РЕШЕНИЕ
№....................
гр. София, 8.1.2025 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско отделение, І-15 състав в публично заседание на пети
юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Михаела
Митова
разгледа
докладваното от съдия Вълкова гражданско дело № 11883 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 153 и сл. от Закона за отнемане на
незаконно придобитото имущество (ЗОНПИ).
Образувано въз основа на искане на Комисия за отнемане на незаконно
придобито имущество (КОНПИ), предишно наименование Комисия за противодействие
на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) за
отнемане в полза на държавата на имущество от Т.Б.Ч., „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
и С.П.“ ЛТД (S.P.Ltd.), вписано под № ******с
регистриран адрес: *********, Виктория, Мае, Сейшели.
Ищецът твърди, че с Решение № 568/17.03.2020 г. на КОНПИ е образувано
производството за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито
имущество въз основа на постъпило уведомление от Специализирана прокуратура на 08.01.2019
г. Посочено е, че Т.Ч. е привлечен като обвиняем по досъдебно производство №
42/2017 г. по описа на СО-СП, пр. пр. № 499/2017 г. по описа на Специализирана
прокуратура за извършени престъпления от общ характер - чл.253 от НК и чл.321,
ал.З, пр.2 и пр.З, т.2, вр. ал. 2 от НК като престъпленията
попадат в обхвата на чл. 108 ал. 1 т. 18 и т. 23 ЗОНПИ. Периодът на проверката е от 17.01.2009 г. до
17.01.2019 г. С Решение № 47/15.01.2020 г. на КПКОНПИ срокът за приключване на
проверката е удължен до 17.07.2020 г. В хода на проверката е констатирано несъотвествие при съобразяване имуществото на проверяваното
и на контролираните от него юридически лица в размер на 6 992 587,50
лв.
С декларация по чл. 6, ал. 2 от ЗМИП от 21.09.2016 г. Т.Б.Ч. посочил, че
е действителен собственик на С.П.“ ЛТД, а със заявление №
20191021111645/21.10.2019 г. и заявление № 20191017122048/17.10.2019 г. на
основание чл. 63, ал.1 и ал. 4 от ЗМИП е заявено вписването за действителен
собственик на С.П.“ ЛТД на Д.М.Н., за която се твърди да е майка на
проверяваното лице.
Според твърденията на ищеца Т.Ч. контролира дружествата: С.П.“ ЛТД,
както и „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******, учредено с протокол от 21.09.2016 г. Като
действителен собственик на „С.П.Б.“ ЕООД на основание чл. 63, ал.1 и 4 от
Закона за мерките срещу изпиране на пари в Търговския регистър към 21.10.2019
г., е посочено: С.П.“ ЛТД, към 21.10.2019 г. - Д.М.Н., а към 15.12.2020 г. - Л.М.П..
Дружеството С.П. Лтд“ (S.P.Ltd.)
е с капитал от 1 акция на стойност 1 щатски долар, притежавана от акционера М.Е.Б.,
който действал чрез пълномощника си Т.Б.Ч.. Последният е упълномощен с пълномощно
от 30 юни 2016 г. Ищецът сочи, че от широките правомощия и обема на
представителна власт е видно, че решенията за търговската дейност на
дружеството е поверено да бъдат вземани изцяло от Т.Ч.. С.П.“ ЛТД е посочено в
ТР и като действителен собственик на капитала на „С.И.“ АД, ЕИК *******към 17.10.2019
г.
По изложените съображения ищецът претендира отнемане в полза на
държавата, при съобразяване на уточнителна молба вх.
№ 281472/17.07.2023 г. и прекратително определение по
чл. 233 ГПК от 03.11.2024 г., на следното имущество:
1. От Т.Б.Ч.. ЕГН ********** с
цена на иска в размер на 10 лв.:
-
10 дружествени дяла х 1 лв. всеки с общ
номинал в размер на 10 лв. от капитала на „И.” ЕООД, ЕИК *******.
2. От С.П. ЛТД“ (S.P.Ltd.), peг. № 184686:
-
4 398 броя обикновени, поименни, налични
акции по 500 лв. с право на глас, от капитала на “С.И.” АД, ЕИК *******, при
обща равностойност 2 199 000 лв..
-
99 бр. обикновени налични акции с право на
глас от капитала на “С.И.” АД, ЕИК *******, с обща равностойност 49 500 лв.;
-
2 000 дружествени дяла по един лев всеки с
обща равностойност 2 000 лв. от капитала на „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******.
3. От „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
-
1 бр. обикновени налични акции с право на
глас, с обща равностойност 500 лв., от капитала на “С.И.” АД, ЕИК *******.
В молба от
15.05.2024 г. ищецът сочи, че паричните средства, послужили за придобиване на
имуществените обекти - 4398 броя акции от капитала на С.П.“ ЛТД през 2016 г.,
са с източници дружествата „Е.“ ЕООД и „ТМН“ ЕООД, чиито представители и/или
собственици на капитала са участници и в ОПГ, което смята да води до извод, че
паричните средства са прехвърляни между дружествата с цел прикриване на
източниците им.
Ответникът Т.Ч. оспорва предявения иск. Посочва, че С.П.“ ЛТД е
чуждестранно юридическо лице, представлявано от М.Б.. По отношение на „С.И.“ АД
е предявен иск за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство, предмет
на т.д. № 772/2020 г., висяща е и полицейска преписка 225000-4428 от 2020 г. Поддържа
теза, че ищецът не излага твърдения Т.Ч. да е придобил в лично качество
имущество, отнемането на което се иска. Моли съда да отхвърли исковете.
В отговор на исковата молба ответникът С.П.“ ЛТД оспорва предявения иск.
Посочва, че Т.Ч. има качеството търговски пълномощник и не контролира
дружеството. Представената от ищеца декларация по чл. 6, ал. 2 ЗМИП не обвързва
ответника и следва да се отчете като частен свидетелстващ документ с невярно
съдържание. Липсва яснота в твърденията на ищеца на какво основание Т.Ч.
контролира дружеството. Липсва яснота в стойността на претенцията и оценката на
имуществото. Апортната вноска не е собственост на
проверяваното лице, а на С.П.“ ЛТД. Отчитаните от ищеца постъпления по сметки
не са с незаконен произход, а в изпълнение на договорни задължения. Няма
основание за отнемане на парична равностойност на акции. Прави възражение за
изтекла погасителна давност.
В отговор на исковата молба ответникът „С.П.Б.“ ЕООД оспорва исковете.
Прави възражения за недопустимост и неоснователност. Посочва, че дружеството
никога не е придобивало, притежавало, контролирало и не се е разпореждало с
незаконно придобито имущество. Дружеството не е контролирано от Т.Ч., имащ
качеството търговски пълномощник на С.П.“ ЛТД за срок от 1 година, а
подписаната от физическото лице декларация невярно декларира обстоятелства. Д.Н.не
знаела кой е действителният собственик на С.П.“ ЛТД и това не е синът й Т.Ч.. „С.П.Б.“
ЕООД не е собственик към 30.07.2020 г. на акции в „С.И.“ ЕАД. Сумите са
превеждани на договорни основания. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
В съдебно заседание ищецът, чрез инспектор К., поддържа предявените
искове. Ответникът Т.Ч., чрез адв. Е., оспорва
исковете. Ответниците С.П.“ ЛТД и „С.П.Б.“ ЕООД чрез адв. П. и адв. К., оспорват
исковете. Страните анализират събраните доказателства в представени писмени
защити.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди
доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 568/17.03.2020 г. на
КПКОНПИ е образувано производството за отнемане в полза на държавата на
незаконно придобито имущество въз основа на постъпило уведомление от
Специализирана прокуратура, регистрирано с вх. № УВ КПКОНПИ 0048-2/08.01.2019
г. в ТД - София на основание постановление от 19.12.2018 г. за привличане в
качеството на обвиняем на Т.Б.Ч. по досъдебно производство № 42/2017 г. по
описа на СО-СП, пр. пр. № 499/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за
извършени престъпления от общ характер - чл.253 от НК и чл.321, ал.З, пр.2 и
пр.З, т.2, вр. ал. 2 от НК: за периода от месец юли
2014 г. до 19.12.2018 г. в гр. София и в гр. Русе. Сочи се да е участвал в
организирана престъпна група - структурирано трайно сдружение на три или повече
лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години, с ръководител Е.Х.Г.,
управител и едноличен собственик на капитала на „Е.“ ЕООД до 08.08.2017 г. и Л.Е.К. и с участници лицата К.Т.К., член на
съвета на директорите на „Д.“ АД, представляващ „Д.“ АД, А.Д.Б., управител и
едноличен собственик на капитала на „К.“ ЕООД, И.В.Е., управител и едноличен
собственик на капитала на „ТМН“ ЕООД, Х.Е.Г., управител на „Е.“ ООД от 08.08.2017 г., Н.С.К., член на съвета на директорите на „Д.“
АД и други неустановени към постановлението
лица, включително и пълномощници, управляващи
и представляващи „П.“ ЕООД, ЕИК *******„И.“ ЕООД, ЕИК *******, С.П.“ ЛТД „Т.И.“
ЕООД, ЕИК *******, „Л.С.“ ЕООД, ЕИК *******, „В.Р.“ ЕООД, ЕИК *******, „С.П.Б.“
ЕООД, ЕИК *******, „М.“ ЕООД, ЕИК *******, „А.Л.В.“, „С.С.Х.Х.“ АД, „Агенция за спа и почивки“ ЕООД и други
неустановени към момента дружества и компании, като групата е създадена с цел да
върши съгласувано в страната и чужбина престъпления, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години /престъпления по чл. 253 от НК (изпиране на пари) и с користна цел - престъпление по чл.321, ал.З, пр.2 и
пр.З, т.1, вр. ал.1 от НК. Престъпленията попадат в
обхвата на чл. 108 ал. 1 т. 18 и т. 23 от ЗПКОНПИ.
Периодът на проверка е от 17.01.2009 г. до
.17.01.2019 г. С Решение № 47/15.01.2020 г. на КПКОНПИ срокът за приключване на
проверката е удължен до 17.07.2020 г., а на 28.10.2020 г. е взето решение №
2082 на КОНПИ за внасяне на иск по чл. 153 сл. ЗОНПИ.
През проверявания период Т.Ч. не е придобил в собственост недвижим имот.
С договор за доброволна делба на съсобствен имот от
23.05.2013 г. притежаваната ид. част от апартамент №
27, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.4091.594.1.82, находящ се в гр. София, район
„Младост“, ж. к. *******5е ответникът е прехвърлил на В.Ч.при уравнение на дела
от 26500 лв. В договора е отбелязано, че сумата от 26500 лв. е заплатена на Т.Ч.
до края на 2008 г. съгласно предварителен договор от 12.03.2007 г.
През проверявания период, на 02.12.2011 г., Т.Ч. е закупил л.а. Мерцедес,
модел: С 55 АМГ, per. № СА ****АН при отразена цена в
договора 3000 лв., продаден на 29.06.2012 г. за сумата от 5000 лв. Според
оценката на ищеца стойностите на придобиване и отчуждаване на съответно 27000
лв. и 23000 лв.
Ищецът сочи, че Т.Ч. участва в собствеността и управлението на „Т.Г.“ ЕООД в ликвидация, ЕИК ****, „ЕВ-М.-Т.“ ЕООД, заличен търговец, ЕИК ****и “И.” ЕООД, ЕИК *******. На
17.01.2011 г. Т.Ч. закупува 500 дружествени дяла от „Т.Г.“ ЕООД, в ликвидация,
от Г.Н.на обща стойност 5000 лв. На 28.02.2011 г. Т.Ч. закупува от Г.Н.500 дяла
от капитала на „Ев-М.Т.“ ЕООД – заличен търговец от
20.12.2022 г., за сумата от 5000 лв. Т.Ч. е управител и едноличен собственик на
капитала на „И.“ ЕООД, ЕИК *******, като дяловете са закупени от ответника на
04.04.2016 г. на стойност 10 лв.
Представено
е удостоверение за актуално състояние на С.П.“ ЛТД, дружествен № ******учредено
на 30 юни 2016 г., както и удостоверение за представляващи лица с отбелязване,
че акционер и едноличен директор в дружеството е М.Е.Б. – с 1 акция на стойност
1 щатски долар. Представено е пълномощно от 30 юни 2016 г., от С.П.“ ЛТД в
полза на Т.Ч., с отразяване от нотариус А., Б., за полагане на подпис от М.Е.Б.
като представляващ упълномощителя. Пълномощното касае
сключване на сделки по преценка на пълномощника без ограничения в
представителната власт, вкл. и действия на разпореждане. В т. 10 е отразена
възможността пълномощникът, от името на дружеството и неговите съдружници или дружествени органи, в неговата група от
дружества да инвестира, участва, включва се в подписка, гласува, купува,
продава или поема всякакви дялове и акции, ценни книжа, всякакви други
облигации или гаранции от всякакъв вид или да извършва горните действия във
всякакви съдружия, дружества, сдружения или други юридически лица, извършващи
търговска дейност, в които дружеството притежава дялове, капитал или всякакъв
друг вид собственост или има всякаква друга форма на участие във всякакви други
юридически лица при ред и условия, които пълномощникът сметне за подходящи. Следващо
пълномощно с посоченото съдържание е изготвено на 14.06.2018 г. с период на
валидност до 30.06.2019 г.
По делото е
приета Декларация от 21.09.2016 г. по чл. 6, ал. 2 ЗМИП, с посочен съставител Т.Б.Ч.,
в която е отразено, че действителен собственик по смисъла на чл. 6, ал. 2 ЗМИП вр. чл. 3, ал. 5 ППЗМИП на С.П.“ ЛТД, вписано в регистъра
на Сейшели под № 184686 е Т.Б.Ч.. Декларацията е представена пред „Инвестбанк“ по повод искане за сключване на рамков договор
за платежни услуги във връзка с регистрацията на „С.П.Б.“ ЕООД.
„С.П.Б.“ ЕООД е регистрирано на 28.09.2016 г.,
като в учредителния акт е отразено взето решение на С.П. ЛТД“, представлявано
от директора М.Б., чрез пълномощник Т.Ч., за учредяване на едноличното
дружество. Учредителният протокол е подписан за С.П.“ ЛТД от Т.Ч.. Договор за
възлагане на управление от 21.09.2016 г.
е сключен между С.П. ЛТД“, чрез Т.Ч., в качеството си на пълномощник и Д.Н.за
срок от 5 години. На 23.05.2019 г. Д.Н.подава
декларация С.П.“ ЛТД да е действителен собственик на дружеството, а Д.Н.е
декларирала да се явява физическо лице, изпълняващо длъжността на виси
ръководен служител, когато не може да се установи друго лице като действителен
собственик.
По делото са
приети решения от 07.11.2016 г. на „С.п.Б.“ ЕООД, чрез С.П. ЛТД“,
представлявано от Т.Ч. като пълномощник, за учредяване на „С.И.“ АД. Взето е
решение на 22.11.2016 г. за учредяване на дружеството от С.П.“ ЛТД и „С.П.Б.“
ЕООД, регистрирано е на 01.12.2016. с отразяване към регистрацията да е
представлявано от Д.Н.– изпълнителен директор, а като действителен собственик е
посочен С.П.“ ЛТД и капитал от 100 акции х 500 лв., от които 99 акции са
притежание на С.П.“ ЛТД и 1 акция – на „С.П.Б.“ ЕООД. На 13.02.2017 г. капитала
на дружеството е увеличен до 2249000 лева с непарична вноска на недвижими имоти
от „С.“ ЕООД, ЕИК *******, сегашно наименование "К.К.К.ЕООД
- заличен търговец от 16.04.2024 г., за която в Търговския регистър е отразена
стойност 2 199 000 лв., съобразно
оценителна експертиза, изготвена от назначените вещи лица с акт за назначаване
№ 20161215161943/19.12.2016 г. на АВ. Вноската включва: апартамент с офис,
представляващ съгласно схема на самостоятелен обект в сграда, издадена от СГКК
- гр. София, самостоятелен обект с идентификатор 68134.100.139.2.25 с адрес на
имота: гр. София, район „Средец", ул. „*******, етаж 0, находящ се в Сграда № 2, който апартамент с офис,
представлява съгласно акт за собственост следните самостоятелни обекти в
сграда: 1.1. офис с площ от 102 кв. м. с
идентификатор 68134.100.139.23, 1.2. търговско помещение с площ от 125,37
идентификатор 68134.100.139.1.20, 1.3. търговски обект
с идентификатор 68134,100.139.1.24, ведно с 22,93%
идеални части от мястото, върху което е построена сградата, съставляващо
поземлен имот с идентификатор 68134.100.139. 2. Самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.100.140,1.13 ведно със съответните на гореописания сутерен
идеални части от общите части на сградата на ул. „*******, заедно със
съответните идеални части от поземлени имоти, в които е построена сградата. Представен
е нотариален акт за продажба на недвижимите имоти на 30.06.2015 г. от „И.П.М.“
ЕООД на „С.“ ЕООД. На проведеното на 24.01.2017 г. извънредно общо събрание на
„С.И.“ АД е взето решение за увеличаване на капитала на „С.И.“ АД от
50 000 лв. на 2 249000 лв., отпадане на привилегията на досегашните
акционери по чл. 194, ал. 4 ТЗ и всички акции от емисията на увеличението да
бъдат записани от „С.“ ЕООД.
По делото е
приета Съдебно-оценителна експертиза, изготвена от вещото лице инж. Р.К..
Експертът определя обща пазарна стойност на недвижим имот с идентификатор
68134.100.139.2.25: апартамент с 3 нива, към датата на апортната
вноска 20.01.2017 г. и към датата на внасяне на исковата молба в съда
30.10.2020 г. на 4510700 лв. В допълнително заключение, при съобразяване на
ипотека и вписана възбрана, както и преустройство през 2014 г и обособяване на
два нови самостоятелни обекта вещото лице посочва намалена стойност на имотите
към 20.01.2017 г. при максимална стойност на корекцията (12,2%) 3453900 лв.,
при минимална стойност – 3624600 лева. Отражението на тежестите върху
стойността на имотите към 30.10.2020 г. е 3513300 лв. (максимална корекция) и
4021100 лв. (минимална корекция).
По делото е приета
и неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза – основно и допълнително заключение,
изготвени от вещото лице С.М.. Съдът кредитира частично заключението на вещото
лице, отчитайки, че отговорите са дадени според възприетия подход от
съответната страна за изчисление на твърдяното от ищеца несъответствие.
Експертът
сочи, че за проверявания период декларираният от Т.Ч. осигурителен доход е 12532,71
лв. В уравнение на дял при доброволна делба ищецът е получил сума в размер на 26500
лв. В началото на проверявания период по банкова сметка ***,74 лева, а към края
на периода няма налични суми по банкови сметки. Размерът на обичайните и извънредни разходи на
Т.Ч. според данни на НСИ е 86984,78 лв. Според данните за пътувания в чужбина,
съгласно Наредба за командировките, общият разход за дневни и квартирни 10850,42
лв. Общият размер на вноските по кредити е 61177,44 лв. Заплатени са данъци и
такси са в общ размер 281,10 лв. Съдът
взема предвид по отношение на лекия автомобил Мерцедес сумите, отразени в
съответните титули за собственост, доколкото не е доказана твърдяната от ищеца
стойност на автомобила. Така при съобразяване на стойността на придобиване 3000
лв. – стойността при продажба – 5000 лв., разликата от 2000 лв. се явява приход
за ответника Ч. (Определение № 50007/06.03. 2024 г. гр.д. № 1900/2023 на ВКС,
ІV Г.О.). Закупени са дружествени дялове на обща стойност 10010 лв. („Т.Г.“
ЕООД, „Ев-М.Т.“ ЕООД и „И.“ ЕООД). Внесените от ищеца
по банкови сметки суми са: 130 евро (254,26 лв.) по сметка на В.А., 153623 лв.
– „И.“ ЕООД, 953 352,50 лв. – по сметка на С.П.“ ЛТД, а изтеглените суми от
дружеството – 6 724 150 лв.
Във второто
допълнително заключение вещото лице определя доход на ищеца в размер на 39032,71
лв., разходи в общ размер 61177,44 лв., и отрицателен нетен доход 7997080,10
лв., стойност на придобитото имущество – 10 лв. и несъответствие в размер на 7997090,10 лв.
Вещото лице
посочва, че по сметка на С.П.“ ЛТД са постъпили суми в общ размер 2 460 000
лв. с наредител „ТМН“ ЕООД и основание „Договор от
04.07.2016 г.“, от която сума 2 199 000 лв. С.П.“ ЛТД е наредило като преводи
по сметка на „С.“ ЕООД. Сумата от 49 500 лв. с посочено основание „капитал“ е наредена
от С.П.“ ЛТД по сметка на „С.И.“ АД и разходвана за закупуване на 99 броя акции
х500 лв. Разходваната сума е част от сума, постъпила по нареждане от Адвокатско дружество
„К. и партньори“ с основание: „По договор, нареждане от „Ф.-С“ АД. В периода
26.10.2016 г. – 09.11.2016 г. сума в общ размер 1 090 000 лв. е наредена от „Ф.С“
АД с основание захранване на сметка в полза на Адвокатско дружество „К. и
партньори“, от която 89 9917,24 лв. са наредени по сметка на С.П.“ ЛТД. От сума
в общ размер 12 400 000 лв., наредена от „Е.“ ЕООД на „ТМН“ ООД (02.09.2016 г.
и 27.09.2016 г.) по сметка на С.П.“ ЛТД са постъпили сумата 3817674,86 лв. с
основание „плащане по договор от 17.12.2015 г.“ и 8293000 лв. с основание
плащане по договор от 04.07.2016 г. Сумата от 2000 лв., наредена от С.П.“ ЛТД
по сметка на „С.П.Б.“ ЕООД за закупуване на 2000 дружествени дяла х1 лв. е
получена от „ТМН“ ООД (част от обща сума в размер на 3817674,86 лв., на свой
ред получена по сметка от „Е.“ ЕООД като част от обща сума в размер на 12050000
лв.).
Във вариант
по задачи на ответника С.П.“ ЛТД вещото лице посочва, че обичайните и
извънредни разходи на ответника Ч. са в общ размер 169046,05 лева, съответно
нетният доход за ответника е в размер на 130013,34 лв. – отрицателна стойност. Към
края на проверявания период, при отчитане само имуществото на физическото лице,
са наличини 10 дружествени дяла на стойност х1 лв. всеки или общо 10 лв. Няма
налични парични средства по банкови сметки. Така несъотвествието
е в размер -128717,34 лв.
Съдът намира
за основателно възражението на ищеца, че сумата в размер на 26500 лв. не следва
да бъде отчитана като приход, доколкото в договора за доброволна делба е
отразено получаването й от ответника през 2008 г., т.е. преди процесния период.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Със Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество, (загл. изм. –
ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 6.10.2023 г.) се уреждат условията и редът за
отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество. Съгласно
разпоредбата на чл. 141 по реда на този закон се отнема незаконно придобито
имущество. Според чл. 5, ал. 1 от закона за незаконно придобито се смята
имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник. Чл. 107
овластява КОНПИ да образува производство, когато
проверяваното лице е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено
в чл. 108, ал. 1. Със закона от 2018-та година се разширяват хипотезите на
започване на проверка, като се включват и тези, когато наказателното
производство е било прекратено поради: последвала амнистия, изтичане на предвидената
в закона давност, след извършване на престъплението деецът е изпаднал в
продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта, деецът е
починал; по отношение на лицето е допуснат трансфер на наказателно производство
в друга държава. Проверката започва и в хипотезите на спиране на наказателното производство,
когато не може да бъде привлечено като обвиняем, тъй като: 1. след извършване
на престъплението е изпаднало в краткотрайно разстройство на съзнанието, което
изключва вменяемостта, или има друго тежко заболяване; 2. притежава имунитет; 3.
е с неизвестен адрес и не може да бъде намерено. Основание за образуване на
проверката е и уведомяване за констатирано несъответствие от КОНПИ при
установен с влязъл в сила акт конфликт на интереси, както при неподаване в срок
на декларация по чл. 49, ал. 1, т. 2 или 4 от ЗОНПИ, освен ако неподаването се
дължи на причини, за които лицето не отговаря. Наред с горепосочените
предпоставки, свързани със сезиране на КОНПИ, законодателят изисква и комисията
да може да направи обосновано
предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Според чл. 107 ал. 2
обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Същевременно в § 1, т. 3 от
допълнителните разпоредби законодателят дефинира, че „значително
несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и
установения нетен доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван
период. Чл. 2, т. 3 предвижда, че целта на закона е да се защитят интересите на
обществото чрез предотвратяване и ограничаване на възможностите за незаконно
придобиване на имущество и разпореждането с него. По сходен начин целта е дефинирана в ЗОПДНПИ (отм.). Същевременно
съобразно чл. 4 за постигане на целта по чл. 2 могат да се налагат ограничения
на собствеността, като се съблюдава правото на защита на засегнатите лица и на
пострадалите от престъпления и не се допуска риск от несправедливост. Изрично
се отбелязва, че ограниченията на собствеността, предвидени в този закон, се
прилагат в степента, която е необходима за постигане целта на закона.
Допълнително
следва да се отбележи като наложително цитираните разпоредби да се прилагат при
съблюдаване на чл. 1 Протокол 1 ЕКПЧ, касаещ защита
на собствеността. Настоящият състав съобразява дадените от ЕСПЧ разяснения в
решението по делото Й.и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26
септември 2023 г., в сила от 19.02.2024, според което „за да бъде една
конфискация по Закона от 2012 г. в съответствие с изискванията и гаранциите на
член 1 от Протокол № 1, националните органи трябва да установят някаква
престъпна дейност или административно нарушение, за които се твърди, че са
довели до придобиването на имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка
между тази дейност и въпросното имущество.“ (§ 138). Цитираното решение разяснява
основни предпоставки при засягане на квалифицираното право по чл. 1, ал. 1
ЕКПЧ, касаещи конфискация на имущество, която не е основана на присъда. Ето
защо същите се явяват приложими и към приложимия към случая закон.
Съдът взема предвид разясненията, дадени и с Тълкувателно решение 4/2021
гр.София, 18.05.2023 год. на ОСГК на ВКС, според които не представляват
„имущество“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне
размера на несъответствието съобразно нормата на §1 т.3 от ДР на ЗПКОНПИ
получените от проверяваното лице парични средства с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго
имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването
му, в случай че те не са налични в патримониума на
лицето в края на проверявания период. Не подлежи на отнемане в полза на
държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен
източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено или липсващо
друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за
придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в
друго имущество.
Уважаването на иска е предпоставено от
доказване на обстоятелството, че придобитото от ответника имущество е в
резултат на непозволена от закона дейност, източниците на която са краен брой
(така Решение № 97 от 18 май 2018 г. по гр.д. № 3224 по описа за 2017 година на
ВКС, ІV Г.О.). Съдът споделя становището на ищцовата
страна, обосновано чрез позоваване на решения на Съда на Европейския съюз по
делата C‑319/19 и C‑234/18 и приема, че конфискацията съобразно ЗОПДНПИ (отм.), респ.
ЗОНПИ попада извън обхвата на минималните правила, които Директива 2014/42 установява,
респ. регламентирането ѝ влиза в компетентността на държавите членки да предвиждат по-широки
правомощия в националното си право. На свой ред Европейският съд по правата на
човека в решението по делото Й.и други с/у България приема, че законът от 2012
г. преследва легитимна цел от обществен интерес, а именно: да се предотврати
незаконното придобиване на имущество чрез престъпления или административни
нарушения (§ 111).
За да е в съответствие с член 1 от Протокол 1 ЕКПЧ обаче намесата в
правото на собственост трябва да бъде законосъобразно, да е в обществен интерес
и да постига справедлив баланс между
изискванията на общия интерес и правата на страната, чието имущество се засяга
(така § 98 от делото Й.и други с/у България). Подобно изискване не е въведено в
ЗОПДНПИ (отм.) и ЗОНПИ (предишно наименование ЗПКОНПИ). Законът от 2018-та
година разширява приложното поле по отношение на основанията за образуване на
проверка, но запазва целта, предмета на отнемане, съдържанието на понятията,
въведените презумпции и предпоставки за реализация на потестативното
право на държавата. Настоящият съдебен състав съобразява, че ЕКПЧ е част от
приложимото право и се ползва с предимство пред нормите от вътрешното право,
които й противоречат (чл. 5, ал. 4 Конституция на Република България).
Възприетият от националния законодател подход имущество да се презумира за незаконно при констатирано значително
несъответствие в доходите на ответната страна и автоматизма, изискван от съда
при отнемането на имуществото, без да се прави преценка за пропорционалност,
пряко противоречи на чл. 1, Протокол 1 ЕКПЧ. Съдът съобразява разясненията,
дадени в решението Й.и други: „очевидната презумпция, направена в Закона от
2012 г., че ответниците в производствата за отнемане
не само са замесени в неуточнени престъпни или незаконни дейности, но и че това
е било така в продължение на много години (сравни съображенията по делото
Тодоров и други, цитирано по-горе, § 206). Тази особеност произтича от общия
подход на Закона от 2012 г., който счита, че не е необходимо да се търси установяване на такива дейности, но въпреки
това очевидно предполага, че те са източник на имуществото, което трябва да
бъде отнето. Макар Съдът да е наясно, че организираната престъпност
понякога може да прибягва до по-сложни методи за придобиване на имущество,
което затруднява проследяването на произхода му, той не може да не отбележи
същевременно, че със Закона от 2012 г. е премахната важна гаранция, съдържаща
се в Закона от 2005 г., а именно изискването да се установи някаква връзка между имуществото, което
трябва да бъде отнето, и предикатното престъпление.“ В същото решение се
разяснява, че според ЕСПЧ, „за да бъде отнемането по Закона от 2012 г. в
съответствие с изискванията на член 1 от Протокол № 1, е от съществено
значение, като противовес на разгледаните по-горе потенциални недостатъци,
националните съдилища да предоставят някои данни относно нарушенията, наказателни или административни, за които се твърди,
че са били извършени, и да са показали по обоснован начин, че може да има връзка между тези нарушения и въпросното
имущество“. Следователно наложително е поправително тълкуване на нормата на чл.
107 ал. 2 ЗОНПИ. Нормативно утвърденото оборимо
предположение не обосновава отнемане на превишението,
а единствено осигурява връзката между установената от гражданския съд незаконна
дейност и идентифицираното имущество от специализирания държавен орган – КОНПИ,
притежаването на което не може да бъде обяснено с установения доход. Ето защо ищецът дължи да въведе в процеса и
докаже непозволена от закона дейност, разумно обосноваваща установеното като
налично имущество, чието отнемане се иска.
При съобразяване на очертания подход по приложението на ЗОНПИ съдът
приема следното.
По отношение на МПС следва да се има предвид, че когато придобито през
изследвания период имущество е отчуждено възмездно, тези обстоятелства могат да
имат правно значение само доколкото има разлика между придобивната
стойност и стойността при отчуждаването: ако придобивната
стойност е по-висока, разликата е разход, а ако стойността при отчуждаването е
по-висока, разликата е доход (така Определение № 50007/06.03. 2024 г. гр.д. №
1900/2023 на ВКС, ІV Г.О.). В конкретния случай това разяснение има значение по
отношение на л.а. Мерцедес, модел: С 55 АМГ, peг. №
СА ****АН, придобит през проверявания период при цена от 3000 лв. и продаден на
цена от 5000, т.е. следва да се отчетат приход
от 2000 лв. към сумите, формиращи сбора от прихода на проверяваното лице,
доколкото не се установява последваща трансформация
на паричните средства. Ищецът не доказа по-висока цена нито при придобиване,
нито при разпореждане с автомобила.
При съобразяване на дадените от съдебната практика разяснения съд взема
предвид, че в началото на проверявания период наличното имуществото в патримониума на ответника физическо лице е 27558,74 лв.
Няма основание от имуществото да бъде изключван доказан в процеса приход,
доколкото не се установява да е бил разходван до началото на проверявания
период. В края на проверявания период вещото лице отчита като налично имущество
в размер на 10 лв. – номиналната стойност на 10 дружествени дяла,
представляващи 100 % от капитала на „И.” ЕООД. При тези данни няма увеличение в
размера на имуществото на ответника физическо лице.
Дори да бъде възприет предложеният от ищеца вариант на изчисление на
нетния доход се достига до отрицателна величина. Доколкото нетният доход
съставлява превишение на приходите над разходите,
същият може да бъде нулева, но не и отрицателна величина (така Решение № 50130/03.01.2024 г., гр. дело № 5134
по описа за 2021 г., ВКС, ІV Г.О.). Ето защо при нулев нетен доход и налично
имущество в патримониума на Т.Ч. в края на
проверявания период в размер на 10 лв., не се установява значително несъотвествие по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ на
стойност 150 000 лв.
Съдът не намира за установено от събраните по делото доказателства Т.Ч.
да контролира ответните дружества С.П.“ ЛТД и „С.П.Б.“ ЕООД. Твърденията на
ищеца се основават на представените по делото пълномощни и декларация от
21.09.2016 г. на Т.Ч.. Легалната дефиниция на понятието контролирано юридическо
лице се дава в т. 6 ДР ЗОНПИ, като твърденията на ищеца може да се счете, че
попадат в обхвата на б. „б“: физическо лице е контролиращо по смисъла на § 1в
от допълнителните разпоредби на Търговския закон или упражнява контрол по
смисъла на § 1, т. 4 от допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Според настоящия съдебен състав представеното пълномощно онагледява
учредена на Т.Ч. представителна власт по отношение на С.П.“ ЛТД - Сейшели. Макар
и широка по обем, тя е типична и необходима за пълноценно осигуряване на
текущата търговската дейност чрез дружество, ситуирано
на територията на Република България.
Представената декларация от ответника Ч. пред „Инвестбанк“
е частен свидетелстващ документ. Признатата от закона доказаталствена
сила на частния документ е ограничена до авторството на изявлението (чл. 180 ГПК). Сама по себе си обаче тази декларация не е годна да удостовери притежание
на капитала в юридическия смисъл, което обаче е от значение за постигане целта
на ЗОНПИ. Специалният ЗМИП създава задължение за идентифициране на лицето,
пряко заинтересувано от дейността на юридическо лице с цел проследяване на
финансови транзакции и предотвратяване изпирането на пари. Този специален закон
детайлизира и предпоставките за влияние върху дейността на юридическите лица,
обуславящи специфично съдържание на понятието „действителен собственик“. Декларацията
е подадена при действието на чл. 3 ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона
за мерките срещу изпирането на пари (отменен понастоящем, но действал към
датата на попълване на декларацията). Указаните в този текст хипотези свързват
действителния собственик на капиталово дружество с пряко или непряко притежание
на 25 % от дяловете. От представените доказателства се установява, че капиталът
на С.П.“ ЛТД принадлежи на трето лице на настоящото производство. Ищецът не
твърди, поради което и не подлежи на преценка в настоящото производство, фиктивност на така отразеното обстоятелство, поради което хипотезата
на непрякото притежание остава извън предмета на изследване. Обявените данни
опровергават пряко притежание на какъвто и да било дял, за да легитимират
ответника Ч. като притежател на капитала на това дружество, а непряко
притежание не може да бъде установено в настоящия процес.
Декларацията отразява да е попълнена от ответника Ч. като пълномощник на
С.П.“ LTD. Това му качество е несъвместимо с понятието действителен собственик на
чуждестранното юридическо лице. Представителната власт предполага действие от
чуждо име. Нормата на чл. 3 ал. 5 т. 1 отдава значение и на осъществяван пряко
или непряко контрол върху дейността на дружеството. Указаното в декларацията
качество – пълномощник, обуславя действия от чуждо име. Това само по себе си подчинява
действията на интереса на представлявания. Декларираната в случая собственост
върху дружеството не се включва в предоставената представителна власт. Същевременно
обаче едностранно твърдение, отричащо признати от закона чужди права ползва декларатора, поради което и е лишено от
материална доказателствена стойност.
От пълномощното, на което се позовава ищецът не следва и непряко
притежание върху С.П.“ ЛТД. То е необяснимо предвид времево ограниченото
упълномощаване. Изтеклият срок на пълномощното налага последващо
изрично упълномощаване в отношенията с трети лица, което не намира разумно
обяснение.
Установява се, че ответникът Ч. е свързано лице с Д.Н., декларирала себе
си като действителен собственик на „С.И.“ АД и „С.П.Б.“ ЕООД след проверявания
период (17.01.2009 г. – 17.01.2019 г.) със заявление №
20191021111645/21.10.2019 г. и заявление № 20191017122048/17.10.2019. Видно от
съдържанието на декларациите обаче, а и отразеното по партидите на дружествата,
това й качество не се свързва с притежание на капитала на дружествата, а с
предвидена от последвалия и действащ понастоящем ЗМИП идентифициране на действителния
собственик чрез лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител при
невъзможност да се установи действителният собственик на фингираната
личност.
Законът придава значение на родствената връзка между ответника Ч. и Д.Н.при
доказано в процеса осъществяван контрол върху дейността на дружеството и то
доколкото установено в процеса имущество е незаконно придобито. Ищецът свързва
незаконността единствено с привличането на Т.Ч. като обвиняем за престъпление
по чл. 321, ал. 3 пр. 2 и пр. 3, вр. ал. 1 НПК, както
и целта на организираната престъпна група – изпиране на пари. Следва да се
отбележи, че основание за отнемане не е преценката на прокуратурата за наличие
на достатъчно доказателства, че определено лице е извършило конкретно
престъпление, обуславящо привличане като обвиняем по смисъла на чл. 219 ал. 1 НПК. В конкретния случай със сезиращата молба ищецът сочи, че спрямо ответника е
образувано досъдебно производство № 42/2017 г. по описа на СО-СП, пр. пр. №
499/2017 г. по описа на Специализирана прокуратура за извършени престъпления от
общ характер - чл.253 от НК и чл.321, ал.З, пр.2 и пр.З, т.2, вр. ал. 2 от НК. Това обстоятелство е достатъчно за започване
на проверката, но не и за отнемане на имущество. Необходимо е да се докаже
конкретна по съдържанието си дейност, осъществена в противоречие на закона,
обективно годна да доведе до обогатяване както от страна на проверяваното лице,
така и от свързани с него или контролирани от него лица (така и Решение № 50098/18.01.2024
година по гр. дело № 1074/2022 на ВКС, ІІІ Г.О., Решение № 619/23.10.2024 г. по
гр.д. № 3145/2023 г. на ВКС, IV г.о.). В конкретния случай имуществото на ответниците в процеса юридически лица е проследимо
от извършени транзакции при указано договорно основание за плащанията. Ищецът
не оспорва така отразените основания на транзакциите с въведени твърдения,
разкриващи дейност, осъществена в противоречие със закона, включително и след
изрично указание, че това е необходимо за възникване на претендираното
потестативно право. В производството по ЗОНПИ съдът
действа при спазване правилата на диспозитивното (не
на служебното) начало и не може по свой почин да определя каква би била
незаконната дейност на ответника, генерирала имуществото, предмет на исканото
отнемане, нито сам да събира доказателства в тази посока. По повод на дадените
указанията с изменения доклад в съдебно заседание от 03.11.2023 г. такава
връзка не се твърди в процеса (изрично в молба на ищеца от 15.05.2024 г.).
Дори хипотетично да се приеме, че противоречие със закона подлежи на
изследване и без изрично дефинирано от страна на ищеца, то от събраните
доказателства такъв извод е невъзможен. От проследените транзакции не произтича
незаконен произход на вложеното в дружествата имущество, за да обоснове
приписваното пране на пари и то нито пряко от проверяваното лице, нито под
неговия контрол или под контрола на свързано с него лице.
По тези съображения предявените искове следва да се отхвърлят като
неоснователни.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.2 от ЗОПДНПИ (отм.)
КПКОНПИ следва да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в
размер на 566 817,12 лв., като държавната такса е определена и при
съобразяване и на частта от иска, за която е заявен отказ и производството по
делото е прекратено (дължимостта на държавна такса и
върху цената на иска, за която е заявен отказ, е предмет на разглеждане по ч.
гр. д. № 323 от 2024 г. на ВКС, ІІІ Г.О.).
Воден от горното, Софийски градски съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.О.Н.П.И., адрес: гр.
София, пл. “*******, БУЛСТАТ *******срещу Т.Б.Ч., „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК ******* и С.П.“ ЛТД (S.P.Ltd.), вписано под № ******с регистриран адрес: *********,
Виктория, Мае, Сейшели искове с правно основание чл. 154 сл. ЗОНПИ за отнемане
в полза на държавата:
1. От Т.Б.Ч., ЕГН **********:
- 10 дружествени дяла х 1
лв. всеки с общ номинал в размер на 10 лв. от капитала на „И.” ЕООД, ЕИК *******.
2. От С.П.“ ЛТД (S.P.Ltd.), вписано под № ******с
регистриран адрес: *********, Виктория, Мае, Сейшели:
- 4 398 броя обикновени,
поименни, налични акции по 500 лв. с право на глас, от капитала на “С.И.” АД,
ЕИК *******, при обща равностойност 2 199 000 лв..
- 99 бр. обикновени налични
акции с право на глас от капитала на “С.И.” АД, ЕИК *******, с обща
равностойност 49 500 лв.;
- 2 000 дружествени дяла по
един лев всеки с обща равностойност 2 000 лв. от капитала на „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК
*******.
3. От „С.П.Б.“ ЕООД, ЕИК *******
- 1 бр. обикновени налични
акции с право на глас, с обща равностойност 500 лв., от капитала на “С.И.” АД,
ЕИК *******.
ОСЪЖДА на основание чл. 157 ал. 2 ЗОНПИ
К.О.Н.П.И., адрес: гр.
София, пл. “*******, БУЛСТАТ *******да заплати по сметка
на Софийски градски съд сумата от 566
817,12 лв. – държавна такса за първоинстанционното
разглеждане на делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: