Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е       

                                                                  № 71

                                                                              гр.Горна О., 22.02.2019г.

 

                                         В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Горнооряховски районен съд, втори състав в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди и деветнадесета  година, в състав:

                                                                 Председател: Еманоел Вардаров

при секретаря М.К. и в присъствието на прокурора . . . . . , като разгледа докладваното от  съдията Вардаров  гр.дело№2025/2018г. по описа  на Горнооряховски районен съд, за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

 

              Иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.

            Ищецът „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК*****(чрез адв.И. Ч.А. от САК и адв.К.Ил.И. от САК) твърди в молбата си, че въз основа на Договор№TR72978560/27.10.2008г. за ипотечен кредит(Анекс№001/20.10.2009г., Анекс№002/06.07.2010г. и Анекс№003/11.10.2011г. към същия договор) е предоставил паричен кредит на кредитополучателя Т.М.П., като солидарно задължено лице по кредита е А.Д.А., който кредит  бил обезпечен със законна ипотека, вписана под №.. т. I, per.№.., стр. 27662, 44122, 36031, върху следните недвижими имоти апартамент№3.2 на трети етаж от вх.Б от четириетажна жилищна сграда със застроена площ 490.15кв.м., завършена на фаза груб строеж, построена в УПИ XI-за хотел с площ от 2763.00кв.м. в кв.608 по плана на гр.Г.О., състоящ се от дневна-кухня, спалня, преддверие, баня-тоалетна и тераса, със застроена площ 75.92кв.м, при граници: от изток - свободна площ, от юг – апартамент№3.1 вх.Б, отдолу – апартамент№2.2 вх.Б, отгоре – апартамент№4.2 вх.Б, заедно с придаващата се към него изба с площ 6.35кв.м., находяща се в сутеренния етаж, ведно с 3.01%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. На 18.03.2013г., поради това, че длъжникът Т.М.П. е изпаднала в забава, кредиторът е уведомил длъжника с Покана за доброволно изпълнение с обявяване на предсрочна изискуемост, изпратена на 11.03.2013г.(получена от длъжника на 18.03.2013г.). На 30.04.2013г., на основание чл.417 ал.1 т.2 от ГПК и извлечение от счетоводни книги, кредиторът се е снабдил със Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист от 30.04.2013г. по ч.гр.дело№707/2013г. на ГОРС, като Т.М.П. и А.Д.А. следвало да заплатят на кредитора: 62711.60лв. - главница; 6055.18лв. - лихва върху главницата от 20.08.2012г. до 28.04.2013г.; 109.92лв. - дължима такса по Тарифата на банката; 2744.05лв. - съдебни разноски; законна лихва от 29.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението. По молба на дружеството и издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист  е било образувано изп.дело№20137260400286 по описа на ЧСИ Д.Бойчев, за което на Т.М.П. и на А.Д.А. е била изпратена ПДИ(получена на 23.08.2013г.). По същото делото било извършено проучване за имуществото на П. и били предприети действия по принудително изпълнение, като след реализиране по реда на публична продан на недвижимите имоти за обезпечаване на договора за ипотечен кредит, изпълнителното дело  останало висящо с непогасено задължени към дружеството-кредитор. С договор за дарение, обективиран в нот.акт№… томX рег.№.. нот.дело№….. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, Т.М.П. дарява  на Б.Д.Д., чрез неговата майка и законна представителка  С.С.Д. 5/6ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул......, а именно: апартамент№8 на трети етаж, вх.Б от жилищна сграда с пл.№132, построен върху държавна земя, представляваща УПИ ХХII-за ЖС в кв.203  по плана на ЦГЧ гр.Г.О., със застроена площ от 71.00кв.м., ведно с придаващото се към него  избено помещение№8 със застроена площ 8.88кв.м., заедно с 4.52%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Предвид изложеното до тук счита, че длъжникът Т.М.П., след получаване на 18.03.2013г. на ПДИ от кредитора, съдържаща волеизявление за обявяване на кредитите за предсрочно изискуеми и след получаване на 23.08.2013г. на ПДИ и по реда на чл.428 от ГПК по изп.дело, увредил дружеството-кредитор, като е дарил свои недвижими имоти. Въпреки реализираното ипотекирано в полза на kредитора имущество, понастоящем било налице непогасено задължение на длъжника към кредитора. За погасяване на задължението следва да послужи цялото имущество на длъжника, включително и отчужденото чрез  извършеното дарение от 04.12.2015г. За уважаването на иск по чл. 135 от ЗЗД било необходимо установяване на две обективни и една субективна предпоставка, а именно: ищецът да е кредитор на ответника-прехвърлител, да има увреждаща кредитора сделка и да има знание, или съзнаване на увреждането от страна на прехвърлителя и лицето с което е договарял, в случай, че сделката не е безвъзмездна. Налице били и трите предпоставки. Длъжникът не разполага с възражение, че притежава и друго имущество извън разпореденото, тъй като той не разполага с възможност за избор срещу кое от притежаваните от него имущества да се насочи принудителното изпълнение. Длъжникът не разполага с възражение за несеквестируемост, тъй като несеквестируемостта на единственото жилище отпада тогава, когато длъжникът го е продал или е предприел други разпоредителни действия с него. Съгласно чл.135 от ЗЗД, ако действието на длъжника е било възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането, а знанието се предполага до доказване на противното, ако третото лице е сред изрично посочените в закона роднини. В настоящия случай дарението на недвижимия имот е безвъзмездно, тъй като не е уговорена каквато и да е насрещна престация от приобретателя. Налице  било знание у длъжника(уведомен на 18.03.2013г. за предсрочната изискуемост и размера на задължението преди дарението, извършено чрез договора от  04.12.2015г.), поради което  не било необходимо доказване на знание у длъжник и лицето, с което длъжника е договарял. Моли съда да прогласи недействителност по отношение на „УниКредит Булбанк”АД на договор за дарение, обективиран в нот.акт№1812 томX рег.№6695 нот.дело№1375/2015г. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, с който Т.М.П. дарява  на Б.Д.Д., чрез неговата майка и законна представителка  С.С.Д. 5/6ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул......, а именно: апартамент№8 на трети етаж, вх.Б от жилищна сграда с пл.№132, построен върху държавна земя, представляваща УПИ ХХII-за ЖС в кв.203  по плана на ЦГЧ гр.Г.О., състоящ се от спалня, хол, кухня, баня - тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 71.00кв.м., при граници и съседи: изток - апартамент от вх.А;  запад - апартамент№9 на М.П.; север – двор; юг – двор; отгоре - М.К..; отдолу - А.П.; ведно с придаващото се към него  избено помещение№8 със застроена площ 8.88кв.м., при граници: изток - избено помещение от вх.А;  запад - избено помещение на М.К..; север - коридор и юг - двор, заедно с 4.52%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Претендира направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на  заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

            Ответницата Т.М.П.(чрез адв.Н.Б. от ВТАК) оспорва предявения иск. Счита, че предявения иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД за недопустим. В теорията на облигационното право и практиката на съдилищата по приложението на чл.135 от ЗЗД се приема непротиворечиво, че кредиторът с парично вземане/какъвто е настоящия случай/, който е провел успешно иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, има правен интерес единствено от насочване на принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на увреждащата сделка. Чрез изнасянето на това имущество на публична продан той ще може да удовлетвори изцяло или отчасти своето вземане. Определяща за правния интерес за водене на този иск е възможността за удовлетворяването на кредитора от принудителната продажба на имота. Ако такава възможност не е налице, по аргумент на противното нямало интерес от воденето на иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД. Върху целия имот, предмет на отменителния иск, е била учредена договорна ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца към трето лице, което е станало по силата на нот.акт.№… т.VIII рег.№…, нот.дело№…. на нотариус Кр.Б.. При уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД ипотеката не се заличава и продължава да изпълнява своите функции на обезпечение. Дори и при уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД за ищеца не се откривала възможност за удовлетворяване от продажбата, тъй като вписаната вече ипотека за друго парично вземане се ползва с предимство пред паричното вземане на ищеца-кредитор. И тъй като в конкретния случай ищецът по чл.135 от ЗЗД е и ипотечен кредитор за друго парично вземане, което не е предмет на отменителния иск, то тогава воденето на този иск се явява лишено от интерес. Оспорва иска като неоснователен. Към датата на сделката ищецът се е явявал и ипотекарен кредитор по отношение на имота в резултат на вписана договорка ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца към трето лице, което е станало по силата на нот.акт.№1406 т.VIII рег.№14976, нот.дело№1322/2010г. на нотариус Кр.Боева. Вписаната договорна ипотека в полза на същия кредитор върху целия имот, макар и за друго вземане, неговият интерес било гарантиран и разпореждането само с голата собственост на идеални части от имота не го уврежда по никакъв начин. Разпореждането с идеалните части от този имот не увреждало интересите на ищеца, поради това, че ипотеката следва имота, като същата била вписана по отношение на целия имот. Фактическият състав на института на чл.135 от ЗЗД се изключва от това двойно качество на кредитора, обезпечен с ипотека върху имота, предмет на отменителния иск. Прехвърлянето на идеални части от имота  не увреждало кредитора  като се прехвърляла само „гола собственост”. Т.М.П. придобила тези идеални части,  като същите са и предоставени по силата на договор за издръжка и гледане, по който прехвърлителката(нейната майка) си запазила правото на ползване на имота докато е жива. По тази причина Т.М.П. дарила втория ответник само с т.н. „гола собственост”, като също си е запазила право на ползване на имота до живот. Дори идеалните части по силата на уважен иск по чл.135 от ЗЗД да бъдат изнесени на публична продан, продажбата им би била безпредметна с оглед на обстоятелството, че две лица имат право на пожизнено ползване върху имота(при публична продан, правото на пожизнено ползване на продавания имот не се прекратява). Имотът се ползвал от Т.М.П. и майка и Д. Т. П.. При разпореждане с несеквестируемо жилище отпадала защитата му от принудително изпълнение. В случая разпореждането било с идеални части от „голата собственост” на жилището. Поначало правото на ползване на жилището е съществената функция на некесвестируемостта. Запазването на правото на ползване на жилището при прехвърляне само на гола собственост не прекратявало некесвестируемостта, защото остава нейната съществена функция - ползването. Прехвърлянето на идеални части от имота  в полза на малолетно лице(внук на Т.М.П.) било направено е очевидно не с цел увреждане с оглед запазеното право на ползване на имота, докато същата е жива, а е повече разпореждане за след смъртта на прехвърлителката. Оспорва довода на ищеца, че с оглед дарствената сделка знанието на приобретателя се предполага. Но тъй като приобретателят в случая е малолетно лице, то спрямо него не могат да се приложат общите правила на доказването. Надареният не би могъл да знае и не е знаел за задължения на Т.М.П.  към ищеца по делото, като това се отнася и за законния му представител.         

Ответницата С.С.Д. с ЕГН**********, в качеството и на майка и законен представителка на Б.Д.Д. оспорва предявения иск. Счита, че предявения иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД за недопустим. В теорията на облигационното право и практиката на съдилищата по приложението на чл.135 от ЗЗД се приема непротиворечиво, че кредиторът с парично вземане/какъвто е настоящия случай/, който е провел успешно иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД, има правен интерес единствено от насочване на принудителното изпълнение върху имуществото, предмет на увреждащата сделка. Чрез изнасянето на това имущество на публична продан той ще може да удовлетвори изцяло или отчасти своето вземане. Определяща за правния интерес за водене на този иск е възможността за удовлетворяването на кредитора от принудителната продажба на имота. Ако такава възможност не е налице, по аргумент на противното нямало интерес от воденето на иск с правно основание по чл.135 от ЗЗД. Върху целия имот, предмет на отменителния иск, е била учредена договорна ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца към трето лице, което е станало по силата на нот.акт.№… т.VIII рег.№…, нот.дело№…. на нотариус Кр.Б.. При уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД ипотеката не се заличава и продължава да изпълнява своите функции на обезпечение. Дори и при уважаване на иска по чл.135 от ЗЗД за ищеца не се откривала възможност за удовлетворяване от продажбата, тъй като вписаната вече ипотека за друго парично вземане се ползва с предимство пред паричното вземане на ищеца- кредитор. И тъй като в конкретния случай ищецът по чл.135 от ЗЗД е и ипотечен кредитор за друго парично вземане, което не е предмет на отменителния иск, то тогава воденето на този иск се явява лишено от интерес. Оспорва иска като неоснователен. Към датата на сделката ищецът се е явявал и ипотекарен кредитор по отношение на имота в резултат на вписана договорка ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца към трето лице, което е станало по силата на нот.акт.№1406 т.VIII рег.№…, нот.дело№… на нотариус Кр.Б.. Вписаната договорна ипотека в полза на същия кредитор върху целия имот, макар и за друго вземане, неговият интерес било гарантиран и разпореждането само с голата собственост на идеални части от имота не го уврежда по никакъв начин. Разпореждането с идеалните части от този имот не увреждало интересите на ищеца, поради това, че ипотеката следва имота, като същата била вписана по отношение на целия имот. Фактическият състав на института на чл.135 от ЗЗД се изключва от това двойно качество на кредитора, обезпечен с ипотека върху имота, предмет на отменителния иск. Прехвърлянето на идеални части от имота  не увреждало кредитора  като се прехвърляла само „гола собственост”. Т.М.П. придобила тези идеални части,  като същите са и предоставени по силата на договор за издръжка и гледане, по който прехвърлителката(нейната майка) си запазила правото на ползване на имота докато е жива. По тази причина Т.М.П. дарила втория ответник само с т.н. „гола собственост”, като също си е запазила право на ползване на имота до живот. Дори идеалните части по силата на уважен иск по чл.135 от ЗЗД да бъдат изнесени на публична продан, продажбата им би била безпредметна с оглед на обстоятелството, че две лица имат право на пожизнено ползване върху имота(при публична продан, правото на пожизнено ползване на продавания имот не се прекратява). Имотът се ползвал от Т.М.П. и майка и Д.Т.П.. При разпореждане с несеквестируемо жилище отпадала защитата му от принудително изпълнение. В случая разпореждането било с идеални части от „голата собственост” на жилището. Поначало правото на ползване на жилището е съществената функция на некесвестируемостта. Запазването на правото на ползване на жилището при прехвърляне само на гола собственост не прекратявало некесвестируемостта, защото остава нейната съществена функция - ползването. Прехвърлянето на идеални части от имота  в полза на малолетно лице(внук на Т.М.П.) било направено е очевидно не с цел увреждане с оглед запазеното право на ползване на имота, докато същата е жива, а е повече разпореждане за след смъртта на прехвърлителката. Оспорва довода на ищеца, че с оглед дарствената сделка знанието на приобретателя се предполага. Но тъй като приобретателят в случая е малолетно лице, то спрямо него не могат да се приложат общите правила на доказването. Надареният не би могъл да знае и не е знаел за задължения на Т.М.П.  към ищеца по делото, като това се отнася и за законния му представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, съобразно разпоредбите на ГПК, приема за установено следното:

Въз основа на Договор №TR72978560/27.10.2008г. за ипотечен кредит (Анекс №001/20.10.2009г., Анекс №002/06.07.2010г. и Анекс №003/11.10.2011г. към същия договор) „УниКредит Булбанк”АД е предоставило паричен кредит на кредитополучателя Т.М.П., като солидарно задължено лице по кредита е А.Д.А., който кредит  бил обезпечен със законна ипотека, вписана под №44 т. I, per.№.., стр. 27662, 44122, 36031, върху следните недвижими имоти апартамент№3.2 на трети етаж от вх.Б от четириетажна жилищна сграда със застроена площ 490.15кв.м., завършена на фаза груб строеж, построена в УПИ XI-за хотел с площ от 2763.00кв.м. в кв.608 по плана на гр.Г.О., състоящ се от дневна-кухня, спалня, преддверие, баня-тоалетна и тераса, със застроена площ 75.92кв.м, при граници: от изток - свободна площ, от юг – апартамент№3.1 вх.Б, отдолу – апартамент№2.2 вх.Б, отгоре – апартамент№4.2 вх.Б, заедно с придаващата се към него изба с площ 6.35кв.м., находяща се в сутеренния етаж, ведно с 3.01%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. На 18.03.2013г., поради това, че длъжникът Т.М.П. е изпаднала в забава, кредиторът е уведомил длъжника с Покана за доброволно изпълнение/ПДИ/ с обявяване на предсрочна изискуемост, изпратена на 11.03.2013г.(получена от длъжника на 18.03.2013г.).

На 30.04.2013г., на основание чл.417 ал.1 т.2 от ГПК и извлечение от счетоводни книги, ГОРС  е издал Заповед за незабавно изпълнение и изп.лист от 30.04.2013г. по ч.гр.дело№707/2013г. на ГОРС, като Т.М.П. и А.Д.А.  следва да заплатят на „УниКредит Булбанк”АД: 62711.60лв. - главница; 6055.18лв. - лихва върху главницата от 20.08.2012г. до 28.04.2013г.; 109.92лв. - дължима такса по Тарифата на банката; 2744.05лв. - съдебни разноски; законна лихва от 29.04.2013г. до окончателното изплащане на задължението. По молба на „УниКредит Булбанк”АД и издадени заповед за незабавно изпълнение и изп.лист  е било образувано изп.дело№20137260400286 по описа на ЧСИ Д.Бойчев, за което на Т.М.П. и на А.Д.А. е била изпратена ПДИ(получена на 23.08.2013г.). По същото делото било извършено проучване за имуществото на П. и били предприети действия по принудително изпълнение, като след реализиране по реда на публична продан на недвижимите имоти за обезпечаване на договора за ипотечен кредит, изпълнителното дело  останало висящо с непогасено задължени към дружеството-кредитор.

С договор за дарение, обективиран в нот.акт№1812 томX рег.№6695 нот.дело №1375/2015г. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, Т.М.П. дарява  на Б.Д.Д., чрез неговата майка и законна представителка  С.С.Д. 5/6ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул......, а именно: апартамент№8 на трети етаж, вх.Б от жилищна сграда с пл.№132, построен върху държавна земя, представляваща УПИ ХХII-за ЖС в кв.203  по плана на ЦГЧ гр.Г.О., със застроена площ от 71.00кв.м., ведно с придаващото се към него  избено помещение№8 със застроена площ 8.88кв.м., заедно с 4.52%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. В същия договор  страните се договорили, че  Т.М.П. „си запазва правото на ползване и обитаване на описания недвижим имот, докато е жива“.

 Върху целия имот, предмет на отменителния иск, е била учредена договорна ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца „УниКредит Булбанк”АД към трето лице, което е станало по силата на нот.акт.№1406 т.VIII рег.№14976, нот.дело№1322/2010г. на нотариус Кр.Боева.

От страна на ответницата Т.М.П. са ангажирани гласни доказателства. Св.А. Д.А.  твърди, че живее на семейни начала с Т.М.П. от 2006г. Двамата с Т.М.П. ползват  жилището в гр.Г.О. ул....... Д.Т. П.(майка на ответницата Т.М.П.)  също и по настоящем ползва жилището в гр.Г.О. ул....... Съдът кредитира свидетелските показания като обективни. Същите не са оспорени от страните по делото.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

            Предявеният иск по чл.135 от ЗЗД е процесуално допустим. Предявен е от надлежна страна, която има правен интерес по смисъла на чл.124 от ГПК. Искът е насочен срещу надлежните ответници – тези, които са страни по атакуваната сделка, увреждаща ищеца в качеството му на кредитор. Разгледан по същество искът се явява  частично основателен.

            Съгласно чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването им е знаел за увреждането. Когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е договарял, трябва също да е знаело за увреждането. Недействителността не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на исковата молба за обявяване на недействителността, като знанието се предполага до доказване на противното – чл.135 ал.2 от ЗЗД, ако третото лице е съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра на длъжника, а когато действието е извършено преди възникване на вземането, то е недействително, само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора.

            Предявен е отменителен иск, с който е поискано от съда да бъде обявено за недействително спрямо ищеца действието, с което длъжника го уврежда. За успешното провеждане на този иск, ищецът следва да докаже: качеството си на кредитор на длъжника; извършеното увреждащо действие на длъжника; знанието за увреждане на кредитора, т.е. така наречения субективен елемент. 

            Настоящият състав приема за  безспорно установена първата от горепосочените предпоставки, а именно, че ищецът е кредитор на Т.М.П.. Не е необходимо вземането на увредения кредитор да е изискуемо и ликвидно/установено по размер/, което не е предмет на изследване в настоящия процес. Това произтича от целта на иска по чл.135 ал.1 от ЗЗД за препятстване недобросъвестния длъжник да намали възможностите си или да се лиши от възможност за удовлетворяване на кредитора-ищец по иска, а такава възможност има не само когато вземането е изискуемо и установено по своя размер, а и преди да настъпи изискуемостта или преди с решение на съд да бъде то признато в определен размер. Такава възможност е напълно реална преди настъпването на изискуемостта и преди установяването на размера на вземането(Решение№1562/20.05.1982г. по гр.дело№805/1982г. - Iг.о. ВС; Решение от 15.07.2010г. по гр.дело№171/2009г. на ВКС; Решение от 26.01.2011г. по гр.дело№551/2010г. - IIIг.о. ВКС;  Решение от 06.10.2010г. по гр.дело№754/2009г. -  Iг.о. ВКС). От значение е вземането да предшества по време увреждащото действие на длъжника. Това действие може да увреди лицето, което вече е кредитор, т.е. които има възникнало вече вземане.

             Втората предпоставка - извършеното увреждащо действие на длъжника-ответник П., също е налице. Няма спор по делото, че с договор за дарение, Т.М.П. дарява  на Б.Д.Д., чрез неговата майка и законна представителка  С.С.Д. 5/6ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул......, Т.М.П. си е запазила пожизнено правото на ползване и обитаване на описания недвижим имот.

            Ответниците се защитават относно предявената искова претенция като заявяват, че действието от страна на ответника по никакъв начин не било довело до увреждане, тъй като: -върху целия имот, предмет на отменителния иск, е била учредена договорна ипотека за обезпечение на парично вземане на ищеца към трето лице, като вписаната вече ипотека за друго парично вземане се ползвала с предимство пред паричното вземане на ищеца-кредитор; -разпореждането само с голата собственост на идеални части от имота не увреждало интересите на ищеца, поради това, че ипотеката следва имота, като същата била вписана по отношение на целия имот; -прехвърлянето на идеални части от имота  не увреждало кредитора  като се прехвърляла само „гола собственост”, като Т.М.П. си била запазила право на ползване на имота до живот и имотът се ползвал освен от Т.М.П. и от майка и Д.Т.П.(запазване правото на ползване на жилището при прехвърляне само на гола собственост не прекратявало некесвестируемостта, защото остава нейната съществена функция – ползването); -с оглед дарствената сделка знанието на приобретателя се предполагало, но тъй като приобретателят е малолетно лице, то спрямо него не се прилагали общите правила на доказването.

            Относно това дали е настъпило увреждане - според правната теория увреждащи са всички действия, с които длъжникът е създал или е увеличил платежната си неспособност, а именно: намалено е имуществото на длъжника, т.е. намален е активът или е увеличен пасивът. В  случая като длъжникът е извършил  дарение намален е активът, тъй като не е получена насрещна престация. Увреждащо кредитора действие е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили осъществяването на правата на кредитора спрямо длъжника(Решение№639/06.10.2010г. по гр.дело№754/2009г. - IVг.о. ВКС; Решение №45/01.06.2011г. по гр.дело№450/2010г. - IIIг.о. ВКС). Сключването на процесния договор за дарение, който по естеството си е безвъзмездна сделка, тъй като при отчуждаването на материалното право на собственост, прехвърлителят не получава насрещна престация, съставлява увреждащо действие на длъжника  Т.М.П. спрямо кредитора. Прехвърлянето на собствеността върху процесния имот чрез договор за дарение от страна на ответницата П. в полза на възходящ от първа степен, представлява правно действие, с което обективно се намалява имущество на длъжника, което съгласно  чл.133 от ЗЗД служи като общо обезпечение на неговия кредитор, от което той да може да се удовлетвори.  Безвъзмездността на сделката обуславя ирелевантност на представите на дарения относно увреждането, тъй като законът отдава приоритет на защитата на правата на кредиторите, пред тези на лицето, което е получило материално благо без насрещна, еквивалентна престация. От друга страна в производството ответниците не твърдят и не ангажират доказателства за притежавани други имуществени права, които да обезпечават в достатъчна степен изпълнението на паричното задължение, което би обусловило извод за неувреждащ характер на сделката за дарение. Фактът, че процесният имот е ипотекиран за обезпечаване на друг дълг не променя изводите на съда. Ипотеката създава единствено привилегия за ипотекарния кредитор при разпределението на сумата от осребряването на ипотекирания имот, но тя не е пречка и на  хирографарен кредитор да се удовлетвори от продажната цена на имота, ако разбира се останат средства след удовлетворяване на привилегированите кредитори.

              Ограниченото вещно право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността на новия собственик да упражнява правомощието си да ползва собствеността и предполага от страна на новия собственик, съгласил се да сключи сделката при тези условия, поведение, с което да се съобрази с онези форми на ползване на имота, които не влизат в противоречие със закона и добрите нрави.  Ответната страна твърди, че с процесната сделка надареният придобивал т.нар. „гола собственост“, предвид заявеното запазено право на безсрочно и безвъзмездно ползване на процесния имот от Т.М.П., като „правото на ползване на жилището е съществената функция на некесвестируемостта“. Съдът счита за несъстоятелно възражението на ответниците, че прехвърленият имот бил несеквестируем, което било пречка за уважаването на иска по  чл.135 от ЗЗД. Когато едно лице се разпорежда с право, по отношение на което процесуалният закон му дава гаранцията на чл.444 от ГПК/в случая право на собственост относно  процесния апартамент/, дори и когато остава да живее в жилището  и със запазено право на ползване върху отчуждената част на недвижимия имот,  то лицето-отчуждител сам е преценил, че това право като такова не е сред необходимите за оцеляването му. Така, с разпоредителната сделка относно единственото си несеквестируемо жилище длъжникът, от една страна, увеличава неплатежоспособността си, и от друга страна, изразява воля, че това жилище не му е нужно като обект на собственост и се лишава от облагите на несеквестируемостта, поради което несеквестируемостта на това жилище отпада вследствие на сделката и не може да бъде отклонена от длъжника с възражение за приложението на чл.444 от ГПК възможността на кредитора да се удовлетвори от отчужденото имущество (Решение№456/25.06.2010г. по гр.дело№1294/2009г. – IVг.о. ВКС; Решение№612/26.10.2010г. по гр.дело№1764/2009г. – IIIг.о. ВКС). Още повече, това важи за безвъзмездното разпореждане. За да бъде жилището несеквестируемо, то следва да служи за живеене на длъжника и неговото семейство, от каквато възможност ответницата П. сама се е лишила, дарявайки го на  малолетния си внук. С разпореждането, което длъжникът П. е извършила с една несеквестируема вещ, отпадат облагите на несеквестируемостта. Обратното разрешение би възнаградило недобросъвестния длъжник и е несъвместимо със защитното предназначение на несеквестируемостта(Решение№339/27.05.2004г.  по гр.дело№668/2003г. - IIг.о. ВКС). По този начин следва да се приеме, че ответницата П., дарявайки своите 5/6ид.части от недвижимия си имот на  внука си Б.Д.Д., същата доброволно се е лишила от привилегията на несеквестирумостта,  т.е. конкретният имот в притежаваните от ответницата П. 5/6ид.части преди разпоредителната сделка се явява годен предмет на принудително изпълнение, като  длъжникът по него следва да търпи в правната си сфера последиците от принудителното изпълнение, и най-вече тези от недобросъвестното му поведение. Изложеното обосновава извод за наличие на увреждане на кредитора от извършеното разпореждане.

            В случай на безвъзмездно прехвърляне на правото в полза на въззходящ, законът е презумирал оборимо знанието на длъжника за увреждането, като последният носи тежестта да проведе обратно доказване, каквото не е осъществено. Длъжникът знае за увреждането, когато знае, че има кредитор и че действието му уврежда правата му(Решение№639/06.10.2010г. по гр.дело №754/2009г. - IVг.о.  ВКС). Също, длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото вземане (Решение №18/04.02.2015г. по гр.дело№3396/2014 г. - IVг.о. ВКС; Решение №264/18.12.2013г. по гр.дело№915/2012г. - IVг.о. ВКС). Такъв е и настоящият случай. Длъжникът винаги знае за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникне на кредиторовото вземане. Когато разпореждането с длъжниково имущество е безвъзмездно, е достатъчно кредиторът да докаже, че длъжникът е знаел за съществуването на задължението му към него, а когато увреждащата сделка е възмездна, кредиторът трябва да докаже, че за увреждането е знаело и третото лице, с което длъжникът е договарял, т.е. че третото лице е знаело фактите и обстоятелствата, които пораждат кредиторовото вземане, освен в случаите, когато знанието на третото лице се презумира - чл.135 ал.2 от ЗЗД. Както се посочи, по делото е безспорно установено, че ищецът  се легитимира като кредитор на ответницата П. за парично вземане, възникнало преди извършване на атакуваната безвъзмездна разпоредителна сделка(в т.ч. е и безспорно знанието на ответницата-длъжник - уведомена на 18.03.2013г. за предсрочната изискуемост и размера на задължението преди дарението, извършено чрез договора от  04.12.2015г.) и че действието и уврежда правата  на кредитора, а с оглед безвъзмездния характер на сделките знанието на третото лице - приобретател е без правно значение. Съдът не възприема доводите на пълномощника на ответницaта П., както и на законния представител на малолетния Б.Д.Д., за това, че купувачът по сделката - малолетният Б.Д.Д., изключвало възможността в представите му  да съществува определено съзнание или ясно формирана цел при сключване на сделката, доколкото същият е недееспособен. Именно поради това, че същият е недееспособен, по сделката същият е бил представляван от  неговата майка(законна представителка), но тя остава страна по сделката, поради което и законът презумира знанието. Това участие на законния представител се квалифицира като действие, което има за цел да охрани интереса на малолетното лице, т.е. това е като действие на упълномощено лице. Съгласието и волята на упълномощеното лице се считат за воля и съгласие на упълномощаващото лице, при което ipso jure съгласието и волята на законния представител се считат за съгласие и воля на особено представлявания, а от тук - за възникване на правни последици в патримониума на представляваното лице, породени от действията на законния представител. В тежест на ответниците беше да оборят презумпцията „за знание“,  а не на ищеца. Това не е сторено.

            Следва да се  отбележи, че искът с правно основание чл.135 от ЗЗД няма вещноправно действие. При уважаването му прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя. При успешното провеждане на Павловия иск кредиторът по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо че то е преминало в патримониума на трето на сделката лице. Уважаването на Павловия иск не създава солидарна отговорност между ответниците за изпълнение на задължението, легитимиращо ищеца като кредитор, както и не легитимира приобретателя като длъжник. За него единствено се въвежда задължението да предостави имуществото си за удовлетворяване на чуждо парично задължение. По делото няма твърдения, че длъжникът Т.М.П. разполага с други средства, с които може да удовлетвори задължението си към кредитора, което би било основание искът по чл.135 от ЗЗД да не се уважи. Предвид изложеното, предявеният иск по чл.135 ал.1 от ЗЗД за обявяване относителната недействителност на договорa за дарение от 04.12.2015г., следва да бъде уважен.

            При този изход на делото, на основание  чл.78 ал.1 от ГПК,  ответниците следва да заплатят на ищцовата страна  сумата  1548.80лв., представляваща направени разноски в производството по гр.дело№2025/2018г. на ГОРС(ДТ по Тарифата за ДТССГПК – 448.00лв.; ДТ за вписване на исковата молба – 11.10лв.; ДТ за издаване на скица от АГКК – 40.00лв.; такса за издаване на удостоверение за дан.оценка – 15.00лв.; адвокатско възнаграждение – 1034.70лв.).

 

                                     Р         Е         Ш         И:

 

               Обявява за недействителен по отношение на „УниКредит Булбанк”АД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7, договорът за договор от 04.12.2015г. за дарение, обективиран в нот.акт№… томX рег.№..нот.дело№…. на нотариус Ив.М. с район на действие ГОРС, с който Т.М.П. с ЕГН**********, с адрес: *** дарява  на  Б.Д.Д. с ЕГН**********, чрез неговата майка и законна представителка  С.С.Д. с ЕГН********** – двамата с адрес: ***:  5/6ид.части от недвижим имот, находящ се в гр.Г.О. ул......, а именно: апартамент№8 на трети етаж, вх.Б от жилищна сграда с пл.№132, построен върху държавна земя, представляваща УПИ ХХII-за ЖС в кв.203  по плана на ЦГЧ гр.Г.О., състоящ се от спалня, хол, кухня, баня - тоалетна, коридор и две тераси със застроена площ от 71.00кв.м., при граници и съседи: изток - апартамент от вх.А;  запад - апартамент№9 на М.П.; север – двор; юг – двор; отгоре - М.К..; отдолу - А.П.; ведно с придаващото се към него  избено помещение№8 със застроена площ 8.88кв.м., при граници: изток - избено помещение от вх.А;  запад - избено помещение на М.К..; север - коридор и юг - двор, заедно с 4.52%ид.части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото.

 

            ОСЪЖДА Т.М.П. с ЕГН**********, с адрес: *** и С.С.Д. с ЕГН**********, в качеството и на майка и законен представителка на Б.Д.Д. с ЕГН********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД с ЕИК*****, със седалище и адрес на управление: гр.София район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7, представлявано от Изп.директор Л.К.Х. и Изп.директор Е. М., сумата  1548.80лв./хиляда петстотин четиридесет и осем лева и осемдесет стотинки/, представляваща направени разноски в производството по гр.дело№2025/2018г. на ГОРС.

 

            Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен  срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

            Препис от решението  да се изпрати на страните.

                                                  

                                                                                                     Районен съдия: