Р Е Ш Е Н И Е
№ 96
гр.Русе, 04.05.2022
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на двадесети април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ЙЪЛДЪЗ АГУШ
Членове: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия
Георгиева и с участието на прокурора Радослав Градев , като разгледа
докладваното от съдия Димитрова к.а.н.д.
№ 64 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е касационно
по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.
Образувано
е по касационна жалба от Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда
– Ряхово“, със седалище в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, чрез процесуалния
й представител, против решение № 53/25.01.2022 г., постановено по АНД № 1833/2021
г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено наказателно
постановление № 18-001734/06.08.2021 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – Русе, с което за нарушение по чл.415, ал.1 от КТ и на
основание същата разпоредба, на касатора е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.
В касационната жалба и в о.с.з. се излагат доводи за нарушение на
материалния закон и процесуалните правила. Сочи се, че АУАН е бил издаден след
изтичане на срока по чл. 34 ал.1 изр.2 от ЗАНН. Съдът е направил погрешна
квалификация на влезлите в сила дадени задължителни предписания, не е
съобразена целта на налагане на административното наказание, доколкото за едно
и също нарушение, несъобразено с броя на засегнатите работници, са издадени
множество наказателни постановления.
Твърди, че налагането на отделни административни наказания/ общо 190/ за всяко
неплатено месечно трудово възнаграждение води до прекомерна финансова тежест за
него, като работодател, и не съответства на целите по чл.12 от ЗАНН Иска се отмяна
на решението на въззивната инстанция и постановяване на решение по съществото
на спора с което да се отмени издаденото НП. Претендират се разноски.
Ответникът
по касационната жалба – дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, чрез процесуалния
си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата и моли
решението на Районен съд – Русе да бъде оставено в сила. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за неоснователност на жалбата и счита, че решението на
Районен съд – Русе следва да бъде оставено в сила.
След като обсъди оплакванията в
жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши
служебна проверка на основание чл.218, ал.2 от АПК, съдът прие за установено
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила
съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата
е основателна.
Въз основа на събраните във
въззивното производство доказателства, районният съд е приел от фактическа
страна, че в резултат на извършена
проверка по спазване на трудовото законодателство от служители на ДИТ - Русе на
ППК "Надежда-Ряхово" с протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. на
основание чл. 404, ал.
1, т. 1 от КТ били
дадени общо 191 бр.предписания за изплащане на начислени трудови възнаграждения
за различни периоди общо по отношение на 15-работника, в това число и такова по
т.74 касаещо пълно изплащане на Р.А.И.
–водач на селскостопански машини на начисленото трудово възнаграждение за м.
август 2020г. По отношение на посочения работник във връзка с проверката/ т.107 от ПИП/ е
установено, че е начислено трудово възнаграждение за м.август 2020г. в размер
на 1272,03лв. и следва да бъдат изплатени 987,08лв. след приспадане на
дължимите осигуровки, а съгласно ведомост е получил сумата от 500лв. от работната
заплата, т.е не е било изплатено възнаграждението в пълен размер. С протокола,
връчен на 19.01.2021г., бил даден срок до 04.02.2021 г. предписанието да бъде
изпълнено, който срок по-късно по искане на работодателя с вх.№ 21005051 от
21.01.2021г., бил удължен до 25.02.2021г.
Между страните не се спори, че ПАМ не
е обжалвана по административен или съдебен ред, поради което е влязла в сила с
изтичане на 14 – дневния срок по чл.84, ал.1 от АПК, съответно чл.149, ал.1 от АПК, т.е. считано от 03.02.2021 г. съгласно правилото за броене на сроковете по
чл.60, ал.5 от ГПК вр.чл.144 от АПК.
На 24.02.2021 г., с молба вх.№
21015750, адресирана до Дирекция“ Инспекция по труда“ Русе, касаторът поискал
срокът за изпълнение да бъде продължен с още един месец. Искането е обосновано
със следните съображения: „Въпреки удължаването на срока за изпълнение, към
настоящия момент не съм в състояние да изпълня издадените предписания, поради
техния характер, влошената метеорологична обстановка и усложнената
епидемиологична обстановка в страната, свързана с COVID-19“. С писмо изх.№ 21009990/26.02.2021
г. на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, това искане не било уважено.
Доколкото
дадените задължителни предписания (ПАМ по см. на чл. 404 ал.1 т.1 от КТ), вкл.
и това по т. 77 били влезли в сила, като необжалвани, и подлежащи на
предварително изпълнение, считано от датата на връчването им съгласно чл.405 КТ, и независимо от молбата-уведомление от 24.02.2021г., на 18.03.2021г., е извършено устно
уведомяване на представляващия ППК "Надежда-Ряхово" за започване на
нова проверка, като е и връчена призовка по чл.45 АПК за представяне до
24.03.2021г. на документи доказващи изпълнението на предписанията от 19.01.2021г.
или писмени обяснения при неизпълнение, както и за представяне на документи
,доказващи изплащане на трудови възнаграждения за месеците 11,12.2020 и м.01,02.2021г.
На 05.04.2021г. представляващият
кооперацията депозирал писмени обяснения, обясняващи лошото финансово състояние
и опитите да получи външно кредитиране. На 09.06.2021г. са изискани отново писмени
обяснения за причините за неизпълнение на предписанията по протокол изх. № ПР
2034429/19.01.2021 г./ т.1-т.191вкл./ и на същата дата е връчена покана за
съставяне на АУАН за неизпълнение на посочените предписания. Съставен е и протокол
с изх.№ 2109233/16.06.2021г., с които са дадени нови предписания, касаещи
констатации извън формирания спор,връчени на 12.07.2021г.
В съставения
АУАН № 18-001734 от 16.06.2021г. и последвалото НП е посочено, че даденото
предписание в т.74 от протокол
изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. не е изпълнено, което било установено на
05.04.2021г., като нарушението е осъществено на 26.02.2021г. Липсват данни АУАН
да е връчен.Налице са такива за връчване на 20 бр. НП чрез пощенски оператор на
18.08.2021г.,вкл. и оспореното.
Въз основа на тези доказателства
районният съд приел, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Контролираната съдебна инстанция
приела също, че в съдебната фаза на административнонаказателното производство е
недопустим инцидентен контрол за законосъобразност на влезлия в сила и поради
това добил стабилитет индивидуален административен акт – дадените на
работодателя задължителни предписания. Приел също, че нарушението е доказано и наказващият
орган правилно е определил субекта на административното нарушение и приложимата
санкционна норма. Развил е съображения защо случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, респ. чл.415в от КТ.
Решението е неправилно. Възраженията
на касатора изложени в касационната жалба и в с.з. са основателни.
Спор по фактите и извършеното
нарушение не е формиран.
Изцяло се споделя тезата на
контролираната инстанция, съответстваща и на константната съдебна практика, че
в настоящото производство е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност,
включително за валидност на влезлия в сила индивидуален административен акт, за
чието неизпълнение е наложена санкцията по чл.415, ал.1 от КТ, като следва само
да се добави, че същият подлежи и на предварително изпълнение, независимо от
това, че АНО е обвързал неизпълнението с даден срок и именно този срок е
установено, че не е спазен.
Макар и възраженията за неспазен срок
по чл.34 ал.1 от ЗАНН да са наведени още във въззивната жалба и на които РРС не
е дал отговор, съгласно разрешението, дадено с Постановление № 10/ 28.09.1973
г. на Пленума на ВС, Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно
дело № 48/1981 г. на ОСНК и Тълкувателно постановление № 1/2015 г. на ОСС на НК
на ВКС и втора колегия на ВАС, че посочените в нормата на чл. 34 от ЗАНН срокове са давностни и с тяхното
изтичане се погасява възможността да бъдат реализирани правомощията на АНО, за
които съдът има задължение служебно да следи, настоящата касационна инстанция
дължи произнасяне с оглед наведените касационни основания, доколкото този
въпрос касае съответствието на въззивното решение с материалния закон – арг. от
чл.218, ал.2 от АПК.
Според чл. 34, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, срокът за съставяне на АУАН е
3-месечен и започва да тече от откриване на нарушителя. В мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г. е
дефиниран изразът "откриване на нарушителя" : "откриване има,
когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи
нарушението и да идентифицира извършителя му. Това е момента, в който
необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава
фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да
определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със
съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен
състав". Прието е и, че по смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на
нарушителя означава установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на
юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо
състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да
бъде сторено по-късно или фактическото намиране на лицето или осъществяването
на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия
орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен
състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за
деянието.
Всъщност идеята на законодателя с въвеждането
на давностни срокове за образуване на административнонаказателни производства,
е да се стимулира активността на наказващия орган, като за всяко едно
административно нарушение бъде наложено съответно наказание и то в разумен от
извършването му срок. В цитираната норма на чл.34 ЗАНН са предвидени два срока,
тъй като установяването на нарушението може да е както при неговото извършване,
така и в един последващ момент. След като нарушителят бъде открит, административнонаказателното производство
следва да бъде образувано със съставянето на акт за установяване на
административно нарушение в тримесечен срок от откриване на извършителя. Двете
хипотези на чл.34 ал.1 ЗАНН не предоставят на административния орган възможност
да избира в рамките на кой от двата срока да извърши процесуалното действие -
съставяне на акт за установяване на административно нарушение. След като
нарушителят е известен, то акт за установяване на административно нарушение/АУАН/
следва да бъде съставен в продължение на три месеца от откриването му, съгласно
дефинирането на израза в Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т.
д. № 3/2019г.
Приложимостта на втората хипотеза, а именно -
едногодишен или двугодишен срок от извършване на нарушението в зависимост от
вида му, е предоставена само когато липсват данни за нарушителя. В случай че
нарушителят е установен/ открит/, от този момент след изтичане на предвидения в
чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен срок се погасява правото
на наказващия орган да ангажира отговорността му. Както и е посочено в
Тълкувателно решение № 48 от 28.12.1981 г. по тълкувателно дело № 48/1981 г. на
ОСНК на Върховния съд този тримесечен срок започва да тече от деня, в който
органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението, нещо повече
посочено е ,че „ с отриването на нарушителя от който и да е контролен орган
възниква административнонаказателното правотношение“. При ангажиране на
обективна отговорност срещу работодател, какъвто е и случая, не са приложими
разпоредбите на чл.43 ал.3 ЗАНН/ установяване на самоличността на
нарушителя от общинската администрация
или МВР/. Независимо от същността на срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН, началото
му е явно посочено с цитираните ТР на ВАС, ОСНК на ВС и на смесените състави на
ВАС и ВКС и то определено зависи от откриване на нарушителя и при изясняване на
вида и характера на нарушението
В контекста на задължителната за
прилагане съдебна практика и при приложените писмени доказателства, касаторът резонно
поставя съществения за случая въпрос - от кой момент нарушителят, с оглед на
конкретния казус и доказателствата по него, е известен, установен и открит и дали 3 месечния срок не е изтекъл. Отговорът
на този въпрос с оглед формираното мнозинство на настоящия касационен състав
предполага изясняването на характера на вмененото нарушение и момента на
узнаване/ откриване/ на нарушителя и нарушенето.
Съгласно
чл. 399 КТ цялостният
контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности,
включително по изплащане на неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения
след прекратяване на трудовото правоотношение, се осъществява от Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и
социалната политика. Съгласно чл.16 ал.2 т.1 и чл.23 от Устройствения правилник
на ИА „ГИТ“, дирекциите „ ИТ“ осъществяват дейността си на територията на
съответната област, като упражняват цялостен контрол за спазване на трудовото
законодателство във всички отрасли и дейности; като инспекторите са контролен
орган с правомощия по КТ и другите посочени закони, които възлагат контрол на
Агенцията , могат да издават ПАМ и да
съставят АУАН- вж. чл.416 КТ. В КТ не е предвиден специален ред за установяване
на административните нарушения, като е налице препращане към реда на ЗАНН.
Съставът на нарушението по чл.415, ал.1
от КТ, за което на касатора е наложено административно наказание, се изразява в
неизпълнение на принудителна административна мярка, приложена от контролен
орган за спазване на трудовото законодателство. Предписанието в случая, с оглед
формулирането му, е за действие, нарушението е формално, на просто извършване,
защото съставът му не включва настъпването на определени общественоопасни
последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, с което се постига и
целения резултат. Ясно е също, че изпълнителното деяние се осъществява чрез
бездействие – неизпълнение на задължение, произтичащо от индивидуален
административен акт-задължително предписание с придадено от законодателя и
предварително изпълнение, но и с указан краен срок за изпълнение, до изтичането
на срока. Работодателят е задължен за действие от връчването на ПАМ до изтичане
на срока на предписанието, т.е от 19.01.2021г. до 25.02.2021г.
В случая самия АНО и ответник по
жалбата сочи, че нарушението е извършено на 26.02.2021г., тъй като извършеното описание на
обстоятелствата по вмененото нарушение касаят неизпълнение на предписание в
определения срок с оглед на разпореденото от органа дължимо действие с краен
срок на изпълнение.
Тук е мястото да се посочи, че съгласно
съдържанието на протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021г./ виж заключителната
част на протокола и ПАМ/ работодателя е бил уведомен, че длъжен да уведоми
Д“ИТ“-Русе за изпълнение на предписанията, естествено и поради заявеното от
законодателя-чл.405 КТ и в самите предписания „предварително изпълнение“, т.е за
изпълнение на дължимото поведение считано от датата на връчване на
предписанията/ обжалването не спира изпълнението, освен ако съд не постанови
друго/ до оказания краен срок.
Вмененото нарушение по чл.415 ал.1 КТ
не е продължено и бездействието на работодателя не създава едно трайно, непрекъснато
противоправно състояние, чието начало да се слага от деня, следващ изтичането
на предписания с административния акт срок за неговото изпълнение и да продължава
до неговото прекратяване чрез изпълнение на така приложената принудителна
административна мярка, за да се изчисляват давностните срокове по аргумент на
чл.80, ал.3 от НК вр.чл.11 от ЗАНН, който впрочем би се явил приложим
само във втората хипотеза на чл.34 ал.1 ЗАНН –„ или от извършване на
нарушението“ и при съвсем други хипотези на закона.
Самият ответник по жалбата е приел с
оглед на описание на нарушението, че срокът за изпълнение на принудителната
административна мярка е елемент от обективната страна на състава на нарушението
по чл.415, ал.1 от КТ, визирайки датата на нарушението- 26.02.2021г. и датата
на дължимото изпълнение до 25.02.2021г. в отрицателния отговор на молбата за
удължаване срока на ПАМ.
Фиксирането на срок, в който деецът
следва да извърши предписано действие, в наказателноправен аспект означава, че
след пропускането на срока деянието е довършено. От този момент тече и давността
по чл.80 ал. 3 НК и тази по чл.34 ал.1
изр. 2 предл.2 ЗАНН касаеща „ извършване на нарушението“.Т.е описаното в НП
адм.нарушение не е продължено, а е формално и на просто извършване/ вж.
аналогия с чл.227б НК хипотеза визираща срок на дължимо поведение в указан срок
и в тази връзка:последователно Решение № 566 от 13.10.2004 г. на ВКС по н. д. №
173/2004 г., I н. о., Решение № 312 от 16.05.2003 г. на ВКС по н. д. № 88/2003
г., II н. о., Решение № 217 от 9.05.2003 г. на ВКС по д. № 841/2002 г., II н.
о. ВКС категорично сочи, че при дължимо действие в указан срок/ законен или
определен/, в случая неизпълнението на
предписаното действие в срока, посочен в ПАМ,
обуславя съставомерност на бездействието на работодателя и се явява довършено на
26.02.2021г.
Т.е считано от уведомлението от
24.02.2021г., че предписанията/ визират се всички/ не са изпълнени и безспорно
установеното като дата на нарушението и дължимото поведение за действие от
връчването на ПАМ до определения срок -25.02.2021г., считано от 26.02.2021г.,
когато е отговора на молбата, че срока не може да бъде продължен, при вече
коментираните обстоятелства, на администрацията на органа са били известни
нарушителя, вкл. и нарушението. ЗАНН за разлика от НК и НПК, които следват
т.нар.“обективна теория “ с оглед факта на деянието, а не субекта му, изисква това при определяне на давностните
срокове по чл.34 ал.1, с неговите съставомерни признаци.Т.е нищо не е
обуславяло извода, че нарушението, вкл. и нарушителя са били установени на
по-късна дата, напр. на 05.04.2021г./ което всъщност с оглед и на
доказателствата не е сторено на посочената дата/. Становището на мнозинството
на настоящия състав,включително и на докладчика, обуславя и несъстоятелността
на тезата в конкретния случай, че срока по чл.34 ал.1 изр.2 ЗАНН следва да се
брои от някоя дата на последваща проверка, защото:
Предписанията са дадени към
работодателя Производствено потребителна кооперация (ППК) „Надежда – Ряхово“, в
случая наказаното лице, който именно е отговорен за изпълнението им. Т.е
изначално е известен субекта на нарушение.
На 24.02.2021г с писмено уведомление
вх.№ 21015750 по описа на Д“ИТ“-Русе , касаторът е извършил такова дължимо от
предписанията от 19.01.2021г., в което изрично е посочил, че не е в състояние
да изпълни предписанията/ т.е. не ги е изпълнил/ и поискал удължаване на срока.
Молбата-уведомление е адресирано до Д“ИТ“ Русе/ администрацията на контролния
орган/. На 26.02.2021г., когато е довършено твърдяното неизпълнение, наказващия
орган е отговорил отрицателно на молбата, като и изрично е посочил, че срока на
изпълнение е до 25.02.2021г., както и че ПАМ е влязла в сила.
Независимо, че АНО не се
е позовал на писменото уведомление от 24.02.2021г., то е приложено като част от
доказателствата и следва да бъде преценено с оглед на съдържанието му. Ответникът
се позовава на писмените обяснения от касатора от 05.04.2021г.,с оглед на които
твърди, че доказва както нарушението, така и откриването на нарушителя. За
разлика от уведомлението от 24.02.2021г. тези обяснения не съдържат изрично
изявление за неизпълнение, а по-скоро изясняват причини за неизвършено в срок
плащане. Последното обаче е категорично заявено на 24.02.2021г., администрацията
на органа го е узнал, видно от отговора му на 26.02.2021г., а обясненията от
05.04.2021г. само доизясняват причините.
Изявлението на касатора като
адресат на предписанията и задължен за тяхното изпълнение от 24.02.2021г. съдържа
признание за неизгодни за него факти и то отрицателни, които не подлежат на
доказване или доказването на отрицателни фактически твърдения може да се
извърши чрез съвкупност от положителни факти /индиции/, ако се и твърдят, които
са основа за доказателствени изводи относно отрицателния факт, а такива не са
заявявани, че да подлежат на проверка. Изпълнението на предписанията е негова
доказателствена тежест, както и му е указано от контролния орган. Касаторът не
е длъжен да доказва, че не е изпълнил предписанията, след като е заявил това
неизгодно за него обстоятелство, съдържащо признание на факти. Безспорно, обстоятелството
заявено на 24.02.2021г. и на 05.04.2021г., че е изпитвал финансови затруднения,
и не е изпълнил предписанията, не го освобождава от отговорност – арг. от
чл.245, ал.2 от КТ и чл.81, ал.2 от ЗЗД и чл.415 КТ, но факта за невъзможността
за изпълнение на предписанията са станали известни още с отговора от
26.02.2021г. Действително по смисъла на чл.116 ал.1 НПК самопризнанията не
могат да бъдат единственото доказателствено средство, а в случая на
приобщаването им, нищо осъдително не може да почива на тях, и те следва да се
преценяват съвкупно с целия доказателствен материал. В случая обаче самия АНО
се е позовал на такива признания, което и е единственото доказателствено
средство станало известно още на 26.02.2021г.,т.е. други доказателства не са
събирани, не са били установявани нови факти, които да са отразени от
контролните органи при съставяне на АУАН и издаване на НП.
В допълнение от данните
по делото не съществува спор, че документи доказващи изпълнение на ПАМ, дължими
по повод предписанията в указания срок и и по-късно не са представяни/ изискани
са на 18.03.2021г. с призовката по чл.45 АПК и с писмо изх.№
21046322/09.06.2021г. по описа на ДИТ-Русе допълнителни обяснения за
непредставянето им, които само потвърждават факта на вече узнато неизпълнение/.
Това обстоятелство сочи, че към 26.02.2021г.с оглед и отговора на Д“ИТ“ по
молбата от 24.02.2021г., контролните органи са разполагали с категорична
информация за неизпълнение на предписанията по
протокол изх. № ПР 2034429/19.01.2021 г. в указания срок. АУАН е
съставен на 16.06.2021г.,в деня на съставянето на нов протокол, деклариращ
факта на неизпълнение и при дадени нови предписания/ извън предмета на спра, с
оглед на обема и предмета на проверката от 18.03.2021г./, който определено не
би могъл да послужи за дата на установяване на нарушението и нарушителя, а и
това не се твърди от АНО. Обосновката на контролния орган и АНО, че нарушителят/
а и нарушението/ са открити на 05.04.2021г. е неиздържана, с оглед на характера
и съдържанието на обясненията и най-вече дефинирания по закон адресат на
предписанията. След 26.02.2021г. административно-наказващият и контролен орган
не е извършвал процесуални действия извън призовката от 18.03.2021г., касаеща
уведомлението за нова проверка и не е събирал други доказателства, а и не е
узнавал нищо съществено относно субекта на предписанията,респ.на вмененото
нарушение
Обобщено,по преценка на
мнозинството на касационния състав, всички обстоятелства от значение за
ангажиране на отговорността на нарушителя, са станали известни на контролния
орган от деня, в който в Д“ИТ“ е постъпило писмото с вх. № 21015750 от
24.02.2021г. и последвалия отговор на 26.02.2021г., т.е тогава компетентният орган вече е разполагал
с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира
извършителя му, последният известен като адресат на предписанията и задължен
съгласно чл.402 ал.1 т.2 КТ писмено да уведоми за изпълнението на ПАМ до
25.02.2021г. Т.е налице са били всички предпоставки които да позволят да се
направи извод относно съставомерните признаци на нарушението и неговия автор,
като извършените допълнителни проверки не са допринесли за събиране на други
доказателства за твърдяното нарушение и неговия автор.
Следователно срокът за
съставяне на акта за установяване на административно нарушение/ АУАН/ започва
да тече при наличие на известен нарушител и при наличие на уведомление, съдържащо
изявление за неизпълнение на предписанията и отговора от 26.02.2021г., съвпадащ
с датата на нарушението и изтича на 26.05.2021г./ работен ден/, а АУАН е
съставен на 16.06.2021г.
Датата на съставяне на констативния протокол от последващата проверка/
16.06.2021г./ или датата на писмените обяснения /05.04.2021г./ не е меродавна при определяне на момента, в
който започва да тече давностния срок, доколкото както се посочи в случая
административно-наказващият орган е разполагал с всички доказателства за
изясняване на въпросите - има ли извършено деяние, извършено ли е то от
наказаното лице, съставлява ли деянието нарушение и правната му квалификация
още към 26.02.2021 г. Освен това, както беше изяснено по-горе, под
"откриване" на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е пожелало (организирало се) да изгради своята
субективна представа относно индивидуализиращите белези на нарушителя/ той по
силата на закона е известен като адресат на предписанията/, а моментът, в който
е било обективно възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би
означавало, както се посочва в Тълкувателно
решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019г., че предметът на доказване ще трябва да обхване
субективните преживявания на едно длъжностно лице и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши субективно да възприеме факта на нарушението и
неговия извършител. Тук е мястото да се посочи явното несъответствие в писмения
вид на субективните възприятия на актосъставителя: ако както сочи
актосъставителя на 05.04.2021г. е установил нарушителя и нарушението, защо на
09.06.2021г. ще изисква допълнителни обяснения за неизпълнението. Коментираният
давностен срок не може да бъде поставен в зависимост от подобни субективни
състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и единствено обективни
данни/ мотивите на
Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г./.
В конкретния случай извършването на
т.нар.допълнителна проверка не е била и необходима/ още повече ,че обхвата й е
свързан и с други периоди/, че да се твърди, че именно в хода й е установен
извършителя, още повече и нарушението.
Считано от 26.02.2021г. длъжностното
лице при ответника е разполагало с достатъчно време / 3 месеца/, за да състави
АУАН. Неговото бездействие повече от три
месеца от откриването на нарушението/ направеното признание/ и нарушителя изключва отговорността на нарушителя и е
пречка за съставяне на акта. Неспазването на този срок представлява както съществено
процесуално нарушение на административно-производствените правила, а
несъобразяването му от съда, който следва служебно да следи за спазването на
давностните срокове се отразява на правилността на решението в степен,
обуславяща неговата отмяна.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.143, ал.1 от АПК
вр. чл.63д, ал.1 от ЗАНН в тежест на Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“, която има качеството на юридическо лице съгласно чл.2,
ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ следва да бъдат присъдени претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 300лв, платени по договор за правна защита и съдействие от
11.04.2021г. за касационната инстанция по приложен списък.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2 от АПК вр. чл.63в
от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 53/25.01.2022
г., постановено по АНД № 1833/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е
потвърдено наказателно постановление № 18-001734/06.08.2021 г., издадено от
директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, и вместо него постановява :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 18-001734/06.08.2021
г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Русе, с което на
основание чл.415, ал.1 от КТ на
Производствено производителна кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“
№ 1, представлявана от председателя С.Г.Г. е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 1500 лева
ОСЪЖДА
Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, със седалище в гр.София, бул."Княз Александър
Дондуков" № 3, представлявана от изпълнителния директор Е. А. да
заплати на Производствено производителна
кооперация „Надежда-Ряхово“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в с.Ряхово, общ.Сливо поле, обл.Русе, ул.“Искър“ № 1, представлявана от
председателя С.Г.Г., сумата от 300 лева
– адвокатско възнаграждение в касационното производство.
Решението е окончателно.
Решението е подписано с особено мнение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
/о.м./
ЧЛЕНОВЕ:
ОСОБЕНО
МНЕНИЕ: