заповед № 90/24.03.2016 г.), са изцяло редовни от формална страна и
законосъобразно издадени, при пълно и мотивирано отразяване на действителната
фактическа обстановка, обуславяща ангажирането на дисциплинарна отговорност на
служителката. Излага в тази връзка правни съображения. Твърди, че са спазени
изискванията на чл.195 от КТ и заповедта е била надлежно връчена на 24.03.2016
г., като ищцата саморъчно е изписала бланковото „не съм съгласна със заповедта!
В три дневен срок ще представя писмено възражение! 24.03.2016 г., 12:55 часа
(подпис)". Последващо Г.Д.., в писмен документ, представен на ответника на
28.03.2016 г. е обективирала и изложила обстоятелствата, според които смята, че
не е нарушила трудовата дисциплина й че не е виновна. Твърди, че ВиК-Плевен е
обсъдило аргументите на бившата служителка на ответното Дружество, като на
20.04.2016 г. е изпратило своя писмен отговор по отношение на молбата на г-жа Д.
- за отмяна на заповедта, с която е наложена дисциплинарното наказание -
уволнение. В него работодателят отново подробно и мотивирано е изяснил, че
самата служителка признава, че е извършила нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неизпълнение на възложената й работа и неизпълнение на нейни
основни трудови задължения, за които същата е била неколкократно информирана,
вследствие на отказите й да получи (не да изпълни) законните нареждания на
Работодателя. Излага съображения, че ищцата е изложила в исковата си молба
множество неотносими към правния спор обстоятелства, тъй като стоят извън
периода от 08.12.2015г. до 19.01.2016г., през който период ответника твърди да
са извършени нарушенията на трудовата дисциплина, предмет на оспорената заповед
за налагане на дисциплинарно наказания. Твърди, че Г.Д. излага твърдения, че
считано от 2008 г. същата е трудоустроена. Същото обаче, тя „необоримо"
презюмира от факта, че поради определения й от ТЕЛК процент намалена
работоспособност, тя е трудоустроена. Подобно твърдение не следва нито от
закона, нито от съдебната практика. Излага съображения, че трудоустрояването,
като юридически факт, само по себе си не произтича от закона. То произтича от
акт (предписание) на здравните органи, с който последните определят
необходимостта от преместване на служителя на друга подходяща работа или на
същата работа при облекчени условия (арг. от чл.317 КТ). Счита, че когато е налице установена намалена
трудоспособност, но липсва произнасяне на съответния орган по въпроса за
трудоустрояването, същото не е налице основание да се приеме, че е налице
трудоустрояване. Счита, че здравните органи трябва да дадат предписание за
трудоустрояване. Твърди, че в нито едно от издадените на ищцата ТЕЛК-решения не
фигурира такова предписание. Дори работодателя е отправил запитване в този
смисъл до компетентните органи, към което е преставена и длъжностна
характеристиза за заеманата от ищцата длъжност,
в което е дадено становище, че ищцата може да продължи да изпълнява длъжността
«инкасатор-касиер» или «информатор приемна». Твърди, че ответника се е
съобразил с предписанията на здравните органи и е оставил ищцата на длъжност
«инкасатор-касиер». Ако работодателят е предприел друго действие противно на предписаното
от ТЕЛК и съобразно останалата част от заключението, евентуална промяна и
преквалификация (на Г. Доковкса), биха се отразили неблагоприятно на еволюцията
на заболяването й, поради което са нецелесъобразни. Съобразявайки се с така
изложеното предписание от здравните органи от 24.08.2015 г., счита, че
твърдения свързани с издадени експертни решения, преди тази дата, като например
Експертно решения на ТЕЛК - № 3753/25.11.2013 г. са напълно неотносими към
настоящия спор и единствено затормозяват релевантния по делото доказателствен
материал. Твърди, че дори в представеното с исковата молба съдебно решение, с
което ищцата е възстановена за заеманата от нея преди уволнението работа, е
прието, че не са налице данни за трудоустрояване на ищцата, а само за определен
процент нетрудоспособност. Цитира съдебна практика. Твърди, че са ирелевантни
обстоятелствата, относими към предходното уволнение на ищцата, което се е
случило при друга фактическа обстановка. Твърди, че е невярно твърдението, че
работодателя е имал задължението да назначи ищцата на друга длъжност.Счита, че
ако ищцата не е била съгласна със заключението на здравните органи, че може да
изпълнява длъжността инкасатор-касиер, то тя е можела да поиска ново такова
заключение, а ако е смятала, че тази работа вреди на здравословното й състояние
е можела да прекрати трудовото си правоотношение с ответника по собствена
инициатива. Твърди, че други трудоустроени служители на длъжност инкасатор
–касиер са изпълнявали трудовите си задължения, а само ищцата е отказвала под
претекст, че това ще влоши нейното здраве, която преценка е направена лично от
ищцата, а не от компетентните органи. Твърди, че на датите: 08.12.2015 г. ,
05.01.2016 г. , 11.01.2016 г. и 19.01.2016 г. са предоставени карнети с № 4505,
от които Г.Д. да измери и обработи абонати от № 2001 до 2091 включително. №
2401. № 2403 и № 2405, за да отчетете показанията на водомерите на абонатите на
ВиК-Плевен, включени към всеки един от карнетите. Служителката е отказала да
получи всяко от възложителните писма и да вземе всеки от карнетите. Твърди, че
това особено е затруднило своевременното отчитане на водомерите на
потребителите и последващо е забавило начисляването на месечната им консумация.
Твърди, че отказът на г-жа Д. да вземе карнетите е довел до неоправдано и
извънредно забавяне на обработката на съответната информация, възпрепятствайки
нормалното протичане на технологичния процес по отчитане на показанията на
водомерите. Вследствие на отказите на служителката да вземе карнетите е
наложило на ВиК-Плевен да възложи на други служители на същата длъжност в
предприятието, включително и на други служители, които не заемат длъжност
"инкасатор-касиер", в това число нямат задължение да измерват и
отчитат показанията на водомери, да изпълнят, възложените на Г.Д. трудови
задължения. Извънредната необходимост от превъзлагане отчитането на показанията
на водомерите е довело до сериозни структурно-функционални изменения в трудовия
процес в предприятието на работодателя. Твърди, че доколкото в длъжностната
характеристика на „инкасатор-касиер", с която Г.Д. е била добре запозната
още при постъпване на работа, е посочено като основно нейно задължение: „да
отчита консумираната вода, проверява състоянието на водомера и водомерния възел
и да отразява показанията на водомера в карнета." С отказите да получи
карнетите, е установено и доказано, че служителката е отказала да изпълни
основните си трудови задължения, както и законни нареждания на нейния
работодател. Твърди, че това се потвърждава от изготвения Доклад от служители
на ВиК-Плевен, с който работодателят официално е уведомен за отказите на
служителката. Твърди, че горепосочената дейност е част от обичайните трудови
задължения на всеки служител на длъжността „инкасатор-касиер", описани
подробно в приложената по делото длъжностна характеристика. Отказите на Г.Д. да
получи и осъществи своите трудови задължения, представляват нарушения на
трудовата дисциплина. С оглед системното неизпълнение на тези задължения и законни
нареждания на работодателя са нанесени вреди на ВиК-Плевен, поради което е и
наложено най-тежкото дисциплинарно наказание -уволнение. Твърди, че на
28.01.2016 г. на ищцата й е връчена покана за писмени обяснения по реда на
чл.193, ал.1 от КТ и е била уведомена, че срещу нея е образувано дисциплинарно
производство във връзка с извършени нарушения на трудовата дисциплина,
изразяващи се в неизпълнение на основните й трудови задължения и неизпълнение
на законни нареждания на работодателя. Твърди, че ответникът е спазил
императивното изискване на чл.193, ал.1 от КТ. В поканата си работодателят е
предоставил възможността на служителката да представи своите писмени обяснения.
Твърди, че на 01.02.2016 г. Г.Д. е депозирала обяснения пред работодателя. В
тях служителката е изложила неоснователни аргументи по отношение на посочените
от работодателя нарушения на трудовата дисциплина. Счита, че в исковата молба,
ищцата обаче превратно и извънконтекстуално представя аргументите на
работодателя. Твърди, че са неоснователни твърденията по отношение на извършени
от работодателя нарушения на процедурата за трудоустрояване на други служители,
което е неотносимо към делото. Твърди, че с оглед повелителните норми на КТ и
предвид факта, че Г.Д. е лице, ползващо се със специална закрила по реда на чл.333,
ал.1, т.3 от КТ, отвтеникът е изискал становище от ТЕЛК по отношение на
предприетите действия по налагане на дисциплинарно наказание - уволнение
(чл.333, ал.2 от КТ). ТЕЛК-Плевен е изпратило писмо с изх. № 13/24.02.2016 г.
до ВиК-Плевен, с което са изискани допълнителни документи, посочващи
професионалния път на Г.Д.. Работодателят е представил така поисканите
документи, удостоверяващ професионалния път на служителката. Счита, че
твърденията по отношение на „разминавания" в документите са ирелевантни
към спора, доколкото отново се засяга времеви период, който е неотносим към
настоящото производство. Дори да са били допуснати разминавания между предходни
производствени характеристики, в хода на процедурното искане, работодателят е
представил пълна и точна информация за професионалния маршрут на ищцата. Излага
съображения, че ТЕЛК не е компетентен да дава разрешения за налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение". Подобно твърдение не намира опора в
закона. Разпоредбата на чл.333, ал.2 КТ задължава работодателя да изиска
становище от ТЕЛК. Компетентността на ТЕЛК е свързана единствено е
предоставянето на становище, а не на разрешение за предприемане на действия от
страна на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение. Органът,
който предоставя разрешение за уволнение по реда на чл.333, ал.1 от КТ е
Инспекция по труда. Твърди, че ТЕЛК издава становище, инкорпорирано в Експертно
решение № 910/11.03.2016 г. В него обаче се навеждат обстоятелства, които също
се разминават с оглед дадените предписания в последните две експертни решения -
№ 2792/24.08.2015 г. и № 3390/02.10.2015 г. За първи път, едва след поисканото
становище, ТЕЛК дава заключение, в което посочва, че Г.Д. може да работи
длъжностите „информатор-приемна" или „касиер', а не „инкасатор".
Счита, че следва да бъде отчетено, че актуалните, към момента на извършване на
нарушенията на трудовата дисциплина, решения на ТЕЛК, издадени през 2015
година, установяват, както и самата Г.Д. отбелязва в молба с вх. №
У-695/28.03.2016 г., че може да изпълнява длъжността си по производствена
характеристика, а именно работата на „инкасатор-касиер". Към всяка
преписка на ТЕЛК, определяща работоспособността на служителката, е била
приложена освен производствената й характеристика, така и длъжностната такава
за длъжността „инкасатор-касиер". В заключението на Експертно решение №
2792 от 24.08.2015 г. на ТЕЛК, което инкорпорира констатацията от медицинските
изследвания, предоставените документи, е, че: „Лицето може да продължи да
изпълнява заеманата длъжност -„инкасатор-касиер" от приложената
производствена характеристика от 13.11.2013 г....Видно е, че същото лице е
работило като инкасатор-касиер и приемна информатор 14 г. и 6 м. и е продължило
да работи на същата и към настоящия момент. ТЕЛК счита, че лицето се е
приспособило към условията на труд и работното място и евентуална промяна и
преквалификация, биха се отразили неблагоприятно на еволюцията на
заболяванията, поради което са нецелесъобразни". Твърди, че цитираното
Експертно решение на здравните органи е именно това, което е било актуално и
действащо към момента на извършените нарушения, респективно към момента на
образуваното дисциплинарно производство срещу Г.Д.. Твърди, че становището на
ТЕЛК, издадено по реда на чл.333, ал.2 КТ, е от дата 11.03.2016 г. (два месеца
след като пред работодателя са представени системните нарушения на трудовата
дисциплина). С оглед факта, че същото е издадено няколко месеца след извършените
от Г.Д. нарушения на трудовата дисциплина, счита, че становището на ТЕЛК не би
могло да санира неизпълнението на трудовите задължения на служителката. Счита,
че е възможно след извършените от служителката нарушения, ТЕЛК да са отчели
различни обстоятелства, на базата на които да са направили преценка по
отношение на здравословното състояние на служителката, но към 11.03.2016 г.
Тези критерии обаче е възможно изобщо да не са били налице към момента на
извършване на нарушенията от страна на г-жа Д.. Счита, че здравните експерти, в
своето становище, дават правни заключения, които са извън тяхната
компетентност. Счита за неясно, как те определят, че наложеното дисциплинарно
наказание „уволнение" е неправомерно. Излага съображения, че становището
на ТЕЛК има единствено информативна за Инспекция по труда функция, как би се
отразило евентуално дисциплинарно уволнение върху здравословното състояние на
служителката, а не дали същото ще бъде правомерно или не. Същото се потвърждава
както от закона, така и от съдебната практика в Решение № 177 от 25.06.2013 г.
по гр. д. 1374/2012 г. на Върховен касационен съд. Твърди, че затова Инспекция
по труда няма принципното задължение да се съобрази с даденото от здравните
органи становище, а единствено да действа при оперативна самостоятелност,
съобразявайки всички представени пред нея документи. Твърди, че в продължение
на процедурата по преодоляване на закрилата по чл.333 от КТ, ВиК-Плевен, след
полученото становище от ТЕЛК, е изпратило и искане за издаване на предварително
разрешение за налагане на дисциплинарно уволнение на служителката. След обстоен
преглед на документацията от страна на Инспекция по труда и с оглед
прегледаните приложени към искането документи е издадено Разрешение с изх. №
16037274/23.03.2016 г., с което Дирекция „Инспекция по труда" гр. Плевен е
дала предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Г.Й.Д.
на длъжност „инкасатор-касиер" на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ. Твърди, че на 24.03.2016 г. ВиК-Плевен е
изготвило подробна и ясно аргументирана Заповед №89/24.03.2016 г., по реда на
чл.195 от КТ, с което при спазване на всички законови изисквания е наложило на Г.Й.Д.
- дисциплинарно наказание „уволнение". Твърди, че същата изяснява всички
факти около извършените системни нарушения на трудовата дисциплина. Твърди, че
заповедта е връчена на 24.03.2016 г., с което и прекратителният ефект на
заповедта, съгласно чл.335, ал.2, т.З от КТ е настъпил. Твърди, че ответника е
издал и декларативната Заповед № 90/24.03.2016 г. (на основание чл.330, ал.2,
т.б от КТ), в която са обективирани и последиците от прекратяване на трудовото
правоотношение, в това число дължимите се между страните обезщетения,
вследствие на дисциплинарното уволнение. В обобшение твърди, че ищцата не е
трудоустроена, че ищцата е извършила нарушенията виновно, спазена е процедурата
за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че размерът на претенцията по
чл.225, ал.1 КТ е изцяло недоказан, тъй като срокът за който се претендира не е
изтекъл, поради което счита искът за недопустим. Твърди,че за заплащане
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск е неоснователен и недоказан по
следните съображения: Твърди, че относно периода на искането, обхващащ -
23.06.2014 г. до 13.07.2015 г. ищцата не е била в трудово правоотношение с
ВиК-Плевен. В този времеви интервал е било налице висящо производство пред
РС-Плевен и последващо пред ОС-Плевен във връзка с извършено прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл.330, ал.2, т.5 от КТ от страна на
работодателя. Твърди, че въпреки, че със Заповед № 208/13.07.2015 г. Г.Д. е
била възстановена на работа, същата няма право на платен годишен отпуск в
периода, през който уволнената служителка не е престирала труда си. В този
смисъл е и задължителната константна съдебна практика на В КС, приета по реда
на чл.290 ГПК - Решение № 167 от 15.05.2011 г. по гр.д. № 1308/2010 г. на
Върховен касационен съд. Твърди, че за времето от 01.01.2014 г. до 23.06.2014
г., в прекратителната заповед № 27/23.06.2014 е обективирано и изплатено
обезщетение за неизползван платен годишен съгласно чл.224, ал.1 КТ - отпуск за
16 дни за 2014 г. Относно претенцията за заплащане на облекло, твърди, че искът
е неоснователен и недоказан, както по своето основание, така и по размер.
Твърди, че действащия КТД не предвижда обезщетение за неизплатени полагаеми
суми за работно облекло. Твърди, че
подобно задължение не произтича от КТ, а евентуално би могло да бъде уредено в
КТД или дори в индивидуалния трудов договор с всеки служител.Същият дори не
предвижда задължение за работно облекло, за служители, заемащи длъжността
„инкасатор-касиер“. Твърди, че в него не е предвидена дължимост на каквито й да
са „полагаеми" се суми за работно облекло. Това твърдение не намира
основание в КТД. КТД не съдържа уредба, предвиждаща осигуряване на работно
облекло изобщо, още по-малко изплащане на обезщетение за неизплатени суми за
работно облекло.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Не е спорно между страните, а и се установява от приложените
в личното трудово досие на ищцата множество трудови договори и допълнителни
споразумения, че ищцата Г.Й.Д. е работила при ответника считано от 21.05.1999г.
последователно на различни длъжности като последната е „инкасатор-касиер“, след
като е била възстановена на работа поради отмяна на незаконно уволнение със
съдебно решение № 8/06.01.2015г., постановено по гр.д.№ 3138/2014г. по описа на
РС-Плевен. Със Заповед № 208/13.07.2015г. Г.Д. е допусната до работата, на
която е възстановена „инкасатор-касиер“ при ответното дружество. Към заповедта
е приложена длъжностна характеристика от 01.02.2011г.
Съгласно Длъжностна характеристика, подписана от Г.Д.
за длъжността инкасатор-касиер и представена от нея по делото/л.63 от делото/,
задължение на ищцата е да съставя график за месечното мерене и да уведомява
писмено клиентите 3 дни предварително. Ежемесечно отчита консумираната вода,
проверява състоянието на водомера и водомерния възел. Отразява показанията на
водомера в карнета. Констатира повреди на водомерите, уточнява начина на ремонт
при контролни водомери и отразява констатираното в карнета за месеца. При
констатирани нарушения незабавно съставя протокол.Ежемесечно обработва
карнета/вписва дата на мерене, показание, код на отчитане, дата на монтаж и
демонтаж на водомера, посочва номера на пломбата на холендъра, дата и показание
при което е монтиран/демонтиран. Ежемесечно инкасира издадените фактури за
частни и обществени абонати. Подготвя споразумителни протоколи за разсрочено
плащане, участва прекъсване на неиздължени потребители, констатира и докладва
за незаконни отклонения.
Видно от ЕР на ТЕЛК № 537/207/25.11.2013г. със
срок на валидност до 01.11.2015г. на Г.Д., която работи професия „инкасатор“ е
определена 50 % намалена работоспособност. Посочени са “ противопоказни условия
на труд: системни физически усилия, продължително стоене права, неблагоприятни
метеорологични фактори.“ Посочено е, че „лицето може да продължи да изпълнява
посочената в длъжностната характеристика професия без системни физически усилия
и неблагоприятни метеорологични фактори.“
Установява се от ЕР № 2792/137/24.08.2015г., издадено
за Г.Д., по документи, въз основа на Писмо № 1608/14.07.2015г. на ВИК-Плевен, с
което е поискано становище дали лицето може да изпълнява задълженията си по
длъжностна характеристика, която е приложена, както и ЕР на ТЕЛК №
537/207/25.11.2013г., че лицето работи
професия Инкасатор –касиер и „може да продължи да изпълнява длъжността „икасатор-касиер“
от приложената пр.характеристика от 13.11.13 и от 04.03.13г. Видно е, че същото е продължило да работи на
същата и към настоящия момент, ТЕЛК счита, че лицето се е приспособило към
условията на труд и работното място и евентуална промяна и преквалификация биха
се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията, поради което са
нецелесъобразни.“
Видно е от ЕР на ТЕЛК № 3390/165/02.10.2015г.,
което е със срок до 01.10.2018г., че на Г.Д., която работи професия
Инкасатор-касиер е определена 58 % намалена работоспособност. Посочени са „противопоказни
условия на труд: системни физ.усилия, продължително ходене и стоене прав.“ Посочено е, че „Може да работи професията по
пр.характеристика.“
Видно от Заповед № У3143/08.12.2015г., №
У-08/05.01.2016г., № У63/11.01.2016г. и № У122/19.01.2016г., същите са връчени
на Г.Д. при отказ. С тях й е възлагано да измери и обработи карнети 2001 до
2091 вкл. в карнет 4505 за периода от 08.12.2015г. до 09.12.2015г. , карнет
2401 за периода 05.01.2016г. до 07.01.2016г., карнет 2403 за периода от
12.01.2016г. до 14.01.2016г. и карнет № 2405 за периода от 19.01.2016г. до
21.01.2016г.
Установява се от Покана за писмени обяснения №
У163/28.01.2016г., че Г.Д. е поканена да даде писмени обяснения във връзка с
образувано дисциплинарно производство по КТ за това, че на датите 08.12.2015г.,
05.01.2016г., 11.01.2016г. и 19.01.2016г. е отказала да получи за отчитане
посочените карнети. Посочено е, че отчитането на абонатите на ответното
дружество е част от трудовите задължения на ищцата съгласно длъжностната
характеристика и извършеното представлява неизпълнение на трудовите й
задължения и законни нареждания на работодателя. Даден е 3-дневен срок за
депозиране на обяснения. Поканата е връчена на ищцата на 28.01.2016г., при
което тя е посочила, че в 3-дневен срок ще представи писмено становище.
Установява се от Обяснение от Г.Д. вх.№ у32/01.02.2016г.,
че то е дадено по повод покана изх.№ 183/28.01.2016г. Изложени са твърдения, че
Г.Д. не е извършила твърдяните в поканата нарушения, тъй като това са само една
част от трудовите й функции, установени в длъжностната й характеристика.
Твърди, че не е изпълнявала само тази част от функцията, която включва
измерване по адреси, като съгласно становищата и предписанията на ТЕЛК, това не
е подходящо за нея с оглед заболяването
й, тъй като са свързани с противопоказни за нея физически усилия, продължително
ходене и стоене права.
Видно от ЕР на ТЕЛК 0910/047/11.03.2016г., същото
е издадено на основание чл.333, ал.1, т.2, вр.чл.333, ал.2 КТ, с което е
поискано мнение на ТЕЛК с писмо № 280/08.02.2016г. от ВИК-Плевен във връзка с
предприетите действия от страна на предприятието по прекратяване на трудовите
правоотношения с Г.Д. на основание чл.330, ал.1, т.6 дисциплинарно уволнение.
Взето е мнение, че „дисциплинарното уволнение по повод отказа на лицето да
изпълнява част от задълженията, вменени в длъжностната характеристика, които противоречат на предписаните противопоказания
в т.15 от ЕР 3390/02.10.2015г. биха могли да доведат до влошаване на
здравословното състояние е неправомерно. Лицето може да продължи да работи при
облекчени условия на труд професията информатор-приемна или касиер.“
Видно от Писмо изх.№ 16037274/23.03.2016г. на
Дирекция Инспекция по труда гр.Плевен е дадено предварително разрешение за
прекратяване на трудовото правоотношение на Г.Д. на длъжност „инкасатор-касиер“
на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ.
Установява се от Заповед № 89/24.03.2016г.,
връчена на Г.Д. на 24.03.2016г., че на Г.Д. е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на основание чл.190, ал.1, т.3, вр.чл.188, т.3, вр.чл.186 КТ и след
съобразяване с разпоредбите на чл.189, 193 и в срока по чл.194 КТ. Посочено е,
че отказа да извърши възложената й работа на датите 08.12.2015г., 05.01.2016г.,
11.01.2016г. и 19.01.2016г. да отчете водомерите по посочените карнети съставлява
неизпълнение на основните й трудови задължения и законни нареждания на
работодателя при възлагане на работа. Посочено е, че нарушенията са извършени
виновно повече от 3 пъти и съставляват системно нарушение на трудовата
дисциплина, поради което и на основание чл.190,ал.1, т.3 КТ системното
нарушение на трудовата дисциплина е самостоятелно предвидено основание за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание „уволнение“
Видно от Заповед № 90/24.03.2016г., на основание
Заповед № 89/24.03.2016г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“, трудовото правоотношение на Г.Д. с ответното
дружество е прекратено. Заповедта е връчена на ищцата на 24.03.2016г. В
заповедта е посочено на основание чл.224, ал.1 КТ на Г.Д. да се изплати
обезщетение в размер на 92,94 лв. за неизползван платен годишен отпуск.
Съдът дава вяра на показанията на св.***, ***, ***
Г. и ***. Показанията им, макар свидетелите да са посочени от двете страни по
делото са еднопосочни, взаимнокореспондентни, преки и логични. От тях се
установява, че след възстановяването на ищцата на работа през м.юли 2015г. до прекратяване
на трудовото й правоотношение с оспорената заповед -24.03.2016г., ищцата е работила на длъжността
„инкасатор-касиер“ при ответното дружество. През този период й е възлагана само
работа по отчитане на водомери, а не и такава за работа на каса. Работа на каса
в дружеството се възлага само на
инкасатор-касиерите, които имат собствен район, тъй като те имат повече
свободно време и могат да отделят такова за работа на каса. Г.Д. не е имала собствен
район за отчитане на водомери през процесния период и затова на нея не й е възлагана работа на каса.
Преди предходното уволнение на Г.Д. е предоставяна работа на каса. За отказа си
за изпълнение на възлаганата работа по отчитане на водомери, Г.Д. е изтъквала
здравословното си състояние.
Видно от трудова книжка на Г.Д., след вписването
на прекратяването на трудовото й правоотношение с ответника по делото, не е
налице вписване на ново трудово правоотношение.Видно от служебна бележка №
419/201/20.09.2016г. Г.Д. е регистрирано като безработно лице считано от
25.03.2016г.
От приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, която съдът възприема като обоснована, обективна, безпристрастна и
компетентна, се установява, че размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.1 КТ за периода от 24.03.2016г.
до 20.09.2016г. – датата на съдебното заседание е в размер на 3505,20 лв. В
случай, че не е определен платен годишен отпуск за времето през което не е
съществувало трудово правоотношение, считано от датата на предходното уволнение
-23.06.2014г. до възстановяването на ищцата на работа- 13.07.2015г., то отпуска
на ищцата е в размер на 64 дни, , който е използван изцяло и няма неизползван
платен годишен отпуск за 2013,2014 и 2015г. Ако е определен платен годишен отпуск за времето през което не е
съществувало трудово правоотношение, считано от датата на предходното уволнение
-23.06.2014г. до възстановяването на ищцата на работа- 13.07.2015г., то той е в размер на 16 дни за 2015г., на стойност 452,16
лв. За 2014г и 2015г. съгласно КТД за 2014г., действал и през 2015г. е определено
допълнително възнаграждение за представително облекло в размер на по 120 лв. за
година. Съгласно приложение № 2 към КТД на лицата заемащи длъжност
„инкасатор-касиер“ се дължи допълнително възнаграждение за представително
облекло в размер на 120 лв. На Г.Д. не е установено заплащане на представително
облекло за 2014 и 2015г., което е в общ размер на 240 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
По искът с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ:
С искът за признаване на
уволнението за незаконно по чл. 344,ал.1, т.1 от КТ, ищецът отрича
потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Ако съдът признае,
че това потестативно право е съществувало и е надлежно упражнено, уволнението е
законно, а ако съдът признае, че това потестативно право не е съществувало или
е ненадлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът в иска за
признаване уволнение за незаконно по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ трябва да посочи
всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно
право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право
или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе
решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл.
344,ал.1,т.1 от КТ на факти, които опорочават, отлагат, или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са
посочени от ищеца в исковата молба. С
оглед принципа на диспозитивното начало, установен с чл. 6,ал.1 от ГПК, в
спорните съдебни производства по исковете по чл. 344,ал.1,т.1 от КТ, съдът не
може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са
наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска. Щом като в исковата
молба ищецът не оспорва релевантния факт, който представлява основание за прекратяване
от работодателя на трудовото правоотношение с ищеца, следва да се приеме, че не
е наведен такъв довод за незаконност на
уволнението и съдът няма право да го обсъжда /в този смисъл Решение №
503/05.01.2012г. по гр.д. № 77/2011г. на ВКС, ІVг.о.; Решение №
158/01.07.2013г. по гр.д. № 1008/2012г. на ВКС, ІVг.о., Решение №
459/27.10.2011г. по гр.д. № 1532/2010г. на ВКС, ІVг.о.,и трите постановени в
производство по чл. 290 от ГПК/. Съдът не може да се
произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от
ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде
разгледан на основание, което не е посочено от ищеца. Служебно той може да
прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби
касаят факти, изрично посочени от ищеца - решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. №
475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/ 2009
г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665 от
01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по
гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда
на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата.
В настоящото
производство се оспорва законността на уволнението на ищцата на основание
наложено дисциплинарно наказание «Уволнение». В исковата молба единствените
наведени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед за уволнение е материалната
незаконосъобразност на Заповед № 89/24.03.2016г.
с твърдения, че ищцата не е извършила посочените в нея дисциплинарни нарушения,
тъй като тя е трудостроена и не следва да й бъдат възлагани трудови функции,
които са част от длъжностната й характеристика, но са противопоказани за
ищцата, тъй като се изразяват в дейности, посочени в ЕР на ТЕЛК като
противопоказни- системни физ.усилия, продължително ходене и стоене
прав. Предвид гореизложеното следва само да бъде установено спазването на
императивните законови норми, а именно преодоляването на предварителната
закрила по чл.333 КТ. Не се спори между страните, че ищцата страда от
заболяване съгл.чл.333, ал.1, т.3 КТ, поради което ответника е поискал мнение
на ТЕЛК съгласно чл.333, ал.2 КТ и е получил такова. Видно от ЕР на
ТЕЛК 0910/047/11.03.2016г., същото е издадено на основание чл.333, ал.1, т.2,
вр.чл.333, ал.2 КТ, с което е поискано мнение на ТЕЛК с писмо №
280/08.02.2016г. от ВИК-Плевен във връзка с предприетите действия от страна на
предприятието по прекратяване на трудовите правоотношения с Г.Д. на основание
чл.330, ал.1, т.6 дисциплинарно уволнение. Взето е мнение, че дисциплинарното
уволнение по повод отказа на лицето да изпълнява част от задълженията, вменени
в длъжностната характеристика, които
противоречат на предписаните противопоказания в т.15 от ЕР
3390/02.10.2015г. биха могли да доведат до влошаване на здравословното
състояние е неправомерно. Лицето може да продължи да работи при облекчени
условия на труд професията информатор-приемна или касиер. В случаите,
когато възнамерява да упражни правото си да уволни поради съкращаване на щата
работник или служител, който е трудоустроен или който страда от заболяване,
предвидено в Наредба № 5 от 1987 г., работодателят е длъжен да поиска от
определения за уволнение информация дали страда от заболяване, предвидено в
наредбата. Когато събере данни за наличие на такова заболяване, работодателят е
длъжен да поиска от ТЕЛК мнение, като изпрати за това необходимите медицински
документи. С това той изпълнява задължението си по чл. 333, ал. 2 от КТ.
Мнението трябва да има съдържанието, визирано в чл. 4, ал. 2 от Наредба № 5 от
1987 г., само че адресат на задължението по тази норма не е работодателят, а
ТЕЛК. Работодателят не може да контролира дали решението на ТЕЛК е мотивирано и
по какъв начин. Той е длъжен да изпрати мнението на ТЕЛК такова, каквото го е
получил, на Инспекцията по труда, за да даде (или да откаже) даването на
разрешението за уволнение. Ако работодателят не е поискал или не е получил
мнението на ТЕЛК в разумен срок преди да поиска разрешение от инспекцията,
закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 3 от КТ не е преодоляна и уволнението следва да
бъде отменено само на това основание. Ако
обаче работодателят е получил мнението на ТЕЛК и го е изпратил на инспекцията
по труда с искане за разрешение, той е изпълнил задължението си по Наредба № 5
от 1987 г., независимо от това, какви мотиви съдържа експертното решение на
ТЕЛК./ Решение № 219 от
28.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1821/2009 г., IV г. о., ГК, постановено по
реда на чл.290 ГПК/. След получаване на мнението на ТЕЛК, с което работодателя
не е длъжен да се съобрази, е поискано и
получено предварително разрешение от Дирекция Инспекция по Труда- Плевен изх.№
16037274/23.03.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата.
Оспорената заповед за налагане на дисципланално наказание «уволнение» №
89/24.03.2016г. е издадена и връчена на ищцата след получаване на посоченото
предварително разрешение. Предвид гореизложеното успешно е преодоляна
предварителната закрила на чл.333 КТ.
Не са наведени
оплаквания за процесуална незаконосъбразност на оспорената заповед, но за
пълнота на изложението може да бъде посочено, че същата е процесуално законосъобразна
и в съответствие с изискванията на чл.193, чл.194 и чл.195 КТ.
Съдът намира за
неоснователни наведените твърдения за материална незаноконосъобразност на
оспорената заповед № 89/24.03.2016г. Не се спори между страните и се установява
от разпитаните по делото свидетели, че ищцата през процесния период от
08.12.2016г. до 19.01.2016г. е отказала 4 пъти да извърши възложена й работа по
отчитане на водомери, което е основна част от трудовите й задължения съгласно
подписаната от нея длъжностна характеристика за длъжността «инкасатор- касиер».
В този смисъл са налице признания на неизгоден за страната факта в даденото от
нея обяснение във връзка с образуваното дисциплиснарно производство, в което тя
е заявила, че не изпълнявала само тези задължения, включени в длъжностната
характеристика, които са противопоказни за заболяванията й- отчитане на
водомери. Съгласно съдебната практика, неизпълнението
на възложената работа е само по себе си тежко нарушение на трудовата
дисциплина, тъй като се отнася до най-съществения елемент на трудовото
правоотношение - престирането на работната сила./ Решение № 1442 от 27.11.2007 г. по гр. д. №
27/2005 г., III г. о. на ВКС/. Поради изложеното съдът приема, че наложеното
наказание съответства по тежест с тежестта на извършените нарушения от ищцата.
Отделно от това нарушението е системно-извършено повече от 3 пъти, поради което
са налице предпоставките на чл.190, ал.1, т.3 КТ- Дисциплинарно наказание може
да се налага за системно нарушение на трудовата дисциплина. Ищцата се позовава
на здравословното си състояние с твърдения, че е била трудоустроено лице към
момента на извършване на нарушенията, и твърди, че поведението й не съставлява нарушения
трудовата дисциплитна, тъй като като трудоустроено лице, не следва да извършва работа,
която съгласно решение на ТЕЛК е противопоказна. Видно е, че между страните е
възникнал спор, дали ищцата е трудоустроена и в тази връзка и на основание
чл.3, ал.2 от Наредба за трудоустрояване, работодателя е поискал уточнение от
ТЕЛК и е получил такова, което е връчено и на ищцата- ЕР №
2792/137/24.08.2015г. То е издадено за Г.Д., по документи, въз основа на Писмо
№ 1608/14.07.2015г. на ВИК-Плевен, с което е поискано становище дали лицето
може да изпълнява задълженията си по длъжностна характеристика, която е
приложена, както и ЕР на ТЕЛК № 537/207/25.11.2013г., че лицето работи професия Инкасатор –касиер.
Взето е становище, че лицето може да продължи да изпълнява длъжността «икасатор-касиер»
от приложената пр.характеристика от 13.11.13 и от 04.03.13г. Видно е, че същото е продължило да работи на
същата и към настоящия момент, ТЕЛК счита, че лицето се е приспособило към
условията на труд и работното място и евентуална промяна и преквалификация биха
се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията, поради което са
нецелесъобразни. Горепосоченото ЕР на ТЕЛК е съобразено с ЕР на ТЕЛК №
537/207/25.11.2013г. със срок на валидност до 01.11.2015г., в което на Г.Д., която работи професия инкасатор е
определена 50 % намалена работоспособност. Посочени са противопоказни условия
на труди: системни физически усилия, продължително стоене права, неблагоприятни
метеорологични фактори. Посочено е, че лицето може да продължи да изпълнява
посочената в длъжностната характеристика професия без системни физически усилия
и неблагоприятни метеорологични фактори.
След това е постановено
ново решение на ТЕЛК, действало към датата на посочените дисциплинарни
нарушения- ЕР на ТЕЛК № 3390/165/02.10.2015г., което е със срок до 01.10.2018г..
То е в смисъл, че на Г.Д., която работи професия Инкасатор-касиер е определена
58 % намалена работоспособност. Посочени са «противопоказни условия на труд:
системни физ.усилия, продължително ходене и стоене прав». Посочено е, че «може да работи професията по пр.характеристика.» Това
е действащото към периода на извършване на посочените нарушения ЕР на ТЕЛК и в
него не се установява предписание на
компетентния орган за трудострояване на ищцата, макар да се съдържат посочени
противопоказни условия на труд. Изрично е посочено, макар да са изложени
противопазните условия на труд, че ищцата може да работи професията по
пр.характеристика. Видно е, че между нея и работодателя е съществувал спор по
това, дали тя е трудоустроена. В този случай за нея е съществувала правната възможност на чл.3, ,ал.1
и ал.2 от Наредба за трудоустрояването, съгласно която «При спор между
предприятието и подлежащия на трудоустрояване работник или служител относно
подходяща работа за трудоустрояване въпросът се решава от здравния орган, издал
предписанието за трудоустрояване. Здравният орган по искане на предприятието или на работника или служителя може да
измени или допълни предписанието за трудоустрояване, когато намери искането за
основателно.» Едва с ЕР на ТЕЛК
0910/047/11.03.2016г., което е издадено на основание чл.333, ал.1, т.2,
вр.чл.333, ал.2 КТ, с което е поискано мнение на ТЕЛК с писмо №
280/08.02.2016г. от ВИК-Плевен във връзка с предприетите действия от страна на
предприятието по прекратяване на трудовите правоотношения с Г.Д. на основание
чл.330, ал.1, т.6 дисциплинарно уволнение, е взето мнение, че дисциплинарното уволнение по повод
отказа на лицето да изпълнява част от задълженията, вменени в длъжностната
характеристика, които противоречат на
предписаните противопоказания в т.15 от ЕР 3390/02.10.2015г. биха могли да
доведат до влошаване на здравословното състояние е неправомерно. Дадено е
предписание, че лицето може да продължи да работи при облекчени условия на труд
професията информатор-приемна или касиер. Едва с това ЕР на ТЕЛК може да бъде
прието, че за Г.Д. е налице предписание на компетентния съгл.чл.317 КТ орган за
трудоустрояване и то от вида- на същата работа при облекчени условия, а не чрез
промяна на длъжността. Това предписание за трудоустрояване, обаче е последващо
периода на извършените дисциплинанрни нарушения. Към датата на процесните
дисциплинарни нарушение Г.Д. не е била трудоустроено лице, въпреки, че е била с
определен процент неработоспособност, както и посочени противопоказни условия
на труд. Видно е, че дори при по-категорично ЕР на ТЕЛК № 537/207/25.11.2013г.
в което е посочено че лицето може да продължи да изпълнява посочената в
длъжностната характеристика професия без системни физически усилия и неблагоприятни
метеорологични фактори, след изрично искане от работодателя е взето становище
от компетентния орган, че лицето работи
професия Инкасатор –касиер и може да продължи да изпълнява длъжността
икасатор-касиер от приложената пр.характеристика от 13.11.13 и от 04.03.13г. Видно е, че същото е продължило да работи на
същата и към настоящия момент, ТЕЛК счита, че лицето се е приспособило към
условията на труд и работното място и евентуална промяна и преквалификация биха
се отразили неблагоприятно на еволюцията на заболяванията, поради което са
нецелесъобразни.
Съобразно
изложеното по-горе за законността на уволнението, съдът намира предявената
искова претенция за неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена.
По искът с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344,
ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния -
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази
предпоставка не е налице, предявения иск за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По искът с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр .чл.225, ал.1 КТ:
Искът е акцесорен спрямо иска по чл.344,
ал.1 от КТ и уважаването му е възможно, само ако бъде уважен главния -
признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Тъй като тази
предпоставка не е налице, предявения иск за за присъждане на обезщетение за
оставане без работа на ищцата поради незаконно уволнение се явява неоснователен
и следва да бъде отхвърлен в целия си предявен размер от 3505,20 лв.
По искът с правно основание чл. чл.59 КТ, вр.чл.224, ал.1 КТ с цена на иска 452,16 лв.:
Видно е от заключението на ВЛ, че същото
е изготвило заключението в 2 варианта- един при начисляване на платен годишен
отпуск за времето от 23.06.2014г. до 13.07.2015г., когато не е съществувало
трудово правоотношение между страните, в която неизползвания платен годишен
отпуск е за 16 дни за 2015г. в размер на 452,16 лв., а в случай, че не е
начисляван за това време отпуск- няма неизползван отпуск за 2015г. Съдът
намира, че платен годишен отпуск за времето, в което между страните не е било
налице трудово правоотношение поради незаконно уволнение не се дължи. В този
смисъл е и константната съдебна практика. Предвид изложеното искът се явява
неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен в предявения си размер от
452,16 лв.
По искът с правно основание чл. чл.59 КТ с цена на иска 240 лв.:
Съгласно
КТД от 2014г., представен по делото, действал и през 2015г. и съгласно заключението
на СИЕ, която е съобразила Приложение № 2 към него се установи, че за длъжност
„инкасатор-касиер“ е предвидено заплащане по 120 лв. за 2014 и 2015г. за представително
облекло, които не са изплатени на ищцата, поради което съдът намира искът за
основателен и доказан и следва да бъде уважен в предявения си размер от 240 лв.
Съгласно изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да плати на ответника направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 740 лв. съразмерно с отхвърлената част на
претенцията.
Съгласно изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъде осъден да
плати на ищцата направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100
лв. съразмерно с уважената част на претенцията.
Съгласно чл.78, ал.6 ГПК, ответника по делото
следва да бъде осъден да плати по сметка на РС-Плевен 25 лв. за ВЛ.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** против ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението на ищцата,
извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ със Заповед № 90/24.03.2016г., поради наложено дисиплинарно
наказание „уволнение“ със Заповед № 89/24.03.2016г. на Управителя на ***, като
неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** против ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на ищцата на заеманата
длъжност преди уволнението, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
със Заповед № 90/24.03.2016г., поради
наложено дисиплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 89/24.03.2016г. на
Управителя на ***, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** против ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, иск с
правно основание чл.344, ал.1, т.3, вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата
от 3505,20 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа, за времето
от 24.03.2016г. до 20.09.2016г.
поради уволнението на ищцата, извършено на основание чл.330, ал.2, т.6 КТ
със Заповед № 90/24.03.2016г., поради
наложено дисиплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № 89/24.03.2016г. на
Управителя на ***, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** против ***, ***,
със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, иск с
правно основание 244, ал.1 КТ, вр.чл.59 КТ за заплащане на сумата от 452,16 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2015г., като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА на основание чл.59 КТ ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***-Управител да плати на Г.Й.Д., ЕГН**********,***
*** сумата от 240 лв.,
представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за представително
облекло за 2014г. и 2015г.
ОСЪЖДА Г.Й.Д., ЕГН**********,*** *** да плати на ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител сумата от 740
лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***-Управител да плати на Г.Й.Д., ЕГН**********,*** ***
сумата от 100 лв. направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ***, ***, със седалище
и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител да плати по сметка
на РС-Плевен сумата от 25 лв. за вещо лице.
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от 04.10.2016г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: