Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Кърджали,
08.07.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Кърджали, в
съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ВИКТОР АТАНАСОВ
МАРИЯ
БОЖКОВА
при секретаря Павлина Петрова и с участието
на Росица Георгиева – прокурор в ОП Кърджали
като разгледа докладваното от съдия БОЖКОВА к.а.н.д.№ 234 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на
чл.63, ал.1, предл. 2-ро от ЗАНН, във вр. с чл. 208 и
сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на Р.И.Д. от *** срещу Решение № 347/ 21.12.2019 г. по а.н.д.
№ 810/2019 г. по описа на РС – Кърджали. Изразява се становище за неправилност
на съдебния акт, като постановен при неправилно приложение на материалния закон
и на процесуалните правила по установяване на административното нарушение и
налагане на административното наказание. Твърди се, че РС – Кърджали не е
обсъдил всички доводи от жалбата и от допълнителното становище, депозирано в
открито съдебно заседание, което било самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното решение. Посочва се, че РС – Кърджали не е коментирал и отчел
обстоятелството, че с обжалваното НП е ангажирана администраивнонаказателна
отговорност на лице, което не е субект на цитираното в АУАН и НП нарушение.
Този довод се обосновава с твърдението, че в периода, за който актосъставителят е поискал да му предостави ръчни записи и
разпечатки от дигиталния тахограф на товарния
автомобил, касаторът не е бил негов водач и е
изпълнявал международния превоз по маршрута от *** до ***. Изразява се
становище, че ръчни записи и разпечатки може да прави само водачът, който е
управлявал съответния товарен автомобил в съответния период от време, тъй като
прави това със своя индивидуална електронна „карта на шофьора“, която всеки
отделен водач ползва при осъществяване на съответния превоз. В касационната
жалба се сочи, че са представени доказателства, от които се установява, че международният
превоз по маршрута от *** до ***, е осъществен от лицето В. И. С. съгласно
Заповед № ***/ *** г. за командироването му с описания в АУАН и НП състав на
превозни средства, по маршрут: ***-*** за срок от 12 дни, за периода:
18.06.2019 г. до 29.06.2019 г. На същото лице бил издаден и пътен лист, серия
***/ *** г. Твърди се още, че касаторът е представил
доказателства, че в периода: 25.06.2019 г.-30.06.2019 г. е ползвал неплатен
годишен отпуск. Иска се да се отмени оспореното решение и спорът се реши по
същество, като се отмени наказателното постановление на началник ОО „АА“ –
Кърджали. В съдебно заседание, редовно призован, касаторът
не се явява и не се представлява.
Ответникът – Началник
на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Кърджали, редовно призован, не
се явява, не се представлява и не взема становище по касационната жалба.
Представителят на ОП – Кърджали дава
заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на обжалваното
решение на РС – Кърджали.
Касационният
съд, след проверка на оспореното решение, констатира следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по а.н.д. № 810/2019
г. по описа на РС – Кърджали, за която оспореното решение е неблагоприятно,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, е неоснователна по следните съображения:
С
оспореното решение РС – Кърджали е потвърдил наказателно постановление №
29-0000137/ 31.07.2019 г. на началника на Областен отдел „Автомобилна
администрация“, гр. Кърджали, с което на Р.И.Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение на чл.36, §2, т.II
от Регламент (ЕС) № 165/2014 на Европейския парламент и на съвета, на основание
чл.93в, ал.17, т.3 от Закона за автомобилните превози, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 1 500 лв.
РС
– Кърджали се е позовал на разпоредбата на чл.34, § 1 от Регламент (ЕС) №
165/2014, предвиждаща задължение за водачите да използват тахографски
листове или карти на водача всеки ден, през който управляват превозно средство,
считано от момента на поемането му. Взел е предвид и разпордебата
на §3 на чл.34 от Регламент (ЕС) №
165/2014 и е приел, че в случаите, когато превозното средство не се управлява
от водача, той е длъжен да впише периодите, посочени в § 5, буква б), подточки
ii), iii) и iv) в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно
въвеждане на данни, осигурено за дигиталния тахограф.
Решението
е правилно. Не се установиха изложените в касационната жалба основания за
неговата отмяна.
Фактическата
обстановка е правилно установена от РС – Кърджали, а тя е следната: При
извършена проверка от служители на ОО”АА”-Кърджали, на 01.07.2019г., около *** ч.
на път ***, разклона за ***, *** км. на товарен автомобил Мерцедес Актрос с рег. № *** от категория N3, управляван от Р.Д.,
който извършвал международен превоз на товар от *** за ***, видно от
международна товарителница, било установено следното нарушение: при управление
на превозното средство, оборудвано с дигитален тахограф,
не представил при поискване всички ръчни записи и разпечатки за периода 00:00ч.
на 25.06.2019г. до 04:30ч. на 01.07.2019г., видно от разпечатка от дигиталния тахограф, направена с контролна карта № ***.
Пред
РС – Кърджали и в касационната жалба се твърди, че за част от описания в
наказателното постановление период: 25.06.2019 г.-30.06.2019 г., касаторът е ползвал неплатен отпуск. Представена е молба от
Р.Д. до управителя на „***“ ЕООД и заповед на управителя на
дружеството-превозвач, с която е разрешено ползването на неплатен отпуск. При
тези факти и предвид обстоятелството, че в административнонаказателната
преписка не е приложена международна товарителница, съответно – налична е
заповед за командироване на друг шофьор за периода от 18.06.2019 г. до
29.06.2019 г., то дори да се приеме становището на касатора,
че е ползвал неплатен отпуск, отново е следвало да въведе данни за това в
своята карта на водача. Неговото задължение произтича от чл.34, §3, б. б) от
Регламент (ЕС) № 165/2014, който е със следното съдържание: Когато в резултат
на отсъствие от превозното средство водачът не е в състояние да използва тахографа, с който превозното средство е оборудвано,
периодите, посочени в параграф 5, буква б), подточки ii), iii) и iv): се
вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно
въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако
превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф.
В § 5, б.б) е предвидено, че Водачите: задействат превключвателните механизми, които позволяват да се
регистрират отделно и различимо следните периоди от време: ii) обозначен със
символа „друга работа", което
означава всяка дейност, различна от управление на превозното средство по
смисъла на член 3, буква а) от Директива 2002/15/ЕО, както и всяка работа за
същия или друг работодател в транспортния сектор или извън него; iii) обозначен
със символа „период на
разположение" по смисъла на член 3, буква б) от Директива 2002/15/ЕО; iv)
обозначен със символа почивки по време
на работа или почивки. От коментираната нормативна уредба става ясно, че дори
да се намира в почивка, съответно – почивка по време на работа, водачът на
превозното средство е длъжен да осигури възможност това обстоятелство да бъде
установено. В конкретния случай касаторът не е
изпълнил това свое задължение, поради което правилно е бил санкциониран за
нарушение на разпоредбата на чл.36, §2, б.ii)
от Регламент (ЕС) № 165/2014, предвиждащ следното задължение: Когато водачът
управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф,
той трябва да е в състояние да представи по искане на оправомощен
служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през
текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и
Регламент (ЕО) № 561/2006. Правилно е приложена и санкционната разпоредба на
чл.93в, ал.17, т.3 от ЗАвтП, от което следва, че касационната жалба е
неоснователна. Оспореното решение е правилно, валидно и допустимо и следва да
се остави в сила.
Относно становището
на прокурора, че е представено удостоверение, че касаторът
не е управлявал превозното средство, следва да се посочи, че такъв документ
липсва, както в кориците на а.н.д. № 810/ 2019 г. на РС – Кърджали, така и към
касационната жалба.
Ето
защо и на основание чл. 221, ал.2, предл.1-во от АПК,
във вр. с чл.63, ал.1, предл.
2-ро от ЗАНН, Административният съд
Р Е
Ш И :
Оставя в сила Решение № 347/ 21.10.2019 г., постановено по а.н.д. № 810/2019г. по
описа на РС – Кърджали.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.