Решение по дело №15/2021 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 260092
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Капка Живкова Вражилова
Дело: 20215600500015
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 7 януари 2021 г.

Съдържание на акта

 Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    260092                       

                                                   Гр.Хасково, 17.03.2021г.

 

                                                 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

      Хасковският окръжен съд, въззивен граждански състав, на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

 

                                                                               Председател:Деляна Пейкова

                                                                                      Членове:1.Георги Гочев

                                                                                                      2.Капка Вражилова

 

Секретар: П* Д*

Прокурор:

като разгледа докладваното от мл.съдия Вражилова В.гр.д.№15 по описа на съда за 2021год., за да се произнесе взе предвид следното:

             Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

 С Решение №260157/27.10.2020г., постановено по гр.д.№349/2020г. РС-Хасково отхвърлил предявения  от "Белтранс 11" ЕООДЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.Добруджа №21-23, вх.Б, ет.1, ап.2, против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софияпл. „Позитано" № 5, частичен иск с правно основание чл.384, ал.2, т.1, във вр. с чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лева, представляваща част от разликата между дължимото и заплатеното обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 2 623,53 лева, причинени на полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535" с peг. № X *** в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2019г. в Р.Швейцария, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

          Със същото решение РС-Хасково осъдил ищеца "Белтранс 11" ЕООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД сумата от 450 лева, представляваща направени разноски по делото.

          Недоволен от така постановеното решение останал ищецът "Белтранс 11" ЕООД, който чрез пълномощника си адв.К.Г.-***, го обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност и необоснованост поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

          Твърди, че в първоинстанионното производство ищецът е установил всички факти, доказването на които са били поставени в негова тежест, а именно: наличието на застрахователно правоотношение с ответника, настъпване на застрахователното събитие, съгласие на лизингодателя обезщетението да бъде изплатено на лизингополучателя, уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие и наличието на разрешение от страна на последния за извършване на провизорен ремонт, както и размера на причинените вреди. В обстоятелствената част на въззивната жалба подробно се излагат доводи относно всеки един от фактите, подлежащи на установяване. Правят се изводи за доказаност на предявения частичен иск, позовавайки се на приетия от първата инстанция като писмено доказателство констативен протокол за ПТП от 27.05.2019г., изслушаните показания на св.Б* Д* и приетото заключение на вещото лице по назначената и изготвена САТЕ. Твърди се, че е спазена установената в Общите условия по застраховка „Каско стандарт“, Глава трета, Параграф VI- „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение“, т.11, процедура по уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, вкл. чрез предоставянето на изисканите документи за извършения провизорен ремонт. Счита се, че с действията си ответникът е демонстрирал съгласие и разрешение за извършването на провизорен ремонт в чужбина. Не се оспорва заключението на вещото лице по приетата САТЕ относно частичното припокриване на извършения провизорен ремонт с този, направен в България, но се излагат доводи за различното им предназначение. На последно място се обосновава размерът на претендираната остатъчна дължима сума от обезщетението за настъпилото застрахователно събитие.

       С въззивната жалба моли съда да отмени обжалваното Решение и да постанови друго такова, с което да осъди ответното дружество за сумата, посочена в исковата молба, депозирана пред РС-Хасково. Претендира за сторените разноски по делото и на двете съдебни инстанции.

        В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от юрисконсулта на въззиваемата страна- адв.Силвия Георгиев, която излага доводи за правилност и законосъобразност на Решението на ХРС. Намира за правилно извършеното от първоинстанционния съд обсъждане на събраните в хода на процеса доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и изводите, които са направени. От своя страна твърди, че ищецът не е доказал в рамките на първоинстанционното производство, спазването на процедурата по съгласуване на заявения провизорен ремонт, за извършването на който не е получавал разрешение. В този смисъл намира ищцовата претенция за неоснователна и недоказана. Моли съда да отхвърли въззивната жалба и да потвърди Решението на ХРС. Претендира за сторените пред въззивната инстанция разноски.

      В съдебно производство всяка от страните поддържа процесуалната си позиция, заявена на фазата на размяна на книжа, като въззиваемата страна доразвива доводите си за правилност на първоинстанционното решение, представяйки писмена защита. С последната се излагат допълнителни аргументи в подкрепа на тезата на ответника за липса на предоставено от негова страна съгласие за извършване на заявения от ищеца провизорен ремонт, както и за неизпълнение на задължението на застрахования да представи изискуемите в тази връзка документи. Счита извършения в чужбина провизорен ремонт за напълно съвпадащ с този, осъществен в България, който определя като повторен. На последно място намира, че с даването на съгласие провизорният ремонт да бъде направен с неоригинални части, ищецът е създал необходимост от извършването на повторен ремонт на същите детайли. С тези доводи аргументира правото си да откаже изцяло плащането на застрахователното обезщетение.

        Страните не сочат нови доказателства. Направеното в хода на съдебното дирене доказателствено искане за поставяне на въпрос по реда на чл.176 ГПК от пълномощника на въззивника към пълномощника на въззиваемата страна е оставено без уважение от въззивния съд.

       Страните представят пред въззивната инстанция списъци за сторените от тях разноски, като въззивникът оспорва претендирания адвокатски хонорар от юрисконсулта на въззиваемата страна- адв. Недялка Тенчева.

        Хасковският окръжен съд, след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

         РС-Хасково е бил сезиран с осъдителен иск от  "Белтранс 11" ЕООД с правно основание чл.384, ал.2, т.1, във вр. с чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането /КЗ/ срещу ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“, предявен като частичен за сумата от 100 лева от пълния размер от 2 623.53 лева, представляващи дължимо застрахователно обезщетение за вреди, причинени на  полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535" с peг.№ X *** EM, вследствие на ПТП, настъпило на 27.05.2019г. в РШвейцария, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

         Настоящата въззивна инстанция намира, че РС-Хасково правилно е приел за установено от фактическа страна, че на 27.05.2019г., около 12:50 ч., на магистрала А2, в близост до гр.Б*, Швейцария, извънградска зона, влекач "ДАФ ХФ *Т", с peг. № СВ ** AH, с прикачено процесното полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535", с peг. № X* **, при предприемане на маневра „завой на дясно", се удря със задната дясна страна на полуремаркето в страничната мантинела, вследствие на което били нанесени щети по последното. ППС било управлявано от водача- св. Б** Д*. За настъпилото ПТП швейцарските полицейски власти съставили констативен протокол от 27.05.2019г. и дали устно разпореждане на шофьора за извършване на ремонт на полуремаркето, с оглед привеждането му в съответствие с изискванията за придвижването му в страната. Междувременно, св.Д* уведомил работодателя си за създалата се ситуация. Ищецът, от своя страна, още същия ден, изпратил съобщение до ответника по електронна поща, с което го уведомил за настъпилото ПТП, както и за указанията на швейцарските пътни властиПозовавайки се на Общите условия на сключения договор за застрахователна полица „Каско Стандарт", Параграф VI „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение", т. 11, ищецът поискал разрешение от застрахователя за извършването на провизорен ремонт. В допълнение към електронното писмо били приложени, както констативния протокол за ПТП, така също и снимков материал.

        От своя страна, на 28.05.2019г. представител на застрахователя уведомил ищеца, отново по електронна поща, че при настъпване на застрахователно събитие в чужбина за извършване на провизорен ремонт се изплаща застрахователно обезщетение до 4 229 лв.. Отделно от това, в отговора били посочени и изискуемите документи, които застрахованият следва да представи във връзка извършването на ремонта, като и конкретните детайли, които могат да бъдат включени в него.

       След проведената по този начин кореспонденция между страните бил извършен необходимия провизорен ремонт на процесното полуремарке, възлизащ на обща стойност от 1 510 швейцарски франка с ДДС,  с равностойност от 2 623,53 лв.

         В „ЗАД Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД била заведена преписка по претенция за щета № 470418191928708 /референтен № 50 - 05050 - 00502/19/ по повод настъпилото на 27.05.2019г. ПТП на територията на РШвейцария. Същевременно след завръщането на ППС-то в РБългария бил осъществен нов ремонт на полуремаркето, в резултат на което то било възстановено до състоянието му преди катастрофата, за което били издадени разходни документи на обща стойност 1 114,03 лв., по фактури: № **********/01.07.2019г. на стойност 518,40 лв. без ДДС№ **********/05.07.2019г. на стойност 149,80 лв. без ДДС№ **********/23.07.2019г. на стойност 445,83 лв. без ДДС. По така представените разходни документи, които били признати изцяло, застрахователят заплатил на 16.09.2019г. на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 114,03 лв. На 29.10.2019г., след получаване на фактурата за извършения в Швейцария провизорен ремонт с № L02-4100259/29.05.2019г. на стойност 1 510 швейцарски франка с ДДС / с равностойност от 2 623,53 лв./, ищецът представил на застрахователя същата по електронен път. Последният излязъл с официално становище, закрепено в докладна записка, с което отказал да изплати така претендираното обезщетение за извършения в чужбина провизорен ремонт, като се обосновал с припокриване на извършените ремонтни операции с тези в РБългария. Въпреки молбите на ищеца за преразглеждане на размера на обезщетението, застрахователят потвърдил отказа си, мотивирайки се, че не дължи изплащането на обезщетение два пъти за едни и същи увредени елементи.

      Основателността на предявения иск по чл.384, ал.2, т.1, във вр. с чл.405, ал.1 от Кодекса за застраховането е поставена в зависимост от възможността на ищеца да докаже: наличието на валидно съществуващо между страните правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесното полуремарке; изпълнение на задължението да заплати дължимата на застрахователя застрахователна премия по договора; настъпване на застрахователно събитие в срока на договора за имуществена застраховка; уведомяване на застрахователя за настъпилото застрахователно събитие. От своя страна ответникът е следвало да докаже правоизключващите, правопогасяващите и други възражения срещу правата на ищеца, включително и че са налице основания за отказ да заплати застрахователно обезщетение за извършения провизорен ремонт.

        Правилно от първата инстанция е било прието за установено като безспорно, че между ищеца и търговско дружество „Интерлийз Ауто" ЕАД- клон Хасково е сключен Договор за финансов лизинг № 5521788/B auto/16.06.2017г. с предмет процесното полуремарке, както и че към датата на реализираното ПТП между лизингодателя и ответника е бил налице валиден договор по застраховка „Булстрад Каско Стандарт" за същото полуремарке, въз основа на който последният е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в размер на 1 114,03 лв.

       Според предвиденото в Общите условия на сключения договор за застрахователна полица „Каско Стандарт", Глава Трета, Параграф VI „Общи положения при изплащане на застрахователно обезщетение", т. 11 при настъпване на застрахователно събитие в чужбина, в резултат на което застрахованото МПС не може да се придвижва на собствен ход, застрахованият може да извърши провизорен ремонт, позволяващ придвижването му до РБългария. Провизорният ремонт се извършва след задължително съгласуване със застрахователя, като уведомяването може да се извърши и по електронна поща. Размерът на предвиденото обезщетение за така извършения провизорен ремонт е до 10% от съответната застрахователна сума.

       Видно от приетите в първоинстанционното производство писмени доказателства, още в деня на настъпване на ПТП-то в изпълнение на задълженията си по договора ищецът уведомил застрахователя по електронна поща за необходимостта от извършването на провизорен ремонт. Последният от своя страна извършил необходимото съгласуване, посочвайки списък с документите, които следва да му бъдат предоставени, вид на ремонтните дейности, които могат да бъдат извършени, и максимален размер на обезщетението, което може да бъде изплатено.

      Първоинстанционният съд коректно се съгласил с твърдението на ищеца, че застрахователят е бил уведомен по елекронната си поща още на същия ден за настъпването на застрахователното събитие, но е извършил неправилно тълкуване на предвиденото в т. 11, пар. VI, гл. 3, раздел „Каско“ от Общите условия по договора за застраховка „Каско Стандарт". В разпоредбата действително са употребени изразите „съгласуване“ и „уведомяване“ на застрахователя, които първата инстанция е приела като еквивалент на изрично и ясно съгласие. Така направения извод настоящата инстанция приема за коректен, но с тази разлика, че намира изискуемото съгласие за налично и предвидената процедура- за осъществена. Видно от приобщената по делото електронна кореспонденция между страните, проведена на 27.05. и 28.05.2019г., те са изпълнили своите задължения по договора, касаещи процедурата по заявяване и допускане на провизорен ремонт, а именно: застрахованият е уведомил за настъпилото ПТП и за невъзможността МПС да се придвижва на собствен ход, а застрахователят е посочил обема на възможния провизорен ремонт, неговата максимална стойност и необходимите документи, които следва да бъдат представени за заплащането му.

       От друга страна РС-Хасково не се съобразил с показанията на св.Делчев и неправилно интерпретирал заключението на вещото лице по отношение необходимостта от извършването на провизорен ремонт на ППС. От заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно–автотехническата експертиза се установява, че „щетите по полуремаркето вследствие на настъпилото ПТП, обхващат следните части: броня задна – деформирана; конзоли задна броня - 2 бр. – деформиранилента /носач/ на стопове – деформираназаден фар /стоп/ десен– разрушенгабарит страничен, заден, десен /рогче/- разрушен.  Извършеният ремонт в Швейцария бил „временен", с цел полуремаркето да бъде докарано за цялостен ремонт в Р.България. При извършения ремонт в Швейцария и този в България действително е налице повторение на ремонтните операции за отстраняването на щетите, като са отстранявани едни и същи щети, по различен начин, но двата ремонта са били различни по предназначение. По този начин се установява невъзможността застрахованото ППС да се придвижва на собствен ход на територията на РШвейцария, което именно е наложило да бъде извършен провизорен ремонт до завръщането му в РБългария.

       Най-накрая неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че доколкото нанесените на застрахованото полуремарке щети са изцяло възстановени, като дължимото за това застрахователно обезщетение за извършения в РБългария ремонт е изплатено, на ищеца не следва да се присъжда и претендираното такова за провизорен ремонт в чужбина. Същността на провизорния ремонт се изразява именно в привеждане на ППС в състояние, което да му позволи да се придвижва на собствен ход в съответствие с установените за всяка държава стандарти, поради което и такъв е предвиден в общите условия към застрахователния договор „Каско“.

       С оглед указанията на швейцарските полицейски власти и невъзможността ППС да продължи движението си при така настъпилите увреждания по прикаченото полуремарке, бил предприет провизорен ремонт. Поради неспособност от страна на швейцарския сервиз да осигури в кратък срок оригинални части за извършването на ремонта, същият бил осъществен с модификации на такива. В тази връзка, след завръщането на МПС в България, и с оглед привеждането му в съответствие с европейските стандарти за движение, бил проведен още един ремонт, който обхванал и вече подменените части в Швейцария, но този път със заместването им с оригинални такива.

       Отделно от това изборът на ищеца за провизорния ремонт за бъдат използвани неоригинални части, както и дублирането на вида и обема на ремонтните дейности, извършени в Швейцария и България, не променя същността на същия, както и не отменя задължението на застрахователя да възстанови разходите за извършването му.

       Извън всичко останало следва да отбележи, че по въпроса за размера на застрахователното обезщетение, дължимо от застрахователя по имуществена застраховка, е налице задължителна за настоящата инстанция съдебна практика– Решение № 209/30.01.2012г. по т.д. № 1069/2010г., ІІ т.о. на ВКС, постановено в производство по реда на чл. 290 от ГПК, разрешенията по което, независимо, че са приети при действието на отменения КЗ, са приложими и към сега действащия предвид наличието на аналогични разпоредби. Според приетото от касационната инстанция, застрахователното обезщетение, което се дължи от застрахователя по имуществена застраховка, подлежи на уговаряне от страните в застрахователния договор. При настъпване на покрито от договора застрахователно събитие за застрахователя възниква задължение да заплати на застрахования уговореното застрахователно обезщетение в размер, определен по правилото на чл. 208, ал. 3 от отменения КЗ (разпоредбата на чл. 386, ал. 2 от сега действащия КЗ е с аналогичен смисъл – "При настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност – бел. съда). Затова, ако застрахованият по застраховка "Каско на МПС" представи доказателства за причинени в резултат на застрахователно събитие вреди на застрахования автомобил и за извършен ремонт в специализиран сервиз за тяхното поправяне, застрахователят не може да откаже изплащане на застрахователно обезщетение в размер на дължимите за ремонта средства при условие, че те не надхвърлят уговорената застрахователна сума и отразяват реалната възстановителна стойност.

       В конкретния случай, доколкото поправянето на претърпените щети е осъществено чрез извършването на наложителен провизорен ремонт в държава, различна от Република България – в Швейцария от местен сервиз, то при определяне на обезщетението следва да се има предвид действително заплатената сума с оглед задължението за пълно обезщетяване на вредите, поради което и стойността на възстановителния ремонт следва да се съобрази с цените на държавата, в която е била отстранена щетата. Заплатените от ищцата разходи за ремонт и възстановяване на автомобила очевидно не надвишават уговорената в застрахователния договор застрахователна сума, поради което и според настоящия състав на съда подлежат на пълно обезщетяване.

      Според настоящия въззивен състав са налице всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ЗАД "Булстрад Виена Иншурънс Груп“ спрямо "Белтранс 11" ЕООД за заплащане на сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от цялото дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 2 623,53 лева, причинени на полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535" с peг. № X *** в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2019г. в Р.Швейцария, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

      С оглед изхода на спора, следва обжалваното решение да се отмени и в частта, с която са присъдени разноски на ответника в първонистанционното производство в размер на 450 лева.

      Ищецът доказва разноски в първоинстанционното производство общо в размер на 800 лева (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед изхода на спора му се дължат от ответника и следва да се присъдят с настоящото решение.

      Отделно от това въззивникът доказва разноски по въззивното производство общо в размер на 325 лева (съгласно представените доказателства и списък по чл. 80 ГПК), които с оглед резултата от обжалването му се дължат от въззиваемия и също следва да се присъдят с настоящото решение.

Предвид изложеното, съдът

                                                  Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение №260157/27.10.2020г., постановено по гр.д.№349/2020г., с което РС-Хасково отхвърлил предявения  от "Белтранс 11" ЕООДЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.Добруджа №21-23, вх.Б, ет.1, ап.2, против ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софияпл. „Позитано" № 5, частичен иск с правно основание чл.384, ал.2, т.1, във вр. с чл.405, ал.1 КЗ за заплащане на сумата от 100 лева, представляваща част от разликата между дължимото и заплатеното обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 2 623,53 лева, причинени на полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535" с peг. № X ** EM в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2019г. в Р.Швейцария, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софияпл. „Позитано" № 5 да заплати на "Белтранс 11" ЕООДЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.Добруджа №21-23, вх.Б, ет.1, ап.2 сумата от 100 лева, представляваща частичен иск от цялото дължимо обезщетение за претърпени имуществени вреди в общ размер от 2 623,53 лева, причинени на полуремарке „Schmitz Cargobul SCB 535" с peг. № X *** в резултат на ПТП, настъпило на 27.05.2019г. в Р.Швейцария, ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софияпл. „Позитано" № 5 да заплати на "Белтранс 11" ЕООДЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.Добруджа №21-23, вх.Б, ет.1, ап.2 сумата от 800 лева- разноски за първоинстанционното производство.

ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Софияпл. „Позитано" № 5 да заплати на "Белтранс 11" ЕООДЕИК *********, със седалище и адрес на управлениегр.Хасково, ул.Добруджа №21-23, вх.Б, ет.1, ап.2 сумата от 325 лева- разноски за въззивното производство.

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                Председател:                                               Членове:1.

 

 

 

 

 

 

                                                                                                      2.