№ 1653
гр. София, 31.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Малчев
Калина В. Станчева
при участието на секретаря Алина К. Т.
като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело №
20221100500865 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20135634 от 09.06.2021 г., постановено по гр. д. № 7286/2016 г. на
Софийски районен съд, 44 състав, е осъдена Държавна агенция за бежанците при
Министерския съвет, ЕИК*******, да заплати на Т. С. К., ЕГН **********, по искове е
правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съответно сумата от 5646,66 лв. -
главница, представляваща дължимо възнаграждение за извършени преводачески услуги в
периода от м.10.2014 г. до м.11.2014 г. по договор № 01- 7613/13.06.2014 г., ведно със
законна лихва от датата на подаване на исковата молба - 9.02.2016 г. до окончателното
плащане, и сумата от 176,29 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2014 г. до 9.02.2016 г.,
като е отхвърлен иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 176,29 лв. до
пълния претендиран размер от 657,22 лв.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното производство -
Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, действаща чрез процесуалния си
представител, в неизгодната осъдителна част. Изложените доводи във въззивната жалба са за
неправилност на решението в обжалваната част. Поддържа се, че районният съд
необосновано е приел, че по делото е доказано изпълнението на конкретните преводачески
услуги. Изтъква се, че от събраните гласни доказателства в тази насока не може да се докаже
извършването на всеки конкретен превод през процесния период. Посочва се, че
съставените отчетни бланки не съобразени със заложените изисквания за форма и
съдържание, поради което също са негодни да докажат реалното изпълнение на услугите.
Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде
отхвърлен. Претендира се присъждане на сторените в съдебното производство разноски.
Ответникът по въззивната жалба - Т. К., действащ чрез процесуалния си представител,
е депозирал в законовоустановения срок отговор на въззивна жалба. В него се излагат
съображения за правилност и законосъобразност на решението на районния съд в
обжалваната част. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство
1
разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, намира следното по
предмета на въззивното производство:
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен
диспозитив в съответствие с мотивите на решението.
При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл. 269, изр. второ от
ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба
оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени
на относими към спора факти и на приложимите материално правните норми, както и до
проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни
норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване.
В случая с въззивната жалба е направено оплакване единствено относно приетите за
доказани факти и приложимото право, което очертава обхвата на въззивната проверка за
правилност.
Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално
правни норми. Първоинстанционният съд е изложил фактически констатации и правни
изводи, основани на приетите по делото доказателства, които въззивният съд споделя и на
основание чл. 272 ГПК, препраща към тях, без да е необходимо да ги повтаря. Относно
правилността на първоинстанционното решение в обжалваната част въззивният съд намира
наведените с въззивната жалба доводи за неоснователни. За да постанови обжалваното
съдебно решение, първоинстанционният съд правилно е съобразил релевантната фактическа
обосновка.
Изложените правни аргументи от районния съд, въз основа на които е уважил
предявените искове, са законосъобразни, обосновани са при правилно прилагане на закона и
след анализ на събраните по делото доказателства, поради което настоящият състав счита,
че постановеното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваната част.
Безспорно се установява от съвкупната преценка на събраните в
първоинстанционното производство доказателства, изпълнението от страна на Т. К. на
възложените му преводачески услуги и приемането им от ответника — възложител.
Съставените отчетни бланки за м.10.2014г. и м.11.2014г., подписани от служители на
Държавната агенция за бежанците, макар и частни свидетелстващи документи, се ползват с
доказателствена сила относно удостоверените в тях обстоятелства по фактическото
извършване на преводи през исковия период и броя отработени часове. По отношение факта
на приемане на изпълнението обосновано районният съд е съобразил, че установяването на
това обстоятелство може да се извърши с всички допустими в процесуалния закон
доказателствени средства. Приемането на работата по договор за изработка може и да не е
изрично, със съставяне на писмен акт, подписан от възложителя, като за това са достатъчни
и конклудентни действия. В този смисъл е практиката на ВКС, застъпена например в
решение № 250/11.01.2011 г. по т. д. № 535/2010 г., II т. о. и решение № 48/31.03.2011г. по т.
д. № 822/2010 г., II т. о. В разгеждания случай се установи, че ищецът е отчел
осъществените през исковия период преводи посредством съставяне на предвидените в
договора отчетни справки - бланки. Данните, че тези бланки се намират в държане на
Държавната агенция за бежанците и са осчетоводени от възложителя показателни, че същите
са му били и предадени. Не се твърди, нито се установява възложителят да е направил
възражения по изпълнението. От заключението на приетата от районния съд съдебно-
счетоводна експертиза, която въззивният съд кредитира като компетентно и обосновано
изготвена, се установява, че процесиите отчетни бланки са осчетоводени от Държавната
агенция за бежанците. В потвърждение на констатацията на вещото лице за счетоводното им
отразяване при възложителя е и приетата като доказателство справка от гл. счетоводител на
агенцията относно дължимите суми по тези бланки. Фактът на осчетоводяването на
издадените от ищеца фактури несъмнено съставлява извънсъдебно признание на ответника
2
/възложителя/ на задължението му за заплащане на уговореното възнаграждение и на
приемането на изработеното. Правилно районният съд е съобразил, че доколкото липсват
доказателства ответникът да е направил възражения за некачествено изпълнение,
приложение намира презумпцията по чл. 264, ал. 3 ЗЗД за правилно изпълнена работа.
Съгласно експертното заключение възнаграждението за отразените в бланките отработени
часове преводачески услуги, определено при прилагане на договорените часови ставки за
превод, възлиза на сумата от 3178,33 лв. — за м.10.2014г., и сумата от 2468,33 лв. - за
м.11.2014г., или общо 5646,66 лв. за двата месеца от исковия период. Напълно обосновано
районният съд е кредитирал заключението на приетата в първоинстанционното
производство съдебно-счетоводна експертиза, която не е оспорена от страните.
Следва да се подчертае, че неподписването на част от отчетните справки от служител,
изрично натоварен съгласно представената заповед № 03-556/18.06.2014г. с функциите на
контролиращ орган на агенцията, не изключва обективния факт на приемане на
извършеното изпълнение в разглеждания случай. Всички приети доказателства са напълно
достатъчни да за установяването на фактическото извършване на услугите и тяхното
приемане от възложителя като основание да се ангажира отговорността на последния за
плащане на уговореното възнаграждение.
Неоснователни са възраженията на въззивника, обективирани във въззивната жалба.
Същите се основават на твърдения за липсата на доказана приемане от страна на Държавна
агенция за бежанците на извършените услуги. Тези твърдения са напълно безпочвени и са
оборени от приетите доказателства в първоинстанционното, които по-горе бяха обсъдени от
въззивния съд. Предвид техния бланкетен характер и липсата в тях на конкретност,
относима към предмета на спора, въззивният съд не намира за необходимо да ги обсъжда по
- детайлно.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното
решение на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК следва да се потвърди в обжалваната
част.
По разноските във въззивното производство:
Въззиваемият на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК има право на разноски,
като в разглеждания случай съгласно представеният списък по чл. 80 ГПК се претендират
такива за изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. За реалното заплащане
на този размер на адвокатско възнаграждение в брой от Т. С. К. в полза на адв. Т. е
представен договор за правна защита и съдействие от 15.01.2023 г., от чието съдържание се
установява това обстоятелство. Направеното от страна на ответника искане за намаляване по
реда на чл. 78, ал. 5 ГПК поради прекомерност на претендираните от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение е основателно, тъй като въззивното производство не е със
съществена фактическа и правна сложност, респективно процесуалният представител на
въззиваемият дори не се е явил в проведеното по делото открито съдебно заседание.
Възнаграждението следва да се намали до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – 870 лева,
който въззивният съд ще присъди.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в обжалваната част решение № 20135634 от 09.06.2021 г.,
постановено по гр. д. № 7286/2016 г. на Софийски районен съд, 44 състав.
ОСЪЖДА Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет, ЕИК*******, да
заплати на Т. С. К., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. с чл. 273 ГПК
сумата от 870 лева – сторени разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
3
Решението на въззивната инстанция може да бъде обжалвано пред Върховния
касационен съд с касационна жалба в 1-месечен срок от получаването на препис, при
обосноваване на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4