РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. Варна, 22.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и втори
април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана К. Стоянова
при участието на секретаря Албена Ив. Янакиева
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Търговско дело №
20243100900022 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от Т. И. К. срещу
„Булгарплод Варна“ ООД искове с правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на
решения, взети на Общото събрание на съдружниците на „Булгарплод Варна“
ООД, проведено на 16.01.2024 г., а именно за:
1. изключване на Т. И. К. като съдружник на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от
дружествения договор и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ;
2. поемане от другия съдружник на нейните 25 дяла от капитала и внасяне
на номиналната им стойност в брой в касата на дружеството или в
дружествената Б.а сметка;
3. освобождаване на ищцата като управител на основание чл. 29, ал. 7 от
дружествения договор и чл. 141, ал. 4 ТЗ;
4. търсене на имуществена отговорност от нея като освободен управител на
основание чл. 29, ал. 5 от дружествения договор и чл. 145 ТЗ;
5. приемане на учредителен акт, отразяващ настъпилите промени.
В исковата молба се излага, че ищцата е съдружник и управител в
ответното дружество „Булгарплод Варна“ ООД на база притежаваните от нея
50% от неговия капитал. На проведеното на 16.01.2024 г. Общо събрание, на
което са присъствали и двамата съдружници, били взети атакуваните като
незаконосъобразни горепосочени решения.
1
Първото от тях ищцата счита за противоречащо на чл. 126, ал. 3 ТЗ и
чл. 13, ал. 3 от дружествения договор, тъй като не е била надлежно
предварително предупредена за възможността да бъде изключена с посочване
на конкретни причини за това. Твърди, че не е извършвала нито едно от
предвидените в чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ и чл. 13, ал. 3, т. 1-4 от дружествения
договор нарушения, като липсата им счита за водеща до незаконосъобразност
на решението. Основанията, посочени в протокола от Общото събрание за
изключването й намира за бланкетни, неотговарящи на действителността и
недоказани. Конкретно посочва, че противно на изложеното в протокола, не е
лишавала от достъп другия съдружник или дружеството до търговската му
база, находяща се на адрес: ул. „Академик Курчатов“ № 1, тъй като към
твърдяната в протокола дата – 20.11.2023 г. то не е имало база на посочения
адрес, както и че участието й в капитала на друго дружество - „Булгарплод
Варна 2023“ ЕООД не представлява действие против интересите на
ответника.
Второто, третото, четвъртото и петото оспорени решения счита за
взети в противоречие на чл. 137, ал. 3, изр. 3 ТЗ и чл. 28, ал. 3 от дружествения
договор поради липса на изискуемия според цитираните разпоредби кворум.
Касателно третото решение допълва, че същото е незаконосъобразно и
доколкото извършените от нея действия не можели да бъдат квалифицирани
като нарушения по чл. 126, ал. 3, т. 1-3 ТЗ. В тази връзка оспорва изложеното в
протокола касателно неотчитането на парични средства, нанасянето на
имуществени вреди и извършването на дейност, конкурентна на тази на
ответника чрез участието й в друго дружество като собственик на капитала му.
По отношение на петото решение сочи, че към датата на събранието,
дружественият капитал не е принадлежал на едно лице, поради което и
правноорганизационната форма на дружеството не можела да бъде еднолична
по смисъла на чл. 116, ал. 3 от ТЗ. Поддържа и че не са били налице
предпоставките за съставяне на учредителен акт съгласно чл. 114, ал. 3 ТЗ.
По изложените съображения моли за отмяна на решенията на общото
събрание.
В срока по чл. 367, ал. 1 ГПК ответникът депозира отговор на исковата
молба, с който оспорва исковете като неоснователни. Излага, че Общото
събрание от 16.01.2024 г. е законно свикано и проведено. Оспорва, че
релевираното от ищцата основание за отмяна на всички решения - липса на
отправено предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ, е относимо единствено към
решението за изключването й като съдружник, но не и за другите решения.
Отделно от това ответникът сочи, че противно на изложеното в исковата
молба, на ищцата, по имейл и чрез куриер, е било връчено такова
предупреждение. Излага, че в отговор на изпратеният й имейл, от същия
имейл адрес, тя е изпратила уведомление, че няма да може да присъства на
насроченото за 14.12.2023 г. събрание, като е приложила болничен лист. Това
действие ответникът третира като потвърждение за получаването на
отправеното й предупреждение.
Изхождайки от съдържанието на т. 1 от поканата за провеждане на общо
събрание на 14.12.2023 г., изпратена й по имейл и куриер заедно с
предупреждението, ответникът счита, че поканата следва да бъде разглеждана
и като предупреждение за изключване. Подобна функция ответникът
поддържа, че може да бъде придадена и на съдържанието на: нотариалната
покана за ново Общо събрание на 09.01.2024 г., с резервна дата 16.01.2024 г.,
връчена й по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК на 28.12.2023 г.; на нотариално
заверения констативен протокол от 09.01.2024 г. от нотариус рег. № 663 в
2
НКРБ за отлагане на Общото събрание от 09.01.2024 г. за 16.01.2024 г.,
съставен в присъствието на ищцата; и на уведомлението, връчено й от ЧСИ,
рег. № 807 в КЧСИ на 05.01.2024 г.
На база действията на ищцата преди получаването на
предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ, а именно учредяването на конкурентно
дружество с идентичен предмет на дейност и сходна фирма – „Булгарплод
Варна 2023“ ЕООД; пренасочване на клиентите на ответника към
новосъздаденото дружество; прекратяването на дългогодишен договор,
сключен между ответника и трето за спора лице – „Варна плод“ АД за наем на
складова база, находяща се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1 и
сключване на нов такъв с наемател новоучереденото дружество за същите
помещения; произтичащо от това ограничаване на достъпа на другия
съдружник до базите и техниката на ответника; както и регистрацията в КАТ-
Варна на всички МПС на „Булгарплод Варна“ ООД като собствени на
„Булгарплод Варна 2023“ ЕООД, ответникът счита, че постигането на
целената от законодателя с отправяне на предупреждението корекция на
поведението на ищцата е било невъзможно. Твърди и че описаните действия
са довели до спад и в приходите му. Така, ответникът приема, че всичко
посочено е било насочено към увреждането на неговите интереси и
репутация. По изложените аргументи, счита, че не само решението за
изключване на ищцата, но и тези за освобождаването й като управител и
ангажиране на отговорността й като такъв са законосъобразни. Аргументи в
подкрепа на последните две решения извлича и от ТР 1/2020 г. на ОСТК на
ВКС и свободата на Общото събрание да освободи по всяко време управителя
на дружеството, предвидена в чл. 141, ал. 4 ТЗ.
Поради наличието на противоречиви интереси и възможността да бъде
блокирана процедурата по чл. 145 от ТЗ, правилно, според ответника, ищцата
не е участвала в гласуването относно ангажирането на отговорността й като
управител.
За неоснователни ответникът приема доводите на ищцата относно
поемането на освободените дялове от капитала, тъй като това действие е било
необходимо за запазването на последния, като решението за това е могло да
бъде взето и без гласовете на изключения съдружник, тъй като във
вътрешните отношения между двамата съдружници участието на ищцата е
било вече прекратено.
Доводи относно законосъобразността на решението за приемане на
учредителен акт, отразяващ настъпилите промени, се извличат от
разпоредбата на чл. 140 от ТЗ.
В срока по чл. 372, ал. 1 ТЗ е постъпила допълнителна искова молба, с
която ищцата поддържа посоченото в първоначалната такава и оспорва
изложеното в постъпилия по нея отговор. Твърди, че не е получавала покана за
свикване на общо събрание и предупреждение по чл. 126, ал. 3 ТЗ чрез
куриер, в която връзка оспорва че подписът върху изготвената обратна
разписка е неин. Излага и че другият съдружник никога не е участвал активно
в дейността на дружеството, поради което на 03.01.2019г. между него и
ищцата е бил подписан предварителен договор за продажба на неговите
дялове от капитала на ответника, което изключвало и всякакви негови
финансови претенции. Твърди, че ответното дружество никога не е
притежавало собствена техника, която да се е намирала в складовата база,
находяща се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ № 1.
В срока по чл. 373, ал. 1 е постъпил отговор на допълнителната искова
молба, в който ответникът поддържа становището си за неоснователност на
3
исковете на база всички наведени от него в първоначалния отговор
възражения. Пояснява, че насроченото за 14.12.2023 г. и непроведеното ОС не
е било отложено, а другият съдружник, в качеството му на управител, е взел
решение за провеждането на ново такова на 09.01.2024 г. с резервна дата
16.01.2024 г. За това Общо събрание е била изготвена нова нотариална покана,
връчена на ищцата по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Поканата е била връчена и
чрез ЧСИ, рег. № 807 на 05.01.2024 г., като изхождайки от съдържанието й,
ответникът счита, че ищцата е била предупредена за изключването й повече от
месец преди събранието. Излага и че имейл адресът, до който е изпратил
поканата за общо събрание и предупреждението по чл. 126, ал. 3 ТЗ
принадлежи единствено на ищцата. За неотносимо счита твърдението за
сключването на предварителен договор.
В съдебно заседание страните редовно призовани чрез процесуалните си
представители поддържат предявените искове, респективно отговор.
Съдът, като взе предвид становищата на страните, събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата
законова уредба, прие за установено от фактическа и правна страна:
По исковете по чл.74 от ТЗ
Правото на иск по чл. 74, ал. 1 от ТЗ принадлежи на съдружниците и
акционерите в търговско дружество, на които законът предоставя процесуална
възможност да оспорят по съдебен ред всяко решение на общото събрание на
дружеството, което противоречи на императивни законови разпоредби, на
устава или на дружествения договор.
По делото се установи, че ищцата е имала качеството на съдружник и
притежавала 25 дяла от капитала на „Булгарплод Варна“ ООД.
С покана, приложена на л.56 от делото е свикано от управителя М.К.,
той и съдружник извънредно общо събрание на съдружниците за 14.12.2024г.
Свикването на общо събрание е в правомощията на управителя, според
разпоредбата на чл.138, ал.1 от ТЗ. Поканата съдържа дата, час и дневен ред, в
съответствие чл.139, ал.1 от ТЗ.
Поканата съгласно заключението по съдебно техническата експертиза,
което не е оспорено и следва да бъде кредитирано, като прикачен файл е
изпратена от М.И. чрез неговата електронна поща на 28.11.2024г. на имейл
******. Към съобщението е бил и прикачен и файл „предупреждение за
изключване на съдружник“. То е получено в пощенската кутия на ******.
В отговор на поканата е изпратено от същия имейл адрес съобщение, с
прикачени уведомление от Т. И., подписано от същата и болничен лист –
4
констатации на вещото лице. В уведомлението е посочено, че поради влошено
здравословно състояние съдружникът не може да се яви на извънредното
общо събрание.
Взето е решение, обективирано в протокол от 14.12.2023г., с нотариално
заверени подпис и съдържание да се свика ново събрание на съдружниците с
посочване на резервна дата.
С покана, наименована като „уведомление“ /л.64 от делото/ е свикано
събрание за 09.01.2024г. от 15.00ч. и с резервна дата - 16.01.2024г., с дневен
ред, идентичен с предходната покана. Тя е връчена лично на ищцата на
05.01.2024г. чрез ЧСИ. Не са ангажирани доказателства, че подписът не е на
ищцата.
Поради незпазен срок по чл.139, ал.1 от ТЗ, а именно поканата да е
получена от всеки съдружник най – малко 7 дни преди датата на заседанието,
съгласно констативен протокол рег. №30, том 1, акт №1 от 2024г.
присъстващите съдружници /М.И. и Т. К./ са приели, че събранието ще се
състои на 16.01.2024г.
Предвид горните факти съдът приема, че събранието е свикано редовно
с надлежно връчена покана, поради което пристъпва към разглеждане на
останалите твърдяни пороци на оспорените решения.
По отношение на решението за изключване на ищцата като съдружник е
относима материално правната норма на чл. 126, ал.3 от ТЗ, съгласно която
разпоредба съдружникът може да бъде изключен от общото събрание след
писмено предупреждение, когато: не изпълнява задълженията си за оказване
съдействие за осъществяване дейността на дружеството, не изпълнява
решенията на общото събрание и действува против интересите на
дружеството.
Съдържанието на чл.13, ал.3 от дружествения договор е идентична с
цитираната законова норма.
Практиката е еднозначна, че целта на писменото предупреждение е да
уведоми съдружника за наличието на констатирани нарушения по повод на
участието или неучастието му в дружествените работи, а също така
представлява и известие, че дружеството би могло да предприеме действия по
изключването му. С предупреждението на съдружника, освен да узнае за
5
намерението да бъде изключен, му се предоставя и възможност да се подготви
за общото събрание и би могъл да изложи доводи против съобщените му
писмено провинения, евентуално и да коригира и поведението си, ако
нарушението позволява това. В предупреждението следва да бъде посочено
основанието/основанията за изключване и конкретизация твърдяните
провинения.
Съдът формира мотиви по – горе, с които прие за доказано, че
писменото предупреждение е получено от ищцата по имейл адрес, заедно с
поканата за извънредното общо събрание. След като същата се е запознала с
поканата и отговорила по повод на нея, логично следва, че се е запознала и с
предупреждението.
В съдържанието на изпратеното писмено предупреждение, съдът
констатира конкретика за следните твърдяни провинения от страна на
съдружника К.: създаване на ново дружество, със сходно наименование и
дейност – „Булгарплод Варна – 2023“ ЕООД и насочване към него на
съконтрагенти на дружеството „Булгарплод Варна“ ООД, с които действия не
е оказала съдействие за осъществяване на дейността на дружеството, действа
против интересите на дружеството, тъй като осъществява конкурента дейност.
Основанията са квалифицирани по чл.126, ал.3, т.1 и т.3 и чл.13, ал.3, т.1 и т.3
от дружествения договор.
Следователно процедурата по чл.126, ал.3 от ТЗ следва да се счета за
спазена, поради което и следва да бъдат обсъдени доказателствата и да се
отговори на въпроса извършените ли са такива действия от страна на ищцата.
От справка в ТРРЮЛНЦ се установява, че на 09.10.2023г. е
регистрирано търговско дружество „Булгарплод Варна – 2023“ ЕООД, ЕИК
*********, с едноличен собственик на капитала Т. И. К.. Предметът на
дейност съвпада частично с предмета на дейност на ответното дружество,
досежно външна и вътрешна търговия, търговско представителство и
посредничество, транспортни услуги, ресторантьорство и хотелиерство,
сделки с недвижими имоти, както и всякаква друга дейност, която не е
забранена със закон.
От доказателствата по делото се установява, че фактически
новоучреденото от ищцата дружество е започнало да осъществява предмета на
основна дейност, обявен в т.6а в ТРРЮЛНЦ на ответното дружество - клас по
6
НКИД: търговия на едро с плодове и зеленчуци считано от октомври месец
2023г.
Във връзка осигуряването на база за търговията на едро на плодове и
зеленчуци ищцата, в качеството си на управител е подала молба /л.170 от
делото/ от името на „Булгарплод Варна“ ЕООД до наемодателя „Варна плод“
АД за прекратяване на договори за наем на обекти в склад №6, клетки
№11,12,3,4,5,6, находящи се в гр. Варна, ул. „Академик Курчатов“ №1.
С молба от 02.10.2023г. ищцата, в качеството й на управител на
„Булгарплод Варна – 2023“ ЕООД до „Варна плод“ АД е поискано
сключването на договор за наем и е сключен такъв от 09.10.2023г., с предмет
обекти в склад №6, клетки №11,12,3,4,5,6. Коментираните писмени
доказателства – договори за наем и молби, изискани по реда на чл.192 от ГПК
са приети и неоспорени от страните.
Няма обаче ангажирани доказателства за причините, които са наложили
прекратяването на договорите за наем, а те са пряко свързани с осъществяване
на търговската дейност на дружеството. Разпитани двамата свидетели
Стефанов и Вандов непротиворечиво излагат, че са присъствали на разговори,
в които Т. К. е питала М.И. кога ще прекратят договора за наем, а той е
отговарял, че тя има достатъчно разписани документи. Но нямат впечатления
за конкретния повод /причина/ за прекратяването на същите, както и за това
заел ли е М.И., че другият съдружник ще учредява ново дружество и има
намерението обектите да се ползват от него. Складовите обекти във Варна,
според показанията на всички свидетели, в това число и на св. Стоянова са
били основната база за търговия на ответното дружество. Предвид
изложеното установеният факт, че са водени разговори за прекратяване на
договорите, стои изолирано от останалите доказани по делото факти по
отношение поведението на ищцата във връзка с дружествените работи.
От приетите по делото договори за покупко – продажба, удостоверения
от МВР – Варна, сектор Пътна полиция се установява, че ответното дружество
е било собственик до 21.11.2023г. на: товарен автомобил, марка Мерцедес
1217 Л Атего; товарен автомобил Мерцедес Спринтер – 2бр., товарен
автомобил Мерцедес Атего; товарен автомобил Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ;
товарен автомобил Мерцедес Спринтер 818 Атего.
Автомобилите са прехвърлени на „Булгарплод Варна – 2023“ ЕООД към
7
21.11.2023г., като заявленията за пререгистрация са подписани от ищцата и е
упълномощено от нея лице да извърши това. Този факт е приет за безспорен с
протоколно определение от 15.10.2024г. Във връзка с продажбата е платена
продажна цена от „Булгарплод Варна - 2023“ ЕООД в общ размер от
95144.00лв. с ДДС, което се установява от заключението по съдебно
счетоводната експертиза, което съдът приема за компетентно дадено и му дава
вяра.
Изложените причини от страна на процесуалния представител на
ищцата за прехвърлянето на автомобилите и наличната стока /плодове и
зеленчуци/ на „Булгарплод Варна – 2023“ ЕООД на 21.11.2023г. са свързани с
погасяването на обявен за изискуем кредит не кореспондират със събраните
по делото доказателства.
По делото е приет договор за овърдрафт №056-1156802/27.01.2021г., по
силата на който „Прокредитбанк /България“ ЕАД е предоставила на ответното
дружество оборотни средства за разплащане с доставчици в размер на
350000.00лв., обезпечен с поръчителството на двамата съдружници.
С писмо от 24.11.2023г. банката е отправила изявление за обявяване на
овърдрафта за предсрочно изискуем и е адресирала покана за заплащане на
сумата от 260000.00лв. Т.е обявяване на овърдрафта за изискуем се е случило
след като са извършени горните действия /учредяването на новото дружество,
прехвърлянето на стоките и автомобилите, прекратяването на договорите за
наем/. Отделно от това вещото лице по счетоводната експертиза е
констатирало за периода 2020-2023г. ръст на приходите на ответното
дружеството, като за 2023г. те са 6576055.42лв. Т.е не може категорично да се
заключи, че продажбата на стоки и автомобилите е била наложителна за
изплащането на овърдрафта, като доказателства за неговото погасяване са
събрани по делото /заключение и справка от банката/.
На следващо място вещото лице по съдебно счетоводната експертиза е
извлякло информация за клиентите на ответното дружество, за които има
издадени фактури над 10000.00лв. на годишна база и я е обобщило в табличен
вид. Тези клиенти са сравнени с клиентите на новосъздаденото дружество за
изследван период 12.2024г. до 06.2024г. Налице са 25 съвпадащи контрагенти
на ответното и новосъздаденото дружество, които съдът примерно изброява:
„Арт Фреш“ ЕООД, „Био плод 76“ ЕООД, „ЦБА“ АД, „Залива -47 СП“ АД и
8
др. Вещото лице е констатирало, че от месец декември 2023г. всички
съвпадащи контрагенти са преустановили търговските си отношения с
„Булгарплод Варна“ ООД.
По делото се установи, че вземанията към „ЦБА“ АД са цедирани от
ответното дружество на новоучреденото такова. Съгласно изискана справка
от „ЦБА“ АД и приета по делото /л.608-619/, длъжникът е бил уведомен на
21.11.2023г. /датата на прехвърляне на автомобилите на ответното дружество/,
че неговите задължения са прехвърлени на „Булгарплод Варна 2023“ ЕООД.
След тази дата плащанията от „ЦБА“ АД са извършвани в полза на
„Булгарплод Варна 2023“ ЕООД, което е установено по делото със
заключението по съдебно счетоводната експертиза и приложените преводни
нареждания.
Няма доказателство поради какви причини е цедирано вземането.
Вещото лице Б. в заключението си посочило, че последната издадена
фактура от ответното дружество е на 21.11.2023г. /датата, на която са
прехвърлени наличните стоки, автомобили, вземания към „ЦБА“ АД на
„Булгарплод Варна 2023“ ЕООД/. След тази дата дружеството не е
декларирало приходи по СД по ЗДДС.
Крайният извод, който се налага, че със всички тези свои действия
ищцата е създала пречки за нормалното осъществяване дейността на
дружеството, същите са довели практически до пълно компрометиране на
търговската му дейност и ликвидирането са същата. Налице е извършване на
конкурентна дейност от ищцата. В тази връзка следва да се счита за доказано,
че ищцата не изпълнява задълженията си за оказване на съдействие за
осъществяване на дейността на дружеството и е действала против неговите
интереси.
Това обуславя налагането на тежката санкция - изключването й като
съдружник, поради което оспореното решение е законосъобразно, в
съответствие с устава и закона.
Решението е взето и с необходимото мнозинство в съгласно чл.137, ал.3,
вр. ал.1, т.2 от ТЗ. Изключваният съдружник не гласува и неговият дял се
приспада от капитала при определяне на мнозинството, а другият съдружник
притежава останалите 25 дяла от капитала на дружеството.
9
По отношение на останалите атакувани решения и те за взети с
необходимото мнозинство и в компетенциите на общото събрание.
След изключването на съдружника е взето решение за съдбата на
освободените дялове, а именно чрез поемането им от другия съдружник. В
този случай законосъобразно е взето решение за приемане на нов учредителен
акт, отразяващ настъпилите промени, както и за промяна на
правноорганизационната форма /ЕООД/.
Порок освен липсата на кворум за решенията за освобождаването на
ищцата като управител и за търсене на имуществена отговорност няма
посочен, поради което и те се явяват законосъобразни.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че предявените искове са
неоснователни и като такива подлежат на отхвърляне.
По разноски:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника
се следват разноски в размер на 1910.00лв., възнаграждение за вещи лица.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Т. И. К., ЕГН **********, с адрес ******
срещу „Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ №5 искове с правно
основание чл.74 от ТЗ за отмяна на решения, взети на Общото събрание на
съдружниците на „Булгарплод Варна“ ООД, проведено на 16.01.2024 г., а
именно за:
1. изключване на Т. И. К. като съдружник на основание чл. 28, ал. 1, т. 2 от
дружествения договор и чл. 137, ал. 1, т. 2 ТЗ;
2. поемане от другия съдружник на нейните 25 дяла от капитала и внасяне
на номиналната им стойност в брой в касата на дружеството или в
дружествената Б.а сметка;
3. освобождаване на ищцата като управител на основание чл. 29, ал. 7 от
дружествения договор и чл. 141, ал. 4 ТЗ;
4. търсене на имуществена отговорност от нея като освободен управител на
основание чл. 29, ал. 5 от дружествения договор и чл. 145 ТЗ;
10
5. приемане на учредителен акт, отразяващ настъпилите промени.
ОСЪЖДА Т. И. К., ЕГН **********, с адрес ****** ДА ЗАПЛАТИ на
„Булгарплод Варна“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление с. Ветрино, ул. „Кочо Честименски“ №5 сумата от 1910.00лв.,
съдебно деловодни разноски на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Решението да се връчи на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
11