Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 19.11.2018г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми състав
На шестнадесети октомври година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3779 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предмет на производството е пряк иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, приложим съгл. § 22 от КЗ.
По изложените в искова молба
обстоятелства Р.Д.Д. с ЕГН: ********** Гр. Б., к-с „*********, чрез адвокат Л. Г.
от АК - П.е предявила против ЗПАД “ДЗИ -О.З.”, иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, за осъждане на ответника да и заплати сума
в размер на 300 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на сина и – Б. Н.Н. ЕГН **********, в резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2014 год. реализирано по вина на водача Н.Р.К., чиято гражданска отговорност като
автомобилист за вреди, причинени при управлението на л.а. марка“БМВ“
модел 318И, с рег.№ ******, е била застрахована при ответника, ведно със
законната лихва за забава, считано от датата на ПТП – 25.07.2014 год., до окончателното изплащане.
Твърди се в исковата молба, че
на 25.07.2014 г. в тъмната част на прав
равен участък между с.Аспарухово и с.С.
е настъпило процесното ПТП с лек автомобил марка БМВ, модел 318И с per. № № ******,
управляван от водача Н.К.с превишена пътния участък скорост, повече от 90
км./ч., при което изгубил контрол над
управляваното МПС, рязко завил на ляво, като се ударил в неподвижно закрепена
метална цистерна, като вследствие на удара в бетонната основа, водачът и тримата
пътници загинали.Сина на ищцата седял на мястото зад шофьора и починал на място
при описаното ПТП.
Твърди се, че ищцата дълго време е очаквала да има дете и когато се
родил сина и, го кръстила Б. с благодарност. Твърди, че го отглеждала с любов и
грижа. Твърди се, че жестоката вест за
внезапната и нелепа смърт на сина и я сломили напълно. Сочи се, че приживе
между ищцата и сина и съществувала хармонична връзка основана на дълбока
взаимна обич. След смъртта на детето си,
ищцата е изпаднала в дълбока емоционална и душевна агония, която продължава и
понастоящем. В резултат на тежката психологична травма от внезапната и
необратима загуба на единственото й дете, както и преживения емоционален стрес
от тази травма, ищцата имала болезнени душевни кризи, мъчат я кошмари, като се
налага да взема успокоителни и сънотворни. Твърди се, че ищцата и съсипана и
неутешима от загубата на единственото си дете, две седмици преди пълнолетието
му.
Твърди
се, че ответното „ДЗИ - О.З.” е
легитимирано да отговаря по предявеният иск, тъй като увреждащото МПС марка БМВ
318И с рег. № ****** има задължителна
застраховка „гражданска отговорност” съгласно полица № 06114000292221, сключена
на 09.01.2014 г. с ДЗИ - 03 - валидна от дата на сключване до 08.01.2015 г.
Цитираната полица била сключена на
разсрочено плащане на четири равни вноски. Сочи се, че полица е прекратена на 23.07.2014
г. /когато изтича 15 дневен срок от падежа на третата вноска 08.07.2014г./, но подаването на информация от застрахователя
„ДЗИ – ОЗ” до информационния център към Гаранционен фонд е настъпило едва на
30.10.2014 г. Ищцовата страна се позовава
на задължителните за всички съдилища разяснения, дадени в ТР №1/2014 г.
от ОСТК на ВКС, в точка 3, съгласно които застрахователят, който към датата на
застрахователното събитие не е прекратил застрахователното правоотношение и не
е вписал прекратяването в информационния център на ГФ, не може да се освободи
от отговорността по чл. 226 ал.1 от КЗ спрямо третите увредени лица.
Ответното дружество „ДЗИ-О.З.“ ЕАД, чрез
пълномощника юрк.В. Г. в
преклузивния срок по чл.367, ал.1 ГПК е
депозирало писмен отговор, в който оспорва иска по основание и размер, като излага и съображения за недопустимост на
предявения иск, като посочва, че предмета на гр.д.№14408/2014год., по описа на
СГС, І-2 състав е напълно идентичен с предмета на настоящото дело, като сочи,
че в хода на производството ищцата Д. се била отказала от иска спрямо „ДЗИ-ОЗ“
и е поискала замяна на първоначалния ответник с ответника Г.Ф.която
замяна била допусната от съда в
з.з. с определение от 06.03.2015год. и производството по отношение на
„ДЗИ-ОЗ“ било прекратено. Поддържа довод, че към момента не е установен кой е управлявал процесното МПС,
с което е причинено ПТП.Сочи, че първоначалните данни са били, че МПС е
управлявано от лицето Г. Костадинов, а по- късно разследващите приели, че водач
е Н.Р.К..
Заявява възражение за намаляване
размера на дължимото обезщетение, тъй като пострадалият е бил пътник в
процесното МПС, което се е управлявало
от неправоспособен непълнолетен водач, употребил алкохол. Твърди, че
пострадалия се е поставил в риск, като се качил, като пътник в лек автомобил с
водач, който е употребил алкохол и е неправоспособен, поради което дължимото
обезщетение следва да бъде намалено, съгласно чл.51,ал.2 ГПК.
Оспорва предявените искове по размер, като
изтъква, че същия е завишен, несъответстващ на принципа на справедливост по чл.
52 ЗЗД и присъжданите от съдилищата размери на обезщетения за аналогични
случаи. Оспорва акцесорния иск за лихва по аргумент за неоснователност на
главния иск, както и с оглед нормата на чл. 380, ал. 3 КЗ / в сила от
01.01.2016 год./
С допълнителната искова молба,
депозирана в срока по чл.372 ГПК ищцата Р.Д., оспорва възражението за
недопустимост на иска. Заявява, че
никога не е правила изявление за отказ, а в хода на гр.д.№14408/2014год., по
описа на СГС, І-2 състав, е поискала замяната на един ответник с друг при
условията на ал.3 от чл.228 ГПК, като не
е заявила отказ от иска срещу „ДЗИ-О.З.“
ЕАД /замяната на ответника не е по реда
на ал.2/. Сочи, че в досъдебното производство категорично се било установило,
че л.а. “БМВ“ 318 И, с рег.№ ********е
бил управляван от водач Н.Р.К., който бил управлявал същото с превишена скорост
в нарушение на чл.21,ал.1 ЗДвП и МПС не
е било управлявано от Г.Д.К./първоначално вписан, като водач в констативния
протокол за ПТП/.
В допълнителния отговор депозиран в
срока по чл.373 ГПК ответното дружество поддържа наведените възражения за
недопустимост и неоснователност на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си адв. Л. Г. поддържа предявените искове. Представят списък на
разноски по чл.80 ГПК.
В
съдебно заседание ответното дружество чрез пълномощника си юрк. Г. оспорват предявените
искове. Представят списък на разноски по чл.80 ГПК.
Съдът, на основание чл.12 ГПК и чл. 235 ГПК, като прецени доводите и
възраженията на страните и събраните по делото доказателства, намира за
установено от фактическа страна следното:
От приетите
препис от Удостоверение за наследници изх.№ 30678/ 02.09.2014г. на община Б.,
се установява, че ищцата Р.Д. е майка и наследник на Б. Н.Н. ЕГН **********, починал на 25.07.2014 г. /л.78 от делото/
От приетия
Констативен
протокол за ПТП №10/ 30.07.2014г.
съставен от РУП Карнобат и
материалите по ДП 07-385/2014г. на РУ Карнобат, се установява, че 25.07.2014
г., на път № 53011, в отсечката между с. Аспарухово и с. С., обл. Б., на км
7+250 м /на около 1750 м след с. Аспарухово в посока с. С./, настъпило ПТП, при
което лек автомобил „БМВ 318 И“ per. №
******, управляван от Н.Р.К. ЕГН **********, с превишена скорост от 123 км/ч
самокатастрофира,
като напуска пътното платно и се удря в намиращата се от ляво на пътя стационарна
цистерна за вода. При произшествието на
място починали водачът Н.Р.К. ЕГН ********** /на 16г./, и тримата пътници в автомобила - Г.Д.К. на
16г., Е.Х.Г.на 16г. и Б. Н.Н. на 17г./сина на ищцата/
В Констативен
протокол за ПТП №10/ 30.07.2014г., че гражданската отговорност на водача на „БМВ 318 И“ peг. № ****** е
застрахована в ДЗИ с полица № 06114000292221, сключена на 09.01.2014 г. валидна
до 08.01.2015г./л.11 от делото/ В констативния
протокол за ПТП, като водач е първоначално е отразен непълнолетния Г.Д.К. на 16г., на впоследствие след извършени разпознавания и
разпити на свидетели е установено, че водач на автомобила е лице със сива
тениска и черни панталони - Н.Р.К.. Установява се, че наказателното
производство по ДП
07-385/2014г. на РУП Карнобат, пр.пр. №6134/2014г. по описа на ОП Б., е
образувано срещу виновно лице, за това, че на 25.07.2014г., на път № 53011, в отсечката между с. Аспарухово и с. С.,
обл. Б., на км 7+250 м., при управление на МПС „БМВ 318 И“ per. № ******,
водачът нарушил правилата за движение – чл.21, ал.1 ЗДвП управлявайки с
превишена скорост, като по непредпазливост причинил смъртта Г.Д.К., Е.Х.Г.и Б. Н.Н.
– престъпление по чл.343, ал.3 НК, вр. чл.342, ал.1 от НК. Поради
настъпилата смърт на дееца Н.Р.К., с Постановление от 14.06.2017г. на Окръжна прокуратура Б., наказателното
производство е прекратено на осн. чл.24,
ал.1,т.4 от НПК.
С влязло в сила Определение №76 / 17.10.2017г. постановено по ч.н.д.№256/2017г. на Апелативен съд Б. е
потвърдено Постановление от 14.06.2017г.
на Окръжна прокуратура Б., с
което наказателното производство е прекратено на осн. чл.24, ал.1, т.4 от НПК,
поради настъпилата смърт на дееца Н.Р.К.. С цитирания съдебен акт е прието, че
в резултат на обективно, всестранно и задълбочено разследване на релевантните
обстоятелства са мотивирали обоснования извод на прокурора, че водач на
процесния автомобил в момента на ПТП е бил загиналия Н.К., който е
допуснал нарушение на правилата за
движение – чл.21, ал.1 ЗДвП и единствен
има вина за настъпилото ПТП, вследствие на което е настъпила смъртта на
останалите возещи се в автомобила лица- Г.Д.К., Е.Х.Г.и Б. Н.Н..Прието е, че
липсват данни, които да сочат, де имало друг участник в движението, който с
поведението си да е допринесъл за настъпване на ПТП. Прието е още, че с оглед смъртта на виновния водач на процесното МПС,
в съответствие с разпоредбата на чл.24, ал.1, т.4 от НПК, прокурорът правилно е прекратил образуваното срещу
виновно лице наказателно дело. /л.190 –л.192 от делото/
С оглед на установеното в хода на наказателното производство, решаващия
приема за доказано, че водач на
увреждащото МПС, към момент на процесното ПТП е непълнолетния Н.Р.К.
От приетото заключение на съдебно автотехническа експертиза се установява, че
произшествието е настъпило при следния механизъм - на 25.07.2014 г. около 6, 20 часа, на
път № 53011, в отсечката между с. Аспарухово и с. С., обл. Б., на км 7+250 м
/на около 1750 м след с. Аспарухово в посока с. С./, при което лек автомобил
„БМВ 318 И“ per. № ******,
самокатастрофира извън пътното платно. Вещото лице инж. К.Г. сочи, че по
неустановени причини водачът е завъртял волана рязко наляво, поради което
автомобилът е продължил движението си напред и същевременно е ротирал около
вертикална ос на масовия си център, при което са задействани центробежни сили,
при което е настъпил удар в ръба на цистерната с предна лява част на
автомобила, последвало завъртване до прилепване на автомобила до цистерната,
което е съпроводено с частична ротация и тежки деформации по автомобила. Удърт
за лекия автомобил е бил блокиращ, страничен и кос. Вещото
лице обосновава извод, че водачът е управлявал
л.а. „БМВ 318 И“ per. №
******, със скорост от 127 км/ч /преди началото на отлагане на следите по
пътното платно/ и към момента на удара в
цистерната с около 90 км/ч. Пояснено, че пътния участък е прав, а настилката
гладка, без неравности, в района няма
регистрирани пътни знаци. Сочи се, че върху телата на пътуващите в лекия
автомобил освен инерционните и ротационни сили, са въздействали и много силните
разрушения при навлизане на части от
конструкцията на автомобила във вътрешността на купето.
От заключението на комплексната
медико – автотехническа експертиза с в.л. д-р А.М. и инж. К.Г., се установява,
че в
конкретната ситуация ползването на предпазни колани от пътуващите не би ги
предпазило или намалило вида и степента на травматичните увреждания по телата
им.
Сочи се, че в заключението, че при удара на лекия автомобил по ръба на
цистерната с предната лява част на автомобила, е последвало завъртане до
прилепване на автомобила до цистерната, което е съпроводено също е частична
ротация и тежките деформации по автомобила. В медицинската част на заключението
е отразено, че при огледа и аутопсията
на трупа на Б. Н.Н. на 17 г. е установено: съчетана травма: лицева травма: охлузвания, кръвонасядания и
рани по лицето, счупване на долната челюст; закрита гръдна травма: охлузвания
на рамената, контузия на белите дробове кръвонасядане на средостението; закрита
коремна травма: разкъсване на слезката и черния дроб и излив на кръв коремната
кухина; травма на крайниците: счупване на лявата мишнична и лакетна кости,
счупване на лявата бедрена кост, охлузвания по крайниците.
Вещото лице д-р М. обосновава извод, че
причината за смъртта на Н. е гореописаната съчетана травма водеща закритата
травма, а установените при аутопсията на
Б. Н. травматични увреждания се дължат на действието на твърди тъпи предмети
със значителна кинетична енергия н могат да се получат при процесното ПТП
настъпило на 25.07.2014 г. От неоспореното заключение се установява, че между
установените травматични увреждания, получени при ПТП и настъпилата смърт е
налице пряка и непрекъсната причинно- следствена връзка.
Заключението на САТЕ и заключението
на комплексната медико – автотехническа
експертиза, съдът възприема, като обективно и компетентно дадени.
Разпитан в о.с.з. на 27.03.2018г. свидетелят Б.А. посочи, че в деня на процесното ПТП, седели в кафене в центъра на
с.С., когато дошли четирите деца – Г., Б., Н.и едно момиче, които пристигнали
пеша. Пиели кафе, свидетелят А. не помни да са употребявали алкохол. Свидетелят сочи, че
тогава се запознал с Н.К., а преди не го бил виждал. На другия ден, когато Б. А.
отивал на работа в с.Аспарухово, видял, че има полиция, жандармерия, заради
катастрофа с БМВ, и отбил встрани. Полицията го помолила да слезне и А.
да участва в разпознаването на телата. Четирите тела били изкарани от
колата и наредени встрани. Открили
телата и свидетелят участвал в разпознаването. Свидетелят сочи, че след като ги
освободили от огледа, тръгнал за гр. София, за да уведоми ищцата. Намерили я на
работа в „Била”. След като и съобщили ищцата изпаднала в истерия, наложило се
да и се постави инжекция с успокоително, за може да тръгнат към гр.Б.. По пътя
плачела непрекъснато и искала да скочи от колата. Свидетелят А., сочи, че
ищцата много дълго чакала дете и взаимоотношенията със сина и били много добри.
След смъртта на Б., Р. била съсипана, усамотила се на село, първоначално
отслабнала рязко, после напълняла.
За претърпени от ищцата неимуществени вреди са допуснати свидетелите И.Ф.и
В.Ш..
Свидетелят И.Д.Ф./57г., брат
на ищцата/, сочи в
показанията си, че ищцата дълго време, около 10г. чакала дете. Сочи, че като се родил Б. Р. била грижовна майка и
много привързана детето. Ищцата и съпруга и се развели и живели разделени. Сина Б. живеел с майка си в гр.София до 8-ми клас, но после решил да учи в механо техникум
в гр.Б., при баща си. Постоянно ищцата и сина и поддържали връзка, той я
посещавал, тя ходела в гр.Б., пращала му средства. Св. Ф. сочи, че след смъртта
на Б., ищцата изпаднала в шок, била неадекватна, не знаела къде се намира от
тежката загуба. Казвала, че не иска за живее, защото животът и без сина и е приключил.
Свидетелката В.Ш. /46г., без
родство/ посочи в показанията, че с
ищцата, са били колежки. Познава и сина
и Б. от 6 - годишен. Когато Р. дошла да
живее в гр.София с детето си, споделила, че избягала от мъжа и, който я
тормозел. Детето имало леки заеквания, но впоследствие се успокоил и спрял да
заеква. Посочи, че ищцата е била изцяло отдадена на сина си, грижела се за
него, записала да тренира футбол в клуба на ЦСКА, искала да е като другите
деца, но не е получавала помощ от бившия си съпруг. Като се,чули след
катастрофата Р. била съсипана, отслабнала доста, плачела постоянно. Споделя,
че живота и без детето няма смисъл.
Показанията на И.Д.Ф., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като взема предвид родствената връзка с ищцата, но им дава вяра,
доколкото почиват на преки впечатления и кореспондират с показанията на В.Ш., Б.А., които не са заинтересовани. Показанията на тримата са последователни,
взаимно допълващи се и непротиворечиви, поради което съдът им дава вяра.
С оглед
насрещното доказване на страната на ответното дружество е допуснат, като
свидетел Н.Н. / 57 г., бивш съпруг на ищцата и баща на Б. Н./. Св. Н. сочи,
че от
1994 г. официално имам развод с Р.. После пак се събрали и през 1996 г. се
родило детето им Б.. Сочи, че последните
четири години той се грижех за Б..
Ищцата взимала сина си веднъж в годината
и това беше. Св. Н. сочи, че сина им Б. живеел при него в кв.„Меден рудник“ в
гр.Б., а ищцата пращала от време на време по 80лв. издръжка. В периода
2004-2010 г. живеел при майка си, докато смени три училища, три квартири,
тогава дойде при мен. Сочи, че с ищцата имат извънсъдебно споразумение,
нотариално заверено, в което майката предоставя родителските права да ги
упражнява бащата.
Показанията на свидетелят Н.Н., съдът преценява по реда на
чл.172 ГПК, като съобразява, че с ищцата са бивши съпрузи, с влошени лични
отношения.
По делото не е спорно, че към датата на ПТП, по отношение на л.а. БМВ 318И с рег. № ****** имало задължителна застраховка „гражданска
отговорност” съгласно полица №
06114000292221, на разсрочено плащане на застр. вноски, със застраховател „ДЗИ
–ОЗ” ЕАД, която е прекратена на 23.07.2014г./когато изтича 15дневен срок от
падежа на третата вноска 08.07.2014/, но подаването на информация от
застрахователя до Информационния център към Гаранционен фонд е настъпило на
30.10.2014г.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
По допустимостта: В определението постановено по реда чл.374, ал.1 ГПК, с обявения проект за доклад, съдът, след служебна
проверка по възраженията за допустимост, е установил, че ищцата Д. в предходното гр.дело №14408/2014год., по
описа на СГС, I ГО, 2 състав с молба вх.№21066/17.02.2015год. е
поискала замяна на „ДЗИ-ОЗ“ с ГФ на основание чл.228, ал.3 ГПК, като с определение
от закрито заседание на 06.03.2015год., СГС е допуснал замяна на ответника по
делото и е прекратил производството спрямо „ДЗИ-ОЗ“ЕАД и същото е продължило
спрямо ответника Гаранционен
фонд.
Това определение е било съобщено на „ДЗИ-ОЗ“ АД и на ищцата Д. и не е било
обжалвано от тях, като ищцата не е била
заявила отказ от иска спрямо „ДЗИ-ОЗ“ и не е
била налице нормата на чл.228, ал.2 ГПК,поради което настоящото производство се явява допустимо, инициирано по иск,
от който няма заявен отказ.
От
справката се установява, че с влязло в сила Решение №657 от 23.07.2017г. по в.гр.дело № 4529/2016г. на САС, е отменено Решение №4911/ 14.06.2016г. по гр.дело №14408/2014год., по описа на
СГС, I ГО, 2 състав, с което иска срещу ГФ е уважен
частично, като предявения иск с правно основание
чл.288,ал.1,т.2, б”а” от КЗ/отм/ от Р.Д. против Гаранционен фонд за заплащане
на сумата от 92750лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния
син Б. Н., настъпила вследствие на ПТП на 25.07.2014г. е отхвърлен. Прието е, че като към
момента на ПТП 25.07.2014г застрахователят на гражданската отговорност на
водача на МПС БМВ с ДК не е бил вписал в ИЦ към ГФ твърдяното прекратяване на
застрахователното правоотношение, то само той отговаря пред третите увредени
лица за причинените им деликтно от застрахования водач вреди при ПТП и неговата
отговорност изключва отговорността на ответника Гаранционен фонд. .
Приложено е задължителното за
съдилищата тълкуване на разпоредбата на чл.202 от КЗ/отм/ и приложението на
тази разпоредба във връзка с разпоредбата на чл. 294 от КЗ /отм./ дадено с т.3 от ТР № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съгласно което застрахователят, който към датата на
застрахователното събитие не е прекратил застрахователното правоотношение и не
е вписал прекратяването в ИЦ на ГФ, не може да се освободи от отговорността по
чл.226,ал.1 от КЗ спрямо третите увредени лица.
Предвид изложеното предявения срещу застрахователя иск се явява
обусловен от правен интерес, а правото на иск е надлежно упражнено, а
наведените от ответника възражения срещу допустимостта са неоснователни.
По същество:
Искът с правно основание чл. 226 КЗ/отм./ е основан на отговорността на
застрахователя спрямо увредения за нанесени
от застрахования вреди. Нормата на чл. 226 КЗ/отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. С договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава
да покрие в границите на определената в договора сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени
вреди.
При така предявен иск, ищецът следва да
установи, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован при ответника
автомобил, че това деяние е причинило вреди и те са в причинна връзка с
деянието.
Безспорно се установи по делото
настъпването на пътнотранспортно произшествие на 25.07.2014г. Съвкупния анализ на приетите неоспорени писмени
доказателства,
сочи че е налице противоправно деяние от страна на деликвента, изразяващо се в
нарушаване на правилата на ЗДвП, извършено виновно; процесните неимуществени
вреди и причинно – следствена връзка
между деянието и вредите. Установи се, че непълнолетния Н.К., който е допуснал нарушение на правилата за движение –
чл.21, ал.1 ЗДвП, като на сочената дата е управлявал БМВ 318И с рег. № ****** с превишена скорост, като неправоспособен,
вследствие на което по непредпазливост е
причинил смъртта на останалите
возещия се в автомобила - Б. Н.Н. и още три лица.
Предвид на
горното, съдът приема за безспорно установени в производството елементите от
фактическия състав за пораждане на деликтната отговорност по смисъла на чл. 45
от ЗЗД на прекия причинител на вредата. Поради изложеното, съдът приема, че е извършено
противоправно деяние от водача М.М..
По отношение на останалите предпоставки за ангажиране
отговорността на ответното дружество: съдът приема за установено със СПН обстоятелството,
че „ДЗИ-ОЗ” ЕАД, като застраховател по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност” за процесния период на увреждащия лекия автомобил, БМВ 318И с рег.
№ ******, който към
датата на застрахователното събитие не е прекратил застрахователното
правоотношение и не е вписал прекратяването в ИЦ на ГФ, поради което не може да
се освободи от отговорността по чл.226,ал.1 от КЗ спрямо третите увредени лица.
Безспорно се установи по делото
настъпилата за ищцата вреда –смъртта на сина и Б. Н., с оглед на което иска с
правно основание чл.226 , ал.1 КЗ /отм./
е доказан по
основание.
По размера: Предмет
на исковите претенции са единствено неимуществените вреди, които ищцата е
претърпяла вследствие смъртта на сина
си Б.. Според исковата молба, неимуществените вреди са се
проявили във формата на морални болки, страдания и психически шок и скръб от преждевременната
и невъзвратима загуба на починалия, с която
ищцата се е намирала в отношения на взаимна обич, доверие и привързаност
нормално присъщи за отношенията родител-дете.
С Постановление № 4/1968 г. Пленумът на Върховния съд
е дал указания относно критериите, които следва да бъдат съблюдавани от
съдилищата при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от причинена
в резултат на деликт смърт. В т. II на постановлението е разяснено, че
понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с
преценка на редица обективно проявили се обстоятелства, които имат значение за
размера на обезщетението. Релевантните за размера на обезщетението
обстоятелства са специфични за всяко дело, но във всички случаи правилното
прилагане на чл. 52 ЗЗД е обусловено от съобразяване на указаните от Пленума на
ВС общи критерии - момент на настъпване на смъртта, възраст и обществено
положение на пострадалия, степен на родствена близост между пострадалия и
лицето, което претендира обезщетение, действително съдържание на съществувалите
между пострадалия и претендиращия обезщетение житейски отношения. Посочените
критерии са възприети и в създадената при действието на чл. 290 ГПК
задължителна практика на ВКС, която се придържа към разбирането, че
задълбоченото изследване на общите и на специфичните за отделния спор
правнорелевантни факти, които формират съдържанието на понятието
"справедливост", е гаранция за постигане на целта на чл. 52 ЗЗД -
справедливо възмездяване на произлезлите от деликта неимуществени вреди. Във
формираната по реда на чл. 290 ГПК утвърдена практика по приложението на чл. 52 ЗЗД - решение № 749/05.12.2008 г. по т. д. № 387/2008 г. на II т. о, решение №
66/03.07.2012 г. по т. д. № 611/2011 г. на II т. о., решение № 83/06.07.2009 г.
по т. д. № 795/2008 г. на II т. о., решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. №
299/2011 г. на II т. о., решение № 95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на I
т. о. и др., е възприето и становището, че удовлетворяването на изискването за
справедливост по чл. 52 ЗЗД налага при определяне на размера на обезщетенията
за неимуществени вреди да се отчита и обществено - икономическата конюнктура в
страната към момента на увреждането, чиито промени намират отражение в
нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите", съгл. чл. 266 КЗ във вр.
с § 27 ПЗР на КЗ.
За реалното проявление на вредите са
събрани свидетелски показания, от които се установява, че ищцата Д. –майка на
починалия Б. /на 17 -годишна възраст/ - е живеела заедно с него до 14 година, в
едно жилище и домакинство, при изключително топли и сплотени отношения, а след
преместването му в гр.Б. продължили да си общуват, а ищцата да полага грижи. Следва да бъде отчетено, че стресовата реакция на майката от внезапната
смърт на единственото дете преминала в депресивна реакция, което е
свидетелство за изключително високия интензитет на болките и страданията,
причинени от ранната преждевременна смърт на детето и. При определяне на
размера на обезщетението следва да се отчете и обстоятелството, че ищцата дълго
е очаквала да има дете.
Следва да се вземе предвид и
негативното отражение на деликта върху психоемоционалното състояние на ищцата,
който се оттеглил на село, за да преживява сама скръбта си. Следва да бъде съобразена и съществуващата към момента на
увреждането - 2014г. обществено икономическа обстановка в страната, чиято
динамика намира отражение в нарастващите лимити на застрахователно покритие по
задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. С оглед изложеното, настоящият състав на СГС намира, че изискването за справедливо обезщетяване на ищеца за неимуществените вреди, причинени от
смъртта на сина и Б. Н., при установените релевантни обстоятелства ще бъде
постигнато с обезщетение в размер на 150
000 лева.
По възражението за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД.
Ответникът
своевременно с писмения отговор е навел възражение за съпричиняване по см.
на чл.51, ал.2 ЗЗД, доколкото
пострадалия не е поставил предпазен колан и се качил в автомобил управляван от
лице под силно алкохолно опиянение. Обезщетението следва да бъде намалено, ако
и самия пострадал е допринесъл за настъпването на вредите.
Възражението
на ответното дружество е за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалия Б., поради това, че е се качил
в МПС на водач употребил алкохол не бе доказано от ответника в хода на
производството пред СГС.
Своевременно в отговора на ИМ е
наведен довода на ответното дружество за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, доколкото пострадалия е бил без поставен обезопасителен
колан и се е качил в автомобил управляван от водач, който е неправоспособен и трябва да се
приложи разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД. От заключението на приета по делото комплексна медико – автотехническа
експертиза, се установява, че в конкретната ситуация
при този механизъм на ПТП, ползването на предпазни колани от пътуващите не би
ги предпазило или намалило вида и степента на травматичните увреждания по
телата им.
В
горепосочения смисъл възражението, за съпричиняване поради непоставен предпазен
колан, също не бе доказано.
По делото е обаче е установено, че ищецът се качил в
автомобил управляван от лице непълнолетно и неправоспособно, поради което това възражение за съпричиняване бе
доказано. Установи се от приобщените
материали от проведено ДП № 07-385/2014г. на РУП Карнобат, че и четиримата пътници в увреждащия автомобил са
непълнолетни – двама на 16години и двама на седемнадесет години, като
пострадалия Б. е най-голям по възраст. Същите са почти връстници, прекарали са
вечерта заедно, поради което, пострадалия качвайки в автомобил управляван от
непълнолетен и неправоспособен, сам се е поставил в състояние на риск. С оглед изложеното, настоящия съдебен състав
определя 20 % съпричиняване на вредоносния резултат при ПТП от пострадалото
лице.
На ищцата след приспадане от размера на определеното
обезщетение от 150 000лв., на сумата съответни на приетата степен на съпричиняване на вредоносния резултат от
починалото лице, дължимото обезщетение е в размер на сумите от 120 000лв. За тази
сума претенцията е основателна, като до пълния предявен размер от 300 000лв.
прекия иск следва да бъде отхвърлен.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
В исковата молба ищецът претендира обезщетението, ведно с лихвата за забава
от деня на увреждането. Отговорността на застрахования пред третите лица
–ищцата, произтича от непозволено увреждане. При непозволеното увреждане
длъжникът изпада в забава с факта на извършването на деликта, без да е необходимо
да му е отправяна покана за изплащане на обезщетение, поради което, доколкото
прекият причинител на вредата дължи лихви за забава от деня на увреждането и
отговаря за тези лихви пред третите лица, съгласно цитираната разпоредба,
отговорността на застрахователя следва да бъде, както на застрахования - дължи
се лихва върху обезщетението от деня на увреждането, без да е необходимо
увреденото лице да е отправяло покана както към застрахования, така и към
застрахователя. Ето защо лихвата за забава върху дължимото на ищцата
обезщетение се дължи от деня на увреждането – 25.07.2014 г. до окончателното
изплащане на сумата.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответното дружество дължи на ищеца
направените разноски, съразмерно на уважената част, в размер на 360лв.
На адв.Л.Г. -процесуалния представител на ищеца, на
основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА се следва присъждане на възнаграждение в размер на 3 930лв. съразмерно на уважената
част от иска.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответната
страна се следват разноски съобразно отхвърлената част от иска в размер на 378 лв.
юрисконсултско възнаграждение и разноски
за депозит свидетел, депозит за КМАТЕ.
При този изход на делото застрахователното дружество
следва да заплати по сметката на СГС държавна такса в размер на 4800 лв., на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Водим от
горното, Софийски градски съд, I- 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗПАД “ДЗИ -О.З.” ЕИК*********, със
седалище и адрес гр.София, ул.”*********, да
заплати на Р.Д.Д. с ЕГН: **********, с адрес гр. Б., к-с „*********, сумата от
120 000 (сто и двадесет хиляди)
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди
вследствие смъртта на сина и Б. Н., в
резултат на ПТП, настъпило на 25.07.2014 год., ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на ПТП –
25.07.2014 год., до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от присъдения до първоначално
предявения размер от 300 000 лв.
ОСЪЖДА ЗПАД “ДЗИ -О.З.”
ЕИК*********, със седалище и адрес гр.София, ул.”*********, да
заплати на Р.Д.Д. с ЕГН: **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 360лв., разноски пред
СГС, съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗПАД “ДЗИ -О.З.” ЕИК*********, със
седалище и адрес гр.София, ул.”*********, да заплати на адв. Л.Г.
–АК Перник, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, сумата от
3930 лв. адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Р.Д.Д. с ЕГН: **********,
да заплати на ЗПАД “ДЗИ -О.З.” ЕИК*********, разноски по
делото в размер на 378 лв.
ОСЪЖДА ЗПАД “ДЗИ -О.З.”
ЕИК*********, да заплати на Софийски
градски съд държавна такса в размер на 4800
лв.
Присъдените на ищеца суми могат да бъдат
изплатени по банкова сметка *** ***.
Решението подлежи на обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: