Р Е Ш Е Н И Е №478
гр.Русе,27.06.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенският Районен съд ,четвърти наказателен състав в
публично заседание на девети май две хиляди и деветнадесета година в състав :
Районен
съдия: Венцислав Василев
Съдебни
заседатели :
при секретаря Юлия
Острева….………………………………………
и в
присъствието на прокурора.…………………………………………
като
разгледа докладваното от съдията НАХ
Дело № 693/2019г. по описа на съда, за
да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от В.С.В. до Русенския
Районен съд против наказателно
постановление № 38-0000191/06.03.2019г. на Началника на ОО ”Автомобилна
администрация” гр.Русе, в която се иска съдът да го отмени, като
незаконосъобразно.
Жалбоподателят редовно призован се явява в съдебно заседание и поддържа
жалбата.
Ответникът
по жалбата, редовно призован не изпраща представител.
Русенската Районна прокуратура редовно призована ,не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът след преценка на събраните
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят работел, като
таксиметров шофьор, управлявайки лек таксиметров автомобил „Тойота приус“ с ДК
№ ..... Този автомобил бил оборудван съгласно изискванията на чл.21 от Наредба
№ 34/1999г. На 13.02.2019г., около 07,20 ч. в гр.Русе р района на ул.“Цветница“ № 5 му
била извършена проверка от св.В.Д.,*** относно спазване на Закона за автомобилните превози и
подзаконовите нормативни актове по приложението му. В хода на проверката св.Д.
установил, че автомобилът е с включен
електронен таксиметров апарат с фискална памет, с открита табела „Такси“, без табела „Не работи“ и
същият ден жалбоподателят е извършил 3 бр. платени таксиметрови превоза, видно
от контролните ленти. Също така в хода на проверката се установило, че
жалбоподателят извършва таксиметров превоз без удостоверение „водач на
таксиметров автомобил“, без удостоверение за психологическа годност и без
пътна книжка, издадена от превозвача. За констатираните нарушения св.Д. съставил АУАН против жалбоподателя, а въз
основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление, с което му били
наложени три отделни административни наказания „глоба” всяко в размер на 2000
лв. за нарушения по чл.93 ал.1 т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАПр)
във връзка съответно с чл.31 ал.1 т.2, чл.31 ал.1 т.8 и чл.31 ал.1 т.5 от
Наредба № 34/06.12.1999г. (нарича за краткост Наредбата).
Тази фактическа обстановка съдът
приема за установена от събраните в хода на производството доказателства.
Жалбата е
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на жалба,
срещу подлежащ на обжалване по съдебен ред акт и в този смисъл е допустима.
Разгледана по
същество е неоснователна. В хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, но неправилно е
приложен материалният закон по отношение на нарушението по чл.31 ал.1 т.8 от
Наредбата, като по тази причина само това нарушение следва да се
преквалифицира.
По отношение на нарушението по чл.31 ал.1 т.2
от Наредбата съдът намира, че същото е правилно установено и доказано. Разпоредбата
на чл.18 т.5 от Наредбата задължава всеки водач на таксиметров автомобил да
притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за
съответната община.
Следва
да се посочи, че на практика това удостоверение инкорпорира в себе си всички
условия на които изначално следва да отговаря всеки водач на таксиметров
автомобил, а също и са положили успешно изпит по модулите, определени в
приложение № 7а от Наредбата по арг.чл.19 ал.1 вр.чл.18 т.1 – т.3 от Наредбата.
Отделно от това водачът по силата на чл.31 ал.1 т.2 от Наредбата е длъжен да
носи това удостоверение с оглед възможността да му бъде извършена проверка от
контролните органи по ЗАПр. От събраните по делото доказателства се установява,
че жалбоподателят не е имал издавано такова, което и самият той не оспорва и в
този смисъл обективно не е имал възможност да представи такова по време на
проверката. Доколкото той самият твърди, че е осъждан за извършено престъпление
от общ характер и евентуално все още не е реабилитиран е налице отрицателна
предпоставка за издаването на процесното удостоверение на основание чл.18 т.2
пр.1 от Наредбата. В случая нарушението е извършено с бездействие, като форма
на изпълнителното деяние при правно задължение за действие. В този смисъл съдът
намира, че жалбоподателят от обективна и субективна страна е извършил нарушението
по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр и законосъобразно му е определена предвидената в тази
норма санкция в размер на 2 000лв., която е от характера на абсолютно
определените и размерът и не зависи от волята на съда или АНО.
По отношение на нарушението по чл.31
ал.1 т.8 от Наредбата – съгласно тази разпоредба
при управление на таксиметров автомобил в превозното средство да се
намира удостоверението за психологическа годност на водача. От своя страна
разпоредбата на чл.18 т.3 от с.н. вменява задължение таксиметрови автомобили да
се управляват само от психологически годни водачи, съобразно наредбата по
чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. От показанията на св. Д. и извадката от контролните ленти се
установява, че към момента на извършване на проверката на 13.02.2019 г., жалбоподателят
имал качеството "водач" на таксиметров автомобил (тъй като е оборудван съобразно чл.21
от Наредбата) марка"Тойота
приус" с ДК№ Р 0133 КВ и че водачът не е представил удостоверението за
психологическа годност, което следва да притежава. Едновременно с това по
отношение на жалбоподателя никога не е издавано удостоверение за психологическа
годност, видно от извадката на националния регистър на психологическите
изследвания на водачите. Съдът отбелязва, че водачът има задължение да носи със
себе си удостоверение за психологическа годност при управление на автомобила,
което е документ относим към психологическата му пригодност, така както изрично
изисква чл. 31 ал.1 т.8 от вр.чл.18 т.3 от Наредбата. Изпълнението на задължението обективно е обусловено
от наличността на този документ и от упражняваната от водача върху него
фактическа власт. Смисловото съдържание на нормата налага извода, че неносенето
на удостоверение за психологическа годност от водач на моторно превозно
средство, извършващ обществен превоз, е административно нарушение по така
подбраната правна квалификация само при наличие на издадено такова
удостоверение на водача в срока му на действие. В конкретния случай категорично
е установено, а това е и отразено като фактология в съставените акт и
наказателно постановление, че такъв документ никога не e бил издаван на името на жалбоподателя, което и той самият
не оспорва. Така очертаното изпълнително деяние в случая се субсумира под
санкционната разпоредба на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП,
норма която въвежда санкция за водач на моторно превозно средство, който
извършва таксиметров превоз, обществен превоз или превоз за собствена сметка на
пътници и товари без валиден документ за психологическа годност. Нормата на
чл.178в ал.5 е специална по отношение на нормата, по която е наказан
жалбоподателят, тъй като субект на нарушението е водач, който извършва
таксиметрови превози, а по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр един от възможните субекти е
водач на МПС, който извършва обществен превоз на пътници, което е значително по
- широко понятие по арг.§ 1 т.1 вр.т.3 от ДР на ЗАПр. Отделно от това подобно
съотношение се разкрива и в сравнението между диспозициите на двете норми –
чл.178в ал.5 от ЗДвП изисква удостоверение на психологическа годност, докато тази
на чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр – на практика всички възможни документи, които следва
да са редовно издадени на лице, извършващо обществен превоз на пътници и/или
товари. В подкрепа на предходното е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 178в, ал.
5 от ЗДвП се явява съответна на правилото за поведение,
разписано в текста на чл.18 т.3 от
Наредбата. Налице е неправилна квалификация на
нарушението, което вместо по чл. 178в ал.
5 ЗДвП е квалифицирано като такова по чл. 93 ал. 1
т. 1 ЗАП, като двете норми се намират в съотношение на
обща (чл. 93, ал.
1, т. 1 ЗАП) към
специална ( чл. 178В, ал.
5 ЗДвП ), а
специалната норма изключва приложението на общата.
В случая обаче съдът намира, че не
съществува никаква пречка нарушението да бъде преквалифицирано от такова по
чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр в такова по чл.178в ал.5
от ЗДвП. Това е така, защото се касае за напълно идентична фактическа
обстановка, възприета от съда и описана
текстово в обстоятелствената част на НП – „…извършва таксиметров превоз без удостоверение
за психологическа годност“, нещо което е посочено напълно идентично и в АУАН, а
също така съвпада и изцяло с
диспозицията на чл.178в ал.5 от ЗдвП.
По този начин съдът не нарушава забраната да предяви на наказаното лице
нови фактически положения, надхвърлящи предмета на административното обвинение,
по които жалбоподателят не се е бранил до момента и в този смисъл правото му на
защита по никакъв начин не се нарушава. В случая не е налице разминаване между
цифрово и текстово описание на нарушението, което действително би довело до
отмяна на обжалваното НП, защото в обстоятелствената част на същото е посочено,
буквално преповтаряйки го изпълнителното деяние по чл.178в ал.5 от ЗДвП,
изразяващо се в управление на таксиметров автомобил без удостоверение за психологическа годност,
което означава както с изтекла годност,
а така също и изначално неиздавано, както в настоящия случай. При това
положение съдът намира ,че е налице хипотезата на чл.84 от ЗАНН вр.чл.337 ал.1
т.2 от НПК и съдът следва да приложи закон за по-леко наказуемо нарушение, като
преквалифицира нарушението по посочения начин и при налагане на
по–благоприятното за дееца наказание по чл.178в ал.5 от ЗдвП „глоба„ в размер
на 500 лв. За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че без съответен
протест на прокурора единствената забрана е за влошаване на положение на
жалбоподателя по арг.чл.337 ал.2 т.1 от НПК.
По отношение на нарушението чл.31 т.5 от
Наредбата съдът намира, че същото е правилно установено и безспорно доказано. В
хода на извършената проверка жалбоподателят не е представил пътна книжка, издадена
от превозвача; така не представя нито с жалбата, нито в съдебно заседание. В случая
е налице бездействие при правно задължение за действие и в този смисъл съдът
намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състав
на нарушението по чл.93 ал.1 т.1 от ЗАПр и законосъобразно му е определена
предвидената в тази норма санкция в размер на 2 000лв., която е от
характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на съда
или АНО.
При
това положение обжалваното наказателно постановление следва да бъде изменено
само по пункт втори , като бъде приложен друг материален закон, а по пункт
първи и трети потвърдено, като обосновано и законосъобразно.
Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН ,съдът :
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №
38-000191/06.03.2019г. на Началника на ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което
на В.С.В. с ЕГН ********** по пункт 1 и 3 са му наложени
административни наказания “глоба”
в размер на 2 000 лв. всяко за нарушения
по чл.93 ал.1 т.1 ал.1 от ЗАПр съответно вр. чл.31 ал.1 т.2 и чл.31 ал.1 т.5 от
Наредба № 34/06.12.1999г.
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №
38-000191/06.03.2019г. на Началника на
ОО”Автомобилна администрация” гр.Русе, с което на В.С.В. с ЕГН ********** по пункт 2 му е наложено
административно наказание “глоба”
в размер на 2 000 лв. за нарушение по чл.93 ал.1 т.1 ал.1 от ЗАПр вр. чл.31 ал.1 т.8 от Наредба №
34/06.12.1999г. като го преквалифицира
по чл.178в ал.5 от ЗДвП и му налага наказание глоба в размер на 500 лв.
Препис
от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Русенския Административен
съд.
Районен
съдия :