Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Ихтиман, 24.08.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, пети състав, в открито заседание на 28.07.2020 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ

при участието на секретаря Надя Борисова като разгледа докладваното от съдията НАХД № 226 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на И.Д.С. против Наказателно постановление № 20-0274-000332/15.04.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София, с което за нарушение на:

·        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

·        чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

·        чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

В жалбата се претендира отмяна на наказателното постановление, тъй като въззивника не е извършил вменените нарушения. Алтернативно моли за намаляване размера на наложените наказания до законоустановения минимум.

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от процесуално легитимирана страна срещу акт, подлежащ на въззивно обжалване.

Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна:

На 11.03.2020 г. около 07.50 часа в гр. Ихтиман, на бул. „…“,  при проверка на въззивника И.Д.С., който преди проверката управлявал собствения си лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № …., осъществена от свид. А.М. и С.Н. в качеството им на полицейски служител, не представил свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС), обезопасителен триъгълник и пожарогасител, като заявил, че има такива, без да ги представи на проверяващите.

А.М., в качеството на младши автоконтрольор при РУ на МВР – Ихтиман приел, че след като не представя СУМПС, обезопасителен триъгълник и пожарогасител, жалбоподателят не носи СУМПС, а управлявания от него лек автомобил не разполага с обезопасителен триъгълник и пожарогасител, поради което съставил срещу жалбоподателя АУАН за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1, чл. 139, ал. 2, т. 1 и чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП в присъствието на свид. С.Н..

Жалбоподателят заснел с мобилния си телефон част от процеса по съставяне на АУАН.

Въз основа на АУАН началникът на РУ на МВР – Ихтиман издал обжалваното в настоящото производство Наказателно постановление № 20-0274-000332/15.04.2020 г., с което за нарушение на:

·        чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 10 лв.;

·        чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

·        чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП на основание чл. 185 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер на 20 лв.;

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни доказателства, обективирани в показанията на свидетелите М., Н., АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, веществено доказателство компакт диск и извършения на същото оглед в съдебно заседание.

От показанията на разпитаните свидетели М. и Н. се установява, че жалбоподателят не е представил СУМПС, обезопасителен триъгълник и пожарогасител. Свидетелите напълно непротиворечиво изясняват, че въззивникът е бил поканен да представи СУМПС, но същият е отказал, както и че не е представил обезопасителен триъгълник и пожарогасител. Съдът кредитира в цялост показанията на свид. Н., тъй като същите са логични, последователни и намират пълна подкрепа в съставения АУАН. Свидетелят демонстрира ясен и последователен спомен за процесните събития Показанията му намират подкрепа и в показанията на свид. М.. Разминаването в показанията на двамата свидетели относно това дали жалбоподателят не е представил пожарогасител, както твърди свид. Н. или че е представил технически неизправен пожарогасител, който изглеждал като част от пожарогасител, както твърди свид. М. е без съществено значение, тъй като и в двата случая това сочи по същество на липса на пожарогасител. Доколкото показанията на свид. Н. хармонират с констатациите в съставения АУАН, който съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП има доказателствена стойност, те следва да бъдат кредитирани в цялост.

Не сочат на различен извод доказателствата, обективирани в извършения в съдебно заседание оглед на ВД – компакт диск, тъй като от записа се установява единствено как полицейските служители съставят АУАН на жалбоподателя. В кадър попада документ, подобен на СУМПС, но кадърът е кратък и не може да се види точният вид да документа. Този документ се намира в портфейла, държан от жалбоподателя и няма никаква възможност за идентификация на притежателя на документа и на неговия вид. При това положение липсва сигурна доказателствена основа, на въз основа на която да се направи извод, че към момента на проверката водачът е носел СУМПС. 

Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателя и намира, че същите представляват средство за защита, не доказателство. Те влизат в противоречие с показанията на полицейските служители, АУАН и твърденията в тях са изолирани. Обясненията не намират пряка или косвена подкрепа в представения видео-запис, като противно на твърденията на жалбоподателя, че разполага със снимки и видео-клипове, доказващи че към момента на проверката е носел СУМПС и автомобилът е бил оборудван с обезопасителен триъгълник, такива не са представени до приключване на съдебното следствие.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 вр. чл. 84 ЗАНН вр. чл. 314 НПК в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП/електронен фиш, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

Издадените АУАН и НП не страдат от формалните пороци по чл. 42, съотв. 57 от ЗАНН. АУАН е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е връчен надлежно на нарушителя. Описани са съставомерните признаци от обективна страна на извършеното деяние. Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложената заповед. При съставянето на АУАН са спазени изискванията на чл. 40, ал. 1 ЗАНН. АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 ЗАНН, като изводите му от фактическа страна напълно се потвърждават и споделят от настоящия състав. Законосъобразно административнонаказващият орган е приел, че деянията, авторството, вината и наличието на причинна връзка между поведението на водача и извършеното са безспорно доказани. По делото не са установени изключващи отговорността и/или вината обстоятелства.

Относно нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

От обективна страна на 11.03.2020 г. около 07.50 часа в гр. Ихтиман, на бул. „…“, в качеството на водач на лек автомобил марка „О.“, модел „К.“ с рег. № … не носил свидетелство за управление на моторното превозно средство.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС без свидетелството за управление на МПС и пряко целял това.

Изводът за пряк умисъл следва както от обективните действия на жалбоподателя, от които се извежда умисълът, така и от неговите обяснения.

Трябва да се отбележи, че при проверка жалбоподателят следва да докаже твърденията си, че е носи СУМПС, като просто твърдение в тази насока или кратко манифестиране на документ, който не може да бъде разчетен, не е достатъчно. Това следва да бъде осъществено преди или по време на съставяне на АУАН като представи на проверяващите съответния документ по начин, по който те да могат да се запознаят със съдържанието му или в съдебна фаза като ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си. Както беше посочено по-горе, това не е направено в производството. Дори жалбоподателят да е носил СУМПС, това е следвало да бъде удостоверено пред полицейските служители чрез предоставяне на СУМПС за проверка. Без да такива действия, свидетелите основателно са приели, че водачът не носи СУМПС, тъй като ако не могат да възприемат вида на документа и кой е неговият притежател, тъй като проверяваният отказва представяне на документа, е невъзможно да се направи извод, че същият е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 1, т. 1 ЗДвП.

Поради изложеното жалбоподателят правилно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Относно нарушението на чл. 139, ал. 2, т. 1 и т. 3 ЗДвП:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, тъй като е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Корса“ с рег. № СО4560АВ, който не е оборудван с обезопасителен триъгълник и с пожарогасител.

От субективна страна деянието е извършено с пряк умисъл. Жалбоподателят съзнавал, че предприема управление на МПС, което не е оборудвано с обезопасителен триъгълник и с пожарогасител и пряко целял това.

Изводът за пряк умисъл следва както от обективните действия на жалбоподателя, от които се извежда умисълът, така и от неговите обяснения.

Всичко изложено по-горе, досежно доказване носенето на СУМПС, важи и за настоящите нарушения. Неподкрепеното с обективни действия твърдение на жалбоподателя пред проверяващите, че автомобилът е оборудван с обезопасителен триъгълник и с пожарогасител, не сочи на изпълнение на задължението. При това положение актосъставителят основателно е приел, че са налице двете вменени административни нарушения. Полицейските служители не разполагат с право да претърсват автомобила за проверка на твърденията за наличие на обезопасителен триъгълник и пожарогасител, поради което правилно поведението му е подведено под горепосочените норми и е наказан за всяко от деянията на основание чл. 185 ЗДвП.

По вида и размера на наказанието:

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, .пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 10 лв. В този смисъл искането за намаляване размера на наложеното наказание е неоснователно.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 1 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 20 лв. В този смисъл искането за намаляване размера на наложеното наказание е неоснователно.

Жалбоподателят законосъобразно е наказан на основание чл. 185 ЗДвП за нарушение на чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП с наказанието, предвидено в същата разпоредба – „глоба“ съобразно абсолютно определения размер от 20 лв. В този смисъл искането за намаляване размера на наложеното наказание е неоснователно.

Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН,

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0274-000332/15.04.2020 г. на началника на РУ на МВР – Ихтиман към ОДМВР – София.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на АПК пред Административен съд–София област в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

        

РАЙОНЕН СЪДИЯ: