РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. К., 15.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20215510102434 по
описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК във вр. с
чл.79 ал.1 и чл. 86 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът твърди, че в срока по чл.415, ал.1 от ГПК и в изпълнение указанията
по ч.гр.д.№2010/2021г. по описа на РС-К., предявява иска с правно основание
чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1, т.1 от ГПК относно вземанията срещу
солидарния длъжник М. Д. Д., в общ размер *** лв. включващи: *** лв.
главница, *** лв. договорно възнаграждение, *** лева възнаграждение за
закупена услуга Фаст, *** лева възнаграждение за закупена услуга Флекси,
*** лева лихви за забава от 11.02.2020г. до 08.05.2021г., *** лева законна
лихва от 08.05.2021г. до 23.06.2021 г. и законна лихва върху главницата до
изплащане на вземането, по Договор за потребителски К.
№********/23.01.2020г. сключен между „П.К.Б.“ ЕООД като К.ор и
солидарно задължените лица И.Р.Р. и М.Д. Д.. Договорът бил сключен при
следните параметри: сума на К.а: *** лв.; Срок на К.а: 24 месеца; Размер на
вноската: *** лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.04 %; Годишен
лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден:0.11 %; Общо задължение
по К.а: *** лв. Поискан и закупен пакет от допълнителни услуги:
Възнаграждение за закупена услуга „Фаст“: *** лв.; Възнаграждение за
закупена услуга „Флекси“: *** лв.; Размерът на вноската по закупена
допълнителна услуга/и бил в размер на *** лв., дължима ведно с месечната
погасителна вноска. Общо задължение по К.а и по пакета от допълнителни
услуги: *** лв.; Общ размер на вноска: *** лв.; Дата на погасяване: 10-ти ден
1
от месеца. Съгласно подписаните декларации към Договора за потребителски
К. (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), клиентите
внимателно се запознали преди подписване на договора, приемали и нямали
забележки към тях и се задължавали да ги спазват; заявявали, че били
уведомени и разбирали, че изборът и закупуването на допълнителна услуга не
е условие за сключването на договора, разбирали съдържанието му и с
подписването му изразявали съгласието си с всичките му разпоредби, че били
запознати с Тарифа за таксите, която приемали. Солидарните длъжници
поемали задължение по Договор за потребителски К. №********, като го
сключват за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер
на *** лв. и падежна дата всяко 10-то число на месеца. Съгласно т.V от
Договора И.Р.Р. пожелал да бъде извършено рефинансиране на стари негови
задължения с част от отпусната сума, както следва: Задължение в размер на
*** лева към К. АД; Задължение в размер на *** лева към Ф.Б. ЕООД;
Задължение в размер на *** лева към „И.Ф.“ ЕООД. Твърди, че „П.К.Б.“
ЕООД изпълнявало точно и в срок задълженията си по договора, като на
23.01.2020г. превело остатъчната парична сума в размер на *** лв. по
посочената от И.Р.Р. банкова сметка. Общият размер на отпуснатата сума по
договора била *** лв. Съгласно чл. 4 от Общите условия договорното
възнаграждение по заема било предварително определено в погасителния
план и е в размер на *** лева. В т.V солидарните длъжници заявили
изричното си желание да закупят следните допълнителни услуги: Фаст-
приоритетно разглеждане в размер на *** лв.; Флекси- гъвкав погасителен
план в размер на *** лв. при кандидатстването за потребителски К..
Солидарните длъжници не изпълнявали поетите договорни задължения, като
заплатили само две пълни погасителни вноски и една непълна вноска от
10.03.2020г. След изпадането им в забава и съгласно уговореното и прието от
страните в чл.12.3 от общите условия към Договора за потребителски К. на
08.05.2021г. била обявена предсрочната изискуемост на задължението, като на
солидарните длъжници били изпратени уведомителни писма с обратна
разписка, с което бил направен опит те да бъдат уведомени, че е обявена
предсрочна изискуемост на К.а. Адресът, на който било изпратено
уведомителното писмо до ответника М. Д. Д. бил идентичен с този, който бил
посочен на всички документи в договора. На този адрес, уведомителното
писмо не било потърсено от получателя. Към настоящия момент, размерът на
погасеното от солидарните длъжници задължение по ДПК №******** бил в
общ размер *** лева . С плащанията си солидарните длъжници погасили част
от задълженията по договора, от които номинал в размер на *** лв. Сумата от
*** лева отишла за погасяване на лихвите за забава по К.а, на основание
т.12.1 от ОУ. Така длъжникът М. Д. Д. дължала сума в общ размер на ***
лева, включващ: главница -*** лева; договорно възнаграждение -*** лева,
възнаграждение за закупена услуга Фаст -*** лева, възнаграждение за
закупена услуга Флекси- *** лева, лихви за забава -*** лева от 11.02.2020г.,
дата на изпадане на длъжника в забава до 08.05.2021г. (дата на предсрочна
изискуемост), законна лихва -*** лева от 08.05.2021г. датата на предсрочна
изискуемост до 23.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата до
изплащане на вземането, представляващо неизплатено задължение по Договор
за потребителски К. №********. Дружеството претендира и законна лихва в
размер на *** лева, дължима от 08.05.2021г. - датата на предсрочна
2
изискуемост до 23.06.2021 г. и законна лихва от датата на входиране на
заявлението до изплащане на вземането. Поради неизпълнението на
договорното задължение дружеството подало заявление за по чл.410 от ГПК
въз основа на което е образувано ч.гр.д.№2010/2021 г. по описа на РС-К. и
издадена заповед за изпълнение срещу която солидарният длъжник М. Д. Д.
подала възражение. Сочи, че съдът отхвърлил заявлението в частта, с която
дружеството претендирало възнаграждение за закупена услуга Фаст и
закупена услуга Флекси, като на основание чл.415, ал.1 , т.3 и ал.3 от ГПК
предявява и осъдителен иск. Моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено, че съществува вземане на „П.К.Б.“ ЕООД срещу
длъжника М. Д. Д. за сумите: *** лева главница, *** лева договорно
възнаграждение, *** лева лихви за забава от 11.02.2020г. до 08.05.2021г., ***
лева законна лихва от 08.05.2021г. /датата на предсрочна изискуемост/ до
23.06.2021 г., ведно със законна лихва върху главницата до изплащане на
вземането, както и да осъди М. Д. Д. да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД сумите: ***
лева представляващо неизплатено възнаграждение за закупена услуга Фаст и
възнаграждение в размер на *** лева за закупена услуга Флески, ведно със
законна лихва до изплащане на вземането. Претендира съдебни разноски.
В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът
оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че процесния договор за К.
е нищожен/недействителен като противоречащ на добрите нрави, сключен
при неспазване нормите на чл.11, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, вр. с чл.22 от ЗПК, с
произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, както и поради
неравноправност на клаузата, уреждаща размера на дължимата годишно
лихва. Ответника прави възражение по чл.147, ал.1 от 33Д, като заявява, че
има качеството на поръчител по договора за К. и към датата на депозиране на
заявлението по ч.г.д.№2010/2021г. на РС-К. преклузивния срок по чл.147 ал.1
ЗЗД бил изтекъл поради непредявяването на иск в шестмесечния срок.
Заявява, че уведомлението за предсрочната изискуемост не било надлежно
връчено и до настоящия момент, като твърди, че действието на договора за К.
не било прекратено. , поради което исковете се явявали недопустими,
алтернативно - неоснователни. Между нея и ищеца възникнало облигационно
правоотношение по договор за К. №********, по който тя била поръчител, а
не солидарен длъжник. В договора за К. не ставало ясно, какво е включено в
годишния процент на разходите и как бил формиран, тъй като единствено
било посочено, че ГПР възлизал на 49.04 %. Нормата на чл. 26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД определяла за нищожни договорите, които противоречат на закона.
Противоречието се изразявало в неспазването на императивна правна норма
или основен правен принцип. Договорът бил нищожен, тъй като при
сключването му били нарушени разпоредбите на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК. Съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, договор за потребителски К. бил
недействителен, ако не са посочени - приложимият лихвен процент и
условията за прилагането му. В случая, в договора било посочено, че
годишният лихвен процент е фиксиран - 41 %. Липсвала обаче разпоредба за
условията за прилагането му. Липсвало уточнение за базата, върху която се
начислявал лихвеният процент - дали върху целия размер на К.а или върху
остатъчната главница. Тоест не ставало ясно как е разпределян лихвеният
процент във времето - за какъв период, върху цялата дължима главница или
3
съобразно поетапното й намаляване. Затова счита, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, което водело до недействителност на
процесния договор, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от
ЗЗД. В чл.19, ал.1 ЗПК се предвиждало, че годишният процент на разходите
по К.а изразявали общите разходи по К.а за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения К.. Годишният процент на разходите по К.а се изчислявали по
формула съгласно приложение №1, като се вземали предвид посочените в
него общи положения и допълнителни допускания - ал.2. Годишният процент
на разходите не можел да бъде повисок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определен с
постановление на Министерския съвет на Република Б.- ал.4. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал.4, се считали за нищожни - ал.5. В
договора бил посочен ГПР - 49.04 %, както и че при изчисляване на ГПР
било взето под внимание следното: договорът ще е валиден за целия
договорен период, всяка от страните ще изпълнява точно в срок своите
задължения, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви
за забава и неустойки за неизпълнение на което и да е от задълженията по
договора за К.. Поставянето на К.ополучателя в положение, за да разбере
действителния размер на годишния процент на разходите, да тълкува всяка
една от клаузите в договора и да преценява дали тя създава задължение за
допълнителна такса по К.а, противоречало на изискването за яснота, въведено
с чл.11, т.10 ЗПК, поради което процесният договор следвало да се счете за
недействителен на това основание съгласно изричната разпоредба на чл.22
ЗПК. Максималният размер на договорната лихва /възнаградителна или за
забава/ бил ограничен винаги от чл.9 ЗЗД, съгласно който страните могат
свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не
противоречи на добрите нрави. За противоречащи на добрите нрави се
считали сделки, с които неравноправно се третирали икономически слаби
участници в оборота, използвало се недостиг на материални средства на един
субект за облагодетелстване на друг и пр.. В случая, отразеният в договора
ГЛП - 49.04% надвишавал трикратния размер на законната лихва за периода
на договора. Накърнен бил принципът за еквивалентност на насрещните
престации, в хипотезата на нарушение на добрите нрави - чл.26, ал.1, предл.3
ЗЗД. В съответствие с чл.26, ал.4 ЗЗД, същата следвало да се замести по право
от повелителни правила на закона, като се приеме дължимост на лихвата до
размера от 10 % - законната лихва. Изброените допълнителни услуги не
водели до някаква икономическа полза за ответника, която да е еквивалентна
на уговорената цена. На практика било уговорено заплащането на
възнаграждение за една възможност - възможността за предоставянето на
услугите, т.е., че възнаграждението не е цената на услугите, а било дължимо
за възможността на длъжника да поиска промяна в договора му за К. във
всеки един момент, а не за реално предоставени такива. Не били ангажирани
и доказателства да и е предоставена някоя от сочените услуги, а
възнаграждение било прекомерно и в противоречие с принципите на
справедливост. На практика, заплащала се сума в размер на ***лв., но без
насрещно задължение на К.одателя да отпусне допълнителна сума за К. или
4
еквивалентна престация. В §1, т.1от ДР на ЗПК била предвидена възможност
за заплащане на разходи по К.а за допълнителни услуги, свързани с К.а, но в
случая не била налице тази хипотеза. Допълнителни услуги според чл.10а,
ал.1 от ЗПК били такива услуги, които са свързани с договора за
потребителски К., но нямат пряко отношение към насрещните престации на
страните, например, издаването на различни референции, удостоверения и
служебни бележки за отпуснатия К., за размера на текущото задължение и др.
Дейностите, предмет на споразумението, за които ищецът претендирал, че се
дължи възнаграждение за допълнителни услуги били във връзка с изпълнение
на задълженията на страните по договора и за тях не се дължало заплащане от
К.ополучателя на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК. Освен това, съгласно чл.10а,
ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или
комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски К., а в случая било определено общо възнаграждение за
всички посочени допълнителни услуги. Сочи, че разпоредбите, уреждащи
заплащането на цената на допълнителните услуги се явявали и неравноправни
по смисъла на чл.143, ал.1, т.3 от ЗПК, тъй като за да се възползва длъжникът
от всички допълнителни услуги по сключеното споразумение се изисквало
одобрение от К.ора, което означавало, че той следвало да плати
предварително за възможност, която изцяло зависела от волята на К.ора. С
тези клаузи се въвеждало задължение на едната страна по договора да заплати
за нещо, което има по силата на самия закон - правото на страните да
променят срока на падежа на договора, както и свободата им да отложат една
или повече погасителни вноски, което водило до значителна неравноправност
на същите. Счита, че клаузите, с които било уговорено заплащане на
възнаграждение за допълнителния пакет услуги, се явявали нищожни. Освен
това, моли да бъде прогласена нищожността на клаузата по чл.12.4 от общите
условия към договора, съгласно която след прекратяване на договора
оставало в сила задължението на клиента да заплати остатъчните и погасени
вноски по погасителен план, включващи и възнаграждението при закупен
пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и таксите по чл.17.4. Счита, че
същата се явявала неравноправна по смисъла на чл.143, т.5 и т.19 от ЗЗП и
като такава нищожна, съответно нищожна и на основание чл.26, ал.1, пр.З от
ЗЗД. Твърди, че няма качеството на солидарен длъжник по договора за К., а
на поръчител. Поръчителят, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД не отговарял за
главното задължение, ако К.орът не е предявил иска си в шестмесечен срок от
падежа. Шестмесечният срок бил краен и преклузивен, като за изтичането му
съдът следял служебно и след изтичането му се прекратявало самото
поръчителство /в т.см. т.4 б от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. по
тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК/. По делото нямало спор, че ищецът-К.ор
не е предявявал иск против длъжника - К.ополучател /такова обстоятелство не
се и твърдяло/. В представеното уведомление за настъпила предсрочна
изискуемост ищецът, позовавайки се на действащите Общи условия,
уведомявал ответницата, че считано от 08.05.2021 г. процесният „договор за
К. е обявен за предсрочна изискуем, но нямало представени доказателства
уведомлението да е доведено до знанието поради което предсрочната
изискуемост на К.а не била настъпила. Съобразно т.18 на ТР №4/18.06.2014 г.
по тълк. д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК К.орът следвало да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на К.а, като
5
уведомлението следвало да предшества подаването на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. В конкретния случай, не можело да се
заключи, че изявлението на ищеца за едностранното прекратяване на
договора поради предсрочната изискуемост на заема е достигнало до нея
преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Срокът на процесния
договор съгласно погасителния план бил до 10.01.2022г. и към настоящия
момент същият нито бил изтекъл, нито действието на договора било
прекратено. Освен това, счита процесният договор за потребителски К. за
недействителен на основание чл.22 от ЗПК, във вр. чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от
ЗПК, поради което моли съда да отхвърли предявеният иск като
неоснователен и недоказан. Претендира съдебни разноски.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:
От приложеното ч.гр.д.№2010/2021г. по описа на Районен съд –К. се
установява, че в полза на „П.К.Б.“ ЕООД е издадена заповед №582/24.06.2021
г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу И.Р.Р. и М. Д.
Д., солидарно да заплатят сумите: *** лв. главница, *** лв. договорна лихва,
*** лв. лихва за забава от 11.02.2020г. до 08.05.2021г., *** лв. законна лихва
от 08.05.2021г. до 23.06.2021 г. и законна лихва върху главницата от
24.06.2021 г. до изплащане на вземането по Договор за потребителски К.
№******** от 23.01.2020г., както и разноски по делото: *** лв. държавна
такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение, а с разпореждане
№721/24.06.2021 г., заявлението на „П.К.Б.“ ЕООД срещу И.Р.Р. и М. Д. Д. е
отхвърлено за сумите: *** лв. възнаграждение за закупена услуга Фаст и ***
лв. възнаграждение за закупена услуга Флекси като неоснователно. Заповедта
е връчена на длъжника Иван Р.Райков на 04.07.2021 г., а на М. Д.Д.- на
30.06.2021 г. Поради липса на подадено възражение, заповедта по отношение
на длъжника И.Р.Р. влязла в сила. В срока по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът
М. Д.Д. е възразила срещу издадената заповед за изпълнение. В срока по
чл.415, ал.4 вр. с ал.1, т.1 и т.3 от ГПК К.орът „П.К.Б.“ ЕООД е предявил
против М. Д. Д. иск за установяване на вземанията по издадената заповед за
изпълнение и осъдителен иск за вземанията, за които съдът е отказал да
издаде заповед за изпълнение.
От приетите по делото заверени копия на Договор за потребителски К. П.к.
Стандарт №********, декларация от 23.01.2020г., Общи условия на П.К.Б.
ЕООД към договор за потребителски К. – версия 2/22.08.2019г., Стандартен
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските К.и
от 23.01.2020г. и Искане за отпускане на потребителски К. П.к. Стандарт
№********/23.01.2020г., се установява, че договорът за потребителски К. е
сключен на 23.01.2020 г. между „П.К.Б.“ ЕООД като К.ор, И.Р.Р. като
К.ополучател- клиент и М.Д. Д.- солидарен длъжник, като К.орът предоставил
на клиента К. в размер на *** лв. с избрани в т.V допълнителни възможност
за рефинансиране на задължение на И.Р.: към К. АД в размер на *** лева;
към Ф.Б. ЕООД в размер на *** лева; към И.Ф. ЕООД в размер на *** лева-
по посочени банкови сметки. В т.IV на договора, страните са договорили
следните параметри: сумата по К.а: *** лв. е за срок от 24 месеца, с размер на
вноската: *** лв., при Годишен процент на разходите (ГПР): 49.04 %, с
Годишен лихвен процент: 41.00 %; Лихвен процент на ден: 0.11 %; и Общо
6
задължение по К.а: ***лв. били са поискани и закупени допълнителни
услуги: фаст- право на приоритетно разглеждане и изплащане на
потребителския К. с възнаграждение *** лв.; и Флекси- право на промяна на
погасителния план на потребителския К., с възнаграждение *** лв. Страните
уговорили задължението по К.а и по пакета от допълнителни услуги да е в
общ размер *** лв., при общ размер на вноска: *** лв. и дата на погасяване:
10-ти ден от месеца. По делото е приет и погасителен план към Договор за
потребителски К. № ******** със закупена допълнителна услуга.
Погасителен план към договор за потребителски К. №******** със закупена
допълнителна услуга. Видно от 4 бр. платежни документи за К.ен превод с
банкова референция: 067029970040402/23.01.2020г.,
067029970040399/23.01.2020г., 06702997 0040397/23.01.2020г.,
067029970040394/23.01.2020г., сумите по т.V за рефинансиране са преведени
по посочените банкови сметки, като й сумата *** лв. преведена на И.Р.Р. по
посочена от него банкова сметка в „Банка ДСК“ АД.
Приложено е и извлечение по сметка към договор за потребителски К.
№******** към 26.07.2021г., в което са отразени две плащания с общ размер
*** лв.; първото на 11.02.2020 г. и второ на 10.03.2020 г. с остатъчно
задължение *** лв.
Не е оспорено, че плащането на вноските по К.а е преустановено след
10.03.2020 г.
С уведомително писмо от 13.05.2021г. /л.19/, К.орът “П.К.Б.“ ЕООД,
уведомява М.Д. в качеството на солидарен длъжник по сключения с нея и
И.Р.Р. договор за потребителски К. №********/23.01.2020г., че поради
неплащане на вноските К.ът е обявен за предсрочно изискуем с обща
дължима сума *** лв., от която: непогасена част от задължението- *** лв.,
лихви за забава- *** лв., такси по тарифа-*** лв. и е посочена банкова
сметка, по която задължението да бъде платено. Видно от приложените
заверени копия на писмо с обратна разписка, уведомлението, изпратено за
връчване чрез Български пощи, на адреса на М.Д. в гр.К., ж.к.“В.Л.“ бл.**,
вх.В, ет.8, ап.**, е върнато като непотърсено.
От така установеното, съдът прави следните правни изводи:
Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422
вр. с чл.415 от ГПК вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД е предявен в законоустановения
едномесечен срок и е допустим. За ищеца-К.ор е налице правен интерес от
установяване съществуването на вземането му, тъй като срещу заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадената по ч.гр.д.
№2010/2021 г. по описа на РС-К. длъжникът М. Д. Д. е подала възражение в
срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Съгласно договора за потребителски К. П.к. Стандарт №******** от
23.01.2020 г., ответникът М. Д. Д. е солидарен длъжник и с оглед
задълженията й съдът следва да се произнесе по наведените с отговора на
исковата молба възражения.
Съгласно клаузата на т.10.1 от ОУ към процесния договор „на основание
чл.121 до чл.127 от ЗЗД солидарният длъжник / СД/ се задължава да отговаря
за задълженията на клиента /КЛ/, за погасяване на К.а, възнаграждението при
закупена допълнителна услуга, за евентуално наложените договорни санкции
7
и следващи задължения, произтичащи от договора за потребителски К. и
общите условия, а в т.10.2 от ОУ е записано, че „задълженията на солидарния
длъжник спрямо К.ора са поети при условията на солидарност и К.орът има
право да изисква изпълнение както от клиента, така и от солидарния
длъжник; до обявяване на ДПК за предсрочно изискуем по реда на чл.12,
К.орът комуникира с клиента по повод размера на задълженията и
необходимостта от изпълнение, а в случай че няма точно изпълнение- и със
солидарния длъжник.“. При тълкуване на тези клаузи съобразно критериите,
визирани в чл.20 от ЗЗД съдът счита, че подписвайки договора за ответника
М.Д. е възникнала пасивна солидарност за задълженията по договора, но
предвид действащата съдебна практика за възникване на солидарната
отговорност следва да е налице определено правно основание и не е
достатъчно в договора да е записано, че едно лице отговаря солидарно с
длъжника, доколкото солидарна отговорност „по принцип“ не съществува, от
където възниква необходимост съдът да изясни конкретното договорно
основание по чл.121 от ЗЗД./ в т.см. Решение № 213/6.01.2017 г. по гр.д.
№5864/2015 г. на ВКС, IV г.о./. Солидарната отговорност е налице във всички
случаи, когато К.орът има възможност да изисква от всеки от длъжниците
цялото си вземане, като изпълнението на един погасява дълга и освобождава
всички длъжници / чл.122 от ЗЗД/. Общите правила, уредени в чл.121- чл.127
от ЗЗД, са приложими за всички случаи, когато е налице пасивна
солидарност, стига нещо друго да не е уговорено. Разликите се следват, както
от изрично съдържащите се в този смисъл уговорки, така и от основанието за
възникване на солидарността. Съгласно разпоредбата на чл.121 от ЗЗД
солидарност между двама длъжници възниква по силата на закона или ако е
уговорена между страните. Солидарна отговорност може да уговорена и по
договор за заем. Доколкото договорът за заем е реален договор, солидарна
отговорност е уговорена, когато две лица са получили паричната сума общо,
т.е. без разграничение каква част поема всяко едно от тях и независимо от
това на кое от тези лица е предадена фактически. Изводите за възникване на
солидарна отговорност следва да се основават и на уговорката относно
поетото задължение за връщането на сумата - дали К.орът може да
претендира пълния размер на предоставения заем от всеки един от
длъжниците или всеки длъжник отговаря пред К.ора за определена част от
задължението. Солидарна отговорност възниква и при договор за
поръчителство- чл.141, ал.1 от ЗЗД, когато едно лице отговоря пред К.ора за
изпълнение на задължението на длъжника, или в случая на договор за заем,
поръчителят отговаря пред К.ора за връщане на паричната сума, без да е
получил същата в собственост. По силата на чл.138, ал.1 от ЗЗД
поръчителството следва да е уговорено писмено, като тази форма на договора
е за действителност на съглашението или изявлението./ Решение
№24/03.04.2013 г. по т.д.№998/2011 г. на ВКС, I т.о./. Предвид
доказателствата и установената фактическа обстановка, съдът намира, че
ответникът не е съдлъжник по процесния договор, доколкото от последния е
видно, че К.ополучател /клиент, съгласно терминологията в договора/ е само
И.Р.Р., а ответникът М. Д. Д., отговаря пред К.ора за изпълнение на
задължението т.е. за връщане на паричната сума, без да е К.ополучател, което
я определя като поръчител по договора, доколкото не са на лице други
основания за възникване на солидарност извън поръчителството- всъпване в
8
дълг, авал, делкредере. Задължението на поръчителя зависи от
съществуването на главното задължение и е функция на главното задължение,
за разлика от солидарната задълженост, но е винаги акцесорно на главното
задължение за разлика и от встъпването в чужд дълг, и от солидарната
задълженост. Поръчителят отговаря на собствено правно основание, докато
встъпилият в дълг дължи на същото правно основание, по силата на което
дължи и първоначалният длъжник и солидарно с него.Съгласно клаузите на
чл.7 от ОУ, макар и озаглавен "Права на КЛ/СД" са уредени права само за
К.ополучателя относно възможността да се откаже от договора т.е. едно от
основните права по основното правоотношение /договора за потребителски
К./ е предоставено единствено на К.ополучателя/ клиент. В подкрепа на
тезата, че договорът е подписан от ответницата в качеството й на поръчител,
обезпечаващ в лично качество задълженията на главния длъжник-
К.ополучател, е: обстоятелството, че единствено К.ополучателят е получил
екземпляр от ДПК, ОУ, допълнителен план и споразумение; записаното в т.Е
от Декларацията, подписана от К.ополучателя и ответницата: единствено
К.ополучателят декларира, че неполучаването на посочените документи не го
освобождава от изпълнение на задълженията му по договора; погасителният
план и стандартният европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските К.и са подписани само от К.ополучателя, не и от
ответницата. Тези действия сочат недвусмислено, че само клиентът и К.орът
са страни по основното правоотношение, а ответницата се явява само личен
гарант пред К.ора за изпълнението на задълженията на клиента
/К.ополучател. Тя няма качеството на съдлъжник, тъй като не придобива
каквито и да било права от К.а нито преки нито косвени, нито се намира в
някакви отношения с К.ополучателя което евентуално да обоснове солидарна
отговорност на двамата. Поръчителят е лице, което се задължава да отговаря
към К.ора за чужд дълг солидарно с длъжника, а съдлъжникът е лице, което
отговаря за собствен дълг солидарно с другия длъжник за едно тяхно общо
задължение. Основната разлика между поръчителството и солидарните
задължения е, че за разлика от отговорността на солидарните длъжници по
чл.121 и сл. от ЗЗД, отговорността на поръчителя има акцесорен характер.
Предвид гореизложеното съдът приема, че ответникът М.Д. има качеството
на поръчител по процесния договор, поради което е необходимо да се
разгледа възражението й по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Поръчителят, съгласно чл.147, ал.1 от ЗЗД не отговаря за главното
задължение, ако К.орът не е предявил иска си в шестмесечен срок от падежа
на главното задължение. За да може да започне да тече шестмесечният срок
по ч.147, ал.1 от ЗЗД цялото вземане на К.ора трябва да е станало изискуемо
поради настъпване на падежа, защото поръчителят отговаря за изплащане на
целия дълг, а не само на отделните негови вноски. Падежът настъпва с
изтичане на крайния срок за погасяване на К.а или когато, поради виновно
неизпълнение на задължения по договора за К., длъжникът изгуби
преимуществата на срока и К.ът бъде обявен за предсрочно изискуем.
Следователно срокът по чл.147, ал.1 от ЗЗД по отношение на цялото вземане
започва да тече след уведомяване на длъжника и на поръчителя, че К.ът е
превърнат в предсрочно изискуем. / в т.см. решение №114/07.09.2016 г. по т.д.
№362/2015 г. на ВКС, II т.о/. В случая ищецът твърди, че К.ът е обявен за
9
предсрочно изискуем на 08.05.2021 г., за което длъжниците са уведомени. В
т.12.3- т.13.4 от Общите условия на ищеца са уредени предпоставките и
начина на обявяване на предсрочна изискуемост на К.а, както и връчване на
уведомлението по чл.12.3. По делото не се доказа уведомлението на ищеца
/К.ор/ за обявяване на процесния К. за предсрочно изискуем, да е доведено до
знанието на длъжниците по процесния договор за потребителски К. преди
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Следва да се посочи, че макар
ищецът да е небанкова финансова институция постановките на т.18 на ТР
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК са задължителни и за
него т.е. предсрочната изискуемост на К.а задължително следва да бъде
надлежно съобщена на длъжника. На 11.08.2021 г., с връчване на исковата
молба за отговор на ответника, волята на ищеца за обявяване на К.а за
предсрочно изискуем е достигнала до поръчителя, а заявлението за издаване
на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК е
подадено в съда на 24.06.2021 г. Предвид установеното следва да се приеме,
че към датата на подаване на заявлението преклузивният 6-месечен срок по
чл.147, ал.1 от ЗЗД изобщо не е започнал да тече, следователно не е изтекъл и
ответникът като поръчител е солидарно отговорна за задължението на
К.ополучателя.
Съгласно Тълкувателно решение №8/02.04.2019 г. по тълк.д.№8/2017 г., на
ВКС, ОСГТК, допустимо е при предявен иск по реда на чл.422 от ГПК за
установяване дължимост на вземане по договор за К. поради предсрочна
изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Предявеният по реда на
чл.422 от ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков К. поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл.410 от ГПК.Съгласно чл.142 от ЗЗД „поръчителят може да
противопостави на К.ора всички възражения, принадлежащи на длъжника,
както и да направи прихващане с вземане на длъжника към К.ора. Той не губи
тия права и когато длъжникът се е отказал от тях или е признал своето
задължение.“. В случая ответникът се противопоставя на К.ора с възражения
за нищожност на клаузи на договора за потребителски К.. Предвид
съдържанието на процесния договор същият съдържа всички изискуеми
реквизити на договор за К.. В самия договор са посочени сумата по К.а, срок
на К.а, размера на погасителната вноска, дължимата сума по К.а, посочен е
годишният лихвен процент – 41,00 %, който е фиксиран -/§1, т.4 и т.5 от ДР на
ЗПК/ и не е предвидена възможност за промяната му, посочен е и годишният
процент на разходите – 49,04 %, който е в границите, определени в чл.19, ал.4
от ЗПК, а в погасителния план към договора са диференцирани размера на
всяка месечна погасителна вноска, датата й на плащане, както какъв размер
от главницата и какъв размер от лихвата се погасява, поради което не са
допуснати нарушения на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. Разпоредбата на чл.19,
ал.4 и ал.5 от ЗПК сочи, че годишният процент на разходите не може да бъде
по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения,
10
а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат нищожни. Към
датата на сключване на договора за К. липсват императивни разпоредби на
закона по отношение размера на възнаградителната лихва. При положение, че
се касае за потребителски договор, при който едната страна е по-слаба
икономически, поради което се ползва със засилената защита на ЗЗП и ЗПК,
следва да се приеме, че максималният размер на лихвата (било
възнаградителна, било за забава) е ограничен. Обратното би означавало
икономически по-слаби участници в оборота да бъдат третирани
неравноправно, като недостигът на материални средства за един субект се
използва за облагодетелстване на друг. Поради това в съдебната практика
трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка,
предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на
законната лихва, а за обезпечени К.и – двукратния размер на законната лихва
/в т.см. решение №378/18.05.2006 г. по гр.д.№315/2005 г. на ВКС, II г. о.,
решение № 906/30.12.2004 г. по гр.д.№ 1106/2003 г. на ВКС, II г. о.,
определение № 901/10.07.2015 г. по гр.д.№6295/2014 г. на ВКС/.
Следователно при преценка съответствието на спорната договорна клауза с
добрите нрави, следва да се вземе предвид съотношението между уговорения
с нея размер на възнаградителна лихва и законната лихва. Размерът на
последната е общоизвестен – към основния лихвен процент на БНБ, се
прибавят десет пункта и към датата на сключване на процесния договор е
10%. Следователно, уговорената в процесния договор възнаградителна лихва
в размер на 41, 00 % годишно е повече от четири пъти по-висока от размера
на законната лихва. С оглед изложеното съдът намира, че уговорката досежно
възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави /критерии за норми
на поведение, установени в обществото/ и се явява нищожна. Поради това, че
нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме,
че възнградителната лихва не е уговорена между страните по договора и
такова задължение не е възникнало за ответника. Съдът намира за
необходимо да посочи, че в хипотезата на чл.22 във вр. с чл.23 от ЗПК чл.22,
следва да се приложи разпоредбата на чл.26, ал.4, пр.1 от ЗЗД тъй като, в
случая се касае за частичната недействителност, уредена с изрична
императивна норма, която води до извода, че след като е предвидено, че
потребителят връща само главницата, договорът е недействителен само в
частта за договорната лихва, а главницата продължава да се дължи. Тъй като
срокът на процесния договор е изтекъл на 10.01.2022 г. т.е след предявяване
на иска- факт, който съдът следва да вземе предвид по арг. на чл.235, ал.3 от
ГПК, то отпуснатата заемна сума в размер на *** лв. подлежи на връщане.
Видно от приетото и неоспорено извлечение по сметка към договора за
потребителски К. №******** /л.22/ общо платената сума е *** лв. Налице е
признание на неизгоден за ищеца факт, направено от него, че е получил по
договора сума в размер на *** лв., която следва да се приеме, че е платена от
К.ополучателя по договора. В т.6.4, б.“б“ от Общите условия е предвидена
последователността на погасяване. Ищецът не е доказал размера на лихва за
забава за претендирания период с оглед разпределената доказателствена
тежест и оспорването от ответника на исковете по основание и размер, поради
което претенцията за лихва за забава в общ размер на *** лв. за периода от
11.02.2020 г. до 23.06.2021 г. следва да бъде отхвърлена като недоказана. След
отчитане на извършеното от длъжника плащане по договора за К. на сумата
11
*** лв., с която се намаля дълга за главница, предявеният иск по чл.422, ал.1
вр. с чл.415, ал.4 вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД се явява основателен и доказан в
размер на разликата между дължимо и платено, а именно за сумата *** лв.
главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението -
24.06.2021 г. до окончателното изплащане, а в частта до претендирните ***
лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предявените осъдителни искове са неоснователни, по следните съображения:
С договора е постигнато съгласие потребителят да закупи допълнителни
услуги: Фаст, -предоставя право на приоритетно разглеждане и плащане на
потребителски К.; и Флекси, предоставяща право за промяна на погасителния
план на потребителския К.. Уговорените възнаграждения за допълнителните
услуги са: *** лв. за Фаст и *** лв. за Флекси, които се заплащат разсрочено
на вноски, заедно с погасителните вноски за главница и възнаградителна
лихва по К.а. Съдът счита, че тези суми за възнаграждение са уговорени при
наличие на предпоставките на чл.21, ал.1 от ЗПК във вр. с чл.10, ал.2 и чл.10а,
ал.2 от ЗПК, които императивно забраняват на К.ора да изисква и да събира
от потребителя каквото и да е плащане, включително на лихви, такси,
комисиони или други разходи, свързани с договора за К., които не са
предвидени в сключения договор за потребителски К., както и че не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на К.а. Приведени към случая, тези отрицателни условия намират
своето обективно проявление в условията на „избраните и закупени пакети
допълнителни услуги – „Фаст“ и „Флекси“, които са инкорпорирани в самия
договор т.е. представляват част от него. Предметът на тези “допълнителни
услуги“ съгласно чл.15.1 и чл.15.2 от Общите условия към договора за
потребителски К. е съответно – приоритетно разглеждане на искането за
отпускане на потребителски К. преди КЛ, без закупена услуга фаст,
нареждане за изплащане до 24 часа и право да се променя погасителния си
план при изпълнение на специфични изисквания. Безспорно разпоредбата на
чл.9 от ЗЗД урежда принципа на свободата на договаряне, но не допуска
уговарянето на клаузи, които противоречат на повелителните норми на закона
и на добрите нрави. Съгласно чл.10а, ал.1 от ЗПК допълнителни са такива
услуги, които са свързани с договора за потребителски К., но нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - например издаването на
различни удостоверения и служебни бележки за отпуснатия К., за размера на
текущото задължение. Услугите, описани в договора като допълнителни,
нямат характера на такива. Кумулирането на възнаграждението за тези услуги
към погасителните вноски води до скрито оскъпяване на К.а, защото
посоченият размер на разходите по К.а за потребителя като ГПР от 49.04 %
нараства над 50% допълнително и обогатява неоснователно К.ора като
въвежда допълнителен източник на доход на икономически по-силната
страна, извън посочените ГЛП и ГПР. Съгласно чл.19 от ЗПК годишният
процент на разходите по К.а изразява общите разходи по К.а за потребителя,
настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения К. като в него не се включват разходите, които потребителят
дължи при неизпълнение на договора. Уговарянето на възнаграждение за
12
присъщи на основния предмет на договора дейности /услуги/ заобикаля
ограничението и в чл.19, ал.4 от ЗПК при определяне ГПР и не попада в
обхвата на дефинираните понятия за дължими суми по договор за
потребителски К. в §1-3 от ДР на ЗПК с оглед на което уговарянето му е в
противоречие със закона. Съгласно чл.19, ал.5 от ЗПК подобни клаузи са
нищожни. Предвид изложеното осъдителните искове за претендираните
сумите: *** лв. възнаграждение за услуга Фаст и *** лв. възнаграждение за
услуга Флекси следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
Ищецът претендира разноски съгласно списък по чл.80 от ГПК. С оглед
задължителните указания, дадени в т.12 от Тълкувателно решение
№4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът в исковото
производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в
заповедното производство съобразно изхода на спора, за което постановява
осъдителен диспозитив. При този изход на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените в заповедното производство в размер на *** лв.
съразмерно с уважената част от исковете. В исковото производство ищецът се
е представлявал от юрисконсулт, поради което на основание чл.78, ал.8 ГПК
съдът определя възнаграждение съгласно чл.37 от ЗПП във вр. с чл.25, ал.1 от
Наредба за заплащане на правната помощ в размер на *** лв. С оглед изхода
на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на
ищеца направените в настоящото производство разноски съразмерно на
уважената част от исковете в размер на *** лв. за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът претендира разноски по списък по чл.80 от ГПК в размер на ***
лв. с ДДС адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и
съдействие от 07.09.2021 г./. Ищецът е направил своевременно възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Предявеният иск е
с материален интерес- *** лв. Съгласно чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес от ***
до 10 000 лв. – минималното адвокатско възнаграждение е *** лв. + 5 % за
горницата над *** лв. Съгласно разпоредбата на §2а от ДР на Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
регистрираните по ДДС адвокати дължимият ДДС се начислява върху
възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от
дължимото възнаграждение. Следователно върху минимално дължимо според
Наредба №1 възнаграждение следва да се прибавят и 20% ДДС / в настоящия
случай *** лв. + *** лв. ДДС/. Съдът намира възражението по чл.78, ал.5 от
ГПК за основателно, поради което платеното от ищеца адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуцирано до минималния размер от *** лв..
Предвид изложеното на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника направените по делото разноски в размер на *** лв. с
ДДС адвокатско възнаграждение съразмерно с отхвърлената част от иска.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
13
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. Д., с ЕГН-
********** от гр.К., ж.к.“В.Л.“ бл.**, вх.В, ет.8, ап.**, че съществува вземане
на „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на управление
гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, на основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК
във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД, за сумата *** лв. главница по Договор за
потребителски К. №******** от 23.01.2020г. и законната лихва от 24.06.2021
г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ вземанията за главница в
частта над *** лв. до претендираните *** лв., за *** лв. договорно
възнаграждение, за *** лв. лихва за забава от 11.02.2020 г. до 08.05.2021 г. и
за *** лв. лихва за забава от 08.05.2021 г. до 23.06.2021 г. като неоснователни,
за които суми е издадена заповед №582/24.06.2021 г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№2010/2021 г. по описа на РС-
К..
ОТХВЪРЛЯ предявените от „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище
и адрес на управление: гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, против М. Д. Д., с
ЕГН-********** от гр.К., ж.к.“В.Л.“ бл.**, вх.В, ет.8, ап.**, искове за сумите
*** лв. възнаграждение за услуга Фаст и *** лв. възнаграждение за услуга
Флекси по договор за потребителски К. №******** от 23.01.2020г. като
неоснователни.
ОСЪЖДА М. Д. Д., с ЕГН-********** от гр.К., ж.к.“В.Л.“ бл.**, вх.В, ет.8,
ап.** да заплати на „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес
на управление гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.и *** лв. разноски по
ч.гр.д.№ 2010/2021 г. по описа на РС-К..
ОСЪЖДА „П. К. Б.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление гр.С., бул.“Б.“ №**, бл.**Е, вх.В, за заплати на М. Д. Д., с ЕГН-
********** от гр.К., ж.к.“В.Л.“ бл.**, вх.В, ет.8, ап.**, на основание чл.78,
ал.3 от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д.
№2010/2021 г. по описа на РС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
14