Решение по дело №6528/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2381
Дата: 31 декември 2021 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Панайот Рангелов Велчев
Дело: 20215330206528
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2381
гр. П., 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330206528 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление НП № 16-51/18.08.2021 г.
издадено от Х.А.К. – ****, ,Рибарство и контрол‘‘ – Южна България‘‘ гр. П.
към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури (ИАРА), с което на АНГ. Ц. Ц. с ЕГН: ********** е
било наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 400 лева за
нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Жалбоподателят с жалбата си развива подробни съображения относно
незаконосъобразността на обжалваното наказателно постановление, поради
което иска неговата отмяна. При условията на евентуалност намира случая за
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Въззиваемата страна редовно уведомена за насроченото открито
съдебно заседание не изпрати представител.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7 - дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/, поради
1
което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
За да накаже жалбоподателя, наказващият орган е приел следната
фактическа обстановка, а именно на 23.06.2021г. в 22:30 часа жалбоподателят
АНГ. Ц. Ц., на яз. П. в района на „Б.р.“, общ. Х., лови риба с два броя въдици,
потопени във водата в работно положение, със закачена примамка на куките.
Риболовът се извършвал в тъмната част на денонощието.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Ц.Б.. В
своите показания той потвърди отразеното от него в АУАН. Същият
потвърждава, че той е съставил акта и че описаното в него отговаря на
истината. Нарушението се изразявало в това, че има поставени въдици 2 броя,
като жалбоподателят е бил на брега и е ловял рибата от там. Добави, че и друг
път е установявал нарушения от жалбоподателя, за което го е предупреждавал
устно.
Съдът кредитира депозираните гласни доказателства, доколкото същите
са ясни, логични и последователни. Свидетелят Б. по ясен и недвусмислен
начин посочва, че е установил самоличността на жалбоподателя, като е бил
установен при рутинна проверка. В случая следва да се отбележи, че и самият
жалбоподател не оспорва извършването на нарушението, а по-скоро излага
съображения за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административно-наказателното производство.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед № РД 09-131/16.02.2021г. се
установява, че АУАН и наказателното постановление са издадени от
компетентен орган.
От Заповед № 09-353/02.04.2021г. на Министъра на земеделието и
храните се установява, че за 2021г. яз. П. не е попадал сред местата, на които
е бил разрешен любителския риболов през тъмната част от денонощието при
условията на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
От представения АУАН от 23.06.2021 г. с бл. № 0018326 се установява,
че същият е бил съставен и връчен на жалбоподателя за което
жалбоподателят Ц. е написал собственоръчно имената си и датата. Същият,
обаче е отказал да подпише акта, поради което правилно това е било
2
удостоверено с подписа на свидетеля Д.Н..
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка се достигна до
следните правни изводи:
Разпоредбата на чл. 24, ал. 6 ЗРА гласи, че любителският риболов през
тъмната част на денонощието се разрешава само от брега през всички дни на
седмицата в периода от 1 април до 1 ноември, извън периода на забраната
по чл. 32, ал. 1 и само в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2,
определени по реда на ал. 9. От тази разпоредба следват следните правни
изводи по отношение на правата и задълженията на лицата:
1. В периода на забраната по чл. 32, ал. 1 от ЗРА риболовът е напълно
забранен;
2. Извън периода на забраната:
2.1. Риболовът през светлата част на денонощието се разрешава през всички
дни на седмицата;
2.2. Риболовът през тъмната част на денонощието
2.2.1. В периода от 2 ноември до 31 март е забранен
2.2.3. В периода от 1 април до 1 ноември
- е разрешен само от брега в рибностопански обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1
и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
- е забранен, когато не се извършва в някой от рибностопанските
обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24, ал. 9 от ЗРА.
В случая процесното деяние е осъществено на 23 юни, поради което
попада в обхвата на периода от 1 април до 1 ноември. В конкретния случай
жалбоподателят е бил установен, че на 22.30 часа, на язовир П. в района на
„Б.р.“ е извършвал риболов. За 2021г. яз. П. не е попадал сред местата, на
които е бил разрешен любителския риболов през тъмната част от
денонощието съгласно Заповед № 09-353/02.04.2021г. на Министъра на
земеделието и храните, приета на основание чл. 24, ал. 9 от ЗРА. По
отношение на възражението на жалбоподателя, че не е посочено дали язовир
„П.“ попада в риболовните обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗРА следва да
се посочи, че по никакъв начин не се нарушава правото на защита на
жалбоподателя, тъй като както вече се посочи, риболовът през тъмната част
от денонощието е забранен, когато не се извършва в някой от
рибностопанските обекти по чл. 3, ал. 1, т. 1 и 2, определени по реда на чл. 24,
ал. 9 от ЗРА. Тоест, за да е разрешен такъв риболов, трябва да се извършва в
3
такъв обект, а per argumentum a contrario (с аргумент за противното), в случай,
че се извършва в друг обект, какъвто е настоящият, риболовът е забранен.
По отношение на въпроса дали деянието е извършено в „тъмната част
на денонощието“, съгласно §1, т. 53 от ДР на ЗРА, "Тъмна част на
денонощието" е периодът:
а) от 18,30 ч. до 06,30 ч. - за месеците ноември, декември и януари;
б) от 20,30 ч. до 06,00 ч. - за месеците февруари, март и април;
в) от 22,00 ч. до 05,00 ч. - за месеците май, юни и юли;
г) от 21,00 ч. до 06,00 ч. - за месеците август, септември и октомври,
тоест за процесната дата 23.06.2020г. тъмната част на денонощието
законодателно се възприема в периода от 22,00ч. до 05,00ч., в който попада и
процесното деяние, извършено в 22,30 ч., поради което е налице и този
съставомерен признак от обективна страна.
С оглед на изложеното, безспорно се установява, че процесното
административно нарушение е било извършено.
Съдът обсъди възражението на жалбоподателя, че случаят е маловажен,
като счете същото за неоснователно.
Доколкото в ЗАНН няма легално определение на понятието "маловажен
случай", предвид препращащата норма на чл.11 от ЗАНН, следва да намери
приложение легалната дефиниция на това понятие, дадена в нормата на чл.93,
т. 9 от НК, като се приеме, че маловажен случай на административно
нарушение е налице, когато извършеното административно нарушение, с
оглед липсата на вредни последици или незначителността им и с оглед
другите смекчаващи отговорността обстоятелства, представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от съответния вид. Преценката за маловажност се прави на база
фактическите данни по конкретния казус - видът на нарушението, начинът на
извършването му, степента на обществена опасност, моралната укоримост на
извършеното и други, като се отчитат същността и целите на
административнонаказателната отговорност.
Така на първо място наличието или липсата на уловена риба е
неотносима към маловажността на административното нарушение, доколкото
не е съставомерен елемент на нарушението.
На следващо място се установява, че жалбоподателят е използвал не
един, а два броя въдици за риболов, всички поставени във водата със закачена
4
примамка на куките, което по никакъв начин не би могло да бъде прието като
смекчаващо вината обстоятелство, нито пък за маловажност на деянието. В
случая обществената опасност на деянието следва да се прецени като
немалка, предвид интересите, които се защитават, а именно – риболов по
време на забрана за извършването му. Деянието е извършено в тъмната част
на денонощието, при това не в близост до светлата част, което сочи на извод
за умишлено и целенасочено пренебрегване на установено от закона правило
за поведение – в този изричен смисъл е и актуалната практика на
касационната инстанция - Решение № 659 от 02.04.2021 г. на АдмС - П. по к.
а. н. д. № 3297/2020 г., Решение № 1913 от 28.10.2020 г. на АдмС - П. по к. а.
н. д. № 1717/2020 г., Решение № 1912 от 28.10.2020 г. на АдмС - П. по к. а. н.
д. № 2071/2020 г., Решение № 1496 от 10.08.2020 г. на АдмС - П. по к. а. н. д.
№ 1406/2020 г., Решение № 1083 от 24.06.2020 г. на АдмС - П. по к. а. н. д. №
1138/2020 г. и др. От друга страна актосъставителят Б. изрично посочи, че и
друг път е установявало жалбоподателя Ц., за което му е правил устни
забележки.
В конкретния случай съдът намира, че деянието разкрива типичната, а
не по-ниска степен на обществена опасност от обикновените случаи на
нарушения от този вид, поради което и същото не се явява маловажно.
С оглед на изложеното, правилно на основание чл. 66, ал. 3 ЗРА на
жалбоподателя е било наложено административно наказание, „глоба‘‘ в
размер от 400 лева, като същото е в предвидения в закона минимум. Съдът не
може да определя санкциите под минимално предвидения размер, тъй като
това би било в противоречие както с принципа за разделение на властите,
доколкото прерогатив на законодателната власт е да определя размера на
наказанията съобразно обществената им опасност, така и с принципа за
законоустановеност на наказанията.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на закона, нарушението
е установено по несъмнен начин, индивидуализиран е нарушителят и му е
дадена възможност да направи възражение във връзка с констатираното
нарушение съгласно чл. 42-44 от ЗАНН. Въз основа на акта е издадено и
наказателно постановление против жалбоподателя, което отговаря изцяло на
изискванията посочени в чл. 57 ЗАНН, поради което и същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
5
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на въззиваемата страна.
По делото не са представени доказателства за сторени такива, нито е
направено искане за заплащане, поради което и разноски в настоящия процес
не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното П.ският районен съд, XXVI н. с.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление НП № 16-51/18.08.2021 г.
издадено от Х.А.К. – ****, ,Рибарство и контрол‘‘ – Ю. Б.‘‘ гр. П. към Главна
дирекция „Рибарство и контрол“ при Изпълнителна агенция по рибарство и
аквакултури (ИАРА), с което на АНГ. Ц. Ц. с ЕГН: ********** е било
наложено административно наказание „глоба‘‘ в размер от 400 лева за
нарушение на чл. 24, ал. 6 от ЗРА.
Решението подлежи на обжалване пред П.ски Административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6