Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260082
гр. Севлиево, 08.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЕВЛИЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на
девети юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Хр.Х.
при участието на секретаря С.Ц.сложи за разглеждане докладваното от
съдията Х. гр. д. № 690 по
описа на съда за 2020 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл. 432, ал. 1 КЗ. Претендира се и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
в размер на законната лихва до окончателното изплащане на сумите.
Делото е образувано по искова молба на В.Е.М., ЕГН
**********,*** срещу ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, представлявана заедно от изпълнителните
директори М.М.Г.и П.Д.. Ищеца твърди, че на 05.05.2017
г., около 17,45 часа, по пътя гр. Севлиево - с. Яворец, в района
на „Механика и монтажи" АД, гр. Севлиево, при управление на МПС - лек
автомобил марка „Ауди", модел А8, с peг. № ******** водачът Й.И.И. нарушил правилата
за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДВП: „водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват....",
чл. 16, ал. 1 от ЗДвП „... на пътно платно с двупосочно движение на водача на
пътно превозно средство е забранено: т. 1 когато платното за движение има две
пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при
изпреварване или заобикаляне „, в резултат на което с част от лявата
половина на посоченото МПС навлязъл в лентата за насрещно движещи се МПС, като
последвал удар в насрещно движещия се в неговата си лента товарен автомобил
марка БМВ, модел Х4, с peг. № ********, управляван от В.Е.М., с
правилно поставен обезопасителен колан. В резултат на настъпилото ПТП на В.М.
му били причинени следните травматични увреждания
фрактура феморис синистра и вулнус сцизум синистра аперта: счупване на лявата
бедрена кост на ниво средна трета, с отток на цялата повърхност на лявото бедро; контузия на левия глезен; разкъсно-контузна рана на
лявото коляно с размер 5 см, довело до трайно затрудняване движението на левия долен крайник - средна телесна повреда по
смисъл на чл. 129, ал. 2 от НК престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б", пр.
2, вр. чл. 342, ал. 1 от НК. За случая в РП Севлиево било водено досъдебно
производство по пр. пр. 1121/18 г., ДП 525/18 г. по описа на РУ-Севлиево.
Причина за възникналото ПТП било частичното навлизане на л.а. Ауди А8 в лентата
за движение на л.а. „БМВ Х4", което довело до челен сблъсък между двата
автомобила. Лекият автомобил „Ауди", модел А8, управляван от виновния
водач Й.И.И., бил застрахован по застраховка „ГО" в ответното
застрахователно дружество със застрахователна полица № BG/22/116003167432 от
14.12.2016 г., валидна до 13.12.2017 г., описана в справката на Гаранционен
фонд. С постановление на РП - Севлиево воденото досъдебно производство било
прекратено, тъй като пострадалият В.М. заявил, че не желае виновният водач
Й.И.И. да бъде наказван. След настъпване на ПТП М. ***, след което бил
транспортиран в МБАЛ «Свети Пантелеймон - Плевен» ООД, гр. Плевен и насочен по
спешност за оперативно лечение. Постъпил в болничното заведение на 06.05.2017
г., в клиниката по ортопедия и травматология, където му били извършени обстойни
медицински прегледи, диагностични процедури, рентгенография. След уточняване и
поставяне на диагнозата на М. било проведено специализирано лечение -
репрозициосангвинея - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация,
фемур. Останал в болничното заведение от 06.05.2017 г. до 15.05.2017 г.. При
престоя си в болницата пострадалият бил напълно неподвижен и на легло и
изпитвал невероятно силни болки в увредените части. За извършване на
физиологичните си нужди, В.М. използвал подлога, като бил обслужван от
персонала на болницата и от негови близки. Освен изписаната му съпътстваща
медикаментозна терапия - Зибор, Цехураксим, Алмирал, Ренгер и Гентамицин, за
непоносимите болки, които изпитвал и с единствената цел да може да ги понесе,
му било изписано и приемането на Морфин. След като бил изписан от болничното
заведение, пострадалият бил транспортиран до родния си град - Севлиево, където
живеел, за продължаване на домашното си лечение и провеждане на консервативно
лечение. От гр. Плевен до гр. Севлиево М. бил транспортиран от баща си, като по
време на пътуването пострадалият при всяка една неравност на пътя изпитвал
силни болки на увредените места, което му създало значителен дискомфорт и
неудобства. В първите дни след прибирането си вкъщи бил абсолютно неподвижен и
зависим от семейството си. Родителите му се редували да се грижат за него, тъй
като и двамата били работещи лица. Никой от тях обаче не бил с медицинско
образование, поради което се наложило да ангажират и медицинско лице, което да
ги посещава за смяна на превръзките на раните на М., докато той започне да се
придвижва сам и да посещава медицинско заведение за това. А превръзките, както
била дадена препоръка и от болничното заведение, следвало да се сменят на всеки
три дни. Така, в първите дни след изписването си от болничното заведение М. бил
абсолютно зависим от семейството си, което го хранело, обличало, обслужвало
правило му тоалет, което ужасно го потиснало и създавало неудобства за него,
както и за семейството му. Няколко месеца бил абсолютно зависим и неподвижен.
Пострадалият М. изпитвал невероятно силни болки в увредените части, като същият
не могъл да извършва каквото и да било елементарно движение. След това започнал
да се придвижва с помощни средства - патерици, които ползвал през следващите
4-5 месеца, което също му създавало трудности, неудобства, започнал да го боли
кръста, което преодолявал с болкоуспокояващите, които му били изписани.
Започнал рехабилитация в болница „Св. Пантелеймон" в гр. Плевен, което
наложило в продължение на един месец да пътува от гр. Севлиево до гр. Плевен,
за да провежда лечението, като всяко едно пътуване било свързано с болки и
неудобства. Тази учебна година М. не могъл да се върне на училище, не могъл да
бъде с приятелите и съучениците си, което му причинило изключително отрицателни
емоции и психологически срив. Случилото се драстично се отразило на успеха му и
му попречило да се представи по най-добрия за него начин, което още повече
задълбочило емоционалния колапс, в който бил изпаднал, подхранван и от
постоянните физически болки и неудобства, които дълго време след инцидента
продължавал да изпитва. На 15.02.2018 г. В.М. постъпил отново в Клиниката по
ортопедия и травматология в МБАЛ „Св. Пантелеймон - Плевен" ООД, за
екстракция на метала, поставен му на 06.05.2017 г., като интервенцията била
проведена под пълна анестезия. Престоят на В.М. в болницата продължил от
15.02.2018 до 18.02.2018 г., като същият отново бил обездвижен и на легло,
изпитвал много силни болки и се налагало да бъде обслужван от неговите близки.
На 12.06.2019 г. В.М. отново постъпил в болничното заведение, където, на
14.06.2019 г. претърпял още една хирургическа интервенция - екстракция на метала,
по повод нараняванията, получени при възникналото ПТП, отново при обща
анестезия. Изписан бил на 17.06.2019 г. И след двете операции за отстраняване
на поставените му метални пластини за М. последвал дълъг период на
възстановяване, който продължавал и към настоящия момент. След последната
хирургична интервенция М. се придвижвал с патерици около 50 дни. Все още не се
бил възстановил физически. Преди инцидента В.М. бил активен спортист, обичал да
ходи на фитнес и да се разхожда в планината. Понастоящем пострадалият не можел
да спортува и да се натоварва, нямал пълноценни движения, което се отразявало
изключително негативно върху неговата психика. Все още изпитвал болки в
увредените части, особено при промяна на времето. Това водело до силен
дискомфорт, независимо от позата, която вземал - легнал, полулегнал, седеж и
право положение. Инцидентът давал сериозно отражение и на психиката на В.М..
Поради непредвидимостта на настъпилия инцидент, той страдал от нарушения на
съня, оплаквал се от понижено настроение, постоянна тревожност. Изпитвал
непреодолим страх да се вози в кола, непрекъснато сънувал инцидента.
Причинените телесни увреждания на ищеца били в пряка причинно-следствена връзка
с извършеното деяние от водача И., а именно - с нарушаването от негова страна
на правилата за движение по пътищата - чл. 20, ал. 1 от ЗДВП и чл. 16, ал. 1 от ЗДвП. Причинените увреждания на пострадалия М. били в резултат на описаното по
- горе ПТП, причинено от неправомерното навлизане на л.а. Ауди управляван от
Й.И. в неговата лента за движение. Водачът Й.И. разполагал с обективната
възможност да предотврати настъпването на удара. Именно тези неправомерни
субективни действия на водача, били в причинна връзка с настъпилите тежки
травматични увреждания. С молба вх. № 11641/02.09.2019 г. ищеца предявил
доброволна претенция към ответника за изплащане на застрахователно обезщетение
за имуществени вреди в размер на 2 663,60 лева и неимуществени вреди в
размер на 110 000,00 лева за причинените на В.Е.М. болки и страдания вследствие
на настъпилото ПТП на 05.05.2017 г. като посочили и банкова сметка. ***. №
9385/07.11.2019 г. ЗК Лев Инс изготвила отговор относно заведената щета №
0000-1000-03-197625/02.09.2019 г., с което отказало изплащане на обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от В.М..
Ищеца иска постановяване на решение, за осъждане ответника да му
заплати: 1. сумата в размер на 1000,00 лева, представляваща частичен иск от
сумата в размер на 110 000,00 лева, ведно със законната лихва от
02.09.2019 г. - датата на предявяване на доброволната претенция пред ЗК Лев
ИНС, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки, страдания и психически стрес вследствие на ПТП от 05.05.2017 г.
и 2. сумата в размер на 100,00 лева, представляваща частичен иск от сумата в
размер на 2 663,60 лева, заедно със законната лихва от датата на исковата
молба, представляващи имуществени вреди, направени разходи за лечение,
медицински изделия, медицински транспорт, медицински услуги. Претендира разноски.
В едномесечен срок
от връчване на препис от исковата молба с доказателствата, ответника е подал
писмен отговор. Ответника заявява, че оспорва исковете. Оспорва твърденията, че
произшествие се е осъществило поради нарушение на правилата за движение по
пътищата, извършено от водача на лек автомобил „Ауди А8 и поради загуба на
контрол и навлизане в лентата за насрещно движение от страна на този водач.
Оспорва наличието на причинно - следствена връзка между произшествието травмите
и здравословните състояния, посочени в исковата молба, а също и твърдяното
лечение и неговата продължителност. Прави възражение за съпричиняване в
изключителна степен от страна на ищеца за настъпването на телесни травми при
осъществяване на произшествието, поради извършено от негова страна нарушение на
чл. 137А от ЗДвП. Твърди, че ищеца е пътувал без поставен обезопасителен колан
и е нарушил разпоредбите на чл. 21 от ЗДвП, като се е движил с по - висока от
разрешената максимална скорост за конкретния пътен участък и поради тази
причина е изгубил контрол над управлявания от него автомобил и частично е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Претендираната от ищеца парична сума
била недължима, и в изключително завишен размер. Оспорва и размерът на
адвокатския хонорар, в случай, че същия не се претендира по реда на чл. 38, ал.
2 от Закон за адвокатурата, както и в случай, че размерът му надвишава
минималните размери съгласно Наредба №1/2004 г. на ВАС. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си
представител поддържа
предявените искове, по
съображенията изложени в исковата молба. Допълнително заявява, че от
доказателствата по делото безспорно са установени предпоставките за уважаване
на предявените искове. Поискал е и съдът е допуснал изменение в размера на
предявените искове, чрез увеличение, до следните размери, а именно: 1. за
неимуществени вреди увеличение със сумата 24 000,00 лева, частичен иск от 110
000 лв. или до сумата от 25 000,00 лева, частичен иск от 110 000 лв., заедно
със законната лихва от 02.09.2019 година - дата на предявяване на доброволната
претенция пред ответника до окончателното й изплащане; 2. за имуществени вреди
увеличение със сумата 2 563,60 лева или до сумата от 2 663,60 лева (пълния
размер), заедно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба.
В писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на доводите в исковата
молба и съдебно заседание.
В съдебно заседание ответника чрез процесуалния си
представител излага становище за отхвърляне на предявния иск, алтернативно за
частично уважаване на иска поради съпричиняване, претендират се разноски и се
прави възражение за прекомерност на възнаграждението на процесуалния
представител на ищеца
и се иска намаляването му.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от
фактическа страна:
Установява се от справка от Гаранционен фонд, че МПС, с
peг. № ******** е застраховано по застраховка ГО, за периода 14.12.16 г. –
13.12.17 г. при ЗК "ЛЕВ ИНС" АД.
Установява се от постановление за прекратяване на
наказателно производство на прокурор при Районна прокуратура – Севлиево и
приложеното досъдебно производство № 525/2018 г. по описа на РУ на МВР -
Севлиево, че с постановление на прокурор е прекратено наказателното
производство, водено срещу обвиняемия Й.И.И. за извършено престъпление по чл.
343, ал. 1, б „б“, пр. 2 вр. чл. 342, ал. 1 НК. Досъдебното производство е
водено за ПТП от 05.05.2017 г., при което Й.И.И., при управление на лек
автомобил, с рег. № ******** е причинил ПТП и увреждания на ищеца, при
нарушение на чл. 20, ал. 1 ЗДвП и чл. 16, ал. 1 ЗДвП, но пострадалия В.Е.М. е
поискал да бъде прекратено наказателното
производство на осн. чл. 343, ал. 2 НК.
От молба за изплащане на обезщетение за имуществени
и неимуществени вреди от 02.09.2019 г. и писмо от 07.11.2019 г., се установява,
че ищеца е заявил в ответното дружество претенция за неимуществени вреди, в
размер на 110 000,00 лева и такава за имуществени вреди, в размер на
2663,60 лева, причинени при ПТП от 05.05.2017 г.. Ответника е отказал да
заплати обезщетение предвид твърдяно нарушение от ищеца на чл. 16, ал. 1 ЗДвП и
движение от същия с превишение на разрешената скорост.
Установяват се от заключението на вещото лице по
събраната съдебно – медицинска експертиза, и от изслушването на същото в
съдебно заседание, преценено съвкупно с представените фактури и епикризи
следните обстоятелства: пострадалият на 05.05.2017 г. В.Е.М. е получил следните
увреждания - многофрагментно разместено счупване на лявата бедрена кост на ниво
средна трета, разкъсно-контузна рана над капачката на лявото коляно; съмнение
за костен откъс от скочната кост на левия глезен. Проведено е оперативно
лечение чрез метална остеосинтеза на счупената бедрена кост и последващо
двукратно оперативно лечение по отстраняване на металните елементи. Причиненото
счупване е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник,
за срок на обездвижване 1 месец с две помощни средства (патерици) с последващо
ограничаване около 4-5 месеца и срок на нетрудоспособност около 9-12 месеца,
като този срок е удължаван след всяка операция с още по около месец щадящ
режим. Уврежданията отговарят да са получени при възникналото ПТП, при травма
вътре в купето на автомобила - удар отпред-вляво (в ляво коляно) с притискане и
деформация на крайника. Преобръщането на автомобила е с по-малка енергия и не е
оказало съществен ефект върху уврежданията. Проведено е трикратно лечение в
болнични условия - хирургично – с открито наместване на счупените фрагменти и
поставяне на метална остеосинтеза интрамедуларен пирон със заключващи винтове и
последващо отстраняване на металните елементи на два етапа, след зарастване на
костите. Осъществено е кръвопреливане за компенсация на кръвозагубата.
Медикаментозно лечение -
антикоагуланти (сродни на хепарин противосъсирващи средства); обезболяващи морфин, нестероидни
аналгетици; антибиотици; венозни вливания на водно-солеви разтвори. Провеждана
е рехабилитация. Ищецът се е възстановил в степен нормално функциониране на
увредения крайник, с остатъчни явления - болки и оток при натоварване и болки
при промяна на времето (субективно оценени). Болките са били интензивни и
значителни през първите дни след травмата и непосредствено след операцията,
впоследствие интензитетът им постепенно намалява до умерен и след зарастване на
раните е намалял, включително в периода на раздвижване. Болките се усилват
отново след всяка операция (втора и трета) и периода след нея. Прогнозата за
бъдещето е добра, тъй като е настъпило добро зарастване и възстановяване на
опорната функция на крайника. Все-пак следва да избягва прекомерни физически
натоварвания. Възможна е поява на болки и други оплаквания при натоварване на
крайника, както и болки при промяна на времето (последното не може да се
прецени точно, субективно е и е често явление при по-големи травми). Ищецът
вследствие на процесния инцидент има линейни белези на крайника непосредствено
от раната на крака (на ляво коляно, с дължина 5,5см) и от извършената операция
(по външно-страничната повърхност на лявото бедро отгоре до долу - с дължина
около 40 см), с втори белег в горната част, успореден на първия. Представените в делото разходи са били
необходими и адекватни на нуждите от лечение, по-добра среда и медицински
транспорт
( по фактура № **********/17.06.2019 г., на стойност 240,00 лева, по фактура
№ **********/15.05.2017 г., на стойност 160,00 лева, по фактура №
**********/17.06.2019 г., на стойност 29,00 лева и по фактура №
**********/15.05.2017 г., на стойност 1 600 лева, всички на обща стойност 2029,00
лева).
Извършването им е в пряка причинно-следствена връзка с процесния инцидент.
Единствено подобрените битови условия на лечението по фактура №
**********/15.05.2017 г., на стойност 450 лева са личен избор и предпочитание
на пациента и незадължително условие за лечение. Няма описани типични
увреждания по тялото, характерни за поставен предпазен колан, но такива
увреждания не е задължително да са налични и при поставен предпазен колан.
Обичайните срокове на възстановяване от счупване на бедрената кост са като
посочените по-горе, като може да варират индивидуално (най-вече с удължаване на
сроковете) според наличието на различни съпътстващи обстоятелства (свързани с
травмата и други особености). При открито
счупване и мекотъканна травма е възможно отлагане на операцията за 2-3
дни, до подобряване на състоянието на меките тъкани и намаление на риска от
усложнения (инфекция например). Медицинските действия са адекватни и
своевременни. Възстановяването е нормално за случая и без регистрирани усложнения.
Получаването на травмата на бедрото се обяснява със силния удар и значителна
деформация (навътре) на предната част на купето на автомобила при възникналото
ПТП. При тези обстоятелства предпазният колан не може да предотврати засягането
на крайника (дясното бедро е запазено, поради посоката на удара и деформацията
отпред вляво). Липсата на травми по главата при налично преобръщане на
автомобила говори за предпазно действие на колана, който с хоризонталната си
част през кръста предпазва в голяма степен тялото от изпадане и удар на главата
в тавана.
От
заключението на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, и от
изслушването на същото в съдебно заседание, преценено съвкупно с приложените ДП
№ 195/2017 г. и ДП № 525/2018 г., двете по описа на МВР, РУ – Севлиево, се
установяват следните обстоятелства: съобразно наличната находка върху
асфалтовата настилка на мястото на ПТП: страничната лява част на БМВ към
момента на контакт с Ауди е била на около 8-9 см в насрещната пътна лента,
страничната лява част на Ауди към момента на първоначален контакт при удара е
била на около 16-17 см в насрещната пътна лента; скоростта на лек автомобил
"БМВ Х4" с рег. № ******** непосредствено преди удара е 29,22 m/s =
105,18 km/h, а скоростта след удара е 19,95 m/s = 71,8 km/h, скоростта на лек
автомобил "Ауди А 8" с рег. № ******** непосредствено преди удара е
19,95 m/s = 69,17 km/h, а скоростта след удара е 9,89 m/s = 35,6 km/h; опасната
зона за спиране на лек автомобил "БМВ Х4" с рег. № ******** при
скорост на движение 29,22 m/s = 105,18 km/h е 97,5 m; опасната зона за спиране
на лек автомобил "Ауди А 8" с рег. № ********, при скорост на
движение 19,95 m/s ~ 69,17 km/h е 44,4 m; водача на "Ауди" не е имал
техническа възможност да спре до мястото на удара към момента на отклонение към
насрещната пътна лента при движение с реална скорост, но сам се поставил в
невъзможността за това, движейки се частично в лентата за насрещно движение;
водача на автомобил "БМВ" не е имал техническа възможност да спре до
мястото на удара при реалната скорост на движение и при скорост 90 км/час, но
сам се поставил в невъзможността за това, движейки се частично в лентата за
насрещно движение; отчитайки, че л.а. „БМВ" при настъпилото ПТП
окончателно е преустановил движението си по таван и водача му е с увреждане
само на долен ляв крайник може да се посочи, че водача е бил с поставен
обезопасителен колан; двамата водачи не са имали техническа възможност да спрат
до мястото на удара към момента на отклонение към насрещната пътна лента при движение
с реална скорост, но сами са се поставили в невъзможността за това, движейки се
частично в лентата за насрещно движение; механизмът на протичане на
произшествието e следният на 05.05.2017 г. около 17,45 ч. по пътя гр. Севлиево - с. Яворец, общ. Габрово, извън населено място, в района на
"Механика и монтаж" АД - гр. Севлиево, в посока гр. Севлиево се движи
л.а. "БМВ Х-4" с peг.
№ ********,
управляван от В.Е.М. със скорост от около 105 km/h като страничната му лява
част е навлезнала с 8-9 см в насрещната пътна лента; пътният участък за л.а.
„БМВ" е десен завой след който следва прав участък с наклон при спускане
посока гр. Севлиево 6,5 cm,
пътната настилка е сух, дребнозърнест износен асфалт; ширината на платното за
движение е 6,40 метра, разделено на две ленти по 3,20 m и само в района на
удара има разделителна непрекъсната линия М1; произшествието е настъпило в
светлата част на денонощието и липсват фактори, които да намаляват или
ограничават видимостта; срещу
него в посока гр. Габрово с частично навлязла странична лява част от купето в
насрещната пътна лента (0,20-0,21 м) се движи лек автомобил "Ауди" А8
с peг. №
********,
управляван от Й.И.И., със
скорост от около 69 km/h; към
момента, в който водачите на двата автомобила са имали техническа възможност да
се възприемат в цял обем, водача на Ауди предприема действия с кормилния кръг
на волана за завиване надясно, към този момент челните
части на двата автомобила са били на разстояние 55,61 м един от друг, като
масовите центрове на всеки един от тях е бил на различно разстояние до мястото
на удара; автомобилът Ауди
на 22,01 м от мястото на удара, а БМВ на
33,6 м.;
движейки се транслационно един към друг, двата автомобила достигат в определен
момент до мястото на сблъскване, с което е започнал удара между тях; получил се челно-кос
удар, в
първата фаза на удара двете МПС взаимно са проникнали едно в друго и са се
деформирали масивно в челните си леви части, предни брони и калници; с нарастване на силата на удара
между тях, деформациите са се предали и на други части, първоначално
контактуващи, като подкалник, престилки, греди и др.; телата на возещите се и двамата
водачи, съобразно действащите сили, рязко са се отклонили в посока обратна на действащия
ударен импулс; с изчерпване
на кинетичната енергия, силата на удара е намаляла, като при нейната най - голяма стойност се е
получило странично изместване и съществена ротация в посока обратна на
часовниковата стрелка за двата автомобила; с достигане
на максималните деформации-пластични и еластични е завършила първата фаза на
удара, втората
фаза съдържа транслационно-ротационното
движение на двете МПС с последващо преобръщане на БМВ, при което върху
асфалтовата настилка са отложени следи и паднали части от деформирани елементи; в следствие на триенето
между ходовите гуми, части от купетата и настилката, двете МПС закъснително се
установяват в покой на местата, на
които са намерени,
с което ПТП е приключило; в конкретния случай има челен кос удар, водача на
автомобила и пътниците в него най - вероятно са били с поставени предпазни
колани, доказателство, за което е липсата на увреждане на пътниците, както и
единственото увреждане на водача в зоната на удара между автомобилите,
задействани са аербега на водача и пътника до него, както и страничните завеси
задействани при удара; триточковите предпазни колани и излезлите въздушни
възглавници ограничават съприкосновението на телата на водача и пасажерите в
автомобила с други части на автомобила; с тялото на пострадалия водач М. на л.а. „БМВ" при
настъпилото ПТП между автомобилите е настъпил контакт с долната част на
арматурното табло и лява странична кора, а резултат на деформирането на преден
ляв калник и под калник на автомобила с долния му ляв крайник; липсата на
увреждане на горната част на тялото като гръбнак, ребра, горни крайници и глава
на пострадалия водач М. на л.а. „БМВ", при настъпилото ПТП сочи, че същият
е бил с поставен предпазен колан.
От
показанията на свидетеля Е.М.., баща на ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед
на всички други данни по делото, предвид възможната заинтересованост на
свидетеля, се установява следното:
свидетеля знае за ПТП-то, при което пострадал сина му; случило се на
5-ти май през 2017 г. около 17,00 ч. следобед, в гр. Севлиево, на пътя от
Военния завод към м. Вран в посока с. Яворец; свидетеля научил за ПТП – то от
съпругата си по телефона, непосредствено след произшествието; видял се със сина си около 2 часа след произшествието в
Бърза помощ – Севлиево; бил фиксиран на носилка и минути след това го закарали
за направа на рентгенови снимки и изследвания; после се наложило
хоспитализиране на ищеца в болница „Св. Панталеймон“ гр. Плевен, за извършване
на интервенции; с линейка, ищеца бил транспортиран до гр. Плевен, престоял
10-12 дни в болницата в гр. Плевен, като свидетеля и съпругата му били
неотлъчно през тия дни до сина си в болницата; три денонощия преди операцията
не можело да се осъществи хирургическа намеса, поради отока вследствие на
травмата; лявото бедро на ищеца било два пъти по - голямо заради отока; след третото денонощие направили операция,
като до тогава му била поставена екстензия за обездвижване на левия крак – бил
напълно неподвижен; физиологичните нужди осъществявал в подлоги, за хигиената
на ищеца, се грижели родителите му със средства за обтриване; операцията
продължила над 6 часа; металният имплант бил, над 50 см., при поставянето му
първоначално костта се взривила и цялата процедура се повторила отново, затова
операцията продължила повече от 6 часа; ищеца преживял неописуеми болки,
лекарите му предлагали и морфин, но и той не помагал; примал всякакви
обезболяващи в болницата, като това продължило и месеци след това; след
изписване, ищеца бил придвижен отново с линейка на болницата, поради
невъзможността да бъде придвижен по друг начин; свалили го с носилка от
линейката и го прехвърлили на походно легло, настанили го в хола, защото
спалните били на втория етаж и нямало как да го качат; свидетеля бил купил
походно легло, което заменили с надуваемо после; нямало възможност за къпане и
посещение на тоалетна; консултациите били непрекъснати, впоследствие се
наложили още две хирургически интервенции по преценка на лекуващите хирурзи;
следващата била февруари 2018 г., тогава били отстранени само фиксиращи
елементи от металния имплант; средата на юни 2019 г. било взето решение да бъде
изваден импланта; третата хирургическа интервенция, която протекла много тежко
- около 3 часа и половина, поради младия организъм покрай импланта имало голямо
калциране, което разтрошили, за да извадят импланта; след изписването след
първата операция от болницата, около 3 седмици извършвали рехабилитация в „Св.
Панталеймон“; впоследствие много пъти се възползвали от услугите на
рехабилитатори, обгрижването продължило изключително дълго; около 4-5 месеца,
след първата операция, ищеца бил с две патерици; след първоначалното
възстановяване, ищеца месец и половина изобщо не можел да стане от леглото, а
после 4 месеца бил с две патерици; при прегледите свидетеля го водил, защото
било невъзможно да иде сам; в продължение на половин година ищеца приемал
медикаменти, и болкоуспокояващи и много други; ищеца имал всички признаци на
депресия, появила се сприхавост и нервност, затвореност; имало и един момент с
мисли и склонност към посягане на живота на ищеца; и сега ищеца изпитвал болки
при всяка промяна на времето; получавал и отоци при физическо натоварване,
белегът от първата операция бил от коленната става до кръста, до над
тазобедрената става; към момента на ПТП-то ищеца бил ученик в 11-ти клас, но не
можал да отиде на училище до края на учебната година; ищеца имал медали от много видове спорт –
карате, тенис на корт, плуване, планинско колоездене, футбол и други, но всичко
това приключило.
От
показанията на свидетеля А.М., се установява следното: свидетеля заявява, че
познава В.М., били близки приятели, през 2017 г. имало ПТП, предният ден преди Гергьовден ходили на гр.
Габрово на кафе с В. и други; на връщане по стария път Габрово - Севлиево
карали с нормална скорост, движели се плътно в дясно и на един десен завой,
изведнъж една кола им пресякла пътя и се врязала в тях; били си сложили колан
абсолютно всички, след като си свалили коланите, излезли всички, освен В.,
когото няколко часа го вадили пожарникари; левите части на колите се засекли;
движели се с 70-80 км./ч.; свидетеля седял отпред до шофьора; след ПТП-то В.
станал съвсем друг човек, доста време не управлявал автомобил, майка му и баща
му го возели и се грижели за него през цялото време.
При така установените обстоятелства
съдът прие следното от правна страна:
За уважаване на
предявените
искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, е необходимо
установяване от ищеца,
че е
претърпял описаните в исковата молба имуществени и неимуществени вреди в
причинна връзка с ПТП, настъпило в резултат на виновно и противоправно
поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е
застрахована при ответника.
От събраните по делото
доказателства, в частност от заключението на вещото лице по съдебно -
автотехническата експертиза, и от изслушването на същото в съдебно заседание,
преценено съвкупно с приложените ДП № 195/2017 г. и ДП № 525/2018 г., двете по
описа на МВР, РУ – Севлиево, и от показанията на свидетелите, разпитани по делото се
установи, че на 05.05.2017 г., около 17,45 ч. по пътя гр. Севлиево - с. Яворец,
общ. Габрово, извън населено място, в района на "Механика и монтаж"
АД - гр. Севлиево, Й.И.И., като водач на лек автомобил "Ауди" А8 с peг. №
********, е извършил виновно противоправно деяние – нарушил е правилата за
движение, установени в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като на пътно платно с
двупосочно движение на водача на пътно превозно средство, когато платното за
движение има две пътни ленти се е движил в лентата за насрещно движение, без да
е изпреварвал или заобикалял. Й.И.И. не е изпълнил задълженията си да съобрази
своето поведение с посочените правила за движение по пътищата. Пряка и
непосредствена последица от деянието на Й.И.И. е последвалият сблъсък между
управляваният от него автомобил и автомобила "БМВ Х-4" с peг. №
********, управляван от ищеца В.Е.М., в резултат на който на ищеца били
причинени увреждания. Констатациите относно конкретното деяние, авторството му
и механизма на същото, следват от
изводите на вещото лице по съдебно - автотехническата експертиза, подкрепени
безпротиворечиво и от показанията на двамата свидетели, поради което следва да
се приеме, че именно поведението на Й.И.И. става причина за ПТП. Вината в гражданското право, се предполага до
доказване на липсата й – чл. 45, ал. 2 ЗЗД, като в случая обсъдените по – горе
доказателства обосновават извод за наличието й.
Установиха
се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска експертиза,
от изслушването на същото в съдебно заседание, съвкупно преценени с показанията
на разпитаните по делото свидетели, с обсъдената по – горе медицинска
документация, и с останалите доказателствени източници, че на ищеца, са причинени вследствие на процесното
ПТП следните увреждания: многофрагментно
разместено счупване на лявата бедрена кост на ниво средна трета,
разкъсно-контузна рана над капачката на лявото коляно. Проведено е оперативно
лечение чрез метална остеосинтеза на счупената бедрена кост и последващо
двукратно оперативно лечение по отстраняване на металните елементи. Причиненото
счупване е довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник,
за срок на обездвижване 1 месец с две помощни средства (патерици) с последващо
ограничаване около 4-5 месеца и срок на нетрудоспособност около 9-12 месеца,
като този срок е удължаван след всяка операция с още по около месец щадящ
режим. Уврежданията отговарят да са получени при възникналото ПТП, при травма
вътре в купето на автомобила - удар отпред-вляво (в ляво коляно) с притискане и
деформация на крайника. Преобръщането на автомобила е с по-малка енергия и не е
оказало съществен ефект върху уврежданията. Проведено е трикратно лечение в
болнични условия - хирургично – с открито наместване на счупените фрагменти и
поставяне на метална остеосинтеза интрамедуларен пирон със заключващи винтове и
последващо отстраняване на металните елементи на два етапа, след зарастване на
костите. Осъществено е кръвопреливане за компенсация на кръвозагубата.
Медикаментозно лечение -
антикоагуланти (сродни на хепарин противосъсирващи средства); обезболяващи морфин, нестероидни аналгетици; антибиотици; венозни
вливания на водно-солеви разтвори. Провеждана е рехабилитация. Ищецът се е
възстановил в степен нормално функциониране на увредения крайник, с остатъчни
явления - болки и оток при натоварване и болки при промяна на времето. Болките
са били интензивни и значителни през първите дни след травмата и непосредствено
след операцията, впоследствие интензитетът им постепенно намалява до умерен и
след зарастване на раните е намалял, включително в периода на раздвижване.
Болките се усилват отново след всяка операция (втора и трета) и периода след
нея. Прогнозата за бъдещето е добра, тъй като е настъпило добро зарастване и
възстановяване на опорната функция на крайника. Следва да се избягват
прекомерни физически натоварвания. Появяват се болки и други оплаквания при
натоварване на крайника, както и болки при промяна на времето. Ищецът
вследствие на процесния инцидент има линейни белези на крайника непосредствено
от раната на крака (на ляво коляно, с дължина 5,5см) и от извършената операция
(по външно-страничната повърхност на лявото бедро отгоре до долу - с дължина
около 40 см), с втори белег в горната част, успореден на първия. Представените
по делото разходи, по фактура № **********/17.06.2019 г., на стойност 240,00
лева, по фактура № **********/15.05.2017 г., на стойност 160,00 лева, по
фактура № **********/17.06.2019 г., на стойност 29,00 лева и по фактура №
**********/15.05.2017 г., на стойност 1 600 лева, всички на обща стойност
2029,00 лева, са били необходими и адекватни на нуждите от лечение, по-добра
среда и медицински транспорт. Извършването им е в пряка причинно-следствена
връзка с процесния инцидент. Единствено подобрените битови условия на лечението
по фактура № **********/15.05.2017 г., на стойност 450 лева са личен избор и
предпочитание на пациента и незадължително условие за лечение.
Не се спори
от ответника, че е налице действително договорно правоотношение по договор за
"Гражданска отговорност" с ответника, във времеви период обхващащ и
датата на процесното ПТП, за лекият автомобил с peг. № ********, управляван при
причиняване на процесното ПТП от Й.И.И., като същият извод следва и от приложената справка от Гаранционен фонд.
Предвид изложеното,
съдът намира, че по делото се установиха предпоставките за уважаване на
предявените искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за
застраховането.
Установи се
наличие на съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. От заключението на вещото лице по съдебно -
автотехническата експертиза, преценено съвкупно с всички други данни по делото
е видно, че ищеца се е движил извън населено място със скорост от 105,18 км/ч,
над предвидената в чл. 20, ал. 1 ЗДвП – 90 км./ч., а също и че в нарушение на
правилата за движение, установени в чл. 16, ал. 1, т. 1 ЗДвП, се е движил с
около 8-9 см в насрещната пътна лента. Предвид изложеното следва да се приеме,
че с поведението си ищеца е допринесъл за настъпването и тежестта на
конкретните телесни увреждания, което съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
взето предвид при определяне размера на дължимото обезщетение. Като съобрази
характера, вида и тежестта на вредите причинени на ищеца, съдът приема, че
съпричиняването от страна на ищеца е в размер на 50%. Не се установи ищеца да е
бил без поставен обезопасителен колан при управление на МПС при процесното ПТП,
както се твърди в отговора, напротив налице са данни за обратното, както в
свидетелските показания, така и в двете събрани заключения на вещи лица по
делото, поради което неоснователни са доводите за съпричиняване основани на
обсъжданите твърдения на ответника.
Въз основа
на ангажираните в производството доказателства съдът приема за установено
настъпването на твърдените от ищеца неимуществени и имуществени вреди, посочени
по - горе. По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди,
определено по справедливост съгласно чл. 52
ЗЗД, настоящият състав съобразява следното: характера, вида и броя на
причинените травми, описани по – горе при посочване на вредите, които съдът
приема за причинени на ищеца; продължителността и интензивността на свързаните
с тях болки и страдания, установени от показанията на свидетеля М., баща на
ищеца, преценени по реда на чл. 172 ГПК от съда, с оглед на всички други данни
по делото, предвид възможната му заинтересованост, и от заключението на вещото
лице по съдебно – медицинската експертиза; вида и продължителността на
проведеното лечение; заключението на вещото лице, в частите сочещо наличие на остатъчни
явления; възрастта на ищеца; установените преживявания на ищеца в резултат на
получените увреждания и последвалото лечение и обществено - икономическите
условия към момента на настъпване на увреждането. Предвид изложеното след като
съобрази и актуалната съдебна практика по сходни на процесния случаи съдът,
намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди на ищеца следва да бъде
определено обезщетение в размер на 50 000,00 лева.
Установи се
от представените по делото фактури и от заключението на вещото лице по
събраната съдебно – медицинска експертиза и стойността на причинените на ищеца
имуществени вреди - 2029,00 лева.
Така
определените размери на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди следва
да бъдат намалени с възприетия процент съпричиняване - 50%, поради което на
ищеца се дължи обезщетение в размер на 25 000,00 лева, за неимуществени
вреди и обезщетение в размер на 1014,50
лева, за имуществени вреди.
По всички
изложени съображения съдът приема, че предявеният иск за сумата 25 000,00 лева,
обезщетение за неимуществени вреди е доказан и поради това основателен, а
предявеният от ищеца иск за сумата 2 663,60 лева, обезщетение за имуществени
вреди е основателен до размер на сумата 1014,50 лева, като до посоченият размер
искът следва да бъде уважен, а за разликата над него до пълния предявен размер
от 2 663,60 лева, искът е недоказан и поради това неоснователен и следва да
бъде отхвърлен. Основателна е и претенцията за присъждане на законна лихва за
забава върху присъдените главници, като следва да се присъди законна лихва
върху главниците, в уважената част, така както е поискана в исковата молба, от
02.09.2019 г. - датата на предявяване на доброволната претенция пред ответника
до окончателното й изплащане, по иска за неимуществени вреди и от 21.07.2020 г.
- датата на предявяване на исковата молба, по иска за имуществени вреди, до
окончателното изплащане на сумите, а искането за присъждане на лихва върху
отхвърлената част от главницата по иска за обезщетение за имуществени вреди, като неоснователно
следва да се отхвърли.
Присъждането
на разноските по делото за адвокатско възнаграждение в тежест на ищеца или на
ответника е законна последица от отхвърляне, респективно от уважаване на иска,
като при възражения на страните, съдът следва да прецени и дали размерът на
тези разноски е съобразен с правната и фактическа сложност на делото. По
настоящото дело следва да се приеме, че претендираното и заплатено адвокатско
възнаграждение от ищеца не е прекомерно и отговаря на критериите за определяне на
разумно такова, предвид и заложените в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения правила за определяне на
минимално адвокатско възнаграждение. Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК
предвижда възможност съдът да присъди по - нисък размер на разноските,
произтичащи от заплатено адвокатско възнаграждение, ако същото е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Тази
възможност е обусловена от искане на насрещната страна. По делото е направено
от ответника искане за присъждане на по - нисък размер на разноските за
адвокатско възнаграждение на другата страна поради прекомерност, като съдът
намира така направеното искане по чл. 78, ал. 5 ГПК за неоснователно. Процесуалният
представител на ищеца е изготвил искова молба, участвал е в пет открити съдебни
заседания и при събиране на доказателствата – многобройни писмени
доказателства, разпит на двама свидетели и две заключения на вещи лица,
предявил е и доказателствени искания по делото.
С оглед горното и като съобрази характера на спора, който следва да се
приеме, че се отличава със средно висока правна и фактическа сложност, обема и
съдържанието на осъщественото от пълномощника на ищеца процесуално
представителство, съдът счита, че договореното и заплатено от ищеца адвокатско
възнаграждение не е прекомерно. Посочения размер в списъка на разноските и в
представения по делото договор за правна помощ (2000 лв.) надвишава с по –
малко от 1/2 нормативноустановеният минимален размер от 1359,91 лева, съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Предвид всички гореобсъдени обстоятелства се налага извод, че
възнаграждението на процесуалният представител на ищеца, посочено по – горе, не
е прекомерно, което обосновава неоснователност на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК.
С оглед
искането по чл. 78, ал. 1 ГПК и частичното уважаване на исковете, на ищеца
следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в размер
на сумата от 3372,74 лева, представляващи разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение, внесени дължими държавни такси и депозити за
възнаграждения на вещи лица. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищеца следва да бъде
осъден да заплати на ответника, по съразмерност направените разноски по делото
за заплатени депозити за възнаграждения на вещи лица и възнаграждение за
представляване от юрисконсулт в общ размер на 46,20 лева.
Воден от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представлявана
заедно от изпълнителните директори М.М.Г.и П.Д., да заплати на В.Е.М., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 25 000,00
лева, по предявен частичен иск, от иск за обезщетение за неимуществени вреди от
110 000 лева, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило на
05.05.2017 г., заедно със законната
лихва от 02.09.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представлявана
заедно от изпълнителните директори М.М.Г.и П.Д., да заплати на В.Е.М., с ЕГН **********,***, на
основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 1014,50
лева, обезщетение за имуществени вреди, в резултат от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 05.05.2017 г.,
заедно със законната лихва от 21.07.2020 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск за обезщетение за имуществени вреди В ЧАСТТА за разликата над
присъдената сума от 1014,50 лева до пълния предявен размер от 2 663,60
лева,
ведно със законна лихва от 21.07.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. "Симеоновско шосе" № 67А, представлявана
заедно от изпълнителните директори М.М.Г.и П.Д., да заплати на В.Е.М., с ЕГН
**********,***, сумата 3372,74 лева, представляваща разноски.
ОСЪЖДА на В.Е.М., с
ЕГН **********,*** да
заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ "ЛЕВ ИНС" АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
"Симеоновско шосе" № 67А, представлявана заедно от изпълнителните
директори М.М.Г.и П.Д., сумата 46,20 лева, представляваща
разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Габровския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: