Р Е Ш Е Н
И Е
№
гр. Д.,
13.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, двадесет
и първи състав, в публичното заседание на тринадесети февруари през две хиляди
и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА
НЕДЕЛЧЕВА
при
секретаря С.Б., като разгледа докладваното от районния съдия гр. д. №3117 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на Д.Й.Д. с ЕГН ********** ***,
представляван от процесуалния представител адвокат Х.Х. с адрес ***, офис **,
срещу ОД на МВР – Д. с
административен адрес гр. Д., ул.“М. Г.“ №**, представлявана от директора ** **
Н.П., за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 1) 1639.13 лева, представляваща неплатено възнаграждение за положен извънреден труд
за периода от 02.09.2016 г. – 02.09.2019г., заедно със
законната лихва върху нея от датата на подаването на исковата молба (02.09.2019г.)
до окончателното плащане и 2) 227.46
лева, представляваща лихва за забава
върху посочената в т.1 сума за периода от 02.09.2016г. до 02.09.2019г.,
претендират се и направените съдебни разноски.
В исковата молба се излагат следните обстоятелства и
твърдения:
Ищецът е служител на ОД на МВР - Д.. В периода от 02.09.2016г.
до 02.09.2019г. е заемал длъжността „**” и „** **-**” в ** РУ-Д.. Трудовата си
дейност осъществявал по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на
смени - дневна и нощна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа,
при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187,
ал. 3 от ЗМВР. На основание чл. 187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на
работното време на **те служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа
седмично. От месец 09.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Д.
и графици от **І-ро РУ - Д. за дежурствата и отчитане на положения труд при
работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на **те служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за **те
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсвала изрична регламентация
за преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период
(съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице била празнота в
нормативната уредба на реда за организацията и разпределението на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното
време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на **те служители в
Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следвало субсидиарно да се
приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн.,
ДВ, бр. 9 от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал.
2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщали
в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са
посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по
който ищецът е формирал претенцията си в общ размер от 1639.13 лева /след направено изменение на
размера на осн. чл.214 от ГПК/, следствие превръщането на часовете нощен труд в
дневен. Претендира и обезщетение за забава в размер от 227.46 лева /след
направено изменение на размера на осн. чл.214 от ГПК/, считано от 02.09.2016г.
до датата на предявяване на исковете – 02.09.2019г.
Противопоставените
от ответника възражения се основават на следните обстоятелства:
През
процесният период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал.1, т.1 от ЗМВР, а
съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези служители се
уреждал единствено от ЗМВР, поради което в този случай не били приложими
разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В чл. 178, ал.1 и чл.179, ал.1 от ЗМВР са изброени допълнителните
възнаграждения, които се изплащат на **те служители. В чл.179, ал.4 от ЗМВР
законодателят изрично посочил, че извън допълнителните възнаграждения по ал.1 и
по чл.178, ал.1 на **те служители се изплащат и други възнаграждения в случаи,
определени със закон, или с акт на Министерския съвет за **те служители от МВР.
Именно поради спецификата на работата на ** служители - ** органи,
законодателят е уредил техния статут в специален закон - ЗМВР, който бил
различен от статута на **те служители по чл.142, ал.1, т.2 и т.З от ЗМВР. За
тях не са приложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ. В
конкретния случай не било налице нито закон, нито акт на МС, с който да се
допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент 1,143.
ЗМВР
бил специален закон, който уреждал изчерпателно статута на **те служители в
МВР. По отношение на ** служители - ** органи била неприложима НСОРЗ, тъй като
по отношение на тях в процесния период е действала друга наредба - Наредба
№8121з-776/2016г., в която липсвала изрична норма, допускаща трансформация на
нощните часове положен труд в дневни с определен коефициент. Налице била
специална нормативна уредба по отношение отчитането и заплащането на нощния
труд в МВР и следователно не можело да намерят приложение разпоредбите на
НСОРЗ.
В
чл. 187, ал. З от ЗМВР било предвидено, че за работещите на смени, работното
време се изчислява сумарно. Съгласно ал.5 на чл.187 от ЗМВР, работата извън
редовното работно време се компенсирала с възнаграждение за отработени до 70
часа на отчетен период. Но извънреден труд бил налице само ако работникът или
служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е
така в конкретния случай. Тъй като за ищеца било установено сумарно отчитане на
работното време, той следвало да докаже, че е изработил за съответния отчетен
период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за
преобразувания труд от нощен в дневен можело да се претендира зачитането му за
извънреден труд и съответно да се иска заплащането му. Всеки положен от ищеца
час труд своевременно му е бил заплащан, което се доказвало от приложените
платежни бележки. Установявало се от графиците за дежурства, че ищецът не е
полагал нощен труд извън рамките на установеното за него работно време.
Превръщането на нощните часове положен труд с коефициент 1,143 било установено
с цел увеличаване заплащането за положен нощен труд с допълнително
възнаграждение от 0,25 лв, а не за генериране и заплащане на извънреден труд. В
МВР било разрешено полагане на 8 часа нощен труд, за разлика от другите **
служители, на които било разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това водело
до неприложимост на посочения коефициент, тъй като същият се получавал от
съотношението на 8 ч. дневен труд към 7 часа нощен труд. Ако се извършело
заместване по посоченото съотношение, за служителите на МВР, същото щяло да
бъде 8 часа дневен труд към 8 часа нощен труд, при което се получавал
коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече билизпълнил задължението си и е
изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца нощен труд. Ограничението в
Наредба №8121з-592/2015г. и Наредба №8121з-776/2016г. било служителите,
работещи на смени, да не полагат повече от 8 часа нощен труд, което да е равно
на коефициент 1, а не на посочения коефициент 1,143. Напълно необосновано било
препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. В случая, не била налице
празнота в нормативната уредба, която да можела да обоснове препращане по
аналогия, тъй като в процесния период са действали последователно подзаконови
нормативни актове - наредби, издадени от министъра на вътрешните работи, в
които изрично съществувала разпоредбата, че за всеки отработен час през нощта /между
22 - 6 часа/ на **те служители се заплащал нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е
налице била специална нормативна уредба по отношение на отчитане и заплащане на
нощния труд на **те служители в МВР, която изключвала общия ред.
Ответникът
счита, че за дата 02.09.2019г. искът е недопустим, поради настъпила давност, а
за периода 02.09.2016г. - 02.09.2019 г. искът е неоснователен и недоказан.
Изтъква, че третото тримесечие на 2019г. - /месеците юли, август и септември/, още
не е приключило, което не можело да даде пълна представа за отработените часове
по смисъла на чл.187, ал.3, изречение първо от ЗМВР. Ответникът навежда и
довода, че ищецът не можел да претендира едновременно заплащане на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за
извънреден труд за същите часове. Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч., следвало да
бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да се
трансформирал в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
Д. районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено следното от фактическа страна:
Безспорен
между страните по делото е фактът, че през процесния период ищецът е
бил в служебно правоотношение с ответника ОДМВР - Д., възникнало на основание
ЗМВР, по силата на което е заемал длъжността „**” и „** **-**” в ** РУ-Д.. Безспорен между страните по
делото е и факта, че ищецът през процесния период - 02.09.2016г. до 02.09.2019г.
е престирал труд по утвърдени протоколи и графици, включително в
периода между 22.00 часа и 6.00 часа, при режим на труд на смени с
продължителност 12 часа, при сумирано изчисляване на работното време за
тримесечен период. По делото са приети като писмени доказателства утвърдени
Протоколи - Приложение №6 към чл.31 ал.1 от Наредба №8121з-776/29.07.2016г. за
отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение
и положения труд по време на официални празници от **те служители, работещи на
смени в РУ-Д., в т.ч. и ищеца през исковия период.
По делото
е назначена ССчЕ, като видно от писменото заключение на вещото лице
/л.161-167/, неоспорено от страните и възприето от съда като
компетентно и обосновано, ищецът през част от исковия период - от 02.09.2016г.
до 30.06.2019г. е отработил по график и положил нощен труд по представените по
делото Протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00ч. и 6,00ч. в общ
размер 1680 часа, приравнен с коефицент 1.143 в дневен труд, възлиза на общо
1920 часа. Ищецът е отработил по-малко часове /19ч/ от нормативно определеното
време за третото тримесечие на 2016г. /тогава е ползвал платен годишен отпуск/
и е изчислявало часовете труд от 01.10.2016г. Вещото лице не е взело
предвид данните за третото тримесечие на 2019г. /юли, август, септември/,
тъй-като исковата молба е подадена в ДРС на 02.09.2019г. и не е бил отчетен
този тримесечен период към депозиране на ИМ, поради това е работило на база
информацията за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г.
От справка с графици за действително
положен труд от ищеца, протоколи за отчитане на отработеното време и обобщени
протоколи, съставени съгласно Наредба № 8121з-919/13.07.2017 г., както и
платежни бележки за начислени и изплатени възнаграждения на ищеца, се
установява, че през процесния период няма преобразуване на нощен труд към
дневен труд при отчитане от работодателя на сумираното работно време. Вещото
лице е преизчислило реално положения нощен труд от ищеца от общо 1680 часа, съобразно чл.9, ал.2 от НСОЗРЗ – с приравнен
с коефициент 1.143 в дневен труд и е
получило общо 1920 часа дневен труд. При съобразяване нормалната продължителност на работното време на **те
служители в МВР от 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна
седмица /чл.187, ал. 3 от ЗМВР/ и правилото по чл.26, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-776
от 29.07.2016г., при сравнение на общия брой реално отработени часове по график
след превръщане на нощните часове в дневни - с нормата часове за всеки един
отчетен тримесечен период, се установило следното: за периода от 01.10.2016 г.
до 30.06.2019 г., ищецът е положил
извънреден труд от общо 643 часа /вкл. 239 часа вследствие превръщането
на нощните часове в дневни/, от които отчетени и заплатени по протоколи били 402
часа, или неотчетеният положен извънреден труд след превръщане на нощните часове
в дневни е бил общо 239 часа. При съобразяване часовата ставка на ищеца,
експертизата е изчислила за периода от 01.10.2016г. до 30.06.2019г.
паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден труд след
преобразуване на нощния към дневен е в размер на 1639.13 лв., които не са
начислени към заплатата на ищеца и съответно не са изплатени. Експертизата е
изчислила мораторна лихва върху всяко едно от възнагражденията за извънреден
труд, след преобразуването към дневен, начиная от месеца, следващ тримесечието
до датата на подаване на исковата молба 02.09.2019 г. в размер на общо 227.46
лв.
Вещото
лице е изготвило и втори вариант на заключението си, съобразявайки чл. 9, б.
„г” (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските /НРВПО/, съгласно който: отработените часове от работника или
служителя, които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени, съгласно чл.9Б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред Инспекцията
по труда без превръщане на нощните часове в дневни. Посочената разпоредба е
действала в периода от 01.01.2018г. до 17.07.2018г. При съобразяване часовата ставка на ищеца и посочената разпоребда,
експертизата е изчислила, че за
периода от 02.09.2016г. до 30.06.2019г. паричната равностойност на часовете /198
ч./ положен и неотчетен извънреден труд след преобразуване на нощния към
дневен, е в размер на 1338.11 лв., а размерът на мораторната лихва възлиза на 187.87
лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са осъдителни искове с правно основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР вр. чл.187,
ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
Спорът между
страните е изцяло правен и се свежда до въпроса: подлежи ли на преобразуване
положения нощен труд от **те служители в МВР, работещи на смени, при сумирано
изчисляване на работното време в дневен с коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от
НСОРЗ и получената разлика брой часове след преобразуването, съставлява ли
извънреден труд и води ли до възникване на задължение на ответника за неговото
заплащане, съгласно чл.187, ал.6 от ЗМВР, т.е. налице ли е непълнота в
специалната уредба, регламентираща статута на **те служители в МВР, досежно
полагания от тях нощен труд и следва ли същата да бъде запълнена от общата
трудова норма на чл.9, ал.2 от НСОРЗ, приложима при твърдяна липса на специален
регламент за служителите на МВР, отговорът на който правен въпрос е
положителен.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на **те служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към
основното месечно възнаграждение на **те служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд /чл.178, ал.1, т. 3 от ЗМВР/. Съгласно
чл.143, ал.1 от КТ, извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или
със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния
ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно
време. Нормалната продължителност на работното време на **те служители в МВР е
8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187, ал.1 от ЗМВР/. Работното време на **те служители се изчислява в работни дни - подневно,
а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени - сумирано за тримесечен период /чл.187,
ал.3, изр.1 от ЗМВР/. При работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22, 00 ч. и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл.187, ал.3, изр.3 от ЗМВР/. Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР/.
Редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на **те служители извън редовното работно време,
режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за **те служители се
определят с Наредба на Министъра на вътрешните работи / чл. 187, ал. 9 от ЗМВР/.
През
процесния период от 01.08.2016. до 01.08.2019г. са действали Наредба №
8121з-407 от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от Министъра на вътрешните работи. В чл.3,
ал.3 от трите наредби е предвидена възможността за полагането на труд и през
нощта, между 22.00 и 06.00 часа, при работа на смени, като работните часове не
следва да надвишават средно 8 за всеки 24-часов период.
С първата
от тях (чл.31, ал.2) изрично е уредена редукцията на часовете положен нощен
труд към дневен, при сумирано отчитане на отработеното време. За целта, общият
брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с коефициент 0.143. Тази
наредба е отменена с приемането на втората, в сила от 01.04.2015г. Тя пък е
отменена с решение от 11.07.2016г. на 5-чл. състав по адм. дело №5450/2016г. на
ВАС, в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата наредба /02.08.2016г./,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен.
Съгласно
чл.179, ал.1, предл.2 от ЗМВР, на **те служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22.00ч. до 6.00ч., а съобразно
чл.9 и чл.12 от Раздел III на Наредба №8121з-908/02.08.2018г. за условията и
реда за изплащане на допълнителни възнаграждения на **те служители в
Министерството на вътрешните работи /обн. ДВ, бр. 67/14.08.2018г., в сила от
14.08.2018г., изд. на осн. чл.179, ал. 2 от ЗМВР/, за всеки отработен нощен час
или за част от него от 22,00 ч. до 6,00 ч., на **те служители се изплаща
допълнително възнаграждение за нощен труд след предоставяне в съответните
финансови звена на протокол-приложение №6 към чл.31, ал.1 от Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. При липсата на специално правило за ставка на
допълнителното възнаграждение за нощен труд, или което да определи методология
за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване
на работното време по отношение на **те служители в МВР, съдът намира, че е
налице нормативна празнота, която следва да се преодолее чрез субсидиарното
приложение на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Следва да се отбележи, че съгласно т.23 на ТР №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са **
служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по
отношение на тях. Освен това, съгласно чл.46, ал.2 от ЗНА, когато нормативният
акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се
отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта. Възприемането на
обратното становище би поставило **я служител в МВР в по-неблагоприятно
положение спрямо работниците и служителите, чиито правоотношения се регулират
от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо възнаграждение за положения от
тях нощен труд при сумирано изчисляване на работното време. Съгласно чл.67,
ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и
степени за **те служител, размерите на допълнителните възнаграждение по ал.7,
т.1-5, както и редът за получаването им се определят с Наредба на МС и не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. Ето защо, съдът
намира за неоснователни изложените в отговора възражения, относно приложимостта
на установения в чл.9, ал.2 от НСОРЗ коефициент към процесното служебно
правоотношение.
Нормата на
чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, както и
редакцията й от 01.01.2018г., която предвижда отпадане на израза „без
превръщане на нощните часове в дневни“, няма отношение при преценката за начина
на начисляването положения труд и дължимостта на претендираното възнаграждение
за извънреден труд, тъй като въпросната разпоредба касае само отчитането на
същия пред Инспекцията по труда.
Ето защо,
исковата претенция за заплащане на извънреден труд за периода от 02.09.2016 г.
до 02.09.2019г., получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установи, че ищецът е положил 5227 часа
нощен труд, който изчислен с коефициент 1,143 за превръщането му в дневен труд
възлиза общо на 643 часа действително положен извънреден труд /след
преобразуването на нощния към дневен труд/ в т.ч. 239 часа след превръщането на
нощни часове в дневни. С оглед горното, дължимото възнаграждение според
заключението на вещото лице във вариант първи е в размер на 1639.13 лева.
Предвид основателността на претенцията за главница в
предявения й размер, следва да бъде разгледано направеното от ответника
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на част от
вземането, а именно по отношение на претендираното от ищеца възнаграждение за
положен извънреден труд на дата 02.09.2019г. Същото е неоснователно по следните съображения: На
14.10.2016г. влиза в сила нова редакция на чл. 187, ал.3 от ЗМВР, предвиждаща сумирано отчитане на работното време
- на тримесечни периоди, поради което следва да се приеме, че възнагражденията на ищеца за месеците юли, август и септември 2016г. са били дължими до 31.10.2016г.
Тригодишната погасителна давност по чл. 111, б. „а” от ЗЗД по отношение на тези
възнаграждения е изтекла на 31.10.2019 г., а исковата молба е подадена на 02.09.2019г.
Искът за
лихва за забава е акцесорен по отношение на иска за главното вземане. С оглед
уважаването на главния иск подлежи на уважаване и обусловената претенция, която
за периода на забавата от момента, в който вземанията за трудови възнаграждения
по отчетни периоди са станали изискуеми до депозиране на исковата молба /02.09.2019г./
възлиза, според заключението на вещото лице във вариант първи в размер на 227.46
лева.
Ответната
страна не е ангажирала доказателства, че на ищеца е изплатено дължимото
възнаграждение в горния размер за положения от него извънреден труд, поради
което исковите претенции ще следва да се уважат изцяло като основателни и
доказани.
За
акуратност, следва да се отбележи, че с изменение размера на исковете,
направено от ищеца на осн. чл.214 от ГПК в последното съдебно заседание –
13.02.2020г., същият е заявил, че претендира сумите, посочени от вещото лице по
вариант първи в експертизата, именно за визирания от него период в исковата
молба от 02.09.2016г. до 02.09.2019г., а не за този, по който е изчислявал
експерта сумите в ССчЕ /01.10.2016г. – 30.06.2019г./, респ. не е оспорил
експертизата.
Относно
отговорността за разноски:
На
основание чл.78, ал.6 от ГПК и чл.1 от Тарифата за **те такси, които се събират
от съдилищата по ГПК и в съответствие с т.23 от Тълкувателно Решение №6/06.11.2013
година, постановено тълкувателно дело №6/2012 година на ОСГТК на ВКС,
постановяващо, че **те служители в МВР са освободени от заплащане на ** такси
по граждански дела, свързани с тяхното служебно правоотношение, ответната
Дирекция следва да заплати по сметка на Районен съд - Д. държавна такса в общ
размер на 115.56 лв. /сто и петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/,
изчислени така: 4% от размера на всеки уважен иск, но не по-малко от 50 лв., а
в случая – 65.56 лв. за държавна такса по главния иск и 50.00 лв. за държавна
такса по акцесорния иск, както и сумата от 100.00 /сто/ лв. за изплатено на
вещото лице по ССчЕ възнаграждение от бюджетните средства на Районен съд – Д..
При този
изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в тежест на ответника
следва да бъдат възложени и направените от ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер от 600.00 лева. Съдът намира за
неоснователно направеното от ответната страна с отговора по исковата молба
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар в общ размер от 600.00 лева,
който се претендира от ищеца. Това възнаграждение обаче е договорено при
първоначално посочен материален интерес от 1731.78 лева за главницата и 527.23
лева - за лихвата. В процеса на делото ищецът намали размерите на двете си
искови претенции. Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК, при възражение за прекомерност на
хонорара, съдът може да занижи същия, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото. Така дължимите разноски за адвокатско
възнаграждение по главния иск за сумата от 1639.13 лева, изчислени съгласно чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения възлизат на 344.73 лева, а разноските по иска за
лихва за забава съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредбата възлизат на 300.00 лева,
или общо 644.73 лв., но ищцовата страна претендира 600 лв. адв. хонорар по
двата иска, т.е. под минимума, с оглед на което съдът не може да определи
по-нисък хонорар от този, заявен от ищеца.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна дирекция на министерство на вътрешните работи
/ОДМВР/ – Д., ЕИК **, със седалище: гр. Д.,
ул. „М. Г.” №**, представлявана от директора ** ** Н.П., да заплати на Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** сумите от: 1639.13 лева
/хиляда шестотин тридесет и девет лева и тринадесет стотинки/, дължимо възнаграждение за положен
извънреден труд за периода от 02.09.2016 г. до 02.09.2019г., вследствие преобразуване на нощен
към дневен такъв, получен
чрез преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1.143, ведно със
законната лихва върху сумата от подаване на исковата молба – 02.09.2019г. до
окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 227.46 лв. /двеста
двадесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки/ върху неплатените
възнаграждения за извънреден труд, след преобразуване на нощните часове в
дневни, считано от месеца, следващ тримесечието до датата подаване на исковата
молба – 02.09.2019г., на основание чл.178, ал.1,
т.3 от ЗМВР вр. чл.187, ал.6 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Д., ЕИК **,
със седалище: гр. Д., ул. „М. Г.” №**, представлявана от директора ** ** Н.П., да заплати на Д.Й.Д. с ЕГН ********** *** сумата от 600.00 /шестотин/ лева,
представляваща деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.6 ГПК, Областна дирекция на министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ – Д., ЕИК **,
със седалище: гр. Д., ул. „М. Г.” №**, представлявана от директора ** ** Н.П., да заплати по сметка на Д. районен съд държавна
такса в общ размер на 115.56 лева /сто и
петнадесет лева и петдесет и шест стотинки/ и възнаграждение за вещо лице в размер на 100 /сто/ лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Д. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: