Решение по дело №294/2020 на Районен съд - Бургас

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 276

 

гр.Бургас,28.02.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46–ти наказателен състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     

                                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ

 

 при участието на секретаря М.Р., като разгледа НАХД № 294 по описа на БРС за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на Н.С.Я. с ЕГН: **********, с адрес: ***, срещу Електронен фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия К № 2950535  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания фиш, като незаконосъобразен. Посочва се, че използваното техническо средство не е било обозначено, а отделно от това, че са налице пороци във формата на ЕФ, изразяващи се в липса на конкретен издател и неговия подпис и липса на дата на издаване. Наред  с това се твърди, че неправилно АНО е приел, че мястото на извършване на нарушението е попадало в границите на населеното място, както и че е трябвало да се установи кой е управлявал автомобила, а не да се налага наказание на собственика. В тази връзка се допълва, че автомобилът се ползва освен от жалбоподателя, то и от цялото му семейство и предвид изтеклия срок от време, той не е в състояние да си спомни, кой точно е шофирал него ден. Счита се, че поради това е трябвало автомобилът да се спре на място и да се установи водача, а не да се издава ЕФ. Счита се, че липсват координати на мястото на нарушението, а в обстоятелствената част на ЕФ е посочено само наименованието на техническото средство, като жалбоподателят не е наясно какво точно представлява то и дали е допустимо да се ползва. Счита се, че няма информация дали уредът е бил калибриран, както и дали е бил поставен в служебен автомобил, който се е движел или е бил в покой. Счита се, че липсват доказателства за поставен знак В26, както и за задължително поставен знак за зона с видеонаблюдение. На последно място, под евентуалност се пледира приложение на чл. 28 ЗАНН и квалифициране на случая като маловажен.

  Съдът разгледа делото в отсъствието на жалбоподателя на основание чл. 61, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложената призовка – същият не е бил намерен на посочения от самия него адрес.

Административнонаказващият орган – ОДМВР-гр.Бургас, надлежно призован, не изпраща представител и не взима становище по същество.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл. 59, ал.2 ЗАНН, вр. с чл. 189, ал.8 ЗДвП. Това е така, доколкото от съпроводително писмо на АНО (л.2), който носи доказателствената тежест за доказване на редовното връчване на ЕФ, става ясно, че същият не разполага с доказателства за точната дата на това събитие, поради което за съда не остава друго освен да приеме, че жалбата е депозирана в срок. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 18.08.2019г. в 14:00 часа в  рамките на населеното място - гр.Бургас, ПП I-6, км. 489+200 в посока от кв. ***към ПВ „***“ техническо средство – мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 510/07, поставена в спрян служебен автомобил с рег. № А7861КК, засякла и заснела, движещ със скорост от 120 км/ч. автомобил - „***” с рег. № ***. На мястото на контролирания пътен участък имало въведено с пътен знак В26 ограничение на скоростта до 90 км/ч. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование „Клип № 8065”. По-късно записите от системата за контрол на скоростта били прегледани от служители на сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Бургас, които от записания файл, установили, че заснетият автомобил „***” с рег. № *** е собственост на жалбоподателят Я., както и че скоростта следва да се счита на 116 км/час (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2950535 на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал.1, т. 3 ЗДвП на жалбоподателя било наложено наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

Техническото средство - мобилна система за контрол над скоростта – „TFR1-M“ с № 510/07, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение (л. 11) и Протокол за проверка (л. 12-13).

За използването на мобилното техническо средство бил изготвен и надлежен протокол по реда на чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. (л.14), съдържащ всички законоустановени реквизити.

По делото липсват данни жалбоподателят да е представил писмена декларация по чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 ЗДвП - изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки. Приложените на л. 10 снимки са ясни, като регистрационният номер на автомобила се разчита изключително лесно и без каквито и да е затруднения. На процесните снимки ясно се вижда, че е заснет само процесния автомобил, като в обхвата на средството няма каквито и да е други превозни средства или препятствия, които евентуално да са повлияли на техническото средство.

От тази фактическа обстановка и разглеждайки направените възражения съдът прие следното.

Атакуваният електронен фиш за налагане на глоба е издаден от компетентен орган и съдържа всички предвидени в чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП задължителни реквизити, поради което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на електронния фиш на това основание. Посочено е, че същият е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл.189, ал.4, изр.2-ро от ЗДвП. В ЕФ точно е посочено мястото на извършване на нарушението, отразено е обстоятелството, че то е в рамките на населеното място, както и че в този участък имало въведено с пътен знак В-26 ограничение на скоростта от 90 км/ч, и точната измерена от АТС скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 26 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта. След допълнително изисканите от съда доказателства от Община Бургас, безспорно се установява, че в процесния участък има разположен знак В26, предписващ движение със скорост не по-висока от 90 км./ч., както и че мястото на контрол попада в границите на урбанизираната територия на населеното място, поради което и възраженията на Я. в противната посока не се възприемат от съда. Пак противно на становището на жалбоподателя – в ЕФ са посочени географските координати на мястото на контрол, поради което и не са допуснати никакви нарушения в тази насока.

По същество следва да се посочи следното.

Настъпилата законодателна промяна в чл.189 ЗДвП (обн., ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.) и приетата Наредба № 8121з-532 за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г.) (Наредбата), които изцяло са съобразени с основните положения на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. по тълкувателно дело № 1 от 2013 г. на ОС на колегиите на ВАС, налагат извод, че използването на мобилната техническа система за констатиране на нарушения на правилата по ЗДвП е допустимо, като законът и Наредбата изрично сочат на неучастието на контролния орган в нейното функциониране и възможността за такова нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в отсъствието на контролен орган и на нарушител, да се издава ЕФ. В §6, т.65 от допълнителните разпоредби на ЗДвП е дадена легална дефиниция на понятието „автоматизирани технически средства и системи”. Това са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В конкретния случай - видно от приложеното Удостоверение за одобрен тип средство за измерване (л. 11) – мобилната система за видео-контрол на нарушенията на правилата за движение „TFR1-M“ е автоматизирано техническо средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия видеоматериал. Поради това съвсем законосъобразно контролните органи са използвали именно мобилна система и съвсем правилно са издали ЕФ срещу жалбоподателя.

Във връзка с направените възражения за непосочване на издател и липса на негов подпис и дата, съдът следва да посочи, че по отношение на процедурата за санкциониране на нарушения с електронен фиш, разпоредбите на ЗАНН касаещи реквизитите на наказателното постановление са неприложими. Легална дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в § 1 от ДР на ЗАНН, която дефиниция е възпроизведена и в § 6, т.63 от ДР на ЗДвП и съгласно които ЕФ е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. От това следва, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. В тази връзка, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т.д. № 1/2013 г. на ВАС, ЕФ се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (чл.189, ал.11 от ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, регламентирани подробно в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. От гледна точка на адресатите - електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което, като вид държавна принуда, чрез него се възлагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. Именно с оглед на тази своя характеристика, при издаването на електронния фиш намира проява общия принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширително тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл.46, ал.3 от ЗНА). Приложимостта на ЗАНН е посочена единствено при обжалването на електронните фишове – аргумент от чл.189, ал.8 от ЗДвП. Действително в процесния електронен фиш е посочена само териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението и не са посочени конкретен издател, негов подпис и дата на издаване, но такива реквизити не са предвидени в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, поради което това не може да бъде прието за пропуск, тъй като в случая нормата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП се явява специална по отношение на общото изискване на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН за съдържанието на наказателното постановление. В този смисъл е константната практика на касационната инстанция например - Решение № 646 от 6.04.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 253/2015 г. и Решение № 539 от 19.03.2015 г. на АдмС - Бургас по к. н. а. х. д. № 150/2015 г.

В допълнение съдът следва да посочи, че в конкретния случай е представен и задължителния в случаите на ползване на мобилна АТСС, протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, посредством които също се установява мястото на извършване на контрола, посоката на движение на контролираните МПС, ограничението на скоростта, мястото на пътния знак за ограничение, фактът, че техническото средство е било поставено в неподвижен служебен автомобил и др.

Действително мястото за контрол не е било обозначено с пътен знак „Е24” (или знак за зона под видеонаблюдение, както претендира жалбоподателя), но това е така, доколкото с ДВ, бр. 6 от 2018г. , в сила от 16.01.2018 г. е била отменена нормата на чл. 7 от Наредба 8121з-832/12.05.2015г., предписваща такова задължение на контролните органи, поради което и към датата на нарушението – 18.08.2019г. за тях не е съществувало задължение за поставяне на пътен знак „Е24” в контролирания участък или за оповестяване на мястото на контрол по друг начин, а още по-малко за поставяне на знаци, че зоната е под видеонаблюдение.

Правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на представляващия дружеството собственик. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл.188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС (законния представител на ЮЛ), която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В разпоредбата на чл. 189, ал.5 ЗДвП пък е разписана процедурата, по която следва да процедира собственикът/представляващият, ако друго лице е управлявало автомобила - в 14-дневен срок от получаването на ЕФ да предостави в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Само в този случай издаденият срещу собственика/представляващия ЕФ се анулира и се издава нов ЕФ срещу посоченото лице. В конкретния случай това не е сторено, поради което и правилно е ангажира отговорността на Я..

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженият му по чл.21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, да избира определена скорост и спазва въведени пътни ограничения за скорост при управление на ППС, сигнализирани с нарочен пътен знак В-26, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 100 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпроса за намаляването й.

Управлението на пътно превозно средство е дейност с повишен риск и една от най-честите причини за настъпването на ПТП е именно движението с несъобразена или превишена скорост, поради което и извършеното се явява деяние със завишена обществена опасност, поради което и приложението на чл. 28 ЗАНН в конкретния случай би било незаконосъобразно.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е законосъобразно, поради което и атакувания ЕФ следва да се потвърди.

Към момента е настъпила законодателна промяна в разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143 АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила искане за присъждането им. В конкретния случай, нито една от страните не е направила искане за присъждане на разноски в производството, поради което и съдът няма как служебно да присъди такива.

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 2950535  на ОДМВР-гр.Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал.2, вр. с ал.1 ЗДвП, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 3 ЗДвП на Н.С.Я. с ЕГН: ********** е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 100 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Баев

Вярно с оригинала: М.Р.