Р
Е Ш Е Н И Е
Номер
Година 20.12.2017
Град КАРЛОВО
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд първи граждански
състав
На двадесет
и девети ноември две
хиляди и седемнадесета година
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Асима Вангелова-Петрова
Секретар: Снежана ДАНЧЕВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 975 по описа за 2017 година
и за
да се произнесе, взе предвид:
Предявени са обективно съединените искове е по член 124,
ал. 1 от ГПК във връзка с член 422, ал. 1 от ГПК.
Ищцовото
дружество – „В.П.“ ЕООД *** твърди, че въз основа на подадено заявление за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК, срещу ответника било образувано ч.гр.д. № 323/2017г по описа на Районен
съд – Карлово. В рамките на предвидения от законодателя 14-дневен срок било
постъпило възражение от страна на длъжника срещу издадената заповед за
изпълнение на парично задължение. В законоустановения срок и на основание чл.
415 във връзка е чл. 422 от ГПК, предявява настоящия иск за установяване на
съществуващо и изискуемо вземане на ищеца срещу ответника в настоящото
производство.
От фактическа
страна твърди следното: ищцовото дружество предявява исковата си претенция въз
основа на договор за цесия от 20.02.2017г. с прехвърлител на вземанията – „********“
ООД, ЕИК ********, което дружество от своя страна било цесионер и собственик на
вземания по договор за цесия от 29.05.2015г. с прехвърлител на вземания „********“
ЕАД по договор за далекосъобщителни услуги, допълнителни споразумения към него
и начислени неустойки но него. Твърди, че „В.П.“ ЕООД встъпил в правата си на
кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на
заявлението по чл.410 от ГПК и в настоящото производство било ищец по
установителния иск, като придобил права върху цедираните вземания, ведно с
всички произтичащи от това права и задължения, с привилегиите, обезпеченията,
другите им принадлежности, включително и с изтеклите лихви, договорни
неустойки, ако има такива и други.
Доколкото
установителният иск е естественото продължение на заповедното производство, то
обстоятелствената част на исковата молба е съобразена с обстоятелствата, посочени
в заявлението. Сочи, че бил сключен договор за далекосъобщителни услуги №
900304442029062013-28086928 между ответника Л.Х.Б. и „********“ ЕАД от дата
29.06.2013г. с индивидуален клиентски номер ********** по програма VIVACOM
EasyCall М, като ползвал мобилен номер **********. Въз основа на този договор
били издадени следните фактури:
- фактура №
**********/15.03.2014г. за отчетения период на потребление 15.02.2014 -
14.03.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 59.47 лева, като от тях
сумата от 32.68 лева -баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане
01.04.2014г.;
- фактура №
**********/15.04.2014г. за отчетения период на потребление 15.03.2014 -
14.04.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 82.27 лева, като от тях
59.47 лева - баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане 02.05.2014г.;
- фактура №
**********/16.05.2014г. за отчетения период на потребление 15.04.2014 –
14.05.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 68.34 лева, като от тях
сумата от 67.83 лева - баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане
01.06.2014г.;
- фактура №
**********/15.06.2014г. за отчетения период на потребление 15.05.2014 -
14.06.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 256.42 лева, с краен срок
на плащане 02.07.2014г., от която сума се претендира остатъкът след направени
частични плащания в размер на 227.32 лева, от която сума 39.77 лева - баланс за
предходни периоди и неустойка и 187.55 лева.
На основание
чл. 86 във връзка с чл. 79 от ЗЗД, върху главницата по представените фактури е
начислена мораторна лихва за забава в размер на 62.21 лева за период от
04.07.2014 г. до 13.03.2017 г.
Твърди, че
съгласно чл. 110 от ОУ на телекомуникационния оператор, които потребителят с
приел, видно от страница втора от договора: „Ползваните услуги се отчитат
месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавана ежемесечно на определена
от *** дата, за която *** информира абоната при сключването на индивидуалният
договор. За формиране па финансовите задължения на абонатите/потребителите се
използват единствено записите от системите за таксуване па услугите на ***.”
Поради неизпълнение на задълженията на потребителя по договора и общите условия
към него, на основание чл. 81.2 във връзка с чл. 81 във връзка е чл. 74.2.
б.„в” от ОУ, договорът между ответника и „***“ ЕАД е прекратен едностранно от
доставчика, като на Л.Х.Б. било начислено обезщетение за претърпени вреди от
страна на мобилния оператор, изразяващи се в пропуснати ползи. Съгласно цитираните
членове от общите условия, потребителят се задължил да отговаря за всички
претърпени преки и непосредствени вреди, претърпени от „***“ ЕАД, поради
действия или бездействия на абоната. Неизпълнението на потребителя да заплаща
дължимите суми по фактура в 14-дневен срок от издаването й предпоставила
прекратяването на договора, респ. неполучаването на дължими суми по абонаментни
месечни планове от страна на мобилния оператор.
Представените
фактури сами по себе си, не били основание за плащане, но длъжникът-ответник
бил сключил договор и бил ползвал на съответната далекосъобщителна услуга, за
което не си заплатил, респ. същият бил в неизпълнение на договора си.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на „***“ АД да начисли
обезщетение за неизпълнение, съгласно изрична клауза във всеки един от
договорите. Така посочената сума по фактура като „неустойка“ имала
обезщетителен характер за пропуснатите ползи от страна на телекомуникационния
оператор, а не санкционен. Когато прехвърлял вземанията си, цедентът го е
извършил в размер и спрямо длъжник, съществуващ към датата на прехвърлянето им,
ведно с всички обезпечения и привилегии по тях, ако е имало такива.
Съгласно
сключения договор за мобилни услуги, страните имат права и задължения, описани
в него и общите условия на доставчика на мобилни услуги. Към индивидуалния
договор се прилагат клаузите на публикуваните общи условия и те са неразделна
част към него. По силата на същите, индивидуалният договор влиза в сила от
момента на подписването му от страните, а за неуредените случаи в индивидуалния
договор са в сила общите условия на договора за предоставяне на мобилни услуги.
Абонатът/Потребителят се задължил да спазва разпоредбите на Общите условия, на
индивидуалния договор, както и на всички допълнителни споразумения между него и
***, както и да заплаща в срок дължимите суми за предоставените телефонни
услуги в съответствие с Общите условия, договора и Ценовата листа на ***.
Съгласно чл.
109.2 от Общите условия, абонаментна цена по Ценовата листа на ***, съобразно
избрания пакет услуги се предплаща от абонатите всеки месец. Абонаментната цена
се заплаща на основата на минути проведен разговор за телефонните разговори,
проведени в страната. За международните разговори, освен продължителността на
разговора в минути, се взема предвид и зоната, в която попада страната, с която
се провежда разговорът. Всички услуги се заплащат в зависимост от техния вид и
специфика, по цени, съгласно действащата Ценова листа на ***. Ползваните услуги
се отчитат месечно и се заплащат въз основа на фактура, издавала ежемесечно на
определена от *** дата, за която *** информира абоната при сключването на
индивидуалния договор. Неполучаването на фактура не освобождава абоната от
задължението да плати дължимите суми в определения срок. В случай, че абонатът
оспори дължимите по фактура суми, същото се допуска в срок от три месеца от
датата на издаване на фактурата, като оспорването на сумата дължима по фактура
не освобождава абоната от задължението за заплащането й.
В конкретния
случай ответникът подписал договор за далекосъобщителна услуга, ползвал е
мобилен номер *********и не е изпълнил задължението си по договор да заплаща
стойността на услугата, като е това си поведение изпаднал в забава. Издадена му
била фактура и в срок не я бил заплатил. Сочи, че бил изпълнен фактическият
състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД, за което ответникът
следва да понесе отговорността си.
От
правна страна твърди следното: и двата договора за цесия били
облигационни, консесуални, двустранни и са породили правни последици за
страните по тях. В договорните правоотношения между цедент и цесионер,
вземанията към трети лица не били елемент от тях. Нямало законово ограничение
по чл. 99 от ЗЗД относно предмета на договора за цесия и платеното по него,
т.е. дали е възмезден или не. Това обстоятелство не било важно за длъжника.
Законът го бранил, като поставя изискване единствено относно уведомяването му,
като го скрепва като задължение на цедента, без да уточнява момента му.
Единственото изискване на законодателя било длъжникът да бъде уведомен, за да
може, ако иска да изпълни задължението си, да знае на кого ще плати.
В конкретния
казус, ищецът извеждал своето материално и процесуално право от два договора за
цесия. Видно от тях, същите имали за предмет съвкупност от индивидуални
вземания срещу много физически и юридически лица на посочена в договора обща
цена за цялата съвкупност. Но това не означавало, че същите на били
конкретизирани. Не случайно страните избрали принципа на изчерпателно
изброяване на длъжниците в отделно приложение, за да се избегне нарушаването на
множество закони.
В чл. 1.7 от първия договор за цесия, сключен между „********“ ЕАД и „********“
ООД, е дадена легална дефиниция на понятието: Приложение № 1- неразделна част
от договора за цесия: „списък/таблица
в електронна форма на компактдиск, съдържащ информация за вземанията по
договорите за мобилни услуги и съответно за всеки един от Длъжниците по тях,
както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес на длъжника, с който
разполага ЦЕДЕНТЪТ, фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и дължима сума, представляващо неразделна част от
този договор“. В чл. 5.3 от договора за цесия било уговорено, че по искане на
цесионера, цедентът предоставял писмено потвърждение за извършено прехвърляне
на даденото вземане. Цедентът декларирал в чл. 3.5 от договора за цесия, че
между длъжниците по вземанията, описани в Приложение № 1, не съществуват други
правоотношения. Представянето на Приложение № 1 в цялост би било в нарушение на
чл. 2, ал. 2, т. 3 от ЗЗЛД, а именно - представянето на лични данни на хиляди
лица, спрямо които цесионерът придобил вземане, би надхвърлило целите, за които
се обработват,
Предмет на
втория договор били вземания спрямо физически и юридически лица, подробно
индивидуализирани в Приложение № 1 неразделна част от договора от дата
20.02.2017г. (чл. 1 ал. 1).
Приложение № 1
представлява списък/таблица в електронна форма на компактдиск, съдържащ
информация за вземанията по договорите за мобилни услуги и съответно за всеки
един от Длъжниците по тях, както следва име/фирма, ЕГН или ЕИК/БУЛСТАТ, адрес
на длъжника, с който разполага ЦЕДЕНТЪТ. фактурирани вземания на ЦЕДЕНТА и
дължима сума, представляващо неразделна част от този договор. Самото вземане
било индивидуализирано по характер, длъжник, период, падеж и стойност. С оглед
спазване разпоредбите на ч.л. 2, ал. 2, т. 3 на Закона за защита на личните
данни, за всяко конкретно вземане, при поискване от страна на Цесионера,
Цедентът се задължавал да издава документ, удостоверяващ, че вземането е
включено в предмета на договора за цесия. Документът представлявал извадка на
хартиен носител на съответното Приложение, съдържащо индивидуализация на
конкретно вземане и трябвало да послужи на цесионера за осъществяване на правата
му по събиране па прехвърлените вземания”.
По отношение
уведомяването на длъжника за сключените цесии, твърди следното: съгласно чл.5
от договора за цесия от 29.05.2015г., считано от подписването му, „********“
ООД има качеството освен на цесионер и на пълномощник на цедента във връзка е
уведомяването на длъжниците за извършеното прехвърляне на вземания. В чл. 1.8
от договора е дадена дефиниция на Приложение № 2 - неразделна част от договора
цесия. Приложение № 2 представлява изрично писмено пълномощно в съответствие с
чл. 5 от договора и с чл. 36 от ЗЗД. Съгласно ал. 2 от същия член: „последиците
от правните действия, които представителят извършва, възникват направо за
представлявания”. Нямало никаква законова пречка старият кредитор да изпълни
задължението си да уведоми длъжника чрез свой пълномощник. Налице било
уведомление за двете цесии, подписано от законния представител на „********“
ООД, с което дружество уведомява длъжника от името на мобилния оператор за
цесията от 29.05.2015г. и от свое име, в качеството си на цедент от
20.02.2017г. Връчването на исковата молба на длъжника, към която са приложени и
документи удостоверяващи прехвърлянето на вземането от цедента на цесионера е
възприето като надлежно уведомяване на длъжника за цесията по чл.99, ал.4 от ЗЗД и в практиката на ВКС, като м исковата молба подробно се цитира практика на
съда. Намира за безспорно, че уведомлението за цесия, приложено към исковата
молба изхожда от цесионера, но същото било отправено до длъжника от името на
цедента, който изрично упълномощил цесионера да извършва уведомяване по чл. 99,
ал. 3 от ЗЗД от негово име. Това обстоятелство било посочено в уведомлението.
Цесионерът - „********” ООД продължавал да има качеството на пълномощник на
цедента за уведомяване на длъжника за цесията, а и ответникът не бил
легитимиран да оспорва упълномощителната сделка.
Сочи, че в
чл.5 от договора от 29.05.2015г. било уговорено между страните, че цесионерът
бил изрично упълномощен да уведомява длъжниците за извършено прехвърляне.
Нямало законова пречка с едно изявление да се уведоми неизправен длъжник и за
двете цесии, предвид факта, че Л.Х.Б. не бил изпълнил нито на мобилния
оператор, нито на „********“ ООД към датата на връчването на препис от исковата
молба. Законът не указвал формата и момента на съобщаването. Всички изисквания
на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре - на
носителя на вземането били изпълнени. От друга страна, уведомяването имало това
значение, че стабилизира правата в лицето на цесионера и не може да бъде
изпълнено валидно другиму. След като бъде известен за цесията, длъжникът не
можел да възразява на претенцията на цесионера за реално изпълнение на
основание липсата на уведомяване. Сочи, че длъжникът би могъл да противопоставя
възражение, че не му е надлежно съобщена цесията само ако едновременно с това
твърди, че е изпълнил задължението си на стария кредитор, за да се освободи от
задължението да плати и на новия кредитор.
В конкретния
случай, длъжникът/ ответник - Л.Х.Б. не е изпълнил задълженията си до датата на
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК към кредитора, както и към
настоящия момент на подаването на иска, което обуславяло правния интерес на
кредитора - ищец в настоящото производство, за установяване на наличието на
съществуващо и изискуемо вземане по реда на чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК.
МОЛИ съда, на
основание чл. 415 във връзка с чл. 422 от ГПК, да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника - Л.Х.Б., че към него
съществува изискуемо вземане на ищеца „В.П.“ ЕООД в размер на 227.32 лева, от
които на 39.77 лева - главница, представляваща потребена и неплатена
далекосъобщителна услуга и обезщетение за неизпълнение по договорите и 187.55
лева, представляващи неустойка за използвани услуги по тарифен план + DATA
Unlimited S Bolt on, по договор, сключен между Л.Х.Б. и „********“ ЕАД, ведно
със законната лихва за забава, съгласно издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по реда на чл. 410 ГПК. Претендира за направените по делото
разноски в размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение. Претендира
разноските в заповедното производство, реализирани по ч.гр.д. № 323/2017 по
описа на КрлРС в размер на 25.00 лева, представляваща държавна такса и 180 лева
- адвокатско възнаграждение.
С влязло в
сила Определение № 628/09.08.2017г., постановено по настоящото дело, е
прекратено делото в частта относно предявения иск с правно основание чл. 86 от ГПК, поради оттегляне на иска.
ОТВЕТНИКЪТ - Л.Х.Б.
в срока по реда на чл. 131 от ГПК не депозира отговор на исковата молба и не
взима становище по иска. В хода на делото е представляван от процесуалния си
представител – адвокат Шипкалиев, който в срок по същество оспорва предявения
иск.
Съдът след
преценка на представените доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Видно от
приложеното ч.гр.д.№ 323/2017г. на КрлРС по заявление по чл. 410 от ГПК,
подадено от „В.П.” ЕООД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
№ 219/29.03.2017г. за сумата от 227.23 лева, представляваща незаплатена
далекосъобщителна услуга по договор за далекосъобщителни услуги от 29.06.2013г.
с индивидуален клиентски номер 55587144003, дължима съгласно фактура №
**********/15.06.2014г. с падеж на плащане 03.07.2014г. за отчетен период
15.05.2014г. до 14.06.2014г., ведно със законната лихва върху главницата
от подаването на настоящото заявление до окончателното заплащане на дължимата
сума, както и мораторната лихва за забава в размер на 62.21 лева за
период от 04.07.2014г. до 13.03.2017г., както и разноски в размер на 205 лева.
По издадената заповед е постъпило в срок възражение от ответника, в което се
посочва, че не дължи сумите по заповедта. По указания на съда заявителя е
внесъл искова молба, по която е образувано настоящото производство.
Видно от
представено по делото Договор за далекосъобщителни услуги №
900304442029062013-28086928 между ответника Л.Х.Б. и „********“ ЕАД от дата
29.06.2013г. с индивидуален клиентски номер ********** по програма VIVACOM
EasyCall М, като ползвал мобилен номер **********. На основание сключения между
страните договор, по делото са представени следните месечни сметки за дължими
суми от ответника, а именно:
- №
**********/15.06.2014г. за отчетения период на потребление 15.05.2014 -
14.06.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 256.42 лева, с краен срок
на плащане 02.07.2014г., от която сума се претендира остатъкът след направени
частични плащания в размер на 227.32 лева, от която сума 39.77 лева - баланс за
предходни периоди и неустойка и 187.55 лева;
- №
**********/16.05.2014г. за отчетения период на потребление 15.04.2014 –
14.05.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 68.34 лева, като от тях
сумата от 67.83 лева - баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане
01.06.2014г.;
- №
**********/15.04.2014г. за отчетения период на потребление 15.03.2014 -
14.04.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 82.27 лева, като от тях
59.47 лева - баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане 02.05.2014г.;
- №
**********/15.03.2014г. за отчетения период на потребление 15.02.2014 -
14.03.2014г., с начислена сума за плащане в размер на 59.47 лева, като от тях
сумата от 32.68 лева -баланс за предходни периоди, с краен срок на плащане
01.04.2014г.
С подписването
на договора, ответникът е декларирал, че се запознава с Общите условия на
договора между *** АД и абонатите на услугите предмет на Договора и политиката
за кредитна оценка на абонатите на *** АД.
Общи условия
на „***“ АД са достъпни на абонатите, публикувани на интернет страницата на
дружеството и съдът намира, че са действали в процесния период, тъй като същите
са издадени на основание Закона за електронни съобщения (обн. ДВ, бр.
41 от 22.05.2007г.). Съгласно чл.7 от ОУ абонатите удостоверяват
съгласието си с Общите условия с подписването на индивидуален договор, какъвто
по делото има доказателство да е сключен, а именно договора от
29.06.2013г. Съгласно Раздел V, чл. 66 от ОУ
абонатът се задължава да заплаща в срок дължимите суми по предоставените
телефонни услуги. Във всички сметки по делото е посочен срокът, в който е
следвало да бъде извършено плащането. По делото не се спори, че към
момента не е извършено плащане на дължимите по месечните сметки суми.
От
представения по делото Договор за цесия от 29.05.2015г. вземането на „***“ ЕАД
било прехвърлено на „********“ ООД, като в последствие с Договор за
цесия от 20.02.2017г. било прехвърлено от „********“
ООД на ищеца – „В.П.“ ЕООД.
Към исковата
молба е приложено и Уведомление за цесия (стр.26 от делото), изхождащо „***“
ЕАД и от „********“ООД, с което „********“ ООД уведомява ответника, в
качеството си на цесионер и цедент, за обстоятелството, че вземането му към „***“ЕАД
е прехвърлено на „В.П.“ ЕООД.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.
По
допустимостта на иска:
Предявяването
на установителен иск за установяване съществуването или несъществуването на
едно правно отношение е допустимо при наличие на интерес от това. Тази предпоставка
в случая е налице, както са налице положителните процесуални предпоставки за
предявяването на иска, като липсват отрицателни такива. Настъпилото
правоприемство на ищеца встъпил в правата на кредитора „***“ ЕАД се основава на
извършени последователни цесии, поради което и съдът
намира активната процесуална легитимация на ищеца за надлежно установена по
делото.
По
основателността на иска:
В хода на
производството следва да се докаже възникването на задължението на ответника,
размера на същото, основанието за пораждането му и изпълнението на задълженията
на ищеца по договора. Съдът намира, че са налице предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника за посочената сума в размер на 227.32
лева, представляваща сбора на дължими и неплатени месечни абонаментни такси,
тъй като между ответника и цедента „***“ ЕАД е възникнало правоотношение по
договор от 29.06.2013г. В случая е налице неизпълнение на задължението на
абоната за плащане на месечните вноски по договора. Наличието
на облигационна връзка между ответника и „***“ ЕАД (цедент) се доказва с
представения по делото Договор от 29.06.2013г. Налице е и правно
основание, на което сумите да се изискват от ответника. В случая със
сключването на договора, ответника се е съгласил да заплаща дължимите такси,
съгласно избрания от него абонаментен план. В настоящия случай в претендираната
сума е включено потребена и
неплатена далекосъобщителна услуга и неустойка за използвани услуги по тарифен
план + DATA Unlimited S Bolt on, съгласно договореното между страните. Предвид,
че по делото не беше проведено оспорване от представените от ищеца документи
(договори и фактури) на основание чл.193, ал.1 от ГПК, то това дава
основание на съда да приеме за доказани фактите, за които са издадени
документите и на които се позовава ищеца.
По отношение
на спорния в настоящото производство въпрос, въведен от процесуалния
представител на ответника в ход по същество - дали длъжника е бил надлежно
уведомен за извършените цесии, съдът намира следното:
В настоящия
случай уведомлението за извършените цесии е достигнало до длъжника с
исковата молба, по която е образувано настоящото производство, тъй като са
приложени като доказателства към нея. Уведомяването по този начин представлява
надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл.99, ал.3, предл. първо от ЗЗД, с
което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника. В този смисъл са
Решение № 3 от 16.04.2014г. на ВКС по т.д.№ 1711/2013г., I т.о. и Решение № 78
от 09.07.2014г. на ВКС по т.д.№ 2352/2013г. II т.о. Затова и този
аргумент на ищеца, подкрепен с цитиране на задължителна съдебна
практика се възприема изцяло от съда. Факта на
валидното съобщаване на цесията на длъжника следва да бъде доказан от ищеца, в
който случай само цесията ще породи действие, тъй като от този момент
цесионерът е материалноправно легитимиран кредитор на вземането срещу длъжника,
съгласно чл.99, ал.4 от ЗЗД. В настоящия случай ищецът доказа валидно
уведомяване и без значение е възражението на ответника кога е направено
уведомяването.
По изложените
съображения искът за установяване дължимостта на вземането в размер на 227.32
лева е основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
Ищецът претендира разноски за
производството пред настоящата инстанция и в заповедното производство. Предвид
изхода от процеса, на основание член 78, ал. 1 от ГПК и съобразно т.12 от ТР
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в исковото и заповедното производство в пълен размер.
Направените от ищеца разноски и присъдени в заповедното производство са в общ
размер на 205.00 лева, представляващи заплатена държавна такса, които са изцяло
уважени и присъдени на страната. В исковото производство се претендират
разноски, съгласно и представения списък на разноски по член 80 от ГПК (лист 69
от делото), в размер на 205.00 лева, като предвид уважаването на иска в пълен
размер, сумата следва да му се присъди в пълен размер.
Мотивиран от
изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Л.Х.Б. *** с
ЕГН ********** ДЪЛЖИ на „В.П.“ ЕООД, ЕИК ********със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от И.И.Г. сумата от 227.32 (двеста
двадесет и седем лева и тридесет и две стотинки) лева, за отчетен период
15.05.2014г. до 14.06.2014г., от които на 39.77 лева - главница,
представляваща потребена и неплатена далекосъобщителна услуга и обезщетение за
неизпълнение по договорите и 187.55 лева, представляващи неустойка за
използвани услуги по тарифен план + DATA Unlimited S Bolt on, по договор,
сключен между Л.Х.Б. и „********“ ЕАД, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 23.03.2017г. до окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена Заповед № 219 от 29.03.2017г. за изпълнение на парично задължение по член
410 от ГПК по частно гражданско дело № 232/2017г. по описа на Районен съд
Карлово.
ОСЪЖДА Л.Х.Б.
*** с ЕГН ********** да заплати на „В.П.“ ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И.Г. сумата 205.00 лева, представляваща деловодни разноски,
направени в исковото производство.
ОСЪЖДА Л.Х.Б.
*** с ЕГН ********** да заплати на „В.П.“ ЕООД,
ЕИК ********със седалище и адрес на управление:***, представлявано от И.И.Г. сумата 205.00 лева, представляваща разноски, направени в
заповедното производство по частно гражданско дело № 323/2017г. по описа на
Районен съд Карлово.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд Пловдив, в
двуседмичен срок от връчване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Сн.Д.