Решение по дело №16283/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 238
Дата: 20 януари 2022 г.
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20211110216283
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 238
гр. София, 20.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 111-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:И. МИЧЕВ
при участието на секретаря М. М.
като разгледа докладваното от И. МИЧЕВ Административно наказателно
дело № 20211110216283 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Г. ОГН. СТ. от
г................................ с ЕГН: **********, чрез упълномощен защитник против
Наказателно Постановление № 134/ 13.10.2021г. издадено от Началник при
09 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е било наложено наказание глоба в
размер на 100 /сто/ лева за извършено административно нарушение по чл.
218б от ЗДвП.
В жалбата жалбоподателят оспорва наказателното постановление
относно неговата процесуално правна законосъобразност и обоснованост. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят Г.С., редовно призован, не се
явява и не се представлява.
Административно – наказващият орган: Началник при 09 РУ СДВР,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от
упълномощен юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да
постанови решение, с което остави същата без уважение. Претендират се и
1
разноски.
При извършената служебна проверка на жалбата съдът намира, че
същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана страна с
правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
От събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства
се установява следната фактическа обстановка:
На 22.09.2021г., около 15:20ч. в гр.София, в магазин ,,ХИТ", находящ
се на бул.,,Обелско шосе" № 20, лицето Ц. Д., който работел като охрана, при
подаден сигнал от видеонаблюдението в обекта, спрял жалбоподателя С.. В
него намерил 1 брой вафла ,,Черноморец с фъстъци и вишна", на стойност
1.09 лева, която с протокол за доброволно предаване възстановил на
собственика. Същевременно управителят на магазина признал, че лицето не е
било заплатило вещта, което обусловило намесата на охраната и впоследствие
на служители при 09 РУ СДВР.
По случая била образувана пр.пр. под № 38852/21 по описа на СРП. В
хода на проверката били снети сведения от жалбоподателя, който заявил, че
,,не е бил забелязал вафлата в джоба си е не я е крал“. След извършване на
разследване по преписката с постановление от 07.10.2021г. прокурор при
СРП отказал да образува досъдебно производство приемайки, че в случая е
налице хипотезата на чл. 218б от НК като е изпратил материалите на
Началника на 09 РУ при СДВР с оглед извършване на преценка относно
наличието на административно нарушение. Въз основа на прокурорското
постановление било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът възприе за безспорно установена
и доказана от събраните в хода на съдебното производство писмени
доказателства.
Видно от изисканата иприложена прокурорска преписка с № 38852/
2021г. по описа на СРП е, че жалбоподателят отрича умисъл в извършване на
вменената му кражба, като по всяка вероятност, е забравил да я заплати. В
мотивите на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно
производство изрично е упоменато, че жалбоподателят направил опит да
отнеме стока, собственост на магазина.
2
Съдът кредитира приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени
доказателства като правдоподобни.
Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от компетентните
органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по чл.34, ал.1 и
ал.3 от ЗАНН.
При така възприетата фактическа обстановка и съвкупния анализ на
събраните по делото доказателства съдът намира, че издаденото наказателно
постановление, е незаконосъобразно и издадено н нарушение на материалния
и процесуален закон.
Видно от постановлението на прокурора за отказ да се образува
досъдебно производство е, че същият е приел от обективна страна, че
жалбоподателят е направил опит да отнеме чужда движима вещ.
Същевременно в обстоятелствената част на обжалваното наказателно
постановление, издадено въз основа именно на прокурорският акт е посочено,
че деецът е отнел 1 брой вафла, т.е. извършил е довършено престъпление,
като същевременно е отразена и правната норма на чл.18, ал.1 от НК.
Също така нарушената правна норма на чл.218б предвижда две алинеи.
Административно наказващият орган е следвало да посочи, че
изпълнителното деяние попада в първата алинея на закона. Като не е сторил
това, същият е извършил нарушение по чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, с което
допълнително е накърнено правото на защита на жалбоподателя да узнае
всички правни норми, които е нарушил. Извън коментар следва да остане
изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, че
същото е било издадено въз основа на постановление за отказ да се образува
наказателно производство от 08.10.2021г., а същото е от 07.10.2021г.
Коректното посочване на номера на преписката обуславя яснотата за съда въз
основа на кой акт същото е било издадено.
Освен това от данните по изисканата преписка не може да бъде
направен еднозначен извод, че деецът е действал умишлено при извършеното
от него деяние. По негови собствени признания той не е имал намерението да
краде, а охранителят в обекта му завил, че сложената в джоба вафла не е била
заплатена, което обусловило и нейното връщане.
3
В същото време обаче съдът намира, че деянието, предмет на обжалваното
наказателно постановление осъществява признаците на „маловажен случай“ по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че
се касае за опит за извършване на престъпление, като стойността на вещта,
предмет на същото е много ниска – 1.09 лева. Преценявайки същата и размера на
наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 лева, съдът намира същата за
несъразмерно тежка. Предвид прекалено ниската стойност на предмета на
престъплението, обстоятелството, че въпросната вафла е била възстановена на
пострадалото лице, напредналата възраст на жалбоподателя, чистото му съдебно
минало, което се установява от приложената по делото справка за съдимост и
липсата на данни за други противоправни прояви и висящи производства,
образувани срещу него, налагат извода, че настоящото деяние се отличава със
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни
случаи от този вид. Доколкото в ЗАНН липсва легална дефиниция на понятието
“маловажен случай” следва да бъдат приложени критериите, визирани в чл.93, т.9
от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при който извършеното
престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици
или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е
маловажен или не значение имат способа и начина, по който е осъществено
деянието, личността на дееца, мотивите и подбудите, от които се е ръководел при
извършване на нарушението и др., т.е. следва да бъдат преценени всички
обстоятелства, които характеризират деянието и дееца.
В тази връзка следва да бъдат отчетени именно посочените по-горе
смекчаващи отговорността на жалбоподателя обстоятелства, с оглед на които се
налага извода, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност,
в сравнение с други подобни случай.
В същото време съдът съобрази и факта, че от страна на административно-
наказващият орган не са били изложени никакви мотиви относно приложението
на чл.28 от ЗАНН.
Процесуално задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление и да обсъди всички основания,
независимо дали са наведени от страните или не, включително и да подложи на
4
съдебен контрол преценката на административно-наказващия орган досежно
приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това обстоятелство съдът
съобрази Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. № 1/2005 год.
на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание
за отмяна на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие
със закона. Правната норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни
случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи
наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно
извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. В
конкретния случай ниската обществена опасност на деянието и дееца, съчетани с
силно занижената стойност на вещта в размер на 1.09 лева, очевидно не
съответстват на тежестта дори и на минимално предвиденото по размер наказание
от 100 лева за подобно нарушение. Доколкото към момента на издаване на
наказателното постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН,
но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на
наказателното постановление и поради издаването му в противоречие със закона.
Предвид гореизложените правни съображения наказателното
постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 134/13.10. 2021г. издадено от
Началник 09 РУ при СДВР, с което на Г. ОГН. СТ. от гр................., с ЕГН:
********** е наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за
извършено административно нарушение по чл.218б от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд – София - град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5

Съдържание на мотивите Свали мотивите


Софийски Районен съд е сезиран с жалба от Г. ОГН. СТ. от гр...................., с ЕГН:
**********, чрез упълномощен защитник против Наказателно Постановление № 134/
13.10.2021г. издадено от Началник при 09 РУ СДВР, с което на жалбоподателя е било
наложено наказание глоба в размер на 100 /сто/ лева за извършено административно
нарушение по чл. 218б от ЗДвП. В жалбата жалбоподателят оспорва наказателното
постановление относно неговата процесуално правна законосъобразност и обоснованост. В
заключение се иска от съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление. В съдебно заседание жалбоподателят Г.С., редовно призован, не се явява и
не се представлява. Административно – наказващият орган: Началник при 09 РУ СДВР,
редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмено становище от упълномощен
юрисконсулт се оспорва жалбата като се иска от съда да постанови решение, с което остави
същата без уважение. Претендират се и разноски.При извършената служебна проверка на
жалбата съдът намира, че същата е подадена в законоустановения срок и от легитимирана
страна с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА. От събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства се установява следната фактическа обстановка: На
22.09.2021г., около 15:20ч. в гр.София, в магазин ,,ХИТ", находящ се на бул.,,Обелско шосе"
№ 20, лицето Ц. Д., който работел като охрана, при подаден сигнал от видеонаблюдението в
обекта, спрял жалбоподателя С.. В него намерил 1 брой вафла ,,Черноморец с фъстъци и
вишна", на стойност 1.09 лева, която с протокол за доброволно предаване възстановил на
собственика. Същевременно управителят на магазина признал, че лицето не е било
заплатило вещта, което обусловило намесата на охраната и впоследствие на служители при
09 РУ СДВР. По случая била образувана пр.пр. под № 38852/21 по описа на СРП. В хода на
проверката били снети сведения от жалбоподателя, който заявил, че ,,не е бил забелязал
вафлата в джоба си е не я е крал“. След извършване на разследване по преписката с
постановление от 07.10.2021г. прокурор при СРП отказал да образува досъдебно
производство приемайки, че в случая е налице хипотезата на чл. 218б от НК като е изпратил
материалите на Началника на 09 РУ при СДВР с оглед извършване на преценка относно
наличието на административно нарушение. Въз основа на прокурорското постановление
било издадено и обжалваното наказателно постановление. Горната фактическа обстановка
съдът възприе за безспорно установена и доказана от събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства. Видно от изисканата иприложена прокурорска
преписка с № 38852/ 2021г. по описа на СРП е, че жалбоподателят отрича умисъл в
извършване на вменената му кражба, като по всяка вероятност, е забравил да я заплати. В
мотивите на постановлението на прокурора за отказ да се образува досъдебно производство
изрично е упоменато, че жалбоподателят направил опит да отнеме стока, собственост на
магазина. Съдът кредитира приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства
като правдоподобни. Предмет на преценка на настоящето производство е съответствието на
санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния закон. Както АУАН, така и
обжалваното НП са издадени от компетентните органи и в рамките на законоустановените
давностни срокове по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН. При така възприетата фактическа
обстановка и съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът намира, че
издаденото наказателно постановление, е незаконосъобразно и издадено н нарушение на
материалния и процесуален закон. Видно от постановлението на прокурора за отказ да се
образува досъдебно производство е, че същият е приел от обективна страна, че
жалбоподателят е направил опит да отнеме чужда движима вещ. Същевременно в
обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление, издадено въз основа
именно на прокурорският акт е посочено, че деецът е отнел 1 брой вафла, т.е. извършил е
довършено престъпление, като същевременно е отразена и правната норма на чл.18, ал.1 от
НК. Също така нарушената правна норма на чл.218б предвижда две алинеи.
1
Административно наказващият орган е следвало да посочи, че изпълнителното деяние
попада в първата алинея на закона. Като не е сторил това, същият е извършил нарушение по
чл.57, ал.1 т.6 от ЗАНН, с което допълнително е накърнено правото на защита на
жалбоподателя да узнае всички правни норми, които е нарушил. Извън коментар следва да
остане изложеното в обстоятелствената част на наказателното постановление, че същото е
било издадено въз основа на постановление за отказ да се образува наказателно
производство от 08.10.2021г., а същото е от 07.10.2021г. Коректното посочване на номера на
преписката обуславя яснотата за съда въз основа на кой акт същото е било издадено. Освен
това от данните по изисканата преписка не може да бъде направен еднозначен извод, че
деецът е действал умишлено при извършеното от него деяние. По негови собствени
признания той не е имал намерението да краде, а охранителят в обекта му завил, че
сложената в джоба вафла не е била заплатена, което обусловило и нейното връщане. В
същото време обаче съдът намира, че деянието, предмет на обжалваното наказателно
постановление осъществява признаците на „маловажен случай“ по 3 Този файл е копие на
електронно подписан документ. Оригиналът е подписан от Ivan Diyanov Michev на
20.01.2022 г. в 09:26:10 ч. Актът е постановен на 20.01.2022 смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
тази връзка съдът взе предвид обстоятелството, че се касае за опит за извършване на
престъпление, като стойността на вещта, предмет на същото е много ниска – 1.09 лева.
Преценявайки същата и размера на наложеното наказание „глоба“ в размер на 100 лева,
съдът намира същата за несъразмерно тежка. Предвид прекалено ниската стойност на
предмета на престъплението, обстоятелството, че въпросната вафла е била възстановена на
пострадалото лице, напредналата възраст на жалбоподателя, чистото му съдебно минало,
което се установява от приложената по делото справка за съдимост и липсата на данни за
други противоправни прояви и висящи производства, образувани срещу него, налагат
извода, че настоящото деяние се отличава със значително по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други подобни случаи от този вид. Доколкото в ЗАНН липсва
легална дефиниция на понятието “маловажен случай” следва да бъдат приложени
критериите, визирани в чл.93, т.9 от НК, съгласно които “маловажен случай” е този, при
който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните
последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид.
Съгласно константната съдебна практика при преценката дали случаят е маловажен или не
значение имат способа и начина, по който е осъществено деянието, личността на дееца,
мотивите и подбудите, от които се е ръководел при извършване на нарушението и др., т.е.
следва да бъдат преценени всички обстоятелства, които характеризират деянието и дееца. В
тази връзка следва да бъдат отчетени именно посочените по-горе смекчаващи отговорността
на жалбоподателя обстоятелства, с оглед на които се налага извода, че деянието се отличава
с по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с други подобни случай. В същото
време съдът съобрази и факта, че от страна на административнонаказващият орган не са
били изложени никакви мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Процесуално
задължение на съда е да провери изцяло законосъобразността на обжалваното наказателно
постановление и да обсъди всички основания, независимо дали са наведени от страните или
не, включително и да подложи на съдебен контрол преценката на административно-
наказващия орган досежно приложението на чл.28 от ЗАНН. При преценка на това
обстоятелство съдът съобрази Тълкувателно Решение № 1/12.12.2007 год. по тълк. н. д. №
1/2005 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което когато съдът констатира, че предпоставките на
чл.28 ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна
на наказателното постановление, поради издаването му в противоречие със закона. Правната
норма на чл.28 от ЗАНН предвижда, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
2
административно наказание. В конкретния случай ниската обществена опасност на деянието
и дееца, съчетани с силно занижената стойност на вещта в размер на 1.09 лева, очевидно не
съответстват на тежестта дори и на минимално предвиденото по размер наказание от 100
лева за подобно нарушение. Доколкото към момента на издаване на наказателното
постановление са били налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление и поради
издаването му в противоречие със закона. Предвид гореизложените правни съображения
наказателното постановление се явява незаконосъобразно и като такова следва да бъде
отменено.
3