Решение по дело №111/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 313 и сл. от НПК.

С присъда № 458/30.01.2013год. постановена по НОХД № 339/2012 год. РС Р. е признал подсъдимия П. Б. Т. за виновен в това, че на 05.09.2011г., около 21.15 часа на нерегулирано кръстовище, образувано от второкласен път ,,ІІ - 19", километър 30,6-ти, и отклонението за местността „пети километър", землище на Г. Р., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Опел” модел „Корса" с регистрационен номер Е 66 04 ВС, нарушил правилата за движение, установени със Закона за движението по пътищата и Наредба № 2/2001 г. за сигнализация на пътищата с пътна маркировка на Министерство на регионалното развитие и благоустройството, а именно тези, посочени в :

- Чл. 6, г. I от ЗДвП: участниците в движението съобразяват своето поведение с пътната маркировка";

- Чл. 16. А. 1 от Наредба № 2/2001 г. за сигнализация на пътищата пътна маркировка: „Двойната смесена линия М5 се използва за отделяне на пътните ленти за движение в различни посоки, в които ограничението за преминаване в съседната пътна лента има едностранен характер. Пресичането й е разрешено само от страната на прекъснатата линия. Това не забранява на тези, които са започнали изпреварване, да се завърнат впътната лента, съответстваща на посоката им на движение", като при движение в посока от Г. Р. - м. "Предел" е предприел маневра завой на ляво при непрекъсната линия от неговата страна на движение - двойна смесена линия „М5", навлязъл в пътна лента, предназначена за насрещно движение и предизвикал сблъсък с лек автомобил марка „Ауди", модел ,”А 6 Олроуд" с регистрационен № СА 9758 ВТ и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на пътника в последния – З. С. С., ЕГН: * от Г. Г. Д., изразяваща се в ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК /счупване в горната трета на лява раменна кост и счупване но 4-та и,5- та дланни кости на лявата ръка/ - престъпление по чл. 343, ал 1, б. „б”, пр. II, вр. чл. 342, А. 1, пр. III от НК, поради което и на осн. чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 1000 лева.

На основание чл. 304 от НПК съдът е признал подсъдимия П. Б. Т. с ЕГН * за невиновен и го е оправдал да е осъществил деянието Ч. нарушаване на чл. 25, А. 1 от ЗДвП и чл. 37, А. 1, изр. I oт ЗДвП.

Със същата присъда П. Д. Г. Г. е признат за невиновен в това, че на 05.09.2011 г. около 21.15 часа на нерегулирано кръстовище, образувано от второкласен път „II - 19", километър 30.6-ти и отбивка за местността „Пети километър", землище на Г. Р., при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ауди”, модел „А 6 Олроуд" с регистрационен № СА 9758 ВГ, нарушил правилата за движение, установени в чл. 21, А. 1 от ЗДвП( При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в км/ч:

Пътно

Превозно средство от:

Населено

Място

Извън населено масто

Автомагирстрала

Категория А

50

80

100

Категория В

50

90

130

Категории С, D)

50

80

100

Категории В+Е,

С+Е, D+E

50

70

100

Ката ори и Т

50

50

-

Категория М

45

45

-

Самоходни

Машини

40

40

-

), като при ограничение- на скоростта от 90 км/час се движел със скорост от около 115 – 120 км/час, предизвикал сблъсък с лек автомобил марка „Опел", модел „Корса" с регистрационен № Е 6604 ВС и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на повече от едно лице, а именно на две лица, както следва: средна телесна повреда на возещия се на предна дясна седалка на лекия автомобил З. С. С., ЕГН: * от Г. Г. Д., изразяваща се в ТРАЙНО ЗАТРУДНЯВАНЕ ДВИЖЕНИЕТО НА ЛЯВ ГОРЕН КРАЙНИК (счупване в горната трета на лява раменна кост и счупване на 4-та и 5-та дланни кости на лявата ръка/ и средна телесна повреда на водача на другия автомобил П. Б. Т. с ЕГН * от Г. Р. изразяваща се в ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ДЕСЕН ДОЛЕН КРАЙНИК /изкълчване на тазобедрена става със счупване на десет ацетабулум /ставна ямка от таза на тазобедрената става, в която заляга главата на бедрената кост/ счупване на вътрешния /голямопищялен/ глезенен израстък на дясна подбедрица, счупване с изкълчване в основата на ІІІ-та, ІV-та и V-та ходилни кости в дясно/ ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЯВ ДОЛЕН КРАЙНИК /многофрагментно, открито счупване на костите на лява подбедрица, изкълчване на ходилно-фалангеалните стави на всички пръсти на лявото ходило/ РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО, ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА /контузия на белия дроб, двустранно с малък излив на кръв в дясна гръдна половина/ и РАЗСТРОЙСТВО НА ЗДРАВЕТО ВРЕМЕННО ОПАСНО ЗА ЖИВОТА /изпадане в травматичен шок като пряка последица от множествената травма, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343, А. 3, пр. ІІ буква „а” пр. ІІ връзка с А. 1, б.”б”, пр. ІІ връзка с чл. 342, А. 1 пр. ІІІ от НК.

Със същата присъда е отхвърлен предявеният граждански иск от П. Б. Т. срещу подсъдимия Д. Г. Г. за сумата от 50 000 /петдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен.

Против така постановената присъда е подаден протест от РП Р., в частта с която П. Д. Г. Г. е признат за невиновен по повдигнато обвинение по чл. 343, А. 3, пр. ІІ буква „а” пр. ІІ връзка с А. 1, б.”б”, пр. ІІ връзка с чл. 342, А. 1 пр. ІІІ от НК. Сочи се, че присъдата в атакуваната й част е неправилна, като се излагат доводи в тази насока.

Срещу така депозирания протест е подадено писмено възражение от А. Г. Я., З. на подсъдимия Д. Г..

В срока за обжалване на първоинстанционната присъда е депозирана и въззивна жалба от А. К. И. и А. С. Д., в качеството им на защитници на подсъдимия П. Т.. Правят се оплаквания, че присъдата на районния съд е постановена при неправилно приложение на материалния закон и при нарушения на процесуалния закон, като е налице и явна несправедливост наложеното наказание.

По отношение на така депозираната въззивна жалба е постъпило възражение от А. Г. Я., процесуален З. на подсъдимия Д. Г. Г..

В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на ОП Б. поддържа депозирания протест, с изложените в него съображения. Прави се искане присъдата на районния съд да бъде отменена, като подсъдимия Г. бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

Частният обвинител, редовно и своевременно призован не се явява, за него се явява повереника му А. Томанов. Прави искане присъдата на районния съд да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.

П. П. Б. Т. редовно и своевременно призован не се явява, вместо него се явяват А. С. Д. и А. К. И.. Същите в своите пледоарии поддържат депозираната въззивана жалба. Правят искание доверителя им Т. да бъде признат за невиновен по вменнеото му обвинение, а подсъдимия Г. признат за виновен по повдигнатото му обвинение.

П. Д. Г. редовно и своевременно призован се явява лично и със защитника си А. Г. Я.. Молят присъдата на РС Р. да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна.

Настоящата съдебна инстанция след като се запозна с доказателствата, събрани пред първата инстанция и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, приема следното:

Въззивният протест и въззивната жалба са подадени от надлежни лица, до компетентния съд и в установения законов срок, поради което същите са допустими.

При извършена служебна проверка въззивният съд констатира допуснато от първоинстанционният съд съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, А.3, т.2 пр.1 от НПК, което е основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

При постановяване на атакуваната присъда решаващият съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е изпълнил едно свое основно задължение. Съгласно разпоредбата на чл. 305 и чл. 301 от НПК, съдът е задължен, след като направи внимателна проверка на всички събрани доказателства, да постанови своя съдебен акт, като посочи в мотивите си какви обстоятелства счита за безспорно установени и въз основа на какви доказателства, събрани и проверени посредством доказателствените средства. Освен това съдът е длъжен да се мотивира на кои доказателства дава вяра и на кои не и поради каква причина, да се направи пълен и задълбочен анализ на целия събран доказателствен материал, особено, когато той е противоречив, да се съпостави и направи оценка с оглед действителния му смисъл, както и какви са правните съображения за взетото решение. Неизпълнението на това задължение на съда винаги съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в липса на мотиви. Освен това нарушение на процесуалните правила е не само пълната липса на мотиви, но и липсата на такава част от тях, която се отнася до основните въпроси, на които трябва да се отговори с присъдата относно правнорелевантни факти, които следва да се вземат предвид при формиране на окончателната воля на съда.

В настоящия случай районният съд е подходил твърде схематично и фрагментарно при изготвяне на своите мотиви. Задоволил се е да посочи, че възприетата фактическа обстановка се установява от доказателствата по делото, като същите са изброени изчерпателно. Кредитирал е показанията на двамата разпитани свидетели, кредитирал е напълно и изготвената КМАТЕ в медицинската й част. По отношение на техническата част е посочил, че вещото лице е посочило категорично причината довела до настъпване на пътно транспортното произшествие от техническа гледна точка.

Такъв един схематичен подход би могъл да се приеме като обсъждане на доказателствен материал, само ако от тези доказателства може да се направи един единствен извод и ако не са налице противоречия и различни позиции по фактите на делото. В настоящия случай доказателствата по делото не дават основание да се направи един единствен и непротиворечив извод по отношение отговорността на подсъдимия Г.. По делото са налице две противоречиви експертизи, едната изготвена на досъдебната фаза, приета от районния съд, а другата, която е комплексна /медицинска и авто-техническа/ е назначена, изслушана и приета в рамките на съдебното следствие, развило се пред първоинстанционния съд. На двете експертизи са поставени едни и същи задачи /за комплексната по отношение на техническата й част/, изготвени са от две различни вещи лица /в. л. М. и в.л. Вапцаров/, по които има различия по съществени въпроси, касаещи отговорността на подсъдимия Г..

В заключението на досъдебното производство вещото лице М. е посочило, че една от причините за възникналото ПТП се дължи на високата скорост на движение на лекия автомобил „Ауди”, модел „А 6 Олроуд" с регистрационен № СА 97 58 ВГ от около 115-120 км/час, която висока скорост не е позволила на водача /Г./ при възникване на опасната обстановка, поради опасната зона от около 138 м. и отстояние на автомобила от около 119 м. от мястото на ПТП да спре до мястото на ПТП и да предотврати удара. Същото вещо лице в заключението си е посочило, че ако водачът на лекия автомобил се е движил с разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/час то при възникване на опасната обстановка с навлизането на лек автомобил „Опел Корса” в неговата лента за движение, поради отстоянието на автомобила от мястото на удара по-голямо от опасната зона за спиране от около 83-84м. водачът е имал техническата възможност да спре и да предотврати удара. В заключението по КМАТЕ вещото лице Вапцаров е посочило, че от момента, в който лек автомобил „Опел Корса” се е насочил и навлязъл в лентата на л.а „Ауди”, при скоростите на двата автомобила и настъпилия удар по време на аварийното спиране отстоянието до мястото на удара на Аудито е било от порядъка на 51 м. /в първата експертиза е посочено 119 м. от мястото на ПТП/. Вещото лице Вапцаров е посочил също така, че тези 51 м. съпоставени с опасната зона за спиране на л.а Ауди при скоростта му на движение от 114 км/час /125м./ или разрешената 90 км/час /85м./ е видно, че отстоятнието е значително по-малко. От това е направил извод, че Г., дори и да се е движил с разрешената за този пътен участък скорост от 90 км/час не е бил в състояние да предотврати удара и същият е бил неизбежен. Този извод е възприети изцяло и от районния съд, без да са изложени конкретни мотиви.

От гореизложеното следва, че двете експертизи дават коренно различен отговор на един от основните въпроси, а именно дали ако П. Г. се е движил с разрешената за този пътен участък скорост би предотвратил удара или той е бил неизбежен и при движение с разрешената скорост от 90 км/час. Изясняването на този въпрос е от изключително важно значение за ангажиране наказателната отговорност на посочения подсъдим. При положение, че са налице две противоречащи си експертизи районният съд е следвало да назначи нова тройна авто-техническа експертиза, която да отговори на същите въпроси или ако решаващият съд прецени, че това не е необходимо в мотивите си е следвало да даде точен и ясен отговор защо кредитира едното заключение и защо не другото. Това е следвало да бъде направено и с оглед на това, че изготвената КМАТЕ в техническата й част е била оспорена от страните и е било поискано назначаването на тройна такава.

В мотивите си районният съд е посочил, че дори и П. Г. да се е движил с разрешената от закона скорост от 90км/ч., ударът в автомобила на подсъдимия Т. е бил непредотвратим, тъй като последният е навлязъл в опасната му зона и при разрешената скорост. Този извод съдът е направил въз основа на КМАТЕ без същият да посочи защо кредитира това заключение и какви са съображенията да не кредитира другото. Действително право на съда е да приеме онова заключение, което оценено с останалия доказателствен материал дава възможност да бъдат решени въпросите по чл. 301, А. 1, т 1 и т. 2 от НПК, но това не го освобождава от задължението при наличие на две противоречащи си експертизи да конкретизира кое заключение възприема и по какви съображения, както и да мотивира несъгласието си с останалото заключение, нещо което в настоящия случай не личи да е направено.

В протокола на провелото се о.с.з от дата 15.11.2012г. като мотиви, за да назначи повторна техническа експертиза, съдът е посочил неубедителните отговори на поставените въпроси дадени от вещо лице М. М. и констатирани известни несъответствия в заключението на АТЕ на ДП. Тези изводи на съда обаче не са намерили отражение в мотивите на обжалвания съдебен акт.

При липса на подробен и задълбочен анализ на наличния доказателствен материал присъдата се явява немотивирана и макар формално да са налице мотиви към нея, следва да се приеме, че същата е постановена при липса на такива, което се явява съществено нарушение на процесуалните правила, обуславаящи връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Следва да се отбележи и това, че допуснатият порок засяга важна част от мотивите, който не може да бъде саниран от настоящата съдебна инстанция. Самото отсъствие на важна част от мотивите приравняващо се на цялостната им липса, е не само процесуално нарушение, но и лишава въззивната инстанция от възможността да извърши цялостна проверка на атакувания акт и да прецени доколко доводите, на които се основава протестът и жалбата са основателни, като следва да се отбележи, че оплакванията и в жалбата, и в протеста са свързани именно с наличието на противоречиви експертни заключения.

Описаното по-горе нарушение на процесуалните правила, по смисъла на чл. 348, А.3, т.2, пр.1 от НПК, е от категорията на съществените такива, което налага отмяна на атакувания съдебен акт, постановен от първоинстанционният съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд по посочените в мотивите на настоящото решение съображения.

Водим от горното и на основание чл. 334, т.1 вр.чл. 335, А.2 от НПК, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда № 458/30.01.2013г. постановена по НОХД № 339/2012г. по описа на Районен съд Р..

ВРЪЩА делото на Районен съд Р. за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: