№ 8627
гр. София, 27.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 53 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ
при участието на секретаря БИЛЯНА ЕМ. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИН АЛ. КУНЧЕВ Гражданско
дело № 20211110145402 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Производството е образувано по предявени от ищеца „И****“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Георги Живков“ №22 /партер-вътрешен
двор/, представлявано от управителя РКМ, срещу ответника „ПМ“ ЕООД с ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Люлин“, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“,
срещу блок №817, представлявано от управителя Петър Костадинов Бакалов, осъдителни
искове за сумите по пет договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключени
между ищеца и „К***“ ЕООД, на обща стойност от 7659.22лв., ведно със законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното изплащане
на сумите, както и за сумата общо от 3772.72лв., представляваща сбора от мораторни лихви
за забава, или общо за сумата от 11431.94лв.
Ищецът твърди, че съгласно пет броя договори за прехвърляне на вземане от
23.10.2014г., сключени между „К***“ ЕООД и „И****“ ЕООД, „К***“ ЕООД прехвърля на
ищцовото дружество свои вземания срещу длъжника „ЕПП“ АД, както следва:
1) сумата от 2 520,24 лева, от която 1689,52 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия,
за периода 31.08.2012г. до 26.02.2013 г., за обект с абонатен номер- **********, и клиентски
номер- **********, с титуляр на партидата ПИЙ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Добрич,
ул. „Аврора“ № 22, за което е издадена фактура № **********/12.03.2013 г., както и сумата
от 830,72 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 03.09.2014 г. -
08.07.2019 г., заплатена по изп. дело № 378/2019 на ЧСИ СК-Д с рег. № 718, с район на
действие - ОС - Варна;
2) сумата от 3 085,68 лева, от която 2084,07 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 13.10.2010г. до 29.03.2011г., за обект с абонатен номер-
1
********** и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата РЙД с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Добрич, ул. „Спартак“ №9, за което е издадена фактура №
**********/15.04.2011 г., както и сумата от 1001,61 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 08.08.2014 г. - 03.05.2019 г., заплатена по изп. дело №
220/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с район на действие - ОС - Варна;
3) сумата от 1 810,85 лева, от която 1192,19 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 26.11 2009г. до 23.04.2010 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата РЙД,с ЕГН:
**********, с адрес: с. Синдел, ул. „Кокиче“ №3, за което е издадена фактура №
**********/11.05.2010 г., както и сумата от 618,66 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 08.08.2014 г. - 18.09.2014 г., заплатена по изп. дело №
519/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с район на действие - ОС - Варна;
4) сумата от 1 799,50 лева, от която 1200,07 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 12.01.2011 г. до 06.07.2011 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата ГИГ, с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Добрич, ж.к. „Балик“, бл.45, вх.В, ап.16, ет.6, за което е издадена
фактура №**********/30.09.2011 г., както и сумата от 599,43
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от 06.08.2014 г. -
08.07.2019 г., заплатена по изп. дело № 394/2019 на ЧСИ СК-Д, рег. № 718, с район на
действие - ОС – Варна;
5) сумата от 2 215,67 лева, от която 1493,37 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода от 17.09.2011 г. до 14.03.2012 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата ПТА., с ЕГН:
********** , с адрес: гр.Силистра, ул. „Бачо Киро" №1, за което е издадена фактура
№**********/21.03.2012г., както и сумата от 722,30 лева, представляваща законна лихва
върху главницата за периода от 28.07.2014 г. - 03.05.2019 г., заплатена по изп. дело №
219/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с район на действие - ОС – Варна.
Поддържа, че съгласно пет договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014 г.
сключени между „К***“ ЕООД и „И****“ ЕООД, на последния били прехвърлени
описаните по-горе вземания, за което длъжникът „ЕПП“ АД бил надлежно уведомен с
писмо вх. № EPRS-2763/28.10.2014 г. Поддържа, че с други пет договора за прехвърляне на
вземане, сключени между „К***“ ЕООД и „ПМ“ ЕООД, „К***“ повторно прехвърлило
гореописаните вземания, за което длъжникът „ЕПП“ АД бил уведомен на 20.01.2015 г.
Посочва, че договорите за прехвърляне на вземане, сключени между ответника и „К***“
ЕООД са антидатирани. Заявява, че е осъществено плащане от длъжника „ЕПП“ АД по
принудителен ред по следните изпълнителни дела: изп. дело № 378/2019 г.; изп. дело №
220/2019 г.; изп. дело № 519/2019 г.; изп. дело № 394/2019 г.; изп. дело № 219/2019 г., всички
по описа на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с район на действие - ОС – Варна. Посочва, че всички
суми са изплатени от съдебния изпълнител на „мнимия“ кредитор „ПМ“ ЕООД, вместо на
действителния - „И****“ ЕООД, след като „К***“ ЕООД, противно на сключените договори
за цесия, недобросъвестно предало петте броя изпълнителни листи на ответника. С оглед
гореизложеното обосновава правен интерес за завеждане на настоящите искове в качеството
си на кредитор на вземанията, които неправомерно са получени от ответника. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на искова молба, като се твърди, че
претенциите са недопустими и неоснователни. Претенцията била недопустима поради
висящи спорове между същите страни за същото вземане, за което били образувани
2
посочените в отговора граждански дела по описа на РС – Варна. Сочи, че ищецът няма
качеството на кредитор на процесните вземания. Поддържа, че транслативния ефект на
цесията е настъпил с постигане на съгласие между страните по договора, като
уведомяването на третото лице има отношение единствено по отношение на валидното
освобождаване на същото от дълга си. Моли за отхвърляне на предявените искове и
претендира направените по делото разноски.
По делото е конституирано трето лице-помагач на страната на ответника- „К***“
ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к „Люлин 8“, ул.
„Търново“, срещу блок №817, което в писмено становище е развило подробни съображения
за недопустимост и неоснователност на предявените срещу ответника искове.
Софийският районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.75, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.75, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е
придобил процесните вземания въз основа на твърдените договори за цесия, че е уведомил
длъжника за извършената цесия, че ответникът е получил плащане по процесните вземания
в твърдения размер на вземането, предмет на договорите за цесия, както и че ответникът се
е легитимирал при плащането като кредитор на вземането въз основа на договорите за цесия
от 21.10.2014г. В тежест на ответника е да докаже всички правоизключващи и
правопогасителни възражения, които релевира, както и че към момента на изпълнението е
бил действителен кредитор на вземанията прямо длъжника.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг и
изпадането на длъжника в забава. В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил
паричното задължение, както и всички възражения, на които се позовава.
Като безспорно обстоятелство между страните е отделено това, че ответникът е
получил процесните суми по изп. дело № 378/2019 г.; изп. дело № 220/2019 г.; изп. дело №
519/2019 г.; изп. дело № 394/2019 г. и изп. дело № 219/2019 г. по описа на ЧСИ Станимира
Костова Данова, с рег. № 718, район на действие Окръжен съд – Варна.
Съдът намира, че между ищеца и ответника са сключени валидни пет броя договор за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., описани по-горе в мотивите. За процесните пет
вземания са представени пет броя договори за прехвърляне на вземане, както следва: между
ПТА и „К***“ ЕООД от 28.04.2014г. за сумата от 1493.37лв.; между ГИГ и „К***“ ЕООД от
29.07.2014г. за сумата от 1200.07лв.; между РЙД и „К***“ ЕООД от 08.05.2014г. за сумата от
1192.19лв.; между ПИЙ и „К***“ ЕООД от 18.06.2014г. за сумата от 1689.52лв. и между
РЙД и „К***“ ЕООД от 12.05.2014г. за сумата от 2084.07лв. Съгласно посочените договори
кредиторите на длъжника „ЕПП“ АД прехвърлят чрез договори за цесия вземанията си на
цесионера „К***“ ЕООД, който става техен титуляр. С процесните пет договора за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. „К***“ ЕООД /цедент/ прехвърля гореописаните
вземания на ищцовото дружество- „И****“ ЕООД /цесионер/. Цедентът „К***“ ЕООД
уведомява длъжника „ЕПП“ АД за извършените цесии с електронно уведомление от
26.10.2014г., действайки чрез пълномощника си адв. Красимир Тодоров. Уведомлението е с
вх.№EPRS-2762/28.10.2014г. по описа на „ЕПП“ АД. Същото уведомление е изпратено до
длъжника и под формата на нотариална покана, удостоверена на 29.10.2014г. от нотариус
Кънчо Ицков с район на действие РС-Варна и с рег.№572 в НК, заведена при длъжника под
вх.№ EPRS-2773/29.10.2014г. При тези установени обстоятелства петте договора за
прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключени между „К***“ ЕООД и ищеца, съгласно
чл.99, ал.4 ЗЗД са произвели действие за длъжника и третите лица от 26.10.2014г.- датата на
електронното уведомление, което е достигнало до ответника в същия ден /чл.10 ЗЕДЕУУ/.
3
Към 26.10.2014г. ищцовото дружество е станало титуляр на процесните вземания спрямо
всички лица. Съгласно принципа, че: „никой не може да прехвърли повече права отколкото
има“, „К***“ ЕООД дори и да прехвърли последователно повече от един път едни и същи
свои вземания на различни лица, то съгласно правилото на чл.99, ал.4 от ЗЗД
прехвърлителен ефект ще има това цедиране, за което длъжникът е уведомен първи, което в
случая са петте договора за прехвърляне на вземане, сключени с ищеца от 23.10.2014г.,
доколкото длъжникът е уведомен за тях на 26.10.2014г. По делото са представени от
ответника с отговора пет броя договори за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г.,
сключени за процесните пет вземания между „К***“ ЕООД и „ПМ“ ЕООД, които са
оспорени от ищеца като антидатирани. Съгласно представеното по делото уведомление от
„К***“ ЕООД до длъжника „ЕПП“ АД с вх.№3701827/18.03.2015г. по описа на последния
длъжникът е уведомен за сключените от 21.10.2014г. пет броя договори за прехвърляне на
вземане досежно процесните вземания, сключени между „К***“ ЕООД и „ПМ“ ЕООД, с
уведомления с входящи номера: 3534265, 3534223 от 15.01.2015г. и с нарочно уведомление с
вх.№3545516/20.01.2015г. Дори да се приеме по-ранната от двете дати за надлежно
уведомяване на длъжника /15.01.2015г./ за сключените договори от 21.10.2014г., то отново
първо по ред уведомяване на длъжника е извършено от „К***“ ЕООД на 26.10.2014г. и така
по силата на чл.99, ал.4 ЗЗД това уведомяване е направило така, че процесните пет договора
от 23.10.2014г. да са произвели действие спрямо третите лица и длъжника, като по този
начин оспорените пет договора от 21.10.2014г., за които длъжникът е уведомен най-рано на
15.01.2015г., не са произвели прехвърлително действие.
С оглед изложеното цесионерът „И****“ ЕООД е действителен титуляр на процесните
вземания съгласно пет броя договори за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г., сключени
между „К***“ ЕООД и ищцовото дружество.
По отношение на възраженията на ответника за недопустимост на предявените искове
поради преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо /СПН/. Ответникът прави
възражение в отговора, че за процесните вземания има окончателни решения на РС-Варна и
ОС-Варна, описани в отговора на исковата молба. Цитираните дела са със страни „К***“
ЕООД и „ПМ“ ЕООД. Съгласно решение №60164/01.12.2021г. по т.д №1402/2021 по описа
на ВКС, I-во търговско отделение, настъпилото материално правоприемство в хода на
процеса и продължаването на процеса между първоначалните странни от праводателя без
участието на правоприемателя/приобретател не означава отричането на материалното право.
Активната материалноправна легитимация на приобретателя се основава на сделката и тя е
производна от материалното право на праводателя, установено със СПН. Тълкуването на чл.
226, ал.3 ГПК в смисъл, че постановеното решение с участието на праводателя и без
участието на приобретателя отрича материалноправната легитимация на последния е
противно на закона. Тази практика на ВКС се поддържа и в Решение №60145/2021г. по т.д.
№1500/2021г. на ВКС, второ търговско отделение; Решение №13/2022г. по т.д 2056/2021г.
по описа на ВКС и др. Поради изложеното възражението за недопустимост е неоснователно.
По отношение на възражението, че процесните договори са развалени. Поддържа се, че
процесните договори са развалени с изявление на „К***“ ЕООД, обективирано в нотариална
покана, получена от ищеца на 16.07.2018г., както и с уведомление от 14.12.2018г., в които
„К***“ ЕООД изискало ищецът да върне всички намиращи се в него 297 договора за
прехвърляне на вземания от 23.10.2014г., което ищецът не направил, поради което счита, че
договорите са се развалили с обратна сила. Съдът приема, че в това изявление не са
индивидуализирани достатъчно ясно договорите, които се развалят. Допълнително не е
налице виновно неизпълнение на задължения на „И****“ ЕООД. Съгласно представената
спогодба-анекс от 23.12.2014г. към 198 договора за продажба на вземания от 23.10.2014г.,
сключени между „И****“ ЕООД и „К***“ ЕООД, която има характера на новационно
споразумение, всички задължения на „“И**** ЕООД са по отношение на кредитори на
„К***“ ЕООД, а нито последният, нито ответникът твърдят, че ищецът не е изпълнил някое
4
свое задължение към трети лица. Няма виновно неизпълнение на ищеца, за да се счита, че
договорите са били развалени с обратна сила.
По отношение на възражението за недействителност на договорите по чл. 40 ЗЗД.
Съгласно Т.Р 5/2014г. по т.д. 5/2014г. на ОСГТК на ВКС чл.40 ЗЗД въвежда хипотезата на
„особен вид“ недействителност. Изразът, употребен от законодателя в края на разпоредбата
– „…договорът не произвежда действие за представлявания“, сочи, че договорът, сключен
във вреда на представлявания, е недействителен и не поражда права и задължения, както и
транслативен ефект по чл. 24, ал. 1 ЗЗД – за представлявания. Щом, обаче, договорът не
произвежда такова действие за едната страна по него, то от корелативния характер на
взаимна обусловеност на насрещните права и задължения в рамките на договорните
правоотношения, следва, че такъв недействителен договор не поражда правни последици и
за другата страна, която го е сключила, договаряйки с представителя във вреда на
представлявания. Фактическият състав включва обективен и субективен елемент.
Договорът, сключен от представителя и насрещната страна по него (третото лице), трябва да
е във вреда на представлявания, да го уврежда. Увреждането на интересите на
представлявания може да има най-различни проявни форми, например: договор, сключен
при неизгодни за него условия; имуществото му е неоправдано обременено с уговорени
тежести или договорът поражда допълнителни бъдещи и/или условни задължения (под
модалитет), нетипични за конкретния тип договори; предоставените на пълномощника права
са упражнени превратно, макар и в рамките на представителната му власт и др.. Не е
необходимо вредата да е настъпила, а е достатъчно да е налице сигурност за нейното
настъпване. „Споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора
(третото лице) за увреждането на представлявания е субективният елемент. Според ВКС
това споразумяване е обективирано в самия договор, не представлява отделна, втора сделка.
Обратно на това се застъпва в доктрината в лицето на проф.дюн. Екатерина Матеева и
доц.д-р Траян Конов, които поддържат, че споразумяването е отделна сделка, която винаги е
нищожна като противоречаща на добрите нрави, защото компрометира същината на
представителството- доверието между упълномощителя и упълномощения. Ответникът и
третото лице-помагач не представят никакви доказателства, за да се обоснове хипотезата на
чл.40 ЗЗД. Не се установява „сговор“ между представителя на „К***“ ЕООД и ищеца.
Фактическата обстановка също не дава повод да се приеме наличието на намерение за
увреждане на „К***“ ЕООД. Съгласно договорите и последващите анекс-споразумение и
спогодба /новационно споразумение/ ищецът встъпва в дълга на цедента, задължава се да
финансира висящите към този момент съдебни производства, по които страна е цедентът,
както и да заплати възнаграждение на юрисконсултите на цедента. От договореностите
между страните не може да се направи извод, че цедентът е увреден по какъвто и да е начин,
нито че има „сговор“ за увреждането му между неговия представител и ищеца. Не могат да
се споделят и възраженията, че „К***“ ЕООД е било мнимо представлявано съгласно чл.42
ЗЗД. Чл. 42 ЗЗД не се прилага по отношение на търговци. Приложима е разпоредбата на
чл.301 от ТЗ, съгласно която, ако не се противопостави веднага след узнаването за сделката,
се счита, че принципалът потвърждава извършената сделка. „К***“ ЕООД се
противопоставя на сделката с уведомлението от януари.2015г., а сделките са извършени на
23.10.2014г., почти три месеца по-късно, следователно са мълчаливо потвърдени от
принципала. С оглед изложеното възражението за недействителност по чл. 40 ЗЗД е
неоснователно.
По съществото на правния спор. Исковете следва да бъдат уважени в цялост. По
делото се установи, че ищецът е действителният кредитор, като е придобил вземанията си
съгласно процесните пет договора за прехвърляне на вземане от 23.10.2014г. Длъжникът е
уведомен от цедента на 26.10.2014г. Установява се, че „К***“ ЕООД е предало издадените в
негова полза изпълнителни листове по изп. дело № 378/2019 г.; изп. дело № 220/2019 г.; изп.
дело № 519/2019 г.; изп. дело № 394/2019 г. и изп. дело № 219/2019 г. по описа на ЧСИ
5
Станимира Костова Данова, с рег. № 718, район на действие Окръжен съд – Варна, на
мнимия кредитор „ПМ“ ЕООД /ответника/ в изпълнение на сключените между тях пет
договора за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., които не са произвели прехвърлително
действие. Сумите са събрани по принудителен ред от ЧСИ СК-Д от длъжника въз основа на
изпълнителни листове, издадени в полза на „К***“ ЕООД, и представените пет броя
договори за прехвърляне на вземане от 21.10.2014г., сключени между „К***“ ЕООД и „ПМ“
ЕООД, като ответникът чрез представените документи се е легитимирал като кредитор на
длъжника. Удовлетворява се стандартът на чл.75, ал.2 ЗЗД за наличие на недвусмислени
обстоятелства, които да сочат, че мнимият кредитор „ПМ“ ЕООД е действителният
кредитор на длъжника „ЕПП“ АД, поради което сумите по главниците и събраните
мораторни лихви следва да се платят на действителния кредитор- ищеца. В този смисъл е и
практиката на ВКС: Решение № 276 от 17.01.2020 г. по гр. д. № 4663 / 2018 г. на Върховен
касационен съд, 4-то гр. отделение; Определение № 33 от 28.01.2010 г. по т. д. № 176/ 2009
г. на Върховен касационен съд и др.
Съдът следва да уважи процесните искове в цялост като доказани по основание и
размер, същото важи и за предявения акцесорен иск за лихва.
По отношение на отговорността на страните за разноски:
На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца се полагат разноски в пълен размер съобразно
уважените искове. Съгласно т.5 от Т.Р. 6/2012г. по т.д. 6/2012г. на ОСГТК на ВКС съдът се
произнася и за направените разноски в обезпечителното производство. Ищецът е представил
списък на разноските по чл.80 ГПК, но не е представил доказателства за реално плащане на
разноски за адвокатско възнаграждение /ДПЗС, платежни нареждания, разписки и др./,
поради което разноски за адвокатски хонорар не следва да бъдат присъждани. Представени
са платежни нареждания за внесени държавни такси, както следва: 550.94лв.- държавна
такса в исковото производство; 40.00лв- държавна такса в обезпечителното производство по
ч.гр.д. №16813/2020г. по описа на РС-Варна, които следва да бъдат присъдени.
С оглед изложените мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ПМ“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-
н „Люлин“, ж.к. „Люлин“, ул. „Търново“, срещу блок №817, представлявано от управителя
Петър Костадинов Бакалов, на основание чл.75, ал.2 ЗЗД и чл.86,ал.1 ЗЗД да заплати на
„И****“ ЕООД с ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Георги
Живков“ №22 /партер-вътрешен двор/, представлявано от управителя РКМ, както следва:
1) сумата от 2 520,24 лева, от която 1689,52 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума платена без основание стойност на коригирана потребена електроенергия,
за периода 31.08.2012г. до 26.02.2013 г., за обект с абонатен номер- **********, и клиентски
номер- **********, с титуляр на партидата ПИЙ., с ЕГН: **********, с адрес: гр.Добрич,
ул. „Аврора“ № 22, за което е издадена фактура № **********/12.03.2013 г., ведно със
законната лихва от датата на предявяване на исковата молба в съда- 26.01.2021г., до
6
окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 830,72 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за периода от 03.09.2014 г. - 08.07.2019 г., заплатена по изп.
дело № 378/2019 на ЧСИ СК-Д с рег. № 718, с район на действие - ОС - Варна;
2) сумата от 3 085,68 лева, от която 2084,07 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 13.10.2010г. до 29.03.2011г., за обект с абонатен номер-
********** и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата РЙД с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Добрич, ул. „Спартак“ №9, за което е издадена фактура №
**********/15.04.2011 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата , както и
сумата от 1001,61 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
08.08.2014 г. - 03.05.2019 г., заплатена по изп. дело № 220/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с
район на действие - ОС - Варна;
3) сумата от 1 810,85 лева, от която 1192,19 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 26.11 2009г. до 23.04.2010 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата РЙД,с ЕГН:
**********, с адрес: с. Синдел, ул. „Кокиче“ №3, за което е издадена фактура №
**********/11.05.2010 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата , както и
сумата от 618,66 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
08.08.2014 г. - 18.09.2014 г., заплатена по изп. дело № 519/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с
район на действие - ОС - Варна;
4) сумата от 1 799,50 лева, от която 1200,07 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода 12.01.2011 г. до 06.07.2011 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата ГИГ, с ЕГН:
**********, с адрес: гр.Добрич, ж.к. „Балик“, бл.45, вх.В, ап.16, ет.6, за което е издадена
фактура №**********/30.09.2011 г., ведно със законната лихва
от датата на предявяване на исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното
изплащане на сумата, както и сумата от 599,43 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за периода от 06.08.2014 г. - 08.07.2019 г., заплатена по изп. дело № 394/2019 на
ЧСИ СК-Д, рег. № 718, с район на действие - ОС – Варна;
5) сумата от 2 215,67 лева, от която 1493,37 лева, платена на „ПМ“ ЕООД от длъжника
„ЕПП“ АД – сума за платена без основание стойност на коригирана потребена
електроенергия, за периода от 17.09.2011 г. до 14.03.2012 г. за обект с абонатен номер-
**********, и клиентски номер- **********, с титуляр на партидата ПТА., с ЕГН:
********** , с адрес: гр.Силистра, ул. „Бачо Киро" №1, за което е издадена фактура
№**********/21.03.2012г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на
исковата молба в съда- 26.01.2021г., до окончателното изплащане на сумата , както и
сумата от 722,30 лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
28.07.2014 г. - 03.05.2019 г., заплатена по изп. дело № 219/2019 на ЧСИ СК-Д, с рег. № 718, с
район на действие - ОС – Варна.
ОСЪЖДА „ПМ“ ЕООД с ЕИК: ***, на основание чл.78, ал.1 ГПК да заплати на
„И****“ ЕООД с ЕИК: ***, сумата общо от 590.94лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 14-дневен
срок от връчването му на страните.
7
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8