Р Е Ш Е Н И Е
№ 35 18.03.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
гр.Търговище
на осемнадесети февруари две хиляди и двадесета година
в публично съдебно
заседание, в следния касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ – Росица
Цветкова
ЧЛЕНОВЕ:
Албена Стефанова
Иванка
Иванова
Секретар- Стоянка Иванова
Прокурор- Васил Ангелов
като разгледа докладваното от съдия-докладчика Албена Стефанова КНАХД
№ 8 по
описа за 2020 година на съда, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК на основанията,
предвидени в чл. 348 от НПК, съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба
на Областен отдел „Автомобилна
администрация” (ОО”АА”) гр. Търговище, представлявано от неговия Началник против Решение № 178/16.12.2019 год., на Районен съд гр.Попово по НАХД № 221/2019
год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 44-0000456/27.09.2019г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” гр. Търговище. С посоченото НП на Н.И.Н., ЕГН- **********
***, по т.1 от НП за нарушение на чл.71,т.2
от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева и по т.2 от НП за нарушение на чл.23а от ЗАвП, на основание
чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева.
В
касационната жалба като основание се навежда неправилно приложение на
материалния закон. Излага се становище за липса на основания за прилагане на
чл.28 „а” от ЗАНН по отношение на административното нарушение по т.1 от НП.
Излагат се доводи за доказаност на административното нарушение, описано по т.2
от НП. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно и да
се постанови ново, с което НП да се потвърди.
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касационната жалба – Н.И.Н. в съдебно заседание не се явява лично.
Представлява се от И.Н.Б., негов баща. Последното обстоятелство е установено по
делото чрез извършена служебна справка в НБД „Население”. Б. излага становище
за неоснователност на жалбата. Моли въззивното решение да бъде оставено в сила.
Представителят
на Окръжна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата като споделя изцяло
изложените в нея мотиви. Дава заключение, че въззивното решение следва да бъде отменено
като незаконосъобразно и вместо него да се постанови ново, с което НП да се
потвърди.
Касационният
състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на
касационен съдебен контрол приема същата за допустима.
След проверка на делото настоящата инстанция
констатира, че Районният съд е приел следната фактическа обстановка:
При извършена проверка от инспектори при ОО
„АА”-Търговище на 30.08.2019г., около 14.30 в гр.Попово, ул. „Асен Златаров”
пред стопански двор ПГСС, било установено, че Н.И.Н. като водач на автобус Ивеко 65 Ц15 от кат.МЗ с
рег. № ...., собственост на превозвача- СД „Пролет 2217-Б.
***, ЕИК-*********, представлявано и управлявано от Н.И.Н., извършва случаен
превоз на организирана група деца/волейболен отбор от гр.Обзор до гр.Бяла
Слатина с лиценз, заверено копие №*********, с поставена табела на предно
обзорно стъкло „случаен превоз”. При проверката било констатирано, че водачът Н. не представя попълнен пътен лист по
обрпазец. Установено било също така, че водачът Н.
извършва случаен превоз на деца или ученици с автобус с рег. № ...., който няма
издадено удостоверение за категоризация по системата за международна
класификация на автобусите за туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт /IRU/. В следствие
на констатираната фактическа обстановка при проверката на Н.И.Н. като водач на МПС е съставен АУАН серия А № 267683 за
нарушение на
чл.71,т.2 от Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ и за нарушение
на чл.23а от ЗАвП. Въз основа на така
съставения АУАН е издадено и процесното НП, с което на Н.И.Н. като водач на МПС за нарушение на чл.71,т.2 от
Наредба № 33/03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева и по т.2 от НП за нарушение на чл.23а от ЗАвП, на основание
чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева.
При така приетото за установено от
фактическа страна Районният съд е приел, че НП и АУАН са издадени от
компетентни органи и при липса на процесуални нарушения.
По отношение на описаното в т.1
от НП административно нарушение съдът е приел, че същото при така събраните по
делото доказателства е доказано по безспорен начин. Съдът обаче, отчитайки
представеното във въззивното производство Решение на ТЕЛК, удостоверяващо 78 % ТНР на Н. с водеща диагноза „Сърдечна недостатъчност.Състояние
след инфекциозен ендокардит” е приел, че по отношение на описаното по т.1 от НП
административно нарушение са налице предпоставките за приложение на чл.28 „а”
от ЗАНН и наказващият орган като не е приложил процедурата по тази разпоредба е
издал НП при неправилно приложение на материалния закон.
По отношение на описаното в т.2
от НП административно нарушение Районният съд е извел извод, че същото при така
събраните по делото доказателства не се явява доказано както от обективна, така
и от субективна страна. Съдът е приел за недоказано по надлежен и
безпротиворечив начин, че водачът Н. е знаел, че извършва случаен превоз на
деца и/или ученици. Съдът е приел, че основното задължение за снабдяване със
изискуемите от закона документи е за превозвача - СД „Пролет 2217-Б. и сие”. Съдът е извел извод, че
жалбоподателят Н. не следва да носи административнонаказателна отговорност за
описаното в т.2 от НП административно нарушение, тъй като същият е действал в
изпълнение на редовно издадена неправомерна заповед по служба като заповедта за
него не е съдържала очевидно нарушение,
което изключва отговорността му. Съдът е приел, че жалбоподателят се намира в
подчинено положение спрямо работодателя си –превозвача и за него не е оставало
друго, освен да изпълнява задълженията си като шофьор извършвайки случайния
превоз.
На основание така направените
фактически констатации и правни изводи Районният съд изцяло е отменил
обжалваното НП като незаконосъобразно.
Настоящият
съд, в рамките на касационната проверка прие следното:
Изводите на
въззивния съд, че по отношение на описаното в т.1 от НП административно
нарушение са налице предпоставки за приложението на чл.28 „а” от ЗАНН не се
споделят от настоящата инстанция. Представеното пред въззивния съд Експертно решение
на ТЕЛК №1239 от 25.05.2015г е за срок от 3 години, който към датата на
извършване на нарушението-30.08.2019г. се явява изтекъл. Представянето, при
поискване от контролния орган, на издадения пътен лист по образец носи
информация дали на пътното превозно средство е извършен предпътен контрол и технически
преглед, както и за маршрута на движение на превозното средство. Конкретното нарушение
е типично за вида си и не разкрива признаци на по-ниска обществена опасност от
обичайните случаи на административни нарушения от същия вид. Предвид това,
както и че се касае за превоз на
пътници- група деца/волейболен отбор, което обстоятелство безспорно се
установява по делото както от показанията на разпитаните по делото свидетели,
така и от представения по делото Договор
за превоз на пътници от 23.08.2019г./стр.8 от въз.д./ касационният съд намира, че
по отношение на описаното в т.1 от НП административно нарушение не са налице
предпоставки за квалифициране на случая като „маловажен” и въззивният съд
прилагайки разпоредбата на чл.28 „а” от ЗАНН е постановил решението си в тази
му част при неправилно приложение на материалния закон.
По отношение
на въззивното решение в частта му, с която се отменя т.2 от НП касационния съд
приема следното.
За описаното
в т.2 от НП административно нарушение с разпоредбата на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП
законодателят изрично предвижда административно наказание за водачът на МПС,
извършил обществен превоз или превоз за собствена сметка при неспазване чл.23а от ЗАвП. Отговорността на водача на МПС
е независима от отговорността на превозвача по чл.96б, ал.5 от ЗАвП. Предвид
изложеното наказващия орган не е допуснал нарушение на закона налагайки
наказание на водача на процесното МПС.
От приложения
по делото Договор за превоз на пътници от 23.08.2019г., сключен между
превозвача СД „Пролет 2217-Б. и сие”, представлявано и
управлявано от Н.И.Н. и „Волейболен клуб Чавдар 1932” гр.Бяла Слатина, от
показанията на свидетелите И.И. и И. Стоянов по несъмнен начин по делото се
установява, че водачът Н. към деня на проверката -30.08.2019г. е извършвал
случаен превоз на деца от гр.Обзор до гр.Бяла Слатина. Обстоятелството, че Н. е
извършвал превоз на група деца-волейболен отбор не се и отрича от процесуалния
представител на последния. По изложените съображения и предвид това, че по
делото е безспорно установено, че санкционираното лице е и
управител и представителен орган на превозвача, съдът намира изводите на
въззивния съд, че Н. не е съзнавал, че извършва случаен превоз на деца и /или
ученици, както и че същият е изпълнявал Заповед на работодател, упражнявайки
задълженията си кто шофьор в подчинено положение на последния за изцяло незаконосъобразни.
По делото не са налице нито трудов договор, нито издавана Заповед от
превозвача, за да се твърди че е налице подчинено положение на водача на МПС към
работодател или изпълнение на неправомерна заповед по служба издадена от
последния, още повече че представителен орган на превозвача е самия Н.И.Н.. По
делото е установено, че за процесния автомобил няма издадено удостоверение за категоризация по системата за
международна класификация на автобусите за туризъм на международния съюз по автомобилен транспорт /IRU/.
Деянието така
както е описано от обективна страна покрива признаците на нарушение по хипотеза
на чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвП, във връзка с чл.23а от ЗАвП. Правилно на Н.И.Н. е потърсена
административнонаказателна отговорност като водач на МПС предвид това, че
превоза на деца е констатиран да се осъществява от него. Обстоятелството, че
санкционираното лице се явява и представителен орган и управител на превозвача
на още по голямо основание възлага върху него отговорността да разполага с
изискваните от закона удостоверение и пътен лист и разкрива една по-висока
степен на обществена опасност на осъществените от него деяния.
Налице е яснота относно нарушенията, което се
вменяват на санкционираното лице, като същите се установени по безспорен начин
от събраните пред въззивния съд писмени и гласни доказателства и са правилно
правно квалифицирани. Не са налице предпоставки за приложение на чл.28 „а” от ЗАНН. Дейността по управление на МПС е високо рискова и изисква специални
знания и умения от лицата, които я упражняват. Водачите на МПС, особенно при превоз на
пътници-деца/ученици, следва да отговарят на повишени изисквания, гарантиращи
живота и здравето на участниците в движението по пътя.
По
изложените съображения настоящият съд намира, че въззивното решение се явява
издадено при неправилно приложение на закона. Последното е касационно основание
за отмяна по чл.348, ал.1, т.1 от НПК.
С оглед
изложеното и след като установи, че НП е
издадено от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и
че размерът
на наложените наказания законосъобразно са определени във фиксираните от закона размери, касационният съд намира,
че въззивното решение следва да бъде отменено, като се постанови
ново, с което НП изцяло да се потвърди.
Воден от
горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК, касационният съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение № 178/16.12.2019 год., на Районен съд гр.Попово по НАХД № 221/2019
год., с което е отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление /НП/ № 44-0000456/27.09.2019г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” гр. Търговище И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 44-0000456/27.09.2019г. на Началник ОО ”Автомобилна администрация” гр. Търговище, с което на Н.И.Н., ЕГН- ********** ***, по т.1 от НП за нарушение на чл.71,т.2 от Наредба №
33/03.11.1999г. на МТ, на основание чл.93, ал.2 от ЗАвП е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 500 лева и по т.2 от НП за нарушение на чл.23а от ЗАвП, на основание
чл.93, ал.1,т.1 от ЗАвП е наложено административно наказание „глоба” в размер
на 2000 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване, на основание чл.223 от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.