Р Е Ш Е Н И Е
№ 260238
гр.Пловдив, 14.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 15.09.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН
АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1299/2020г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от Ц.Е.Е. против решение № 480/13.02.2020г. по гр.д.№ 13602/2019г. на
ПдРС, ХХІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск
за признаване за установено, че сключеният между страните договор за кредит от
06.03.2019г. е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10
и т. 11 от ЗПК, както и в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.55, ал.1,
пр.1 от ЗЗД за това „Ти Би Ай банк“ЕАД да бъде осъдена да му заплати сума
представляваща разлика между присъдените 47,38 лева и пълния претендирания
размер от 60,36 лева, платена без основание по недействителния договор за
потребителски кредит. Във въззивната жалба се сочи, че в обжалваната част
решението на ПдРС е неправилно и незаконосъобразно, сочат се конкретните
изисквания по чл.11 от ЗПК, които не са спазени, и неспазването на които обосновава
недействителност на договора.
От „Ти Би Ай банк“ЕАД е подаден отговор на въззивната
жалба, с който се поддържа, че в обжалваната част решението на РС е правилно и
законосъобразно. Излагат се доводи за спазване на изискванията на закона
относно съдържанието на договора за потребителски кредит.
От банката е подадена въззивна жалба против решението
на ПдРС, в частта, с която е призната за недействителна клаузата „Еднократна
такса за оценка на риска“ по договора за потребителски кредит и банката е
осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 47,38 лева, платена без основание
по признатата за недействителна клауза. Сочи се, че в тази част решението на РС
е постановено в противоречие с материалния закон, като се излагат твърдения и
доводи относно валидността на прогласената за недействителна клауза.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
Производството по гр.д.№ 13602/2019г. на ПдРС, ХХІІ
гр.с. е образувано по искова молба от Ц.Е.Е. против “Ти Би Ай банк“АД, с която
са предявени обективно съединени искове за признаване за установено, че сключен
между страните договор за потребителски кредит № **********/06.03.2019г. е
недействителен на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.11, чл.10а, ал.2
от ЗПК, а при условие на евентуалност да
бъде призната за недействителна на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК само клаузата
„еднократна така за оценка на риска“, както и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца сумата от 60,36 лева, платена без основание по недействителния
договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба- 20.08.2019г., до окончателното плащане. В исковата
молба се твърди, че на ищеца- жалбоподател в настоящето производство, не е била
предоставена пълна преддоговорна информация, че в договора не е посочена каква
е общата дължима от кредитополучателя сума и какъв е годишният процент на
разходите. Не били посочени и условията за прилагане на договорения лихвен
процент. Липсвал погасителен план, в който да бъде посочен включително и
размера на различните по вид вземания, включени във всяка една погасителна
вноска. Конкретно относно клаузата „Еднократна такса за оценка на риска“ се сочи,
че сумата по нея е недължима на основание чл.10а, ал.2 от ЗПК.
С подадения от “Ти Би Ай банк“АД отговор на исковата молба се признава
единствено, че по процесния договор Ц.Е. е заплатил сума в размер от 455,16
лева. Оспорват се твърденията и доводите му за недействителност на договора за
кредит.
Безспорно между страните е, че между тях
е сключен горепосочения договор за кредит, по силата на който на жалбоподателя-
ищец е била предоставена сумата от 394,80 лева. От съдържанието на договора е
видно, че предоставения кредит е следвало да бъде върнат на 12 вноски с размер
от по 38,82 лева / последната в размер от 38,81 лева/, фиксиран годишен лихвен
процент от 9,73 %, годишен процент на разходите- 34,58 %, общ размер на всички
плащания от 465,83 лева.
Съгласно разпоредбата
на чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11 от ЗПК, договорът за потребителски кредит
задължително следва да съдържа следната информация: лихвения процент
по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент,
който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се
прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички
приложими лихвени проценти; годишния процент на разходите по кредита и общата
сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен
план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между
различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на
погасяването.
В конкретния случай са спазени
изискванията на чл.11, т.т.9, 10 и 11 от ЗПК за предоставяне на информация за лихвения
процент по кредита, годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит. В чл.11.2 от договора се съдържа погасителен план, предвиждащ, както
беше посочено по- горе, погасяване на кредита на 12 месечни вноски от по 38,82
лева / последната в размер от 38,81 лева/. Съгласно чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК
обаче, погасителният план следва да съдържа разбивка на погасителните вноски,
от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква-
възнаградителна лихва.
Текстът
на цитираната разпоредба е следният: „планът съдържа разбивка на всяка
погасителна вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на
базата на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи;
когато лихвеният процент не е фиксиран или когато допълнителните разходи могат
да бъдат променени съгласно договора за кредит, в погасителния план се посочва
ясно, че информацията, съдържаща се в плана, е валидна само до последваща
промяна на лихвения процент или на допълнителните разходи съгласно договора за
кредит“. Такава разбивка не е налице в погасителния план по чл.11.2 от
договора.
Отделно от горното от съдържанието на
чл.9 от договора не става ясно, дали лихвеният процент по кредита действително
е фиксиран или референтен. В чл.9 от договора е възпроизведен текстът на чл.11,
ал.1, т.9 от ЗПК, а именно: “Лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен
лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и
периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при
различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация
се предоставя за всички приложими лихвени проценти“. Този текст не изключва
приложението на референтен лихвен процент. В чл.9.1 от договора е записано, че
годишният лихвен процент е в размер от 9,73%, но не е определен изрично като
фиксиран.
Посочен е годишният процент на
разходите, но не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, да се
посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Предвид
констатираните непълноти и неточности в съдържанието на договора за
потребителски кредит и съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, същият се
явява изцяло недействителен, включително и в частта на клаузата за такса за
оценка на риска. Ето защо, първоинстанционното решение ще следва да бъде
отменено в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя Ц.Е. иск за
признаване за установено, че сключеният между него и „Ти Би Ай банк“АД договор
за потребителски кредит от 06.03.2019г. е недействителен на основание чл. 22,
във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и в частта, с която е
отхвърлен иска му по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за това „Ти Би Ай банк“ЕАД да
бъде осъдена да му заплати сума представляваща разлика между присъдените 47,38
лева до пълния претендирания размер от 60,36 лева, платена без основание по
недействителния договор за потребителски кредит, като съответно решението бъде
потвърдено в частта, с която е призната за недействителна клаузата „Еднократна
такса за оценка на риска“ по договора за потребителски кредит и банката е
осъдена да заплати на въззиваемия сумата от 47,38 лева, платена без основание
по признатата за недействителна клауза.
Съобразно
с решението по делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на
жалбоподателя ще следва да бъдат присъдени направените от него съдебни разноски
за държавна такса в размер от 25 лева, а също така в полза на пълномощника му
адв.С.П. ще следва да бъде присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер от 300 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ОТМЕНЯ решение № 480/13.02.2020г. по
гр.д.№ 13602/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., в частта, с която е отхвърлен
предявения от жалбоподателя Ц.Е.Е. иск за признаване за установено, че
сключеният между него и „Ти Би Ай банк“АД договор за потребителски кредит № **********/06.03.2019г.
е недействителен на основание чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т. 11 от ЗПК, както и в частта, с която е отхвърлен иска му по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД
за това „Ти Би Ай банк“ЕАД да бъде осъдена да му заплати сума представляваща
разлика между присъдените 47,38 лева и пълния претендирания размер от 60,36
лева, платена без основание по недействителния договор за потребителски кредит,
като вместо това
ПРИЗНАВА за недействителен на основание
чл. 22, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.11 от ЗПК сключения между „Ти Би Ай
банк“АД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр.****, в качеството
му на кредитодател, и Ц.Е. ***, ЕГН: **********, в качеството му на
кредитополучател, договор за потребителски кредит № **********/06.03.2019г..
ОСЪЖДА „Ти Би Ай банк“АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Ц.Е. ***, ЕГН: **********
сумата от 12,98 лева, представляваща разлика между присъдените с обжалваното
решение 47,38 лева и пълния претендирания размер от 60,36 лева, платени без
основание по горепосочения недействителен договор за потребителски кредит.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 480/13.02.2020г.
по гр.д.№ 13602/2019г. на ПдРС, ХХІІ гр.с., в частта, с която е призната за
недействителна клаузата „Еднократна такса за оценка на риска“ по договора за
потребителски кредит от 06.03.2019г. и „Ти Би Ай банк“АД е осъдена да заплати
на въззиваемия Ц.Е.Е. сумата от 47,38 лева, платена без основание по признатата
за недействителна клауза.
ОСЪЖДА „Ти Би Ай банк“АД, ЕИК: ****, със
седалище и адрес на управление: гр.**** да заплати на Ц.Е. ***, ЕГН: **********
сумата от 25 лева- съдебни разноски в настоящето производство, както и да
заплати на пълномощника му адв.С.Ж.П., с адрес ***, сумата от 300 лева- адв.възнаграждение
по чл.38, ал.2 от ЗА.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: