Определение по дело №2133/2018 на Административен съд - Варна

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№………………

 

Гр. Варна, 20.07.2018 година

 

 

            ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ състав, в закрито заседание на двадесети юли две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдия Дарина РАЧЕВА частно административно дело № 2133/18 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 60, ал. 4 от Административнопроцесуалния кодекс.

Образувано е по жалба от „Ен Зет Фешън“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, срещу разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 107-ФК/18.07.2018 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин Za-Za в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 59 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

В жалбата се твърди, че разпореждането е незаконосъобразно и необосновано, в противоречие с административнопроизводствените правила и с целта на закона. По-конкретно се сочи, че разпореждането не съдържа мотиви, че не са налице предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, както и доводи по същество за липсата на извършено нарушение, за което да бъде налагана мярката. Жалбоподателят счита, че предварителното изпълнение ще доведе до значителни и трудно поправими вреди за дружеството, предвид разходите за наем, консумативи, трудови възнаграждения, ще доведат до намаляване на приходите на дружеството. Иска се отмяна на разпореждането за допускане на предварителното изпълнение на заповедта и присъждане на направените в производството разноски.

Обжалваното разпореждане е обективирано в Заповед № 107-ФК/18.07.2018 г. на Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП. Заповедта е връчена на жалбоподателя на 18.07.2018 г., което се установява от разписката към посочената заповед, като предвиденото предварително изпълнение е определено за 20.07.2018 г. от 20 часа.  

Жалбата срещу разпореждането за допускане на предварително изпълнение на обжалваната заповед за ПАМ е подадена пряко в съда на 20.07.2018 г., поради което е допустима като подадена в срока по чл. 60, ал. 4 от АПК от лице с правен интерес – адресат на административния акт, чието предварително изпълнение е било допуснато с включено в него разпореждане.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Съгласно чл. 188, ал. 1 от ЗДДС, заповедта по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС подлежи на предварително изпълнение при условията на АПК. Уредените в АПК условия за предварително изпълнение, когато такова не следва по силата на специалния закон, се съдържат в чл. 60 от АПК. Предварително изпълнение на заповедта по този текст от закона се допуска по изключение, при наличие на материалните предпоставки на чл. 60, ал. 1 от АПК, а именно: за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес.

Обжалваната в производството заповед е издадена на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС във връзка с констатации от проверка, извършена на 16.07.2018 г. в стопанисвания от дружеството обект – магазин Za-Za в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 59. Съгласно мотивите на заповедта, при извършена продажба на два броя бикини, платени в брой, с единична цена 6,99 лева и обща стойност 13,99 лева, е издаден фискален бон, който обаче не съдържа задължителен реквизит – количество на закупената стока, с което е нарушен чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на министъра на финансите.

Като мотиви за допуснатото предварително изпълнение на наложената ПАМ в заповедта е посочено, че то се налага за предотвратяване и преустановяване на административни нарушения от същия вид, за защита на особено важен държавен интерес – спазването на фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, опасност изпълнението на акта да бъде осуетено или сериозно затруднено и опасност от значителни или трудно поправими вреди за бюджета от закъснението на изпълнението.

Мотивите съдържат общи и неконкретизирани съображения за значението на издаването на касова бележка. Твърди се, че издаването за извършена продажба на фискален бон без задължителните реквизити показва засягане на важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат коректно приходите си, за да заплащат определените данъци, както и нарушаване на еднаквите правни условия за извършване на дейност от всички стопански субекти. Поради това органът счита, че начинът и видът на организиране на отчетността са довели до извършеното деяние, „индиректно от степента на неговата обществена опасност“, което налага да се предотврати веднага възможността за „незаконосъобразно отчитане“ на приходите от негова страна и коригиране на неговото поведение към спазване на данъчните закони. Органът се позовава и на препятстването нормалната контролна дейност на приходната администрация и проследяване на търговския оборот като цяло.

Съдът намира, че всички тези общи и теоретични твърдения и изводи на административния орган не са подкрепени със съответните конкретни факти и с доказателства за тях. Не е ясно по какъв начин непосочването в издадения фискален бон на броя на продадените стоки води до неотчитане на приходи, какво има предвид органът под „незаконосъобразно отчитане“ на приходи и по какъв начин това засяга обществения интерес и пречи на контролната дейност и проследяването на търговския оборот.

Съдът счита, че непосочването на фактическите основания за издаване на обжалваното разпореждане представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, тъй като не дава възможност на съда да прецени дали са налице предвидените в закона предпоставки и нарушава правото на защита на адресата на разпореждането, който следва да е запознат с твърденията на органа по фактите, за да ангажира доказателства в своя защита. Липсват мотиви по-специално каква е твърдяната значителна и трудно поправима вреда, която би могла да настъпи при изпълнение на ПАМ едва след влизането в сила на заповедта, предвид естеството на констатираното нарушение – не неотчетени приходи, а непосочване във фискалния бон на реквизита „брой на продадените стоки“ и какви са особено важните държавни или обществени интереси, които налагат предварителното изпълнение.

Освен липсата на мотиви, свързани с конкретните обстоятелства за допускане на предварително изпълнение, съдът намира, че в случая са допуснати и съществени процесуални нарушения, засягащи правото на защита на адресата на мярката, доколкото датата и часът на изпълнението (20.07.2018 г., 20,00 ч) са определени преди изтичане на срока за обжалване на предварителното изпълнение (21.07.2018 г.).

Чл. 60 от АПК предвижда предварително изпълнение на административния акт да бъде допуснато за защита на особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта, или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда. За да бъдат квалифицирани като особено важни, държавните интереси от предотвратяване или преустановяване на нарушението, предотвратяване или отстраняване на вредните последици от него, трябва да имат превес спрямо обществения интерес от изпълнение само на законосъобразни административни актове, чиято законосъобразност е установена след проведен инстанционен контрол. Доказателства за такъв превес и за конкретно засегнатите особено важни държавни и обществени интереси не са представени, като твърденията са общи и неконкретизирани и по същество възпроизвеждат в свободен текст хипотезата на правната норма. Възможността за извършване на ново нарушение е предвидена като предпоставка за налагане на принудителна административна мярка, но не и за нейното предварително изпълнение, тъй като не е включена в обстоятелствата по чл. 60, ал. 1 от АПК, които подлежат на преценка при допускане и обжалване на предварителното изпълнение. Общата и специалната превенция на нарушенията на реда и начина за отчитане на продажбите с фискални устройства е поверена на административнонаказателната отговорност, а не на принудителната административна мярка с допуснато предварително изпълнение.

По тези съображения, съдът счита разпореждането за допускане на предварително изпълнение на посочената заповед за незаконосъобразно и намира, че същото следва да бъде отменено.

При този изход от производството следва да бъде уважено направеното с молба вх. № 13297/20.07.2018 г. искане за присъждане на разноските в размер на 50 лева за д.т.

 

Предвид гореизложеното и на основание чл. 60, ал. 6 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ по жалба от „Ен Зет Фешън“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, разпореждане за допускане на предварително изпълнение на Заповед № 107-ФК/18.07.2018 г., издадена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ – гр. Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка „запечатване“ на обект – магазин Za-Za в гр. Варна, бул. „Княз Борис І“ № 59 и забрана за достъп до него за срок от 7 дни.

 

ОСЪЖДА Националната агенция по приходите да заплати на „Ен Зет Фешън“ ЕООД – гр. Варна, ЕИК *********, сумата 50 (Петдесет) лева.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО  подлежи на обжалване в седмодневен срок от получаването му пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                 СЪДИЯ: