№ 2859
гр. София, 20.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Ивелина Симеонова
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Ивелина Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20211100511162 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 20146246/25.06.2021 г. по гр. д. № 12292/2019 г. по описа на Софийски
районен съд (СРС), II ГО, 170 състав, са отхвърлени предявените по реда на чл. 422 ГПК
искове с правно основание чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на упралвение: гр. София, ул. „*******, срещу Н. Т. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, община „Триадица“, ул. „*******“ № *******, за признаване за
установено по отношение на ищеца, че ответникът му дължи суми за консумирана топлинна
енергия, с които неоснователно се е обогатил, в общ размер на 302,72 лв., от които 210,51
лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м.
10.2015 г. - м. 04.2018 г., 33,97 лв. - законна лихва за забава за периода 01.12.2015 г. -
26.09.2018 г., 50,68 лв. - сума за дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г.
и 7,56 лв. - лихва за забава върху тази сума за периода 01.12.2015 г. - 26.09.2018 г., ведно със
законната лихва от 03.10.2018 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице - помагач на
страната на ищеца.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез
юрисконсулт М.К., с доводи за неправилност на решението поради нарушение на
материалния закон. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че Н. Т. П. като потребител на
1
топлинна енергия за стопански нужди в качеството си на собственик на топлоснабден имот:
магазин № 6 в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******, с абонатен № 422425, не може
да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Противно на приетото от СРС, по делото
не е представен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, въпреки отправено заявление от ответника за процесния имот в тази
връзка. При липса на писмен договор, искът за неоснователно обогатяване е единственият
способ за защита на ищеца, а доказването и основателността на исковете се установява от
изготвените по делото експертизи. Предвид изложеното се моли за отмяна на
първоинстанционното решение и за уважаване на предявените искове. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответника Н. Т. П., чрез назначения
му особен представител адвокат Е. К., с който се оспорва въззивната жалба. Излагат се
съображения, че не е доказано безспорно, че липсва писмен договор между страните, тъй
като ищецът е представил заявление от ответника от 2010 г. за сключване на такъв договор
съгласно Общите условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
съответно ответникът не следва да отговаря по иск за неоснователно обогатяване. Моли се
въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение да бъде
потвърдено.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от третото лице – помагач „Т.С.“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
доводите на насрещната страна, намира следното от фактическа страна:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и с правно основание чл. 86, ал. 1
ЗЗД - за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът Н. Т. П.
дължи на ищеца „Т.С.“ ЕАД следните суми: 210,51 лв. - главница за топлинна енергия за
периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г., доставена до имот, находящ се в гр. София, община
„Триадица“, ул. „*******, а именно магазин № 6, партер, с абонатен № 422425; 33,97 лв. -
лихва за забава в плащане на главницата за топлинна енергия за периода 01.12.2015 г. -
26.09.2018 г.; 50,68 лв. - цена за услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г.; 7,56 лв. - лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 01.12.2015 г. - 26.09.2018 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК -
03.10.2018 г. до окончателното плащане, като ищецът основава претенцията си на твърдения
за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника чрез
спестяване на разходите за заплащане на топлинната енергия за имота за периода от м.
10.2015 г. до м. 04.2018 г. и на таксата за услуга дялово разпределение на топлинна
енергия.
2
Въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК от 03.10.2018 г. за посочените суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 17.10.2018 г. по ч. гр. д. № 64201/2018 г. по описа на СРС, 170 състав, връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в едномесечен срок от заявителя е подадена
искова молба за установяване на посочените вземания, предмет на разглеждане в
настоящото производство.
По делото не е спорно, а и от приложените писмени доказателства - Нотариален акт за
учредяване на право на строеж № 96, том XII, рег. № 26706, дело № 2108/03.12.2007 г. на
нотариус В.Б. с рег. № 302 на НК, с район на действие Районен съд - София, протокол от
23.09.2010 г. от Общо събрание на етажната собственост на ул. „******* в гр. София,
неоспорени от ответника, се установява, че същият е собственик на процесния топлоснабден
имот - магазин № 6, находящ се в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******, с абонатен
№ 422425, чието предназначение е за извършване на търговска дейност, което обстоятелство
не е спорно по делото, включително на етапа на въззивното производство.
Безспорно по делото е обстоятелството, че процесният имот е бил топлофициран и че
сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към
топлопреносната мрежа. В тази връзка по делото са представени: разрешение за ползване №
ДК-07-С-316/02.07.2010 г. на ДНСК на жилищна сграда, помещения за магазини и външни
връзки: ВиК сградни отклонения, външно електрическо захранване, външен топлопровод
/сградно отклонение/ и абонатна станция с административен адрес: гр. София, ул. „*******,
район „Триадица“, предварителен договор за присъединяване на потребители, ползващи
топлинна енергия за битови нужди № 899/12.11.2008 г., протокол от общо събрание на
собствениците на имоти на адрес: гр. София, ул. „*******, проведено на 23.09.2010 г., на
което е взето решение за възлагане на „Т.С.“ ЕООД да извършва услугата топлинно
счетоводство за сградата и за откриване на партиди към „Т.С.“ ЕАД, договор от 01.11.2007
г. между „Т.С.“ АД и „Т.С.“ ЕООД при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинната енергия, по чл. 139в, ал. 2 ЗЕ.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно -
техническа експертиза, която настоящият състав след преценка по чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като пълна и обективно изготвена, се установява, че общият топломер в абонатната
станция се отчита по електронен път в началото на всеки месец. От отчетеното количество
ТЕ са приспаднати технологичните разходи в абонатната станция за сметка на
топлопреносното дружество и разликата се разпределя между всички потребители за
отопление /имот и сградна инсталация/. В процесната сграда монтираните уреди за дялово
разпределение са индивидуални апартаментни топломери. За процесния период няма
изчислена ТЕ за отопление на имот, няма начислена ТЕ за БГВ, а единствено ТЕ за
отопление от сградна инсталация. За процесния имот пълната отопляема кубатура е 97 куб.
м. Изчислените проценти за ТЕ за отопление от сградна инсталация за: 10.2015 г. - 04.2016 г.
- 39,99% , 10.2017 г. - 10.2018 г. - 38,93 % и 10.2018 г. - 04.2019 г. - 29,05 %. За процесния
период изравнителните сметки са изчислени в съответствие с действащата Наредба № 16-
3
334, изменена от 01.06.2014 г. От фирма „Т.С.“ ЕООД са изготвени изравнителни сметки за
периоди 15/16 г., 16/17 г., 17/18 г., като общо за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г. е налице
сума за връщане -14,65 лв. Или, начислената сума по фактури е 223,91 лв., сума за връщане -
14,65 лв., общо дължимата сума за процесния период е 209,26 лв. Всички суми за топлинна
енергия са без предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях.
Според вещото лице начислените суми и извършеното изравняване е в съответствие с
действащата нормативна уредба в областта на енергетиката. Общият топломер в абонатната
станция е преминавал метрологични проверки, но през 27 месеца, не през 24 месеца /на
25.08.2014 г., на 16.11.2016 г., на 25.05.2018 г./, но топломерът не е сменен през процесния
период и при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От заключението на приетата в хода на първоинстанционното производство съдебно -
счетоводна експертиза, която този съдебен състав кредитира изцяло, се установява, че
общият размер на неплатените от ответника суми за период 01.10.2015 г. - 30.04.2018 г. е
както следва: за отопление, начислени по фактури за консумирана топлинна енергия –
223,91 лв., приспадане от изравняване - -13,40 лв, или общо 210,51 лв. Размерът на лихвата
за забава върху всяка от неплатените суми, изчислен за период от датата на изискуемост до
26.09.2018 г. е 33,67 лв. Начислените суми за дялово разпределение за периода м. 09.2015 г.
- м. 04.2018 г. са 50,68 лв., а лихвата за забава върху посочената главница за период от дата
на изискуемост до 26.09.2018 г. е 7,56 лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите
въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013
г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо, но частично неправилно по следните съображения:
Вземането за неоснователно обогатяване по чл. 59 ЗЗД е обусловено от установяването на
следните елементи: 1./ имуществено разместване в патримониума на ищеца и ответника, в
резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на ищеца; 2./ връзка между
обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, която произтича от общи факти,
породили обогатяването и обедняването; 3./ липса на правно основание за имущественото
разместване; 4./ липса на друго основание за защита на правата на обеднелия ищец.
4
За да бъде уважен предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже, че през
процесния период ответникът е бил собственик на топлоснабдения имот, че е потребявал ТЕ
в имота за стопански нужди, както и е ползвал услугата дялово разпределение, че не е имало
годно правно основание ответникът да потребява тази енергия /липса на валидно основание
за имуществено разместване в отношенията между двете страни/, стойността и количеството
на потребената ТЕ и на възнаграждението за дялово разпределение на същата, както и че е
поканил ответника да плати сумите. Ответникът следва да докаже своите възражения,
включително че е погасил процесните вземания.
Обществените отношения, свързани с производството и продажбата на топлинна енергия
за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката. Според § 1, т.
43 от ДР на ЗЕ /приложима редакция до 17.07.2012 г./ „потребител на енергия или природен
газ за стопански нужди“ е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лица
на издръжка на държавния или общинския бюджет. Съгласно § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ /в сила
от 17.07.2012 г./ и приложима за процесния период, „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди, като продажбата на топлинна енергия за стопански
нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия, сключен между
топлопреносното предприятие и клиент на топлинна енергия за небитови нужди - арг. чл.
149, ал. 1, т. 3 ЗЕ /изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./.
Безспорно е, че процесният топлоснабден имот е предназначен за задоволяване на
стопански нужди, съответно небитови нужди, доколкото представлява магазин, както и че е
собствен именно на ответника. С оглед на това топлоснабдяването на имотите следва да се
извършва при условията на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ - въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносно предприятие и клиента на топлинна енергия за
небитови нужди.
За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове, СРС е
приел, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот - магазин, но ищецът не е
доказал по безспорен начин, че между страните не е бил сключен писмен договор за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди /предвид подаденото от ответника
заявление от 2010 г. с искане за сключване на писмен договор/, съответно, че ответникът
следва да отговаря именно по субсидиарния иск за неоснователно обогатяване.
Настоящият състав за разлика от състава на първоинстанционния съд намира, че за
процесния период не е сключен писмен договор и ответникът за обекта, който притежава –
магазин, има качеството на „небитов клиент“ по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ.
Действително, по делото е приложено и прието писмено заявление от 27.08.2010 г. от
ответника Н. Т. П., носещо негов подпис, неоспорен от страната, адресирано до „Т.С.“ ЕАД
за сключване на договор съгласно Общите условия за продажба на топлинна енергия за
5
стопански нужди от „Т.С.“ АД на потребители в гр. София за топлоснабдяване на процесния
магазин № 6 на ул. „*******, вход 1, партер, но няма данни въз основа на така подаденото
заявление да е бил сключен писмен договор между страните. По делото не е представен
такъв, а от страна на ответника не се твърди и подписването на писмен договор.
Обстоятелството, че ответникът е собственик на процесния топлоснабден имот и
подаденото заявление не са достатъчни за обосноваване на извод за съществуването на
договор за търговска продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Разпоредбата на
чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, въвеждаща писмената форма за действителност на договорното
правоотношение между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди /стопански нужди/, е императивна. В случая няма доказателства за
процесния период между страните по делото да е сключен писмен договор за доставка на ТЕ
за небитови нужди /такъв не е представен нито от ищеца, нито от ответника/, а неговото
съществуване не може да се предполага.
Ползването на топлинна енергия от „небитов клиент“ при липса на сключен договор в
изискуемата от закона писмена форма за валидност и незаплащането на стойността на
топлинната енергия обуславя извод, че е налице имуществено разместване, по силата на
което потребителят се е обогатил за сметка на ищеца, спестявайки си разходите, които е
следвало да направи за доставената от ищеца топлинна енергия, а ищецът се е обеднил,
неполучавайки цената на услугата. За да е налице такова имуществено разместване, в тежест
на ищеца е да установи обедняването до размера и количеството на доставената на
ответника през исковия период топлинна енергия и спестяване на разходи за нейното
овъзмездяване, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването - че
топлинната енергия е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за
това имуществено разместване. При невъзможност на топлопреносното предприятие да
търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото
разполага с правата по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки,
който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, до размера на обедняването. С тази законова норма се осуетява всяко
неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго, въпреки липсата на
конкретно уредена възможност в други текстове на закона. Предвид изложеното и при
липсата на писмен договор въззивният съд приема, че между страните не е възникнало
валидно облигационно отношение и ищецът може да търси претендираните суми с иска по
чл. 59 ЗЗД, в какъвто смисъл са и доводите на въззивника.
От доказателствата по делото се установява, че за имота на ответника е начислявана
топлинна енергия за сградна инсталация, като по отношение на нейното количество и
стойност съдът кредитира назначените и изготвени съдебно - техническа и съдебно -
счетоводна експертизи. Липсата на плащане на цената на доставената топлинна енергия
обуславя обедняването на ищеца, съответно обогатяване на ответника със спестяване на
разходи за заплащане на топлинната енергия и на цената за извършена услуга дялово
разпределение на топлинна енергия. По делото няма данни, а и твърдения имотът
6
фактически да е бил обитаван от друго лице, поради което въззивният съд приема, че
именно ответникът като собственик на процесния магазин дължи заплащане цената на
доставената до същия топлинна енергия и цената на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия през исковия период. От приетата СТЕ се установи, че за имота през
процесния период не е начислявана топлинна енергия за отопление и за БГВ, а само за
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, като сумата за главница за топлинна
енергия възлиза на 209,26 лв. Поради изложеното съдът счита, че искът е основателен за
посочения размер, при липса на доказателства за плащане на посочената сума.
Относно сумата за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия,
въззивният съд приема във връзка с доводите на ответника, изложени в подадения отговор
на исковата молба, че вътрешните отношения между ищеца и третото лице-помагач във
връзка с извършването на дяловото разпределение са ирелевантни за предмета на спора.
Според нормата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ отговорността за извършването на дялово разпределение
на топлинна енергия се възлага само на топлопреносните предприятия, като те могат да
извършват дейностите по дялово разпределение самостоятелно или чрез възлагане на
търговците, вписани в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. От експертните заключения,
както и от представените от третото лице-помагач писмени доказателства е видно, че през
исковия период е извършвана услуга за дялово разпределение на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕООД, поради което искът е доказан по основание. Относно размера на възнаграждението
за услуга дялово разпределение въззивният съд кредитира заключението на ССчЕ,
неоспорена от страните. В експертизата е изчислен размерът на възнаграждението на 50,68
лв., но за периода м. 09.2015 г. - м. 04.2018 г. От тази сума следва да бъде приспадната
сумата от 1,57 лв. - дължима главница за м. 09.2015 г., тъй като вземането за м. 09.2015 г. не
е предмет на исковата претенция, или искът за главница за услуга дялово разпределение на
топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г. е основателен за сумата от 49,11 лв.,
като за разликата до пълния предявен размер от 50,68 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Като законна последица от уважаване на исковете следва да се присъди и законна лихва
върху главниците от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 03.10.2018 г. до
окончателното плащане.
Възражението за изтекла погасителна давност е неоснователно. Вземането, предмет на
установяване в производството по чл. 422 ГПК произтича от неоснователно обогатяване, а
не от договорно правоотношение, поради което се погасява на основание чл. 110 ЗЗД с
изтичането на 5 - годишна давност, която започва да тече от деня на получаване на
престацията. В този смисъл са задължителните разяснения на ППВС № 1/28.05.1979 г., т. 7.
В случая процесните вземания са за доставена топлинна енергия и за услуга дялово
разпределение на топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г., а заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение е депозирано на 03.10.2018 г., от
когато се счита предявен искът за съществуване на вземането, съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК.
Следователно вземанията, предмет на настоящото производство, не са погасени по давност.
7
Въззивният съд приема, че исковете за признаване за установено в полза на ищеца на
вземания за обезщетение за забава в плащането на главниците са неоснователни. За
заплащане на суми при неоснователно обогатяване липсва предвиден срок, поради което
длъжникът изпада в забава след покана - по аргумент от чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая по
делото е представена покана с изх. № П-6461/28.06.2018 г. до длъжника за процесния
топлоснабден имот, с посочване размера на задълженията: за топлинна енергия за периода
от м. 10.2015 г. до м. 04.2018 г. в размер на 261,69 лв., в т. ч. главница 232,12 лв. и лихва
29,57 лв., за услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2015 г. до м. 05.2018 г. в
размер на 58,69 лв., в т. ч. главница 52,29 лв. и лихва 6,40 лв. Длъжникът е поканен да
изпълни задълженията си в 7-дневен срок от датата на получаване на поканата по посочена
банкова сметка. Видно от обратната разписка, изпратена на адреса на ответника, посочен в
заявлението от 27.08.2010 г. - гр. София, ул. „*******“ № 21 /вписан като постоянен и
настоящ адрес на страната/, пратката е останала непотърсена. С оглед на това не може да се
приеме, че длъжникът е бил надлежно поканен да изпълни задълженията си, съответно че е
изпаднал в забава, още повече, че от съдържанието на представеното известие за доставка не
е видно съдържанието на изпратеното, съответно дали това е именно процесната покана.
Поради изложените съображения исковете по чл. 422 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
Поради частично разминаване на крайните изводи на двете инстанции обжалваното
решение следва да се отмени в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД до размера на сумата от 209,26 лв. - главница за топлинна енергия, като вместо него се
постанови решение, с което искът в тази част се уважи, както и в частта, с която е отхвърлен
искът по чл. 422 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД до размера на сумата от 49,11 лв. - главница за услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като вместо него се постанови решение, с което
искът в тази част се уважи. В останалата част решението следва да се потвърди като
правилно.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца се дължат разноски съразмерно на уважената част от
исковете. Претендирани са: 75 лв. - разноски за заповедното производство, от които на
ищеца се дължи сумата от 64 лв. За първоинстанционното исково производство са
заплатени: 225 лв. - държавна такса, 600 лв. - депозити за експертизи, 300 лв. - депозит за
особен представител на ответника, 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение, определено от
въззивния съд по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащане на правната помощ, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото
пред първата инстанция, или съразмерно на уважената част от исковете в полза на ищеца
следва да се присъдят: 192 лв. - държавна такса, 512 лв. - депозити за експертизи, 256 лв. -
депозит за особен представител и 85,34 лв. - юрисконсултско възнаграждение, или общо
1045,34 лв.
Разноски за настоящата инстанция се следват на въззиваемия, който е претендирал
разноски за държавна такса в размер на 100 лв., депозит за особен представител в размер на
8
150 лв. и юрисконсултско възнаграждение. По реда на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 ЗПП, вр.
чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съобразявайки извършената от
юрисконсулта дейност във въззивното производство, съдът определя възнаграждение в
размер на 100 лв. С оглед основателната част от въззивната жалба, в полза на въззивника
следва да се присъди както следва: 85,34 лв. - за държавна такса, 128 лв. - депозит за особен
представител и 85,34 лв. - юрисконсултско възнаграждение, или общо сумата от 298,68 лв.
Разноски от въззиваемата страна-ответник не се претендират и съдът не присъжда такива.
С оглед цената на исковете въззивното решение не подлежи на касационно обжалване на
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20146246/25.06.2021 г. по гр. д. № 12292/2019 г. по описа на
Софийски районен съд, II ГО, 170 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК искове с правно основание чл. 59 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на упралвение: гр. София, ул. „*******, срещу Н. Т. П., ЕГН **********,
с адрес: гр. София, община Триадица, ул. „*******“ № *******, за признаване за установено
по отношение на ищеца, че ответникът дължи суми за консумирана топлинна енергия, с
които неоснователно се е обогатил, в размер на 209,26 лв. - главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г. и 49,11 лв.
- сума за дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. - м. 04.2018 г., ведно със законната
лихва от 03.10.2018 г. - датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на сумите, като вместо това
постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 59 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
упралвение: гр. София, ул. „*******, срещу Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
община Триадица, ул. „*******“ № *******, че Н. Т. П. дължи на „Т.С.“ ЕАД суми за
консумирана топлинна енергия, с които неоснователно се е обогатил, в размер на 209,26 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2015
г. - м. 04.2018 г. и 49,11 лв. - сума за дялово разпределение за периода м. 10.2015 г. - м.
04.2018 г., ведно със законната лихва от 03.10.2018 г. - датата на депозиране на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане на
сумите, дължими за магазин № 6, находящ се в гр. София, община „Триадица“, ул. „*******,
партер, с абонатен № 422425, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 17.10.2018 г. по ч. гр. д. № 64201/2018 г. по описа на СРС, 170 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20146246/25.06.2021 г. по гр. д. № 12292/2019 г. по описа
на Софийски районен съд, II ГО, 170 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община „Триадица“, ул.
9
„*******“ № ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 64 лв.
/шестдесет и четири лева/ - разноски по ч. гр. д. № 64201/2018 г. по описа на СРС, 170
състав, както и сумата от 1045,34 лв. /хиляда четиридесет и пет лева и тридесет и четири
стотинки/ - разноски в исковото производство пред СРС.
ОСЪЖДА Н. Т. П., ЕГН **********, с адрес: гр. София, община Триадица, ул.
„*******“ № ******* да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „*******, на основание чл. 78, ал. 1, вр. с чл. 273 ГПК сумата от
298,68 лв. /двеста деветдесет и осем лева и шестдесет и осем стотинки/ - разноски за
въззивното производство.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице - помагач на
страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10