№ 191
гр. Пловдив, 12.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Иван Б. Бонев
Членове:Михаела Ат. Добрева
Станислава Б. Бозева
при участието на секретаря Тихомира П. Калчева
в присъствието на прокурора Марин Пелтеков
като разгледа докладваното от Михаела Ат. Добрева Въззивно
административно наказателно дело № 20225300600561 по описа за 2022
година
С решение № 1514 от 21.09.2021 г. по а.н.д. № 2331/ 2021 г., РС
Пловдив е признал обвиняемия Ж. ШМ. /*****/ – роден на ****, живущ в
****, ***, *** гражданин, средно образование, работещ, женен, неосъждан,
ЕГН ********** з а НЕВИНЕН в това на 19.03.2021 г. в гр. Пловдив да е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, поради което и на основание
чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение за
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК, като на основание чл. 305, ал. 6 вр. чл.
301, ал. 4 от НПК е приел, че обвиняемият Ж. ШМ. /*****/ е извършил
административно нарушение по смисъла на чл. 1, ал. 2 от Указ №
904/28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство, като на 19.03.2021 г. в гр.
Пловдив е извършил непристойна проява, изразяваща се в употреба на обиди
и псувни спрямо И.Е.Х. на публично място пред повече хора, в оплюване на
лицето и автомобила му, както и в нанасяне на удар с крак по автомобила, с
което е нарушил обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска
1
степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от
НК, поради което и на основание чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ му е НАЛОЖИЛ
административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лв.
Срещу решението е постъпил протест от РП Пловдив и допълнение
към него, с който се иска отмяна на решението и постановяване на ново, с
което обвиняемият да бъде признат за виновен в извършване на
престъплението за което е бил обвинен. Твърди се, че атакуваното решение е
неправилно, несправедливо и не отговаря на събраните доказателства. Твърди
се, че интензитета на проявата на обвиняемия е значителен и надхвърля
определението за непристойна проява по смисъла на чл.1 ал.2 от
УБДХ(сегашна ал.3).
Срещу решението е постъпила и жалба от обвиняемия, чрез
защитника му адв. К.Е. в частта, в която е приложен чл. 1, ал. 1, т. 2 от УБДХ
му е наложено административно наказание глоба в размер на 500 лв. Иска
отмяна на решението. Твърди се, че атакуваното решение е неправилно,
незаконосъобразно и не отговаря на събраните доказателства, постановено в
нарушение на процесуалните правила и при недоказаност наличието на
хулигански подбуди и хулигански умисъл у дееца.
Окръжна прокуратура поддържа протеста и моли да бъде уважен, а
жалбата на обвиняемия – оставена без уважение.
Въззивният съд, след като се запозна с оплакванията във въззивната
жалба, при направената служебна проверка установи следното:
Жалбата е подадена в законния срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивният съд я намира за неоснователна.
За да постанови атакуваното решение РС Пловдив е приел за
установено от фактическа страна, че:
На 19.03.2021г. около 09:15ч. свидетелят И.Х., който работел като
*** в Агенция „***“, с управлявания от него л. а. марка „Опел“, модел
„Корса“ с рег. № *** се движел в посока от изток на запад към ул. „П.“ в гр.
Пловдив. По същото това време, на същата улица, но в противоположна
посока – от запад на изток, обвиняемият Ш. управлявал л. а. „Мерцедес“ с
2
рег. № ****. На улицата имало спрени автомобили, поради което и
едновременното разминаване на автомобилите, управлявани от свидетеля Х. и
обвиняемия Ш., било трудно. Въпреки това обаче и двамата водачи
продължили движението си, без никой от тях да изчака другия. Тъй като
пространството, в посоката в която се движел свидетелят Х., било свободно, а
пред обвиняемия Ш. имало спрени автомобили и последният пресветнал с
фаровете си – свидетелят решил, че обвиняемият му дава знак да се разминат
и продължил движението си, което стеснило разстоянието между
автомобилите при тяхното разминаване. Тогава обвиняемият Ш. спрял,
свалил стъклото на шофьорската врата на автомобила си и изрекъл обиди и
псувни по отношение на свидетеля Х., като го нарекъл „тъп и скапан
полицай“ и го напсувал на майка. Свидетелят, който също спрял управлявания
от него автомобил, казал на обвиняемия, че препятствието е от неговата
страна и да продължава пътя си, след което потеглил. Обвиняемият Ш.,
обаче, слязъл от автомобила си и отишъл към шофьорската врата на
автомобила на свидетеля Х., като продължавайки да го обижда, оплюл него и
автомобила му. След това обвиняемият изритал лявата част на задната броня
на управлявания от свидетеля автомобил, качил се в своя автомобил и
потеглил. Горното било възприето от свидетеля П.З., който по същото време
вървял по близък тротоар. Свидетелят Х. сигнализирал по телефона в
оперативната дежурна част на Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, като
съобщил за случилото се на дежурния полицейски служител – свидетелят
С.Д., който го насочил да се яви в полицейското управление. Свидетелят Х.
веднага отишъл в Трето РУ при ОДМВР – Пловдив, където бил извършен
оглед на автомобила му, при който от лявата част на задната броня била
иззета трасологична следа и било образувано настоящето наказателно
производство.
Описаната фактическа обстановка РС Пловдив е приел за установена
от: частично от обясненията на обвиняемия Ш., дадени в хода на съдебното
следствие, изцяло от показанията на свидетелите – П.М.З. (дадени в хода на
съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК), С.Д.Д. (дадени в хода на
съдебното следствие и пред орган на досъдебното производство, прочетени по
реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1 т.2 пр.2 от НПК), както и частично от показанията
3
на свидетеля И.Е.Х. (дадени в хода на съдебното следствие, а относно
обстоятелствата, за показанията са прочетени по реда на чл.281 ал.4 вр. ал.1
т.1 и т.2 пр.2 от НПК – от последните) – изложени са мотиви в кои части
съдът кредитира обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите и
поради какви причини; от заключението на съдебнотрасологичната
експертиза, което съдът е кредитирал като обективно и компетентно
изготвено, с нужните знания и опит в съответната област; от събраните по
делото писмени доказателства, от веществените доказателства по делото.
На тази основа РС Пловдив е приел, че е доказано по категоричен и
начин, от обективна страна, осъществяването на административно нарушение
по смисъла на чл.1 ал.2 от Указ № 904/28.12.1963г. за борба с дребното
хулиганство, като на 19.03.2021г. в гр. Пловдив е извършил непристойна
проява, изразяваща се в употреба на обиди и псувни спрямо И.Е.Х. на
публично място пред повече хора, в оплюване на лицето и автомобила му,
както и в нанасяне на удар с крак по автомобила, с което е нарушил
обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен на
обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. Поради
преквалификацията, на основание чл.305 ал.6 вр. чл.301 ал.4 от НПК
първоинстанционният съд му е наложил административно наказание и е
признат за невинен и на основание чл.304 от НПК е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.325 ал.1 от НК.
Първоинстанционният съд е мотивирал преценката си сравнявайки
извършеното от обвиняемия Ш. с обикновените случаи на хулиганство, а
именно – като обществено неприемливо и укоримо, но характеризиращо се с
по-ниска степен на обществена опасност на деянието и на дееца, сравнително
кратка продължителност, нисък интензитет и преустановяване без намесата
на други лица/респ. органите на реда – въз основа заявеното от свидетелите Х.
и З., че поведението на обвиняемия ги е възмутило, но не и че е било
брутално, както и характеристичните данни за Ш., събрани по делото.
Първоинстанционният съд е обсъдил направените от защитата
възражения, излагайки мотиви защо ги смята за неоснователни.
При определяне вида на административното наказание, предвид
данните за личността на обвиняемия Ш., първоинстанционният съд е счел, че
следва да му бъде наложена глоба, а при определяне размера на глобата,
4
отчитайки естеството на извършената от обвиняемия проява на дребно
хулиганство – употреба на неприлични изрази, оскърбително отношение,
удар по автомобила на свидетеля Х., интензитета на засягане на обществените
отношения, предмет на закрила, първоинстанционният съд е приел, че на
обвиняемия Ш. следва да бъде наложена глоба в максимално предвидения от
УБДХ размер от 500 лв., като е счел, че той е съобразен и с имотното му
състояние и ще съдейства за поправянето и превъзпитанието на обвиняемия
без да нарушава баланса между степента и интензитета на упражнената
държавна репресия и преследваните цели.
Настоящото въззивно производство е инициирано по жалба на
обвиняемия и по протест на държавното обвинение.
Възражението във въззивния протест касае правилността на извода за
степента на обществена опасност, с твърдение, че интензитета на проявата на
обвиняемия е значителен и надхвърлящ определението за непристойна проява
по смисъла на чл.1 ал.2(ал.3)от УБДХ. Възражението, въззивният съд намира
за неоснователно. Правилна е преценката на първоинстанционния съд, въз
основа на доказателствата по делото, че спрямо обикновените случаи на
хулиганство по чл.325 ал.1 от НК, извършеното от обвиняемия Ш. като време,
място, съдържание на извършеното, се характеризира със сравнително ниска
степен на обществена опасност на деянието и на дееца, сравнително малка
продължителност, сравнително нисък интензитет, без намесата на други лица,
като обществената неприемливост и укоримост е съответна на критериите по
чл.1 ал.2 (ред. ДВ бр.38/98г.) от УБДХ. В този смисъл е константната
практика на ВКС.
Възраженията във въззивната жалба са за неправилност, материална и
процесуална незаконосъобразност, недоказаност от субективна страна и
несъответствие със събраните доказателства – без конкретизация. Пред
въззивния съд се излагат съображения единствено по възражението за
недоказаност – с твърдение, че показанията на свидетеля Х. са единственото
доказателство за хулигански прояви, но те са недостоверни, поради
заинтересованост. Въззивният съд намери последното за несъответно на
събрания и обсъден от първоинстанционния съд доказателствен материал.
Показанията на свидетеля Х., който макар да е лично засегнат от поведението
5
на обвиняемия, са кредитирани поради, основно, съответствието им с
показанията на свидетел, който не може да бъде упрекнат в предубеденост
или заинтересованост – свидетеля П.З. и от протоколите за разпознаване.
Останалите възражения на защитата, останаха голословни, а при
самостоятелния прочит на събраните по делото доказателства и възможността
от тях да се очертае ясна и безпротиворечива фактическа обстановка и
съпоставката с тази изградена и обсъдена от първоинстанционния съд,
въззивната инстанция намери, че по делото са събрани всички възможни
доказателства и при анализа им поотделно и в съвкупност се стигна до
идентична представа за фактическата обстановка и до идентична правна
оценка от обективна и субективна страна.
Не се установиха нарушения на процедурата по Глава 28 от НПК.
Неоснователно е възражението за недоказаност от субективна страна.
Първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на събраните
доказателства, касаещи субективния елемент на престъплението, за което е
обвинен Ж. ШМ., който въззивният съд напълно споделя.
Правилна е преценката на първоинстаннионния съд, относно вида на
наложеното административно наказание по чл.1 ал.1 т.2 от УБДХ. По
отношение размера на наложеното административно наказание глоба,
настоящият съдебен състав намира, че определено в максималния размер от
500лв. е справедливо и съответстващо на интензитета на засягане на
обществените отношения и съобразено с имущественото положение на
обвиняемия.
Поради тези мотиви жалбата в конкретните й претенции е
неоснователна.
Въз основа на изложените мотиви и като не установи други нарушения
на материалния и процесуалния закон, чл.338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1514 от 21.09.2021 г. по а.н.д. № 2331/
2021 г., на РС Пловдив.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7