Р Е Ш Е Н И Е
№ 411/ 08.11.2019г., гр.Пазарджик
В И М Е Т О
Н А Н
А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД,
гражданска колегия,ІІІ въззивен състав, в открито заседание на четвърти ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Председател: Албена Палова
членове: Мариана
Димитрова
Росица Василева
при
секретаря Катя Кентова като разгледа докладваното от съдия Мариана Димитрова
в.гр.дело №697 по описа на Съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл.
от ГПК.
Обжалва се Решение №250 постановено на
23.07.2019г. по гр.дело № 1413 по описа на Велинградския районен съд за 2018г.,
с което са отхвърлени предявените от А.
К. А. против СУ „Св, св. К.М.“ гр. С. обективно съединени
искове с правно основание чл. 221, ал.
1, във вр. ал. 4, т. 1 КТ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за заплащане на сумата от 5253 лв.
, представляваща обезщетение за реално причинени вреди за периода от 02.08.2018
г., до 10.06.2019 г. поради прекратяване на сключен между страните срочен
трудов договор, ведно със законна лихва за забава върху сумата, считано от
предявяване на иска, до окончателното плащане, и чл. 344, ал.1, т. 4 КТ за поправка на данните, вписани в заповедта
за прекратяване на трудовото правоотношение и трудовата книжка,като
неоснователни.
В
срок решението се обжалва с въззивна жалба от А.А. с твърдението,че същото е
незаконно и порочно, издадено от предубеден съдия. Прави се искане решението на
първоинстанционния съд да бъде отменено и постановено друго, с което се уважи
предявения иск.Не се представят доказателства. Не се правят доказателствени
искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от СУ“ Св.Св. К.М.“ гр.С. с
изложени съображения за неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди
решението.Не
се представят доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Във въззивната фаза на процеса не са
събирани нови доказателства и доказателствени средства.
Въззивният съд намира въззивната жалба
за редовна и допустима, тъй като отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК – подадена е в законовия срок от процесуално легитимиран субект, разполагащ
с правен интерес от атакуване на първоинстанционния акт чрез постановилия го
съд.
След извършване на служебна
проверка по реда на чл.269 ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното
съдебно решение е валидно. Постановено е от съдебен орган, функциониращ в
надлежен състав в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в
писмена форма и подписано от съдебния
състав, който го е постановил.
Решението с оглед пределите на атакуване,
очертани с въззивната жалба е и допустимо, тъй като първоинстанционния съд е
разгледал допустими искове с правно основание чл.221 и чл.344 от КТ- предявени
от надлежно легитимиран правен субект, разполагащ с право на иск, надлежно
упражнено чрез депозирана редовна искова молба.
При осъществяване на въззивния контрол
за законосъобразност и правилност върху атакувания акт,въззивният съд съобрази
следното:
С т.1 от ТР №1/2013г. на ОСГТК на ВКС е
дадено следното разрешение относно правомощията на въззивната инстанция при проверка
на правилността на обжалвания съдебен акт,при липса на конкретни оплаквания във
въззивната жалба:
„При преценката за правилността на обжалвания
съдебен акт служебният контрол следва да бъде отречен предвид изричната
разпоредба на чл.269, изр.2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата“. В мотивите на
ТР е обсъдена нормата на чл.5 от ГПК, която вменява на съда задължение да
осигури точното прилагане на закона в хипотезата, когато следва да намери
приложение установена в публичен интерес материалноправна норма, а не
диспозитивно право, отклонението от което с необжалването му следва да се
третира за възприето от заинтересованата страна. Това изключение от забраната
за служебна проверка на правилността на обжалвания съдебен акт, съобразно ТР
следва да се приеме и по отношение на правомощията на въззивния съд. Ограниченията
в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата
страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е
да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от
волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен
материален закон, установен в обществен интерес.
В
конкретният случай, първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на императивни материални норми. Не е налице
и служебно задължение за съблюдаване интересите на някои от страните в
производството, предвид разясненията, дадени в посоченото ТР. При това
положение и предвид липсата на конкретни, каквито и да било оплаквания във въззивната
жалба, настоящият състав на въззивната инстанция приема, че не дължи служебна
проверка за правилността на обжалвания съдебен акт. Както се посочи,
при съобразяване със задължителния характер на указанията по приложение на
процесуалния закон по т.1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т.д.№1/2013г. на ОСГТК на ВКС, с оглед приложимостта им в
настоящото въззивно гражданско производство, въззивният съд извърши служебна
проверка за правилност на решението относно допуснати нарушения на императивни
материалноправни норми от първата инстанция и не констатира такива.
За пълнота на съдебния акт, въззивният съдебен състав намира за
необходимо да отбележи следното: Преди всичко следва да се посочи, че
изтъкнатите в жалбите доводи, позволяват общото им обсъждане. От прочита им
може да се заключи, че генералното оплакване на жалбоподателя е свързано с
неправилното разглеждане и решаване на правния спор от съд, който е бил
предубеден и пристрастен, и който е допуснал процесуални нарушения при
извеждане на значимата за процеса фактология. Пазарджишкият окръжен съд не
споделя възражението,че атакуваното решение е
постановено от предубеден и поради това незаконен състав.Принципно, за
да е налице незаконен състав, поради проявена от него или негов член
предубеденост или заинтересованост от изхода на делото, е необходимо да се
констатират обективни данни за външно проявена позиция, на базата на които да
се счете, че съдът е бил предубеден. В обхвата на тези данни могат да се
включат действия от различно естество на съдията или съдебния състав /включително
и процесуални - свързани с хода и движението на делото, приобщаване на
доказателства и пр./. Същинската разлика между тези действия, които дават
основание за отвод на съда поради неговата предубеденост и тези, които се
явяват основание за отмяна на съдебния акт поради пороци в процесуалната му
дейност е, че чрез първите се демонстрира по обективен път недопустимо
пристрастие на решаващия орган, докато при вторите се касае за допустима от
закона суверенна преценка на същия този орган. В настоящия случай се касае
именно до преценка на доказателствени източници и доколкото съдът е действал в
рамките на правомощията си по закон, не може да се счете, че с тази си преценка
е проявил предубеденост. Решението съдържа мотивирани и убедителни отговори на
всички поставени от страните въпроси и възражения, и по никакъв начин не може
да се приеме,че съдът е бил предубеден и тенденциозен при разглеждане на
делото, а оттам - и че процесът е бил несправедлив.Не намира опора в
доказателствените материали и оплакването, че съдията-докладчик е предявил
пристрастност.
Възраженията
са несъстоятелни. Не се установиха осъществени от съда нарушения на съдопроизводствените
правила при установяване на относимата към конкретния спор фактическа
обстановка, което да обоснове неправилни правни изводи на решаващия съд.
Предвид изложеното,
Пазарджишкият окръжен съд приема, че изводите на първоинстанционния съд, че предявените
искове са неоснователни, са правилни.
Решението като правилно следва да бъде потвърдено.
Разноски не се присъждат,тъй като такива не са доказани.
Воден от горното, Пазарджишкият окръжен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Решение
№250 постановено на 23.07.2019г. по гр.дело № 1413 по описа на Велинградския
районен съд за 2018г.
Решението подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчване на страните с касационна
жалба пред ВКС единствено в частта на иска по чл. 221 от КТ.
Председател: членове:
1.
2.