Р Е Ш Е Н И Е
№ 625
гр. Пловдив, 20 март 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесет и първи февруари, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
при секретаря В. К. , като разгледа
административно дело № 3182 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във вр. с чл. 52 от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
Жалбоподателката - И.Ж.П. с ЕГН **********,***,
чрез адв. Н.я. обжалва Решение №
1/10.10.2018 г. на Кмет на Община Куклен на основание чл.156 ДОПК, с което
е потвърден изцяло РА № 1/05.09.2018 г., издаден от и.н.д.на длъжност главен
експерт АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен – възложил ревизията и Н.Р.Х.на
длъжност старши експерт АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен – ръководител на
ревизията, с който са установени задължения за внасяне за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2017 г., и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.09.2018 г.,
в размер на 286.00 лв. /двеста осемдесет и шест лева/ - главници данък върху
превозните средства, и 87.48 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ - лихви, както следва: данък върху превозните средства за 2013 г.:
дължима главница – 57.20 лв., дължима лихва – 29.13 лв.; общо задължение 2013
г. – 86.33 лв.;, данък върху превозните средства за 2014 г. – 80.53 лв.; данък
върху превозните средства за 2015 г.: дължима главница – 57.20 лв., дължима
лихва – 17.48 лв.; общо задължение 2015 г. – 74.68 лв.; данък върху превозните
средства за 2016 г.: дължима главница – 57.20 лв., дължима лихва – 11.67 лв.;
общо задължение 2016 г. – 68.87 лв.; данък върху превозните средства за 2017
г.: дължима главница – 57.20 лв., дължима лихва – 5.87 лв.; общо задължение
2017 г. – 63.07 лв., като законосъобразен.
В жалбата, както и в хода по същество
от адв. я. се твърди, че процесното
решение е незаконосъобразно и неправилно,
иска се неговата отмяна и се претендират
разноски.
Ответникът - Кмет
на община - Куклен, в становище на юк. г. / л.112/ счита жалбата за неоснователна , прави
възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и претендира съдебни разноски
в размер на 500 лева.
По допустимостта , съдът установи че
процесното Решение е връчено на П. на 11,10,2018г. , а жалбата е подадена в
община Куклен на 19,10,2018г., поради което следва да се приеме че жалбата е процесуално допустима , а
разгледана по същество е неоснователна.
Съдът приема за установена следната фактическата обстановка:
Жалбоподателката е подала молба до
Дирекция "МДТ" община-Куклен вх. № 2150/ 06.04.2016 г. за отписване на публични задължения на
основание чл. 173 ДОПК. В нея са изложени доводи, че автомобилът марка „***“,
рег. № ***е спрян от движение, поради което заявителката счита, че след този
момент не се дължи данък за моторното превозно средство и претенцията за заплащане
на данък за притежаване на МПС и акцесорните лихви е неоснователна.
С Решение № 517 от 31,03,2017г. , по ад № 1234/2016г. съдът е обявил нищожността на волеизявление на зам. кмет на
община-Куклен, обективирано в писмо изх.№ 1167 от 11.04.2016г. и е изпратил
делото като преписка на дирекция „МДТ“, община-Куклен за произнасяне от
съответният служител на общинската администрация, определен с нарочна заповед
на кмета на общината по молба вх. № 2150/06.04.2016 г. на И.Ж.П. с ЕГН **********.
В изпълнение на мотивите на горното
решение административния орган със ЗВР № 9 от 26,04,2018г. изменена със ЗВР от
25,06,2018г. / л. 35-38/ е възложил установяването на данък за МПС за
периода 01,01,2013г. до 31,12,2017г. Издаден е ревизионен доклад /л.26/ от
03,08,2018г. , а впоследствие и РА № 1 от 05,09,2018г. / л. 18/.
Срещу РА е подадена жалба от П. / л.
16/ в която в телеграфен стил се твърди
незаконосъобразност и издаване при допуснати съществени процесуални нарушения ,
като се иска пълната му отмяна.
С Решение № 1/10.10.2018 г. на Кмет
на Община Куклен на основание чл.156 ДОПК, е
потвърден изцяло РА № 1/05.09.2018 г., издаден от и.н.д.на длъжност
главен експерт АПИО, ФСД и МДТ при община Куклен .
В мотивите на Решението се твърди че
за излезлите от употреба МПС , данък не се дължи, след прекратяване на
регистрацията им за движение и след представяне
на удостоверение за предаване за разкомплектоване.
В съдебното производство жалбоподателката е поискала да се приложи ад № 1234/2016г. ,
което е сторено.
Поискано е и е разпитан св.
С.А.С., който си спомня , че автомобила , “***”, го е купил от г-н П., който бил инвалид и ползва право на инвалидност и се е
записал на негово име. Той управлявал
автомобила с пълномощно, ударил колата в калника и двигателят блокирал. Спрял да управлява автомобила, може би преди
17 години, а преди 13-14 години го продал на части и е карал автомобила само
три години. Заявява , че не го е спрял от движение , а на вторични суровини го е предал може би 2005 г. - 2006 г.
Свидетеля изрично заявява, че не е прекратявал
регистрацията с връщане на регистрационните номера и табели пред КАТ - Пловдив и че регистрационните номера не ги е връщал на П.и.
Адв. я. е представил и разпечатка за гражданска отговорност / л. 95/
от която е видно че към 23,01,2010г. процесното МПС не е имало валидно сключена
гр. Отговорност.
По искане на ответната община съдът е
допуснал ССЕ с вещо лице икономист, който да отговори какъв е размера на данък
върху превозните средства за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г., и
лихвите за просрочие към датата на съставяне на РА за лекия автомобил “***”, с
рег.№ ***, дължим от ревизираното лице И.Ж.П.
.
Съдът е изискал и служебна справка от сектор “Пътна полиция” ОД
МВР Пловдив, гр.Пловдив, ул.”Напредък” № 2, относно лек автомобил “***”, с рег.
№ ***, за първоначална регистрация, спиране и пускане в движение, прекратяване
и възстановяване на прекратена регистрация на лекия автомобил по регистрационен
талон, със собственик Г.А.П., починал на 25.04.2006 г., наследодател на
ревизираното лице И.П..
Такава справка е приложена по делото
/ л. 104-106/ , като от бланката за промяна на регистрацията се установява че
от 17,02,2004г. процесното МПС е спряно от движение по молба на Н.С.С..
Съдът е приел по делото,
неоспорено и заключението на вл. П. от
което се установяват дължимите задължения за внасяне за периода от 01.01.2013
г. до 31.12.2017 г., и лихви за просрочие към тях, изчислени към 05.09.2018 г.,
в размер на 286.00 лв. /двеста осемдесет и шест лева/ - главници данък върху
превозните средства, и 87.48 лв. /осемдесет и седем лева и четиридесет и осем
стотинки/ - лихви.
От правна страна съдът следва да изложи следното:
Спорът по същество е дали при спряно от
движение МПС се дължи данък.
Адвокат я. твърди , че възловия
момент в настоящият правен спор е дали съществува или не физически автомобила, че вещта е била отдавна погинала , далеч преди
ревизирания период, а ответната страна твърди че спирането на МПС от движение не е основание
за освобождаването му от данък, съгласно
52 и чл. 58 от ЗМДТ.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на
процесуалните правила, в съответствие с материалния закон.
Съдът следва да приеме за
безспорно установено, че регистрацията
на автомобила не е прекратена по реда и при условията на Наредба №І-45 от
24.03.2000 г., както и не е подадено заявление от собственика на автомобила по
реда на чл. 18а, ал. 3 от същата Наредба.
По силата на чл. 58, ал. 4, изр. 1 ЗМДТ за превозните средства, на които
е прекратена регистрацията, данък не се дължи от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение.
В случая нямаме прекратена регистрация в КАТ Пловдив и това не се спори
от страните.
Съгласно разпоредбите на чл. 52, т.
1, чл. 53 и чл. 54, ал. 1 ЗМДТ с данък върху превозните средства се облагат
превозните средства, регистрирани за движение по пътната мрежа, като
данъкът се заплаща от собствениците на превозни средства по постоянния им
адрес. Дължимостта на данък МПС е
обвързана с прекратяването на регистрацията – чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. Съгласно чл.
58, ал. 4 от ЗМДТ (в ред. от бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) за
превозните средства, на които е прекратена регистрацията, данък не се дължи от
месеца, следващ месеца на прекратяване на регистрацията за движение. За излезлите
от употреба моторни превозни средства, за които в нормативен акт е предвидено
задължение за предаване за разкомплектуване, данък не се дължи след прекратяване на регистрацията им за движение и
представяне на удостоверение за предаване за разкомплектуване.
Следователно, правото на собственост
върху превозното средство, попадащо в обхвата на чл. 52 ЗМДТ, е
правопораждащият юридически факт за дължимостта на данъка.
Практиката на ВАС е категорична и съдът е длъжен да се съобрази с нея. /Решения
по адм. д. № 10244/2018 г., 10117 / 2018г. , 6326/2018г. и 5433/2018г.
Въпреки че на 17,02,2004г. процесното
МПС е било спряно от движение , няма данни да е прекратена регистрацията му,
поради което следва да се приеме че материалния закон е приложен правилно и няма
основание за отмяна на оспорения РА.
Видно от приетата по делото и
неоспорена ССЕ , правилно в РА са изчислени дължимите задължения от П. за
периода 2013-2017година.
При очерталия се изход на делото и на
основание чл. 161 ал.1 от ДОПК жалбоподателя следва да заплати разноските на ответника по
производството, които се констатираха в размер на 300лева / 100 лв. за юк. Възн. и 200 лв. за ССЕ/. Съдът счита, че
процесното производство е по реда на АПК и за ответната община юк.
Възнаграждение следва да е в размер на 100лева , а не както се претендира в
размер на 300 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Пловдивски административен съд, 5-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Ж.П. с ЕГН **********,***
против Решение № 1/10.10.2018 г. на Кмет
на Община Куклен, с което е потвърден изцяло РА № 1/05.09.2018 г.
ОСЪЖДА И.Ж.П.
с ЕГН **********,*** да заплати на Община гр. Куклен съдебни разноски по делото в размер на 300 /триста/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд на Р.България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: