№ 80
гр. Варна, 07.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и девети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500286 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 286/2021 г. по описа на Варненския
апелативен съд е образувано по въззивна жалба на М. Л. Ж., подадена чрез
процесуалния му представител адв. Д., против решение № 260048/22.04.2021
г., постановено по гр.д. № 852/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, с
което са отхвърлени исковете му против СТ. Ц. С. по чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания, изразяващи се във влошаване на здравословното му състояние,
поява на депресия, агресивност, нервност, безсъние, халюцинации, постоянен
страх от всичко, чувство на обида и унижение, липса на желание за живот,
вследствие бездействието на ответника в качеството му на процесуален
представител на Ж. по сл.д. № 1022/2005 г. по описа на ОСлС – Варна и
заявените от С. неистини в съдебно заседание на 14.11.2019 г. по гр.д. №
1973/2018 г. по описа на ВОС, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска в съда - 26.03.2020 г. до
1
окончателното й изплащане, като неоснователни.
Въззивникът е настоявал, че обжалваното решение е неправилно -
постановено в нарушение на процесуалните правила, в противоречие с
материалния закон и е необосновано, като е молил за отмяната му и за
уважаване на иска. Навел е оплаквания за неправилна оценка от съда на
доказателствата (показанията на двамата свидетели относно недоволството на
ищеца от работата на адвокатите и изнесеното от тях относно психическото
му състояние) и от там и до погрешен правен извод за липса на
противоправно поведение на ответника и липса на елементите от фактическия
състав на отговорността му.
Въззиваемият С.С., чрез адв. Д., е подал писмен отговор на жалбата, с
която е оспорил същата със съображения за неоснователността на
оплакванията, като с доводи за правилността на обжалваното решение, е
молил за неговото потвърждаване.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззивникът – лично, а
въззиваемият - чрез процесуалния си представител, са поддържали
съответно въззивната жалба и отговора, като адв. Д., в качеството на
процесуален представител на ищеца, е депозирала писмено становище по
съществото на спора.
Предмет на производството пред окръжия съд е бил предявения от М.
Л. Ж. иск по чл.45 от ЗЗД вр. с чл. чл.51 от ЗАдв. за осъждане на ответника
СТ. Ц. С. да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от претърпени болки и страдания, изразяващи се във
влошаване на здравословното му състояние, поява на депресия, агресивност,
нервност, безсъние, халюцинации, постоянен страх от всичко, чувство на
обида и унижение, липса на желание за живот, вследствие бездействието на
ответника в качеството му на процесуален представител на Ж. по сл.д. №
1022/2005 г. по описа на ОСлС – Варна и заявените от ответника неистини в
съдебно заседание на 14.11.2019 г. по гр.д. № 1973/2018 г. по описа на ВОС,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска в съда - 26.03.2020 г. до окончателното й изплащане. В
насока на бездействието на ответника, ищецът е изложил твърдения, че: по
наказателното дело не било проведено нито едно следствено действие по
2
искане на адвокат С., нито с негово участие, като той не присъствал на
разпитите, не подал нито една молба и изобщо не се е виждал с ищеца,
включително и за да обсъди и изгради защитата му.
Ответникът е оспорил исковете по съображения за неоснователността
им като е навел и възражение за погасяването им по давност. Изложил е
твърдения, че в качеството на пълномощник на ищеца по следственото дело,
го е представлявал съвестно и го е защитавал, включително при привличането
му като обвиняем, няколко разпита, вкл. при оттегляне на пълномощията му
като защитник на 05.06.2006 г., участие на 27.02.2006 г. в с.з. по ЧНД №
371/2006 г. ВОС за изменение мярката му за неотклонение. Възразил е, че
пълномощникът – адвокат няма задължение за постигане на определен
резултат по досъдебното производство и в този смисъл няма противоправно
поведение.
Установено е по делото, а и не е било спорно между страните, че през
2005 г. срещу ищеца е заведено наказателно производство за тежки умишлени
престъпления (четири престъпления по чл. 152, ал. 1, т. 2 от НК, чл. 116, ал. 1,
т. 6, пр. 3 и 4 от НК и чл. 116, ал. 1, т. 12, пр. 2 от НК), за които с влязла в сила
присъда той е бил признат за виновен и осъден на лишаване от свобода. По
образуваното срещу Ж. следствено дело № 1022/2005 г. на ОСС – Варна, с
пълномощно от м.11.2005 г. той е упълномощил двама адвокати, единият от
които адв. СТ. Ц. С. (ответника по делото) да го представлява и защитава.
Привличането му като обвиняем на 20.12.2005 г., видно от постановлението
на следователя при ОСлС, е извършено в присъствието на адвокат С., който
се е подписал за един от защитниците. В същия ден, отново в присъствието
на адвокат С., е бил проведен и разпита на ищеца – установено с приложения
протокол за разпит на обвиняем. Според същия, обвиняемият е заявил
единствено, че не се признава за виновен и няма какво да добави към
дадените вече обяснения. На 27.02.2006 г. адвокат С. е представлявал ищеца и
е пледирал в производството по ЧНД № 371/2005 г. по описа на ВОС,
образувано по молба за изменение на мярката му за неотклонение „задържане
под стража“, видно от приложения протокол от делото. На 01.06.2006 г.
ищецът е дал обяснения и е заявил искания отново в присъствието на адвокат
С., видно от протокола за разпит от същата дата. Видно от протокол за разпит
на обвиняем от 05.06.2006 г., в присъствието на адвокат С., ищецът е оттеглил
3
пълномощията му по делото. С молба от 06.06.2006 г. адв С. и адв. Железов
са поискали изрично удостоверяване на оттеглените им от Ж. пълномощия по
наказателното производство. Последвалият нов разпит на ищеца от
17.08.2006 г., при който той е заявил единствено, че не се признава за виновен
и се придържа към дадените показания, вече е бил проведен с нов защитник.
Доказано е със справката на ОСИН – Варна към ГД „Изпълнение на
наказанията“, че ищецът М.Ж. е бил посещаван в ареста в гр. Варна от
ответника в качеството му на негов адвокат по следственото дело за периода
от м. 11.2005 г. до 17.08.2006 г., общо пет пъти на дати, различни от тези на
извършените с негово участие процесуално-следствени действия по сл.д. №
1022/2005 г. по описа на ОСС – Варна, както следва: на 22.12.2005 г. за
времето от 10:50 ч. до 11:20 ч., на 11.01.2006 г. за времето от 10:15 ч. до 10:50
ч., на 20.01.2006 г. за времето от 15:00 ч. до 15:40 ч., на 08.03.2006 г. за
времето от 14:45 ч. до 15:05 ч., на 07.04.2006 г. за времето от 11:40 ч. до 11:50
ч.
Основателността на предявения иск по чл. 45 от ЗЗД изисква доказване
на следните кумулативно предвидени предпоставки: противоправно деяние
(действие или бездействие), вина, вреда и причинна връзка между деянието и
вредата. Претенцията е за ангажиране отговорността на ответника в
качеството му на адвокат на ищеца, поради което и той би отговарял за
причинените на клиента вреди за всяко виновно неизпълнение на
задълженията си по ЗА, по Етичния кодекс на адвоката и наредбите на
Висшия адвокатски съвет съгл. чл.51 от ЗАдв. Съгласно разпоредбата на чл.
40, ал.1 и следващите от ЗАдв., адвокатът е длъжен да упражнява съвестно
своята професия и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън
нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение, като
при упражняване на професията адвокатът се ръководи от върховенството на
закона и е длъжен да защитава правата и законните интереси на клиента си по
най-добрия начин и точно да осведоми своя клиент за неговите права и
задължения, като при или по повод воденето на дела адвокатът не може да си
служи със средства и похвати, които имат за цел създаване на неоправдани
пречки от гледна точка на закона и на адвокатската етика. Отговорност на
адвоката за вреди може да бъде ангажирана само ако неблагоприятният за
страната резултат се дължи на пропуск на адвоката да упражни някое
4
процесуално право или да извърши надлежно някое процесуално действие,
което е довело до погасяването на съответна процесуална възможност.
Упълномощеният адвокат не отговаря за вреди, ако е положил дължимата
грижа - в интерес на доверителя е приложил всички подходящи законни
средства за защита по най-добрия начин.
Без да се взема предвид оспорената от ищеца молба от 12.01.2006 г. на
адв. С. по наказателното дело, обсъдените доказателства са достатъчни за
извода, че в периода пред който ответникът е бил адвокат на ищеца, той
съвестно е осъществявал защитата му по следственото дело, като е участвал в
извършваните следствени действия по досъдебното производство,
представлявал го е и в съдебно производство по молбата за изменение на
мярката за неотклонение на обвиняемия и го е посещавал в ареста за
съгласуване на позицията му. Т.е. доказателствата по делото изцяло
опровергават твърденията на ищеца в исковата молба за наличие на
противоправно поведение на адвоката чрез неговото бездействие (че не го е
виждал, не го е посещавал в ареста, не е участвал в никакво процесуално
действие по следственото дело). Липсата на твърдяното противоправно
поведение води до неоснователност на иска за заплащане на обезщетение за
вреди от такова. Липсва елемент от състава на отговорността по чл. 45 от
ЗЗД. Затова и не следва да се обсъждат показанията на свидетелите във
връзка със субективните преживявания на ищеца в ареста, предвид липсата на
връзка с поведение на ответника. Доказателствата по делото сочат на
добросъвестност на ответника при упражняването на адвокатските права и не
са опора за извод за виновно неизпълнение на някое от задълженията му по
ЗА, по Етичния кодекс на адвоката или по наредбите на Висшия адвокатски
съвет. Добросъвестността в упражняваната адвокатска професия не е
задължително обвързана от резултата, целен от страната и не е негова
функция. Адвокатът дължи правната защита и съдействие, а не претендиран
от ищеца резултат. Следва да се отбележи и това, че ищецът е бил обвинен и
впоследствие осъден за четири изключително тежки престъпления срещу
четири жени (изнасилвания и две жестоки убийства), поради което и
твърдяните емоционални преживявания в досъдебното производство логично
са свързани със страха от предвиденото от закона наказание за тях. В този
смисъл оплакванията му във въззивната жалба са неоснователни. Предвид
5
изложеното, искът следва да бъде отхвърлен.
Доказано, с протокола от проведеното на 14.11.2019 г. по гр.д. №
1973/2018 г. по описа на ВОС съдебно заседание е, че адвокат С. е разпитан в
качеството му на свидетел в производство по заведен от Ж. срещу
Прокуратурата на РБ иск за обезщетение за вреди по ЗОДОВ. Описаните от
ищеца, обаче противоправни действия на ответника, изразяващи се в
твърдения на неистини пред съда, не са доказани по делото. Липсва елемент
от състава на чл. 45 от ЗЗД – противоправното деяние, поради което и в тази
част претенцията на ищеца също е неоснователна. Във въззивната жалба
конкретни оплаквания досежно тази част от решението на окръжния съд
няма, поради което и предвид обсъдените по – горе доказателства налагащи
извод за неоснователност на иска, той следва да бъде отхвърлен.
Като постановяващо идентичен резултат за отхвърляне на иска,
решението на окръжния съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260048/22.04.2021 г., постановено по
гр.д. № 852/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
от връчването на препис от него на страните, при условията на чл. 280, ал. 1
от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6