№ 1429
гр. Перник, 14.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на четИ.десети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Съдия:МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241700500641 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 727 от 01.08.2024 г., постановено по гр.д. № 2533/2023г., Районен
съд - Перник е отхвърлил предявените от И. М. С., ЕГН **********, с адрес: ***,
срещу М. А. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Перник, *** - универсален
правоприменик на починалия в хода на процеса частен съдебен изпълнител A.M. В.ева,
рег. № 813, с район на действие Окръжен съд – Перник, иск с правно основание чл. 74
ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 6661,64 лв.
/шест хиляди шестстотин шестдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, настъпили поради
незаконосъобразно проведено принудително изпълнение по изпълнително дело №
474/2018 г. по описа на ЧСИ A. В.ева, изразяващо се в неправомерно събрани суми за
периода от 09.09.2020 г. до 10.01.2023 г., и сумата 1000,00 лв. /хиляда лева/,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатеното
адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № 474/2018 г. по описа на ЧСИ A.
В.ева, ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на предявяване
на исковата молба – 02.06.2023 г., до окончателното им изплащане, и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата 1176,83
лв. /хиляда сто седемдесет и шест лева и осемдесет и три стотинки/ – лихва за забава
от датата на всяка неправомерно събрана сума, считано от 09.09.2020 г., до 01.06.2023
г. С решението съдът се е произнесъл и относно разноските.
В законоустановения срок по чл. 259 от ГПК е депозирана въззивна жалба от И.
М. С., чрез адв. В. Т., с която постановеното от първоинстанционния съд решение се
обжалва, като се сочи, че същото е неправилно и незаконосъобразно, постановено при
допуснати съществени противоречия на материалния и процесуалния закон. Сочи, че
решаващият съд е приел в мотивите си, че ЧСИ не е предприел неправомерни
действия по принудително изпълнение в хода на изпълнително дело № 474/2018 г. по
описа на ЧСИ A. В.ева, като е приел, че при получаване на доходи от два или повече
източника трябва да бъде съобразен общия нетен доход. Излага съображения, че тези
мотиви са неправилни, като твърди, че функцията на пенсията за инвалидност по чл.
1
74 от КСО е да обезщети невъзможността на лицето да престира собствената си
трудова сила поради заболяване, временна нетрудоспособност или трудова злополука,
поради което тези вземания са винаги несквестируеми в своята цялост. В продължение
са излага, че видно от наличните по делото доказателства е, че постъпленията по
изпълнителното производство са изцяло от наложен запор на получаваната от И. С.
пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Допълва, че в настоящия случай ЧСИ
е имало възможност да насочи принудителното изпълнение към трудовото
възнаграждение на С., но това не е сторено. В подкрепа на изложените съображения се
сочи съдебна практика на Окръжен съд – Перник. Навеждат се твърдения, че видно от
представените доказателства, включително приетата по делото експертиза е, че
вземанията на С. са изцяло нескеквестируеми, от което следва извода, че същата е
увредена посредством наложените запори в хода на изпълнителното производство. На
следващо място се сочи, че в хода на първоинстанционното производство нито
ответника, нито третите лица-помагачи са представили доказателства за надлежно
връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение на С.. Твърди се, че нито в
хода на настоящото производство, нито по изпълнителното дело е представена
заповедта за изпълнение въз основа на която е издаден изпълнителния лист. Допълва,
че в тежест на ЧСИ е да установи, че предоставените му изпълнителни титули са
коректни, както и издадени по отношение на посочените от взискателя лица. Въз
основа на подробно изложени аргументи за неправилност се моли съда за отмяна на
атакуваното решение и постановяване на ново, с което предявените искови претенции
да бъдат уважени изцяло. Прави се искане за присъждане на сторените пред двете
съдебни инстанции разноски, включително адвокатско възнаграждение. С въззивната
жалба не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови
доказателства.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от „Банка ДСК“ АД, в
качеството на трето лице-помагач, чрез юрк. Р. Д., с който се оспорва въззивната
жалба, като се твърди, че същата е неоснователна, а атакуваното решение се сочи за
правилно и законосъобразно. Излага се, че въз основа на наличните по делото
доказателства и заключението на вещото лице по назначената допълнителна ССчЕ не
се установява наличието на незаконосъобразни действия на ЧСИ, които да са нанесли
вреди на С. чрез неправомерно удържане на суми, както и за заплатено адвокатско
възнаграждение. Моли се съда да постанови решение, с което въззивната жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното от първоинстанционния съд решение да
бъде потвърдено. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски, а
именно юрисконсулско възнаграждение в размер на 300 лева. Не се представят и не се
сочи необходимост от събирането на нови доказателства.
В срок е постъпил отговор и от М. А. К., чрез адв. Б. Б., с който се навеждат
твърдения, че въззивната жалба е неоснователна и недоказана, поради което следва да
бъде оставена без уважение. Сочи, че изложените в нея доводи са неоснователни и не
съответстват нито на доказателствата по делото, нито на материалната и
процесуалната норма на чл. 446 от ГПК. Излагат се съображения, че при
постановяване на своето решение решаващият съд се е позовал на задължителното за
съдилищата ТР № 2 от 26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК, че когато паричното
вземане е частично несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата
част. По подробно изложени доводи за правилен се сочи изводът на първата
2
инстанция, че в случая по изпълнителното дело няма изпълнение върху
несеквестируемо имущество. На следващо място с отговора за неоснователни се сочат
изложените доводи за липса на „надлежно връчване на издадената заповед за
изпълнение“ и за липсата на “коректната заповед за изпълнение“. Навеждат се
твърдения, че по делото е представено и прието като доказателство копие от
оспореното от жалбоподателката изпълнение, осъществявано по изпълнително дело №
474/2018 г. по описа на ЧСИ A. В.ева, като същото по съдържание и актове не е
оспорено от С. в първоинстанционното производство. В заключение се излага, че
изпълнителното дело е образувано въз основа на влязла в законна сила заповед за
изпълнение и изпълнителен лист, установяващи годно изпълнително основание и
отнасящи се до принудително изпълнение на постановен съдебен акт – влязло в сила
решение. По изложените съображения се моли съда да постанови решение, с което
въззивната жалба да бъде оставена без уважение. Прави се искане за присъждане на
сторените по делото разноски. Не се представят и не се сочи необходимост от
събирането на нови доказателства.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка,
съдът установява, че въззивната жалба е допустима и същата е съобразена с
изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК.
С въззивната жалба и отговорите страните не са поискали събиране на нови
доказателства във въззивното производство по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 ГПК,
поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно в
процедурата по чл. 267 ГПК.
Доколкото във въззивната жалба и отговорите не се представят и не се сочи
необходимост от събирането на нови доказателства, въззивният съд намира, че
преценката за спазване на разпоредбите на чл. 146 ГПК и правилността на
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд относно релевантните за
спорното право факти, касае оценка по съществото на спора, която въззивната
инстанция следва да даде с решението си.
Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът
РАЗПОРЕДИ:
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото разпореждане има
характер на проект на доклад по делото.
ДАВА възможност на страните да изразят становище по проекта на доклад.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора.
НАСРОЧВА делото за 05.12.2024г. от 10.55 часа, за която дата и час страните
да се призоват с връчване на препис от настоящото разпореждане, а на въззивния
жалбоподател – и с препис от писмения отговор.
Съдът УКАЗВА на страните, че когато отсъстват повече от един месец от
адреса, който са съобщил по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са
длъжни да уведомят съда за новия си адрес. Същото задължение има и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
3
Съдът ПРЕДУПРЕЖДАВА страните, че при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще се прилагат към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
Съдът ПРИКАНВА страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на
настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на
процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите
нрави, като с определение прекрати съдебното производство. При постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената
държавна такса – чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Съдът НАПЪТВА страните, че ако желаят могат да разрешат спора по
доброволен начин, чрез процедура по медиация, която дава възможност:
да се спести време;
да се намалят разходите по разрешаването на спора;
да бъде договорено от страните решение на спора, което
максимално да удовлетворява интересите и на двете страни;
да подобрите отношенията между страните, ако са важни за тях
или се налага да продължат.
да запазите имиджа и тайните си;
обичайно се изпълнява доброволно;
за да започнете медиация, няма значение на каква фаза е делото.
медиация можете да проведете както на първа, така и на втора
инстанция.
За да поискате започването на медиация е достатъчно да се свържете с
координатор на Центъра за спогодби и медиация към Окръжен съд - Перник и Районен
съд – Перник.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото разпореждане за насрочване,
ведно с обективирания в него проект на доклад по делото.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
4